Кармата и Прераждането в Дховните вълни

Арxив | брой 1 / 2013

Кармата е философия на материята в съпровод за божество; Прераждането е съвместимост между материя и Дух!

Епохите дадоха своите енергии в израстването на човешката душа в правото `и да познае своя Бог и във възможността `и да смени това, което е оставила културата на предишните Коренни раси: Да сътворим човека! Тайната на Книгата на Битието в Духовната вълна на Мъдростта е: Да изведем Бог от човека!

Темата за кармата и прераждането е част от световната мъдрост, с която човечеството е живяло. Имало е мъдрост, която човекът е създавал; мъдрост, която пророците са давали; мъдрост, която боговете са оставяли. И с това хората са си създавали поведение и отношение към себе си и към Бога.

Тезата за кармата и прераждането е един от големите проблеми, предизвикал твърде много дискусии, гравитирани и определени като мироглед в религиите на две големи доктрини: доктрината, която приема тези закони, и доктрината, която не ги приема. В научен аспект това е създало теорията на еволюцията и теорията на креационизма. Тази битка може би хилядолетия е продължавала и ще продължава, защото това, което можах да изведа от поведението на религиите, е неотстъпността.

Първото опровержение на хилядолетните митологични съзнания и на хилядолетното поведение на еврейската религия в нейния монотеизъм извърши Христос. Той пръв в световната култура взриви онова, което беше оставено от индуизма, до известна степен и от будизма; взриви и това, което беше оставено като теория на Сътворението от юдаизма с воденичния камък на грешника. След това обаче християнството прие цялата тази доктрина за Сътворението, до известна степен и нравствената градация, оставена на каменописа, наречен Десет Божии заповеди. А тези Десет Божии заповеди почти в цялата си същина бяха перифразирани и одухотворени от Христос!

Креационната теория казва, че всичко е сътворено такова, каквото е сега, и в него няма еволюционен растеж, няма промени. От другата страна е сложена еволюционната теория, която не приема статиката на нещата. И когато човек се вгледа в доктрината на Сътворението, ще види, че на Адам му се предостави правото да работи, следователно – да се развива.

Когато се дава обяснение на доктрината на Сътворението, се казва, че за седем дни не можа да бъде сътворен светът... Вярно е, че това, което за човека е невъзможно, е възможно за Бога. Невъзможно е за човека, но защо ще го оставим само в това положение – в неговото първо дивачество, след като го виждаме сега и във възможностите на неговата божественост. Виждаме и йерархията, през която е минал – от първичния човек до онзи посветен, който може да бъде акумулатор на енергии, за да стане проводник на Светия Дух като осенение (с което е създадена и институцията на пророците).

Така хилядолетната история създаде прототипа на онова, което Христос преди 2000 години с всичката своя дързост на роден направи – започна да работи в сътворения Адам.

  • Предоставено бе на сътворения Адам правото да ражда, а на родения Христос – правото от Адам да направи Бог!

На този бог в развитие Той довери великата тайна, че като Син на Отца работи онова, което Отец Му работи. Но вие ще вършите дела по-големи от тези, които Аз върша[1], рече Той. Защото Иисус Христос единствен в световната култура и в световните религии е Синът Човечески, носейки провиденцията на бъдещия Бог, Когото след това нарекоха Син Божий. Толкова ясно дефинирано поведение, че човекът става безсмъртен с един акт – акта на жертвата, която го прави достатъчно достоен да извърши Възкресение! Затова, когато прегледате световната история, вие ще видите в хилядолетията, а най-вече в нашето християнско двухилядолетие, една битка: „Ето Човекът!“[2] – „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение!“[3] Това е голямата битка. Човекът, когото вековете търсеха, когото Диоген с фенер търсеше, Пилат го позна. Може да се говори за Пилат какво ли не, обаче той е с великото прозрение: Ecce homo! – Ето човека! А Гласът отгоре рече: Това е Моят възлюбен Син...

Културата на християнството се разгърна между тези два бряга. Не искат да го разберат хората – мислят, че това е фразеология. Не, всяка от тези фрази има своята вътрешна тайна и енергия. Именно върху тази нова доктрина се сложи началото на голямата култура на християнството. Но когато отлистим страници от историята на човечеството, от историята на религиите, ние трябва да потърсим дарението.

В цялата реалност историческа, водена и оплождана от Седемте Лъча на еволюцията, ние ще трябва да видим как се стигна, ако мога така да кажа, до ядката на битието на човека. Има ли закон на неговата еволюционност; има ли принципи, които са изграждали в него достижението от пещерата до трона на Отца? Защото Адам рече: Гол съм, Господи!, а Иисус рече: Отивам, за да седна отдясно на Божията сила.[4] Значи има нещо, което всеки може да направи!

Така виждаме как не заради самия човек, а заради Диханието започва битката за човека. Защото подобието вътре в човека, вложеният Бог, извиква: Адаме, где си? Бог в Адама се търси и тогава човекът трябва да покаже стадия на своята еволюция: Гол съм... Затова кармата и прераждането трябва да се разглеждат в светлината на Духовните вълни!

Тезата за кармата и прераждането в Духовните вълни визира осъществена мисъл чрез религиозни олтари и чрез волята на администратори. И тук проблемът е дали кармата и прераждането са историческо събитие, или Космична цялост? Безспорно те са едно неоспоримо потребно битие, чрез което вековете ни дадоха право да наречем човека – бог в развитие. Това не е само дързост, това е отговорност! Отговорност към великия закон на еволюцията, който е съпровождан от двата големи принципа – карма и прераждане. Еволюция, за която, както съм казал: По-добре е човек да бъде капка в Океана на еволюцията, който е Животът на Великото и Вечното, отколкото капка на личния си цвят, която всеки вятър може да отрони!

Ще сложим ударението на кармата и прераждането в Духовната вълна на Мъдростта, която вече освобождава вложения Бог у човека. Бог се Себесъзнава в човека, а самият човек хиляди битки е водил през цялата история на своето битие. Тези битки са между двата големи закона, които са му давали основание на живот – давали са му смърт и безсмъртие. Онези, които са имали съзнанието на стихийни богове, са съхранявали безсмъртието, но поради несъбудената божественост в себе си човекът е бил лишаван от безсмъртие и е останал със знанието, че е смъртен. Трагична необходимост, но историческа потреба.

Хермес много добре характеризира тази доктрина в живота на хилядилетното битие на човечеството. Този бог на мъдростта в египетската, както и бог в гръцката и в римската митология, казва, че боговете са безсмъртни човеци, а човеците – смъртни богове.[5] Това е голяма тайна! Прозрението му е минало границите на обикновеното – човеците са смъртни богове. Тогава остава една възможност, която да изведе човека – щом е смъртен бог, трябва да научи и закона за безсмъртието! Защото в края на краищата стихийните богове са овладени от човека. Днес ние употребяваме водата и огъня; правим плавателни съдове и кораби въздушни...

Смъртният човек-бог ясно носи в идеите си онова, което Отец е вложил в него – великото безсмъртие, наречено Дихание. Виждате каква йерархия е изживяло човечеството – от онова, че човеците са смъртни богове, до това, че човеците станаха властни, станаха господари!

Битката на човека за безсмъртие продължава. Посвещението му дава неоспорността, че само Животът е непобедим, а другото е игра на еволюцията, с която той ще изживее пълнотата на своето безсмъртие, минавайки през смъртта. И знаете молбата на един от големите Учители – Зороастър, към неговия духовен водител Ахурамазда. Иска безсмъртие, а Той му отговаря: Познай смъртта, за да познаеш възкресението![6] Тогава може да се говори за безсмъртие. Смъртта е свидетел на Живота! Нейната потреба може да се схване, разбира се, в големите закони на развитието – еволюцията, съпроводена от кармата и прераждането.

Еволюцията като всяка река има два бряга. За реката бреговете са толкова необходими, доколкото тя има течение, т.е. доколкото тя има своята сила. Както няма да имаме нужда от плът, когато сме я одухотворили, така и земната еволюция няма да има нужда от брегове.

  • Нито кармата, нито прераждането са вечни!

Когато говорим за тези два принципа, непременно трябва да ги свързваме със закона за еволюцията, защото тя култивира материята, тя изгражда нравствените ни добродетели; нейната пластичност създава особена вибрация и динамика на възприемането, защото големите идеи идват непрестанно. Въпросът е има ли човек антена да ги улови; има ли морална таблица, на която да ги напише; има ли умения и сили да счупи печатите на Книгата на Живота, за да види какво е писал.

Под принципите на кармата и прераждането еволюцията изгражда Духовни вълни, като започнем от Сътворението и Митологията, минем през Правдата и Любовта, а сега – през Мъдростта, после през Истината и в края на краищата през Духовната вълна на Свободата, която ще е вече цялостност – това, което Христос като предвара показва – идеята за човека-Бог.

Светът не може да привърши – има еволюции, но кармата и прераждането, които съпровождат планетното развитие, ще привършат. Еволюцията ни ще продължава до тази вътрешна съзерцаемост, когато трябва да се познаем като Негови – като неразлъчни от Бога! Принципите на кармата и прераждането дотогава ще ни съпровождат. Пътят на човека го води от несъвършенството към съвършенството; от непрозрението до откровението; от стимула на ума да създаде доктрината на очите до вибрациите на чувствата да създадат доктрината на сърцето, която Христос моделира в доктрината на Любовта! Преди това умът, когато не е можел да бъде нахранен от щедростта на сърцето, създава доктрината на Правдата. Но ние не можем да спрем дотук, както Сътворителят не спря до това, че каза: „Да бъде Светлина“[7], до това, че повели: „Да произведе земята злак...“[8] – не спря дотам. Той рече нещо повече: „Да сътворим човек“...[9] И не само го сътвори по образ, но му даде Своето Дихание, за да му предостави правото на подобие! Тук е великата тайна, внесена в битието на човека, за да не бъде победен. Тук е голямата тайна – да се извършва градация. Ето защо, когато ще говорим за тези два принципа, ние трябва да ги приемем като сътрудници на онова, което наричаме материя. Ние не можем да изявим Духа си, нито мисълта, нито желанията си, ако нямаме тази усетност за различни степени на материя. Затова казваме: желание, мисъл, воля, причинност и пр. Сътрудничеството на тези два принципа е неизбежно и то касае различните градации на материята, чрез която ние като сътворени и одухотворени се изявяваме.

Така че и кармата, и прераждането имат отношение към това, което съпровожда и изявява нашата душевност и нашия Дух чрез нашата мисъл и нашите желания.

Тайната, която културите не разгадаха, е трудът на Сизиф. Труд неуморен, квалифициран като безплоден. Наказаният Сизиф тика своя камък до върха на една планина, но щом го качи, камъкът отново се връща... Трудът на Сизиф не е в безсмислието, а в липсата на отчаяние! Този камък е именно кармата, а връщането на камъка и непрекъснатото тикане нагоре е законът за прераждането. Дълбокият смисъл на тази уж безсмислена и безполезна човешка опитност е именно в липсата на отчаяние. Тогава ще се разбере колко строен, законосъобразен и отговорен е всеки човешки труд, всяка човешка воля и всяка човешка дързост! И тогава, когато съм характеризирал поведението на българския исторически дух и националните му доблести, винаги съм казвал: Българите сме сизифовци – ние нямаме отчаяние! Защо? Защото носим благодатната вълна на прозрението – да създаваме култури за света.

Когато ще говорим за карма, трябва да я дефинираме според това как някои учения я изповядват и прилагат в своята религиозна, философска или историческа съдба. Кармата не е игра. Както не е игра и великият принцип „добро-зло“, който раздели човечеството и на който трябваше да се намери дебуширането – заради знание. (Затова сложих надпис на списание „Нур“: Няма зло, има нееволюирало добро.)

„Карма“ според етимологичните речници значи „действие“, „постъпка“[10], значи още „деяние“[11]. Карма може да бъде наречено онова действие, с което човекът е изменил света или себе си. Нещо повече – когато се касае за едно вътрешно потребление, тя е наречена още и жертвопринос, принос на жертва. Например във Ведите под „карма“ не се разбира само дело, а и жертвоприношение. Във Ведантата се разбира ритуална благодарност и към Върховния бог.[12] Когато отидат да поднесат един плод (защото те не поднасят животни в заколение), правят ритуал.

Така в тълкуванията на кармата ще стои принципът „добро“ като ритуал. Когато се върши едно хуманно дело, също го наричат карма – не като възмездие, а просто като цялост; или когато се извършва моление, което е вече една свобода от това, че човекът е добър или лош. Така кармата е и молитвен обред – не само действие, не само служение. Тя в същото време е и една философия.

В класическото си съдържание кармата е наричана „лоша и добра“. Но не самата тя, а този, който я прави, е лош или добър. Кой я прави? Човекът. Никой досега не е говорил за карма на животното. Защо? Защото на животното му липсва индивидуалност. Голямата битка на човека в този еволюционен път е бил егоцентризмът – да надмогне стадното. Егоцентризмът (за който сега всички казваме, че най-ужасен е егоистът) е трябвало да го отдели от стадото. Така човекът, волю или неволю, създава своя психология и тогава кармата прави своите уроци.

Кармата е дело не само на ръката, не е само депресия на историческото време, а е дело и на мисълта, на чувствата и поведението, заради което религиозните системи са принудени да изведат таблици на добродетели. Таблици на нравствено-моралната даденост, с които човекът трябва да кореспондира със себе си, тъй както, за да кореспондира с Бога, му е направен олтар. Олтарът е кореспонденция на човека с Бога, но Десетте Божии заповеди или Акадските таблици на съдбата са кореспонденция помежду ни.

  • Кармата е загрижена за взаимността между хората!

Така както религията е загрижена за поведението на човека към Бога, отреждайки му олтар и обред.

Ето как се кръстосва социалната даденост, защото човекът не е само пасом и не е само поданик, той е великото съчетание на всичко. Тогава ние ще разберем защо тези Таблици на съдбата, тези Десет Божии заповеди или тези Дванадесет таблици, които римляните имат, са една грижа: Не прави това, не прави онова... Да, не кради, не лъжи... но все пак в тях се говори за една външна страна. А кармата е проблем не само на действието, което биологичният организъм прави, тя е действие и на душевния, на духовния у нас, за което са се появили сибилите, оракулите и т. н. Отживелици? Да, но крайно потребни в еволюцията на човека. Много неща са отживелици, но са били крайно необходими! Така ще видите в една институция на весталките, чиято девственост е била толкова властна, че ако някоя си позволи греховност – погребват я жива. Но всичкото това е действие на биологията и желанията.

Христос обаче слага своя взривен израз, когато завеждат грешницата, за да бъде убита като прелюбодейка. Той прави големия удар срещу възмездието: Не да я убием – да `и простим! Големи са разликите! Той просто дава енергия на тези, които трябва да вършат превратност – идея за прощение, идея за възкресение, идея за личност! И казва нещо, което човечеството се прави, че не знае. (Трябвало е с камъни да бъде убита, защото от него, от кристала, е тръгнала енергията на еволюията ни – с камък, т.е. да убиеш нееволюиралото в себе си.) Възправя Своята теза срещу тезата на юдейския закон (защото те оставят Учение за Правдата): „Който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея.“[13] Никой не хвърля, никой! Защото може би две трети са пожелавали същата прелюбодейка.

Странното кое е? Че не е доведен прелюбодеецът... А Христос рече нещо много властно, нещо безспорно, което надкрачи хилядолетията на това, което са чували и знаели хората: Всеки, който е пожелал, вече е прелюбодействал в сърцето си.[14] Ето етикета на кармата. Когато говорим за тази необходима казън прелюбодейката да бъде убита с камъни, няма го прелюбодеецът – скритата мисъл.

Тук е тайната на кармата, която трябва да разберем – можете от погледа на другите да скриете нещо, но не можете да се скриете от закона на кармата – той знае всичко!

  • Кармата е и мисъл, и желание, които сплитат венец на отговорност!

Ето кое създава доктрина с правила – как да овладеем своята мисъл в нейните набези, подбудени, разбира се, от снижаващи желания.

Така се изгражда постепенно схващането, че ние трябва да освободим същността си не само от материалното дело, където обвинението е, че материята е несъвършена, че материята трябва да бъде победена, че материята трябва да бъде изсушена, както го правят цели школи в Индия или както монашеството си поставя за цел да умъртви материята – една от най-грешните тези и на Изтока, и на Запада. Безполезен ли е бил трудът на Отца – да вземе материя от цялата планетна плът и да направи човека? Не, грешката е в отричането `и – материята не може да бъде отречена, а трябва да бъде одухотворена! Точно тук принципите на кармата и на прераждането дават на закона на еволюцията, ограден от тях, достатъчно основание да ни напъти към вечността.

И тогава ние можем да признаем необходимостта да надкрачим несъвършенството, без да отричаме онова, което е сътворено с отговорност за нашето бъдеще. Защото човекът е, в когото Бог се осъзнава и в когото Бог се Себепознава! Само човекът е, който може да Му засвидетелства не само признание, а и живот, защото Бог чрез него живее и чрез него се съзнава. Ако Бог в него не може да намери Себе Си, кой ще го засвидетелства? Човекът е Богоосезаема необходимост! И тази Богоосезаема необходимост ще еволюира до своето вътрешно и външно съвършенство.

Затова, когато поискате да изходите един Голготски път, въпросът не е да се изнесе страданието.

  • Целта на Бога не е страданието, а развитието – в съзнанието за развитие!

Така че тези два принципа – кармата и прераждането, работят върху различните по степен материални субстанции, изграждащи човека, за да могат с усъвършенстването на тези тела да се събудят онези вложени енергии, с които се казва, че сме и подобие. За да може една материя да понесе по-висша енергия, трябва съответният `и орган да е във възможност да не се разруши. Принципът е много ясен. Най-висшата енергия – на Духа, работи върху физическото, за да може да пригоди плътта да го изяви. А във взаимност различните тела влизат в контакти.

Един свят, който ние наричаме светът на каузалността, работи върху астрала, за да може желанията, които необузданата материя има, да бъдат овладени и да може да изгорят пърхащите им крила. Но в никакъв случай не трябва да кажем, че телата в нас са грешни – те са еволюиращи, те търсят своето съвършенство. И точно тук е голямата битка – да намери човек познанието, което го прави равен на боговете, а не да му сложат воденичния камък на грешника. Няма по-обидна дума!

Вивекананда казва тази тайна – няма по-лоша дума за човека от тази, че е грешник. Той може да е несъвършен, но не може да бъде грешник! И върху тази теза – за грешника, на човека му е предоставено както липсата на еволюция, така и след това необходимостта от спасители. Да, идват, дават пътища и човекът си е същият. Когато говорим, че Христос прави избавлението и спасението на човечеството, ние го виждаме същото. Той наистина дава идея за спасение и Път за съвършенство. Ходи един Голготски път, който за нещастие всички наричат път на страданието. Нищо подобно, Христос изходи пътя на Голгота като най-добрия образ на развитието, като пример на свобода на човека от себе си, за да може със същата тази устойчивост – не на болката, а на прозрението – когато го разпъват, да каже: „Прости им, те не знаят какво вършат!“. Значи трябва хората да научат нещо! И Христос го казва по-рано: „Ако не бях ви казал, не бихте имали грях“.[15] Разбира се, това е езикът на онези, които бяха възпитаници на старата доктрина – грях, грях, грях... А в кармата и прераждането не се говори за грях, говори се за несъвършеност, говори се за недостигнатата възможност да се изяви изцяло вложеният Бог у нас.

Тезите за кармата и прераждането се пресичат като философии в еволюцията! Идеята за кармата обаче не е събудила потребността на човека за съвършенство и свобода, а му е внушено от съответните доктрини, че той е несъвършен, че той е грешен. Всяка религия се е опитвала да внуши страх, та да стане човекът по-съвършен. Затова кармата някъде се счита като една религиозна потреба – да я направим колкото може по-добра, за да нямаме тежко прераждане.

Едно първично схващане за кармичния принцип е всявало твърде много както недоволство, така и страх да не направи човек лоша карма; да не се прероди в шудра, както твърди индийската религиозна школа, т.е. в един от унизените; или да не се превъплъти в някое животно, което пък египетската религиозна система е изповядвала и е внасяла ужас. Кармата няма нищо общо с тези принизени разбирания, но като първична даденост религиите са намирали някакъв особен маниер да внaсят в изповедника си чувството не на отговорност, а на страх (уж за добро, както в християнството грехът е сложен за добро)! Когато внесат страх, те ви обезсилват и упражняват воля за ръководство. Така с идеята за кармата в Индия са се опитвали да внесат чувството на страх, както и да принизят нейната същност, защото такава е била културата. Страхът на човека е да не се прероди в шудра, т.е. в най-нисшата съсловност, което безспорно, при кастовия характер, можем да кажем, е една пожизнена подчиненост. Там е и доброто, и лошото в кармата – ако не се осъзнае като собствена необходимост и воля за промяна, се приема едно жизнено поданичество на послушание. Нещо, което изкоруби душите и на много монаси. Извратиха се чрез въобръжения в мисълта си и побледняха чрез действия в лицата си...

Ужасът на лошата карма, която внушават на индиеца, е, че може да се прероди в по-нисша каста (най-вече в шудра) или в чуждоземец[16]. А щом се прероди в чуждоземец, значи е от най-ниското съсловие... Та това е такава шовинистична обида! Вижте каква недекларирана националност е съществувала и каква родова защита – да се прероди човек като чужденец в собствения си народ, се счита, че има лоша карма...

Знаете ли колко обидно е било и за евреина (когато народът му се обособява не толкова като националност, а като племе, което иска да прави държава) да му кажат, че е чужденец! Те и досега го имат този страх. Само че страхът не със закона на кармата е влязъл в индуизма и не само със заплаха е влязъл в юдейската религия. Юдейската религия и досега живее с тази тревога. И тогава, когато покръстят някого, пак му нямат доверие, защото е чужденец, бил е друговерец. Внушения, които за зла участ са сграждали вериги върху човека. Като страхът, че може да преминеш дори към някое животно, птица или насекомо – това, което е владеело Индия.[17]

Тези, които са могли да изведат подобна теза, явно че от Четвъртата Коренна раса – в Атлантида, са имали знанието как се излъчват клетъчни възможности да се прави човешки организъм и как от предишни същества са се образували клетки, които са обслужвали хората. Но душата на човек не може да бъде върната в животно! Милиони години е работено – материята е изтезавана, за да бъде овладяна. И затова египетската митология е пълна с ибиси и с какви ли не щете птичи физиономии; затова в древногръцката в този преход ще има кентаври, минотаври. Можете ли да си представите битката на този Бог у нас – как е искал да извежда материя, как е одухотворявал, как е създавал животно с глава на човек и човешко тяло с глава на животно... Тази голяма битка е битката на кармата. Опитът да надмогнете животното в себе си, за да създадете и тяло, и глава на човек! А тайната в Мъдростта е, че материята трябва да бъде одухотворена!

Кармата и прераждането работят с т. нар. „субстанции материални“ – физическа, етерна, астрална, ментална – с триизмерен, четириизмерен, петизмерен свят. Те обземат само материалните тела – телата до Причинността. Тези закони изграждат материята на тялото, на желанията, на мисълта, за да се дойде до каузалността – дело на причината. (Причина и следствие – официалната философия и психология нарича това развитие.) Затова не може в един живот човек да стане изведнъж Бог. Разбира се, ползва се някак си вече натрапено и добило гражданственост – карма и прераждане. Иначе са закони за причината и следствието и за превъплъщението. Именно причината и следствието в развитието на човека създават онова, което много погрешно се нарича предопределение като чужда воля и поведение. Не!

  • Няма предопределение от чужда воля – има собствени дела, за които получаваме възмездия!

Трагично е, че кармата се гледа само от нейната отрицателна страна. А тя не е само отрицателна, тя е и награда – не само минус, а и плюс. Но кармата е преодолима, защото иначе човекът винаги ще приема само толкова в обръча, колкото ограничението му позволява. Някой обаче идва и счупва обръча, друг скъсва веригата на своето битие, в което неговите астрал и ментал са създавали потребите му за развитие или са били вериги, вследствие това, което той е вършил и за което са се опитвали морални, нравствени таблици да го спрат. Нещо вътре в човека трябва да бъде побеждавано. А Астралният свят има седем подполета; Менталният свят има две големи поделения – висше и нисше...

В Астрала и Ментала има карми, но в Причинния свят няма! И следователно, ако вие можете да работите с Причинния свят, тогава спокойно можете да се освободите от кармата си. Но какво значи да се освободите от кармата – от наградата за служението или от наказанието за злосторството, от кое искате да се освободите? Че те и двете са потребни, защото са елементи на еволюцията... От Причинния свят обаче правим характеристика на кармата и на прераждането и затова е казано: „Не правете това, което не искате да ви направят!“.

Въпросът е не само да правите добро, въпросът е да бъдете добри! Това е да сте надкрачили кармата. Христос употребява израза: Когато дава дясната ръка, лявата да не знае[18]. Това е времето, когато вършите добрини, но някой ви дърпа назад. Ако сте добър, няма нужда от това – нека и лявата, и дясната да знаят. Но когато в личния ви живот някой казва: „Това е карма.“, а вие пък казвате: „Такава ми е кармата!“, тогава се бездейства – скръстват се ръцете. И когато накарате някой да направи нещо: „Ами, кармата, ами, съдбата...“ Какво като е съдба? Няма нещо, което да е непобедимо от Духа ни; няма нещо, което да не е подвластно на божествеността на човека! А не да му сложим самара, че е грешник и да му създадем таблици, за да има морално поведение.

Децата на Деня имат тази велика благодат – да изведат от себе си Чакащия, Вечния. И тогава няма да се спрат пред това: „Ами, карма...“ и да чакат. Защото кой е направил тази карма?! Точно тук е величието на този закон. Даже и когато са сложили в юдаизма, християнството и мюсюлманството греха – пак говорят за някого, че го е направил. Адам и Ева, разбира се, били съблазнени, но кой го прави? Те – човекът. Щом човекът може да направи верига, защо да не може да я строши и да си освободи крака в битието на служението за Бога?! И точно тук казахме: свърши с идеята Да сътворим човека! – идеята вече е Да изведем Бог от човека!

Точно затова искам да разберете тайната на кармата. Това е вашата потреба. Потреба сега, когато имате друга култура, когато имате друг мироглед, когато Хера няма да прати своя стоок Аргус да ви следи. Стоокият Аргус следи какво прави Зевс – дали изневерява или не... Тайната не е в това дали изневерява, а в това, че е Върховен бог и прави божествени неща, а Хера остава една утроба на раждането.

Отидоха си тези култури.

  • Делото „карма“ е ваше и вие може да го разрушите!

Разбира се, йерархията на Духовните вълни като мироглед ви улеснява и обяснява защо предишните култури не са могли. Защото не са имали богове в развитие, а стихийни богове, и е трябвало да минат през човека. През човека, който като Христос може да каже: „Аз и Той сме едно!“. Това е голямата тайна! Другото е Стената на плача, Мировата скръб. Разберете, човечеството влиза в нова епоха. Епоха на преврат не, а на взривяване! Докато някои, които уж имат прозрение, ще кажат: „Ние сме пред епохата на разпада на Духа!“. Духът не може да се разпадне, Духът никога няма да рухне – неговите съпроводи могат да рухнат. (Когато един цар умира, до него чака престолонаследникът.) Кундалини никога не умира! Боговете умират, но Кундалини е у нас, Книгата на Живота е у нас!

Ясно е, че в различните религии под различни форми се позволява на човека да овладява, да укротява своята еволюция, да плаща данък за награда или за възмездие... Ако една Блаватска написа „Разбулената Изида“, ние трябва да разберем, че отбулихме великата тайна на закони и принципи, които в Духовните вълни са били потребни.

Така че кармата фактически е карма на материята у нас! Дори и богатата индийска философия не можа да роди свобода от материята не чрез отрицание, а чрез одухотворяване, чрез път на нейното приближаване до Бога.

Минаха епохите в Духовните вълни, след като човекът е бил сътворен по образ и подобие Божии, но му сложиха вериги, за да не се види бог. Дори в нравствена таблица му забраниха да произнася името на Бога, само и само да не го приближат до Бога. Митологичните богове го лишиха от безсмъртие, а богът на юдейството му отреди Страшен съд – Съда на възмездието. Когато няма законите за кармата и прераждането, ви изправят пред Страшен съд. А колко сте живели? Петдесет или сто години, или само десет години? Не – Съд! Внушение, което официалните формации раждат като потреба за ръководство.

В египетската митология Озирис съди в отвъдния свят; в мохамеданството стои Великият Аллах и в Съдния ден везните показват: да или не – ада или рая. В индийската философия и в будизма няма трон на бог, който съди – няма Страшен съд, Източните религии не отреждат съдник на човека, но му отреждат страдание. Онези доктрини, които изповядват принципите за кармата и прераждането, т.е. закона за еволюцията, не поставят върховен съдник. Отговорност за възмездието не може да носи друг освен човекът. Отделен е въпросът дали имаме тежестта на колективна карма – дали имаме бремето на историческата и националната карма, дали родовото начало е бреме на личността, която се е родила там. Не, родовата карма е една взаимна аура, в която се изгражда един дом; националната карма е отговорността пред историческия дух, който е позволил на всички правото да правят история. И тази възможност на контакта създава отношение и то, когато не е в добродетел, създава беда. Беда, пред която трябва да се отговори. Това е наложило потребата от закони.

Няма такава карма, в която носите греха на родителите, греха на историята и пр. Всеки безспорно е едно съчетание с рода, всеки безспорно е частица от историческото битие на един народ и все пак всеки прави своя карма. Затова, когато ще говорим за националната карма и за обществената карма, трябва да я различаваме от личната карма. И тогава ще видим как се извежда в едно начало онова, което се нарича историческа или национална карма, и това, което се нарича лична карма.

Личната карма не се определя от битието и от бремето на един род. Но има нещо друго: може една голяма личност да се роди в един род, където мрачините на кармите са тежки, и да изведе рода си с една посветеност, да му даде една нова трапеза на знание и един нов олтар на изповедание. Тук е идеята за жертвата!

Така че кармата в същото време е и карма на род, на общество, на племе, на държава, на континент. И ще дойде някой буден, който ще погълне една по-голяма част от дадена карма, за да облекчи хората. Ще им даде това, което като култура не са могли още да усвоят. А когато дойде потребата да се надмогне егоизмът, ще пратят хората на война. „Жестоко, много жестоко!...“ Жестоко в преценките на обикновеното мислене. Но много потребно да израсне поведение на преценка – не за материална вещ да отивате да умирате, а за някаква фикция, наречена държава, или пък за някакъв идеал. Разширявате кръгозора си за преценка на ценности. Аз осъждам Кръстоносните походи като реакция и действие на папизма, обаче с жал и болка гледам на кръстоносците, които са отивали в името на идеал да умират, а са ги научили да грабят. Но за идеал отиват! Виждате ли мрежата, с която ставате кармично зависими – не в своя род, не в своята държава, а в цял континент! Да не говорим за мистично-космичната страна – сблъскват се две религии. Сблъскват се в изтребление. Точно това водачите не можаха да разберат. Точно това е голямата грешка и на Мохамед – да извади меча и да отива да налага религията си! Да, наличие от необходима насилственост, но в същото време – разврат в душите и падение.

Кармата и преражданието ни връщат онова, което трябва да бъде усъвършенствано. Окултната философия казва как да стане свобода – но свобода от материалното. А ние сега говорим за потребностите на вътрешното съзерцание – да отворим храма на интуицията. Представете си каква голяма трагедия е изживявало човечеството, тласнато в този (според мен може би удачен, но не най-добрият) избран път за свобода.

  • Духовната вълна на Мъдростта извежда вече интуицията за свобода от астралното и менталното тяло!

И много добре Ювенал ще каже в своите „Сатири“: Мъдростта дава победа над съдбата[19]. Неслучайно в Доктрината на Мъдростта съм сложил: Живейте с гласа на съдбата, а не с ехото[20], не с отживяното – освободете се!

Ехото на съдбата е извървеният път, с който човекът е трябвало да мине от своето сътворение до смелостта, която Христос му оставя като чертан Път и подвиг на жертва с Възкресение. А съдбата – Ананкето, е била властна дори над боговете. Тя в Древна Гърция решава трагичните участи.

Големият спор, който се ражда между Платон и Аристотел, е дали трагедията, която се играе на сцената, вреди на морала и един хор на съдбата ще реши въпроса... Платон ще каже, че трагедията развращава човека, защото говори колко са лоши боговете, а лошият бог е лош пример, докато Аристотел ще каже, че човекът е зоон политикон – социално животно, и трябва да научи тези неща. Вижте как са усещали, но прозрението им не е стигало.

Двубоят и в християнската религия е твърде голям – дали само вярата може да ви освободи, или трябват и дела... Колкото да са се опитвали да затрият и идеята за прераждането в Евангелията, тя стои там. Няма свещена книга, в която да липсва идеята за прераждане!

Странното е, че в световната литература върху тези два големи закона никой не дава место, никой не характеризира това битие на еволюцията с реалното присъствие на Кундалини. Във всичките науки за кармата и прераждането никъде не срещнах местото на тази Змия-Огън в решението на проблема с тях. В състояние ли е събуденият Кундалини да изгори всичко? Да! А кога ще дойде Кундалини – дали ще чака всичко да стане съвършено, или неговият духовен огън ще усъвършенства? Нима Моисей беше готов, когато вижда, че огън непояждащ в къпината гори[21]? Ето такъв огън ще ви даде Кундалини, за да реши големия въпрос на двубоя между Дух и материя. Но ние вече не говорим за Дух и материя, а за будния човек, който е властник над материята си.

Знае ли някой, че Кундалини с един само свой ход, когато от първата чакра отиде в седмата, всичко кармично може да изгори? И спомените ви дори няма да оживеят пред този Огън, а вие ще сте това, което се нарича Пуруша – Великият Пуруша над Великата Пракрити. Каква съчетаемост в прозрението: Пракрити – Прамайката Материя, която е вградена в Пуруша – Космичния Човек, Неизбродния Човек, Който е събрал всичко! В Него е светът, от Него са извеждани богове, за да послужат на човека във възпитанието на тялото, астрала и ментала му.

Ето защо толкова мъки са изживявали някои да правят подготовки, та дано събудят някакво пулсче мъничко, някаква поточност да излезе от вечния Кундалини, за да направи онова, което милионите години правят чрез законите на кармата и на прераждането. Защото принципът на кармата е необходимостта, която материалните субстанции у нас трябва да получат, за да се освободят от онова, което носят. Носят големи желания – един астрал точно с това е мощен. Но този астрал трябва да бъде обюзден! Така както всеки кон, който искате да яздите, не може необюзден на волност да седите на него. Това е легендата и за Фаетон в древногръцката митология – когато синът не се вслушва в съвета на своя баща Хелиос и препуска конете с колесницата му. Разбира се, синът се погубва...

Светът е давал свои образци и символи, чрез които е характеризирал енергията и принципите, с които трябва да си послужим, за да можем да я освободим. И точно това ме учудва – много мислители, много учители... и в края на краищата никой не казва за Кундалини.

  • Кундалини е в състояние само за миг да изгори всичката ви карма!

Но трябва да може да го понесете, когато мине през вас, та ако е останала някаква кармична запетая, да я махнете!

Така че освобождаването, кръговратът, който имаме, ще минава през тези учения за карма и прераждане. Едни чрез победа над плътта, други чрез отдръпване от желанията, както съветва Буда, или пък както ще ви кажат джайните[22] – със съзерцание, с аскеза, със самодисциплина. Там се казва, че благодатта на човечеството се дължи на голямата, харизматична воля на светци и богове. Другаде се говори за ясновидци, пророци и пр. Никой от пророците обаче не е бил Велик Учител...

Има и една друга неуточненост – на пророческата институция не е предоставена лечебна дейност. Дори на Питията, на сибилите и пр. не е дадено да се занимават с лечебност, защото много добре са разбирали, че не могат да спрат и да изменят една карма, не могат да преобразят едно прераждане. Те могат да определят къде, какво, но не могат да определят постъпките на бъдещия роден. Затова тези, които искат да лекуват, трябва да видят пътя и кармата на човека, който е дошъл при тях. Човекът трябва да знае, че кладенец с жива вода има, но когато иска да направи добро, трябва да види от какво ще освободи някого. Да не го натовари с нещо друго, за което след това той ще носи отговорности. Когато един цар загубил битката, предложили му: или сто глупака и рая, или един мъдрец и ада. И той приел мъдреца и ада вместо със сто глупака в рая: „Защото – казал – един мъдрец може да направи от ада рай, но сто глупака от рая може да направят ад“.

  • Нито кармата, нито прераждането са детерминиращи в душата на човека!

Точно тук е величието на тази идея на съпровода на еволюцията – правото на свобода от тях, а не детерминираната им воля. И не чуждата, а личната воля е определяща. Кармата не е бреме, нито е предопределение. Вие сте, които я правите; вие сте, които можете да я разрушите – в съответната среда, в която живеете, да я нихилирате. Битието кармично се създава от нашата духовност – до нейната пълна свобода!

Голямата тайна на кармата е, когато сте се освободили и вече няма да идвате на прераждане. Това е теза и на будизма – да сте извървели пътя до състояние на нирвана. Инкарнацията за будизма се състои само в личностното, не и в Аза, не и в Бога – в будизма няма богове, няма и душа. Има бродеща личност и когато е получила великото си посвещение, тя може да се потопи в Нирваната – да остане в съзерцателността на блаженството. Но отговорността е да служите на човечеството, а не да се вгърнете, да се потопите в Нирваната. Да избегнете отговорност, не е акт на развитие, а удовлетвореност, която е много бледа в сравнение с великата жертва, а най-вече с прозрението, че освен дадените досега културни и духовни епохи има нови. И макар в будизма да има теза за Нощ на Брама, те не са оставили достатъчно будност в поведението на смелост да идвате обратно и да служите, а са избрали да се потопите в нирвана.

Под „нирвана“ обаче не трябва да се разбира само мирно насладие и блаженство, а един активен вътрешен свят, който безспорно дава отражение върху планетния човек. Другото е, когато приемете и пожелаете да се върнете за служение на човешкия род. Защото има цялост в еволюцията. Хората обичат да живеят със страха на Откровението, че ще бъдат унищожени, а не искат да изберат служение на човечеството, за да не бъде то унищожено. Много им е лесно да приемат, че лошият Бог ще ги изправи на съд и ще ги унищожи. Не!

Точно тук трябва да се разбере тайната: връщате се, за да работите за човешкия род. Защото човекът е толкова отговорен за всекиго, колкото неговият Отец е отговорен за всекиго! Когато е свободен, той става събожествен Съсътворител. И онова, което не е могло да обслужи голямата еволюция за единство на човека с Бога, трябва да го подпомогне, като даде вече още една енергия. Освен енергията, която при сътворението на човека е дадена, да влее духовната енергия, с която е извървял пътя на единството си. Именно тази цялост е и негов дълг, защото той вече няма себе си – има Сътворителя. Затова една малка част от Великите Посветени, които са извървели пътя на кармично и прераждащо се задължение, се потопяват в блаженството – малцина са, защото отговорността като прозрение почва да води. Другите слизат и дават големия урок.

За някой човек се говори – толкова е добродетелен, а пък има много страдания. Да, но за него първом те не са страдания, а възможност да акумулира бедата като вибрация върху един народ, т.е. върху националната карма, да вземе известна беда от отделен човек или от отделен род. Всеки си има кармата, но когато вие социално сте облекчили с една идея за нов път социалната карма на един народ, вие сте му дали лекота да понесе онова, което пак ще си го понесе, само че с известна тревога и мъка. Облекчили сте го! Това е ролята на тези, които отиват да дадат, ако щете, една светулчица като път на светлината, а след това едно Слънце.

Това е голямото знание на посветения – човекът, който в идея за сътрудничество прави себе си, така както се казва в нашето християнство: съработник Божий, Божий деятел. И оттук вече трябва да разберем, че кармата не трябва да тежи, а трябва да се осъществява, като дебушираме в нея онова, което се нарича „зло“. Защото под карма обикновено се разбира само зло. Не е вярно! Когато се каже „карма“, трябва да се разбере и наградата от едно дело, в което или сте изградили себе си в служение, или сте дали на човечеството жертва, както Христос я даде – за да даде закона за Възкресението, който е свобода от карма!

Оттук са големите битки, оттук ще продължават и безспорно разминаванията. Учение за изкупление и спасение – това е да избереш пътя, да се натовариш с тезата за свобода на другия. Това, което пак Учението на Мъдростта роди в идеята на бъдещето – не да се говори да обичаш врага си, а да разбереш, че той е твой събожник – той е ти! А иначе идеята за изкуплението, идеята за спасението стоят – стоят в отговорност на големия Аватар или Учител. Христос оставя такава идея, дава един свой чертан и изходен Голготски път, който аз наричам божествен; последваха Го хиляди, изповядват Го милиарди, но статусът „греховност“ стои. Стои!... Изкупени, спасени, а изповядват първороден грях!? Къде и в кой пристан ще спрат? Може ли да си изкупен и още да си грешен?! И виждаме настоящите волности. Достатъчно законът ги удря отляво и отдясно, за да им напомни...

Не са страшни греховете – страшна е липсата на прозрение! Защото безгрешие може да получите като воля – разбира се, съвсем не така цялостно – като воля на една нова Духовна вълна, но ако нямате прозрението да се включите в нея на служение (на служение, не на съществуване!), напразно е отишла цялата воля на това, което наричаме еволюция.

  • Еволюцията на Духовните вълни събира в своята философия двете доктрини – на кармата и на прераждането!

Кармата е не само като действие и постъпка, не само жертвопринос и молитвен обред, тя е доктрина. Кармата е философия на материята в съпровод за божество! Разбира се, тази философия се кръстосва с прераждането – другата неизбежност. Безспорна необходимост, в която трябва да направим съвместимостта на материя с Дух. Прераждането е съвместимостта между материя и Дух! Защо? Защото дълбоко в идеята на Сътворението последната вибрация на Духа в материя е също еманация на Божеството. Може ли То да се Себеотрече? Не. Може ли да остави Път за възземане? Да!

Но и кармата, и прераждането имат своя край – не само когато ще дойде Нощта на Брама, не! Защото онези, които могат да надмогнат кармата си, те спокойно извършват великото си дело. Тогава законът за прераждането е спрял и Посветеният не идва по изискванията на кармичните си задължения, нито по задълженията на един национален дух или пък на някакво посветено общество, а по Космична необходимост. Тогава служи на човечеството, на Небето, тогава е Космична некармичност!

Така че кармата е закон, но не вечен; прераждането е концепция, но не вечна! Може би тук е и илюзията на някои религии, които не са ги сложили. Но без причинност не може! И Христос ще каже: Който се гневи без причина, върши престъпление...[23] Значи има причинен гняв – когато се търгува със светостта на храма, как няма да изгони търговците; когато заблудата е повече от прозрението, как няма да нарече книжниците и фарисеите лицемери и варосани гробници[24]?! Той е, Който казва, че бихте получили голяма казън, ако кажете на брат си безумнико[25], а Той ги нарича лицемери. Това са валенциите, с които по-висшето прави своите преценки.

Трябва да разберем потребата от закона на прераждането и за класирането на кармата в поведението, когато се йерархират Духовните вълни, за да не оставим властната в хилядолетията идея за фатализъм и формирането на фанатици. Няма непреодолима карма, няма неразрушима карма, няма карма, която да не е била наградена, щом е служение във великата еволюционна пътека! Един Буда ще каже: Откажете се от желанията и няма да се прераждате! Всеки – казва – гради своя затвор. Що за философия е това?! Аз казвам точно обратното: Всеки гради своя рай! Защо трябва да имаме непременно затвор?! Ами нали чрез желания се тръгна към храм – защо на желанията трябва да предоставяме само отрицателна енергия? Защо не видяхме, че има и рай? Но онези, които го родиха като първа теза, запазиха рая само за себе си.

В Митологиите няма рай, защото в ада отиват всички души. Следователно брегът на кармата, която изповядват като причинно-следствено действие (не и като закон на еволюцията), ги оставя в ад, в преизподня. Христос сменя всичко. Той казва една фраза: Ново вино в стари мехове не се слага! – и виното е било ново, и нови мехове се намират, но в психологията на човека, която се определя още от законите на материята, остават трагичните последици на жестоките богове.

Индийците поставят на кармата един кръговрат на индивида през всички прераждания, една самсара[26], както те казват, веригата на отиване и връщане. Но това е принцип в еволюцията на човешката духовност. Защото иначе не може да се обясни как един човек има гениалност, друг – неграмотност; как един е разточителен, друг е пестелив... Откъде е тази йерархия на неравенството?

Тъй или иначе, законът за прераждането ще остане, докато човекът няма да получава местото, което кармата му отрежда. Защото и кармата, и прераждането не могат да му определят постъпките. Да, ще ви кажат, един ще се прероди в шудра, друг – в брахман. Но брахманът също сгрешава, както и Буда се разболява, когато от уважение към оная, която ги почерпила с ориз и месо, взел та ял... Посветен или не, кармата и прераждането не ви определят постъпката!

  • Нито кармата, нито прераждането са закони на предопределението!

Има предопределение, но всеки има своя мрежа, с която хвърля и лови или не лови риба. Защото в Евангелието има един момент, когато се казва, че цяла нощ хвърляли и нищо не уловили, но идва Учителят им – възкръснал, и им казва: „Хвърлете мрежата отдясно... Хвърлиха, и не можеха вече да я измъкнат поради многото риба!“[27]

Ти... Не кармата, не прераждането! Те ще ти определят време и място, но не постъпките. Постъпката е твое поведение. Тук е възхвалата, която говоря за Ева – тя, астралът, в желание за знание, взема плода на познанието... Затова не мога да се съглася с Буда: Убийте желанията и ще станете... Какво ще станете? Ами това желание да ядеш плода на знанието за доброто и злото?... Защото същият този Бог казва: „Ето, Адам стана като един от Нас да познава добро и зло“[28]. Привилегия било, а се казва, че имаме казън?!

Можете да разтрошите всички вериги! Много хубаво Христос рече: Дойдох да изпълня...[29], но разруши всичко. И точно това са правили всички Учители – и Кришна руши, и Буда, който се опитва да разкъса закрилата на кастите. Но кастите още стоят, защото Буда се е опитвал да се занимава с това, което социалният ред му е давал. Той е имал привилегията да бъде цар, който променя, а другите рушат духовните олтари, за да освободят хората от традицията, която е убийца.

Кармата има различни статути, има свои лица. Една карма се нарича Агами[30]. „Агами“ значи „бъдеще“ и е резултат на текущите действия. Тя е карма, която образувате до достигане на духовно съвършенство.

Когато вършите сега своето деяние в служение, трябва да знаете, че ще помагате на човечеството. Бъдещето е ваша отговорност. И следователно, когато имате Агами карма, вие сте, които ще `и носите белезите.

Само Големите могат да освободят някого от карма, за да послужи за нещо, което социалната карма или националният дух, или Всемирността го изисква, когато се правят Мировите Учения, където можете да извикате и да простите. Тук е силата на Христос да прощава, да освобождава не заради чудесата, с които непрекъснато се хвали християнството, не. Голямата тайна на Христовото Учение не е в чудесата, а в идеята един Миров Учител да поеме и роди свобода.

Измеренията да се вземе чужда карма са много тревожни и често непозволени. Това, което си говорят разни писатели и врачки: вашата карма е такава и сега ще ви направя една магия... Не е вярно, защото те не разбират от големите неща. Нищо не е дошло вън от собствената акумулация и постъпка. Човек трябва да дебушира сам – да нихилира своите кармични задължения. Така че, когато отивате някой да ви направи оракулско чудо – не вярвайте: „Ние му взехме кармата и той тръгна!“. Не! Нито пък могат да ви отнемат болестите: „Излекувахме го!“. Да, но на третия ден умря...

Това не значи, че енергията не може да преобратява. Напротив. Но кога? Ето това, което е знаел Иисус – знае кармата на съответния човек. И когато тя се изчерпва, му казва: „Стани!“.

Другата карма, това е Прарабдха[31] – зряла карма от предишен живот, която започвате в настоящето да консумирате. Както се казва в Библията: Каквото сеете, това и ще пожънете! Прарабдха карма ви обслужва, тя е вашата трапеза – вашата награда, вашето наказание. Карма, която сте натрупали и сега я консумирате.

И какво е голямото на пробудения – да я вика, да я иска, да `и каже: „Благодаря, защото сега мога да те понеса!“. Този, който не може да бъде благодарен на това, което се нарича „възмездие“ – наказание или награда, той не може да расте. На наградата трябва да гледате спокойно, равновесно; на наказанието трябва да гледате достойно: „Добре дошло!“. Някои започват да се ровят: „Защо съм така наказан?“. Търсят онова, което тогава не е било събудено в тях. И се ровят сега и с игла правят кладенец или още по-лошото – пускат кофата в кладенеца и не изваждат вода, ама пак пускат кофата... Не може, трябва човек да приеме гостенина си – себе си в деянията на миналото, да го нагости и да го освободи. Защото така себе си освобождава! А не да каже: „Колко си жестока, съдба!“. Няма жестока съдба, има непремерени постъпки в един минал живот. Награда обаче искат да получават. Ама някои казват: „Аз съм недостоен!“. Това измислиха християните: Аз съм недостоен; Аз съм като изверг[32], както ще го каже Павел. Що за поведение!... Та ти обиждаш и себе си, и Бога, Който те е сътворил! Бил изверг – че Бог изверги не създава! Човек трябва динамиката на своята воля да прочисти, или да понесе наказанието, а наградата да я приеме без съблазън, без евтина себична величественост!

Така „прарабдха“ е карма, направена преди, която започва да се изживява, т.е. да се изразходва, да се изхабява в едно настояще; която започва своето действие, своето определение на место, право на контакти. А вашето прозрение и знание ще мотивират бъдещите ви постъпки. Човек не може да остане само в това русло, в което му е поднесена – трябва да я променя. Трябва да се освободи от оракулското търсене – да влезе вътре в себе си, за да може да извика Онзи, Който рече: Адаме, где си? Тогава, когато чуе този глас, тогава вече може да прави с волята си промяна.

Възможно ли е да се иждиви кармата ви за миг? Може, когато определено дело трябва да извършите; когато за предназначение в даден миг ви извикат. Защото, разглеждайки деянията на учениците – апостоли, будистките ученици и пр., ще видим колко са несъвършени, но са извикани в едно велико служение. И тогава кармата ще си остане там и може да изгори в един подвиг, каквото направиха, примерно казано, апостолските деяния. Какъвто е случаят с един апостол Павел. Какво прави този най-върл гонител на християните? На пътя за Дамаск му се казва: „Савле, Савле, що Ме гониш?“[33] Аз те избрах да Ми бъдеш съд, в който да излея Учението Си пред народи... Стана ли друг, свърши ли кармата на Павел – кармата на гонителя? Свърши – с кармата на жертвения, с наградата да бъде апостол.

Кармата на Децата на Деня е карма на наградата, не на изолираните... Вашата карма е на възнаграждението, на великото служение. Това е карма, която в настоящия момент градира културата на битието ни и културата на света. Защото без Космичната благодат ние много трудно бихме потърсили свобода. Космичната благодат е именно голямата ни енергия. (В никакъв случай не е само биоенергията на Лазарев в неговата „Диагностика на кармата“. Не се занимавайте с кръстословицата на всекидневието.) Така че тази карма, която е сега, даже когато някой може да каже, че го стяга клупът, трябва да знае, че е благодат. Имаме кого да обесим, както имаме в себе винаги по един мъртвец, когото трябва да погребем – мъртвеца на миналото. Знаменит е Христос с думите си: Оставете мъртвите да погребват своите мъртъвци![34] Това е прозрение, това е озарение.

Друга карма това е Санчита[35] – карма, която е натрупвана в минали или настоящия живот и нейното въздействие все още не е проявено – няма условия да се консумира.

С изграждането на собствената си култура, с градирането на висшия и по-нисшия си ум на преценки, на събуденото съзнание на разумност, както и чрез лъчите на прозрението, с които вие се изграждате като култура, имало е моменти, когато това, което сте го вършили с желанията си, това, което сте го вършили с ума си, ви отрежда и някакво тежко наказание. Ако не може да го понесете, ако не може да го прозрете, тогава се казва: „Когато пораснеш!“.

Толкова велики са тези големи закони! И всеки поотделно в даден момент може да извика част от натрупаната си карма. Вътрешната потреба го извиква, когато има идея, а не желание. Идеите са, които могат да изгорят всички карми!

Така че тази Санчита карма ви я пазят, та тогава, когато тя бъде отработена или когато пораснете, когато вашият род, вашата държава или когато необходимостта на вашата душа за нова духовност я извика, да я изгорите, да я сложите на кладата. За да нямате земно притегляне и културна верига в новия си път.

Културна верига и земно привличане дадоха всички най-нови религии. Махнаха храмовете и каменните божества, но оставиха не митологичната доктрина на виждането за богове, а митологиите вътре в човека. Това е трагедията на човечеството и крайно време е да се направи ревизия на културите. Това беше погромът – унищожени са хиляди каменни божества и превърнати в музейни ценности, а в душите на хората остана суеверието, което тогава е било молитва на възземането. Аз много съм тревожен за всичката тази култура, която гледам в света – да не говоря за културата на „мамона“, която е толкова очебиеща и ние се извиняваме с това или онова, че има пране на нечисти пари... Кога ще операт нечистите души?!

Трябва да разберем тези три вида карми като генералния триъгълник на закона. Трябва да приемем идеята за превъплъщението или както го наричат – реинкарнацията, прераждането. С тази формула на прераждането ние забелязваме вече различията между душите – йерархия на душите. Една душа е по-скоро нравствена и добродетелна, друга е волева и творческа и прави, както се казва, разрушение и изграждане; един е гениален, друг е обикновен, трети е посредствен. Това е, което преражданията ви дават да четете. Защото другото е твърде неприлично – да ви дадат един живот, който – разкошен или беден, умен или глупав, безгрешен или грешен – ще го изживеете, ще отидете в Небесата и ще чакате няколко хиляди години да ви съди някой. Чак толкова да е жесток Бог!?

И така, каквато и да бъде кармата ви – дали онази, която ще вземете от миналото, дали тази, която сега ще правите, трябва да имате големия глед – Олимп, Голгота! А не Елевзийските тържества, където милиони отиват и си шепнат, за да ги осени, така както казвам, масовата психоза на поведение, че вярват. Много е важно да се надмогнете за лична вяра, която може да стане Път на другите! Кармата и прераждането не могат да бъдат „спъни камък“ на Децата на Деня. Любовта мина, Правдата, която беше проблем на постъпка и търсеше своята възможност за възмездието, също отмина. Дойде прозрението.

  • В Духовната вълна на Мъдростта същественото, което може да разруши кармата и да спре прераждането, е да бъдеш, не да имаш!

Да бъдеш – да бъдеш бог в развитие, а не да имаш и да чакаш благоволение на осенението. А когато си бог в развитие, тогава ти имаш осъзнатата мъдрост, която надмогва Съдбата и ти дава свобода от егото. Да бъдеш, за да си определяш времето на прераждане; да бъдеш, за да си личност, която може да послужи на великата преобратност, която човечеството направи със законите на преображението. Преображението е вече изявена карма, която разпръсквате, която демонстрирате, която владеете и която показвате на света. Защото нямате страх от богове! Голямата тайна на човека е да няма страх! Това, което с хилядолетия се е внушавало за неговото битие, е точно този ужас.

`Имането е жътвата, която трябва да направим, а б`ъденето е това, че носите в себе си и семето, и сърпа за жътвата. Така Духовната вълна на Мъдростта ще предостави на човечеството една идея как да разгадаем, как да разчетем листа на кармата и прераждането, след като неизбежно всичко ни свидетелства за еволюцията като върховен закон, сложен от Отца: Да сътворим човека; Адам не може сам, нека му сътворим помощник, нему подобен...[36] Идеи, с които виждаме как Бог в Сътворението дава стъпалата на човешкото съвършенство. И безспорно му предоставя пътищата, чрез които всеки може за себе си и в служение на другите да достига това, което казваме: човекът – свободен.

Идеята на човека е идея за свобода! Битката на човека за човека бе хилядилетна; битката да освободим Бога у човека е новото! Човек може много да се колебае дали да бъде или да не бъде... Направи го един Хамлет: Да бъда или да не бъда? Писаха го в културата, че това е „неволевият, чувствителният човек“. To be or not to be? – а волята му взе, та просна пет трупа на сцената...

Всяка мисъл – било като възхвала или като проклятие, ви създава добра или лоша карма. Това, от което човечеството най-много трябва да се брани, е недостойната мисъл – тя е най-пагубна. Тя е тежката верига, с която човечеството е оверижено в пътя си. Повтарял съм, че природата е безжалостна, човекът е жесток! Безжалостна е, защото найната еволюция брули дървета и троши клони, плиска води и разрушава градове... Но кой ще опложда цветовете, кой ще умива омърсените градове? Тя, която е безжалостна. А човекът е жесток, защото не се спира нито пред олтара, нито пред трона. С мисълта много малко се е работило – едва сега човекът пристъпва към овладяване на мисълта, която има своите поделения. Тя е, която придвижва човека, защото Адам значи „ум“, както Ева значи „астрал“.

Цялата тайна на прераждането може също да се разгледа както като индивидуална, така и като групова необходимост. Съзнанието на нашата душевност в групата, в която принадлежим – в един дом или в едно племе, или в една държава, съставлява едно кармично ядро. И все пак – всеки поотделно е в своя принос. Така историческата отговорност го изпречва пред интереси, които да надмогва или да го научат на добродетели. Така създава понятие за държава и отговорност. Обикновеният човек не може да носи отговорности, но историята го вика и той върши подвизи – възпитава своята плът и своя ум в идея за жертва, за да може тази жертва след това да ферментира върху неговата лоша карма.

Националността може да бъде потребна като огнище, в което да се преродят души. Има една територия на Земята, която служи като преизподня, там пращат на прераждане развиващите се бавно души. (Дали ще ги наричат „мужици“, това няма никакво значение.) И не е проблем само на наказание, проблем е не на възмездие на кармата, а за констатация, която трябва да роди будността на ума им в преценка на земно присъствие. Умът да потърси прозрение. Ето тези светулки нощем, които са достатъчни – една светулка, сложена на челото, ви дава път!

Така че, когато говорим за прераждането, ние трябва да приемем неговата неизбежна потреба – не за извинение, че Бог е жесток, а за това, че човекът трябва да стане осъществен бог. Казах, че само човекът констатира Бога, защото Бог е в него! Иначе е много смешно: Бог се разхождал из Рая и търсел Адам... Що за Бог е Тоя, Който не може да види къде е Адам – нали е Всевиждащ, Всезнаещ!? Бог в Адам пита: Къде си? Направи ли Ми олтар? Кога ще Ме изведеш?

Идеята за превъплъщението е основен закон за природата, защото виждаме усъвършенстванията. Даже това, което обикновеният човек прави като облагородяване. Ние не можем да отнемем духовната пулсация на Прамайката Пракрити – Утробата на природата. Но можем да `и дадем и на нея – вместо да ядем, както се казва, диви круши, ядем питомни. Ето едно сътрудничество. Превъплъщението е основен закон на еволюцията – за да вървим към съвършенство. След това ние имаме едно пулсиране, с което обслужваме еволюцията. Колкото по-съвършено създаваме в еволюцията собственото си тяло, толкова по-съвършено е това, което наричаме природа. Така обслужваме и своята карма. Казвам, че кактусът на всекидневието разкъсва гърдите ни.[37] Да, но ако създадем кактус без бодили, няма вече да разкъсва гърдите ни. Тази еволюция, която се съпровожда с кармата, ние я облекчаваме, правим я по-съвършена. И не е целта да загубим болезненост, целта е да трансформираме болезнеността в благодат, чрез която растем!

Така ние можем да говорим за една будност, която е свобода от страдание, която се определя не от текстовете на прераждането, защото този основен закон, заради който сега човечеството е сковано, ще изчезне. Прераждането е процес, придвижващ еволюцията напред. Този принцип, който обслужва цялата планетна еволюция, има една велика тайна – царство Небесно, а не земна преизподня! И тук е величието на Христос – от това царство Небесно, където са великите тайни, да каже: Дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях.[38] Моята енергия е там! И така можа да роди знаменитата фраза: Аз съм Пътят, Истината и Животът! От голямата еволюция Той създаде Път за съвършенство.

И тук вече можем да кажем, че човекът потърси подобието. В този, който се нарича „съвършен“, в този, който се нарича „светец“, в това, което е Христоподобие – в него се търси. И апостол Павел казва: „Разпнах се с Христа“[39]. Не казва, че се е съразпнал с Йахве; не казва, че се е съразпнал с повелението на пророците. Не, с Христос! Христоподобието! Това е, с което се изгражда. И тогава ние можем да потърсим тенденциите, с които законът за еволюцията със своите съпридружители – именно реинкарнацията (прераждането) и кармата – работи в света, за да създаде култури и да изведе човека не към безгрешника, а към съвършения.

Чрез прераждането ние ще стигнем до йерархията, където всяко противоречие ще бъде отметнато... В мохамеданството, когато се създава човекът, Иблис[40] не иска да му се поклони. С това показва поведение към Твореца си, към Аллах. Страхът, който опасва всички религиозни съзнания и социални доктрини (защото и те досега си служат с насилие), страхът да признаят свободата на Твореца в себе си, за да го осъществят, роди първата „анатема“ – Аллах проклина Иблис. Значи нашата дързост е там: в липсата на страх да признаем това, което Творецът е създал – материята в човека. А тя не е само материя, тя е одухотвореност в нейната последна вибрация за пристан на планетата, която наричаме Земя.

Така че, когато разглеждаме еволюцията в нейните тезиси на карма и прераждане в Духовните вълни, ще трябва да ги вземем в буквалната им същност и тогава да разберем откъде идва това проклятие. В липсата на прозрение, че плътта – плътта на планетата, от която човекът е сътворен – е толкова духовна, колкото той може в даден момент да я направи, и че тя е потребна на Бога, защото Той, Бог, го казва: По образ и подобие Божии. Тогава какво искаме? Да прокълнем материята, каквото направиха хилядолетията? Не! Одухотворете я, така както го направи един Иисус Христос!

Иблис получи проклятие – това е двубоят заради човека, между Бога и силите, които не са искали да има друг в живота на света. Още тогава егоцентричното начало е бранело терен – терен за себичност, а не жертва за еволюция.

  • Кармата и прераждането не са един исторически акт, те са Космично битие!

Те са Космичен закон. Тези два принципа, съпровождащи голямата идея на учението за еволюцията на човешкия дух, изграждат системи за култура. А културите са неизбежно изведени от религиите, както и голяма част от изкуствата. Кармата и прераждането създават култури, защото именно тези закони и върховенството на еволюцията са изнесли възможността някой да създаде Учение за битие. И тук е величието на Хермес – чрез гласните да познае имената и да подчини боговете. Неслучайно казвам, че не Египет посвети Хермес, а Хермес посвети Египет! Защото институциите трябва да се изпразнят от минало, тогава когато идват нови личности, нови Учители, нови Богове.

В голямата тайна на служението има Седем Лъча на еволюцията, с които се изгражда, ако можем така да кажем, събуждането на човечеството, от които се разгръща цялата му култура в Седем Коренни раси със своите поделения – седем субраси. В идеята за една нова епоха и нейната зрима приложност на теогона, на човека-бог, тези Лъчи са сложени в действие в три големи отдела, в три сфери – Политика, Религия, Образование, в които белязаните работят.

Първата сфера е на Политиката. Политиката като доктрина се съпровожда от три Лъча: Лъча на Жизнелюбието, или на Администрацията, който е Първият от Седемте, Лъча на Целостта, или на Предаността – Шестия Лъч, и Лъча на Делотворството, или на Дейността – Седмия Лъч.

Казвам, че история се прави от волята за цезаря и от молитвата на жреца! Лъчът на Администрацията, или както го нарекох – на Жизнелюбието, е волята на цезаря в сферата на Политиката. Това, което се прави сега, не е политика, това е мъченичество. Аз говоря за държавника, за фараона, говоря за онова, което минава градации на посвещение, за да носи идея за държава. (Затова един Аспарух е велик!)

В тази сфера – в Лъча на Целостта, е работил Иисус. Иисус е дал идея за Мирово съществувание, за Мирово братство. Без Лъча на Целостта, т.е. на Предаността, не може да се прави държава – поданикът, или този, с когото се гради историята, трябва да е предан, да е цялостно отдаден. (Затова хората са измислили названието „ренегат“, когато някой е напуснал политическа партия, или – „родоотстъпник“, когато е напуснал отечеството в бягство от тревогите, което то има да изживее.) Предаността е опорната точка на живота на личността, на семейството, на държавата – преданост към идея. Безспорно идеите се сменят, идеологиите еволюират, личностите кармично се превъплъщават, но предаността е, която създава цялост. Защото тя, предаността, не прави сепаратизъм.

Там работи и Лъчът на Делотворството – Лъч на това, което наричаме „труд“, „ритуал“. Не трудът и ритуалът, които ви правят роби, а които ви освобождават от роба. В ритуалите трябва да се намери мистичната енергия или част от паметта, с която се заучава служението. Ритуалът е част от паметта, с която си заучил едно принадлежание, показал си една преданост. Делотворство може да бъде и гражданската доблест, с която на човека е даден меч или пък му е даден кръст и върши ритуал. И тук вече именно кармата и прераждането си определят хората, а те от своя страна правят страници на живот.

Втората сфера е на Религията. Там работи Вторият Лъч – Лъчът на Молението, именно на Религията, и Четвъртият Лъч – Лъчът на Предсказанието, или на Изкуството.

Има ли го Лъча на Молението още в началото на Сътворението? Да. „Ora et labora“ – „Мол`и се и работ`и“. Вижте, още когато Отец Сътворителят праща Адам да се развива, му слага двете тези. Едната е да работи, т.е. в Делотворството – в първата сфера, и другата е във втората сфера, в Молението – моли се. Да създаде олтар и в същото време да създаде обред; да създаде тайнство, с което да се посвещава и да му се търси отговорност. Той самият трябва да преценява отговорността си. Когато отива да взема причастие, знае, че трябва да е постил и ще трябва най-малкото да се окъпе.

Лъчът на Молението е, с който и цезарят си служи, когато отпраща своето войнство за битка или когато го посреща за радост. Церемониалът, с който набогатява душевността като памет за отговорност – това е голямото. Но в Лъча на Молението много бавно се еволюира. И затова с отговорност казвам: Религиите най-бавно стареят и най-дълго стоят стари! Там изживяваме ужаса на овехтялото мислене.

Там работи и Лъчът на Предсказанието, т.е. на Изкуството. Няма религия без предсказание и няма религия, която може да бъде легитимирана за живот без изкуство. Изкуството само за себе си е едно предсказание и в същото време една демонстрация на посветеност. И вижте, когато Христос ходи Своя Голготски път и когато кръв и пот, както казват, избиват на лицето Му, света Вероника Му дава една ленена кърпа да се обърше и образът Му се отпечатва. Неръкотворност!... Част от съпровода на голямото религиозно битие, церемонията на този път на възземане. Виждате изкуството как оставя един образ – образа на Христос. Така започва християнското изкуство.

И третата сфера е на Образованието. В този отдел е Третият Лъч – Лъчът на Проницанието, или на Философията, и Петият Лъч – Лъчът на Доктрината, или на Науката!

Философите като надстроечно, трансцендентално мислене колкото и да блуждаят, все пак оставят тайни и знания. Оставят предпоставки човекът да не е еднолинеен, да не е едновалентен; да съпоставя в себе си диалектичната даденост: аз и Той, Той и аз. Защо, как, къде, за какво? Създават предпоставки за малко по-високо мислене, извикват на живот доктрини. А дали ще бъдат приложени или не... Защото един Платон дава идеята за идеална държава, от която даже една, бих казал, валенция не можа да се сложи. Но философията е да се намери обяснението, логичната оправданост и морална задължимост.

Първото основание на другия Лъч в тази сфера – на Науката, е експериментът. Експериментът, безспорно, е доказателство за доктрината на очите и на ума. И все пак там прозрението дава някои открития. Прозрение е и сънят, който също е метод на работа. Той е част от една незрима и зрима експерименталност. Сънят е свидетелство, че имаме някакво друго поле на възможности – осезаемо или неосезаемо, това няма значение. Така че експериментът не е достатъчен, защото той удовлетворява само зрението. Прозрението е доктрина не на ума вече, не на сърцето, а на откровението. А сънят дава прозрение, за да удовлетворява очите още.

Този, който иска да прави държава, който иска да създава теогония, който иска да прави земни царства или космогония, трябва не само воля на цезар да има, трябва да има знания за религия, проницания за философия, доктринерства за наука – да обоснове не само собственото си поведение, а да сложи и стремеж на обикновения да прави цивилизация и подвизи.

Седемте Лъча са не само жизнено необходими – те са и концепциални, и практически приложими. Те действат и работят всекидневно. Който ги осъзнава и отговорно ги ползва, създава величие! Всичко това е обосновано от кармичната потреба, от закона за прераждането и от поточността на еволюцията, която се влива във Вечния Океан. Но капките създават океан, няма океан без капки – те са той!

Това са законите, които могат да бъдат прилагани, усвоявани. Те ви съпровождат до онова единство, което Христос демонстрира – до Синовност, когато можете да кажете: Аз и Отец едно сме!

Това е, което ми е дало право да кажа, че човекът е един зрим теогон, човекът е един еволюиращ бог. Кармите и преражданията го съпровождат, за да бъде свободен в своето приложение, че е Дете на своя Отец!

Голяма е наградата и тежка е отговорността на Децата на Деня – да надкрачат кактуса на всекидневието и битието на рождението си.

Роденият има едно право – да се прероди за Рождество!

 

[1] Иоан 14:12.

[2] Иоан 19:5.

[3] Матей 3:17.

[4] Лука 22:69.

[5] Шюре, Ед. Великите посветени. Т. I. София, Плевен, Евразия-Абагар, 1991, с. 140.

[6] Вж Роман, Й. Митове. София, Ведрина, 1996, с. 337.

[7] Битие 1:3.

[8] Битие 1:11.

[9] Битие 1:26.

[10] Напърт, Дж. Индийска митология. София, Абагар, 1994, с. 186.

[11] Блаватска, Е. Тайната доктрина. Т.1. София, Астрала, 1993, с. 378.

[12] Сатсварупа даса Госвами. Очерци за ведическата литература. Пловдив, Бхактиведанта бук тръст, 1994, с. 47.

[13] Иоан 8:7.

[14] Матей 5:28.

[15] Иоан 15:22.

[16] Напърт, Дж. Индийска митология. София, Абагар, 1994, с. 187.

[17] Напърт, Дж. Индийска митология. София, Абагар, 1994, с. 187.

[18] Матей 6:3.

[19] Ювенал. Сатири. Книга V, сатира 13.

[20] Ваклуш Толев. Беззаветен завет. София, 2012, с. 142.

[21] Изход 3:2.

[22] Джайнизъм (Jina, „победител“) – религиозно-философско учение, основано в Индия през VI в. пр. Хр. (Бел. ред.)

[23] Матей 5:22.

[24] Матей 23:27.

[25] Матей 5:22.

[26] Напърт, Дж. Индийска митология. София, Абагар, 1994, с. 283.

[27] Иоан 21:6.

[28] Битие 3:22.

[29] Матей 5:17.

[30] Свами Шивананда. Практика Карма йоги. София, 2008, с. 65.

[31] Свами Шивананда. Практика Карма йоги. София, 2008, с. 65.

[32] 1 Коринтяни 15:9, 8.

[33] Деяния 9:4.

[34] Лука 9:60.

[35] Свами Шивананда. Практика Карма йоги. София, 2008, с. 65.

[36] Битие 2:18.

[37] Нур 1/1998. с. 4.

[38] Матей 18:20.

[39] Галатяни 2:19.

[40] Иблис, наричан още Шейтан или Шайтан, е името на Дявола в исляма (Бел. ред.).

 

Още от броя
AXIS LIBRI (1/2013) Дерзайте − няма зло!!! Be dearing − there is no evil!!! Кармата е философия на материята в ... Проглас (1/2013) Дерзайте – няма зло!!! Тезата за Кармата и Прераждането в Духовните вълни е една нова преценка на идея за Път. Предшестващите религиозни съзнания (многобожия, двубожия и пр ... Кармата и Прераждането в Дховните вълни Кармата е философия на материята в съпровод за божество; Прераждането е съвместимост между материя и Дух! Епохите дадоха своите енергии в израстването на човешката душа в правото `и да ... Среща на Ваклуш Толев с Редакцията на Общество Път на Мъдростта Редакцията е легитимирана с жертва – заради Новата Духовна вълна! Единственото, което може да се каже за работата на Редакцията, това е идеята за жертва. Най-безспорната даденост ... „Духовните дарове на България“ том II – „Историзмът в българските земи“ (Представяне) (Представяне) „Духовните дарове на България“ е аурна същност срещу социална страст! Жорж Трак: Добре дошли на всички! Изключително съм радостен, че в този зимен ден м ... Ден на Рождеството и представяне на „Духовните дарове на България“, том II – „Историзмът в българските земи“ Раждането е за еволюиращия, Рождеството е за Посветения! Хорово изпълнение на камерен ансамбъл „Йоан Кукузел Ангелогласни“   Петко Атанасов (журналист): До ... 20-годишнина на списание Нур Списание Нур остави нов Феникс – събожника! Ваклуш Толев: Добър ден, уважаеми госпожи и господа! Добър ден, Деца на Деня, слезли за служение! Моите благодарности! Никога Не ... Мъдростта в скрижали: Свят – Светове Глава I, Тема 1.8 Свят – Светове „МЪДРОСТТА В СКРИЖАЛИ“ е молитвен шепот и грохот на океански вълнолом, неизмерими дълбини и неовладени върхове, имена на култу ...