Върху Посланията на Планетния Логос. Трети период: 1986 – 1989 (2/2010)

Арxив | брой 2 / 2010

Трети период: 1986 – 1989 г.

Освободете пленника у себе си!

Всяко Послание в своя период има необходимата стойност. Без усвояване в присъщна приложност на първото Послание, няма да се оцени стойността на последното. Тази йерархия е наложителна именно в този смисъл. Който иска да направи една сграда с двадесет етажа, не може в основата да не сложи устойчивост, която да издържи и последния етаж! Затова хората са зидали (когато не са имали още цимента) основата с камък, а нагоре са слагали кирпича (по-късно тухлите). Така че не може човек да прескочи знанието на първите периоди с необходимостта да има последния! Не може да си изгради етажност, а тя е: Учението на многобожието, Учението на двубожието, Учението на единобожието. Една Правда не може да издържи устойчивостта на Мъдростта, но не може да бъде и отречена. Дори в единобожието Моисей точно това прави – ражда идеята на жестокостта, предрешена като милосърдие. Тогава съпоставете го с Христос: Обичай враговете си! По-жестока религия от Моисеевата няма, а в Учението на Христос жестокостта липсва. Но с импрегнацията, която вършат в християнството, то остава под властта на юдейството. И затова в късните епохи има Кръстоносни походи.

Ако тези всички идеи бъдат анализирани и представени в съпоставка с Посланията, тогава Посланията ще бъдат скрижали във вътрешния човек, започвайки с астралната будност. Осмислянето е много съществено, защото то ражда потреба от убеденост! Започвайки от първото Послание, човек може да каже: "колко е опростено!" – защото още не знае да гледа в дълбочина. Но когато можете да гледате и в хоризонтала, и във вертикала, вие сте получили до известна степен школовка, за да може в дълбочина да видите. След това се стига до там, да кажат хората, които не ни познават, че сме безумци. Не се страхувайте – от това няма по-голяма радост!

 

Въпрос: Каква е йерархията на знанието, съответстваща на третия център на Кундалини (далакът, според европейската терминология) и на третия период на Посланията?

Ваклуш Толев: В световната литература се опитват да дефинират дадени центрове – като се събудят, какви знания могат да позволят. Според мен голямата част, която интерпретира тази материя, не ги е живяла. Повтаря се онова, което са оставили посветените.

Но има нещо друго, което не се осъзнава. Този, който е минал цялата будност – от първата чакра до излязлата от седмата чакра Кундалини сила, той не се спира да характеризира отделните центрове. А ония, които не са минали през всички и не са излизали от седмия център, си нагаждат малко нещата. Не е обидно, че събудената отговорност им липсва – обидно е, че въвеждат човечеството в грешни посоки. Защото малцина знаят, че индийската схема на преминаването на Кундалини не е равна на европейската. И следователно този, който се опитва да интерпретира пробудената даденост или посветеност, може да влезе в неопределени конфликти, щом няма пълната посветеност. Онзи пък, който няма пълната посветеност за седемте центъра, а говори за цялата планетна даденост, това е още по-голямата заблуда. Ето кое създава и фракционността на официални религии, които се разделят. Разделят се върху дадени елементи – както Протестантизъм се отделя, дори и Западната църква се разделя с Източната... Дава се със събуден втори, трети, или даже да е четвърти център схема на мироглед, докато трябва да се посочи поведение на изграждане. Това е, което най-много смущава, особено в Западната култура.

Има знание, дължащо се на индивида, който е осъзнато същество, но не е личност, а личността още не е посветен. Йерархии! Дори известни духовни центрове, през които са минавали посветените, след няколко хилядолетия са сменени...

Един от най-опасните рискове, това е диктатът на еврейството в неговата още непробудена даденост, макар че това е единственият народ, в който са отбелязани най-много пророци. Разбира се и Древна Гърция е имала пророци, но най-вече Юдея. В юдаизма има обаче една йерархия на велики пророци, на средни пророци и на нисши пророци. Следователно, ако даде знания един пророк от средна класа или един пробуден, но не и събуден, в който астралните съновидения са дадености... Това, което можах да чуя и видя на "посветени" и в България със съответните свои тълкувания на тайните. Някой, който е прочел нещо, веднага си приписва собственост...

Трябва да се има предвид, че едно знание на индивида не е равно на знанието на личността, а посветеният дори освобождава Кундалини – както е казано в Посланието за 1986 г.: "да освободим пленника у себе си". Болката на посветения е да намери разговорка с пленника у себе си – с Кундалини, който спи. Спи в добрия смисъл на думата – чака своята будна отговорност да обслужи богочовека. Събуждането на Кундалини е, което може да даде свобода. Защото едно въображение може да ражда много често еволюционни грешки. (Както доскоро се е считало, че Земята е плоска.) Нещо повече дори – всяко действие, с което пробуденият Кундалини може да обслужи даден посветен, се е считало за проява на върховно божество или пък за изстъпление.

Някои от посветените с голяма болезненост понасят събудения Кундалини. И оттук идва повелението на изграждането или подготовката за поносимостта на Кундалини. И с оглед на това, до кой център може да стигне, се дава и съответното знание. Има едно ясновидство, което е в нисшите полета. И виждате в България спекулацията, която извършиха със сляпата пророчица – Ванга. Тя не можеше да мине повече от ясновидството, което е галванизация на шестия център. През другите центрове не е получила култура, както личи. Но галванизирането на даден център показва, че понякога трябва да се направи една предходна грамотност, за да може да се получи това, което се нарича Учение, Път.

Много са големите рискове в пътя на посветените. Ето защо и велики и малки пророци, когато Христос дава Учение, млъкват. Цялата еврейска култура в стадия на посветените е в нозете на един Иисус. Макар че те по-късно Го изопачават до такава степен, че Той не може да се познае.

Следователно знанието, което има индивидът, и знанието, което има личността, не е знанието на посветения човек, камо ли от събудения Кундалини. Защото Кундалини може, както казахме, да глиптира само един център и по този начин да не се получи системното учение, което ражда религии, или, когато освободи от религия, да даде вяра.

Хората не разделят религията от вярата. А вярата е посвещение, за което се носи и отговорност! Много често религиозната безотговорност е това, което създава на социалната сцена конфликта. Голяма част от религиите са наложени с изумителни жестокости. Особено при християнството. В него жестокостта се крие в еврейските пророчества – всеки трябва да отмъсти...

Събудил му се на някой третият център – далакът... Но това не може да създаде нито ясновиждане, нито яснослушане, нито интуиция. Може обаче да задвижи корпуса, който започва своята, така да кажем, самосъхранителност в изчистването за поносимост на Кундалини. Изчистването на човешкото тяло за поносимост на събудения Кундалини е една от най-важните стъпки. И безспорно вибрационността е, която създава и лудости, която създава и внезапна смърт. Не е грешката, че има събудена потреба, а че няма отработена поносимост! Това са много съществени знания и затова външният храм трябва да се научи на йерархическо понасяне на посвещенията! Ето защо потребата от вегетарианството не е да не се убиват животните, а защото астралната вибрация нито вода я стопява, нито огън я изгаря. Нищо не я унищожава! Тя остава. И когато влезе в човека, в когото се събужда Кундалини, страховата психоза го отклонява. А отработеният няма чувството, че може да изчезне, докато в нисшите стадии на посветеност или най-малкото, когато Змията Кундалини вдигне глава, но човекът още не е отработил тялото за поносимост, има страх.

В този смисъл ние можем да говорим за периодите, в които Посланията слизат. Това е едно знание, което е по-скоро осенение, но не е будност. Осенението минава през всички. И по този начин се проверява, както с лакмусова хартия, дали човек е годен това осенение да стане формула на поносима посветеност. Кой център? Втори, трети, това няма значение вече. Там се изисква поносимост, за да може страховата психоза да не ви въведе в изкушението, че не е вярна културата на посветените. Това е голямата тайна, това трябва да разберат хората. И затова много добре в Посланието е казано: "Научи ни как да освободим пленника у себе си!" Пленника у себе си – Кундалини – как да го освободим!? Той е, който създава висша вибрация, която телесната покривка не може да понася. И тогава, както виждате, един негов удар може да направи някого луд. Не е луд, ако трябва да уточним – в него е смутена вибрацията, непоносима в нейната цялост. И на лекарите, и на психолозите не им е ясно, че човекът има не само биологична енергия и сила, но и по силата на еволюционните стадии получава нарушения. Така могат да се обяснят и акумулациите на отрицателни сили, за които, безспорно, самият индивид има своята предишна виновност и е отработил накамаряване на кармата.

Това са много сложни въпроси. Трябва именно в този смисъл да се разбере, че Кундалини не е риск, но той е, който ви пише свидетелството за поносимост. Ама той го написва откъде – от вашата психологическа картина.

Така можем да определим тези знания, за които говорихме: знание, което създава Път; знание, което извиква дързостта на волята да понесе и да отстрани страха да се направи жертва; и в края на краищата, знание, което завоюва утешителността, наречена олтар! Без олтар човекът няма къде да направи ревизия на своята самобитност или на своята неосведоменост, или на своята посветеност. Олтарът е местото. И може би тук е мотивирано изповеданието в непробудените. Изповеданието е доблест, но то отдавна е минало като школа за възпитание.

 

Въпрос: Можете ли да ни дадете някои насоки за връзката между енергиите на третия период на Посланията, на Духовната вълна на Правдата и третата чакра в далака?

Ваклуш Толев: Третата Духовна вълна, третата чакра и третият период на Посланията са една подготовка за по-нататък, една цедка на миналото и подготовка. Трябва да направим реална констатация с каква лъчева сила е необходимо да си послужим, за да се освободим от минало. И понеже силата е разделена в еволюционния стадий на добро и зло, затова има в дадени моменти отклонения. Много добре е казано, че на Кръста добрият разбойник е похулен от лошия разбойник. И преди това вместо Иисус да пуснат, пускат разбойника – Варава. Значи властта, която определя битие, т.е. земята, която определя битието, е пристрастна. Защото нейното заземяване не е освободено и земните властници нямат крила, за да отиват в Небесата, т.е. в Мисловното поле.

Говори се за дяволи и ангели в Небесното царство и че за някои прояви ангелите са виновни, за всичко останало – дяволите. Фактически нито дяволи, нито ангели има – има форми на изградени сили, наречени добри или лоши. А ние какво казахме: Няма зло, има нееволюирало добро! Следователно стадият на злото е дошло време да се лиши от силите си, т.е. да се трансформира.

Всеки индивид има изработена термична градусност. Дори най-невзрачният ум в даден човек има отработеност, която, без той да иска, бързо го градира нагоре. Но умът хитрец най-големи бели носи на човека! Контролът над мисловността, която прави възлите на кармата, е много важен. И един човек може да притежава вродена добродетел да понася бедата с търпимост, а и по същност неговата материя да не му създава греховни падове (както официозът говори). При това има хора, които просто благодатта си ги пази, което зависи безспорно от кармата и преражданията.

Духовната вълна на Правдата в много малко хора е събудила центрове. Тя просто е подготвила материята да започне да понася промени. Тази Вълна е принудителна промяна, затова се нарича и Правда. Но в какво подготвя материята – в усвоена знайност, която в повечето случаи е полуразделена с астралната будност. По този начин Правдата, фактически, ви лишава. И затова в този етап ще намерим Велики посветени, посветени и прочие, които прииждат в даден народ. Но те не там са получили своята посветеност – просто са пратеници, за да може отработеното им измерение за правда да не позволява илюзията, че с вариациите и спекулациите може да се изгражда схемата на добродетелите.

Правдата е изкористила много. Ето да вземем евреите. Те са носили едно първенство като предназначение, но тяхната култура в духовната будност именно в Доктрината на Правдата е позорна. Там всичко е свързано с грях, а не с отговорност. Ако щете и социалната им взаимност е много обидна. Оставям настрана илюзиите. А в идеята им на Сътворението лежи една от най-големите беди – когато Адам иска да знае, го наказват...

Отделен е въпросът, че човек трябва да мине през стреса и материята да не му вибрира отрицателно, когато поиска връх, който много трудно се изкачва. Върхът е да дадете! Но Правдата в повечето случаи се мотивира от астралните вибрации. Това е и гневът! А в Евангелието е казано: "...всеки, който се гневи на брата си без причина, виновен ще бъде пред съда..."[1] И евреите не получиха нищо! Тази тяхна порочна система създава и онзи плач по миналото, за който казахме, че в йерархията на Духовните вълни е от тотемното божество до събудения Кундалини.

Оттук идва онова, което показва липсата на определен стадий на еволюцията. Казвал съм, че в едно бъдеще няма да има войни – няма да има външни войни, които убиват човека за територия, за материални богатства и пр. Но не може да няма вътрешния конфликт. Защото преценката на една материална награда, когато съзнавате недостойнството, с което сте я спечелили, е вътрешната огледална бъднина. Човекът сега е наказван от външни фактори, но в бъдеще ще го наказва огледалният му образ – това, което е безспорно в астрала; това, което е безспорно в нисшия ум.

Ние в бъдеще ще имаме събратство и с животинския свят. Както виждате, тяхната беда и сега се констатира, но никой няма мирогледно виждане. Трябва ли да ги лишим от една жизненост, която при човека искаме да защитим, или трябва да ги култивираме за едно поведение (за което ние искаме дори награди)? Защо вълкът, тигърът и прочие биват обвинявани в жестокост, когато човекът прави по-лоши неща и от тях?! Това сродяване, това побратимяване с тези, които са с изготвена материя, но не с индивидуализирани душевни качества, няма да приписва вина. Страхуваме се, че един животински свят заграбва – особено когато се говори за първичните, за тотемните богове. Те са завоювали територия, която е наше право. Но ние не ги обвиняваме в това, че им липсва будна отговорност. И трябва да им дадем път, за да минат будната отговорност.

Когато има навея на Духовните вълни като енергия, трябва да признаем, че единственият, който подлежи на преценка и на развитие в осъзната отговорност, си остава човекът. Не можете да искате от животното отговорност и идея за себежертва, освен да реагира, когато да кажем го подгони бедствието. И неговата преценка тогава е защита на жизненост. Не на добродетели или на мисловна будност. А събудената отговорност на човека ескалира. И после идва идеята за безсмъртието – осъзнава се, че няма смърт, която го нихилира. Виждаме и материални паметници – и в това, което египтяните са оставили... Искали са да запазят пирамидите гледими, зрими, за да напомнят, че съхраненият в тях еди-кой си фараон е жертвеник и е извършил нещо велико. Това като върната енергия и осмислена жертва създава идея за безсмъртие.

Идеята за безсмъртието ще остане мотив, много голям мотив! Той е безспорен, когато ще се преценяват стойностите. Животът има ли край? Не! Има преходи. Преходите са надмогнати тогава, когато, минавайки през третата степен на планетната даденост – човек, стигнете най-висша. Тогава именно сте осъществили една от големите тайни, която никоя религия не интерпретира. Защо в Откровението след човека има четвърта степен? И четвъртата степен е кое? Орелът – свободната душевност, която може да лети, защото е лишена от бремето на материята, т.е. дадена е една безспорност – четвъртата степен на нашата ескалация: орелът! Летене – не заземен човек!

Ако човекът разбере, че е преобраз, той не би признавал ангела за светилище, защото ангелът бил имал крила... Иоан Кръстителя като идея на бъдещата будност в християнството също е изобразяван с крила. Мотивите са много ясни – че не може да го докосне материята, която създава безизходица, когато е по-властна от Духа. Но Духът ще нахрани съответната степен във възможност на безтегловност – тогава няма какво да ви тежи, надвивате земното притегляне. Има и такава фигура в митологиите – властта на непобедимите, ако са стъпили на земята. Но къде е властта на ангела?! Не са го дали, когато стъпи на земята какво става, а са го оставили в другите полета, в които той може да лети...

Ангелите, архангели, серафими и пр. нямат нашата душевност. Може на серафимите да им дават по шест крила, но нямат онази психика, която има човекът, защото архангели и серафими, и тем-подобните нямат нашата еволюция. Така че еволюцията не е завършена с тях. Може да е подсказана идеята, както и в предишните учения, но друг е въпросът да разгърнете буквара и да четете чаканото бъдеще. Чаканото бъдеще сега е едно Учение, което следва своята класация и еволюционна потреба за човека.

Но това, което може да бъде някога потреба, въпросът е дали трябва да се разкрие сега и да не може да бъде понесено? Какво значи да имате мирогледа вече на Духовната вълна на Истината? Ами тя няма нищо общо с правните нормативи или с религиозните откровения сега. Тогава коя Истина – облечената в дрехата на човека?! Ами той още не е готов... А когато имате Живот, не можете да слагате нито причинност, нито последствия. Причинността и последствието са еволюционни етапи на онова, което е цялостен израз – Живот. Но преходността е изключително необходима.

Могат ли сега да се кажат истини, за които няма пригодност?! Затова много добре и с много изтънчена финост е давано на човека. Откровенията са само страница от бъдещето!

Онова, което едно Учение има да осъществява, когато е дошло – то е учебник. Така Евангелието е учебник на Учението на Любовта. Но разкрита ли е тайната на Любовта? Не! Има един конфликт между Учението на Христос и Йоан. Йоан получава голямото Откровение от Христос, но в него вкарва и едно подражателство на юдаизма, което по същност е твърде невярно. Защо? Защото йерархията на полетата, които ви дават Знанията, са седем, а някой, примерно казано, работи с шест. И дава, както при Лутер, рационални религиозни формули. Протестантизмът в другите формации е още по-пошъл, а и в Католицизма има десетки фракции... Тогава кой може да даде Истината?! Не могат да получават нови истини, защото има една тайна – поносимост. Когато човек няма поносимост, създава разврат! Разврат в потребата за величие: "Аз съм!" Колко "белязани" в България и в чужбина минаха като "величия"! Кришнамурти отиде ли си... Поне една благодат направи – признание, че той не е новият Миров Учител, но пък стоя десетки години като прероденият Месия. Стоя! Виждате колко много са потребите за поносимост...

Така че много отговорно човек трябва да работи с посвещенията. Защото един събуден център на яснослушането или на ясновиждането и – ето ви нов Бог. Нищо подобно! Бог не може да бъде центриран в едно ясновиждане, яснослушане, или в интуиция. Ако Го ограничите и създадете пледоарията, че някой е нов Месия, това показва илюзорността за величие. И много добре Алеко Константинов като социолог казва: Пази, Боже, сляпо да прогледа, макар че е писател и политически мъж. Колкото и упречно да гледаме на таблиците нравствени, с тях изработваме отговорност и все пак трябва да ги признаем, поне в ироничната страна.

Когато човекът е удовлетворен на известен стадий, му остава само едно – да благодари, а не да се гъделичка и да разсмива света. Само смирението може да определи стадия на позволено величие. Но смирението не е унищожение. Този, който го носи, не може да бъде досегнат от обидата и от евтинията, която социалната даденост налага.

 

Въпрос: В Посланието за 1986 г. се говори, освен за пленника, и за завистника у нас. Кой е той и каква е връзката му с третата Духовна вълна и третия център на Кундалини?

Ваклуш Толев: Материалните тела у нас правят Кундалини пленник, себелюбието пък ражда "завистника, крадеца на радостите в нашия дом". Но поносимостта иска надмога над третия център. Завистникът у нас винаги ще остане миналото. То ни краде. Миналото има устойчивост – то иска в своето ковчеже да сложи, както казахме, крилатия Иоан Кръстител.

Третият център, обаче, не е най-големият спъни-камък. Трябва в четвъртия център да дадете малко повечко усилия, за да може прозрението да стане интуиция. Най-добрата услуга на бъдещето е, когато вие имате вече духовния спазъм, който ви изнася над материята, за да имате будността. Защото до третия център Кундалини, даже и да е буден, не е респектиращ. Това, което обикновено човечеството прави в своята еволюция, връзва с крайната колективна възможност – третият център. Но в четвъртия център вие вече имате формата на личното светило, което много лесно не гасне. Защото интуицията и вибрацията в четвъртия център е именно раздялата...

В един етап на развитието човекът е по-властен от вложения в него Бог и иска знание да освободи пленника, който е много по-властен господар от самия човек. Това е голямата тайна, това е предназначението, това е и отговорността ви! В материята е роден копнеж – копнеж за знание. И когато Бог търси Адам, той Му казва: Гол съм, Господи! Не казва "Дай ми!", а Гол съм още! Това е най-великото в човека – че той си търси грамотността. Не само я иска, търси я! Голямата конфликтност, която след това като социология става беда, защото човекът е прокълнат, че е искал да знае. Защо? Планетният Бог винаги се е страхувал, че човекът може да Му заеме мястото. Психозата да се запази тронът! Защото Той е бившият човек, който се е развил в Бог – това е йерархията на преражданията. И затова в Учението стои, че човекът е бог в развитие. Той не може да не бъде в конфликт заради онова, което дава ранга на човека да стане Бог. Това е йерархия на Духовните вълни пък, когато искате да обосновете своята принадлежност.

Така че не може без конфликт, но конфликт, чиято болезненост ви слага венец: Аз и Отец сме едно!, Христос ни го открива. Но това единство иска Път: Аз съм Пътят, Истината и Животът! Вижте, всички неща са много обосновани, а това, което се нарича богословие, е толкова бледо...

Но ако човекът се осъзнае, трябва да има събудени и зрение, и отговорност, за да понесе онова, което му е дадено и което той трябва да утвърди. Всяка наченка, която събужда потреба, е божествена. Отделен е въпросът спекулативно кой къде го насочва. Малкият ум ще го насочи в идеята на самосъхранението, но нищо не е излишно, ако го знаеш...

Така Бог разгръща Своите сили в човека. И нищо обидно няма в това човек да бъде Бог. Но едно е да имате божественост, друго е да сте Бог – много съществена разлика. Религията направи Иисус Син, квалифицира Го и Му даде признание, но никого друг не направи Син Божий...

През 2000 г. искането за свобода на пленника ще йерархира: "Научи ни да изведем пленника от себе си и познаем освободения!" Уж е тавтология, а всъщност, ако сте извели пленника от себе си, не значи, че можете да познаете освободения. И виждате йерархията – едно е да Го изведете, друго е да Го познаете. И трето е Той да ви познава! Идеята за свобода като причастие на жертвата! Наистина изглежда тавтология, а пък то е какво – проницание.

Какво ще стане, ако освободите пленника и нямате пригодност да Го понесете? Това, което се е получило – Не лъжи!, а лъжат всички. Дори тези, които ви възпитават, лъжат! Не кради! – крадат всички. Ама никой не казва: "Крада от духовната съкровищницата!" – не, краде от другия! Ако пък открадне един бисер, може да не понесе неговите излъчвания. Но краде себе си в другия. Така че първом е посвещението; второ – поносимостта; трето – правилата, които земното поселение ни налага. Тази тройка е неизбежна и тя се забелязва в Посланията. И човек, който има голяма култура, когато започне да ги чете, се учудва: Тези бисери откъде са!? И чак когато мине тази тройна йерархия, тогава вижда. Но той трябва да се научи пък да не се съблазнява да краде бисери!

Моралните стойности губят своята валидност, когато започне да влиза Знанието. Знанието е йерархия на преценка! Преценката именно липсва в тезите за морал. Моралните тези, които не са победили чрез знание, винаги извършват опущение. Тогава можем да се попитаме: Коя материя първом трябва да осветим, за да имаме цялост? Имаме мозък, но имаме и друга плът – как трябва да я йерархираме. Опитват се с известни правила да сложат рамка на мисленето. Съблазнили са се обаче в идеята си, че плътта, която не може да мисли, трябва да бъде в таблицата на моралните внушения. Да, но са се илюзирали!

Не зная доколко тези, които дават първичните правила – нравствените таблици, са били опитали плода на познанието. Защото Адам го вковават в рамката на добродетелите. Искам да зная, Господи... и идва проклятието. Това проклятие е най-тежката беда, която продължава да понася човекът. Този, който е ръководил, е знаел, че знанието му е дало проницание, а не възпитанието на плът. Да, мозъкът знае да мисли, но каква е вибрацията на другата система от плът? Ето това не знаят!

Нямате представа какво би било, когато в Космичен мащаб направите преценка на Учението Път на Мъдростта, не! То е такава силна вибрация, че трябва да смете миналото. Но това не може да стане за 50 години...

Духовната вълна на Правдата също е неизбежност във формата си на проявление. Защото след това става измерителна стойност. Но когато имате везни и равновесие и си мислите, че сте решили въпросите, вие сте в покой – а покоят е погребалната песен на развитието! Хората се прераждат, а са сложили везната на равенството – живя и умря. И затова в пирамидите погребаният фараон чака... Ако вие не нарушите равновесието, не можете да правите стъпки напред. Дори трябва да нарушите принципа на равновесието, който се нарича религиозност. Защото може да сте религиозни, но да не сте вярващи – религиозността е поведение, а вярата е всеотдайност!

Всяко нещо трябва да го "счупите", за да може да го освободите от това, което му пречи да прави вегетация. Ако не извадите зърното или не сложите да изгние неговата защитност, не може да имате раждане. Трябва да се погребете, за да възкръснете; да се разпънете, за да се съживите; и след това да слезете – за да дадете причастие на човечеството!

 

Въпрос: Будността ли е, която трябва да ни предпази от завистника, крадеца на радостите?

Ваклуш Толев: Будността ви държи в състояние да приемете онова, което разрушава. Да осъзнаете прииждащата сила, която разрушава – да поискате това, което лешникотрошачката прави: счупва! Ако "счупите" аурата на физиологията и събудите пласт на астрала, той от своя страна ще ви отнесе до йерархията на Богоусвояването. Няма как иначе да уважавате еволюцията, ако не ви сваля дрехите – първа, втора, трета...

В окултните книги и особено в будизма най-много е подчертавано (защото то е най-близкото до човека): "Убий желанието!" Но има нещо друго – желанието може да бъде осветено! Не е проблемът да го убиете, а да го оплодите. "Убий!" – но защо трябва да махнеш астралната си потреба?! В една от притчите какво казва Христос: Не скубете плевелите, за да не би да изскубите заедно с тях и житото.[2] Защо трябва да правим проклятие над желанията си, когато трябва да ги осветим?! Казва се, че те са отрицание – отрицание са, защото им се слага този знак. А астралът е неизбежност. Нещо повече – неговият образ е водата, а около 70 % присъственост у човека се дължи на нея. Ако махнем водата какво ще правим? Ще имаме изсушени клони! Виждате ли колко цялостно е мисленето на Учението...

В Посланието за 1986 г. – в третото искане, се казва още: "Набогати сърцето ни с обич, а ръката ни с щедрост!"

Ръката като щедрост може да поднесе една чаша с причастие, но тук е малко по-друго – искате и сърцето да е пълно с обич. А щедростта на ръката не е само обредният хляб, нито само вечерната молитва. Какво значи тогава щедрост? Това значи свобода в ума, свобода в духовността ви, свобода от страх, че може да бъдете гладни! Това е: ръката ми щедра! Но съкровището е не щедростта, а будността. Будността, която дава преценки! Другото е разглезване на състоянието, че сте много богати...

Виждате, че всички тези идеи са концентрирани. Така че трябва да се усвояват афористично – след като са направили у вас прочита на тайната. Зная, че на хората много трябва да се обяснява, но бъдещото Знание е на пробудеността, а не на събудените представи за живот. Когато имате Знание, събудените представи ви пилеят. Човечеството в бъдеще ще мисли само в безглаголна форма, защото глаголът е да създава движение, а движението ще го има в събудена цялост. Така че глаголстването (както се казва в народната реч) трябва да премине в афористична реч. Човечеството няма да се пилее в учене – къде се слага запетайка: пред "който", пред "че"...

Човечеството ще отива към мисъл срещу мисъл. Другото е азбучността, която е била милиарди години. И именно Учението Път на Мъдростта е първата подкваса на вашата бъдност да правите афористичността. Защото има неща, които само с една дума могат да бъдат характеризирани. А във всяка от афористичните форми на Мъдростта има и погребение, но погребение, което вещае възкресение! Не се страхувайте да си погребете миналото! Затова е измислено огледалото – за да се видят хората в преходност, а не дали са красиви или не и да си сложат пудра. Огледало е астралът и затова водата е образ на астрала. Ето защо във водата, преди да имат огледало, хората са оглеждали себе си.

Без Себе си идва в Учението Път на Мъдростта. А хората въобще не могат да се съгласят, че има такава позиция в йерархията на еволюцията. Не е важно да загубите физическия си образ – него го губите с всяко прераждане. Нещо повече – седем пъти в прераждането сте мъже, седем пъти сте жени. Следователно, щете или не щете, огледалото ви един път ще ви гледа с мустаци, друг път с къдрици...

 

Въпрос: В Посланието за 1987 г. искаме да "служим като синове" на Господа; за 1988 г. – служение "според йерархията, която имаме"; а за 1989 г. искането е "жертвата като лично служение" и "служение от Истина". Жертвата в Мъдростта само подготовка ли е за служението, или вече е служение?

Ваклуш Толев: Всяка идея, с която може да се надмогне страховата психоза – онова, което спъва човечеството, е съществена. Първичните Божии награди и наказания са един стрес – идея за възмездието, което известни религии внасят. Дори когато една определена жертва освобождава аурата на един народ, пак е форма на стрес. Само че преминавайки от приноса на жертва, която не е човек, а е от друго естество, идва известна толерантност към хората, макар че идеята за приноса на човек, считана за най-омилостивяваща бога на жестокостите, е една от най-големите измерителни сили на възмездие и казън.

Жертви са принасяни в съответните гробници и, може би, водени от една подобна укротимост, в египетските пирамиди са слагали тялото на фараона. Така жертвата може да задоволи и смиреността на воинствуващия. Човекът трябва да събуди респект към божеството си, а божеството го респектира и иска от него жертва – това е големият двубой! Така човечеството се разделя между любов и отмъщение.

Човекът, удоволетворявайки себе си, е имал съзнание, че онова, към което трябва да прави поклон, стои вън от него – не е имал съзнание, че то е вътре в него. Когато е вътре в него като преценка, тогава има съвършено друг стрес и съвършено други събудени чакри – това, за което една пета или шеста чакра дават представа. Но тогава се предполага, че културата му, в общия смисъл, надвишава страховата му психоза от божество. Когато нямате страх от божество, тогава можете да правите принос, но не в неговата потреба да взема индивидуалната кръвна вибрация на някое животно.

Приносът на кръвните жертви е една от най-големите беди, която създава мрачината между човека и боговете. (Никой не се е спрял на това...) Курбанът бил "най-достойното" омиротворяване! Как измериха, че жестокостта от курбана се превръща в любов? Това е, че личната съвест и личният страх на човека са се поуспокоили, а не, че е вярно! Има и нещо друго. Животинската кръв има азов характер (тя е азовият представител не само на човека, а и при животните). Следователно, когато човек принесе жертва в потребата си, без да съзнава създава идея на жестокост. Оттук е една голяма беда на хората. Те не съзнават, че вибрацията на страхова психоза при приноса на жертви влиза в това, което наричат отрицателни сили. Ако хората имаха знанието, че тази болка вибрира в развитието на земния поселник, отдавна щяха да се простят с подобни жертви. Нещо още по-жестоко е, че са принасяли и човека. А човекът, в своята страхова психоза, дава много по-голяма трайност в идеята на жестокост. Защото той я облича и в дрехата на мисленето, не само на рефлекса на астрала.

Жертвоприносът е мотивация, която не бива да бъде валентна, тя е цялост. Затова ап. Петър иска да го разпнат с главата надолу, защото се отказва от Христос. Мотивът на ап. Петър, да бъде разпнат с главата надолу, е, защото, когато вземат Иисус, за да Го разпънат, той се страхува и бяга. Свобода от страх! (Хенрих Сенкевич можа да напише за неудобството на ап. Петър, когато бяга от Рим.) Но той прояви доблест – с главата надолу да бъде разпънат. Защото главата му още не си е взела вибрацията на земята, а камо ли на Небето... (И тази илюстрация може да намерите в неговото прераждане в бъдещето – ап. Петър е прероден в Ленин.) Тези жертви в съзнанието на хората може дори да са една велика спекулация, но те са реална формула за битката между Дух и материя. Тук е на Иисус Христос тайната да приеме жертвоприноса Си!

Макар и фигурно да е дадено, че Иисус е бил разпнат, Той не отпраща проклятие. Няма дори събудено негодувание! Именно идеята за Разпятието слага семето на Възкресението. А когато познавате тази тайна, никога не се губите – нито като съзнание, нито като присъствие – реалност, за която хората нямат очи още. Затова много е плътен Пътят на Голгота. И той в никакъв случай не е "Път на страданието", така както са го обявили Църквите, така както го наричат хората. Гробът на Иисус може да стои колкото иска там, но Той няма да бъде смутен от нищо – защото е вън от него...

Ако човек не се научи на жертва, той не може да приеме Възкресение! А на хората им са потребни играчки. На детето, ако не му купиш много желана играчка, цял живот след това – и възрастен, като му дадете играчката, ще си играе... Защо? Не е удовлетворена потреба на една клетчица, примерно казано. А за да направите хармония, ще трябва да имате целостта! И когато човек се е освободил от детските играчки, няма никакво значение неговото детство – той е освободил плътта си от игра, нейната еволюционна стадийност е одухотворяване, което няма нужда от материално пипаеми неща. Затова има Възкресение не от сила, която е отвън – кадуцеят, а от Кундалини – от вътрешните сили. Забележете, в Египет умрелият фараон се мумифицира – запазена е неговата фигурност, заради идеята, че може да имате душа. А на Христос е запазен на плащеницата астралният образ, който броди...

В Посланието за 1987 г. е казано: "Научи ни да не плачем на гроба на миналото!"

Който се тревожи за себе си и чрез обвинение на миналото иска да намери оправдателна присъда, той не разбира еволюционните сблъсъци. Не можете за всичко да обвинявате миналото! Ако потребата на бъдещето ви налага жертва, ще я направите. А хората точно от това се лишават. Миналото не може да служи за извинение! Ако в него си отработил себе си, бъди благодарен. Този, който се опитва да плаче на гроба на миналото, той не прави напредък. И най-евтиното извинение – винаги миналото да ви служи за оправдание...

От друга страна, най-голямата беда върши миналият религиозен статут срещу онова, което идва. Имат закон за Правда и го противопоставят на Любовта. Ама кръстоносците такава "любов" са носили, че дори Правдата е смутена. А Правдата има тезата, че всяко нещо, което не е в нейната хармония, трябва да бъде унищожавано. И тогава виждате как един остатък изгражда отмъщението.

Но всичките тези прояви са не само в таблицата на морала, който Любовта трябваше да издигне... Може би голямата беда е, че културите на религиите не приемат прераждането и еволюцията – това е големият конфликт. Ето защо Кръстоносните походи и действията на кръстоносците са по-жестоки, отколкото една война между диваци, която е мотивирана, най-често от место за подслон. Факт е, че тези, които са искали да завземат властта заради единобожие, са си служили с неизмерима жестокост...

Когато се интерпретират отделните Послания, трябва да се слага и социалната даденост. Учението за Правдата има идеята за отмъщение, а Учението на Христос носи идеята за прощение. Виждате каква е разликата между Правда и Любов. Не трябва да се лишава будността от социалната завивка на Учението или социалната дреха, с която хората се обличат. И дори в социалната реалност виждате един болшевизъм, сравнен с един аристократизъм, как се облича – с каскети и рубашки – каскетът като социален израз срещу цилиндъра! Тези неща са съществени – израз на духовната поносимост.

Затова много добре е казано в третото искане: "Пази ни от жестокост, предрешена като милосърдие!"

Ето Моисей – ето Христос! Ние не упрекваме Моисей, защото, ако го упрекнем, упрекваме кармата на един народ. А от същата тази карма излиза милосърдието на Христос! Йерархия... Не може да има духовна йерархия, несъпоставена със социалната!

Искам да разширявате кръгозора си, защото носите не само лично битие, а отговорност! Трябва да отваряме страниците на други бъднини. Идеята за добродетелите е, според мен, изхабено време в еволюцията – човечеството не излезе с устойчива добродетел, освен с илюзии. Така се измамиха хората, че не знам как бихме отървали човека от собствените му добродетели, натрапени му от религиите.

Разбирате ли отговорността си? Страшна е! Даваме отговор на цяла Духовна вълна – на Духовната вълна на Правдата. Като психология око за око, зъб за зъб е издевателство. Може да е отражение на действителността, но не е Път. На евреите им се дава трапезен хляб, за да имат жизненост, а те са по-скоро подбудени към жестокост. Следователно онзи, който ги води, е сгрешил по същност. А сега той е пак предмет на поклонение... Това е изстъпление, което е извършено и оставено в човешката психология. Не в историята – историята е наситена с достатъчно акционност, но психологията е смутена. За съжаление, човечеството е минало няколко Духовни вълни, но е създало и Десет Божии заповеди, които са гробари на човека! Както и сега папата даде още седем гряха. Обидна психология на планетата...

Повелята в бъдещето ви е несмутено да стоите на онова, което надскача всичко. Учението Път на Мъдростта не може да бъде съпоставено с другите Учения. Някои от тях дори отричат еволюцията, защото една много голяма част от Учителите, когато са стигали до известни тайни, страхът веднага ги променя и с това стават подвластни на един и същи знаменател. Страховата психоза е, която изопачава духовните стойности и ценности. Затова се дават Посланията.

Когато се интерпретират Посланията, трябва да се разглеждат в цялост. Три са лъчите, които определят Посланията в този период. Затова за 1987 г. има: дай ни; научи ни; пази ни! Така се изгражда пирамидата.

А жертвата в Мъдростта е само подготовка за едно служение – самото служение я налага! Този двубой в разграничаване определя дали служението може да направи усмирителност, или може да предизвика отмъщение. Това е именно борбата – двубоят между Дух и материя. С какво? С предназначението, че материята може да бъде одухотворена. Защото идеята за Целостта крие "нихилация" на материята в единство с Онова, което я прави животворна, т.е. с Духа. Така че идеята за Целостта е победа над съответните полета. Ако сега човекът се бори за победа над физическата материя, утре ще се бори за победата над астралната си, след това над другите полета – докато стане единство с онова, което го е сътворило, т.е. с неговия Кундалини. Това са тайните. Затова Учението Път на Мъдростта е цялост – то не е етапна култура, с която хората са се развивали. И ето защо добродетелите, независимо от техните плюсове и минуси, постепенно трябва да бъдат идея за освобождаване от бремето на материята, която не е одухотворена. А всички религии по принцип отричат одухотворяването на материята. Щом я лишават от нейния изклас, те я лишават и от нейното зърно, от което можем да направим хляба на това, което са подхвърлили, но не са осъществили – прощението, за да усмирим стихийната енергия. Тази енергия иска жертва – награда, която може да укроти звяра в човека.

Битката между бог и звяр в човека, докато не се изживее външната форма, ще дава оправдание на жертвоприноса. Жертвоприносът може да бъде мотивиран именно от това – укротяване на жестокостта! И тогава всяко животно, което се принесе в жертва, боговете си го присвояват. А наричаме човека звероподобник... Това е може би класическата тегоба, която човекът плаща на своите първобитни богове.

Така че жертвата в Мъдростта е само една – подготовка за служение. И в този смисъл вече служението е един принос!

 

Въпрос: В Посланието за 1988 г. е казано: "Подкрепи ни да Ти служим достойно в храма на живота според йерархията, която имаме!"

Ваклуш Толев: Бог в Адама събужда потребата му да иска да знае и че това знание ще влезе в конфликт, и този конфликт ще го изведе в еволюцията. Следователно човек не може да забрави, че в себе си има Творческото начало – онова, което е Оплодителят, което е: Да бъде Светлина!

Да бъде светлина! е повеление на Бога, а Да сътворим човека! е Неговата творческа приложност! Значи от Словото, което влиза в пазвата на Адама, излизат лъчи, които са, така да кажем, озвездяване на Небето, наречено живот. Добре е обаче, че понякога в човека се събужда неудовлетвореността, защото той не може да бъде кротък, докато не се осъществи като бог. Това е неговото събудено, бих казал с груба дума "нахалство", ама благословено нахалство. И тук е вече липсата на измерение – докъде трябва да се упрекнете, че не сте достигнали върховността си. И тогава се ражда идеята за нравствените таблици, за да може в плътта на този Адам те да събудят измерения. Обаче нравствените таблици не изиграха ролята си, защото Бог в Адам предварва еволюцията!

И затова има т. нар. митологични божества, които са със самосъзнание на богове, но без поведение на богове. Те са неовладени богове – правят изстъпления, които и сега осъждаме. И тогава Кронос ще "яде" чадата си – докато не са готови за трона. Но кой прави изкушението, за да го махнат? Хера – жената, т.е. астралът, а не Адам като ум. По-ниското стъпало от ума лесно се поддава на изкушението, че синът `и ще стане господар-бог. Не изкушението в елементарния смисъл, а принципното. Защото в елементарния смисъл много лесно човек може да оправдае щенията на своята материя. Тези конфликти са страшни в човека.

И затова в храма на живота има йерархия, има разнообразие в творчеството и легализация на духовните култури, наречени религии.

Във второто искане на Посланието се казва: "Дай Път на нозете ни да изпълним волята Ти: "Бъдете светлина на света!"

Умората не може да надмогне жертвената ни воля да запалим канделабъра на Мъдростта. Нейната светлина на служението е и Мирова – "Бъдете светлина на света", и лична – че нозете ни искат Път!

В Посланието за 1988 г. още се иска: "Пази ни от страха, за да не разменяме истината за лъжата!"

По-голямата част от хората, които лъжат, е защото са заплашени. А този, който има маломислието, той иска да ползва измамата за облага. Едното е принудителността – страхът като услуга за лъжа, другото – постлан килим на монарха да влезе в чужд дворец. Страх и лъжа! Само който не ги познава и не е смутен може да внесе респект в онова, което е овластено...

Така че лъжата, когато е мотивирана от страх, до известна степен е оправдана; но когато е мотивирана от хитрина – има разлика. Има си просто изпечени лъжци – не са принудени да лъжат, но го правят. Виждате колко багри има...

Но не еволюцията има толкова вина, отколкото отделните етапи в човека, когато се е преобразявал. Вибрацията на амебата е трябвало да мине през всички стадии. Ние не сме само плът на човека, защото нямаше кой да я направи тази плът – човекът взима плът от планетната даденост, която е отработена от нейните същества. Затова има стадии – същества, индивиди, личности и пр. Следователно в човешката корпусност влиза всичко. Така че не е внушение страхът от издевателство над плътта – вибрацията на смутената материя е логична в своята еволюционна пътека.

В човека има всичко. Можете ли да си представите какви вибрации има в себе си водата, която е астралният образ на Светлината?! Водата като физическата страна на астрала е H2O: H – водород, и О – кислород, не са ли планетни вибрации?! Те не са ли една живителност, щом могат да дадат на водата астралност, т.е. вибрация от четвърта измеримост?! Никой не е анализирал тези неща, за да видим и човека. Сътворен е човекът, да, но как? Когато Господ казва: Да сътворим човека!, Си има помощници, ама кой Му ги е направил?! Разбирате ли погрешността на известни тези, които трябва да си отидат! За да видите друга нагледност – водата е астрална даденост, огънят е ментална даденост... Може да изглеждат нещата безумие, когато другият няма ум, който може да отчете това, което менталът прави. Ето кое е безумие, а не онова, което може да прави от ментала образи – да качи един бог на престол, като убива баща си. Но кой е бащата? Абсолютът или Уран, когото наричаме Бог?! А някой може ли да убие Абсолюта... Предходните богове на човечеството ще отминават – до Онова, Което след това ще сумира всичко и Което е над Боговете!

Животът е цялостният Бог! В него влиза и Смъртта, а не в Смъртта – Животът! Стремежът на човека към безсмъртие не значи, че няма като бъдещ бог пак да има смърт. Затова е тайната еволюция! Ако всичко свършваше до Бог, тези милиони години щяха досега да ви разкопчаят връхната дреха. Разберете, че едно сърце на боговете стои у вас и чака – всеки стадий в еволюцията ви откопчава по едно копче от дрехата на Божеството! Това е тайната, голямата неизбежност, която ви дава Живот.

Така че големи са уроците, които са спестявали Посветените, с оглед на поносимостта. Йерархията на поносимост, безспорно, слага боговете...

 

Въпрос: Кои са "съдбовните знаци на човечеството" и "смисъла на бедствието", за които се говори в Посланието за 1989 г.?

Ваклуш Толев: Хората всяка беда, която им създава тревожност, всяка болка, винаги ще наричат бедствие. Голямата разлика е в преценката на действието на тази сила, на която сте определяли наименованието. А съдбовните знаци са: Любов, Мъдрост и Истина, както е казано в третото искане на това Послание.

Любовта има една тайна – че трябва да се поеме едно Разпятие, за да може да се направи Възкресение. А Разпятието е жертва на личността. Всеки бог би трябвало да я направи за своите потомства, за да могат потомствата да бъдат освободени от страховата психоза. Божеството, когато не може да създаде сигурност на поданика си, го оставя с давление на страха. А няма по-лош съветник от страха!

Дадено Послание облъчва и може да определи периметъра, в който трябва да стане трансформацията. Това е вече, когато човекът е бил облагодетелстван от събудената отговорност, която понася онова, което се казва и тук – бедствието. Бедствието не може да бъде упрекнато. То е потреба на еволюцията. Ако човек не може да трансформира в себе си нагнетеността на отрицанието, той не може да има дело, което да остави планетна трансформация. Ето защо първото искане на Посланието е: "Дай ми знание за Пътя, Волята и Жертвата:

– Пътя като Съдбовна нужда;

– Волята като Всемирна сила;

– Жертвата като лично служение!"

Институциите са, които изкористяват еволюцията, а ние се извиняваме, че еволюцията е виновна. Официозът на религиите дори не я приема. Но еволюцията не е творческият родител, тя е услуга. Освен това Абсолютът и Бог са две съвсем различни неща. Ето защо еволюцията може да тласка сътвореното в погрешни пътища. До известна степен тя създава поносимост между онова, което има да дойде, и това, което е вече в наличност. Това, което е в наличност, трябва да понесе. Оттук са и социалните битки. Сега Европа иска да направи една цялост, но не се лишава от доктрината на болшевизма, която във всичките си свои действия е антисоциална. Този конфликт виждате какви отражения дава.

Социалната реалност има присъствие. Защото човек има не само ориентиране, а започва да прави и общност, в която чертае кръга на възможностите. Какво е семейството?! И тогава, когато дойде една странична будност, тя създава спазъм. Това ще намерите и в растенията, и в животните. Един плод също изпитва спазъм, защото има своя тъкан, която има живителност.

Целостта в планетните дадености липсва, може би защото е трябвало да я отработят първом съзнания, които, тикани от подвластниците на съдбовността, е било необходимо да оформят съответни гледища. Когато, обаче, едно гледище искат да го направят пък след това изповедание, се прави форма на приложение, в което в много случаи е приложена жестокост. Насилието в развитието не бяга – напротив, то си търси трон. И тогава, когато умът навикне с него, започва да го използва в действията си за трайност. Но не можете да отречете еволюцията – щом има еволюция, всяко нещо има относителна трайност. Виждате промените – робовладелчество, аристократизъм, буржоазия и дори болшевизъм. И всички те са искали трайност. Но еволюцията, в края на краищата, не само ги опровергава, но ги и изхвърля. Кой се надяваше, че така може да си отиде болшевизмът...

На човечеството липсват умове, които влизат в други светове. Просто има един първичен рефлекс, призната или непризната еволюция, която го е изнесла донякъде... Учението Път на Мъдростта е сега тайната, която се "надсмива" над постигнатото. Мъдростта ще бъде обида за хората, защото човекът, опроверган с иронията на бъдещето, ще вземе да се оплаква. А всъщност не знае, че той е, който твори...

Във второто искане се казва: "Научи ме:

– без тъга да гася лампата на миналото;

– да срещна зората буден;

– да имам на пладне олтар!"

Силата на миналото е като гравитацията – освободихме се от нея с летящи тела. Така е и с миналото като живяна и отживяна йерархия, защото зората е зачатие, а пладнето – олтарът на светостта!

Лампата на миналото се гаси чак когато има мироглед. Но институтите, особено църквите, гасят събудената потреба в хората. (Най-вече протестантските фракции и затова там има фанатизъм.)

А Учението на Правдата, роди неправда. Защо? Защото Моисей е евреин, когото дъщерята на египетски фараон намира и отглежда. В него будността – да направи нещо ново, и отмъщението са брат и сестра! И той на едно място се явява "този брат", на друго място се явява "тази сестра". Астралната му злоба е изявена: око за око, зъб за зъб. Но идеята да създаде цялостен мироглед на единобожието, е вече другата страна. Защото до този момент има многобожие или двубожие (в персийската религия). Така идеята за единобожието, във всичката си строгост, и идеята за отмъщението са плитката, която Моисей прави за пътя на бъдещето.

Дори "посветените" в Европа се опитаха да внушат, че Моисей е белязан. Ето защо, както виждате, освен това, което той дава, те повече няма да дадат. Менталният им свят е поставен на равнището, което вече астралът им е постигнал.

Второ, в тази утроба – петата подкоренна раса на Петата раса, от която трябваше да се даде бъдещето (може би и затова се заключи утробата на еврейството), той коронясва идеята за добро и зло в антитеза. Моисей е намерено дете във водата, която е астралната потреба, и затова има този конфликт – добро и зло. Въпреки че идеята на това, което се изсипа над народа му като формула, е пробуден ментал – техният ментал е пробуден преди другите европейски народи. И отделни техни личности правят процепи. Но стигнаха само до ментала. Оттук нататък – нагнетяване и таблица на злото – отмъщението. Но когато облечете Бог в отмъщение, вие обричате себе си. Евреите не могат да се нарекат събожници, не могат да го приемат, защото това за тях е обида и на божеството, и на човека.

Учението на Любовта не може да отрича другия – Христос не отрича човека. Той идва със Своето ново битие. И затова е извършено Разпятието. А то е какво – наказателна мярка в Римското право. Следователно една събудена тайна за утрето, е поставена на публична похула, на най-унизителното действие.

Римската империя е приложна в ума си, но не е спекулативна в мисленето, макар че имат добри философи. Но тя е приложна – мечът им е великолепен! Евреите с меч не могат да боравят, те боравят с глава. Тук е големият конфликт, който социалността отрази, и както виждате – Рим загина, а евреите се мамят, че живеят и правят култура. Но култура, която по същност е сбъркана и затова просперитет те нямат! Оттам идва тяхната обида. Идеята за единобожие, която лишава човека от развитие като бог, е безполезна! Не е важно сега като погледнете човека бог ли е, но той е събожествен!

Пилат рече: Еcce homo! Дотогава вие нямате човека. Римската империя оформи гледище за човека в лицето на Пилат, а те Го поругаха и отхвърлиха! Когато се каже, че Пилат е гениален прорицател на бъдещето, хората се надсмиват. Доктрината на евреите го накара да се подчини, но той фактически е услуга. Иначе, ако не беше разпнат Христос, нямаше да има откровението на Пилат за бъдещето!

Сега трябва да се простите и с човека вече. Именно Мирово прощение трябва да се извърши с пробудата няма зло, има нееволюирало добро! Основата, върху която се гради, така ако можем да кажем, олтарната страна на храма на бъдещето, на Знанието срещу Добродетелта, е изразено в този надслов. Ето каква дислокация е извършена над Мировата същност! В тази формула е именно събуждащият се и борещият се Кундалини.

Битката я води Кундалини, а го упрекват. Той може да бъде упрекнат в лицето на човека, но не може да бъде упрекнат в неговото предназначение, бих казал в неговата личностност като изява. Защото слабостите не са в него, те са на неговия поданик. Ако човекът не е универсален, Кундалини не може да бъде виновен – той само подсказва. Кундалини е сектор от Мировото съзнание. В него до такава степен е "отработена" добродетелта търпение, че може да понася обидите на собствените си представители, че знаят да мислят... На Кундалини му е потребна изява, която може да го защити. Той е мълчалив – никой не може да го обиди... Защото, ако един Бог се обижда, ще играе ролята на еврейския бог и ще си отмъщава. Но бог, който се обижда, той не е Бог още...

Нищо няма нелогично, когато човек разбира – панорамно не, а цялостно. Когато държите глобус в ръката си, не може да сбъркате посоките, защото той няма посоки. И в този смисъл може да се направи паралел между Дървото на познанието и Дървото на Живота. Познанието е само сътрудник, то е мост. Затова много добре големите мислители говорят за универсалното знание, а не за индивидуално-специфичното. Един човек може да бъде чудесен граматик – може да знае къде се слага пълен член, но да няма образна мисъл. Хората не правят тези разлики. Говорил съм за разликата между цивилизация и култура. Цивилизацията има приложност, културата има откровение!

Планетата трябва да я одухотворим – да одухотворим материята, за да можем да я съчетаем с по-висшите си полета, които трябва да имат устойчивост тук. Образът материя в първите `и стадии е звезди, а това, което е извършила планетната еволюция – същества. После първичният стадий на културата на човека започва с митологичните образи – вода, вятър, слънце и пр. Човекът работи още с онова, което може да улови, но има много, което още не е разкрито. И това най-добре ще го каже един гениален музикант или изпълнител, примерно казано, един Бетховен може да напише "Ода на радостта".

Обидна е липсата на прозрение и водачите, които работят само със знание от преражданията си, не знаят колко много са окуцили човешкия род в неговото себеосъществяване. Безспорно затова са създадени окултни общества, но далечината на тяхната мисъл не може още да направи свободата на Антей. Защото още се работи със силите на континенталното, със силите на материята. Но ако искат един Антей да го спрат в астрала, няма да могат. Даже може да се попитате – къде отиват всички тези формули на мисъл, които са изстъпление или пък възвишеност – къде отиват? Дали те, в тяхното поле, също правят трансформиране, както ние искаме да направим трансформиране на материята тук и да я класираме в степен по-висока? Сигурно, защото иначе къде отиват? Тогава до какво ще дойдем? До нови континенти. Само че дали ще бъдат с един стадий по-висши – не с материя триизмерена, а направо с реална астралност? Да, ако трябва по този начин да се стигне до това, което наричаме Дух...

Всички религии в това отношение са безполезни, защото са сложили ударение върху добродетелите. И понеже не са могли да ги надвият, започват да се оплакват от тях. Защо не потърсиха обрата, за който говорим сега? Той е в онова, което е самораждащото се. Именно Фениксът. Тази фигура е дадена – самораждащото се. Наистина не само е вероятно, но реална необходимост е одухотворяването на материята! Ако хората се спрат върху това, тогава цялата култура, в която поземленото преобладава в неговата триизмерност, е за взривяване.

Адам винаги трябва да се търси, когато съзре стабилитет в обществото с един от Лъчите на развитието – с една от Духовните вълни. Ние ги физиогномираме, защото идеята за Духовните вълни е удовлетворение на интелекта, но той стабилизира убедеността. И затова хилядолетия хората вървят в дадена Духовна вълна с жертвеност.

 

Въпрос: В третия период, в последното Послание, за пръв път се явява мото на Посланията: "Да благодарим и да сътрудничим!"

Ваклуш Толев: Когато вече йерархията е извървяла по-голямата част от своите посвещения и събудени центрове, това, което може да направи принос към нейното присъствие за бъдещето, е, че благодарността е също една енергия, макар че само Духовната вълна на Мъдростта може да я посочи. Тя е, когато имате преценка в стойност, че не е имало зло, а само един благодатен дар на събуждане – когато имате оценката, че еволюцията не е злосторник. Може да ви създава болка, но ви пробужда. И вие може да изкажете благодарност, когато Кундалини събуден върви пътя си. А събуденият Кундалини, извървявайки пътя си, не носи знаменателя на съответните предишни събудени центрове вече. Той е освободен! Неговата стойност е вече не само дадената благодарност, но и сътрудничеството. Тогава човекът е освободен от валентността на миналото – както казвам: свобода от минало!

Свободата от миналото е формула на благодарност за настояще и е отворената врата за сътрудничество. Без идеята на благодарността няма кой да умножи силите на развитието. Увеличава ги онзи, който създава вътрешната родственост с чувството на благодарност. Идеята на благодарността е наистина вибрация на събудената отговорност. А отделен е въпросът вече, че към благодарим, ние слагаме и сътрудничество. Без да щем ставаме съсъбожници. Идеята за събожника е точно надмогнатата индивидуалност, надмогва дори човека – еcce homo. И нещо повече, това е идея на новото служение, или името на новото служение се нарича събожник.

Събожникът е благодат! По този начин премахваме отрицанието – като лична даденост сме освободени от подобна вибрация. Събожникът не може да е срещу себе си, защото той животвори с признанието на Бог в себе си! Тогава неговата тайна не е само, че е получил благодат – неговата тайна е, че е упълномощен в служение. И тук е приносът на Великите посветени – че те вършат именно служение, минали през всички стадии, които е изисквал Кундалини в своята пътност и в духовна цялост. Затова Кундалини не е длъжен да носи бремето на своята будност от първия център...

Будност не само от център, но и даденост сега на едно Послание. Посланието, което носи изначалната година – 1977, не е равно (в йерархията на Посланията) на заключителното Послание – за 2006 година. Но какво е всяко от тях? Отделна опорност за възземане. Посланията не могат да бъдат отделна същност. Както един обикновен елемент: има определен брой валенции, всяка поотделно е правела своето, но всички те имат една обща предназначеност – целостта, служението!

Целостта не може да дойде, докато човек няма универсалността. Когато завършите с последните Послания, които йерархират Учението Път на Мъдростта, тогава вие сте изходили цялата стълба. А цялата стълба сте изходили вече с предпоследното Послание – за 2005 г.: "Деца на Деня, дойде Денят на Вашето Служение!"

Следователно всяка страхова психоза на поносимост на отговорност е вече изживяна. Когато сте надживели страха, можете да направите своята себежертва, защото познавате закона за Възкресението. Докато в първите Послания не само не го познавате, но дори не сте отработили знания още.

Първото Послание за първия период – от 1978 г., с какво започва?

"Дай ни сили да работим за светлото Рождество на Космичната мъдрост...!"

А последното от седмия период – за 2005 г., започва с:

"Дайте Знанието на Учението Път на Мъдростта!"

Представете си какво е изходено! И тогава по неволя трябва да признаете закона на еволюцията. И не по неволя, а по убеждение трябва да признаете закона на прераждането. Еволюцията ви е водила, а преражданията са ви изграждали! Едно е да ви водят, друго е да ви направят олтари в съответните йерархии...

 

[1] Матей 5:22.

[2] Матей 13:29.

Още от броя
Върху Посланията на Планетния Логос. Първи период: 1978 – 1981 (2/2010) Първи период: 1978 – 1981 г. Раждането е тайнство, Рождеството – Път! Будността в своята отговорност вика Децата на Деня в служение! Това, което е вашата обреченост, то е и ро ... AXIS LIBRI (2/2010) Посланията са хлябът на Мъдростта! The Messages are the bread of Wisdom! Раждането е тайнство, Рождест ... Върху Посланията на Планетния Логос. Втори период: 1982 – 1985 (2/2010) Втори период: 1982 – 1985 г. Свобода от минало – заради плода на Мъдростта! Голямата тайна на този период е локализация и идеи за динамика! Динамиката не може да не се употреб ... Върху Посланията на Планетния Логос. Трети период: 1986 – 1989 (2/2010) Трети период: 1986 – 1989 г. Освободете пленника у себе си! Всяко Послание в своя период има необходимата стойност. Без усвояване в присъщна приложност на първото Послание, ... Върху Посланията на Планетния Логос. Четвърти период: 1990 – 1993 (2/2010) Четвърти период: 1990 – 1993 г. Мъдрост в живота и святост в делата! Бог като Първи Логос на Абсолюта извира, за да създаде онази река, която има два бряга, т.е. Двойката & ... Мъдростта в скрижали. Послания на Планетния Логос (2/2010) Глава I, Тема 1.4 Послания на Планетния Логос   "МЪДРОСТТА В СКРИЖАЛИ" е молитвен шепот и грохот на океански вълнолом, неизмерими дълбини и не ... СЪДЪРЖАНИЕ (2/2010) Axis Libri  Проглас  ВЪРХУ ПОСЛАНИЯТА НА ПЛАНЕТНИЯ ЛОГОС Първи период: 1978 – 1981  ВЪРХУ ПОСЛАНИЯТА НА ПЛАНЕТНИЯ ЛОГОС Втори период: 1982 – 1985 ...