Взривете първом себе си!
Ваклуш Толев: Христос Воскресе, скъпи Деца на Деня! Радвам ви се, че в Пътя на отговорността пожертвахте дни, в които хората имат развлечение, а вие – своята отговорна дейност. Благодаря за тази воля, която ви доведе!
Пожелавам ви будност да утвърдите това, за което сте се събрали и с което по начертания Път на Мъдростта да дадете бъднини, които светът няма да забрави!
Да бъде благословена срещата ви, да бъдат утвърдени пътищата ви! Амин!
Ваньо Гърнев: Уважаеми Учителю! Уважаеми Деца на Деня и събожници! Добре дошли на днешното заседание на Съвета на Обществото!
За днешната среща беше разпратен дневен ред. Имаме три важни точки. Първата е: Организация на Събора – акценти и идейна насока. Втората точка е: Преценка на състоянието на Сдружението към настоящия момент. И третата е: Обзор на бъдещето на Сдружението – развитие, структурни промени, кандидатстване по проекти, популяризация на Сдружението в социалната сфера.
По първа точка давам думата на председателя на Сдружението Петър Николов.
Петър Николов: Уважаеми Учителю! Събожници!
Учителят е казал в един свой афоризъм: Човекът е повече от институцията! Целта на днешната среща е да съберем онези, които са движещата сила на Сдружение „Общество Път на Мъдростта“, и да поставим проблеми и възможности, за да можем на Събора да имаме яснота, а пък и не само на Събора. Идеята е Обществото да бъде достойно в своето творчество, в своите социални, в своите духовни и лични търсения.
Организацията на Събора ще бъде уточнявана впоследствие. Идеята сега е да обсъдим същността на Събора, онази специфика, която искаме като атмосфера, като аура да създадем тази година. Това означава да помислим за тематиката и най-вече за наслов на тазгодишния Събор. Какво би било удачно да включим като теми от работата на Школата през настоящата година? Коя е онази атмосфера, кои са онези същности, които Школата е създавала през учебната ни година и върху които бихме искали да се фокусираме на Събора? И Учителят да ни каже коя е онази аура, която би трябвало да създаде Съборът, за да изградим ние впоследствие своите характеристики, своя мироглед. Защото Съборът не само ни възпитава – той е една школа и едно посвещение. Давам думата на всички, за да видим какви решения бихме могли да вземем за тематика и наслов...
Ваклуш Толев: Има и друго нещо – вие представлявате региони. Всеки регион, независимо че е под един национален венчален пръстен, все пак има свои специфики. Когато се говори за добруджанеца – има една психология, която е много типична; когато се говори за родопчанина – друга психология и т.н. В този смисъл Съборът трябва да акумулира регионалните тенденции. А те най-добре могат да бъдат представени от онези, които в съответните региони представляват обучителната същност, т.е. аурата и педагогиката.
Една от първите необходимости е какъв ще бъде надсловът на това обучение, което трябва да ви доведе до Събора. Имате ли тази година някакво изключение, което би станало заглавен път? Имате. Тайната на „Беззаветен Завет“ е наистина нещо, което трябва да бъде приоритетно. Но това предполага вещината на интерпретацията. Да се извадят онези афоризми, на които трябва да се сложи ударението, а не преразказването. Трябва да се спрете във всяко Послание на основните афоризми – интерпретация, не цитиране. Това съвсем не значи, че неговата обхватност няма да събуди и други тенденции, и други потенциални дадености в човека.
Аз знам неудобството ви и не се тревожа от това. Защото, както идеята за събожника – някой питал ли се е кой е онзи, който е имал дързостта да даде идеята човек? Много е лесно в Библията да го прочетете. Тази тайна – идеята за събожника, знам, че ви смущава. Какво е да кажеш на приятеля си, който не принадлежи на Обществото – „събожнико“? Да, но кога сте го интерпретирали в неговата аура – ето ви Път! Защото Учението ни е наречено Път на Мъдростта! Път...
Христос, когато прави Учение, йерархира съществото в човек, и много добре казва: Аз съм Пътят, Истината и Животът! Никой не говори за Неговите мъдрости – всички говорят за Неговите притчи и изцеления. Винаги ще се намира чудо – един хляб, който може да нахрани хиляди души... Чудото не прави Път, още по-малко казва Истината!
Когато искате да говорите за Истината, трябва да говорите за кармата, както, когато искате да говорите за Живота, трябва да говорите за Истината. Разширявайте кръгозора! Вашата принадлежност е служение – не услуга! Това е голямата тайна. Не забравяйте аурата, не забравяйте кармата – вие познавате едни закони, които са реалност.
Никой не е бил специално барабана: „Съберете се!“. Но една минала присъщност ви събира. А отделен е въпросът за йерархията ви – тя е, която може да дебушира една карма или най-малко, да ви възпита как да понесете една карма. Хората негодуват или търсят оправдание с това, което е най-лесното – нивото, което имат. То е еволюционно! А щом е еволюционно, не е обидно. Разбирате ли Пътя ви и отговорността!?
Сега в социалността имаме едно ниво следреволюционно. Макар поколението да е ново, то е на революционери. Четох новия плакат на една партия: „Бунт!“. Отказват ли се? Казал съм го: поне три прераждания всеки ще си носи не кармата само – аурата на онова, в което е израснал! Криеха психологията си 20 години след промяната и ето сега пак, за 1 май: „Ден на гнева“. Излязоха на бунт. Това е социология, на която съм давал обяснение. Как един не помисли за държавата! За партии не знаят да мислят, но за държава дори не се опитват. Това е голямата ви отговорност – съчетанието олтар и трон!
Твърдя, че в бъдеще няма да има кръвни групи. Отделен е въпросът кой субстрат у нас ще вземе връхнина. Детето се ражда във вода, защото водата е астралният образ на Светлината, както съм казал преди десетки години. За детето вода трябва – когато трябва да се направи астрално тяло, слагат го във вода... Няма да има кръв! Това не значи, че утре ще стане. Но тогава колко логично е в едно бъдеще да не се казва човек, а събожник!
Кое е онова, което трябва да бъде епицентърът на събожника на Събора? „Беззаветен Завет“ би бил настолната ви книга на този Събор. Защото вашата подготовка е да знаете как се чете и как се прилага Беззаветният Завет. Онова, което прави човека събожник, е защитено достойнство с чувство на отговорност. Това трябва да защитите!
Беззаветният Завет би бил не само огледалният образ на Светлината, но би могъл и да ви окъпе в енергията на събожника. Можете ли да си представите как е влязло понятието човек? В Битие сътворението му е едва в шестия ден, едва тогава Сътворителят казва: Да сътворим човека! Но аз питам: след това кой и кога е дал първи констатацията човек, а не същество?... И сега, когато трябва да направите Пътя – да имате пътници в този Път, няма защо да имате неудобството, че давате онова понятие, на което не материалната субстанция, не триизмерният свят, а друг дава наименование. Защо трябва да лишим Кундалини от правото на присъствие? В прабългарската религия, която с три хилядолетия преварва християнството, е казано, че Висшата духовна сила е и в коня (разбира се, това е било признателност на онова, което е динамиката на времето), но и в главата на кхана. Не я слагат в петите, а в главата, и то в главата на водача! Затова тези две уж различни тайни се съчетават в едно: човек, а сега събожник – и олтар, и трон. Социология и моление са неотделими!
Петър Николов: Учителю, благодаря!
Учителят спомена няколко важни акцента, върху които бихме могли да се спрем на Събора. Естествено общата насока ще бъде Беззаветният Завет, както той го нарече – настолност на Събора. Но Учителят постави няколко, според мен, много интересни провокации – как се чете и как се прилага Беззаветният Завет!
Другият важен момент е да изведем афоризмите, които са ударенията на Посланията, и да ги представим чрез една интерпретация. Можем да започнем да се готвим още отсега.
Освен това той постави и един друг акцент – интерпретация на събожника в идеята олтар и трон. Това е третият проблем, около който може да формулираме тема за Събора. Така че Учителят ни начерта плана – остава да го изпълним.
Давам думата на главния редактор.
Кирил Коликов: Безспорно е, че трябва да разгледаме Алманаха с Послания „Беззаветен Завет“ и дори може би надсловът на Събора ще бъде – „Беззаветният Завет“. Не толкова, защото една нова книга излезе. Това не е една книга от поредица книги. Това е Книга на книгите, която ще остане в хилядолетията – да възпитава, да обучава и посвещава човечеството.
Въпросът е каква задача си поставя Съборът, каква е централната ни задача? На всеки Събор тя е изграждането на една социално-духовна общност от нов тип – общност на събожничество, не на човечество!
Ваклуш Толев: Именно! Вие влизате в Нова Духовна вълна, влизате в нов образ!
Кирил Коликов: Следователно всичките прояви на Събора трябва да изградят събожничество, или общност на събожници. Много внимателно да анализираме Учението на Мъдростта и да видим как можем да изградим събожника – какви знания, какви характеристики, какви прояви ни трябват, за да изграждаме такава общност. Да работим за другия, да искаме другият да порасне, другият да научи! Това е смисълът...
Ваклуш Толев: Затова казахме – служение!
Кирил Коликов: Когато един човек застане отпред и неговата грижа е да даде на другите, а не да прояви себе си пред тях, тогава нещата рязко се обръщат – като влияние, като въздействие. Включително и върху самия човек, който го прави.
Забеляза се на предишния Събор едно изключително израстване в знание. Това, което водещите представиха като знание, като обучение, беше впечатляващо. Сега това трябва вече да се реализира в предаване енергия на другите – за създаването на духовна общност.
Петър Николов: Да преминем към следващата точка от дневния ред: Преценка на състоянието на Сдружението към настоящия момент.
Сдружение „Общество Път на Мъдростта“ е авангардът, който тегли и води в приложната си работа социалността. И съвсем отговорно понася ангажиментите и конкретните действия, за да се случи това. Преди да продължим, ще прочета целите и задачите на Сдружението, както са формулирани в Устава, за да може да ги имаме предвид, когато анализираме свършеното към момента и се стремим към нови инициативи в бъдеще.
Цели на Сдружението:
Усвояване и разпространяване Учението Път на Мъдростта като нова Духовна вълна – предизвестие и потреба на Третото хилядолетие.
Изучаване на водещи принципи в духовно-културната еволюция на човечеството.
Извеждане на духовния потенциал на нацията чрез динамизиране същността на културно-историческото битие на България.
Предмет на дейност на Сдружението:
Да работи за изграждане на нова духовна, интелектуална и приложна култура на човечеството.
На мен ми се струва, че тук бихме могли да включим вече и идеята за събожника.
Ваклуш Толев: Ако трябва да бъде представяно – да. Иначе – то се ражда от самата еманация на Духовната вълна. Пъпната връв на Духовната вълна на Мъдростта е идеята за събожника, но това предполага, че човекът познава еволюцията. Този, който познава еволюцията, ще не ще, ще признае седемте центъра в човека. Тогава Кундалини става безспорен. И онова, което може да му даде характеристика, е вече събожникът. Но само в Откровението на Йоан досега го има като идея. Даже и в другите религии, някои от които минават уж за окултни, нямат идеята след човека кой идва. И констатация никой не направи – защо в Откровението след човека има още едно същество, което има крила. Ще се попита: защо и ангелите ги имат, и всяка птица си има крила? Но това са вече други концепции...
Не искам да ставате доктринери, преди да усвоите Учението! А този, който може да го извика, този, който може да го ражда, той носи отговорности. Тогава чак бихте разбрали защо Иисус, синът на дърводелеца, може да рече: Аз и Отец едно сме!, а „покровителите“ Му да кажат: Я Го разпнете Тоя, Който развращава...
Идеята за посветените има степени. А когато неовладяното величие качи човек там, където не може да носи, тогава има шутове. И обикновено шут има институтът трон, институтът олтар няма шут.
Така че, когато интерпретирате Сътворителността, трябва да я познавате.
Творческа работа!
Взривете първом себе си!
Петър Николов: Продължаваме с работата по трета точка...
(Със съкращения)
28.04.2012 г., х-л Мини Марица-Изток, Старозагорски минерални бани