Среща на водещите от Школата с Ваклуш Толев (1/2012)

Арxив | брой 1 / 2012

Огледало на бъдещето е Истината!

Ваклуш Толев: Христос Воскресе, скъпи Деца на Деня! Нека денят ви да бъде творчески, одухотворяващ собствената ви отговорност и благодатен в приложността. Лека работа!

 

Ваньо Гърнев: Добър ден! Уважаеми Учителю! Уважаеми Деца на Деня и събожници! Днес продължаваме с това, което е предвидено за среща на националните водещи.

Да присъстват са поканени и членовете на Съвета на Обществото, за да изведем общата ни отговорност на по-високо ниво с днешната среща.

Дневният ред на днешната среща е:

1. Проблеми на Школата.

2. Анализ на работата по региони.

3. Развитие на Школата.

Давам думата на ръководителя на направление Школа „Път на Мъдростта“ – Марина Петрова.

 

Марина Петрова: Скъпи Учителю! Уважаеми национални водещи! Събожници!

Изпратих писмо до всеки от вас, съдържащо мото от Посланието на Приложната Молитвеност, а то е: Деца на Деня, вие сте Мирова необходимост и историческо битие! Ще започна с думите на Учителя: „Националните водещи са култура и в същото време Път на Мъдростта“[1].

Предложих още темата за размисъл до всеки национален водещ да бъде: „Пътят на Школата – концепция за бъдеще“. Аспектите, които би могло да анализираме, са: Школата като организация и отговорност, като култура и метафизика, като общество и личен опит.

 

Георги Кючуков: Учителю! Когато се събираме в Общес­твото Път на Мъдростта, обикновено към нас се обръщат с „национални водещи“. Но когато отидем в социалността, в семейството, на друго място, ние имаме конкретни имена, други ангажименти и отговорности. И обикновените неща Учителят ги напоява и ги обогатява с духовното. Въпросът е можем ли и ние не само когато се събираме като национални водещи, а и когато сме в социалността, и в семейството, в обикновените неща – тях да ги одухотворяваме, тях да ги правим духовни. Тогава Школата ще бъде работеща, ще бъде просперираща – националните водещи наистина ще могат да изпълнят своята задача, ако това могат да направят.

 

Ваклуш Толев: В Школата е, така да се каже, възловата същност. Именно в нея! Говорите за националноводещи. Добре, нека да бъде един етап. Защото ние вече говорим за събожника. Събожникът не може да бъде привилегия на една нация. Вижте, мирогледът не се определя от това какво знаете, а какъв ви е контактът с Мировото съзнание! Не са елементарни нещата, но могат да бъдат казани елементарно и тогава да останат точно в елементарната сфера. В идеята за събожника ние няма да говорим само за националните вече – ние имаме предвид Мировото съзнание. А Мъдростта по същност не е привилегия!

Вярно, ще кажат някои: гърците са имали мъдреци. Но тези мъдреци, когато е налице Духовната вълна на Мъдростта, ще бъдат погребани. Нито Платон, нито Сократ, нито другите техни философи имат контакт с Мировото съзнание. Затова отиват до пирамидите, но Питагор остава, за да се посвети, а Платон се прибира в Гърция... И Платон не става посветен. Той дава само едно учение, което има характер, че и в чужбина го четат.

Идва времето, когато идеята за планетната мъдрост няма да е само национална. Съпоставката съзнанието да получи разширение с това, че сте били националноводещи, е една благодарност. Но онази отговорност, която имате в Мировото съзнание, не е само идея на благодарност, тя е на служение. Тя ви извика на една друга висота, на една друга платформа. И какво ставате? Събожници!

Сега вие имате едно диференцирано Учение, но със служители, които са Мирови. Не са националнообособени вече, т.е. освободени са от националните вериги. И от това вече ще се създава и нова морална таблица в идеята за завоюване на платформа. Защото иначе: един елемент, който има само една валенция, ще ви направи само едно съединение, а бъдещето е, че всеки човек ще бъде многовалентен. Както си е, само че не може да се изрази още. Кой е могъл да направи съединението „събожник“? Къде отидоха алхимиците? Да, имаме ги в пространството на хилядолетията, но не можаха да направят събожник – той е социална алхимия...

Сега имате вече и своята платформа. Разбира се, какви бункери ще направите – няма да бъдат пособията на достиженията с какво се стреля, за да се унищожи враг. Знаете, че писах до Организацията на обединените нации, още много отдавна, да се махнат „анатема“ и „враг“ от употреба. Разбирате ли какво сме поискали?! Че ние още тогава взривихме планетата! Организацията на обединените нации да излезе с решение срещу термина „враг“ и срещу проклятието „анатема“. Ами това само като родено предизвикателство е страшно! И се питам – в историята някога, когато човекът излиза вече и са го класирали в съзнанието на Сътворението, какво се е получило и какво ли е било? Защото дотогава е имало същество. И кой е бил първият белег на човека? Да краде ябълката – като формула и знак за знание. А сега какво ще крадете? Божеството като идея на Съсътворители!

Ето какъв проблем се постави. Отговор има, но трябва да имате планетно и Мирово съзнание. И тогава, когато го диференцирате вече, вие слагате един параграф в културата на творците. Виждате в Духовните вълни що за образи и богатства е имало!

 

Кирил Коликов: Имахме едно предложение преди една-две години, но явно нашите съзнания не са дозрели за него. Това е да се промени прозвището национални водещи. Да се сложи „пос­ланици“ – посланици на Мъдростта. Това го обсъждахме с Вас, даже го представихме, но сигурно е много трудно да се приеме, както понятието събожник. Защото човек, за да бъде посланик на Мъдростта и да се отърси от националното си съзнание, първо трябва да измине определен Път. Може би само като бъдеще го споменахме...

И в този аспект, според мен, преди да започнем дискусията, първо в идеен план трябва да поставим стратегията и тактиката на Школата. Може би най-правилната формулировка е, че Школата като стратегия има за задача да създаде планетно общество на събожници чрез културата на Мъдростта.

 

Ваклуш Толев: Не „може би“, а е единственият Път! Допълвам това. Защото стратегия и тактика са проблем на мислене, не на откровение. И следователно в бъдещето тези понятия постепенно ще трябва да ги освободите. Тогава раждането... – кой ражда у вас? Причинният ум или интуицията, или откровението? Или свръхоткровението – Кундалини, когато го имате в цялост? Разбирате ли, че културата сменя и понятия!

Прав си, че е трябвало стратегия и тактика, но те бяха на ума! Някой има ли кураж да се лиши от стратегия и тактика? Няма, защото нямат откровението като доктрина. Но Учението Път на Мъдростта го има като доктрина. Тактиките и стратегиите ще играят роля, докато възпитанието на съзнанието ви започне да събужда причинност и да ражда откровение. И тогава ще видите, че когато във висшите светове влезете, нещата няма да са проблем на съпротива, а проблем на възможност да ги приемете. И вече го няма страха да се откажете от понятията, които в предишните Духовни вълни са били валидни...

Така че идеята за тактика и стратегия лека-полека я сменяйте. Може да `и кърпите дрешката, но не `и правете нова.

 

Кирил Коликов: Може би това е ограничение, но във всички случаи трябва да имаме идея какво правим в Школата.

 

Ваклуш Толев: И дума да не става! На никого няма да се пречи, когато човекът иска да се домогне до решаване на свръхзадачите, да минава този път, който му е сложен. Но никой не бива да го лиши в бъдеще от прозрение. Не от навици! Навиците ви ще отиват в забвение.

 

Кирил Коликов: Благодарим! Значи идеята на Школата е да създадем събожническа общност с културата на Мъдростта. Така да го формулираме.

 

Ваклуш Толев: Да. Културата на Мъдростта, с новата Духовна вълна. Мъдростта винаги е оставяла по един атом. Но трагедията на човечеството е, че в атома вижда само една валенция, а той се оказва многовалентен.

 

Кирил Коликов: За да осъществим тази идея, можем да махнем „национални“ и да оставим само „водещи“ – засега.

 

Ваклуш Толев: Национални съзнателно ще го махнете, за да нямате земното притегляне. В бъдещото мислене човекът няма да има земно притегляне. Съзнателно – полека-лека... Разбира се, сега и да искате да го изхвърлите, не можете. Аз съм казвал, че хората ще се връщат три прераждания със сегашните си концепции. Просто няма начин законът за прераждането да освободи изведнъж. Но Децата на Деня трябва да знаят...

Първом вие правите друга молитва и не можете да се извинявате, че Отец изкушава поданика си. Вие живеете вече десетки години с идеята човекът бог в развитие. Вие не сте вече в религия, която ви капсулира. Защото е нямало религия, която да не капсулира. Затова тя си създава и своите обреди и външния храм. Вие трябва да правите вътрешния – вашата камбана е вашето съзнание!

 

Кирил Коликов: И в този аспект в списание „Нур“ 2/2006 има една тема: „Школата – Мирова същност“. Там са посочени трите стълба на Школата. Основните задачи на всяка школа – най-вече на Учението на Мъдростта – това са: обучение, посвещение, служение! Обаче трябва да уплътним с разбиране тези три понятия. Не е само въпросът, когато говорим на хората, които идват в Школата, те се отнасят естествено и за нас – за тези, които водят, а не само за онези, които присъстват.

Другото, което може да се изведе от Учението, това е психологията на общуването. Тази психология е: идея за развитие, подтик към творчество и най-вече теза за свобода. Това са може би трите най-важни неща.

Така със задачите: „обучение, посвещение, служение“ и с взаимността: „развитие, творчество, свобода“ се покрива цялото идейно пространство, да го наречем, на работа в Школата.

Третото е на какви качества трябва да се учим ние и хората, с които работим. Това са: отговорност – на първо място; жертва – на второ място; и благодарност – на трето, което може би пропускаме като разсъждение. Но благодарността не трябва да се разбира като демонстративна, а като носене на признание както към хората, които ни дават знания, така и към тези, които присъстват, но най-вече към Учението и към Учителя. Ако ние ги носим в сърцето си като благодарност, не толкова като проява на ума и като демонстрация, тогава дори и да не говорим за тях толкова (в смисъл като ги подчертаваме), те ще се изразяват.

И според мен трябва да работим върху тези аспекти – без ограничения, както подчерта Учителят. Не е проблемът дали ще работим волно или неволно с някакви тенденции, които носим от миналото като характерология, като знание и т.н. – въпросът е да вършим в себе си трансформация.

Искам още нещо да припомня. В началото Учителят четеше паралелно три курса. Първият беше лектория върху „История на религиите“ и „Езотерични школи и мистични учения“, основно за хората, които не са се занимавали в тези области и нямаха знания и представа от терминологията и понятията. Вторият, той изнасяше Слова, в които получавахме знания върху аспекти на Мъдростта. И третият – водеше системна школа по Агни Йога, тълкуваше параграфи от този предходник на Мъдростта.

Значи, представете си: три паралелни курса, които покриваха различни видове знания и съзнания. По този начин Учителят ни подготви за възприемане на новото Учение. Вярно е, че ние нямаме ресурси да водим различни занятия – ресурси енергетични, времеви и финансови, но и е вярно, че трябва да направим опит, защото никой не започва висше образование още от ученик първи клас... Няма такова обучение – някой да скочи и да дойде в нашата Школа, освен ако не е получил предварително по собствен, личен път някаква своя езотерична култура.

Затова трябва да се замислим за разнообразяване. При това, не е необходимо сегашните водещи или посланици като „професори“ (в кавички) да водят и другите занятия, ако нямат време. Може да подготвят „асистенти“ (в кавички го слагам). Ние в Редакцията правим винаги дублиране. Има например коректор, но той си подготвя заместник...

И накрая искам да кажа нещо по-общо, не само свързано с институцията Школа. Споровете в апостолските и другите събори са били именно поради това, че се получават различни акценти в различни посоки. Един мисли нещо и казва: да, това е така и трябва така да го правим; друг мисли друго и казва: не, ние по-хубаво ей това да правим; трети: еди-какво си... И започват не само спорове, но и решения, които, както виждаме, нанасят огромно поражение.

 

Ваклуш Толев: Точно така е, да. Канонизирани евангелия и неканонизирани.

 

Кирил Коликов: Много е важно, когато се взема отношение към даден проблем, да се опитва човекът, който го представя, да бъде предпазлив, да проявява условност: може би трябва това да направим, или вероятно онова. А не: „Учителят каза това...“ Защото всеки чува на неговото ниво на знания, на разбиране, на неговата йерархия. И така го асимилира. И той не защитава толкова собствено мнение, колкото своето разбиране на Учителя. Но дали е цялостно, или е акцент? И в този смисъл искам да предложа, когато се взема отношение, да се гледа в цялост. Или пък, ако се изказва мнение, да бъде по-предпазливо и по-условно. Като дискусия, не като твърдение.

И освен това изключително важно е, според мен, да развием институциите си. Защото, както беше казано: Децата на Деня са Мирова необходимост и историческо битие! А история се прави с волята на цезаря и с молитвата на жреца!

Вярно е, че Учителят дава по някакъв повод определени насоки, които имат огромно значение. Например, че в духовния свят администриране няма. Ние обаче в духовния свят ли сме? Ние сме в духовно общество и се мъчим да усвоим духовния свят – да го внесем в себе си. Но живеем в социалността и искаме в социалността да направим историческо битие. Следователно в духовния свят администриране няма, но когато ние искаме да прокараме в социалността определена духовна енергия, не може без определени форми на администриране. Акцентът естествено ще бъде вътрешното ни развитие...

 

Ваклуш Толев: Щом не можем да разделим трона от молитвения олтар, следователно не може ние да ги правим в реалност­та различни. Сега, отделен е въпросът, че в известни исторически моменти конфликтите са неизбежни. В католицизма, например, решиха да съвместят трон и олтар. Едновременно да ги направят, затова се отделиха в католическа държава. А неуспехите са ясни. Те не само са пагубни, но са и дислокация на социалните пластове. И тогава вече ние имаме основание за това, което прави социалността – тя се отдръпва. Отделна е идеята за заплахата, която стои в олтарните господари. Но ето виждате размириците, които има сега азиатският континент. Размирността идва от социалните пластове. Защо? Защото верската теза, когато има своята властност, неглижира социалните пластове. Тази неизбежност – трон и олтар, е съб­рана в човека в едно. В социалната плоскост е разделена. Тази двойнственост се дължи на далечното минало, когато имате един дуализъм. Имате бог на едното и бог на другото. Вижте, затова казах, че поне три прераждания не можете да забравите себе си, за да приемете нещо. Вие можете да го приемете в съображение или най-малкото – това, което правят сега Децата на Деня – служение. Но битиейно?...

Събожникът вече формира в себе си и трон, и олтар, защото, когато мине в другите светове, тогава това разделение пък няма да го има. Причинният свят точно това ще реши. В Мъдростта, от т. нар. седем тайнства, свещени остават само три. Но в един друг порядък те също няма да бъдат. Човекът е причестен с идеята за събожника! Съвсем друг ще бъде светът. И тогава тронуващият ще бъде едновременно и изповедник. И щом влезете в един свръхмисловен свят, вие се освобождавате, а в Причинния свят няма да се делите. Причинният свят точно тази задача има – да нихилира противоречията, които са били идея за развитие. Никой не може да каже, че един минал свят на тотемизма е бил ненужен. Сега е ненужен – тогава е бил потребен!

Духовните вълни, със своите енергии, метаморфозират. И съществото стана човек, човекът става събожник, а събожникът ще стане Бог! И по този начин вие ще имате не уникалността, а разнообразието в Едно. Разнообразие – ама в Едно! Целостта, която трябва да дойде, човекът не е дорасъл да я има. Трябва да изживее едно, след това и друго и т.н., и накрая да им каже „сбогом“. Както от години твърдя, че няма да има кръвни групи. И науката вече търси изкуствена кръв. Разбира се, че тя утре няма да каже: ето, вече няма кръв или как ще бъде решен въпросът. Каква ще бъде онази течност, която ще кореспондира от главата до петите без кръвна група? Какви ще бъдат съблазните, за да има единство? Това са проблеми, които тепърва – когато няма да има кръв, ще се видят. Може да мине столетие, едно столетие е предостатъчно вече...

Събожник – няма кръвна група вече, няма да има вече и човек! Представете си какви промени има да стават! И какъв е нашият принос? Той е неизмерим. Отделен е въпросът осъзнат ли е, но е неизмерим! Бог е благоволил помощниците Му да бъдат наречени „ангели“. Човекът няма нужда да става ангел или архангел, защото пък те нямат прераждане. Те са същества, не са човеци! А за човека е призната еволюцията. Преди е имал едно око, след това еволюцията поставя две – пази онова за прозрението, а за знанието и светлината създава двете очи...

 

Кирил Коликов: Учителят преди години беше развил една теза за промяна на кръвните групи. В началото човек е имал само нулева кръвна група. Кръвта е азовият представител на Духа – чрез нея Духът управлява тялото ни и го одухотворява. В процеса на еволюция започват да се формират нови съзнания и тази единна нулева група започва да придобива вече конкретности – „А“, „B“... След време ще се образува кръвна група, която започва да обединява всичките. И сега Учителят продължава тезата – кръвта ще загуби въобще стойност, защото в събожника Духът няма да има вече нужда да управлява материята посредством кръв. Тогава ще се трансформират и телата ни. Събожникът не е ясно вече какво тяло ще има, каква материя ще бъде – дали ще е само етерна, или някаква друга, но във всички случаи ще се видоизмени – в Шестата Коренна раса ще настане трансформация.

И когато ние правим събожническо общество чрез културата на Мъдростта, фактически изпълняваме точно тази идея. Вървейки към една нова не само култура, а към ново присъствие планетно – като нова биология и като нова същност!

 

Ваклуш Толев: Това, което ни оставя миналото, са диференцирани дисциплини. Духовните цялости на човека са диференцирани. Един е в еди-кой си Лъч, другият – в друг Лъч... Диференцирани духовни дадености. Човекът няма да страда от липсата на група, защото вече ще има отработено духовно ядро.

 

Кирил Коликов: Учението на Мъдростта е уникално – то е отворено нагоре, без граница, без капсулиране – няма вече ограничения... И искам да поставя един въпрос: Може ли присъствието в Школата да не е полезно, даже да вреди в личното развитие, дори на водещите?

 

Ваклуш Толев: Може. Ако се унифицират изцяло само със сегашното Учение в Лъча на Молението, те си самопречат. Следователно трябва да знаят, че еволюцията не им е сложила капак. Защото, когато сложите капак на врящото мляко, то ще изкипи и отдолу след това трябва да триете доста, за да можете загорялото да го махнете. Може, ако не съзнаят, че еволюцията не свършва с това.

Отделен е въпросът вече, когато еволюцията на тази планета свърши в цялост – с всички Лъчи, с всички диференцирани съзнания, кое води до риск. Планетната култура когато свърши, тогава можем да се питаме: кой ще направи нова планета, на която трябва да се даде еволюционният стадий и пътят на вода и Дух над нея, както е казано в Битие. Много вярно е казано за вода, защото тя е астралът. Но дали в бъдещата планета ще имате тази конструкция, която сега е налице? Дали ще има потребата от астрал, или ще трябва нова конструкция в еволюцията на една нова планета...? Дори в тази планетна еволюция след Мъдростта ще дойдат още Истината и Свободата.

Огледало на бъдещето е Истината! А концепцията на възкръсналия, че има Живот, е битието! Това битие ще трябва ли да бъде сменяно в една нова планета и кои ще бъдат елементите? Има ли някой представа една завършена земна еволюция какви други подбуди трябва да я изведат и какви други квалификации на развитието си ще сложи?!

Образът на Живота никой още не го знае. Макар че в Битие се говори за живот. Да, но за живота на тази еволюционна формула. А какво ще бъде битието на онова, което е завършило еволюцията си и е осъществило Божеството си? Това са енигмите, това са задачите, които стоят на една бъдност. Но всичко това е проблем на поносимост. Въпросът е как може да се спре битието на Кундалини във форма, с която да бъде характеризирана в бъдещето; каква трябва да бъде планетата, която може да поддържа ритъма, който е създал новото? Всичкото това нещо е невъобразимо... И лошото е, когато спекулативността, в нейните измерения, почне да определя Живота. Ние сега нямаме Живот, а имаме съществуване. Истината, както казвам, е огледалност и тя има своя теза – астралната Светлина, в лицето на водата. Водата е първото место, където може да направите себевиждане – в друга материя не можете. Представете си каква характеристика може да се даде на идеята Живот, ако се изживее Истината! А сега влизате в Мъдростта.

Мъдростта характеризира, Истината утвърждава! А Животът е една утроба, от която тепърва започва нещо. И тогава вие ще разберете, че идеята за боговете, ако нямат преходност, е глупост.

 

Тодор Димитров: Учителю! Казвали сте, че в Мъдростта няма администриране. Много интересна постановка, защото ние точно това правим два дена тук. Но каква тънка тайна има в това нещо. Можем ли без администриране – че то е Лъч!

 

Ваклуш Толев: В кой етап няма администрация?

 

Тодор Димитров: В духовния. И един много интересен въп­рос, който искам тук да погледнем. Защо? Значи, както казват: еволюцията създава поведение, коригира поведение, но не може да събуди отговорност. И тук е голямата тайна на Школата – опитваме се, създаваме организация, но личната отговорност в идеята за служение на водещия е въпрос на лична жертва, както казва Учителят. И аз намерих няколко много интересни формули.

Посланията, казва Учителят, изграждат себесъзнанието – първо, в идеята за отговорност, второ, в идеята за служение. И една друга много интересна формула – съзнанието е събудена отговорност, себесъзнанието е олтарна отговорност!

Новият ни олтар е съзнанието на Бога, а всеки олтар има една велика тайна: събудената отговорност на олтара е служението. Голяма разлика.

 

Ваклуш Толев: Едното е легитимация, другото – разбирате, че сте живи там. И Духовната вълна на Мъдростта е пълна превратност, защото тя вече ви носи към знание. Другото е отражение на поносимост.

Фактът е, че еволюцията прискрипва. Това, което се нарича болести, кой ви ги донася? Еволюционният поток. Щом еволюцията може да ви предизвика, значи тя не е неотговорна. Аз не съм я лишил от отговорност. Много е лесно да се каже: еволюцията си тече. Ами кой ви принуждава да усещате нейните болки? Тази еволюция, след като я качите на степен хиляда, се нарича Живот!

 

Тодор Димитров: Голямата тайна на Школата е, че с идването на ниво, което може да разтълми Посланията, израства и материята. Вижте задачата на Школата – да одухотворява! И още една странна формула: ако не се улови тайнствеността в Посланията, те ще са само декларация на словесност, която леко преобразява мисловността. А задачата на Учението Път на Мъдростта не е да преобразява мисловността, а да направи ферментация на духовната ни същност.

Ще цитирам Учителя: Планетните Послания, за да бъдат глиптирани в образа, трябва да минат през безупречно служение в отговорност.[2] Ето великата тайна на това, което наричаме Школа и взаимност. Затова отговорността на служението е един по-следващ етап. И тук е голямата тайна, че няма администриране. Служението вече е една върховна форма на отговорност, когато изградената отработена поносимост поема тази висша отговорност да светителстваме, както го нарича Учителят. Не да удовлетворяваме мисълта си в някакви формули на знание. Благодаря Ви!

 

Ваклуш Толев: Аз ти благодаря, че в наличност стои това и само трябваше да се изведе. Защото раждането на съмнение, че за известни неща няма казани истини, е, да кажа, блудство. Всичко е дадено, отделен е въпросът дали са го намерили. А има и нещо друго – след тази Духовна вълна идва другата. Тя ще даде онова – когато някой в лудостта си открие нещо, но не може да намери опорности.

 

Румен Сейреков: Аз първо искам да благодаря за тази формула, която се изведе – че идеята за Школата е да създаде общност на събожници чрез културата на Учението Път на Мъдростта. Искам да благодаря, защото идеята сама по себе си е енергия. Т.е. ние знаем с каква енергия разполагаме в това, което вече съзнаваме, и какво искаме да постигнем. И към всичко, което се каза, аз искам да добавя едно изречение от списание „Нур“, брой 3 от 2011 г.: Енергията на Посланията е енигма, която за планетната цялост е магика...[3] В началото стана дума за това чудо, което предизвиква хората да идват при нас и да слушат Учението Път на Мъдростта. Независимо че, когато Вие я правите тази магика, е едно, когато ние я правим, е друго, но въпросът е към какво трябва да се стремим. Точно към същото. За избраниците – будност и път, т.е. ученичество. И аз винаги съм се смятал за ученик в Школата, а не за водещ.

За мен Школата е Богородица, утроба. А това, което Мировият Логос дава като Учение, е пък оплождащото начало, за да може да се роди бъдещият Бог на Земята. И това, което трябва да правим, ходейки някъде, е да събуждаме тази вложена, но несъбудена божественост у другите, за което безспорно трябва да сме я събудили у себе си.

Така стигаме до служението, което в тази поредица наричате приложно тайнство – Разпятие. И тогава въпросът не може да бъде в администрирането, а в самоадминистрирането, което трябва да си направим. За верската еволюция духовната сила е възкресение, но в Мъдростта възкресението е всекидневен процес. Ако някой във вечерта си се е съмнил в нещо – дали в тези, които ръководи, дали в собственото си знание – но на другата сутрин се е събудил, отворил е „Нур“ и е преодолял съмнението си, това е всекидневно възкресение, според мен.

 

Ваклуш Толев: Човек не може да има стабилитет, ако няма всекидневие. Затова идеята за всекидневното възкресение е потвърждение, че съществува духовна сила, която може да пръсне материята и да направите Възкресение. Кундалини е безспорност! Доказателствата – в съда. Но там пък липсва измерителният уред съвест. А не можете да възкръснете, ако нямате съвест!

Хората са закрили с амалгама стъклото. Вижте какво изоб­ретение са направили само – да се спре изтичането на възможностите. Слагат амалгама и тогава стъклото става огледало. Затова казвам, че съвестта е точно огледало.

Аз много отдавна съм казал за събожничеството, но много по-късно го искам. Защо? Защото в човека има неудобството да иска да бъде бог, след като е коленил пред Бога. От какво го е страх? От това, че съвестта му е смутена. Тогава идва необходимостта от изграждане на морални таблици, ама когато има знание. Затова протестирам, че моралът е бил даден да превари знанието и ето защо няма просперитет.

Много е тежка задачата да променим обреда, независимо че преражданията помагат. Губим съзнание, което се потвърждава от умирането.

 

Румен Сейреков: И все забравяме, че радостта е усмивка на Мъдростта.

 

Ваклуш Толев: Това е първото, което родих в Белене! Когато искаха да ми вземат усмивката, аз съм казал – радостта... И наистина, когато се сгърнете в тази тайна, вие можете от нова духовна утроба да извадите бъдещото бебе, както го извадихме в идеята за събожника. Можете ли да си представите колко богатства носи човекът?! И тогава чак може да се разбере защо казвам, че няма мъченичество при Иисус, когато са Го приковали – защото Той рече: Аз и Отец едно сме! И не даде Отца Си да Го разпнат, даде Себе Си, защото е същият този Отец.

Човекът в бъдните Духовни вълни ще бъде Отецът, но този Отец също ще си отиде. Идеята ми за липса на кръвна група освобождава от егоцентризъм: „Аз съм!“ Не си ти вече – твойта кръв не те потвърждава – твоят Дух ти донася Бога!

 

Йордан Епитропов: Уважаеми Учителю! Събожници! Тази година е много знаменателна за нас с излизането на „Беззаветен Завет“. Досега ние в работата на Школата сме ползвали Посланията по-скоро като илюстрация в работата или в тезите, които разгръщаме. Излизането на тази книга поставя пред нас една много голяма отговорност. В работата на Школата вече не да търсим разширяване на идеите или на тематичността чрез Посланията, а в основата на работата си да поставим Посланията и чрез тях да търсим дълбочината. Същността на тезата, а не разширяването чрез Посланията – те трябва да станат изходното начало на тълкуването и на интерпретацията на всяка теза. Защото всъщност, както е казал Учителят, Посланията са това, чрез което Мировото съзнание ни говори. Посланията са образът на Мировото съзнание във физическата материя. Това показва, че ние трябва да сменим начина на работа в Школата.

Ние не можем да оставим в отсрещния усещането за радостта и усещането за озарението, без да ги носим вътре в нас. Т.е. водещият на първо място, чрез Посланията, трябва да събуди в себе си радостта или озарението от идеите, които Посланията ни носят...

 

Ваклуш Толев: Във всички случаи Беззаветният Завет не може да бъде ограничен в континенталности. Това е тайната. Защото Духовната вълна на Мъдростта не е равна на епизод в Космичната еволюция. И това, което имате да правите, е изискана прецизност в жертвата ви. Докато в известни религиозни съзнания идеята на приноса на жертвата е и от характер на същество, тук вече и човекът трябва да си отиде. Можете ли да си представите тогава какъв принос трябва да се направи?...

 

Елена Пеева: Не съм от водещите, но имам един въпрос относно администрирането. Оставам с впечатлението, че или ние не сме разбрали същността, или имаме нужда от смяна на термини.

 

Ваклуш Толев: Какво значи администрация или администриране? Това е да не се загуби човек в това, което и държавата се опитва сега, и тронът се опитва да прави. Чувството за администрация, като искате да бъде опазено и трябва да бъде опазено, сложете го в папката на отговорността. И тогава никой няма да махне администрацията. Сложете го в папката на отговорността – това е предназначението!

Може ли да не се администрира в държава?! Може ли да не се сложи и в олтара?! Ако един човек отиде, без да има школовката как се прави причастие... – нима там също няма админис­триране? Служенето е другата дума на администриране, само че в олтара. Олтарът не може да бъде загубен, но служенето на олтара, както ви казвам, е да знаете да направите причастие. Има специални молитви, има специални измерения, има нафори, които се надробяват... Всичкото това трябва да получи едно благословение, след това да бъде събрано, след това изведено и дадено като преобраз. Преобраз, защото хлябът е тялото на Христос, на Господа...

Под администриране не се разбира само администрация. Тя е също част от духовно служение и брънка от общата верига на благословението на тайнството, защото свещеникът също прави служение, администрира.

Администрацията е улица, която ще трябва да бъде изметена, за да може да дойде пасомът – молитвеникът!

 

Иван Богоев: Учителю! Събожници! Има един момент, който се глиптира в мен, когато четох „Школата – бдение за Знанието“[4]. Той е, че Школата е културният посланик на Учението Път на Мъдростта в Третото хилядолетие. И то много ясно се вписва с това, което беше казано – с идеята за посланичество, с идеята за изграждане на събожничество. Защо? Защото там пише, че Школата трябва да пулсира изграждането на детето на Мъдростта, на събожника. Да му даде този пулс, за да може то в една цялост да се роди в утробата на Третото хилядолетие. Цялото Трето хилядолетие е тази утроба, в която Школата изгражда това дете.

Иска ми се да споделя и израза: Процесът на Диханието ни освобождава от процеса на Сътворението.[5] Защото Диханието дава право на прозрение. Всъщност цялата енергия на Школата е в тази идея: чрез прозрение да осъществим предназначението. А какво е казано за отговорността? Че тя е прозрение за предназначение и причастие на служението.

 

Ваклуш Толев: Има една неизбежност и ние сме я казали – че Учението на Мъдростта има предвид Третото хилядолетие. Следователно в човека ще трябва да се извършат битки – битка на прощението и битка на посрещането. Прощението, както казах: след три прераждания, дай Боже, човечеството да се освободи от миналото – и от олтара, и от съответния цезар. Другото обаче, което човек трябва да прецени, това е валентностите, с които има да се среща, поносими ли са за него? Третото хилядолетие носи ли една дислокация на пластовете? Безспорно, щом трябва една нова Духовна вълна да стане властница. И тогава вече трябва да имаме приложната същност с онова, което казваме – отговорната будност за новото.

Човек трябва да се научи да се прощава, а не да отмъщава. Идеята за прощението е, която носи нихилация, защото идеята за прощението е да нихилирате онова, което е причинило смут: паметта трябва да ви донесе идеята да бъде простено. Ако тя ви донесе събран гняв, вие не може да правите еволюция. А всяка нова Духовна вълна е една революция, на която трябва да дадете път, за да остане миналото стадий, който е трябвало да бъде постигнат.

 

Сена Неделчева: Учителю! Понеже на няколко пъти се спомена тук за служението на водещите и това доколко тепърва ще го усвояваме, според мен най-важното в тази идея, по отношение на служението – как ще го усвояваме, е идеята за жертвата. И готовността за тази жертва. Какво сме готови да жертваме, дори в подготовката си, какво сме готови да жертваме, когато изливаме тази подготовка? Защото това са две различни неща. И ми се иска да споделя нещо, което е казано много отдавна – преди две хиляди години в Евангелието, че всяка жертва със сол ще се осоли.

 

Ваклуш Толев: Солта поддържа стойността! Вижте, солта на живота е идея! Тя не е химическа формула. Следователно намерено е нещо, с което може да се поддържа трайност. И тогава идеята „сол“ е пазене на Учението...

Благодаря ви! Освобождавайте се от тръни, не от трънения венец!

 

(Със съкращения)

 

28.04.2012 г., х-л Мини Марица-Изток, Старозагорски минерални бани

 

[1] Нур 2/2008, с. 44.

[2] Нур 3/2010, с. 20.

[3] Нур 3/2011, с. 11.

[4] Нур 3/2003, с. 20 – 28.

[5] Ваклуш Толев. Беззаветен Завет. 2012, с. 127.

Още от броя
AXIS LIBRI (1/2012) Посланията са битие на поносимост според степента на посвещението! The Messages are a being of bearability according to the degree of init ... Откриване на Учебната 2011/2012 година (1/2012) Беззаветният Завет е ключ на Мъдростта! Ваклуш Толев: Скъпи Деца на Деня! Честито ви началото на новата Учебна година! Благодаря на онова прозрение, което е избрало Дома на Съединениет ... Будителството – нов път (1/2012) Будителството е изказ на духовна енергия и йерархия за нов Дом! Ваклуш Толев: Деца на Деня! От сърце се радвам! Да бъде благословен и благодатен денят на срещата ни в определението да ... 1 ноември – Ден на Дома на Мъдростта (1/2012) Домът на Мъдростта е идея за ново будителство! Ваклуш Толев: Да си буден, когато измамен светът заспива...[1] Това е големият ви дар – че сте будни, когато измамен светът заспива ... Дни на Дома на Мъдростта (1/2012) Посланията са култура за изграждане на събожничеството! Деца на Деня, бъдете благословени! Имате Път, имате и Послания от Небето, за да извървите Пътя. А той е, който осветява живота в ... 21 декември – Ден на Посланията (1/2012) Посланията на Планетния Логос са Откровение и Път! Ваклуш Толев: Скъпи Деца на Деня! Ръката на вашето Небе ви благославя! Неотречността на вашата воля – да израствате в полетата ... 7 януари – Ден на Рождеството (1/2012) Бях, за да Ме няма! Няма Ме, защото Бях – Възкресението! Звучи Молитвата на Мъдростта   Ваклуш Толев: Скъпи Деца на Деня, нека Молитвата и вашата воля пред трона ... 13 февруари – Ден на списание Нур (1/2012) Интервю Списание„Нур“ е идея за съвместимост между знание и Откровение! Уважаеми г-н Толев, На 13.02.2012 г. се навършиха 19 години от излизането на нулевия бро ... 8 април – Ден на Възкресението (1/2012) Възкресението е узаконяване на безсмъртието! Ваклуш Толев: Скъпи Деца на Деня, Христос Воскресе! Великата тайна на Възкресението е короната на Истината. Истината е събудената отговорно ... Заседание на Съвета (1/2012) Взривете първом себе си! Ваклуш Толев: Христос Воскресе, скъпи Деца на Деня! Радвам ви се, че в Пътя на отговорността пожертвахте дни, в които хората имат развлечение, а вие – св ... Среща на водещите от Школата с Ваклуш Толев (1/2012) Огледало на бъдещето е Истината! Ваклуш Толев: Христос Воскресе, скъпи Деца на Деня! Нека денят ви да бъде творчески, одухотворяващ собствената ви отговорност и благодатен в приложност ... Мъдростта в скрижали. Творец, Сътворител (1/2012) Глава I, Тема 1.6 Творец, Сътворител „МЪДРОСТТА В СКРИЖАЛИ“ е молитвен шепот и грохот на океански вълнолом, неизмерими дълбини и неовладени върхове, имена на културн ... Творец, Сътворител (1/2012)   1. Творец е само Безпричинната Причина! 2. Сътвореното има име – Онова, от Което е сътворено всичко, е безименно. 3. Волята на Твореца не е в пространството, а ... СЪДЪРЖАНИЕ (1/2012) Axis Libri Проглас Откриване на Учебната 2011/2012 година Будителството – нов път 1 ноември – Ден на Дома на Мъдростта Дни на Дома на Мъдростта ... Проглас (1/2012) Посланията са битие на поносимост според степента на посвещението! В триизмерното царство човекът е съ-Сътворител. Събожникът е съ-Сътворител чрез четвъртия и петия център на Кундалини ...