Проглас
от Нур 4/1993 за темата
ИНТУИЦИЯ, БОГОВДЪХНОВЕНИЕ, БОГООТКРОВЕНИЕ
Откровението е Слово на Всевишния,
изречено чрез устата на творението Му!
В тревожни дни битието на човека е хранено с манна Господня;
В дни на развитие профети дават заповеди и правила на живот;
В дни на тържество Откровението свидетелства за пришествие на нова Духовна вълна!
Такава е йерархията на еволюцията, пътят на Божествения живот – предсетен, определящ и животворен, т.е. интуитивен, боговдъхновен и богооткровен.
Взаимно тези степени не се отричат, както и всички царства на Универсума, но взаимно се освобождават по лествицата на осъществяването. Те са очите на Знанието, защото Бог чрез Естеството Си ни учи, а чрез Откровението ни дава тайните Си!
Има една тъжна песен, с която светът не бива да остане. Това е песен, писана от ръката на отрицанието: Рече безумец в сърцето си: „Няма Бог“. Наша отговорност е да сменим този ритъм.
Навикът да се композира само на петолиние не е обречен дълг за избраника: Ново вино – нови мехове!
Човекът е един подвижен храм на богопознанието!
(афоризъм от темата)
Проглас
от Нур 5/1993 за темата
ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕ И ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ
Роденият Христос работи в сътворения Адам!
Когато противоречията станат повече от знанието, тогава човекът търси просветлението – сменя йерархията!
Величието е нужно, но не е достатъчно за предназначението.
Историята не е достатъчно знание за битието; истината няма род, няма дом; тайната е в служението.
Потребна е дързост, за да се отхвърли траурната дреха по миналото, както направи Моисей – „Като порасна, отказа се да се нарича син на фараоновата дъщеря“ (Евреи 11:24).
Потребна е жертва, която надкрачва прага на предопределението, както направи отиващият Иисус на Кръщение – „Този е Моят възлюбен Син; Него слушайте!“ (Марко 9:7).
Потребно е преображение като изявено предназначение – Ти си Синът на живия Бог, рече ап. Петър. Чуйте гласа на Небето, повярвайте на апостола!
Адам е предопределението, лична съдба, а Логосът е Космичното предназначение Аз и Отец! Осъществявайте се като предназначение!
За вечното Пътят е труден,
достойна съдба го отрежда
и често човекът принуден
чрез чужда ръка се отвежда...
(мото на темата)
Проглас
(Непубликуван)
от Нур 6/1993 за темата
ЙЕРАРХИЯ НА ЖЕРТВАТА
Цялостната идея за жертвата е еволюцията!
Жертвата е път, по който е трябвало да мине и минава човечеството, в идеята за съвършенство и свобода. Тя ще сменя своя характер като приношение за изкупление и като благодарност за награда.
Първата жертва е Мирова – Бог в Сътворението: „... и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа“ (Битие 2:7).
Втората жертва е лична – човекът, който „стана като един от Нас (боговете) да познава що е добро и зло“ (Битие 3:22) и слезе като съзнание на земята да спасява човечеството, т.е. себе си!
Тотемният и езическият свят като обредно служение подсказват, че човекът е един видим бог;
Авраам казва на света, че жертвата е право на Отца: Иехова-ире – Господ ще предвиди;
Христос рече: Милост искам, а не жертви.
Това е йерархия на поведението!
В Духовната вълна на Мъдростта жертвата не присъства като омилостивяване или като награда, а само като деяние на Духа!
Йерархията на жертвата е съдействие и участие в
Мирозданието!
(афоризъм от темата)
Проглас
от Нур 1/1994 за темата
ЙЕРАРХИЯ И ЕДИНСТВО
„Аз съм Алфа и Омега...“
(Откровение 1:8)
Йерархията е воля на Всемира, която нарушава покоя и като потреба на Великата тревога събужда пътника и посочва Пътя.
Този пътник трябва да чуе Проповедта на планината; да поиска жива вода, от която няма да ожаднее. И като влезе в градацията Деца на Деня, да вземе главнята на Мъдростта и да тръгне от дом на дом, защото Денят започна!
Така неуморният ще има неделима съдба с националния дух като предречен дар на всеслужението и ще рече: Господи, при Тебе има думи за вечност – къде да отида да ям хляба на Живота? На трапезата на Единството – защото Аз и Отец сме едно!
Аз и Отец едно сме е привършена йерархия – осъществено
Единство; в егото намираме хода на Йерархията,
в Алтер-егото – Единството!
(мото на темата)
Проглас
от Нур 4/1994 за темата
ПРЕДАНОСТ И ОТГОВОРНОСТ
Предаността е поведение за сигурност,
отговорността е дълг към Бога!
Светът не може да се изживявя да еволюира чрез предаността като индивидуална, сборна, родова и всечовешка потреба пред царството Небесно. Това ражда молитва и олтар.
Земята учи човека на преданост, Небето обаче го приема в отговорността на осъщественото! Това е свобода от идеологията на малката мисъл, че е само земен жител.
Историческата преданост, която обвързва човечеството с миналото, е най-дълбокият коловоз на устойчивостта, но и най-тежката верига за волята на отговорността пред бъдещето – „И имаше голям ропот у народа за Него“ (Иоан 7:12).
Бремето на фактите пред стрелата на провиденцията може да ни остави без обиталище в отвъдността.
Приложената преданост и отговорност са белег вече на живеене, а не на вегетиране!
„Аз трябва да съм в онова, що принадлежи на Отца Ми!“
(Лука 2:49)
(мото на темата)
Проглас
от Нур 1/1996 за темата
ЧОВЕКЪТ В РЕЛИГИИТЕ
Човек не определя битието на Бог, човекът определя себе си!
Едва ли когато Пилат е рекъл: Ессе hото! – Ето човека!, е искал да опровергае постулата на Римската империя „Човек за човека е вълк“. Но идеята „Ето човека“ разруши не само неговата империя, а и предишния човек, като го нарече храм Божий – даде му свобода от култа на миналото и прозрение за бъдеще!
Човек с тревожно безпокойство се търси в Създателя си – съзнава се като материя и Дух, хляб и молитва, гроб и Възкресение, и познава, че Бог в човека е борба за Истина! Човекът изживя „Теогонията“ на Хезиод и „Метаморфозите“ на Овидий като познание, но унижено бе градиран в девет кръга на Дантевия „Ад“ като нравствена погрома, макар че Христос му даде единство с Отца.
Кой човек е потребен днес? Този, който в бъдни времена ще чупи печатите на Книгата на Живота, където пише: Човекът е бог в развитие!
Теологичните идеи еволюират и йерархират човека!
(мото на темата)
Проглас
от Нур 3/2000 за темата
БИТКАТА МЕЖДУ МИСЪЛ И ОТКРОВЕНИЕ
Дайте на света името на Богобьдното изповедание!
Зримият теогон – човекът бог в развитие, ще бъде тревогата на Третото хилядолетие. Започва битката между очовечването и обожествяването, между мисъл и откровение. Битка между Огъня Небесен и Огъня земен, между Боговластния и боголикия, между Дух и материя.
Адам е паметта на Природата, докато Богооткровението е Слово, изразено чрез устата на роденото творение – на Синовността като същност на Божията воля. Затова мисълта не бе освободена от културата на трудолюбието и обeзгрешена в потребата на познанието. С откровението обаче човекът е защитната мисъл на Бога в идеята му да се усвои като Сътворител.
Мисълта не може да се отрече, но трябва чрез прозрението и смирението да бъде осветена като идея за възкресение, което пази тайните на откровението. Мисълта нарича човека светец, откровението го прави свещен!
Богооткровението няма посредници, то е пряката среща човек – Бог, Бог – човек!
Битката между мисъл и откровение е битка
за очовечаване и за обожествяване!
(мото на темата)
Проглас
от Нур 2/2001 за темата
БОГОУПОДОБЯВАНЕ, БОГОУСВОЯВАНЕ, БОГОПРИЛОЖЕНИЕ
Богоуподобяването е свобода;
Богоусвояването е жертва;
Богоприложението е Възкресение!
Богоуподобяването, Богоусвояването и Богоприложението са трите страни от триъгълника на Учението Път на Мъдростта. Змията – Мъдростта, е вече, която води!
Жертвата е платена дан от Мировите Учители и признание на изпълнен дълг, а Възкресението е харизма на приложено безсмъртие!
Да се търси човек у Бога е ограничение на Бог, но да се търси Бог в човека е потребната Му осезаемост!
Чрез човека Бог се осъществява и човекът чрез Бога се познава! Затова Единородието е Същност от Отца, а Първородието – присъствие на Божествеността.
Богоуподобяването, Богоусвояването, Богоприложението –
това е човекът бог в развитие!
(мото на темата)
Проглас
от Нур 2/2002 за темата
БОЖЕСТВЕНОСТТА КАТО СОБСТВЕНОСТ
Да бъдеш, а не...!
Личната собственост, най-вече правото на живот, е обявена за свещена и неприкосновена. Божествеността като собственост е сакрална азбука, с която е написана Книгата на Живота – съзнанието на Бога в човека!
Божествеността като собственост е културата на бъдещето на Третото хилядолетие. Тя е усвоена и приложена идея за безсмъртието, т.е. конституционен текст за непреходност. Синът човечески е син Божий, екзистенция на Сътворението, което дава и Дух, и плът.
Божеството не може да бъде оскърбено, че зачитаме творческата Му воля – сътвореното Му дете да стане Негов Единосъщ Син! Всеки притежава собствена божественост не като дар, а като еволюция на Божията човечност. Няма вечна собственост, защото всичко се освобождава от преходното, тъй като в Нищото няма времена!
Кое лично тайнство прави човека властник на божията си собственост? Тайната вечеря!
Кога настъпва свободата на Бога от човека? Когато човекът повече не умира – безсмъртен е вече.
Това е битка срещу касти, карма, предопределение, прераждане – битка на новия Олтарник!
Божествеността е неотменна даденост,
а не харизматична щедрост!
(мото на темата)
Проглас
от Нур 4/2003 за темата
РАЗДЯЛАТА КАТО СРЕЩА
Не търсете спомен за човека!
Трябва да се разделим с човека – за да се срещнем с Бога! На човека могат да се приписват Божии качества – Божията човечност, но на Бога не могат да се приписват човешките недостатъци. Той не прави потопи от недоволство и отмъщение, нито от разкаяние, а за да се раздели от минало и да се срещне с нов човешки род.
В природата големият закон на еволюцията е безжалието: смърт – заради безсмъртие; гроб – заради възкресение. Но човечеството не можа да разбере тайнствата, затова остана при явленията.
Раздялата като среща е характеристика на Знанието в Учението Път на Мъдростта срещу отдавна потъналата в мъгла култура на Добродетелта. Никой не знаеше кога да направи раздяла и с кого да се срещне. Това роди ужаса на митологичните безсмъртни богове, защото нямаха живяна смърт. Раздялата като среща е най-мистериалният акт на тайнството Огън – Феникса.
Небето и земята са разделени (Дух и материя), за да се срещнат у човека – еволюиращ бог!
Раздялата като среща е път за обожествяване!
(мото на темата)
Проглас
от Нур 2/2005 за темата
ЛИЧНОСТ, ИНДИВИДУАЛНОСТ, КОСМИЧНОСТ
„И казва им: вървете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на човеци.“
(Матей 4:19)
Ecce homo! Няма по-цялостно същество от човека. На растителното и животинското царство не се дава религия!
Човекът е не само планетен или израз на един енергиен център – той е и Космичен, и Индивидуум, той е и съ-Сътворител. Затова древните са казвали: „Познай себе си и ще познаеш боговете.“ Не митологичните божества, а трябва да познаеш Бога, който еманира богове и според вибрациите на съответните полета изгражда ангели, архангели, серафими, херувими, власти, престоли... т.е. еманира одухотворена материя.
Човекът има сумирана еволюция и живени сакрални революции. Така Адам става човек-концепция и скрижала на паметта; той е микрокосмос и планетоносител. Затова Учението Път на Мъдростта казва, че човекът е един бог в развитие, т.е. сома и пневма.
Човекът е една идея за поносимост на Свободата и по скалата на йерархията на Духовните вълни неговият Дух става един персонален Бог. Божията човечност се извежда чрез Човешката божественост!
На Бог не се прави характеристика, нито пък хороскоп!
Индивидът е свързан с Космоса; Индивидуалността –
със Земята; Личността – с човека; Синовността –
с Божеството; Духът е свързан с Бога!
(мото на темата)
Проглас
от Нур 2/2007 за темата
РАЗВИТИЕ И СПАСЕНИЕ
Реката на развитието е дело на Божията човечност и Човешката божественост!
Развитието е събудено прозрение, кръвообръщение за път, а спасението е молитвен пристан. Но те са временна утеха в идеята за предназначението. Защото, ако развитието не стане осъществена Божественост, никога спасението няма да ви направи Съсътворители! Тази ваша необходимост е Единосъщието!
Не е риторичен въпросът, че нито умирането, нито безсмъртието са опровергани. Бог търси човека в Себе Си, а човек – Бог в Себе си! Това е служението без Себе си, защото двамата са Себе Си!
Развитието е отречена статика на Сътворението. Сътворението е полярно – Дух и материя. Мъдростта обаче не е полярна! Учението Път на Мъдростта е свобода от натрапени богове – да не стоите вечно маловръстни, т.е. първородни грешници в услуга на институции! Да се кланяте, е минало; да жертвате, е изживяно; да властвате над човешката си власт, е Мъдрост! И тогава човек ще каже не Прости ми!, а Научи ме!
Всички отиват да съблазнят Пенелопа, но никой не може да владее лъка на господаря – Властта.
Има развитие! И само Всемирният Месия е мисия в историята на Духовните вълни и осмисля развитието!
Развитието е Път; спасението е Истина;
Себеосъществяването – Живот!
(мото на темата)