Върху Посланията на Планетния Логос. Четвърти период: 1990 – 1993 (2/2010)

Арxив | брой 2 / 2010

Четвърти период: 1990 – 1993 г.

Мъдрост в живота и святост в делата!

Бог като Първи Логос на Абсолюта извира, за да създаде онази река, която има два бряга, т.е. Двойката – Вторият Логос, от Когото вече Синът Божествен поема както сътворителство, така и развитие. И затова във всички хилядолетия, докато нашата планета има да осъществи своето обожествяване, от Втория Логос, чрез Сина, ще слизат Духовни вълни, които ще обличат Синове Човечески, за да вестят нови Учения, т.е. да поддържат развитието – да хранят поточната изворност от Бога до осъществяването на пълния божествен живот на тази планета!

В този смисъл никога не се къса връзката чрез Пратениците на Вечния Абсолют – като поточност на Великите Духове или на Седемте Логоса. Ние трябва да признаем, че тяхната грижа никога не е спряла към чедата на Земята и към Всемирността.

Това е именно и идеята на Посланията, които Логосите пращат към Своите посветени. Посланията никога не са спирали. Те винаги са давани и Планетният Логос винаги изпълнява волята на Своя Бог, на Своя Баща, за да осеняват те човешкия род. Посланията са молитвата на Бога към човека!

 

Въпрос: Като йерархия на знанието, интуицията ли съответства на четвъртия център на Кундалини – Анахата чакра, и четвъртия период на Посланията?

Ваклуш Толев: Никога човек не може да изяви само дефинирано поведение, защото центровете могат да не са събудени, но не и да спре тяхната вибрационност около самата същност човек. Трябва да се има предвид, че фиксираната чакро-култура не е възможно да бъде изведена като цялост. Защото Кундалини може да не работи в някои центрове и да имате само информация, която един капсулиран център дава като потреба в общия еволюционен план.

Затова много погрешна е идеята само на последователността или само на фиксацията на един център. Когато в даден човек са събудени всички центрове и е излязъл Кундалини, центровете не играят дефинирано поведение в неговите възможности. И затова, да кажем, един Пантократор може да носи планетата. За този Пантократор възможно ли е да бъде дефинирано кой център е по-активният в даден момент или, когато Кундалини е излязъл, да кажем, че в четвъртия център непременно се събужда интуиция?! Неговата цялост има това, което обикновено е предназначението – откриване на бъднини, а не възможности на дадени центрове, които определят физиономия. Може да не дава само интуиция – чрез четвъртия център, а да пренася битие – защото има цялостен канал!

Животът не се определя от един център – развитието в етапите може да бъде определяно от центрове. Но когато човек е победил, той носи една цялостна голяма концепция. Пантократорът може да държи в ръката Си планета и тя да не Му тежи. Няма начин тя да Го заземява, когато Кундалини може да излиза. Затова в Откровението Христово се крият тайни. Там около престола на Всевишния има 24 старци, има и други духовни същества.[1] Друг е въпросът кой има свободата да ги брои...

Така че дефинираното знание върху Кундалини и върху Духовните вълни говори за ограничение, не говори за Свободата като Духовна вълна. Може да има изведени известни нейни показатели, но никой не я е дал в цялост.

Духовната култура на евреите – по силата на нейното отрицание, преценява, че не е възможно човек да стане Син на Бога. И оттук не само не може да стане узаконен Син Божий, но и Съсътворител. Съвършено грешно обяснение за човека! И има разделянето на най-различни клонове според това кой докъде е стигнал. Защото Този, Който е Пантократор, дава съвършено други обяснения за целостта на човека и на планетната еволюция в сравнение с онези, които правят религиозните доктрини.

Йерархията между събудените центрове и енергията на Посланията е неизбежна. Само че всеки, който ги оценява, ги определя от своя събуден център. А центровете му може и да спят. И който се опитва да обясни тези неща, не трябва да забравя една необходимост – както е казано в Посланието за 1990 г.: "Мъдрост в живота и святост в делата!" Тази съпоставка може да определи онзи, който наистина прилага една нова Духовна вълна, а не с обясненията на Любовта, която влиза (поне по интерпретациите, които се правят) в ск`алата на Добродетелта, а не на Знанието.

Тогава кое у нас трябва да се освободи от присъствие? Много добре е казано, че човекът е бог в развитие и не е дадено на боговете непреходност. Но тези, които пък се опитват да отрекат Бог, правят една друга грешка. Те не могат да направят себе си богове, защото ги е страх да не би да им отрекат миналото и бъдещето. Следователно най-необходимото е, че бъднината е една отворена врата. Бъдещето е преходност, но бъднината не! Най-малкото, не може да бъде оспорена планетната даденост. Отделен е проблемът дали планетната даденост ще премине в други метаморфози...

Стойността на периодите на Посланията е в потвърждение, че човекът е еволюиращ. Еволюиращ бог! Докато стане божество, той не може да не интерпретира себеотрицанието си. Със себеотрицанието вие утвърждавате идеята, че сте богове в развитие. Ето бъднината – богове! Това не лишава човека, а напротив – коронясва го. И тогава за Възкресението няма да има нужда от гроб, както за Децата на Деня няма да има нужда от нощ. Това е бъдещето на човечеството!

Нещата трябва да се гледат в цялост и тогава отделните дефиниции губят стойност. Преходът има основание, че не се познава – не се познава, че еволюцията има един свой собствен последен израз: Аз и Той сме едно!

Ако няма стълбица, нямаше тогава онези ангели, архангели, серафими и тем подобните същества, да бъдат определяни като лишени от еволюция; нямаше, когато Иоан иска да се поклони на ангела, той да каже: "Стой, не прави това! понеже аз съм съслужител твой..."[2] Онова, на което е липсвало еволюция, е останало само с идеята на Сътворението. Сътворението създава готови нееволюиращи същества и затова ангелите в една градация на Доктрината на Мъдростта няма да имат стойност, защото нямат и не са вървели еволюционен път. И много добре е дадено в Откровението, но никой не е обърнал внимание, нито е обяснявано. То и никой не може да го обясни – освен с тезата, че ангелският свят е нееволюционен. Ето защо можем да кажем, че Абсолютът е упълномощил Божество да създаде еволюционно човечество, не ангелско! (Но това са идеи, които едва ли една съвременна култура може да обясни.) Затова на човека ангелът трябва да се поклони...

И тогава идва тезата, че събожникът е неизбежното име на бъдещия човек. Неизбежното име! Но събожникът по еволюционен път се стига. А никой от ангелите не е наречен бъдещ бог, защото им липсва именно еволюционният етап.

 

Въпрос: Може ли да дадете някои насоки за връзката между тези три елемента: четвъртата чакра на Кундалини, четвъртата Духовна вълна и четвъртия период на Посланията?

Ваклуш Толев: Всяка чакра, всеки център може да бъде обясняван като неизбежност, защото има еволюционни стадии. Щом има еволюционна доктрина, то в човека неговите центрове по неволя се себеразличават като предназначение. Защо? Защото трябва да се отработи онова, което събуждат дадените предпоставки чрез Духовната вълна на Митологията, Духовната вълна на Правдата, Духовна вълна на Любовта, сега Духовната вълна на Мъдростта. И безспорно в центъра на сърдечната чакра, в четвъртия център, вие ще имате предсета, която ви определя. Без наличието на интуиция, вие не можете да кажете, че имате човека бог – в третия, във втория и първия център не може да се каже още това.

Точно тук е грешката на онези, създаващи богословие "посветени", когато чрез своите първични центрове дават формулировки, които са далече от голямата истина. Но когато е в наличие йерархията, особено когато имате вече една Духовна вълна на Любовта, там е подсказано, че човекът е бог. Това е дързостта на Христос, Който наистина е Велик Посветен, щом може да каже, че Той и Отец са едно! Това е най-голямото "кощунство", което могат културите на миналите религии да претърпят. И затова си отмъщават. Затова упълномощеният управител праща Иисус на разпятие, когато римският господар го спира и дори иска вода, да си измие ръцете от подобна жестокост.

Аз и Отец сме едно! Няма по-голяма дързост в световната култура. Има баща и синове, които се гонят за господство да бъдат богове на човечеството, но това са тотеми и митологии, макар че там се крият дълбочини, които впоследствие стават реалности. Гея подучва сина си Кронос да извърши покушение над Бащата-бог – Уран. Щом се признава покушението за унищожаването на Бога и той загубва стойността си като Баща на боговете, къде е трайността на божествеността тогава?! Къде е планетният господар, щом може да бъде надхитрен от жена си и синът му да го убие?! Както и Кронос е излъган от Рея и сменен от Зевс. Това е поруганото достойнство на присадените божествености, не богове. Безспорно те имат по-скоро популярност, отколкото силата на утвърденото. Популярност – да, но утвърденост – не! И ето виждате и Зевс – в неговото продължение на бащиното – оковава носителя на знанието Прометей...

Тези всичките идеи не са проблем на отрицание или утвърждение, а на поносимост. Можело ли е човечеството с тези измерения (за които не е важно кой център е събуден) да работи – когато няма посветеното знание, да създава трайност? Ако няма знание, което да манифестира нови култури и събудени нови центрове, тогава няма да има и трайност на идеята за еволюцията. Тя е потребата. И точно в този смисъл връзката е поносимостта – "благодатта от болката на еволюцията", както е казано в Посланието за 1990 г. Еволюцията боли, но нейната благодат е, че един още център е осенен от енергии и сили и дава божество, на което пълномощието е да не отрича себе си. И в този смисъл тогава, ако няма, така както е казано в Посланието за 1993 г., "послушание, което ни освобождава от себичност", няма да има и поносимост.

Послушанието е в безспорност най-голямата опорност на поносимостта! Анархията е осъдена още в творчеството на планетите. Ако вашето служение е свобода, която е себична, то вие не можете да създадете трайност на поносимостта – на поносимостта на Кундалини в една част от събудените божества у вас. Но Кундалини пък е, която дава поносимост и търпимост на творчеството, което ражда нови идеи.

Затова в този период – през 1991 г., във връзка с поносимостта, за пръв път идват и по три повеления, освен трите искания. Божеството трябва да създаде форма на повеление, което ограничава себичността.

Първото нещо, което прави жадният за власт, е да отрече едно бъдеще, което му иска смяната. Но не можете да отречете еволюцията като цялост! На всички божества се е искало детрониране. Те са омръзвали на човечеството и на събоговете си. Ако едно божество няма с какво да утвърди трона на бъдещето, тогава трябва да му вземете жезъла, с който то прави формулата за възмездност; трябва да му вземете трона, с който то утвърждава поклон.

Много сложна е битиейността на човека със събудените възможности и безспорно изградената храмова даденост – свобода в собствения си храм за признание на чуждото достойнство. Бог пък, който не може да признае другия, който търси наказание на сътвореното от него, той не е Бог; бог, ако не се изживее в достойнството си чрез това, което е сложено в планетната система на развитие, той не е Бог – той е себичен егоцентрик. И тогава идва отмъщението. Затова са разделяни боговете (особено в персийската религия) на добро и на зло. И всяко от тях е търсело надмога, надмога на даден еволюционен етап.

Йерархията върви – първо, както Христос казва, е Пътят, след това идва Истината... Затова сега е Пътят на Мъдростта. Но стадият, когато хората имат Любовта, която прави човека универсален, също е част от голямата тайна. Иисус е първият, Който взривява статиката!

 

Въпрос: Първото искане в Посланието за 1990 г. е: "Научи ме да не пестя хляба на живота в дни на глад и потреба!" Наличността на този хляб на живота всъщност Учението ли е?

Ваклуш Толев: Логично, логично... Щом не е само анатомия, е и духовност. Естествено онова, което дава на човека пулса на живот, е вложеното предназначение, т.е. себеосъществяваната Божественост. А другото е анатомия, с която обслужваме присъствието си.

Това е хлябът – хлябът на живота е базата, основата. Той не може да не носи взаимността – Дух и материя. И затова ние казваме, че материята трябва да се одухотвори. Единство в различията и различие в единството, т.е. като анатомия и след това не само като биологичност (която носи, разбира се, и другите будности), а и като духовност. И тогава е тази взаимност. Ето защо именно е дадено Причастието. Сложен ли е хлябът в Причастието? Сложен е...

Тази пълнота, тази широта трябва да бъде разбрана. Когато познавате едно Учение в предишните му стадии и, безспорно, както сега се върви по скалата на развитието, тогава ще видите колко естествено са идвали нещата.

"Да не пестя хляба на живота в дни на глад и потреба", защото, когато жаждата ви накара да искате Знание – това е глад и потреба. Не е само естественият хляб, който поддържа анатомията. Но в него пък какво има? И в него има Мирова вибрация. Тази вибрация се изразява в житото, в царевицата – в какво ли не... Мирова вибрация има! Така че трябва да е налице и възможността да понесете Мировата култура на планетната вибрация.

Във второто искане за 1990 г. се казва: "Дай преданост на сърцето ми в жертвата, та ръката да не мери щедростта!"

Щедростта трябва да има предвид и една друга измеримост – отсрещната поносимост. Затова не е ръката, т.е. не е анатомията, която трябва да измерва щедростта!

А третото искане е: "Научи ме да позная благодатта от болката на еволюцията, та да не ми тежи скръбта на всекидневието!" Защото човек се оплаква, а не знае, че една кашлица, да кажем, ще го накара да си сложи горна дреха...

"Да позная болката на еволюцията, та да не ми тежи скръбта..." Този, който не разбира конвулсиите на еволюцията, той се оплаква от всекидневието си. А еволюцията не може да пощадява, тя трябва да бъде безпощадна – нейната безпощадност говори за вашата готовност. В народа ни има тази мъдрост: "Ела зло, че без тебе по-зло!" – ето тази дуалност, която е цялост. Мъдрост – другото е обучение. Светът се обучава.

Коя, например, е била предпоставката човекът да пуши? Да получи умопомрачение, за да може да види все пак някаква светлина. Защото навремето той е имал повече светлина, което му е пречело – и тогава е трябвало завесата да се спусне. Трябвало е да се пусне було пред очите му, за да няма изкушението между великото у него, което излиза, и това, което го спира. Така явленията в самата природа съществуват в две лица. (И точно това е родило понятието двуличие!) За дивака пушенето е освобождаване, но за цивилизования то е заробване.

Този голям конфликт в познанието съществува – определението е да се каже кога нещо е порок или пък добродетел. Не са давали тази характеристика: порок, добродетел... Каква добродетел е да обичаш другия като водиш война с него?! Разбирате ли, че Целостта сама в себе си се развива и коригира? Тя се утвърждава и в същото време осъжда. Тази диалектика материализмът не можа да ползва в същност. И както религиозните стоят на основата на базата на добродетелите, така материалистите стоят на основата на пороците... А идеята за одухотворена материя не само е отричана – дори въобще нямат такава идея. Без нея обаче не може да се направи цялост. Ангелите и пр., както казах, нямат нашата еволюция, за която толкова хубаво е казано в Посланието: "благодатта от болката на еволюцията". На планетната еволюция. И всички подработки, всички измерения в Посланията са дадени в йерархия. Те създават онова, което вече спокойно казваме в Учението – човекът бог в развитие. И никой не е питал Бог, имал ли е болка, имал ли е страдание преди това...

Първом човек е жертва на целостта на природата. Дразнението на цялата планетна атмосфера е върху човека – той трябва да изгради на своята духовна будност поносимост. Защото може да дадете на един човек цял чувал със злато и той да не може да го понесе. А този, който има поносимост, и една лира да му дадете от това злато, знае къде да я сложи. (Виждате колко странно в нашата народностност се правеше – даваха пендари на булките.)

В природата има валентности, които характеризират законодателство, и то духовно законодателство, което човечеството изразява в добродетели. Сега, когато има културите на съответните духовни учения, то безспорно преценява нейните дадености в тяхната валентност.

 

Въпрос: В четвъртия период за пръв път се явява една нова йерархия, която дефинирате в 1991 г. като "Деца на Божията воля", в 1992 г. само като "Деца", а в 1993 г. като "Деца на Слънцето". Каква е идеята в тези различни йерархии?

Ваклуш Толев: Само на едно място в Евангелията има обръщение на Иисус деца – "Деца, имате ли нещо за ядене?"[3] Значи учениците му са още в полето на физиката. Той ги храни, а не те Него и в този смисъл ги изпитва. (Да видим, какво ще Ми дадете да ям? Себе си ли ще ям?! Или вие сте Ме приготвили за нещо друго?)

Преди това – при Разпятието, Той рече: Прости им, те не знаят какво вършат! Така Христос подсказва, че схемата на добродетелите ще привърши. Защото религиите първенствуват с показ за добродетели, което е според мен една от най-големите грешки на света, за възхода на човечеството непростима дори. Разбира се, това говори и за някои други дадености. Дали е трябвало да приготвят в хората вибрации, които могат да понесат по-силна температура от това, което се нарича "Слънцето на Учението"? Защото Знанието, в края на краищата, смущава.

Много са големи, бих казал, културните и духовните конфликти. Разбира се, под конфликт не трябва да се разбира само фрапиращото отричане. Във всяко нещо се крие всичко. Иначе не може да изградите цялост. Но безспорно на даден етап липсва валентност... Човечеството трябва да преценява добродетелите си със знание, каквото сега носи Мъдростта. Защото в скалата на възпитанието на човека в религиите досега не влиза знанието. Учението Път на Мъдростта прави най-колосалното отрицание на миналото. Най-колосалното, защото сменя гамата на Добродетелта с диоптрите на Знанието.

Ето защо ние казахме не "братя и сестри" – казахме Деца на Деня! Не е кръвта, която ще определи жертвена преданост. А възможно ли е да се живее без нощ, в която имате дубъл-знание, когато спите, т.е. сте в царството на астрала си? Възможно ли е в едно бъдеще да има само Деца на Деня? Какво ще бъде сменено в човешката отговорност – да е само на Деня. В Откровението на Йоан е подхвърлено, че няма да има нощ – много добре е казано като провиденция. Отделен е въпросът като мотивировка. Като мотивировка липсва, но като претенция и прозрение е съвсем вярно.

Какво е идеята, че ще има само Ден, няма да има нощ – че материята е вече одухотворена. Ако вие разбирате, че скоро няма да има нощ и след едно хилядолетие се огорчите, че не се е сбъднало, значи сте сбъркали интерпретацията, прозрението. Къде е прозрението? Нощ няма да има в съзнанието ви вече!

А в Посланието за 1992 г. идеята е: "Деца, време е!" Време е да се извърши едно прощение с идеята за лунното живеене – нощта. И оттук вече можем да кажем, че идва една безспорност – вратата на бъдното. Вратата на бъдното вече е не знание само на интуицията, а и тезата, че няма да има нощ.

Приетата формула е вече Деца на Деня. Досега само Слънцето узаконява деня, а в бъдещото развитие, както е казано, няма да има нощ. Денят остава само, не и нощта! Следователно от външната илюстрация нощта ще липсва в бъдещите сцени на развитието, когато Кундалини ще е единствената светлина на човека вече. Дори нещо повече – ще липсва планетното Слънце в човешкото съзнание. А Децата на Деня стават какво – събожници.

Боговете не могат да не светят, щом Кундалини е излязла. Тя дори в първичните си нюанси дава ореол. Идеята за ореола е именно приложено Слънце или, както се казва в религиите, светлина около главата. (Оттук е идеята, която човечеството е дало на богинята на мъдростта – Атина Палада.) Осенението или свободната Кундалини няма друг родител освен себе си. По този начин идеята за Свободата не е предварена, но поне с някои от валенциите е освидетелствана. И Мъдростта безспорно трябва да я отработи.

Но не може да няма в различни центрове пробудата, за която говорим. Затова не може да нямате, първом, Деца на Волята. Защото не е изявление на Кундалини, а е на един център, в който Кундалини праща лъчи от собствената си светлина. Не може да имате само Деца или Деца на Слънцето, макар че Слънцето е сбор от изживени духовности! Именно заради тези бъднини след това е посочено при нас – Деца на Деня. Денят като манифестирана светлина в своята еволюция е придружен с нощта, но вече в идеята на Децата на Деня нощта не играе своята роля. Възможен ли е в този смисъл само ден? Възможен е, когато по-голямата част от избраниците са с вече събуден Кундалини. Той, когато даде светлина, тя ще е непроменливост. Защо? Защото Кундалини е Творец! Кундалини не е сътворен, той е Творецът! Тогава бихте разбрали защо на Децата казвам – при събудения Кундалини – събожници.

Името събожник не идва от спекулацията, че е имало богове, а че носим божественост. Това е името събожник и то безспорно ще се наложи тогава, когато тази сега непотребна себичност бъде преформулирана от тайната Аз и Отец сме едно! Христос я дава като обща формула в идеята на еволюцията, а тя ще се осъществи като принцип на завършена еволюция.

Отделен е въпросът какво ще прави една планета, когато за нейно дневно светлинно тяло остане само т. нар. "събожник". Отделен е въпросът за едно преселение... Планетата може да бъде мотивирана в промени, които ще създават други необходимости и други стойности. Това са вече неща, които не са проблем на гадателство, а дали ще може човечеството в едни такива преходни спазми да понесе промяна, за която сега няма представа. Защото еволюцията лесно може да оправдае появата на човек, но когато не се вижда още осветлението в бъдещето, трудно може да бъде мотивирано, че ще има събожник.

Разбирате ли колосалността на Учението какво е?! То не е забавление и аз не искам да ви крада, а вие пък не бива да крадете себе си. Учението Път на Мъдростта не е кражба – то е събудена отговорност!

 

Въпрос: Какви са тайните, вложени в Посланието за 1991 г.?

Ваклуш Толев: В йерархията на Духовните вълни са глиптирани ония Послания, които социологията вече може да понесе. Безспорно само Духовната вълна на Мъдростта приема образа събожник – име, изразяващо Кундалини в човека.

Затова в Повеленията на Посланието от 1991 г. е казано:

"Утвърждавайте Мъдростта; Умножавайте светостта; Умението да служите е новият Ви дар!"

Събудената Мъдрост е наистина осветен дар! Еволюцията Ви изнася над материята, а Кундалини над човека, т.е. ви прави събожници. А единството между човек и събожник ви прави Съсътворители.

Това е големият дар – осветено е детето на Мъдростта в жертвено служение!

В първото искане на Посланието за 1991 г. е казано: "Дай ми отговорна будност (много съществена е събудената отговорност), та в часа на служението Си Той да не бъде сам!"

Във второто искане се пожелава "жертвена вярност да опазим трапезния хляб на Мъдростта, докато светът се научи да го яде с нас и живее с него!"

Щедростта има само един израз – това е трапезата, а не къшей. Затова Учението Път на Мъдростта е трапезен хляб и лик на Духовната вълна на Мъдростта.

То иска, както в Посланието е казано, смирението; то иска състрадателна ръка; сърце, което прощава, и Волята на Жетваря! И "само жертвеният има олтар..." Олтарът предполага принос. Следователно това е идеята, когато събуждате в себе си измерението – че трябва да се загубите, да се поднесете на този олтар. Разбира се, в Пътя на Мъдростта това са категории, които са минати. Дори да не е готов човекът на такива жертви, важното е, че студийно това като идея в Учението на Любовта е съществувало. Ако хората не се научат в Учението на Любовта на приноса на жертвата, каквато Христос демонстрира... Казал съм: Не ме интересува вярно ли е, невярно ли е, че Иисус Христос е разпнат. Едно е същественото – че виждаме приковаване на собственото Аз и като последствие от него има Възкресение. Ако не се дадете, кой ще възкръсва?! А това е вече подбуждане на отговорност – да дадете Себе си!

Отделната жертва изглежда безсмислена – това, което са правили водачите на различни бунтове. Но да вземем един Раковски. Той има основание да сумира отделния акт на жертвата в знамение. Жертва за какво – за свобода! Виждате как се прави една голяма постеля пред един народ. По-голямата част от народа протестира, че се смущава властта като се правят бунтове. Но този, който прави бунтове, ходи големия път, а онзи, който се крие като мишка, никога не може да го изходи. И затова има и доносници, и жертви. Ето ви пак конфликт. Кога доносникът ще узрее за жертва – това е друг въпрос, но конфликтът е безпрецедентен – особено в нашата история. Ние имаме може би най-набогатената история за свобода. При това, като се има предвид основаването на държавата, средновековието с неговите мощни достижения, трите културни школи в различни етапи...

Трябва да се разбират тези тайни! Не е въпросът в жертвата, както след това я легализират в олтарните жертви – дошъл Гергьовден, дайте да заколим една овца и да направим курбан. И понеже животното не може да протестира, поне може да служи за пример, че човек трябва да става жертва. Щом искате една овца да ви издейства благодат... Това е големият конфликт. И ако се вижда безсмислие в приноса на жертви, които са правили съответни религии, трябва да се разбере поканата към този, който трябва да присъства на сватбата на Свободата.

Трябва наистина да интерпретирате Посланията в същината им и в Мировата цялост, защото те имат индивидуален образ и в същото време са съставка на плътта на една нова Духовна вълна. Интерпретациите е необходимо да дадат нагледност, но интерпретация, която може да даде причастен хляб – нафора, е нещо съвършено различно от т. нар. пищен обяд. Разбира се, това предполага Мирова вещина да анализирате Посланията. Тогава чак бихте разбрали, че присъствието ви е събудена отговорност. Друг е въпросът как те са слизали, как са давани, откъде е тази Мирова култура и характеристика на битието...

 

Върху Посланието за 1992 година

Сама за себе си еволюцията създава, така ако може да се каже, внушението за преходност. И затова при нея има йерархията на тези, които са посветени, и на онези, които отиват в жертвата си на велико посвещение. Именно затова Планетният Логос призовава през 1992 г. Синове на жертвата, Велики посветени и Адепти – призовава будността на Своите синове в тази планета "на Всемирно бдение за Небесен мир". Едно нещо трябва да знаете – ако няма на Небето мир, тук не чакайте спокойствие...

Значи ние имаме благоволението на Синовете Божии, на Посветените – на тези, чиято будност тук е проводната антена за бъдещето на тази планета. Тогава именно е речено: "Деца, време е!" Нито в едно от Посланията досега не е казано това – че е време. Време е – превратността е извършена! Това мото е преддверието, въведението на Посланието.

Тези стадии трябва да бъдат добре разграничени. Фигурно казано, както преди да се отиде на причастие съответният институт е въвел постене. Дали 3 дни ще постят, или 40 дни, това няма значение, фактът е, че има преддверие – постенето е преддверие за причастие. А Посланията след 1989 г. имат преддверие. То е вашето постене, за да вземете най-съществената тайна – причастието!

В тайнството Причастие влиза хлябът, защото той е духовната храна и защото е месен от ръцете на човека. Манна може да има, но никой от манната не е направил причастие. Трябва човешките ръце да направят хляб, който, осветен, да стане причастие!

Може един залък да се вземе от питата на Мъдростта, но той е повече отколкото всичкия минал Всемирен хляб, който е яло човечеството: хлябът на всички онези богини и богове, които носят имена в своята стихийност и са развивали човечеството; хлябът на Правдата; хлябът на Любовта.

Общността, опитала залък от хляба на Мъдростта, е пречистена вече, тя може да служи. И тук именно е повелята: "Вие сте хлябът на Мъдростта – дайте го на света!"

Наситата не идва от изобилието; изобилието не осмисля жертвата, а потребата от развитие! Зърно, сложено в земята (не целият клас), дава плод: едно 30, друго 60, трето 100, казва Христос[4]. Трохица от залъка на хляба на Мъдростта в душата ви е клас на изобилието. "Дайте го на света!" – този дълг имате. Но, който иска да дава, ще трябва да се е простил със Себе си. Този Себе си е минало, което е бреме! Бреме е, но не може да бъде отречено като идея за възземане и възпитание. Не може да се отрече тотемът. Защо? Защото събужда признание.

Но когато имате идеята на развитието на Духовните вълни и правите единство, тогава не може да не се освободите. Свобода от минало. И без обидност... Човек не бива да забравя своята еволюционна степен и стадийност. От нея отричането ви трябва да е и чувство за благодарност – да благодарите на оня предшественик, който ви е направил ново стъпало в стълбата. И това е единството между хората. Това е признанието на другия, на отсрещния, че той е същата потреба, каквато си ти за него в бъднина с едно ново Учение.

Тогава личността ви отива на заден план, защото жертвата не може да носи наименование! Христос не е име – Той е Духовна вълна!

През 1991 г. е трябвало да утвърждавате Мъдростта, а през 1992 г. имате повеля да дадете хляба на Мъдростта на света! Но кой е светът? Първом вие сте светът – всеки е светът. Какво трябва да се удовлетвори от Мъдростта в този свят? Като започнете от зрението, което ражда желанията, минете през мисълта, която очертава поведението и дава чертите на характера и волята, която ги осъществява...

Втората повеля на това Послание е: "Вие сте дом Господен, обител на съхранението – приютете света!"

Кога ставате дом Господен, кога сте обител на съхранението? Във всяка Духовна вълна, в която човек се осъществява, той е един дом Господен. Този, който е осъществил Правдата, за нея той е дом Господен – тази обител той трябва да съхрани. Когато осъществява Любовта, той е дом на Любовта и там трябва да приюти всички чеда. (Затова беше речено: Обичайте враговете си!) Когато осъществява Мъдрост – тя е Светлина, която трябва да даде. В същото време сте обител на съхранението. Хубавата дума "обител", "обиталище" – там във вас е килията на Мъдростта, килията на Любовта, на Правдата, жертвата, всичко! В нас е големият манастир, великата обител, която ни съхранява във всички времена – от пещерата, когато сме излезли, до Небесното царство.

И третата повеля на това Послание е: "Вие сте врата на бъдещето – осветете настоящето!"

Кое бъдеще? Всяко настояще, което изгражда и нарушава традицията на довчерашното, е и едно бъдеще, което осветява – отворена врата на настоящето. И когато отворите вратата на бъдещето, настоящето ви ще бъде осветено. Ако вие сте осветили настоящето, това значи, че сте намерили ключа на вратата на бъдещето. Ето тази взаимност трябва да приемете и да знаете.

Бъдещето изисква от своята необходимост осветяване на настоящето. Работейки за бъдещето, ние осветяваме настоящето, и обратно. Светостта на настоящето, непознавайки предназначението на бъдещето, е светлина, която ни улеснява в услужването или понасянето на жертвата за бъдещето. Защото, ако днес е настояще, миг след това "днес" е бъдещето. А настоящето може да бъде нихилирано от предназначеното бъдеще. Така тази взаимност изгражда свободния – нито веригата на миналото, нито бремето на настоящето, нито страхът от бъдещето имат тогава роля!

Във взаимността вие можете да намерите себеосъществяването – защото служите на бъдещето и защото то ви определя жертвата за настоящето. А бъдещето е свобода! Следователно "Вие сте врата на бъдещето" е "вие сте ключът на свободата". И който не е свободен, не може да извърши дело, в което да не е ограничен. А ограничението не е цялост!

И точно това в исканията от Посланието първом е казано: "Дай ми свобода от ограничение в жертвата!"

Във великия принос на жертвата трябва да бъдем освободени от ограничение, за да не бъде тя мерена. И по този начин жертвата да влезе не като разумна приложност, а като свободно дадена!

Така че, когато искате да служите на битието на Учението Път на Мъдростта, не се опирайте на валентността – създавайте нови валенции. Жертвата не е това, което правят хората – курбан! Не. Ако някой е направил истинска жертва, това е поведението, с което Христос е бил прикован. Той е принуден, но именно жертвата Му е искала приковаване, за да се освободи от онова, което всички са считали за задължително. Защото, ако сте ограничени в жертвата, вие не се освобождавате, а сте изкупили... Изкуплението от греха не е свобода!

В пътя за свобода другото искане е: "Дай ми воля на готовност за присъствие и служение в Твоето дело!"

Приносът на жертвата не бива да бъде ограничен от посоките. Земята е кръгла, но тя е услуга на човека, който още не е "кръгъл". В своята потреба, за да разберат целостта си, в която няма вече посоки, в индийската философия бог Шива е даден с четири лица. Всяка една от тези посоки или всеки един от неговите образи осъществява определен Миров принцип. Кръгъл е целият свят, но неслучайно на изток се прави молитвата. Следователно трябва да се знае тайната коя посока какви духовни еманации праща, за да направи целостта.

Не може човекът да не мине през първичната своя даденост и след това да не завърши в цялост Себето, което се губи в Мировата даденост. Ако вие не загубите Себе си, не можете да осъществите целостта.

Затова се иска "воля на готовност за присъствие и служение в Твоето дело!" Не в достижение на себичността, дори не да направите жертва. Всеки и в безсмислието си може да направи жертва. Но дали тази жертва има присъственост и служение в Неговото дело – в делото на събудения Бог в човека?! Трябва в човека да се съзре по принцип, по начало, по еманация или по рождество даденост, че той е бог в развитие. Ако имате тази идея, тогава идва и волята да изградите Бога в себе си. А когато искате да правите жертва, тя не е в измерението колко сте дали. Защото един има само 5 стотинки и ги е дал, друг има 5 милиона, но е дал 5 лева! Измерение може ли тогава да се прави в жертвата?!

Така че воля на готовност... Но какво значи готовност? Това значи убеденост. Само убедеността не позволява обратен път. Тя може да наложи жертва, но обратно връщане – не. Това е да присъствате с чувство на готовност. Каква дан ще дадете – това няма значение. Принципът на убедеността, който ви дава готовност на служението, той е същественият. Плодът – не. Плод търси онзи, когото себичността му още го храни и си въобразява колко голям ще бъде, колко щастлив ще бъде и какви плодове ще бере от своето служение. Това на социалната плоскост е позволено, но на духовната – не.

Най-после третото искане е не вече "Дай ми", а "Научи ме!". Нарушена е не ритмиката, а позицията: "Научи ме да се позная в другия, като потреба за Единство във Всемирното братство!"

Докато не се загубите в същината на другия – за да се принесете... И другият има нужда, когато той не може да прави жертва, някой да го направи жертва. По този начин той изгаря в присъствие. Мировият закон е родил смъртта точно за това – смъртта е закон, с който ви жертват! Тази тайна не е изнесена в света. "Смъртта е плашило..." – не е вярно! Законът за смъртта е да ви жертват или вие да се жертвате, за да отработите принципа на безсмъртието. Това не е изведено в световната концепция, защото ги е страх да се каже, че в жертвата – дори в насилната жертва, има смисъл. Как да научите някого в тази преданост!? Пестеливостта, с която човек прави жертвата си, говори, че той още е егоцентрик...

А ако не се познаете в другия, не може да се роди не само идеята, но целостта на осъществяване на Единството. Тогава не може да се служи и да се присъства в редиците на Всемирното братство. Не че там са безличностни, но там са духовни! Ако без другия отивате, който всъщност сте вие – вие космичният, а не азовосебичният; ако не можете да се познаете в другия, бъдете сигурни, че като потреба във Всемирното братство нямате място!

Това е нашето желание: да се видим във Всемирното братство, а оттук вече – в събожничество. Защото братството е повече (както дава християнството) идея на кръвта, а Учението Път на Мъдростта е освободено от кръвта – то е на Духа. Затова може да се каже: във Всемирното събожничество!

Познаването в другия, идеята за събожничеството, е създаване на духовни ценности! Събожествеността не е само социално отношение. Битието на човека на планетата, наречена Земя, има социални изяви, но познавате ли идеята на съществувание в другите полета?! Какво е присъствието в един Причинен свят?! Ние сме навикнали в своя социален израз тук да квалифицираме културата в другите полета. Не, не е вярно това! В един Причинен свят, когато влезе човекът, много често не може да се познае. Безспорно първото нещо е да се отрече. Ако вие не се отречете като социална дреха, ако не смените "рубашката" с "фрак", никога няма да направите приоритетно разгръщане на своята даденост в предназначение. Защото сега рубашката (това, което, социалистическата доктрина натрапи на човека) е мисленето и добре че в другите полета, най-малкото в своята еволюционна развитост, постепенно човек се импрегнира със съвършено други тайни.

Планетата не е единственото ни жилище, макар че тя в даден етап на развитието налага своя печат. И затова сега има доктринерство, което умът ражда, а не Духът. Планетата е по-скоро доктринерска, защото онова, което има властност е умът. Каквото и да се опитва да прави науката, всички нейни достижения са една неизбежна преходност. А голяма част от културата на планетата ни е изопачена. Но човечеството трябва да отработи един Ментален свят, та когато отива в Причинния, да знае какво семе там да сее!

Когато умът има да се удовлетворява, ние имаме поносимост. Откритията му донасят възможности за поносимост и когато човек ги понася, тогава позволява експлозия вътре у себе си, след като едно друго тяло поиска да получи своето венчаване с една съвършено друга култура. Затова има езотерична култура. Официозът лишава човека от прозрение, удовлетворявайки го на ниво, което му е поносимо, но, както виждате, винаги има челници, било в тази или онази област или дисциплина на научните знания...

 

Върху Посланието за 1993 година

Посланията на Планетния Логос определят (без да ограничават) нашето жизнено приложение в съответните насоки. Те осмислят това, което трябва да храни дързостта ни за служение. Аз я наричам дързост на Рождеството, защото наистина Рождеството на Христос или Рождеството на една нова Духовна вълна е дързост, която разкъсва както Небесата, където тя е отгледана, където тя е отработвана, така и утробата на Земята, в която тя трябва да даде своите семена. Разбира се, дързост, ослънчена от Мъдростта, приложена с Любов и защитавана от Правдата.

През 1992 г. приютяваме и храним, а през 1993 г. имаме будност, служение и една Всемирна отговорност. "Отговорна тревога за мир" между всички, защото Космосът не може да се лъчи и не може да не вижда болката на човечеството. "С какво ние можем да помогнем – ще каже някой – какво сме ние в сравнение с Космичния Логос?" Ние сме Самият Той – това сме ние! И ако Той е възжелал една наша молитва или една наша мисъл, или хилядите наши мисли да сътрудничат в тревожен час за мир, ние сме длъжни да създадем такава духовна енергия, която да отнема отрицанието на зломислието, за да можем наистина да помогнем на себе си и на света.

Ето защо в първото повеление е казано: "Деца на Слънцето, на Път сме!"

Тогава, когато Словото става плът, то ще трябва да се изяви в един Път – пътят на служението, пътят до храма на Мъдростта. Този Път има известни повикани ученици, нелъчени във вековете (ако някой мисли, че случайно е отишъл някъде, се лъже). С хилядилетия има сбратимяване, което може да е пръскало къде ли не своите лъчи – своите деца, своята взаимност. И в края на краищата, когато трябва да се раздуха жаравата на едно служение, за да дойде пламъкът на определена духовна идея, тези всички Божии деца се събират в духовно ядро. Събират се в едно ученичество, в един подвиг на апостолство, събират се в онези, които се наричат "първовестници". Това са т. нар. първи лястовици на една пролет – пролетта на Мъдростта!

Идва моментът, когато озарението от идеята за прощението трябва да прерасне в друго служение – служение на Знанието. А Знанието винаги е било символизирано със Светлината, със Слънцето. Затова и Христос, и нашият Танг Ра, и Амон Ра са соларни божества. Значи идеята за Слънчевите деца или Децата на Светлината е много древна.

Ние излязохме из пелените на еволюционното самосъзнание в битие, за да сме в Път, защото Слънцето ни е призовало, защото Отец ни благославя! Пътят! И ние сме сложили Пътят на Мъдростта – за да преминем в една друга сфера. Не легитимацията, че съществуваме, а тайната, че знаем! Безспорно една нова азбука, когато се знае, ще се научите да четете новите и постановления, и молитви, и събожествености. Другото е информация, с която се пилеят енергиите на Божията откровеност.

Умора може да има, тревога може да има, жажда и глад може да има, но святост не бива да няма, защото тя е нашата същност! Не е достатъчно и това, което се нарича свято – свещено трябва да бъде. В Пътя още ще бъдем свети, но трябва да стигнем Свещеното!

Затова в Посланието за 1992 г. още е речено: "Вие ядете хляба на Мъдростта, не събирайте трохите на миналото!"

Миналото е най-страшният вал, който човешкият крак трябва да надкрачи. Най-трудното е именно прощението с онова, което е останало, чиято битнина има много подчертано вътрешно присъствие у нас – това е миналото ни съзнание – навикът да стоим в един и същи дом, в един и същи храм; да палим едни и същи свещи; да се кръстим пред една и съща икона.

Тревожно е, наистина е много тревожно и много тежка е борбата между минало и настояще. И тук ключът е не настоящето като осъзната необходимост, а въображението за бъдещето. Ако предоставим само ключа на настоящата необходимост, трудно можем да проявим смелостта си, така че да направим забрава. Не, ние в настоящето ще я изживеем, ще изгорим част от миналото. Но най-великото е, когато поставяме проблема за бъдещето. Настоящето е борба, но бъдещето дава Светлината! То е, което може да ни освободи от "трохите на миналото".

И третото повеление е: "Отворен е новият храм – там има: олтар, трон и жезъл; чакаме вашата жертвена дързост!"

Човекът, като йерархия след индивида, прави своята култура в планетата. Безспорно е, че сега има нужда от един нов храм. Какво е новият храм? Трайността винаги иска своя образец. Зависи, разбира се, с кое сетиво го приемаме и с кои измерения го оценяваме. Така че онова, което Учението Път на Мъдростта дава на човечеството и ние го наричаме новия храм, това е именно събожникът. Идеята за събожника предполага смяна на този олтар, на този трон, и на този жезъл, които държахме вън от себе си.

Какво е олтарът в битието както на отделния човек, така и във Всемирната планетна същност? Това е мястото – от тотемното до съвършеното, където се колени пред Бога; това е мястото, където посветеният ще служи; това е мястото, където се преобратяват даровете, та човек и Бог да бъдат в едно. Олтарът е предпоследната спирка на човека-бог и там той ще се осъществява в служение Божие. Затова в олтара не може всеки да влезе. Мнозина са влизали в храмове, но първосвещеникът има право да свещенодейства в олтара. Там е съхранено ковчежето – Заветът на света, там са скрижалите на недокоснатата още Мъдрост!

Олтарът е символ на служение, но първом трябва да го открием в себе си. В олтара – Книгата на Живота у нас, да извършим своята велика литургия, своята благодарственост. Ако човекът не е благодарен на своя Бог, той не може да служи преобратно и преобновяващо. Човекът трябва да знае, че без служение няма да освети и плътта, която е новият храм.

Какво е тронът? Тронът е символ на управление, символ на ръководство. Тронът винаги е бил символ на този, който носи отговорност за нравствената и духовната, социална и лична градивност на човека в сътрудничество на еволюцията. Това е, което лежи в основата на династиите, на фараонството, на жреците, а след това и на държавния мъж. Така че всеки е премного отговорен за трона, защото той е частица от социалния, но в същото време и частица от Мировия трон. А отговорността е да не илюзира будността. Който не може да опази будността, явно че му липсва отговорност и безспорно тогава тронът може да бъде сринат. А когато няма трон, това значи, че неговата душевна цялост, която вече е на събожник, няма къде да отстои живот.

Ако за олтара е необходим от Лъча на Молението да се вземе първосвещеникът, то за трона е нужен да се потърси онзи, който е от Лъча на Жизнелюбието. Тронът е душевната цялост да ръководиш! А да се ръководи, това е да се акумулира енергията на развитието, която сега дава Мъдростта!

Как човек ще усвои, ще приложи, ще управлява своята душевност, своята мисловност, своите желания и своята физика? Като се научи да владее, да управлява, защото нашето тяло е храм Господен, храм Всемирен и тук са поданиците, тук са личностите, които сме минали; тук са бъдещите богове, които трябва да осъществяваме.

Именно когато сте иззидали храм и олтар, Вечният ще може да дойде да извърши Своята благодарственост, да извърши Своето светителско моление. Тогава вече ще седнете на трона, за да ръководите една еволюция в човешкия живот или да дадете повеленията, с които човешката душа, ум и сърце ще се осъществяват.

Тогава вече получавате един висш дар – дарът на жезъла. Най-висшият дар – това е жезълът! Защото жезълът е бил винаги символ на власт и известие. Кадуцеят има две крила – власт и известие. Той е големият атрибут на великия Хермес, който посвети Египет.

Това е, което трябва да осъществим – да тръгнем на Път! След като сме достатъчно нахранени от трапезата на Мъдростта, да не се обръщаме в чувството на несигурност и глада да не го насищаме с трохи; после да минем през личния и през социалния олтар; да седнем на личния и на социалния трон; да вземем личния си жезъл, за да можем да укротим в себе си поданиците – желанията и мислите; да вдигнем чашата на всепричастието ни, за да можем да кажем, че сме Синове Божии. Затова се иска само едно нещо – дързост! Колко малко се иска – жертвена дързост!

Това чакаме – не възхвала и награда. Не се обещава никаква награда, защото Иисус рече на апостолите си: "Мене гониха, и вас ще гонят".[5] И затова е казано: "Чакаме вашата жертвена дързост!" Това е голямата награда. Наградата е дързостта. А тя ще бъде несмутена, ако изграденото ни самочувство за тази дързост е жертвено.

Имаме примера – примерът на Голготското Разпятие. А сега дързостта е да счупим черупката на довчерашното, за да вземем плода на Мъдростта. Дързостта прави човека мъдрец, мъдреца – Учител, Учителя – Син Божий, а Синът Божий, в служението Си за Всемирността, става Бог!

Именно тук се налага вече благослов към този, който може да направи жертва. Жертвата в събудена отговорност и в олтарно служение не само утвърждава събожника, а вече утвърждава и онова, което става Съсътворител. Идеята за Съсътворителя е бъднина, а не бъдеще! Тя е бъднина, в която вече, като един нов храм, няма да има повече трон, олтар и жезъл. Защото те изискват сами по себе си определени действия. Но всеки един от тези лъчи трябва да принесе каквото се иска от него, защото трябва да се създаде идеята за целостта – разкъсано божество няма! Божество, което се разкъсва, което е дуалистично или многобожно, няма стойности в завършения планетен бит. Планетата трябва да излезе в своята одухотворена цялост и да глиптира в бъднини образа на онова, което наричаме Абсолют!

Когато познаем идеята за Абсолюта, тогава стойностите за йерархията в степените, които дава Абсолютът, ще отворят дверите, както е казано, или окната на Небесата – човекът и тайната на Съсътворителя да бъдат едно и също! Това е бъдещето. Човекът без тези тайни ще бъде само една част от епохите на развитието.

Затова човекът като същество, човекът като природа, човекът като син Божий в благоволението на Планетния Логос през 1993 г. поисква първо: "Дай ни свобода от страх за принадлежност!"

В човешката душа винаги ще има един страх, когато се премества от прага на всекидневието в прага на храма. Тази промяна, която се върши, е доста смутителна, затова е "...свобода от страх за принадлежност". Когато искате да излезете от себе си и да принадлежите някъде, ще трябва наистина да имате свобода от страх.

Ако някой поради принудата или за благото, което мисли, че ще получи, в нечий дом отиде – това не е свобода, а е съображение. Съображението няма дълъг път, защото на средата някой ще ви предложи по-изгодни условия, което може да ви накара да смените посоката. Ето защо трябва да направим в себе си естествената промяна, която е вложена йерархия в душите ни, която е пласт от рудата на голямата стойност.

Ето защо: "Дай ни властното Си Слово, та Мъдрост да води дните на нашето служение!"

Това, което като същност още в излива е казано – будност и служение.

Щом има една определена принадлежност, щом има едно очертано битие (а то безспорно в Духовната вълна на Мъдростта е вече посочено), тогава логично е да се каже: "...Мъдрост да води дните на нашето служение!"

Смирение за служение! И Христос го изрази. Служението е смирение до смърт в неизмеримостта на мистерията Аз и Отец едно сме! И точно това се иска в личната потреба. Всеки може да си направи един Голготски път, може да прави едно Разпятие, едно смирение до смърт и винаги това да минава размера на неговата вместимост, за да бъде Всемирен, макар и в своя храм.

И третото искане, което като благодат Логосът ни праща, е: "Поискай, Господи, послушание, което ни освобождава от себичност!"

Послушанието като свобода! А всеки в идеята на послушанието вижда удар в това, че той – покорникът, търси илюзорност. Послушанието се счита като липса на личност. Вярно е за онези, които човечеството е направило богове – при тях наистина намираме липса на личността, макар че те са обособени в своите тронови действия. И затова между олимпийските богове има една формула – родената от главата на Божеството, не от утробата му, богиня на мъдростта Атина Палада. Значи Мъдростта не може да не се изживее! Виждате какво потвърждение идва. Тогава нашето основание да наречем Учението Път на Мъдростта е да създадем друга трайност в идеята на метаморфозите на онова, което има пълнотата на жизнеността. Атина Палада е дадена с божественост – на нея `и липсва утробната даденост. По този начин човечеството се набогатява в идеята за свобода...

На този етап най-важна е свободата от себичност! Себичността е най-тежката верига, която влачи всеки човек, докато се себесъзнае, че времето на егоцентризма е минало (докато се изпълни онова, което предишната година се рече: "Научи ме да се позная в другия като потреба за Единство във Всемирното братство!"). Възхвалявам себичността като егоцентризъм, когато е трябвало да се освободим от т. нар. пещерен стадий, за да се изяви у нас Азът, който е представител на Бога. Но когато "Аз" започва да тежи на другия и не е Алтер его – егоцентризмът вече е беда. Ето тази молба – Поискай, Господи, от мене послушание... лежи във всички пътища на съвършените. Искаш повеля за послушание, предоставяш цялата си същност, за да можеш да извършиш победа над себичността си. Когато "Той си ти" – това, което още в древните книги е казано, тогава място за себичност няма.

Освобождението от себичност не е себезаличаване. Себичността е да си дал повече на моментното си или само на едноактното си съзнание път, вместо на своята духовност. Тази себичност човек трябва да сваля от себе си. Когато се освободите от Себе си, вие сте Той. Послушанието не е губене на личността, а е прилагане закона на доброволната жертва!

Тогава можем да кажем: "Нека бъде Твоята воля!" Да изпълним със своята воля Неговата воля!

 

[1] Откровение 4:4-6.

[2] Откровение 22:9.

[3] Иоан 21:5.

[4] Марко 4:8.

[5] Иоан 15:20.

Още от броя
Върху Посланията на Планетния Логос. Първи период: 1978 – 1981 (2/2010) Първи период: 1978 – 1981 г. Раждането е тайнство, Рождеството – Път! Будността в своята отговорност вика Децата на Деня в служение! Това, което е вашата обреченост, то е и ро ... AXIS LIBRI (2/2010) Посланията са хлябът на Мъдростта! The Messages are the bread of Wisdom! Раждането е тайнство, Рождест ... Върху Посланията на Планетния Логос. Втори период: 1982 – 1985 (2/2010) Втори период: 1982 – 1985 г. Свобода от минало – заради плода на Мъдростта! Голямата тайна на този период е локализация и идеи за динамика! Динамиката не може да не се употреб ... Върху Посланията на Планетния Логос. Трети период: 1986 – 1989 (2/2010) Трети период: 1986 – 1989 г. Освободете пленника у себе си! Всяко Послание в своя период има необходимата стойност. Без усвояване в присъщна приложност на първото Послание, ... Върху Посланията на Планетния Логос. Четвърти период: 1990 – 1993 (2/2010) Четвърти период: 1990 – 1993 г. Мъдрост в живота и святост в делата! Бог като Първи Логос на Абсолюта извира, за да създаде онази река, която има два бряга, т.е. Двойката & ... Мъдростта в скрижали. Послания на Планетния Логос (2/2010) Глава I, Тема 1.4 Послания на Планетния Логос   "МЪДРОСТТА В СКРИЖАЛИ" е молитвен шепот и грохот на океански вълнолом, неизмерими дълбини и не ... СЪДЪРЖАНИЕ (2/2010) Axis Libri  Проглас  ВЪРХУ ПОСЛАНИЯТА НА ПЛАНЕТНИЯ ЛОГОС Първи период: 1978 – 1981  ВЪРХУ ПОСЛАНИЯТА НА ПЛАНЕТНИЯ ЛОГОС Втори период: 1982 – 1985 ...