Върху Посланията на Планетния Логос. Първи период: 1978 – 1981 (2/2010)

Арxив | брой 2 / 2010

Първи период: 1978 – 1981 г.

Раждането е тайнство, Рождеството – Път!

Будността в своята отговорност вика Децата на Деня в служение! Това, което е вашата обреченост, то е и родилната ви пътека. Защото никой не може да отиде под чужд подслон, ако не е предназначен в неговата определена жертва. Под жертва разбирам не това, което миналото е оставило – да сложим кръв, която е утешавала божествата и силите, искали принос, не! Жертвата е идеята на прощението, което човекът върши, с едно свое минало! А Учението Път на Мъдростта е мостът, през който трябва не да се разделим с миналото, а просто да се простим. Защото раздяла, която връща съзнание за живяно или спомени, ограничава стремежа за съвършенство. В този смисъл Посланията на Мъдростта са мостът, който дели правилата за поведение и светлината на Знанието!

Вашата отговорност е двойно по-голяма от тази, с която хилядолетия човечеството се е развивало, като се почне от първата Духовна вълна – на Сътворението, и се стигне сега до Духовната вълна на Мъдростта. Прощението, ако е болезненост, значи човекът не се е освободил още от своите неудовлетворени пътнини. Трябва наистина с пълната цялост да се прости, та тогава, когато има завършен образ, да премине от човек в Бог. Боговете са без белезите, които са дали характеристики на човек! Така че прощение – прощение с всяко минало, което в своята властност има земно притегляне!

 

Въпрос: Каква е връзката между първия период на Посланията на Планетния Логос, първата Духовна вълна – на Сътворението, и първата чакра на Кундалини – Муладхара?

Ваклуш Толев: Без хармонизация или с други думи – с анархизъм, не вървят нещата. Хармонизация трябва. И затова много добре е поставен въпросът за връзка между Посланията от първия период, първата Духовна вълна и първата чакра. За всяка харизма трябва да бъде предварително подготвено нейното понасяне.

Една тайна, която безспорно Посланието на Планетния Логос от 1978 г. дава, е първото искане: "Дай ни сили да работим за светлото Рождество на Космичната Мъдрост между човеците, като забравим отделното раждане!"

Тази харизма за Рождество е една безспорност, която много добре християнството е мотивирало – Рождество Христово, а не Иисусово. Защото Иисус е личност, а Христос е Мировото съзнание! Рождество Христово, т.е. харизматичният дар е сложен в празника, не е сложено раждането. И затова: "Дай ни сили да работим за светлото Рождество..."

Ако не се забрави отделното раждане, не може да се одухотворява личността – личността, която е предназначена. Разбира се, всеки човек може да потърси своята харизматична награда и в този смисъл той много често изживява изкушения и конфликти. Всеки, когато има събуден апетит за величие, иска престол. Затова и социалните конфликти са налице.

Така че този въпрос е много съществен, защото той има една основна тайна – това е хармонизацията за единодействие. Ако не се хармонизирате именно с Рождеството като Космична даденост, ще имате само отделно раждане. А раждането е его-развитие. Мъдростта е Рождество, което прави Космичен принос, не личен!

Второто искане е: "Дай ни благодатта на прощението, която ражда радост в сърцето на човека!"

Едно сърце трябва да е навикнало на жертва. Хекатомбите в древността, колкото и да изглеждат жестоки, са били принос в идеята на жертвата. Защото човекът, когато наблюдава жертвеността, която се върши в едно старо вероизповедание, ако не удовлетвори собствената си потреба за жертва, поне прави разсъждение върху отговорността за жертва. А когато нямате отговорност, както казах да сте хармонизирани в единодействие, тогава искате прощение.

И после много добре е сложено третото искане: "Дай ни сигурност да познаем промяната без страх!"

Сигурността, ако искаш да `и познаеш образа, трябва да се освободиш от страх. Сигурност, но – да позная промяната без страх! Когато една промяна е натрапена и човекът не я приеме с жертвеност, защото страхът го смущава, тогава неговият "принос" е онова, което обикновено (особено във войните), наричат "беглец". Беглец от отговорност. (Отделен е въпросът за възмездието на страхливеца в жертвата.) Но когато жертвата е осмислена, липсва страх. Следователно тук, когато искате светло Рождество, трябва да сте осъществили свобода от страх. Защото страхът ви заземява, а жертвата иска принос. Жертвата е: първо – съгласие на астрала; второ – преценка от ментала. Друг е въпросът за причинния ви свят. (Например, Кръстоносните походи са израз на жестокост на едно минало върху едно бъдеще.)

 

Въпрос: Следствие ли е първият период от енергиите на Духовната вълна на Сътворението?

Ваклуш Толев: Логично е. И, както виждате, именно през 1979 г. е събудено азбучно обучение. Какво е азбучното обучение? Това е именно разлика между Рождество и раждане. Точно осмисляне на жертвата. И тогава през 1979 г. се казва:

"Ниспосли благодатните си дарове на Твоите синове, та без страх да ходят Пътя и опазят Твоето творение;

Подкрепи духовното ни зрение, без съмнение и с убеденост да свидетелстваме за нетленната светлина;

Подкрепи чувството ни за отговорност пред видимия и невидим свят!

Пази ни, Отче наш!"

Много добре са дадени и трите постулата – без страх, без съмнение, с отговорност.

Предпоставката за страха е астралът. А онова, което му дава преценка и се опитва да вземе оръжие, т.е. зрение без съмнение, с което да се пази от страха, това е събудената вече мисловност. Защото вибрацията на астрала е много по-сгъстена от ментала и в него страхът е психология, породена от идеята за смъртта. На човека когато е внушено, че умира, а не му е дадена идеята за прераждане, още по-страхлив става! Иисус не проявява страх, тъй като от посвещенията, които е имал, е познавал образа на смъртта. Нейният израз е безсмъртие! Не мога да си представя защо, когато има контраверсията безсмъртие, се остава само в лоното на идеята за смъртта? И тогава е спазъмът на астрала.

Кундалини е, който може да ви създаде аура на безстрашието вече, защото той ви дава познание за безсмъртието. Когато познаете безсмъртието, страхът, или астралната вибрация, която обзема и телесата, ви освобождава. Но Мисловното поле и всички други полета имат по седем поделения. И зависи дали цялото Мисловно поле е живяно, за да не допуснете идеята пък за съмнението. В Мисловното поле лежи образът на съмнението. То връща страха. Защо? Защото Астралът е много по-близко до Ментала, отколкото до Причинността.

Виждате колко цялостно трябва да е отработен човек в аурата, в която сте обгърнати. Един човек има една педя аура около себе си. Но когато се говори за големите Учители – Буда, Иисус и пр. – те са имали по 500 метра аура. Това е възможността, с която могат да кажат: "Хайде, да вали...; нека дъждът да спре..." Това са реалности, които с културните ни достижения трябва да освободят човека от идеята за чудо. Няма чудо – има възможности! Както един човек има възможност с ръката да рисува, друг – с пръстите `и да свири и т. н.

Така че цялостно трябва да схванем възможностите. Затова има школи, в които безспорно се отработва човекът бог в развитие. Тези школи дават Път. И Христос много добре го казва: Аз съм Пътят, Истината и Животът! Пътят е във всекиго, само че някой трябва да вдигне завесата...

Човекът трябва постепенно, овладявайки своите тела, да се освобождава от Себе си. Това "Себе си" е вече плътна тъкан – един астрал си е изтъкал своя саван, един ментал си е изтъкал своето мислящо – "хомункулус", както го казва Гьоте. Оттук нататък ще дойде Причинният свят, в който вие вече знаете предпоставките на събудената тайна. И тя е вашата аурна защита. Ако човек в Причинния свят не си е отработил своята аурна защита, той винаги ще има астралната си страхова психоза, заради загубената идея за безсмъртието и признаване само на смъртта. А Причинният свят дава на човека тайната, че няма как да умре, защото неговият Кундалини не подлежи на нихилация от съответните енергии на полетата – те не могат да го победят! И тогава човекът с убеденост отива на това, което се нарича Разпятие.

 

Въпрос: Всъщност тези 12 искания – в 4 Послания по 3 искания, влияят ли по-конкретно на първата чакра?

Ваклуш Толев: Кундалини влияе на всяка чакра. Той се освобождава едва когато мине шестия център и когато през седмия напусне поселенията на плътта ни. Ето защо излъчва своя искрица, свой лъч в първата чакра, която трябва да захранва. Но когато Кундалини излезе, тези породени в центровете сили не играят роля вече. И центровете не ви пречат. Там може да ви пречи до известна степен по-висшият ум, който да съпоставя преценки за жертвата, която трябва да се направи. Защото, когато един астрал прави преценка за жертвата, имате страх. Един ментал когато прави преценка, искате зрение без съмнение. Ако причинният ви свят не ви позволи и ви спре, това значи, че още липсва чувството за отговорност пред видимия и невидимия свят! А отговорността, когато ви задължава, дори даден момент само да събуди във вас, може да спасите някого или да дадете някакъв принос. Дори един тласък е проблем на отговорност! Но ако страхът е взел връх, ако убедеността липсва, то съмнението е налице и вие не можете да извършите дело в съответния свят!

Във видимия свят е вибрацията на вашето тяло и на вашата психология, а в невидимия е Мировото съзнание. Така че отговорност непременно трябва да имате към двата – видимия свят и невидимия свят.

Всички тези искания правят четириъгълника от Посланията на периода все по-енергичен или непасивен.

Затова след трите проблема в Посланието за 1979 г. веднага имате възземане в исканията за 1980 г.:

"Храни душата ми с добри дела и благородство;

Води духа ми на молитва и смирено служение;

Опази ме духом и телом!"

Вижте колко цялостна е тезата на просперитета в сравнение със страха, съмнението и липсата на отговорност, на духовно зрение.

Тялото и душата трябва да понесат вече една много по-висока вибрация. И оттук много често формите на лудост, каквито безспорно анатомията и мисълта ни изявяват, когато не могат да понесат една висша вибрация. Затова дори Ницше (който в моето съзнание заслужава адмирации) през последните десет години тежко боледува. Това не е само несъвместимостта с "нормалните" – несъвместимост, защото неговите светове са изумително големи, а една част от неговото съзнание, една от чакрите, която трябва да му даде освобождаване, не може да понесе. И тогава идва спазъмът, който ражда болезнеността, наричана от официалната наука "лудост". Това не е лудост, това е привилегия, само че може още да не си в състояние да я носиш.

Преди много, много години казах: Удобството на лудия! Това ми беше извинителната тайна пред обществото. Само че въпросът е – можете ли такава лудост да я понесете? И когато не сте готови, идва един спазъм в някой от центровете, идва, когато не може да се понесе Кундалини. Защото Кундалини е неизмеримост! И тогава се нарушава това, което официозът в биологичните измерения нарича нормалност.

Така че има голямо удобство – на лудия. Когато го кажете, ще се надсмеят, а това е много голяма истина. Удобството на лудия! Кой е този, който може да приеме една такава теза?! Но тя е наистина не толкова извинителна, отколкото проблем на поносимост. И Ницше не понася пробудата си. Но той е изумителен – особено в "Тъй рече Заратустра". Това е един труд, който смущава големите умове на човечеството.

Копнеещата необходимост от просветление, ако щете от лудост, е благодатна. Но кой е този, който може да иска благодатна лудост? А това е една потреба, която, макар и несъвместима с приетото, ражда прозрение...

Така че удобството на лудия не е обида! Човек трябва да има признание към събуждащата се лудост, а трябва да има и своята подготовка. Както с вегетарианството, което носи хармония...

 

Въпрос: Заложените в първия период енергии и идеи може ли да играят ролята на сътворителни за следващите периоди?

Ваклуш Толев: Не може да не играят роля на сътворителна сила! Всяка утвърденост на духовните ценности в едно Учение става след това поведение на задължение в религиозно изповедание. А всеки провал пречи, както и всяка немощ в дадено религиозно изповедание – вземете протестантизма, вземете различните религиозни течения – всички те са изтощени духовности. Това е бедност, дрипава връхна дреха. Друг е проблемът пък да се покаже пищността на официозите. Но официозите имат все пак някои поведения, които са много необходими и властни. Защо? Защото над 50 % е снижена възможността за възприемане на духовно съвършенство в човечеството. Следователно хората имат нужда от опорен престол за причастие. Това е необходимост.

Ето защо в Посланието за 1981 г. стои служение. След всичките онези конфликти, след пораженството, след възземането:

"Учителю Всемирни, Господи, дай:

На духа ни служение, на Пътя ни връх, на живота ни достойнство;

На душата ни светлина, на братството обич, на дните ни знание;

На телесния ни храм здраве, в сърцето благодарност за благата, на очите радост за Слънцето, което ни пращаш!"

Както виждате, пирамидата се издига, стъпалата, които ви дават сигурност да се качите на върха `и, вървят. Всяка от тези ценности не е вече добродетел. Тя е мисловна обоснованост. Тук менталът започва да играе роля. Той има, ако можем да кажем, своя правна позиция. След като имате Път, след като сте извървели онези съмнения, след това възземане, най-после идвате до: "На духа ни служение, на Пътя ни връх, на живота ни достойнство..." Така че тези всички идеи градират.

 

Въпрос: Каква е връзката между Мировия и личния Кундалини и какво е тяхното съвместно присъствие в първия период и в първата чакра?

Ваклуш Толев: Разликата е не толкова количествена, колкото качествена. Всеки народ, който представлява една Културна духовна раса, белязаните изначало го водят и те създават процента на признание за висота. Разбира се, ако се вземе едно средно мерило, тогава онова, което има приоритетното първенство (защото в края на краищата се идва до жертвата), то споделя тревожността. Затова именно велики посветени и известни белязаности обособяват свои ядра в даден исторически или културен момент – посветените изграждат духовни светилища, учените правят академии... Но посветените, когато обособят своята сборнина, имат тази благодат, че личностният Кундалини в една обществена цялост прелива общата сила от Космичния Кундалини – сила, която от своя страна увеличава въздействеността в развиващите се.

По този начин различните лични Кундалини, когато стигнат известен стадий на висота в принос и улавяне на Космичната духовност, могат с по-голяма енергитична устойчивост да правят промени. Защото в дадени моменти в това, което може да се нарече бедствие (не толкова биологично, а културно или социално), играе роля поведението на личния Кундалини в своята обусловена общност с Мировия. Приливът на личния от Мировия Кундалини е голям принос. Много голям принос е увеличаването на приема на Кундалини под различни, ако щете дори и натиски, които се правят върху известни обществени моменти или социални моменти – гърчове и пр. Един човек, когато се събуди, е голям принос за личния Кундалини. Защо? Защото, когато прогоните облаците на всекидневието, можете да видите и звездата, за да ходите Път.

Мировият Кундалини, не може да кажем, че има определено обиталище. Може да има свои лъчи в отделни същества или в цели народи, които имат благословия в даден исторически момент. Виждате това, когато разглеждате исторически приливи на големи енергии в даден народ, било в областта на науката, било в областта на морала, било в някои исторически потреби – дори във войни. Има народи, които в дадени моменти, чрез това, което наричаме насилие, правят преобрати. Защо? Войната е жестока, но тя е изключително ферментираща! Ферментират големи идеи – открития. А жестокостта е сложена на преден план, защото се дава поведение на моралните стойности. Да, но историческите и еволюционни потреби; или потребата да се правят открития?! Тогава моралните стойности губят силата си. И затова има метаморфоза на нравствените ценности, затова има йерархия. И тези, които с хилядилетия са изповядвали дъба, най-после изповядват кръста от дъб, изповядват един Христос! Кръстът е от дъб, но не е дъбът. Или гербът не е лъвът, не е и кучето, както при нас, българите, е имало моменти на почитание.

Така че Мировият Кундалини е енергия на Абсолюта, а личният Кундалини е индивидуализиран лъч! Винаги трябва да се изходи, че някакво цяло се себеизлъчва, за да може да бъде индивидуализирано. Или пък, да кажем цялото, облечено в дрехата на човешкото. Някои посветени ги наричат Мирови Учители – именно когато излязат от своята орбита на личност и отидат в Мировостта. Иначе ще са си индивидуалности. Както на събудилите един център казваме гледачки или баячки... Всички тези времена са оставили белези.

Никой не може да има Мировото око, ако няма поносимост! В противен случай всеки глед на това, което може да създава тревожност, събужда страх...

В Сътворението става големият конфликт и Адам е принуден да слезе на земята, т.е. в него е потребата за цялост планетна, а не индивидуализираната му даденост. Потребата му от цялост е да направи принос към онова, което го е отлъчило. Макар че индивидуалността го определя и той като индивидуалност се приема, за да получи короната... Но иначе – Целостта! Ето защо Мировото съзнание си праща свой отделен лъч. И затова 7 Лъча на еволюцията се излъчват, за да може тези индивидуалности, когато ги погледнете като цялост в присъствие на дадена планета, да правят обща култура. Иначе щеше само един да има – хората да бъдат само философи или само учени. Човечеството разполага с индивидуална цялост и един път някой ако е бил жрец, друг път ще бъде цезар... Така всеки поотделно в дадени моменти на историческото си слизане се осъществява в един или в два-три Лъча. След като е усъвършенстван в един Лъч, идва в друг и т. н., за да може целостта след това да създаде универсалната личност.

Има само един Път, когато събудите Кундалини! Затова всички словеса, които съм слушал, и които слушам от т. нар. "белязани", те са на пътници, които са направили някаква сламена колиба в жизнеността на историята. Че има отклонения – има, но лошото е, когато има невежество! Това е много страшното. А невежеството, когато го видите облечено в ливрата на "големи" представители, то не е обидно за онези, които слушат – обидно е за оня, който не знае как се носи митрата, както се казва – короната на посвещението. Иисус е нямал нужда да Го венчават с вечност, защото Словото Му е достатъчна безспорност за това, което се казва Живот.

 

Въпрос: Каква е ролята на Школата Път на Мъдростта в изграждане на универсалния?

Ваклуш Толев: Школата има една безспорност – това е взаимност. На улицата може много често да се карате... Взаимността е Мирова същност, но много трудно се улавя, а още по-трудно се прилага. Защо? Защото учениците имат егоцентризъм: "Защо да е другият...?!" Така се пречи на оня друг, който може да предвари, да направи аурата на събожника. Тази препречка е лично съзнание за евтина слава. Много е преходна, но... А всъщност няма други, щом, както е казано, сте си събожници.

Вижте в историята – ние не можем да не дадем почит на онези, които са сложили себе си. Един народ, за да направи нация, има индивидуални жертви, но те са израз на един национален дух. Еволюцията е неизбежност, а жертвата – една нейна потреба.

Който не може да пожертва жизненост заради събожника, той не може да направи събудена отговорност! Това е вашето битие – ако не го уловите в тази многовалентност като предназначение...

Понякога и глупостта е услуга. Както този, който яде чесън, мирише, но пък той се лекува с чесъна. Не могат да го понасят, но чесънът има своите лечебни сили. Разбирате ли широтата на нещата?! Всеки обаче ще вземе онова, което неговата възможност може да понесе. А когато се претовари – е, тогава трябва като камилата да има най-малко 300 "джобове" за вода, за да може да мине пустинята – пустинята на живота! А кой е този, който има триста резервоарчета, за да задържи водата си за цял пустинен поход...

Не се надбягвайте само със съвремието, търсете се в бъднина! Разбира се, че нейната преходност е бъдеще – бъдещето е преходност, но бъднината е търсенето ви!

Благодат е, че сте в едно битие, което ражда Път; или Път, който прави битието ви!

Още от броя
Върху Посланията на Планетния Логос. Първи период: 1978 – 1981 (2/2010) Първи период: 1978 – 1981 г. Раждането е тайнство, Рождеството – Път! Будността в своята отговорност вика Децата на Деня в служение! Това, което е вашата обреченост, то е и ро ... AXIS LIBRI (2/2010) Посланията са хлябът на Мъдростта! The Messages are the bread of Wisdom! Раждането е тайнство, Рождест ... Върху Посланията на Планетния Логос. Втори период: 1982 – 1985 (2/2010) Втори период: 1982 – 1985 г. Свобода от минало – заради плода на Мъдростта! Голямата тайна на този период е локализация и идеи за динамика! Динамиката не може да не се употреб ... Върху Посланията на Планетния Логос. Трети период: 1986 – 1989 (2/2010) Трети период: 1986 – 1989 г. Освободете пленника у себе си! Всяко Послание в своя период има необходимата стойност. Без усвояване в присъщна приложност на първото Послание, ... Върху Посланията на Планетния Логос. Четвърти период: 1990 – 1993 (2/2010) Четвърти период: 1990 – 1993 г. Мъдрост в живота и святост в делата! Бог като Първи Логос на Абсолюта извира, за да създаде онази река, която има два бряга, т.е. Двойката & ... Мъдростта в скрижали. Послания на Планетния Логос (2/2010) Глава I, Тема 1.4 Послания на Планетния Логос   "МЪДРОСТТА В СКРИЖАЛИ" е молитвен шепот и грохот на океански вълнолом, неизмерими дълбини и не ... СЪДЪРЖАНИЕ (2/2010) Axis Libri  Проглас  ВЪРХУ ПОСЛАНИЯТА НА ПЛАНЕТНИЯ ЛОГОС Първи период: 1978 – 1981  ВЪРХУ ПОСЛАНИЯТА НА ПЛАНЕТНИЯ ЛОГОС Втори период: 1982 – 1985 ...