Проглас
от Нур 1/1993 за темата
СЛОВО ЗА ДУХОВНИТЕ ВЪЛНИ
В еволюцията няма противоречие – има развитие!
Всяка Духовна вълна е излив на Планетния Логос, Божествена еманация, която храни планетната цялост. Тя е подкваса и носи развитие; тя е промяна, но не и насилие. Духовната вълна не атакува отделна чакра, а докосва душевната цялост; тя не е унищожение, а филтрация за чистота. Нейната светлина и нейното оплождане трябва да бъдат внесени чрез динамиката на енергиите. Това извършват Богосиновете, които са предназначени за върховна жертва.
Седем светилника има в битието на човека, седем духовни Културни раси и седем Духовни вълни го плискат и обожествяват. Различните Духовни вълни не си противоречат. С Правдата научихме полюсите, с Любовта научихме прощението, с Мъдростта учим светостта на признанието за прозрение, с Истината ще приготвим живота си за Свобода!
Свободата е неограничението, което само Бог има!
Духовните вълни са степени в усвояването на Бога!
(мото на темата)
Проглас
от Нур 3/1993 за темата
РАЗДВОЕНИЕ – ЦЯЛОСТ – СВОБОДА
Приятелят е едно второ Аз.
Питагор
Откакто е изгонен Адам от Едема (Рая), той изплаща дързостта, че: „Стана като един от Нас да познава добро и зло“ (Битие 3:22). Дързост за цялост на разкъсаната гръд! Предопределението е сбор от нашето битие и възмездност пред Всемира.
Откакто е свален триножникът на делфийската Пития, над света се носи една глуха и тъжна въздишка на търсещия и чакащия човек пред портите на Аполоновия храм, където пише: „Познай себе си!“. Когато човек се себесъзнава, той е свободен; когато се бори за себесъзнание, той се развива!
Е ли е човек наистина само едно изгонено дете на Бога? Не! Окултното знание е борба срещу груповата душа – удобна за улицата и обидна за личния дом. Човекът усвоява и прилага някои религиозни необходимости, но само да облекчи страданието си, без да е още отговорен, че като Син Човечески е Алфата и Омегата.
Човечеството трябва да намери черпало за живата вода от кладенеца на Мъдростта! Защото Мъдростта е Богораждаща Приснодева!
Само Животът е цялостен, другото са елементи на развитието!
Свободата е пулсация на Абсолюта!
(афоризъм от темата)
Проглас
от Нур 3/1994 за темата
ОГЪН И СВЕТЛИНА
Космосът е една религия на пламеннозвучност!
Само Огънят може да изгаря съня на довчерашното битие, защото плод на Огъня е Истината!
С воля за знание, път за съвършенство и идея за единство държим в ръцете си еволюция като:
Прометеева светлина, която е борба за човека;
Таворска светлина, която е борба за безсмъртие;
Възкресенска светлина, която е борба за Божественост!
Чрез Огъня и Светлината човек е спасен от малоценността да отрича Бог в себе си и да създава лична и социална трагичност – толкова ясно четима в историята човешка. А Духът му е дал огнени дракони, огнен бик, Змия-Огън, Дух Светий...
Вярата е идеология на лично битие, хранено от Всемирната трапеза! Затова Христос рече: „Докле съм в света, светлина съм на света“ (Иоан 9:5).
Светлината е видимият образ на Огъня;
Огънят е Баща на света, Светлината – Майка!
(мото на темата)
Проглас
от Нур 5/1994 за темата
ЖИВОТ И СМЪРТ
„Смърт не ще има вече...“
(Откровение 21:4)
Безспорно е, че смърт предстои всекиму. Закон ли е – не, казън – не, награда – не; еволюция – да! Защото гробът е майка на друг живот! Духът не може да оставя вкаменелости!
Идеята Живот предшества Танатос (Смъртта). Бог, Животът, ползва Смъртта – Животът беше светлина, която в мрака свети и мракът я не обзе (Иоан 1:4-5).
Смъртта, която не може да надвие Живота, изгражда науката на безсмъртието. Идеята за безсмъртието отдавна не е привилегия само на боговете. Диханието е безсмъртието!
Животът е царствено изкуство, а човекът е още едно недоизречено битие! Затова Плотин ще каже: Целта не е да си безгрешен, а да си Бог! Тъжното е, че човек още не се божее, а живее с душевна градобитнина на грешник. А Христос рече: Който вярва в Мене, няма да умре! Ако човек още не е безгрешен, може да бъде поне знаещ.
Животът е отречена Смърт – това е идеята на Сътворението!
Само Животът е непобедим!
(мото на темата)
Проглас
от Нур 4/1995 за темата
ТВОРЧЕСТВО И ТРАДИЦИЯ
Мъдростта е пътница в коловоза на интуицията!
Райската ябълка нямаше да бъде предмет нито на размисъл, нито на противоречие – както много неща още стоят в Рая неучастници в битието ни – ако Ева не беше я откъснала.
Ева внесе динамика в йерархията знание – станахме като Боговете да знаем що е добро и зло, преди да имаме живот в Бога. Кой я научи? Змията – Мъдростта!
Историческият човек не е опровержение на райския, а проявена Божествена воля за еволюция – човекът да тръгне да търси ключ за друг храм. Традиция и творчество...
Дълъг, уморителен и жертвен е пътят на Правдата, който възправи Бога срещу човека; пътят на Любовта чрез прощението спаси Бога в човека: Идете и кръщавайте в името на Отца и Сина, и Светия Дух! Свобода от възмездие и от прощение е пътят на Мъдростта, който е идеята да бъдеш, не да имаш!
Мъдростта не е празник на будните, а всекидневно безсмъртие – тя е йерархия на богове!
Творец е само Отец!
(мото на темата)
Проглас
от Нур 6/1995 за темата
ВОЛЯТА – ВСЕМИРНА СИЛА
Волята е Миров пристъп на Универсума в идеята на Себеосъществяване!
Няма недействен Бог, няма недействени божества! Човеците почитат не мъртъв Бог, а динамичен – Възкръстващия, Който ще каже: Аз съм Животът!
Волята като Миров пристъп най-характерно е демонстрирана в шестдневния акт на Сътворението – Да бъде... и биде!
Всеки ден от Шестоднева е скрижала, където Вечният е писал – Митология, Правда, Любов, Мъдрост, Истина и Свобода, за да изгради храм на поведение, а Волята йерархира стойностите на писаното като Духовни вълни. Волята не е една от Духовните вълни, но цветът на нейната аура е израз на безпокойството на Еволюцията в тяхното градиране!
Има сляпа воля, има лична, социална, Мирова, а само веднъж и творческа Божия. Сляпата воля търси осезание, личната – жертва, социалната – подвиг, Мировата – Възкресение, Божията – Живот! Молитстващият я търси със зов: Да бъде Твоята воля...
„Да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята.“
(Матей 6:10)
(мото на темата)
Проглас
от Нур 2/2004 за темата
БИТИЕ, НЕБИТИЕ, ПАКИБИТИЕ
Тайната на Битието е: Да бъдеш!
Само Бог живее! Той не е реформатор, Той е Творец!
Той е воля за Сътворение и Път за обожествяване – като доктрината на Учението Път на Мъдростта.
Затова Човек, не човекът, няма да престане да търси Бог – докато намери Бога. Бог като Мирово съзнание, не като изповядана сила или олицетворено име! Съзнание, което от Хаоса ражда; или което еманира, атомира; или което е Воля, която създава света. Така различните концепции ще дават отличаващи се оценки на Битието, Небитието и Пакибитието.
За нас Бог Отец, условно, е името на Твореца на Битието – на Нищото, от Което е всичкото, на Безпричинната Причина. И Той не възкръсва, защото е нероден!
Сътвореният Адам и роденият Йешуа се срещнаха на Голгота, водени от еволюцията, като път на съвършенството, както рече Христос: Бъдете съвършени, както е съвършен вашият Отец!
Еволюцията е човешкото наименование на Светия Дух в жизнеността ни!
Битие има само в Отец!
(мото на темата)
Проглас
от Нур 1/2011 за темата
ВЕЧНОСТ И БЕЗКРАЙНОСТ НА
ЛОГОСА И ЧОВЕКА
Да се загубите в Себе си е провиденция; да се намерите във Вечността е „Аз и Той сме едно“!
Ръстът на човечеството започва от Хаоса; от Демиурзи; от Богове; от Логоси; започва от Космоса – Семеоплодител. Човекът е себеизворен в Космичния порядък!
Кой е първоусетният момент – Бог ли да сътвори човека, или човекът да роди Бога? Голямата енигма е да се измери вечността с Диханието, а не с времето! Така ние сме божества в условност и в призната безкрайност; така Космичният човек става преходен бог, т.е. еволюция. Затова трудът на Сизиф не е в безсмислието, а в липсата на отчаяние!
Бог Отец е безначален по същество и по битие, а Синът Човечески е безначален по същество, но не по битие. Обидно е човек да се приема и схваща само като утвърдена даденост в съзнание още неоплодено. Трябва да се види като йерархия в Духовните вълни. Човекът не може да бъде лишен от света на Вечния и от пътя на Безкрайността. Но само Христос маха дистанцията човек-Бог – маха я чрез Разпятие с Възкресение. Овладяна Божественост и призната Безкрайност!
Животът няма само нагледна приложност. Той има и духовен образ, символизиран чрез неутробно родената богиня Атина Палада – мъдрост, която е себеизворен Космичен порядък.
Мъдростта е зрима и приложна откровеност!
Логосът е свидетел на осъществяващата се Вечност,
човекът – свидетел на Логосовата тайна за Безкрайност!
(мото на темата)