Проглас
от Нур 1/1997 за темата
ЧОВЕЧЕСТВО, ИСТОРИЯ, КУЛТУРА
„Господи..., що е човек, та го помниш, и син човечески, та го спохождаш?“
(Псалом 8:1,5)
За Христовото съзнание и за Духовната вълна на Мъдростта човечеството е изявеното и еволюиращо Адамово начало и потомство. Само човечеството има история и битие за култура – те са неговата биография.
Конфликтът е между сътворения Адам и Дървото на познаване „добро и зло“ – „Адам стана като един от Нас“ (Битие 3:22), т.е. бог.
Проницанието ни говори, че човечеството греши не защото нарушава закона, а защото иска да е с култура и да е праведно – съизмеримо с Бог. Но никой още не е казал: „Ето човека бог!“, макар да е речено вече: „Ето Сина Божий!“
Трагичното в историята е, че търси само минало, което банализира в безплодния израз: „Историята е учителка на народите“; търси само факти, убили личната памет и социалната динамика!
Трябва да се знае, че йерархията на човечеството е дело на Учителите – те дават универсалното в религиите, които търсят бъдещето. Да, едно напътено бъдеще! Но в навик на съскърбие човечеството се изживява в непреходност. Затова религиите най-дълго стоят стари.
Човечеството в историята е религия на Учителите, както Бог е религия на човечеството!
Историята и културата са биография на човечеството!
(мото на темата)
Проглас
от Нур 2/1996 за темата
БЪЛГАРИЯ – ДУХ И КУЛТУРА
Културата не е рефлекс на мислене,
тя е душевно развитие!
Един народ възмъжава чрез култура и бран, макар че боговете имат само едно оръжие – Словото!
Културата е обществена молитва, а молитвата е изповядан дух пред личен и Миров олтар. Духът като национален израз е характеристика на Божията щедрост и личната воля на народ и държава. Малко са народите, които могат да се похвалят с харизматичния дар на белязани чеда, както нашия. Историческото време извежда концентрирания обществен дух в школи – Преславска, Охридска, Търновска, и възрожденски тенденции, след като се е съхранявал с вегетативно безмълвие в робски дни. Не е риск да наречем българския народ дарен със знамения: „Азбучна молитва“, „О писменех“; Бог и България – единство в двойна плът...
Културата е идея за предвара на злината и свобода от малоценност. Обидно е, когато един народ живее по съображение за оцеляване, но низост е, когато оправдава безличието си с чужда воля. Никоя култура и ничий дух не могат да избягат от историческата правда, социалната отговорност и своята еволюция!
България като битие е дом на духовното възмъжаване – Път на Мъдростта!
Културата е обществена молитва!
(мото на темата)
Проглас
от Нур 2/1997 за темата
ДЕН НА БЕЗСМЪРТНИТЕ БЪЛГАРИ
Само българите имат седмолъчна звезда!
Единственият народ на планетата, който не може да живее нито миг без Небе, е българският. Слязлото Небе, слезлият Танг Ра, е неговият земен олтар и неговата тържествуваща и тъжна песен. Свещен е човекът, а не институцията! Затова не пагодата, кханът носи Орендата. Ето защо древните българи не са оставили многолики паметници, а личности – пътуващи богове, оставили са Мадара.
Душевността на българина се е измъчвала и се измъчва, че всичко трябва да усвои и приложи в измеренията на римо-византийската култура и след това в измеренията на европейската етика за истина чрез разум, а не чрез откровение. Въпреки материалните и културни постижения душевността ни остана мистично зрима и приложно ирационална, т.е. живот легенда и преценка, че е време да се сменят божества, които са лоши човеци, с човеци, които са добри богове.
Робствата ни налагат чуждо и колективно съзнание и продължаваме да изживяваме психоза на страх от личности. Склонни сме още към обща молитва и утешителна взаимност край Стената на плача вместо към лична Голгота.
Време е духът на българина да бъде преценяван в приложна воля и изявено светителство. Кхан Аспарух, цар Симеон, св. Йоан Рилски... са личности, които не следват, а предварват живота, които не отразяват, а предричат!
А ние вече имаме 13 човека, които са добри богове за Род и Родина, за да направим Ден и Дом-светилище на тези безсмъртни българи (поименни). Те не почиват в мир, нито са минали в друг полк, а работят в историческия ни път за тържеството на националния ни Дух!
Жертвата не е лична, личен е актът на жертването!
(мото на темата)
Проглас
от Нур 2/1999 за темата
КРИШНА, ХЕРМЕС, ХРИСТОС –
ДУХОВНО РОДСТВО
Само Реалното винаги съществува...
(Бхагават Гита)
Когато човек обезсили изкушението, разтълми чудото и пожертва царствеността, той познава Мировия образ на съвършенството в дрехата на Божествения. А божествеността е псевдоним на еволюиращия зрим теогон.
Верният не се уморява в надмога, знаещият е с надвластие пред безгрешния, а служещият се жертва за света! Ето защо изповеданията ги разделят, йерархията ги води до безсмъртие и животът ги събира в Единосъщие. Така се раждат Химните на вярата, Свещените скрижали и Синовете Човешки и Божии – една симфония на Космичната еволюция.
Така се ражда богоречие: Мъдростта не скърби нито за живите, нито за мъртвите (Кришна); Устните на Мъдростта са затворени освен за уши, които могат да слушат (Хермес); Бъдете мъдри като змията и кротки като гълъба (Христос)!
Кришна, Хермес, Христос – Деца на Космичната еволюция!
(мото на темата)
Проглас
от Нур 3/2005 за темата
ОТГОВОРНОСТТА НА МИРОВИЯ УЧИТЕЛ И ПОВЕДЕНИЕТО НА УЧЕНИЦИТЕ
Учителството е оазисът на живата вода!
Учителството е Конституция за отговорност и поведение!
В Конституцията на Българското княжество – 1879 г., има чл. 61, ал. 2, която гласи: „Всякой роб, от какъвто и пол, вяра и народност да бъде, свободен става, щом стъпи на Българска територия“.
Това е вече Конституция на битието, това е вече светилище – идея за бъдеще! Затова наричам България школа за предназначение – школа за среща между Божията човечност и Човешката божественост.
Инициираният е отговорност, обучаващият се – поведение! Отговорност е Учителят да остави Път, да освети жертва, да направи Самокръщение и Единосъщие; а поведението се себеобрича на свобода от минало и приложно служение без Себе си. Свобода от минало – пътят на посветените! Всичко ново творя, рече Христос.
Хилядолетията са оставяли свещени образци, но еволюцията и сакралните революции са ни дали Бог за свобода от богове.
Достойнство е Учителите не само да се самокръщават, но и да се самоосвобождават в протяжността на времето в името на сакралната революция човекът бог в развитие.
Спирайте само пред оазиса на живата вода, където спряха тримата мъдреци!
Учителството е история без автор!
(мото на темата)
Проглас
от Нур 4/2005 за темата
ОТИДЕ ЛИ СИ ХРИСТОС?!
„Нека бъде Твоята воля.“
(Матей 26:42)
Иисус е съзнавал двете Си естества – да не отрича Божията Си човечност, носена от Човешката Му божественост.
Христос е знаел как да изяви Твореца – и като Бог-Сътворител, и като Син Човешки.
Раждането е тайнство, Рождеството е Битие, т.е. „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение!“ (Матей 3:17) и „Където Аз отивам, ти не можеш да дойдеш подире Ми сега...“ (Иоан 13:36).
Затова Иисус прави раздяла, а Христос – Път!
Иисус прави раздяла с майка Си (която остава вечната Богородилница) – Иоане, ето майка ти; жено (майко), ето син ти; раздяла с учениците Си – Тайната вечеря: измива им нозете – приготвя ги за Път; раздяла с принудата – причисляват Го към грешниците и престъпниците; раздяла с културата на отживени съзнания, чийто нарицателен образ е Стената на плача.
За Духа гроб няма – има Път!
Христос – т.е. Помазаничеството, като благодатна дан в служение на тази планета, няма да Си отиде като посвещение; няма да Си отиде като Голготски Път, Разпятие, Самокръщение, Възкресение, Единосъщие; няма да Си отиде като Съсътворител и като Пантократор!
Гроб има преходността – Духът гроб няма!
(мото на темата)
Проглас
от Нур 2/2009 за темата
УЧИТЕЛЯТ КАТО ЖИВОТ
Учителят е Мирова необходимост и планетно историческо битие!
Учителят е освободено съзнание за жертва! В този смисъл Бог, в идеята Си за Син, е човек и се ражда феноменът всесъжение, т.е. жертвата. И за Учителя няма по-тъжна и по-скръбна забрадка от безотговорността – тя нихилира достиженията на жертвата!
Човекът като Учител е осъществена пулсация на Мировото съзнание. Затова като социален живот Той е идея, като духовен живот Той е откровение – като идея е Път, като откровение е Свобода!
Кое легитимира Неговото служение? Битието на саморазпната личност. Саморазпятието е битката между платното на плътта и савана на смъртта! Учителят опровергава насилието, като дава Възкресението – ирония над съдбата. Учителят е повече от Учението, защото е неограничен в битието на своя Планетен Логос. Той е тайна, макар да повелява тайнства, чрез които разкрива подстъпите до трона на Свободата.
Само смирението – което нарекох Знание, а не добродетел – не е обидило съдбата и Господа! Тези, които проиграват съдбата като лична жертва и поругават Господ като Миров път, са погребана еволюция (както някои ученици на Буда и Христос).
Най-тежката обида за планетния живот на човечеството е идеята за грехопадението – акт на административна нужда и верско внушение, т.е. на статика и отречена еволюция.
Духовните вълни са проекция на Себеосъществяващия се Бог и на живота на Учителя!
Всемирността е Неговото битие,
служението е Неговата реалност,
последованието наше е Неговото потвърждение!
(мото на темата)