Мъдростта – Живот!

Деца на Деня, Денят ви чака и вие имате основание да бъдете не само в неговия изгрев, а и в неговия заник – в неговия кръговрат, защото сте зид, върху който ще бъде изграден храмът на Мъдростта. Някога, преди да стъпя в прага на един живот, бях написал:

• В живота ветрове ще люшкат
  съдбата ми незнайна
  и хората с меч ще мушкат
  чувства, мисли, святата ми тайна!

Това е и вашето бъдеще. Хората ще мушкат с меч святата ви тайна, но храмът чака своите свещенослужители, олтарът чака своя първожрец!

Мъдростта отваря дверите за нов характер! И затова Учението на Мъдростта е една нова характерогония – раждане на характер. Мисълта е, която създава предпоставките на характера. И вие ще прибавите към своя мисловен и духовен свят едно сияние, една нова символика. Предстои ви обещаващо пътуване, едно чакащо ви осъществяване – с Духовната вълна на Мъдростта в битието. Това е предречение и този, който не може да надмогне миналото заради бъдеще, трудно би извършил дела, достойни в настоящето!

Не забравата, не отрицанието, а жертвата е, която надкрачва минало. Вие трябва да надкрачите не миналото на някой друг, а собственото си. Този, който не може да мине собствената си сянка, винаги ще има видение, че го гонят незнайници.

Мъдростта е една идея за световната душевност! И ние всички сме неимоверно отговорни за нейното приложение. И никой не може да бъде упрекнат, че по-малко е принесъл, а повече е взел от трапезата на Знанието. Мъдростта освобождава човека от скрупули, че по-малко е дал, а иска повече да вземе. Вземете колкото можете повече от трапезата на Мъдростта! А вашата щедрост след това ще проличи – дали сте служители на целостта за Всемирна и Божествена еволюция на човешкия род. Това е да направите Мъдростта живот – Всемирно служение на бъдната Духовна вълна, на която благословението носите, а отговорността си ще докажете!

Мъдростта е осветена любов с приложена воля! Вие може да състрадавате, но ако не пристъпите към действие, не сте милосърдни. Жертва заради милосърдието – това е действието на Мъдростта! Погрешно е обаче да се мисли, че Пътят на Мъдростта не носи тревоги. Носи, защото тревогата е част от урока за будност, както събуждането е едно освестяване и връщане към себе си заради самата еволюция. Еволюцията се осъществява тук (не толкова в отвъдното царство), за да бъде човек осенен с повече светлини и с нови знания.

Мъдростта е най-освобождаващото знание на утрешния ви ден! Има една тайна, която Теософското общество прокламира: Няма религия по-горе от истината, но това е формула, не път на действие. Научи ни е път на действие и развитие! Вярата ви трябва да стане знание за незнайното, а не старият коловоз, който всеки може да употреби като обвинение, че сте суеверни. Мъдростта е свобода от суеверие, тя е без догми – прозрението `и не може да създава догми!

Аз не съм хранил никога друго убеждение в душата си, освен че вие не може да бъдете смутени, нито спрени в пътя, който поехте! Понякога една дума е била достатъчна, за да зная, че вратата е отворена; понякога едни очи са били достатъчна врата, за да позная една душа в пътя на жертвата. Вашето поведение е служение, защото, който идва при Мен с цел, няма какво да вземе. Нито мога да му дам богатство да си купи нещо, нито мога да му дам пост в социалността, нито да му поставя йерархия в духовния живот дори. Но аз нямам смут, че посятото зърно няма да поникне; няма да повторя притчата, че някое семе, паднало на камъка, няма да покълне или паднало на пътя, птиците, т.е. съмнението, ще го изкълват.

При нас Пътят е само един – без колебание! Тъй или иначе, неотречността е вашата отговорност в хилядолетията! И голяма ще бъде скръбта на оня, който излезе от санитарния кордон, опазващ храма на Мъдростта.

Мъдростта е служение на целостта, а ходеният път е личен! И приносът на личното божество е най-добрата трапеза на социалната общност. Ние не бягаме нито от лично поведение, нито от социална приложност на добродетели, нито от историческа отговорност. Може ли да има религия или знание вън от обществото?!

В целостта трябва да познаете, а не да отричате материята – това е една от страниците на Учението на Мъдростта. Не може да отречете себе си като материя, защото материята е единственото, чрез което човек се познава и се осъществява в Бога! Съществена тук е идеята да вървите към безсмъртие и съвършенство – да работите за бъдещето.

Но онзи, който мисли, че неговата воля е повече от тази на Отца, той се бунтува срещу всяко ограничение. Може ли да си представите размера на Христовото мислене като дарение и като историческа личност – Не Моята, Твоята воля да бъде, Отче! А всеки, който има едно по-малокалибрено служение, счита, че някой му е отнел свободата, че го е ограничил, че му повелява... Не, никой на никого не повелява, ако има достатъчно будност и достатъчно отговорност в служението. Служението не тежи – целта, която човек си е поставил, може да му тежи. Защото целта ограничава, а служението е свобода!

Всеки, който не е дошъл в името на служението, а е дошъл с цел, се самоограничава и тогава негодува, че някой го ръководи. Не мислете, че този, който ви ръководи, ви е ограничил в служението. Сами се ограничавате, защото искате да бъдете някой – това е страшното! А живот без организация няма. Най-доброто свидетелство за това е вашето тяло – чрез него изразявате физическата и мисловната си функция, духовната олтарност и молитвата си, готовността си за инобитие.

Именно списание Нур открехва вратата, за да изходите пътя с идеята няма страдание, има еволюция! И когато чествахме годишнина на списанието, казах да не се духа свещта, защото никой не може да загаси бъдещето, нито нетленната светлина. Не съм предвидил погребение за Нур, защото Светлина не се погребва!

Мъдростта е великото чутие, великото предсещане на човешката душа, че е божествена не само като Дихание, а и като историческа даденост! Тя дава нови коловози. Това трябва да ви кара не да крадете Мъдрост, а да я живеете. Защото тя не е другаде, освен вътре у вас – никой не може да даде знание на непробудения. Очите ви вземат знания за света, демонстрирани чрез идеите на Любовта, Правдата, на Всемирното въображение, раждало митологии, но Мъдростта не е въображение, тя е светлина.

• Мъдростта е естествена ваша същност!

Тя е всекидневен живот – не празник, защото, ако човек не се осъществява във всекидневието, не ще може да отрече злободействието. Тя е, която трябва да ви научи как да отключите веригата на злобомислието. Както някога на Делфийския храм е имало надписа: Познай себе си и ще познаеш боговете, сега на храма на Мъдростта стои: Няма зло, има нееволюирало добро!

Ще каже някой: „Щом няма зло, защо има злободневие?“. Защото има нееволюирало добро! Това е огледалото, с което ще трябва да се тръгне в Пътя. И не може да махнете амалгамата, като я смените само с прощението – не, трябва да знаете! Религията на Любовта е прощение; религията на Мъдростта е знание! Това знание носи свобода от злото, от първичния грях – най-тежката верига на бъднините. Може да има злини, но зло няма – и вие сте пилигримите, които трябва да го докажете! Но безспорно първом трябва да изживеете враждебността вътре в себе си, за да може да изпълните обичай врага си!

Когато в раздразнението си отнесете проблема на нивото на безличното, вие се гневите не на човека, а на мотива; отнасяте се гневно не към личността, а към ситуацията. Тогава, както се казва, в трето лице изсипвате енергията на раздразнението. Така тя може да влезе във вихъра на Космичната хигиена. А Космосът има свои вихри, които действат лечебно – изземват отрицанието, за да не влезе в душата, сърцето и пътя на отделния човек.

Някои ще искат да делят йерархии, когато ще правят общност. Но има много голяма разлика между гордост и горделивост. Гордостта е една от най-великите добродетели, защото тя е самосъзнание – вие не може да позволите Бог у вас да бъде обиден – гордият е Себе Си! А горделивостта унижава Бога у вас – горделивецът се изтъква: „Вижте ме!“. Кой къде ще бъде – това е душевната готовност за Всемирно служение. Вие не може да не изграждате личния си дом, но трябва да знаете, че сте Деца на Всемира и в служението носите отговорност за него.

Мъдростта е да бъдеш, не да имаш! Да бъдеш, това значи че си екзистенциал, а не само да си изявил качества. Винаги е имало мъдрост (както е имало и любов), но не и като Духовна вълна, не и като Всемирна цялост, а като лично поведение на белязаност и пробудност.

Добро се върши, докато имате сили; път се ходи, докато умората надмогне, но Мъдростта няма граници! Това е, което имате като завещание.

Всяка звезда има своето съзвездие. В съзвездието на Мъдростта е вашият Път. Но Учителят не ви дава леката съблазън на радостта от победата — научете се на лична жертва в Космичен план! Учителят дава на учениците си Път, а вложената тайна в човека е Бог, Който го събужда за лична среща и единство. А кой е символът на Бога? Човекът. Човекът е символът на Бога, както гълъбът е символ на Светия Дух! Освободеният човек е единство с Бога!

Учителите идват, за да свидетелстват; учениците живеят, за да утвърждават!

Аз съм с вас неотлъчно, в които и моменти да Ме потърсите, в които и моменти да Ме повикате. Няма ден, няма нощ – има Небе и планета, на които служим; има Божество, на Което сме дали своето обричане!

Не се уморявайте да правите Мъдростта живот!

Из Слова на Учителя