Среща на Ваклуш Толев с Редакцията на Общество Път на Мъдростта

Арxив | брой 1 / 2013

Редакцията е легитимирана с жертва – заради Новата Духовна вълна!

Единственото, което може да се каже за работата на Редакцията, това е идеята за жертва. Най-безспорната даденост, която се прави от ваша страна и от всички други, които под една или друга форма вършат принос. Този принос не е към настояще, което не изисква бъдеще. Всяко настояще има един прощален момент – така е и когато детето прохожда. И неслучайно съм казал, че сте Деца на Деня – вие направихте своето прохождане!

Разбира се, това беше легитимирано не само с жертвата, която всеки поотделно извърши със своята даденост, със своята предназначеност, но и с крайната цел. Една нова Духовна вълна влиза в битието на човечеството – осъзната или неосъзната – за нея се изисква жертва. И вие я дадохте. Защото не е малко това, което направи Обществото – никак не е малко. Не е важен конфликтът с онова, което си отходи своя път – важно е да се махне булото, с което е препречен гледът на човечеството в неговата пътнина. Човечеството, за да се осъзнае от своето пещерно съществуване до своите Небесни простори, не може да не изживее този катаклизъм на смяна на Духовните вълни, идващи една след друга. Те са създавали онова, което исторически се нарича „бедствия“. Човечеството намира едно извинение – да говори не за развитие, а за страдание. Най-голямата грешка на човека е, че се облича в дрехата на страданието, а трябва да се различи страданието от развитието като предназначение.

Вашето предназначение като Деца на Деня се крие точно в тази фраза – на Деня! И никак не се учудвам как в Откровението е дадено, че ще настъпи безнощие. Всичко има една дълбока даденост, причинна връзка, само че ръстовете определят кое може да се даде и кое – не. И вашият дълг тук е не задължението, не – а приносът! Приносът на вибрациите на еволюцията. Затова трябва да махнем съблазънта за корони – човекът е повече от една корона! А боговете са повече от нашето поклонение. Те или са Богове, или са преходност, но всяка преходност пък е давала на човека съответната купичка храна, ако щете.

Тази необходимост – както аз да изкажа своята благодарност, така и вие да приемете Небесната грижа, беше назряла. Нашата благодарност е определена от вашия ръст – колкото хората стават повече олимпийци, толкова по-малко глупави храмове ще се строят. Не може човек да каже, че идеята за храм не е хубава, когато медитацията на мисленето казва: Човекът е храм на Бога! А понеже не е намерил несменен Бог, той самият трябва да се утвърди.

  • Единственият Бог на човека си остава човекът!

Но боговете са потреба – потреба, която извежда от земята до Небесните селения... Питал ли е някой Природата, когато не е имала потачен от човека Бог – попитал ли я е някой: Как се чувстваш без Бог? Да, но идва човекът и дава на Бога образ като своя. А когато не е имало още човешки образ на Бога, е имало тотеми...

Общество Път на Мъдростта направи една физиономия, която е не само достатъчно необходима, но и безспорно много потребна. Вие нито сте „официална“ Редакция, нито едно служение имате само – вашето служение е първом Учението. А неговите необходимости са списанието и издадените досега книги. И другото: тази вътрешна необходимост от споделяне дава облик на Пътя на Учението на Мъдростта. Този Път не се определя от констатации – той се определя от приложности. Но ще каже някой: „Приложността е констатация“. Не, констатацията е за трудовото задължение, приложността е израз на жертвата.

Всеки в своята възможност на духовен ръст дава своята приложност. Един разбира от литература, друг – от музика, трети разбира от концепциални виждания, четвърти – от грижа... Това са феномени, които съпровождат една цялост. Защото ние не правим отделен факултет, каквито университетите имат.

Учението Път на Мъдростта е, както социолозите казват, надкласово. Класата е социална единица. В това отношение животинският свят е белязан със съответната борба – когато две животни се срещат и се бият кое да е главатарят. В човешката психология лежи социологията, докато идеята за йерархиране на съзнанието е универсална еволюция. И тя го позволява – от онова лазене, което прави детето, до онзи старец, който ще си купи бастун. Тази потреба е и в нравствени, и в социални измерения. И тогава тази разлика отработва поведение.

Ако човекът съзнателно може да квалифицира нещата, ще види, че природата изказва болката си с гръмотевици, които раздират небесата `и, или с дъждове, които удавят хиляди същества... Универсалността на човека е тази, че всички тези неща ги е абсорбирал и е направил в себе си поведение – социално поведение.

Това е голямата тайна – вие трябва да разберете сега, че ръстът на Общество Път на Мъдростта е в съразмерност с Мировото съзнание. И че идеята за човека бог в развитие не е илюзорност, а е стъпало в стълбата за Небето. Има качване и слизане. Само че в онова качване – след метаморфозата смърт, се отработват пътеки, правят се Пътища, асимилират се Духовни вълни с възможната поносимост.

Ние не можем да не кажем истината, че изстъпления в развитието има и че те са болезненост, болезненост на самото същество. Но болката градира и виждаме вече докъде е стигнало човечеството. Да, но в Откровението е дадено и още едно същество – с крила, човекът не е последен. Не е последен! Защото той притежава част от Космичния ум, осъществява йерархии и прилага воля за битие.

И тук е моята благодарност към вас и към другите, които имат сътрудничество, за приноса, който всеки със своята даденост прави в това, което наричам човека бог в развитие. Колко още – столетия ли, хилядолетия ли – той ще прави битие тук, това е отделен въпрос. Както виждате, допотопни животни няма вече. Дали човекът ще бъде „допотопен“ – ами щом ще има крила, защо да не е?

Тази ваша съзната отговорност в приложна воля да правите Път е голямото, на което много, много съм благодарен! Чувството ми на признателност не може да се измери с това, че съм казал: Благодаря ви! Но моята благодарност може да събуди във вас, ако щете, още един милиметър ръст за служение. Да, сега е чудато, че се броите на пръсти; утре няма да бъде чудато, когато крилатите ще бъдат милиони. Този прираст е, бих казал, моята награда...

Под една или друга форма винаги, когато е имало стадо, след това е имало индивиди. И сега е така. Потопите какво са били – не са ли гърч?! Но никой не може да намери и да определи кога започва човечеството, макар че в Библията е казано – едва в шестия ден е сътворен човекът. Вижте кога е започнала еволюцията, формирайки онова, което е вашата възможност да имате висота. И ето че човекът ще бъде с крила. Разбира се, подхвърлена е една илюзия с ангели, архангели и пр. Само че те нямат нашата еволюция, а пък преходната еволюция не може да не бъде задължена на Този, Който вдъхва живот.

Нещата са много мъдри, за да бъдат прости; нещата са много прости, за да бъдат мъдри! Не може да няма нисши същества и не може да няма висши. Само че някой трябва да разгадае кои висши кога са били нисши. Затова не се учудвайте, че архангелите нямат нашата еволюция – човешката еволюция носи Дихание и крила!

Вие още нямате представа тези нови знания, за метаморфозата на Небе и Земя, колко голяма тайна носят на бъдещето. Но ще видите, че човекът може да лети! Затова не се учудвайте, че сега си е направил самолет. И знаете ли кое е много достоверното за нас, българите – че ние сме между първите, които правим самолети... Българският народ е белязан, защото е пратен да създава епохи.

Разбира се, това, което ви предстои, е дадено. Обаче не всеки може да чете скрижалите на Творчеството – затова е в линията на съществуването. Ето, на планетата се храните с физическа материя, но в отвъдността трябва да се храните със Себе си като вложеност. Това е голямата тайна на Творчеството, това ви е дало Път в служение на Обществото и в идеята за жертвата.

Човек трябва да се научи да се освобождава – не от онова, което е в повече, а от това, което е в него – за да бъде бъдеще! И виждате закона за оплождането – чрез него човекът е бъдеще, иначе как щеше да има човечество? А хората гледат на него само като сладострастие – като налудничави се мляскат по телевизията, толкова обидно. Сякаш човекът е една евтина целувка, а не е една дълбока взаимност!

  • Жертвата се осмисля от взаимност, защото другият трябва да я понесе!

Винаги е имало личности, които са били разпъвани, които са били и възкресявани. А вижте какво ни показват! И така идват известни акционни моменти в битието на човека – било биологичното, било психичното, било социалното, било творческото... Усетили са как умът да си направи свои постулати, но не са усетили как да не съблазняват ума си в низости. Учудват ме...

Първото нещо, което човек трябва да опази, това е съвестта. А че на някого съвестта е „ашладисана“ с дива ябълка вместо с питомна... Научете се от постулатите на Учението да правите анализи.

Не е проблемът за социалния натиск, за жертвите, които се дават. Жертви винаги се дават и затова, като се върнат от война, войниците ги награждават. „Не убивай!“ Не убивай, но ги награждават... Ако на войната не спечели – взимат му земята. Тази широта трябва да имате.

Така че – анализирайте битието си. Един път ще отсъдите със социалното право, друг път – с Божието. И тогава, когато започнете този анализ, вие физиономирате онова, което Христос рече: Аз и Отец едно сме! – Излизам от гроба! Макар че невежеството обиди Възкресението и го сложи в религията си, за да внася страх в изповедника. Но човекът е много повече от изповедник. И ако този, когото са пратили за Бог, не е надкрачил поне малко човека, той не може пък да създаде Път. Затова в една война този, който покаже жертвеност – дават му орден; онзи, който покаже страх и бяга – съдят го. Контраверсии! Има поведение, което си облякъл – страданието или себе си.

И ако аз съм ви благодарен, това е, че с книгата „Беззаветен Завет“ наистина голяма работа свършихме. Ама не е още съвремие на хиляди... Вижте, не това е важно – важното е да знаете, че след човека идва събожникът в стройната хармония на планетната даденост. И тогава наистина с известна вердиктност човекът е благословен.

Абсолютът праща в йерархиите! Но само Абсолютът остава несменен, а другото е сменно. И тогава религиите се сменят: имате тотем – имате и Разпнат. Кой кога ви е потребен? Когато сте същество, ще имате тотем; когато сте в състояние „разпнете ме“, ще имате Възкресение като Път. Ето това е, което трябва да се разбере.

Тук е моето задължение. Аз много пъти съм раждал в себе си идеята – кога и къде да поблагодаря на избрания от вас Път, защото това не е малко. Проблемът е за поносимостта на идеи, които се наричат още тайни, защото не са раздиплени. Проблемът е човек да смени кръвната пулсация, а аз казах, че няма да има и кръвни групи. Може това да стане след хиляди години, може да стане след столетия – това не ме интересува. Интересува ме приливът, който ще прави единство.

С това чувство реших да направим събиране, защото доста припряна, доста изморителна беше работата по книгата сега. Но това, което се искаше и което можеше да се направи от ваша страна, се даде. Безспорно, може да не се стигне до най-съвършения израз, но онези афоризми, които са сложени... те да станат ковчеже на вашето богатство, е достатъчно.

Много задължително е човек да се улови в етапите, в които се явява на света, и да поддържа тази необходимост, която троичният свят му предоставя. Трябва да поддържа идеята за одухотворяване на материята. Това е именно вибрацията, която човешкият организъм носи със своите физиологични дадености и духовни ценности, със своята мисъл и Кундалини. Но колкото и много да говоря за Кундалини, докато човек не го събуди, си остава суеверник.

Кундалини е светилище! Който не го познава в неговата цялост, има само отделен феномен и прави някакви чудеса. Бях казал изначало още: идеята на Учението не е чудото! Затова искам много аналитично да погледнете на Учението, макар че приложната ви воля сега е това – да правите книги, и то наистина много добре. Ние не можем да се сърдим на хората, че не са минали етапа на едноокия. Но когато с едното око не оценявате приложност, тогава ще ви затворят третото око и ще ви дадат две! Разбирате ли тази тайна?

Никоя Духовна вълна не идва ей-тъй, само да продуха дима от комините. Никоя Духовна вълна не идва да отгони дим – тя идва в къщата да смени онова леговище, в което хората с хилядолетия са правили приноса на старата Духовна вълна. Следователно логични са революционните скърцания и социалните жертви – да сложат на изпитание и на клада онова, което изживява себето. Разбира се, в това отношение еврейщината никога няма да каже на човека, че е бог. Защо? Защото те мислят, че по този начин Бог е ограбен.

Сега Духовната вълна на Мъдростта вече е Аз и Той сме едно! Тогава с какво трябва да се прости човекът? Ще трябва да се прости със своята телесност. Тази малка, бавна стъпчица сега трябва да започне. Не е проблем вече дали сте верующи, проблемът е дали можете на една Нова Духовна вълна да дадете своята субстанция! И по този начин вече се отработва поведение, което изгражда духовността.

Духовната вълна на Мъдростта е сложила своето начало! От приложността и променената воля на бъдещето зависи колко дълго ще съществува. А заключението ще го оставим на тия, които ще възкръсват.

Това, което мога да ви пожелая, е да се приготвите за служение, в което трябва да демонстрирате и идеята за Възкресение!

Одухотворената материя е и свобода от материята!

 

21.11.2012 г., Пловдив, Дом на Мъдростта

Още от броя
AXIS LIBRI (1/2013) Дерзайте − няма зло!!! Be dearing − there is no evil!!! Кармата е философия на материята в ... Проглас (1/2013) Дерзайте – няма зло!!! Тезата за Кармата и Прераждането в Духовните вълни е една нова преценка на идея за Път. Предшестващите религиозни съзнания (многобожия, двубожия и пр ... Кармата и Прераждането в Дховните вълни Кармата е философия на материята в съпровод за божество; Прераждането е съвместимост между материя и Дух! Епохите дадоха своите енергии в израстването на човешката душа в правото `и да ... Среща на Ваклуш Толев с Редакцията на Общество Път на Мъдростта Редакцията е легитимирана с жертва – заради Новата Духовна вълна! Единственото, което може да се каже за работата на Редакцията, това е идеята за жертва. Най-безспорната даденост ... „Духовните дарове на България“ том II – „Историзмът в българските земи“ (Представяне) (Представяне) „Духовните дарове на България“ е аурна същност срещу социална страст! Жорж Трак: Добре дошли на всички! Изключително съм радостен, че в този зимен ден м ... Ден на Рождеството и представяне на „Духовните дарове на България“, том II – „Историзмът в българските земи“ Раждането е за еволюиращия, Рождеството е за Посветения! Хорово изпълнение на камерен ансамбъл „Йоан Кукузел Ангелогласни“   Петко Атанасов (журналист): До ... 20-годишнина на списание Нур Списание Нур остави нов Феникс – събожника! Ваклуш Толев: Добър ден, уважаеми госпожи и господа! Добър ден, Деца на Деня, слезли за служение! Моите благодарности! Никога Не ... Мъдростта в скрижали: Свят – Светове Глава I, Тема 1.8 Свят – Светове „МЪДРОСТТА В СКРИЖАЛИ“ е молитвен шепот и грохот на океански вълнолом, неизмерими дълбини и неовладени върхове, имена на култу ...