1 ноември – Ден на Дома на Мъдростта (1/2012)

Арxив | брой 1 / 2012

Домът на Мъдростта е идея за ново будителство!

Ваклуш Толев: Да си буден, когато измамен светът заспива...[1] Това е големият ви дар – че сте будни, когато измамен светът заспива! С жертвено служение на влизащата в жизнеността Мъдрост! Бог да ви благослови!

 

Светлозар Нанов – управител на Дома на Мъдростта: Уважаеми Учителю, уважаеми събожници! Нека утвърдим в признанието си Деня на народните будители и Деня на Дома на Мъдростта като характеристика, така както сме задали срещата: „Новото будителство в идеята на Дом на Мъдростта“.

Приветствия ще поднесат председателят на Сдружение „Общество Път на Мъдростта“ и главният редактор на сп. „Нур“.

 

Петър Николов: Уважаеми Учителю! Уважаеми събожници! Добре дошли в Дома на Мъдростта!

Домът на Мъдростта е обител на Учението Път на Мъдростта и Учителят го нарече храм на бъдещето. И най-големият преобрат, който Учителят прави в съзнанието на човека за храмовост, е, че сложи олтара не вътре в сградата, както всички религии в сакралната си поносимост правят, а вътре в човека: Книгата на Живота – съзнанието на Бога у него!

В този Дом се срещат събожници – не братя и сестри. Среща ги Диханието заради Културата на Мъдростта; среща ги Учителят в името на бъднината, за която е потребно ново будителство.

Честит празник!

 

Кирил Коликов: Уважаеми Учителю! Наистина сме радостни, че сме заедно на този Ден с Вас!

Какво най-общо може да определим като характеристика за Дома на Мъдростта?

Първо, че трябва да търсим Дома на Мъдростта и в себе си, и в социалността, и в Мировостта. Второ, наречен е Дом, защото ни прави съпричастни с Мъдростта и защото е обител и съхранител на нашата духовна будност. Трето, в този Дом присъстваме в една духовна аура, която произлиза както от идеята Дом на Мъдростта, така и от неговото предназначение да съхранява и да представя Словото на Учителя.

Ние присъстваме в един много важен исторически момент, когато се изгражда първообразът на една институция като модел на бъдещето – като образец как ще се усвоява Учението, къде ще се докосват до него хората.

Честит празник на всички! Честит празник и на Учителя, който е дал тази идея – планетна и Мирова, за наличието на Дом на Мъдростта!

 

Следва презентация от Светлозар Нанов на материала „Седемте Лъча на еволюцията и Домът на Мъдростта“, подготвен от Клуба на твореца към Дома на Мъдростта.

 

Ваклуш Толев: Така изведена, каптираната струя от Лъчите е една належаща трапезна знайност – да не вървят енергиите им напразно. Затова е каптирана тяхната духовна струйност, за да може всеки в потребата си това знание да го направи свое възглаве. Това е да се знае кой Лъч какво осветява. Макар че отделният Лъч физиономира, той не прави сам аурата. А когато съберем Седемте Лъча, те правят не образа на една религия, а духовния път на една планета! Тази тайна трябва да се остави на човечеството. И така постепенно да се промени ръстът на онези, които еволюционно още са много далече.

Известни религии в днешно време носят дрехата на мистиката, но не говорят за мистичност. Стоят си в тази дреха – както дрехата, с която се облича един духовник или пък един монарх.

Трябва много добре да се преценява даден Лъч как излива своята струя, за да става тя напоителност, да се влива и събира във водите на оня Дом на милосърдието, в който, когато потопят болния, той оздравява.[2] Болният не може да не оздравее, когато го потопите в енергиите на Любовта, а сега на Мъдростта. Тогава недостатъците от миналите Учения се нихилират. Разбира се, това не значи, че като се потопи някой в енергията на един Лъч и веднага ще стане Крали Марко. Не! Трябва всеки Лъч да е сложил своята благодат, за да се изгради културата на личности. Има доктрини, които отработват човека за личност, но личността сега трябва да бъде отработвана за събожник. И тогава е необходим един Лъч, после още един Лъч, още един...

Така че, когато в целостта липсва нещо, трябва да се търси кой Лъч излива своята „вода“. От десетки години казвам, че водата е астралният образ на Светлината! Умил ли се е обаче някой в Астрала? Не – само в астралния образ хората се мият все още. А астралът е първата стъпка, в която се отличавате от индивида! Онова, което определя лик – кръвта, в бъдеще няма да има стойност. А сега кръвта определя човека – както водата е определяла индивида. (Индивидът не е можел да има още телесна защита, затова е минал през водата.) В бъдеще човечеството няма да има кръвни групи! Една подсказка, че не кръвната група ще е определяща, е наскоро оповестеното научно откритие, че е получена кръв по изкуствен път. Ето идеята за свобода от човека и раждане на събожника! Това е голямата тайна. За тази реалност твърдя с години. (И бях си измислил една защита: „удобството на лудия“ – минават за „лудост“ прозренията и откровенията.)

Върху това ново научно откритие тепърва ще се работи. Не е важно колко години още, но ако нещо не е предсказано, материята няма как да събужда в себе си откривателство. А човекът е в едно царство на ментала и може да наименува съответните небесни звезди...

Откритията са въпрос на гениалност. Геният е една необходимост, която може да обслужи даден стадий от времето – 100 или 200 години. Всяко откритие на гения е преходно, но е гениално – нарушава всекидневието.

Научните лаборатории работят, а Мировата лаборатория изработва събожника. И тя се демонстрира чрез това, което се нарича Мирови Учения. Ние не можем да чакаме една Африка да порасне, нито можем да се доверим на ония окултни общества и техните мисловни лаборатории, които дават нафора. Човечеството пъпли и отдавна препост`и, затова трябва да му се даде не отделно причастие, а цяла пита.

Човекът трябва да се освобождава от Себе си. Разбира се, без Себе си той не може да направи събожника, но когато, правейки служение със Себе си, дарява и остава без Себе си, той отваря пътя на Онзи, Който е покровител и благослов. Затова казвам: без Себе си!

И като Деца на Деня първото, което приложихте във вашата воля в принос на Учението, е да изградите Общество! Второто е да имате една непринудителност как да се храните духовно, с което сменяте ритъма на развитието си! И третото е, че отгърнахте една нова скрижала, която ви известява вече, че човеците не са деца на Боговете, те самите са богове! Този триъгълник има един знак – Змията, Мъдростта...

Вие сменяте разпятието си, защото вече го извършихте. Не е важно колко от вас са приковани с гвоздеи и колко – с мисъл. Важното е, че бяхте разпнати на един кръст и че гвоздеите ги изхвърляте. Този кръст, на който бяхте приковани, даде една идея – идеята да се освободим от тялото. И не е важно дали е реално разпнат някой.

В наказателното право на Рим смъртното наказание се плаща с разпятие, не с обесване. И много по-приемливо е разпването, понеже при обесване се спира петият център, а хората още нямат яснослушане. Тогава защо се дава разпятие? Защото в подножието на това тяло, което в бъднината трябва да го освободите, стои Кундалини. А той ви дава Възкресение. Значи разпятието крие тайната Възкресение! Или нашето тяло може да се преобрази, както е добре казано, чрез събудения Кундалини. Но не трябва да се спира пробуждането на яснослушането – обесването засяга петия център.

Така че да се разпнете, значи да събудите Кундалини! Кръстът трябва да даде на човека Възкресение, защото в човека е Кундалини.

Кой се е запитал, че Възкресението става чрез Разпятие? Дават в Библията, че Иисус Христос е възкръснал, но хората не питат защо. Има наказателна мярка – разпятие на престъпника, а престъпника го погребват... Но може ли да бъде погребан възкръсналият?! Не! Възкръсналият остава! Той не е във физическо тяло – учениците Му не Го виждат, защото е в астрала, но им се явява. Следователно физическата мярка не ви лишава от Себе си. Бог трябваше иначе да се загуби. Така се създаде нова култура и ново поведение за религия... (Знаете ли понякога какъв напор е да се разкриват тайни и какъв не страх, а предпазност е необходима, да не се опорочват?...)

 

Въпрос: Всяка религия от досегашните се базира на институционализирането на опозиции: приятел – враг; езичник – християнин; правоверен – неверник... Събожникът без опозиция ли е?

Ваклуш Толев: Събожникът има в себе си „опозиция“ – Бащата-Бог. Трябва ли да Го стигне, или, както в религията на християнството – да остане Син, Който няма всички привилегии на Бащата? Ако е само Син, тогава това Дихание, което Му е вдъхнал Бащата-Бог, къде отива?! Неслучайно в обикновеното раждане търсим образа на бащата в детето му и сравняваме подобията – примерно, че носовете им били едни и същи (за окултистите носът е орган, който характеризира ума).

Така че къде е Бащата на бъдещия събожник? В християнството е логично да бъдат отнети известни възможности – там човекът още не е събожник. Той е син на Бога, но не е събожник в размера, в който Целостта го изгражда. Събожникът не можете вече да го наречете само Син на Бог Отец. Тази битка – между Бог-Баща и Бог-Син, Учението на Любовта е искало да я потуши, но не успява, защото институтът санкционира, че Синът няма привилегиите на Бог-Баща. Логично е да го кажат в Учението на Любовта, но не и в Учението на Знанието – на Мъдростта. И затова в християнството не е дадена тайната. А след Мъдростта – в Духовната вълна на Истината, какъв ли ще бъде образът на Сина? Или той ще бъде на Космичния Абсолют...

Но мисленето досега е спекулативно, както го казват философите. Философията, когато употребява думата „спекулативно“, не разбира спекулацията. Защото една идеология не може да не спекулира. Бившите ни партийни ръководители нап­равиха една хубава метаморфоза – отидоха след 1989 г. в храма „Александър Невски“... Цялото Политбюро отиде в „Александър Невски“ – изведнъж Бог у тях проговори!? Какъв беше този бог, много трудно е да се определи. Молиха се в храма, макар че църквата беше със същото невежество, каквато е и сега. Но това е институционно невежество, не е идеологическо...

Винаги е хубаво да има антитеза. Но антитеза – не да се създава дуализъм. Дуализмът и в социологията, и в умственото поле се изживя. Въпреки че има остатъци от дуализъм при някои духовни общности, като например дъновистите. Те могат да играят паневритмия, но не могат да се освободят чрез разпятието: не могат да направят разпятие, което дава Възкресение – това, което направи Иисус.

Може да дойде сила отвън и тя да ви разпне. Тогава вече имате един тласък за свобода от Себе си! Това Разпятие, което получава Иисус, е отвън-навътре. А вече с Учението Път на Мъдростта трябва Разпятието да го направим отвътре-навън.

 

Въпрос: Каква е опасността някой, търсейки Възкресение, да започне да се саморазпъва физически?

Ваклуш Толев: Беда е всеки опит за насилствено разпятие заради това, че ще има възкресение... И дали тогава човек ще познае Възкресението?! Защото Възкресението може да го нап­рави един осъществен Бог. И щом разпятието са го взели за наказателна мярка, значи то може да остане в размерите на възмездието.

А предшественици пък на Иисус (дори в еврейската религия) възкръсват с чужда сила. Митологични богове възкръсват също с чужда сила – възкресение чрез кадуцея. Докато Иисус Христос прави Възкресение със Своя Кундалини. За мен е безспорно, че такава Сила съществува и че у всекиго тя има седем центъра. Тогава, когато телесността може да я понесе, става нейното Възкресение и Кундалини излиза от Седмия център. Това е една реалност! И затова, когато някой говори за своите дарения, достатъчно е да се чуе обосновката му, за да се определи – достоверност или заблуда.

Човек, който не е имал целостта, не може сам да направи Възкресение! Не може тайната на Възкресението да остане с внасяне на външна сила – това, което са правили с посветените в египетските пирамиди. В Египет са имали велики посвещения, но с външна сила и това възкресение не е събуждане на вложената у човека Сила. По този начин се диференцира, че само над белязания, над когото е кадуцеят, се излива силата. Те са демонстрирали възкресение, но не са формирали религия или верско поведение, което става изповедност за хиляди години. В Мъдростта обаче няма белязани, има само еволюирали. И тогава тези, които имат събуден Кундалини, могат да бъдат посветени! Но в зависимост кой център е събуден, се вижда и йерархията на посветените.

Един посветен като Моисей създава религия на отмъщението: Око за око, зъб за зъб!... но един Велик посветен никога няма да каже такива думи! Първо, това е обида към Космичната даденост. Всемирността може да наказва, но не и да дава благоволение на престъпността. Иначе виждаме разделението: добро и зло. Но ето дойдохме до Мъдростта: няма зло, има нееволюирало добро! Преди това е налице една друга дързост за Единосъщие на Иисус: Аз и Отец едно сме! Това е Знание! Докато един Мартин Лутер ще приеме знака, че става водач на религиозна формация. Може ли обаче да каже, че той и Отец са едно, както Учителят му – Христос, го е казал? Не!

Много прецизно трябва човек да се пази от съблазън, но в същото време – да се научи да носи товара на миналото до потребността един Лъч да смени битие. Кой Лъч в какви размери във времето ще трябва да влее своята енергия, това е въпрос. Един Лъч има едно действие, друг – друго... Прицелът е Целостта – букет от един стрък не се прави.

 

Въпрос: Можем ли да кажем, че Иисус е направил Разпятието Си много преди римляните да го разпнат?

Ваклуш Толев: Не, не е направил преди това Разпятието.

Римляните изработват правна доктрина, но не определят достойно наказание. Те се съблазняват в наказанието разпятие, но без идеята за живеца, че то дава Възкресение. Затова и правото, както виждаме, не възкреси човека. То утвърждава битие, но не може да създаде предпоставки за събожника. На събожника не са нужни само социални и планетни закони – потребно му е от голямата трапеза на Мъдростта да взема. Въпросът не е да се нахрани на трапезата, а да вземе това, което му дава новата трапеза като причастие. А тази сакралност пробужда или някой център, или свещенодейственост, която човешката същност започва да прави.

Ако липсва свещенодейственост, става както при Моисей. Той, в злобата си срещу Египет, слага петно на народа си. Не казва: „Всяко зло за добро“, а – „Отмъсти на злото“. Моисей не се опазва от омразата си, защото той не е изработил религия за поведение към тези, които ги бяха оробили. Създава око за око, зъб за зъб, с което злосторникът казва вече „око за очи, зъб за зъби“... Така неовладяната страстология за мъст и зло физиономира човека в крайности. И тогава няма защо да се учудваме, че революциите не изиграха ролята на кръвопущания, за да се намали налягането (както се е правило с кръвното налягане, когато е нямало други лекарства).

Но когато има един народ или един планетен поселник, който е подготвен за промяна на планетата, не се иска нито кръвопущане, нито инжекции, иска се вътрешна метаморфоза. Тогава може да се попитаме: как от човек ще се прерасне в събожник? А кой се е питал как съществото от индивид става човек? Там има ли някаква енигма? Безспорно! Но никой не се опитва да разгадае тази тайна. Как става преходът към човек; как физиологията и анатомията, как психологията и концепцията се сменят? И тогава ще намерим оправданието защо има потоп. Знаем ли преди потопа дали поселниците са имали диференцирани кръвни групи? В бъдеще няма да има кръвни групи: А, В... – не! Как тогава ще се прави роднинство? И тогава въздействието на отделните Лъчи и това, което зодиално гадателите тълкуват (разбира се, в това число и аз понякога се спирам на хороскопите), ще имат съвършено друго значение. Защото сега, когато се раждаме, в хороскопна посока се определят биологичните и психологичните тенденции.

Битие! И се радвам, че именно вашето търсено удовлетворение „що съм?“ ви е довело до една предвара, където завесата се вдига. Защото Учението Път на Мъдростта е от мащаб да вдигне Мирова завеса. Не е важно колко души сте – важна е еманацията! А хората се оплакват от безверие и че сега младите се отклонявали по какво ли не... Да, но те са в потреба, те са в търсене и не могат да не нарушат всекидневието. Навикът да се живее по един и същ начин е твърде обиден.

 

Въпрос: Каква е връзката между събожника и Космичната индивидуалност?

Ваклуш Толев: Много естествена е тази връзка. Но разликата между събожник и Космична индивидуалност е още твърде голяма. Имаме още два стадия планетно развитие. След Духовната вълна на Мъдростта ще дойде Духовната вълна на Истината и чак тогава – Космичността в Духовната вълна на Свободата. В тези нови измерения, или да ги наречем нови полета на живеене, ще има съвършено други качества. Няма да са налице вече добродетели – няма да има заповеди като „не лъжи!“. Защото още с Учението на Мъдростта лъжата трябва да си отиде. А с идеята на Истината ще имате огледален образ. Когато във вас ще виждате недостатък, ще търсите начин да се коригирате. Следователно в Истината вече няма да има нужда дори от това, което дава известен духовен ръст, каквото сега прави Мъдростта – с идеята за Знанието. Ще започнат онези корекции, които, да кажем, и в Добродетелта са били донякъде правени.

Ученията, които следват след юдаизма, не могат да сложат в приложение отмъщението, защото тяхната измерителна система за добродетели не се пасва с него. Какво казва Мъдростта в съпоставка дори с Любовта, която дава идеята за „брат и сестра“? Човек може да се опре на кръвната картина, той има и духовни братя и сестри, но това равно ли е на събожник? Не, събожникът е вече и божествена възможност. Имаме за Бога образа на човека, тогава събожникът не може да бъде друг – събожникът е вашият Бог! Как искате Бог, който виждате и в лицето на другия, когото наричате събожник, да не е в човешки образ?! В Истината обаче ще бъде ли в човешки образ? Не! Сега не можете да го възприемате в друг вид, защото не работите със същности – служите си още с понятия. А понятието е все пак ограничена същност – например както казваме: Бог е Светлина...

Така че ще си сменяте физиологията, но не се тревожете дали ще може да се понесете. Този, който го е страх, че ще си сменя тялото, той не може да оцени и абстракцията в измеренията на Светлината – на Истината, която е и Светлина. Тя не ви физиономира. Дори може да изживеете страха, че не сте човек. Но вие не сте живели като Бог, за да знаете какво ще представлявате. Възможно е да имате амбиция, че искате да сте Бог, но живели ли сте като Бог?! И тогава ще разберете, че конфликтът в старогръцката митология е верен – синовете трябва да убият бащите си! Тъй или иначе, вие трябва да „убиете“ себе си. Защото, когато се схващате само като образ, ще имате и седемте центъра. А когато работите с една структура на Истината, вече не стои въпросът за седемте центъра, те ще са забравени – ще имате само Едното. Това е и идеята на въображението. Ако човек няма въображение да си представи тази йерархия, как тогава да си представи Бог?!

Дадено е в доктрините на Сътворението, че човекът е образ и подобие на Бога. Да, образ е, когато още носи човешкия си облик. Но когато има събуден седми център, тогава няма да има този образ. Но няма да има и смут как ще се яви пред Бога...

Виждаме една предпоставка в елементарния материален свят: след като постепенно се освободим от валидността да имаме кръв. Тогава какво ще правим? Значи вулканът ни няма да клокочи – друга тяга ще има. Не отивайте в низините – качвайте се на връх. Качете се на връх, погледнете отгоре и тогава определете – кой връх ви пречи или коя низина трябва да надкрачите. Отделен е въпросът, когато искате обосновка. Обосноваването е това, че в човека има една сила, която се нарича Кундалини. И че тази сила има седем центъра, чрез които дава съответни феномени. Тези феномени обаче, когато минете яснослушането и ясновиждането, нямат вече никаква стойност. Когато Кундалини работи у вас със седмия център, другите ще ги забравите!

С идеята за събожника постепенно трябва да забравите не само индивида, а и човека. Лесно ли обаче се забравя човекът? Максим Горки беше казал: Човек – звучи гордо! Ако беше разгадал защо в Откровението след образа на третото същество, което е човек, стои орелът, щеше да знае, че отдавна е дадено, че „човек“ не звучи толкова гордо...

Много добре е дадено в Откровението – седем печата има Книгата на Живота (символ на седемте чакри у човека), които трябва да се счупят. И тогава, когато казваме, че човекът е събожник, не се връщайте вече при човека. А на Максим Горки може да му звучи прегордо „човек“, защото идеологията, която споделя, може да бъде и социално правдива. Но комунистите и самата социална идеология опорочиха. И тук не е проблем на критика на социалността, а потреба да се знае тайната на вътрешното знание. Така че не се спирайте на едно место, щом имате спиралата на седемте центъра. Това е голямата тайна! Когато един човек не работи с всички центрове, не е цялостен и следователно доктрината му няма да е пълна. Непълни доктрини правят Лутер и Цвингли, но не и Иисус Христос. Той е бил наясно и неслучайно на Него Му дават да носи земното кълбо (защото е Велик посветен), а не на Цвингли или Лутер. Лутер може да каже: „Недейте да палите свещи“ – защото това било суета!... А не е ли суета, че иска да бъде лидер на Църква? Суета е, защото Христос е учел, че църквата е човекът!

 

Въпрос: В митологията има цяло поколение богове, които са с глави на птици, между които и орел. Преди да бъде дадено Откровението има ли знаци от посветени, указващи за йерархията на четирите животни: лъв, теле, човек и орел?

Ваклуш Толев: Характерното на една крава-богиня не е вимето `и, което дава мляко, а главата `и. Така че ние не можем да не сме благодарни, че е имало такива митологични образци. Орелът обаче като символика има нещо друго съществено. Човекът, във всичките си метаморфози за Бог, не знае да лети. А още в първите митологии орел има, т.е. има летящо същество. Отделен е въпросът дали те са знаели, когато са определяли боговете си, че в орела най-същественото не е главата, а летежът. За мен орелът е символ на човек, който със събудения си Кундалини може да лети (нещо, което е загатнато чрез образите на ангели, архангели, серафими, херувими и пр.).

Когато се определя смисълът на известни символи, то е в размера на посветеност. Орелът има един израз: да лети, т.е. криле. Възможно ли е човекът да лети със своя събуден Кундалини? Възможно е и идеята ни е представена фигурно – Христос носи цялата планета. Не тежи материята, когато имате събуден Кундалини. А тя още по-реално дава данни, когато заспим – астралът ни се освобождава от материята. Какво са сънищата? Не са ли метаморфоза на нашата материя?! Ето защо символно е даден орелът – царят на птиците!

Така че, когато в Откровението е дадено, че има орел, мен не ме учудва. Учудващо е, че след човека (а човекът уж е най-съвършеното същество, Божият представител) има орел. Подобни неща могат да създават конфликти, ако не ги разтълкувате.

Нито серафимите, нито ангелите имат еволюция, а имат криле. Но те са преносители или както ги наричаме още – зак­рилници, а човекът не е закрилник. Дори на своите близки често не е закрилник. И първата картина, която дават в Библията, е, че брат брата убива и така в човешкото потекло влиза убийст­вото. Значи човеци се убиват. Дадено ни е, че единият брат – Каин, убива другия – Авел, поради завист, че Бог благосклонно погледнал на даровете на Авел. Попитал ли се е някой за енигмата на това убийство? За мен няма престъпление! Тайната тук е да се разбере, че ако не убием физическия човек, няма как да имаме знание с астралния и с менталния. Иначе как ще познаем, че имаме и друг представител, ако не убием първо собствения си физически представител? И виждаме какво казва Бог за убиеца: Който убие Каина, седмократно ще му се отмъсти[3]. Иначе ще се питаме Бог ли греши, щом е подтикнал Каин да убие брат си.

А умирането не е ли убиване, което е право на Бога? Убиване е! Но как иначе ще изведем астралния човек от себе си, ако не умре, т.е. не бъде убит физическият представител?! В този смисъл смъртта не е ли форма на убийство от страна на Бога към човека? Убийство е! (Кой смее обаче да каже, че Бог е убиец?!...) Смъртта е своего рода убийство, но убийство, което трябва да акламираме, защото законът за прераждането я опровергава. Как иначе ще имаме развитие?!

Да благодарим, че има йерархия! И онова, което е закъсняло в тази йерархия, тъй или иначе и то ще се научи. В този смисъл трябва да имаме не жал, а грижа, че еволюцията е оставила известни пластове, които имат нужда от нова разработка. Затова се явяват новите стадии с жертвата да се работи за това, което остава; затова се явяват водещите тенденции, които чертаят нови пътища.

Идеята в Духовната вълна на Мъдростта е неизбежното „утре“! Дай Боже, като вестители на Мъдростта да запалите своите канделабри!

Бог да ви пази и да ви покровителства!

 

(Със съкращения)

 

29.10.2011 г., Пловдив, Дом на Мъдростта

 

[1] Ваклуш Толев. Разпилени бисери. Общество „Път на Мъдростта“, 2008, с. 141.

[2] Вж. Иоан 5:1-4.

[3] Битие 4:15.

Още от броя
AXIS LIBRI (1/2012) Посланията са битие на поносимост според степента на посвещението! The Messages are a being of bearability according to the degree of init ... Откриване на Учебната 2011/2012 година (1/2012) Беззаветният Завет е ключ на Мъдростта! Ваклуш Толев: Скъпи Деца на Деня! Честито ви началото на новата Учебна година! Благодаря на онова прозрение, което е избрало Дома на Съединениет ... Будителството – нов път (1/2012) Будителството е изказ на духовна енергия и йерархия за нов Дом! Ваклуш Толев: Деца на Деня! От сърце се радвам! Да бъде благословен и благодатен денят на срещата ни в определението да ... 1 ноември – Ден на Дома на Мъдростта (1/2012) Домът на Мъдростта е идея за ново будителство! Ваклуш Толев: Да си буден, когато измамен светът заспива...[1] Това е големият ви дар – че сте будни, когато измамен светът заспива ... Дни на Дома на Мъдростта (1/2012) Посланията са култура за изграждане на събожничеството! Деца на Деня, бъдете благословени! Имате Път, имате и Послания от Небето, за да извървите Пътя. А той е, който осветява живота в ... 21 декември – Ден на Посланията (1/2012) Посланията на Планетния Логос са Откровение и Път! Ваклуш Толев: Скъпи Деца на Деня! Ръката на вашето Небе ви благославя! Неотречността на вашата воля – да израствате в полетата ... 7 януари – Ден на Рождеството (1/2012) Бях, за да Ме няма! Няма Ме, защото Бях – Възкресението! Звучи Молитвата на Мъдростта   Ваклуш Толев: Скъпи Деца на Деня, нека Молитвата и вашата воля пред трона ... 13 февруари – Ден на списание Нур (1/2012) Интервю Списание„Нур“ е идея за съвместимост между знание и Откровение! Уважаеми г-н Толев, На 13.02.2012 г. се навършиха 19 години от излизането на нулевия бро ... 8 април – Ден на Възкресението (1/2012) Възкресението е узаконяване на безсмъртието! Ваклуш Толев: Скъпи Деца на Деня, Христос Воскресе! Великата тайна на Възкресението е короната на Истината. Истината е събудената отговорно ... Заседание на Съвета (1/2012) Взривете първом себе си! Ваклуш Толев: Христос Воскресе, скъпи Деца на Деня! Радвам ви се, че в Пътя на отговорността пожертвахте дни, в които хората имат развлечение, а вие – св ... Среща на водещите от Школата с Ваклуш Толев (1/2012) Огледало на бъдещето е Истината! Ваклуш Толев: Христос Воскресе, скъпи Деца на Деня! Нека денят ви да бъде творчески, одухотворяващ собствената ви отговорност и благодатен в приложност ... Мъдростта в скрижали. Творец, Сътворител (1/2012) Глава I, Тема 1.6 Творец, Сътворител „МЪДРОСТТА В СКРИЖАЛИ“ е молитвен шепот и грохот на океански вълнолом, неизмерими дълбини и неовладени върхове, имена на културн ... Творец, Сътворител (1/2012)   1. Творец е само Безпричинната Причина! 2. Сътвореното има име – Онова, от Което е сътворено всичко, е безименно. 3. Волята на Твореца не е в пространството, а ... СЪДЪРЖАНИЕ (1/2012) Axis Libri Проглас Откриване на Учебната 2011/2012 година Будителството – нов път 1 ноември – Ден на Дома на Мъдростта Дни на Дома на Мъдростта ... Проглас (1/2012) Посланията са битие на поносимост според степента на посвещението! В триизмерното царство човекът е съ-Сътворител. Събожникът е съ-Сътворител чрез четвъртия и петия център на Кундалини ...