Посланията са култура за изграждане на събожничеството!
Деца на Деня, бъдете благословени! Имате Път, имате и Послания от Небето, за да извървите Пътя. А той е, който осветява живота ви! Няма место, където да намерите по-голяма святост от олтара на Пътя на Мъдростта. Осъществете се!
Да загубите Себе си, е голямо богатство. Но всеки, когато загуби стотинки, отива да ги търси... Не се учудвам. Аз наблюдавам световното мислене и проявите му в социалните конфликти. A от социологията може да се направят тези за психологическата даденост на планетата и да се определи ръстът `и. Затова бях поставил въпроса: може ли да обясни някой защо аристократизмът предвари пролетариата? А пролетариатът е изостаналост в еволюцията. Той не е социална каста – идеологията го направи социална каста! Пролетариатът е остатък, но бе изпреварен от аристократизма, защото трябваше да има образец. Недоволството е пъплене в мисленето. Човек, когато има мързел и няма как да си купи хляб, отива да проси, и тогава му е виновен светът. Но светът не е виновен на никого!
Кризата, която наблюдаваме сега, вече има друг характер. Тя не е лишена от ръцете на грабителите, но кой възпита онези, които станаха богати? Не е ли пролетариатът, в своите революционни марксови глупости?! Как искате тази пролетарска настървеност в едно прераждане да бъде намазана с пчелен мед? Как искате, след като допреди 20 години личната собственост беше взета, сега да си върнем стабилността с искането да се прави справедлива държава?...
Чрез спазъма, който се изживява, ще имаме Европейска общност – за да постигнем целостта на легитимацията на едно верско вече поведение, а не религиозно. Защото вярата не е само религия, вярата е и социалност, затова е създавала и заповеди.
Адам е трябвало да слезе на земята, затова е искал знание. Моят протест винаги е бил този: защо нравствените таблици – „не лъжи“, „не кради“... (а пък всички го правят) са предварили доктрината на Знанието! Защо!? И тогава не може да не се роди доктрината за дяволи, за сатани...
Ако Десетте Божии заповеди са непрозрение, дължи се на ония, които са ги дали. Не може да се каже „не убивай“, когато държавата трябва да се защитава и е предвидена смърт, която носи възкресение. Не може да се каже „не лъжи“, когато всяко довчерашно изповедание е лъжа и човекът е живял с илюзията, че е имал храм. Някой питал ли се е за тия контраверсии? На воините, които убиват, им дават ордени, на дипломатите, които лъжат, им дават признание...
Заповедта пък „Не кради!“ какво знание дава? Казва се на човека да не краде, след като му е дадена възможността една територия да я загради за своя собственост. А му е сложена и идея за личност...
Или забраната: Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог! Ами, щом са Му направили човешки образ, какво искат!? Защо не Му дадоха „образ“ на Абсолюта?...
Знаете ли колко не само като социология – и като биология, и като религия нещата не са интерпретирани с проницание, за да може, поучен, човекът да си вземе огледалото.
Сега се прави една Европейска общност с един съвсем друг социален ръст и със съвсем друго съзнание. Това съзнание ще бъде в бъдеще не на човек, а на събожник. Когато се говори за човека, аз питам: кога той дойде? В Сътворението много ясно е казано – в края на шестия ден Бог рече: „Да сътворим човек...“[1] Представете си – пет-шест дни е творено, творено, творено... Иначе как ще има подготвена материя, за да направи Сътворителят човека? Никой не се пита за тази глъбина, в която е сложена идеята Творчество...
Затова се зарадвах, когато дойде съобщението от научните среди, че в бъдеще ще има изкуствена кръв. Няма да има кръвни групи – тогава ще сме идентични: Небе и земя. Душевно родство – събожник! И съобщенията от ЦЕРН – за Божествената частица. Науката я нарича божествена, без да приема Бога. Разбира се, това е нейно право – от години казвам, че науката е бедната сестра на Истината! Ако знаеха, щяха да видят Кундалини в тази Божествена частица...
Когато личността направи пълната пробуда на Кундалини, освобождавайки се от центровете, вече бихме говорили за друго съзнание – Мирово, надпланетно. Тогава ще спре еволюционността планетна и ще имаме пълнотата на човека-Бог (не вече в развитие).
Културата на човечеството не се измерва с това какво казват религиите. Да се отрича еволюцията при наличието на безспорността...! Боговете, както виждате, са сменяни вече и много богове си отидоха. Налице са ескалации и на социалното поведение – от домоседството до племето, от племето до държавата... Сега се създава идея за общност, континентална общност. Отделен въпрос е, че хората още не могат да се търпят, защото имат егоцентризъм.
Но присъствието се определя и с поносимостта. Дава се винаги според поносимостта, тя е най-съществената. Външната сила глиптира, а вътрешната, или самата материя, трябва да има своята поносимост да погълне това, което чрез външната искате да глиптирате. Но ако човек няма измерение за Кундалини и си позволи някъде повече, може да прояви вече признаци на лудост. Най-големият риск за духовната дареност е непоносимостта. И затова са измислени изкуствени социални правила и се създават от официоза на големите религии секти... И те се самообладават! Не е проблемът да ги критикуваме – проблемът е, че хабят енергии.
Човек се занимава с това да търси живота вън от себе си, защото още не е осъществил живота вътре в себе си. Ако освети себе си, няма да пита в кой храм да отиде да пали свещи. Ние не искаме да рушим храмовете, ние се разлъчваме с тях! Защо? Защото човекът е храм вече, щом е бог в развитие. Следователно той е и олтарът, той е и кадилото... Хората искат да имат външно занимание, а това е обред – поведение на религията, не на вярата! И тук ще е тежката битка... В християнството не се приема прераждането, защото човекът, като се преражда, какво става? Преражда се, преражда се... и тогава няма какво друго да се каже, освен че той ще стане Бог.
Християнството обаче има сянката на юдаизма. То се ражда в утробата именно на еврейската култура. Затова е измъчено. И въпреки всичко, това, което казва Христос, че Той и Отец са едно, не можаха да го махнат! Можеха да го забраняват, защото „обижда“ Бога!... Но защо трябва да бъде обиден Бог, след като човек Му дава характеристики? Човекът дава характеристики на Бога. И никой не е чел Бог какво е написал в човека освен това, което казва Иисус Христос: Аз и Отец едно сме! А Иисус е планетен жител...
Безспорна даденост е, че човекът е бог в развитие! Значи Онзи, от Когото искате, сте вие. Вътрешният огледален образ ви дава Неговата върховност и тази търсена върховност е: Аз и Той сме едно!
Когато искаме да дадем празничен камбанен звън, трябва да знаем какво ще бъде тържеството. Но аналитичността на това, което се нарича тайнства, не е била позволена. Или най-малко – човека са го лишили от аналитичен ум, защото, ако този гостенин е дошъл по-рано от стопанина, няма кой да го посрещне. Така че не можеше събожникът да дойде по-рано от човека-бог. Затова Египет не се е подлъгал в йерархията на посвещенията. Когато не може да посвети някого във възкресение, той го мумифицира – увековечава трупа. Увековечаването е идея, но не е изпълнено безсмъртие. А за да имате безсмъртие, трябва да имате идея за смъртта – но смъртта като живителност! Защото в идеята на Диханието, което създава човека, този, който разбира, може да види Кундалини. Вие трябва да „разкъсате“ своята гръд и да намерите Кундалини! В едно бъдеще, когато трябва да бъдете божества, вие ще се храните от себе си!
В психологията на нашия народ има една приказка: „Аз ли, Боже, криво Ти се молих, или Ти криво ме разбра?“. Значи и Бог може да е виновен – в човека има определение и за тази взаимност. И винаги е имало преценка на жертвата. Когато Бог поисква Аврам да даде сина си в жертва, той Му го дава, но чака дано Бог да не го вземе... В тази идея на жертва, която е и саможертва, Аврам какво принася? Приема волята на Бога и отива да принесе детето си, но Бог не приема сина му и така става вече подмяна с овена. Следователно идеята за жертвата става един спекулативен проблем – проблем на ума, не на интуицията. Тогава трябва да кажем какво е жертвата като социология – вместо себе си човек принася животно. По този начин от него е снета отговорността да дава себе си в жертва.
Бог уж дава урок на Аврам, но той знае, че „Бог ще Си предвиди“[2] – ще смени жертвата. Значи не човекът се жертва. Това е грешно учение, с което се изхабява бъдещата нравствена таблица! Нравствената таблица е подменена – че можем да дадем друга плът, не себе си! И по този начин ние не се обременяваме с жертвата вече и тя е безстойностна, защото е сменяема.
Тогава кое дава по-валидна идея за жертва от религията? Държавата. Къде? На бойното поле. Ето паралел – един дребен шмекерлък срещу една безспорна жертва. Отечеството, за което държавният глава иска осигурени граници – кого да прати...
Така че, когато говорим за жертвата, трябва да я сложим в съответните измерения – институции и психология. Институции – държавата, в името на отечеството, има повече морал, отколкото църквата. Родителите в доктрината за наследието изпадат в тревожност, но когато става въпрос за война, пращат децата си... Следователно проблемът за жертвата трябва да се види в етапа от историческото развитие или в държавните достижения, за да се прецени поведение.
Изначало това, което трябва да служи на Бога, търси спасение: „Ето, нося Ти жертва, за да приема Твоето благоволение“. Имало е време, когато боговете са приемали човешки жертви и животът на човека не е представлявал стойност. Защо? Защото човекът е ново явление – той е сътворен чак в края на шестия ден. А е отработен в еволюцията. И не може да махне психологията на съществото. А съществото е водило борба за съществуване, която няма други граници освен отсрещният да загине. Щом съществото е загивало, значи в астрала се е напластявала идеята, че можеш да унищожаваш...
Посланията на Планетния Логос трябва да нихилират онова, което вече е непотребно. Защото имаме две същности – образ и подобие. В бъдеще ще отработваме и материя, и органи, които трябва да приемат по-другата, по-висшата гама на посвещение или на одухотворяване. Но в наличие е и Диханието, съпроводено със Слово.
Пътят на вашите прераждания може да ви сложи какви ли не предпоставки и какви ли не корони. Но онова, което влезе чрез Посланията, направи своето гнездо в душите ви за Пътя, който избрахте. Няма по-голямо постижение от вътрешната будност, защото вие сте утробата на бъдещия планетен свят!
Затова именно не се смущавам, че човек може да се изживее в тревожност, може да се изживее в наслади и глупости, които олимпийските богове са правили. Важното е, че вложената даденост, че този Кундалини няма начин да умре. Може би точно затова в отделни стадии се създава идея за безсмъртие. Страхът от умирането ражда идеята за безсмъртие, защото хората са искали да вярват, че умирането е стадий.
Аз не мога да не ви бъда благодарен, че този ден го осветихме, но същественото е неговата еманация да освети това, което наричаме плът. Всяка вибрация на астрала е смутителна; всяко блуждение на мисълта е рушително; всяка идея за величие е хула срещу светостта. Нищо по-достойно няма от това, когато Си! И тогава няма защо да си слагате корона. В този смисъл именно, в бъдещата единност няма да има конфликт между трона и жреца.
Всяка посята зърнина, според това колко е богата почвата, ще поникне. И всяка вода, която може да отгледа вашата водна лилия, която е цветът на бъдещето, не я отричайте, защото тя е астралният образ на Светлината. Знаете ли колко усилия са употребени човек да може да понася водата? А всъщност взима Светлина...
Онова, Което ви е бранило и довело – имате дълг да Му дадете своята признателност. Да ви пази определението ви! Благодаря ви от сърце!
17.12.2011 г., Пловдив, Дом на Мъдростта