Посланията са култура и провиденция!

Звучи Молитвата на Мъдростта

Този, Който е сега и във всички времена, да сложи ръка над вашата предназначеност, за да осъществите Пътя, който сте поели, и да умножите слънцата на бъднината! Добре дошли в предназначението си! Нека Вечният да няма тревожност във вашето настояще – дайте му своя лик на осъществимост, че вие сте Негови и Той е ваш!

Бъдете благословени, скъпи Деца на Деня! Добре дошли!

• Посланическата благодат крие в себе си личния дар и планетното служение!

Тази безспорност сега беше засвидетелствана и дължа благодарност на организаторите на този празник, на който дадохте ореол. Защото поколението, което ще прави смут в пътя и душата на човечеството, е налице. А вашата безспорна жертва говори, както съм казал, за разликата между раждането и Рождеството. Раждането е идея на еволюционността, а Рождеството е идея на творчеството! Благодаря от сърце на вашата присъственост, израз на жертва!

Денят на Посланията, 21-ви декември, е едно преддверие към голямото светилище – служение в името на Учението Път на Мъдростта. Без Учението на Мъдростта храмът на бъдещето няма да бъде осветен. Но това не значи, че трябва да забравим или да направим поругание на минали богове, чиято безспорност е хранила равнището на духовната отговорност и будност. Но ясно е, че човек трябва да изживее своята прощалност с миналото. И може би затова религиозните институти са учредили и ден на прощението. Но те повече приемат прощение със своята социална невзаимност или своята социална битка, отколкото прощение с правото на присъствие на отминалите вече Духовни вълни.

Новата Духовна вълна – Вълната на Мъдростта, безспорно носи една особена енергия. Тя квалифицира, или даде образ на това, което нарекохме Послания. Сега вие със своето присъствие признавате тази дан, която Небесната вис е ниспослала на нейните съпроводници в идеята за събожници. Културата на събожниците е много специална и много валентности изисква с прощението – прощението с отживяното минало. Не са важни краските на миналото, важен е новият ореол, Мъдростта!

И затова именно Посланията крият това, което е преобрат на вашето съзнание в идея на служение, което безспорно е и жертвена прощалност. Ето защо Обществото Път на Мъдростта е едно ново съзнание в идеята на служението на Духовните вълни.

Общество Път на Мъдростта е приносител на Духовната вълна, която роди Доктрината на Мъдростта. Тази доктрина се храни с идеята за свобода от земното притегляне. Свободата от земното притегляне е онова, което казахме – одухотворяване на материята (макар че се отрича от културите). Когато одухотворите материята, вие сте свободни и от гравитационността. А това какво е? Летеж! Нещо, което птиците ни показват, което и техниката постигна. Това е бъднина! Събудена отговорност към онази законно вложена от Мъдростта в съзнанието ни потреба на еволюцията – свобода от Себе си. Свобода заради идеята, че човекът е бог в развитие. В този смисъл именно вашата преданост е дан на утвърдена жертва или може да се каже, че утвърдената жертва е дан на вашата отговорност. А във всички случаи идеята на противоречието е закон срещу покоя!

Пътят на Мъдростта е хранен от енергия, която ви създава образеца на служенето, но с какво – със запалено кандило, за да видите отговорността си. Това е Път, това е дан, която трябва да правите, за да одухотворявате материята, за да бъдете свободни в идеята на жертвата.

Енергията на Посланията в своята първична тайна е една енигма. Затова имат и йерархия. Тази енергия има своята планетна цялост, има и индивидуална колективност. Човекът е със седем тела – следователно е със седем степени на своята възможност. И тогава той, като първична даденост, започва да разгръща листите на своята индивидуална колективност. Тази сборност е от събудената тайна, наречена живот в осъществяващата се Божественост, която е Сътворител. И затова е дадена възможността човекът да бъде Съсътворител, човекът да е и Творец – за да се съпостави с универсалността на Мировото съзнание, на великото тайнство.

Първичната енигма е усещането за човечност – това е първата разрядност.

Втората разрядност вече е избраничество. Кое избраничество вие изграждате? Будност и Път – това е ученичеството. От енигмата човечност вие отивате към идеята на обучението и това обучение е ученичеството.

След това идва третата разрядност – служение. Служението или приложното тайнство, което има един образец: Разпятие. Разпятието е приложно тайнство. Защо? Защото Разпятието е възможността да направите Възкресение!

И тогава вече, когато можете да направите Възкресението, защото сте направили своето Разпятие, вие сте сложили възможността за посвещение. То е вашият четвърти разряд. Това е в идеята за Духовните вълни. А те имат своята широта и своята неизмерима висота. От онази енигма първична да стигнете до идеята за Духовните вълни – до тази верска еволюция! И в нея какво срещнахте в пътя на познанието – Аз и Отец сме едно! Това е тайната на Разпнатия, това е голямата идея на Възкръсналия. Това е Пътят ви на Себеразпване, за да може да обслужите пулса на Възкресението.

По този начин ние идваме до онова вече, което съм нарекъл статус на социалността. А именно до петата разрядност – събожничество. Това пък е голямата тайна на човека бог в развитие. Събожничеството! И не е нито олимпийските игри на боговете, нито индийската сънливост.

Събожничеството не само е ново понятие, но е нова размерност в идеята на онова, което изначало казахме, че е енигма – тайната човек. И затова много често съм в противоречие с квалификациите, че Пилат е жестокост. Не, Пилат е една голяма личност в света, защото той изрече: Ecce homo! – Ето човека! Дотогава имате индивиди, имате същества – нямате духовния човек. Що е човекът? Ореол! Никой го не разбра и никой го не разтълми, никоя институция – нито Римската държава, нито духовната култура на християнството. Пилат е, който даде име: човек! Стадият на бъднината, която ние наричаме събожник, е стълбицата на ескалацията, която социалният статут ви поднася, след като една енигма е станала Разпятие и Възкресение. Можете ли да си представите, Деца на Деня, какъв ореол си слагате, какво огърлие!? Не за да отидете и да направите снимка – не, а за да преброите седемте тайни, които носите, седемте тела, които ви дават култури! Затова казвам, че огърлието на Посланията е духовният ръст.

Посланията са и култура, и провиденция! Този Ден е не само провиденция белязана, той е отворени двери на знанията! А безспорно служението ви вика в отговорност. В този смисъл всяка Духовна вълна е най-голямата тайна на осъществено сътрудничество. Чрез Духовните вълни ние имаме енергията, ние имаме идеята за очовечване. Но имаме и откровения, които са обожествяване.

• Духовната вълна е идея за очовечване, а Откровението е идея за обожествяване!

Макар че някои от дадените откровения на човечеството граничат с това, което е още много първично. Защото само седмият център може да ви даде Откровение. А там, където се говори за грях... – няма грях! И Учението Път на Мъдростта даде възможност да не се носи бремето на стълбата на усвояването, като се минава през добродетелите, а да се стигне до откровението на знанието.

Голямата грешка, сбърканият път е да се дадат добродетели, когато хората нямат знание. А какво направи Адам?... Но го упрекнаха, че иска да знае. Виждате, че човекът е носел предшествието си да има Бог. А Бог е носел човека с предназначение да Му стане събожник, не само да е Син, на Когото не са дали всичките права на Бащината воля.

Ето това са големите тайни. Така че човекът за мен, както казах, е индивидуална общност, защото е седемстепенов. И затова Духовната вълна на Мъдростта пледира не пред някакво съдилище, а пред вложените възможности – да не бъдат препречени, за да изградят и тронуват идеята събожник. По този начин вие можете да кажете, че човекът има една индивидуална Космичност и че индивидът е една Космична даденост. Космичността е бъднината, това дават Посланията!

И Посланието за 1995 г. казва:

• Бъдете неотречни от своя обет:
  Мъдростта – живот!

Това е повелята, която имате да носите: Мъдростта – живот!

Честитя ви още веднъж празника, който е и дълг на събудена отговорност. Осветете го! Защото, когато имате осветен олтар, вие можете да дадете причастието на Пътя. Тогава неуморната ваша духовност, вашият събуден бог ще обожестви и вашата материя, за която съм казал, че тя се одухотворява. Не лишавайте себе си от Пътя на Мъдростта!

Деца на Деня, на Път сме! Благодаря за приложната воля да бъдете днес тук, а вие с един внимателен шепот благодарете, че Небето беше достатъчно чисто и приложно в потребата ви да имате слънце!

Събудената отговорност ви дава право на служение! Направете го!

19.12.2010 г., Пловдив, Библиотека „Иван Вазов“