7 януари – Ден на Рождеството (1/2012)

Арxив | брой 1 / 2012

Бях, за да Ме няма! Няма Ме, защото Бях – Възкресението!

Звучи Молитвата на Мъдростта

 

Ваклуш Толев: Скъпи Деца на Деня, нека Молитвата и вашата воля пред трона на Всевечното да намерят своето признание и да дадат своята дан! Вашият път е Пътят на Мъдростта. Нека пред този олтар волята ви да бъде осъществена, жертвата ви да бъде осмислена, пътят ви да бъде достоен! Бъдете благословени!

 

Петър Николов – председател на Общество Път на Мъдростта: Уважаеми Учителю, честит рожден ден! Добре дошли, уважаеми гости! Добре дошли на честването на Общество Път на Мъдростта за Рождество!

Рождеството е белег, че нещо става в света – като цялост, като социална даденост. Така е в личностно битие и вътрешен живот, а в Космична изява се осъществява в Божеството като усет, като Духовна вълна, като отворени двери, като Всемирен храм!

Това са слова на Учителя от 1992 г. Днес, 20 години по-късно, когато Учението Път на Мъдростта е в целостта си, се сещаме за думите на Христос: Проводих ви да жънете онова, което вие не сте сели![1] Радостни сме, че може днес да се преклоним пред едно необятно творческо битие и жертвен Път, пред Мировата благодат на едно Рождество – Рождеството на Пътя на Мъдростта.

Днешният Ден свидетелства за жертвотворящо служение на Родения заради новото Рождество – Рождеството на събожника. Ето как едно Мирово битие може да бъде и лично битие, в което пътникът става Път – нашият Път.

Благодарни сме, Учителю, че можем в едно вътрешно причастие днес да споделим Вашия празник! Благодарни сме, че живеещи събожничеството, можем да вървим Пътя на Рождеството като Деца на Деня – тази нова Духовна общност за света.

И се запитах – могат ли Децата на Деня да пожелаят на Учителя си бъдеще? Да, защото бъднината, която със Словото вдъхнахте като живот у нас, расте и разцъфтява в културата на събожника. Това е едно ново бъдеще. Време е човеците, които са добри богове, да сменят боговете – лоши човеци! На многая лета, Учителю!

 

Ваклуш Толев: Амин!

 

Петър Николов: Човечеството има нужда от нови Рождества – казва Учителят – по силата на планетната еволюция, по силата на Доктрината Йерархия на Духовните вълни, но най-вече заради предназначението на Логосовите Послания. Защото Посланията са Мироздание, Посланията са и Мирозрение![2] Едва ли има по-уместен подарък от издадения днес Алманах с Посланията на Планетния Логос, който е извор на Словото – „Без­заветен Завет“.

Главният редактор на литературата на Общество Път на Мъдростта – доц. Кирил Коликов. Заповядайте!

 

Кирил Коликов: Благодаря! Разбира се, надписали сме Алманаха-подарък на Учителя:

 

Уважаеми Учителю Ваклуш!

Честит ден на раждането, честит Ден на Рождеството, честит ден на Алманаха „Беззаветен Завет“!

Казвате, че Посланията са културната провиденция на Духовната вълна на Мъдростта. Като Архитект на новата планетна и Мирова култура, Ви благодарим от свое име и от името на бъдните поколения за Посланията, които ни завещахте!

7 януари 2012 г.  От Редакцията

 

Заповядайте, Учителю!

 

Ваклуш Толев: Казал съм, че в бъдеще няма да има човечество (а и четвъртата даденост в Откровението не е човекът) – идеята за събожника е бъдещето на човечеството! Човечеството става събожничество! Тогава бихте разбрали Беззаветния Завет. Благодаря ви!

 

Кирил Коликов: Сега с няколко думи ще се опитам да представя книгата в аспекта на нейното съдържание и форма като цялост, а след това г-н Илко Семерджиев ще ви я представи в друг аспект.

Първо искам да обърна внимание, че днес е 7 януари 2012 г., което нумерологично прави 13, а 13 е числото на Мъдростта. Така че неслучайно точно днес се случи да представим за първи път Алманаха „Беззаветен Завет“.

За днешния ден, както Ваклуш казва, тайната не е в раждането – тайната е в Рождеството! Защото раждането е право на всички – то е историческа потреба за еволюция, а Рождеството е белег на посветеност – то е духовна необходимост за Творчество! И Божествената симфония на това Творчество е именно Беззаветният Завет.

Ще си позволя да направя едно тълкуване защо Ваклуш е нарекъл книгата „Беззаветен Завет“. Завет – защото е напътствие, оставено от Учителя на неговите ученици и на последователите му; беззаветен – защото не е наставление от полето на ума, а е Път, изведен от необятните светове на Духа. Затова „Беззаветен Завет“ поражда не толкова действеност, колкото молитвеност в нашата душевност!

Посланията на Планетния Логос носят култура, свързана не с еволюция, време и пространство, а с безсмъртие, бъднина и живот в Бога. Те не са идея на добродетели и на интелект, а на духовност и Божественост. Но кой може да взема тайни от Посланията на Планетния Логос? Безспорно – само Личност, която носи Космичност!

Защо Заветът е наречен „Посланията...“, а не „Послания на Планетния Логос“? Защото досега в човешката история не е давана култура чрез Послания на Планетния Логос. Посланията са една уникална духовна енергия, кристализирала в Учение – Учението Път на Мъдростта. Това Учение е Знанието като прозрение. Затова Посланията са културната провиденция на Духовната вълна на Мъдростта! – надслов, който може всеки да впише в собствената си Книга на Живота.

Какво ново дава културата на Духовната вълна на Мъдростта, сравнено с другите култури? Знаем, че Духовната вълна на Митологията изгражда у нас въображението, Духовната вълна на Правдата дава възмездието, Духовната вълна на Любовта носи прощението. Какво изгражда тогава Духовната вълна на Мъдростта? Прозрението! Тя дава Богознанието в ритъма на осъществяването на човека – бог в развитие. Тя като екзотеричност одухотворява образа, а като езотеричност – събужда подобието, за да бъдем, а не да имаме, за да изграждаме културата на събожника! Именно културата на Мъдростта като вътрешно откровение е сгърната в тази книга. И ще забележите колко странен е нейният вид, именно защото е Без­заветен Завет.

Самата книга, без да я прогнозираме, излезе точно 256 страници, което сумирано дава числото 13. Освен това книгата има 13 части от автора и две пояснителни изложения от редакцията. От името на Редакцията са представени първата и третата тема: „Логосът – Космичност и Личностност“ и „За Посланията“. В първото изложение се разглежда връзката между Планетния Логос и Личността, приемаща Посланията; в другото изложение се обяснява структурата на Посланията като разпределение и като състав. Авторовите 13 теми започват с „Провиденция“ и „Молитвата на Мъдростта“ и завършват с „Повеля на Духа“ и „Символният знак на Мъдростта“.

Провиденцията с мотото: Бях, за да Ме няма! Няма Ме, защото Бях – Възкресението!, което отразява едно състояние на Духа, въвежда идейно в Завета. А Молитвата на Мъдростта води енергитично към Посланията.

В края е „Повелята на Духа“, в която се дават общо 63 постулата за Културата на Третото хилядолетие. Това е един изключителен завършек на тази книга!

А символният знак – Триъгълникът на Мъдростта, със своето сияние ни води към (както завършва книгата) Знание, Творчество, Безпределност!

В останалите 9 теми са представени 30-те Послания на Планетния Логос. Искам да обърна внимание на един особен аспект – след всеки Призив, Искане и Повеление има разтълмяне в една квинтесенциална форма, завършващо с обобщаващ афоризъм. Човек дори да чете само някое Повеление или някое Искане и съответния им афоризъм, ще разбере идейната му структура.

Изложенията на Посланията се характеризират със 7 качества.

Първо, те имат една последователност на изграждане на Знанието. Т.е. не може да започнат да се четат от средата, тъй като те последователно се надграждат. Бих казал, че се надграждат в аспекта на обучение, посвещение, благодат.

Втората характеристика, това е: ритмичност на духовното въздействие. Знаем, че ритъмът е изключително важен в Космичността, в социалността и в личността.

Третата е: непрекъснатост на действието на енергиите. Т.е. всяко Послание излива някаква енергия, която продължава в следващото – нишката не се къса.

Четвъртата характеристика е: обособеност в едногодишни и четиригодишни периоди. Защо четиригодишни? Защото четворката, знаем, е символ на двубоя между Дух и материя. И една метафизична тайна ни разкри Учителят – че през 4 години се излива специална енергия към планетата за нейното развитие. Става всяка година, но през 4 години е по-специална, така да се каже – по-завършваща, отваряща ново развитие.

Петата характеристика е: възземане на еволюционните тенденции. Т.е. еволюцията в развитието на нашето съзнание в Посланията непрекъснато върви. Например, в някои Послания е дадена идеята за зримия теогон, после се дава за събожника, което е едно еволюционно надграждане на вътрешната ни йерархия.

Шестата е: разширяване на понятията. Седмата: задълбочаване на идеите. Колкото вървим към последните Послания, толкова идеите стават по-мащабни и по-метафизични, в известен смисъл и по-трудни за вникване в тях.

Цялостният мащаб на панорамата „Беззаветен Завет“ започва с: Бях, за да Ме няма! Няма Ме, защото Бях – Възкресението! и завършва с едно послание на Духовния архитект на бъдещето към нас и към бъдещите поколения: Аз отворих дверите на Третото хилядолетие, вие направете пътника Път!

Няколко пъти споменах думата „архитект“ и в мен възникна една асоциация – първото представяне на книгата е в Дома на архитекта. А знаем, че случайности няма...

Накрая искам да благодаря на всички! Екипът, който представлявам и от чието име излизам като главен редактор, е от около 15–20 души. Искам да благодаря на всички, които с наистина себежертвената си работа допринесоха за израждането на този изумителен труд!

Благодаря за тази благодат на Учителя, когото не само почитам като Божия човечност, но и обичам като Човешка божественост! Поклон, Учителю!

 

Ваклуш Толев: Не е проблем на дълг в отговорност да приемеш признателността, защото от детската играчка до короната човекът трябва да подготви не само своята телесност, но и своята посветеност. Благодаря за положения труд, изразената тайна, която може спокойно да бъде приета от Общес­твото Път на Мъдростта и от призваните гости в тяхната събудена отговорност! Благодаря от сърце!

 

Илко Семерджиев – почетен председател на Международния институт по здравеопазване и здравно осигуряване: Уважаеми и обичани Учителю Ваклуш Толев! Уважаеми госпожи и господа! Убеден съм, че в аудиторията всички, без изключение, са четящи хора – иначе нямаше да са тук. Знам, че сте такива, за които писаното слово и словото въобще е светлина от Духа и фар против крушения. Събрали сме се, за да почетем още една гигантска стъпка. Поредната, с която нашият Ваклуш Толев – Учителят, прави опит да ни помогне да надкрачим себе си в Третото хилядолетие и в хронологията на линейното време да направим еволюционен скок, за да се докоснем до Истината и до Вечността. Дали това ще ни излекува, дали ще загърбим съмнението, страха и омразата – не знам, но съм убеден, че Ваклуш знае. Не на всекиго е дадено да вижда толкова напред, но затова са Учителите – да гледат от камбанарията на собствения си еволюционен връх и да възвестяват истини, които някой ден всички ще разберем. Но първом нека да ги чуем от тези, които са ги видели и разбрали. Затова сме тук.

Отдавна чета творенията на г-н Ваклуш Толев. Понякога дори имам привилегията да чуя лично от него какво мисли по вечните въпроси и не само по тях. Питал съм се откъде е съб­рал цялото това енциклопедично познание, което му е очевидно подвластно. Но в ХХI век отговорът на този въпрос вече е лесен – труден е отговорът как и къде го е съхранил. Как е успял да смели и пренареди форми, съдържание и смисъл, степенувайки ги в йерархията на: важно, съществено, изключително. С по-ниските йерархии той не се занимава – само всеопрощенчески ги поощрява, давайки им тласък за развитие и надмога чрез неговото: Няма зло, има нееволюирало добро! Дава им и още нещо – фар светещ, блестящ, който ориентира и помага в усилието да се държи вярната посока. Не напразно е казано: „Мечът на Духа е Словото, а Истината е неговото острие“. Ваклуш Толев винаги това прави – разсича завесата на невежеството с Дух и с Истина. А на следовниците дава фар, чиято нетленна светлина захранва със силата на Словото!

Поканата да се включа в представянето на Алманаха „Беззаветен Завет“ приех с ясното съзнание, че не аз съм този, който може да представи същността на тези Послания, особено в присъствието на Автора. Той самият ще направи това, защото негово е прозрението на виждащия. Той е автентичният знаещ и най-добрият представящ. Моята роля е на добрия слушател, който с днешната понятийност трябва да покаже доколко се проумяват прозренията на бъдещето.

Томас Ман го е казал и заковал: Творението е тук, нека не отричаме Твореца! Безсмислено е да отричаме Бога, понеже не Го виждаме поради ограничението на сетивата. Затова пък науката направи нещо, което доскоро смятахме за невъзможно – създаде техники и технологии, които неимоверно разшириха обхвата на сетивата и ни позволиха да добием знание, което се превърна в доказателство за вярата. Така, както Ваклуш казва: Вярата като знание е наука, а науката като вяра е знание! Дойде време да примирим вярата и науката, защото те взаимно се допълват. Някога, че и досега, този мост между тях изграждаше философията, но изглежда с настъпването на Духовната вълна на Мъдростта вече не е нужен посредник. Езотеричните школи единодушно твърдят: „Всяка философия е фалшификат на ума“. Във времето със сигурност философското размишление е било механизъм за работно взаимодействие. Но днес Учителят Ваклуш ни показва и една друга реалност на знанието – плод на еволюция, възход на спиралата на човешкото развитие до разгръщането в нас на Божието подобие!

Дали тези времена няма да променят предмета и на науката – дали тя няма да стане доказателство за вярата?... Тези разговори дълго ще се водят...

Уилям Блейк казва: Истината не трябва да се разказва така, че да я разберат – в нея трябва да повярват. Затова истината за Бога и сътворения от Него свят е недостъпна за атеисти, независимо от това колко са образовани. Истината е Божественото начало в човека и затова, ако не вярваме в Бога, никога не можем да разкрием това начало и по този начин да прозрем истината, за да бъдем свободни. Защото евангелист Йоан пише: „И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.“[3] От търсач на истината разумът без вяра на определен етап винаги се превръща в бариера към нея – в човешка концепция за света, която представя един илюзорен свят, съграден от нашите измислици, откровени лъжи и от недоимъчното ни знание.

Учителят Ваклуш е диагностицирал разлома и е предложил своята обединяваща хуманна алтернатива, прозряна очевидно във високите етажи на царството на Истината, споделена му може би от Планетния Логос: Човек за човека не е вълк, а събожник!

Ключовата разлика, която разграничава образа на човека от егоцентрика, се съдържа в постулата за събожника. Събожникът реализира Божия образ и подобие и това предопределя отношението му към ближния, към общността и Бога. Събожникът е чедо на същия Баща и не можем да се отнасяме към брата си безнравствено. Изключени са неморалните и неетични постъпки, абсолютно недопустимо е насилието във всякакъв смисъл и план – от насилие с думи до насилие с дела, даже и с мисъл!

Това е същностната и приложна проява на Мъдростта в „Беззаветен Завет“. Там Учителят Ваклуш Толев ни съветва как да продължим успешно по Пътя на еволюцията, достигайки плодовете на Мъдростта. Той е знаещият и Светлината, която ни води!

 

Ваклуш Толев: Много добре българинът го е казал: „Тежка е царската корона!“. Никоя европейска мъдрост не можа да даде подобно нещо и няма да го дадат. Човек може да има основание за възхищение от Европа, но техният венец не е трънен. А само тръненият венец събужда от смъртта за безсмъртие!

Г-н Семерджиев, аз Ви благодаря за анализа в този смисъл, че Вие говорихте не за религията, а за вярата! Религията има своите олтари, има основание в своето искане за коленопреклонство. Ако я потърсим и в нехристиянски страни, ще видим и неудобството човек да се моли със задника си нагоре, а не с главата... А предшествениците, в идеята на многобожието, бяха създали една богиня, която се роди от главата на Божеството – богинята на Мъдростта, за която сега имате олтарната даденост. Този конфликт между религия и вяра е резултат на една от големите грешки на Космичната даденост – добродетелите да преварват знанието. Тази грешка ние трябва да я тушираме в съзнанието на бъдещите поколения.

Разбира се, че богинята на Мъдростта, излизайки от главата, няма и пъпна връв. Нейното предназначение е да бъде въоръжена с оръдията на мъдростта – въпреки че в митологията са `и дадени и пособия, с които са водели войни. Значи, нейният обсег е много по-широк, отколкото на едно отделно божество...

Учението Път на Мъдростта трябва с всичката отговорност да даде безхрамието: Беззаветен Завет на Мъдростта, т.е. на Знанието! Когато Адам поисква да знае, го пращат на земята да се възпитава. Слава Богу, ние тук сега се възпитаваме в отговорност – не в пазвите на спекулативното мислене и не в институтите на коронованите...

Аз няма да разтълмям Послания сега, защото вие сте гости на моя рожден ден и ще ви поканя на трапеза – не за да се нахраните, а да събудите чувството си на отговорност как трябва да се храните. Защото съвремието е обидно в неговото посегателство на угодничество. Освободете се! Направете религията си вече вяра!

И аз точно затова много Ви благодаря, че третирахте проблема. Разбира се, не е цялостно третиран този проблем – религия и вяра. Но вярата е, когато безверието извиква необходимостта от нов Бог!

Хората играят ролята на обидени, когато става въпрос за безбожие. Безбожието (не атеизмът) е пътека, която трябва да се измине, и както виждате, човекът е от тотемния дъб, през олтара на онзи, който казва: Око за око, зъб за зъб!, до Онзи, Който рече: Обичайте врага си! и Който направи най-естествената демонстрация (това, което Учението Път на Мъдростта може да ви разкрие), че няма смърт, има безсмъртие. Ползвайте услугата на смъртта и тогава няма да играете ролята на обидени, че смъртта била посегнала с „костеливите си ръце“. Не, тя посяга със струята на еволюцията!

Затова и Посланията започват от „детската играчка“ и стигат до „старческия бастун“. Битие! Събудената даденост – тогава не може да отречете миналото си, но можете да се простите с него. Вие не го отричате, защото то е плът в плътта ви, но може да се простите с него.

В човека има 7 центъра, за които официозите не говорят. В индийската религия стои идеята за Кундалини – за Висшата духовна сила, която и прабългарите имат. Прабългарите почти две хилядолетия и половина пр.Хр. стоят само с един Бог и с Оренда, която е в главата на кхана и в средството за динамика – коня, в опашката на коня. Този път трябва да се извърви – във всеки човек, наистина. „Дали е истина?“ няма место, когато това е и култура на Събудения у нас. Истината не търпи контраверсии. Тя затова е предпоследната Духовна вълна, която пък води до Живот. Животът не може да се себеотрече, а Истината не може да има контраверсия!

Има една безспорност и тази безспорност е именно Божеството. И много добре е казано: Аз и Отец едно сме! Кой? Иисус – синът на дърводелеца...! Че защо син на дърводелец да не бъде син на Бога?! Та кой не е Негов син? Ами че кой ведно със Сътворителя създава идеята за Сътворението?... Ето защо в тезата на Учението на Мъдростта стои събожникът – съ-Сътворителят. Институтът е изстъпление, ако не понякога и гавра, както с посегателствата, които се извършват в Средновековието.

Не е обида, когато правите констатация; не е порочност, когато давате истини. И не е безотговорност, когато искате да ви разпънат. Готовността да бъдете разпънати е величие! Ако не се намери ръка, която да ви разпне, тогава вие извършете своето разпятие, знаейки тайната, че възкръсвате. И тогава в тези Послания вие ще намерите идеята: Бях, за да Ме няма! Няма ме, защото бях – Възкресението!

 

Илко Семерджиев: Госпожи и господа, г-н Ваклуш Толев – Учителят, прави нещо уникално! Властта винаги се е стремила да има своето влияние върху хората и го е правила – независимо дали е светска или църковна. Винаги го е правила чрез два института, много тежки, много силни – единият е институтът на страха и другият е институтът на вината. А Учителят Ваклуш Толев ни дава свобода и възможност човек да разпери крилете си, защото нито вина, нито страх трябва да спрат човешкото същество. И аз Ви благодаря, че го правите по този начин!

 

Ваклуш Толев: Винаги повече съм гледал ръката на съдбата, отколкото на възмездието. Съдбата не е възмездие! Тези, които се лъжат в интерпретацията на различните философски концепции, нищо не знаят. Законът за прераждането е най-безспорното нещо за мен! Нищо не може да ме сложи отново в люлката освен битието ми. И нищо не може да ме качи където и да е било освен събудената отговорност да служа! Това е тайната – за мен прераждането е безспорно.

Благодаря ви от сърце! От сърце ви благодаря – на главния редактор, с когото 20 дни работихме в една неуморност, за да излезе „Беззаветен Завет“. Остават едни „Скрижали на Мъдростта“, за които не мога нищо да кажа...

 

Петър Николов: Позволете ми да поканя един Ваш приятел, Учителю, приятел и на Учението Път на Мъдростта, чието слово е музиката. Г-н Радионов, заповядайте!

 

Йосиф Радионов: Уважаеми гости! Уважаеми „Виновнико“ за това прекрасно събрание, на което аз имам привилегията и поканата да присъствам! Понеже пътят към Небето, да го наречем малко по-поетично, е пътят на музиката – на това свещено занимание, на което аз съм един скромен слуга, мисля, че този път е един много подходящ, да го нарека – аналог на Мъдростта на „Виновника“ (с главна буква)...

 

Музикално изпълнение на цигулка от Йосиф Радионов – „Ave Maria!“

 

Честито Рождение! Честито Рождество! Което, както виждаме, е безкрайно. И надеждата ни е в него...

 

Ваклуш Толев: Моята благодарност не може да бъде изчерпана: Благодаря Ви!

 

Звучи „На многая лета!“ (в изпълнение на Борис Христов)

 

(Със съкращения)

 

07.01.2012 г., София, Съюз на архитектите

 

[1] Иоан 4:38.

[2] Нур 1/2007, с. 8.

[3] Иоан 8:32.

Още от броя
AXIS LIBRI (1/2012) Посланията са битие на поносимост според степента на посвещението! The Messages are a being of bearability according to the degree of init ... Откриване на Учебната 2011/2012 година (1/2012) Беззаветният Завет е ключ на Мъдростта! Ваклуш Толев: Скъпи Деца на Деня! Честито ви началото на новата Учебна година! Благодаря на онова прозрение, което е избрало Дома на Съединениет ... Будителството – нов път (1/2012) Будителството е изказ на духовна енергия и йерархия за нов Дом! Ваклуш Толев: Деца на Деня! От сърце се радвам! Да бъде благословен и благодатен денят на срещата ни в определението да ... 1 ноември – Ден на Дома на Мъдростта (1/2012) Домът на Мъдростта е идея за ново будителство! Ваклуш Толев: Да си буден, когато измамен светът заспива...[1] Това е големият ви дар – че сте будни, когато измамен светът заспива ... Дни на Дома на Мъдростта (1/2012) Посланията са култура за изграждане на събожничеството! Деца на Деня, бъдете благословени! Имате Път, имате и Послания от Небето, за да извървите Пътя. А той е, който осветява живота в ... 21 декември – Ден на Посланията (1/2012) Посланията на Планетния Логос са Откровение и Път! Ваклуш Толев: Скъпи Деца на Деня! Ръката на вашето Небе ви благославя! Неотречността на вашата воля – да израствате в полетата ... 7 януари – Ден на Рождеството (1/2012) Бях, за да Ме няма! Няма Ме, защото Бях – Възкресението! Звучи Молитвата на Мъдростта   Ваклуш Толев: Скъпи Деца на Деня, нека Молитвата и вашата воля пред трона ... 13 февруари – Ден на списание Нур (1/2012) Интервю Списание„Нур“ е идея за съвместимост между знание и Откровение! Уважаеми г-н Толев, На 13.02.2012 г. се навършиха 19 години от излизането на нулевия бро ... 8 април – Ден на Възкресението (1/2012) Възкресението е узаконяване на безсмъртието! Ваклуш Толев: Скъпи Деца на Деня, Христос Воскресе! Великата тайна на Възкресението е короната на Истината. Истината е събудената отговорно ... Заседание на Съвета (1/2012) Взривете първом себе си! Ваклуш Толев: Христос Воскресе, скъпи Деца на Деня! Радвам ви се, че в Пътя на отговорността пожертвахте дни, в които хората имат развлечение, а вие – св ... Среща на водещите от Школата с Ваклуш Толев (1/2012) Огледало на бъдещето е Истината! Ваклуш Толев: Христос Воскресе, скъпи Деца на Деня! Нека денят ви да бъде творчески, одухотворяващ собствената ви отговорност и благодатен в приложност ... Мъдростта в скрижали. Творец, Сътворител (1/2012) Глава I, Тема 1.6 Творец, Сътворител „МЪДРОСТТА В СКРИЖАЛИ“ е молитвен шепот и грохот на океански вълнолом, неизмерими дълбини и неовладени върхове, имена на културн ... Творец, Сътворител (1/2012)   1. Творец е само Безпричинната Причина! 2. Сътвореното има име – Онова, от Което е сътворено всичко, е безименно. 3. Волята на Твореца не е в пространството, а ... СЪДЪРЖАНИЕ (1/2012) Axis Libri Проглас Откриване на Учебната 2011/2012 година Будителството – нов път 1 ноември – Ден на Дома на Мъдростта Дни на Дома на Мъдростта ... Проглас (1/2012) Посланията са битие на поносимост според степента на посвещението! В триизмерното царство човекът е съ-Сътворител. Събожникът е съ-Сътворител чрез четвъртия и петия център на Кундалини ...