Мъдростта – Приложна молитвеност!
Деца на Деня е едно специално прозвище, на което дрехата е не благовестието, а будността. Прозвището Деца на Деня е акумулирало Космична енергия! Затова те са Мирова необходимост! Акумулирали са цялата тази енергия на Вълната на Мъдростта, защото Пътят е направен. Вашето право е в хилядолетието да предоставите в зрима, възможна усвоимост Учението Път на Мъдростта.
Вие сте родени като бъдни служители на Божествеността – родени с Рождество в идея на предназначение. Когато са били отворени окните Небесни, те са се спрели на тази земя и са пратили тук своите чеда. Затова – не обиждайте Небето! А и не можете да избягате от своето предназначение. Вие не можете да правите бъдеще, ако нямате будността на предназначението, което ви е дадено и определено. Затова със своето прозрение определете предназначението си!
Определете за какво сте дошли – дали за обучение, или за мисия. Не се самообиждайте, че сте нямали по-голямо прозрение и че не сте станали богове; но правете това, което човекът трябва да направи – от Единство да преминава към Единосъщие – безначален в същност и ограничен в битие. Така че определете за какво сте дошли – за ученичество или за месианство. И никога не се обиждайте, ако йерархията ви е поставила да учите. Защото онзи, който намята дрехата на месианството, а не носи отговорността на жертвата, омърсява и самата жертва!
Липсата на измерение и преувеличаването, че някой носи белега на месианството, е голяма грешка – насила да извеждате някого в Небето. Представете си колко енергия ще ви трябва да платите тогава размирността в полето на мисленето, на интуицията, на духовността, причинена от непригодността, която сте качили на равнището на Небе?! Затова във всички хилядолетия е отработвана приложна култура, затова е било обучението – за да има измерение! Не самомнението и подозрението да вземат връхнина в определение на личното поведение. Защото тогава се раждат лъжата и предателството.
Но голямата, непроходна мъгла безспорно е тъпотата. А тя много добре се храни! Храни се с това околовръстие, в което винаги може да се ръкопляска: „Нашият герой!“. И като се затварят очите, идва онова, което се нарича публична лъжа или предателство.
Трябва да се научите да гледате и тогава ще видите онова съмнение, което е част от самомнението – раздразнителността, че не са ви качили на трона на величието.
- Величие може да пожалите – научете се да търсите великото!
А всички плачат за величие. Самосъжалението е една от най-жестоките битки, която човечеството води, води я в своя вреда – самосъжалява се, вместо да излезе в отговорност за жертва. А още по-страшно е, когато изживявате това съжаление, понеже се мислите за голям, а са ви унижили. Не, унижава се онзи, който се опитва да унижи!
Това, което ви определя като предназначение, е да бъдете освободители. А свобода може да дава само този, който самият е свободен. Затова направете себе си свободни – свободни от дракона на всекидневието, като сложите святост в него. За да не сведете величието на будността в Учението Път на Мъдростта до недостойни страници, трябва да бъдете много прецизни в своите искания на показ, защото понякога една идея, която още не е сложена в идеология, трябва да бъде защитена много повече, отколкото рицаря с ризницата. А ризницата на рицаря изисква от него победа.
Ако не се научите да побеждавате, не обличайте дрехата на Учението, защото то е бъдна святост, то е ново битие на прозрение и предназначение – да бъдеш, не да имаш! „Да бъдеш“ е вашата духовност, а когато се живее с идея „да имаш“ признание, на този овъглен клон на себичната възхвала остават непеещите птици.
Цялото човечество като култура, като социология, дори като биология е оверижено. И оттук е взривът, който трябва да направим. Така както Христос го направи – Той създаде едно Учение, което на Европейския континент беше необходимост, защото там страдаха от една много евтина митология.
Проблемът сега, в Третото хилядолетие, е да се освободим от едно наследие на културите по отношение на анатомията, астрала и ума, което ни натрапват. Във Второто хилядолетие човечеството има специализирания ум. Скалпелът на специализирания ум е потреба, за да можем да направим вивисекция, но е ограничение да познаем човека. Разбира се, потребно е да знаем какво има в него. Сега вече сменяме органи, дойдохме до клониране, но казвам, че ние ще извикваме души и ще знаем да им правим тела.
Трагично е, че светът продължава, при наличие на толкова много прозрение, да работи с трите само измерения. А нещата са ужасни в другите измерения. Те са съставка на вашия астрал и ментал – мисъл-форми, които като завеса стоят пред светлината на интуицията и пред окото на будността. И след това, като се преродите, те ще бъдат с вас. Когато се култивират добродетели, не се разбира, че най-трудно се разрушават мисъл-формите – не можете да ги взривите! Ето това е, което на Децата на Деня е дадено като приоритетна защита – да знаят, че има мисъл-форми, за които носят бъдна отговорност. И така ще застават като воини срещу онази криволичеща пътека между илюзия и реалност, между подлост и достойнство, между предателство и жертва.
Пътят се ходи само с жертва! Но, ако една жертва не може да направи възкресение, в нея енергията е напразна. Колкото и малка да е жертвата, трябва идеята за възкресение да стои над всичко! Великата тайна е да се раздадете в името на една нова формула – да бъдете отново родени, за да направите приложна молитвеност, т.е. да приложите Човешката божественост! Приложната молитва ви води към онова вечно търсено човешко осъществяване в името на Бога в човечността и на човека в Божествеността!
Безспорно Учението на Мъдростта не е тактика, то е стратегия за Живота – Мирова стратегия, защото Децата на Деня по същност, като носители на Духовната вълна на Мъдростта, са Мирова необходимост, а оттам вече в приложната воля на тактиката те създават историческото си битие. И тогава ще трябва да кажем Мъдростта какво ви дава като знание в идеята на приложност; идеята за стратегията `и каква е. Тя е безспорно и лична, тя е непременно и социална, тя е неизбежно и Мирова! Ако в тази стратегия и в нейната тактика Децата на Деня могат да намерят ритъма и своята приложна воля, тогава те с поведението си, че правят служение без Себе си, ще дадат реален образ на Учението на Мъдростта!
Учението Път на Мъдростта не е религия, не е школа на философи – то е изведено от йерархията на Духовните вълни на Мировото съзнание. Не е религия, която ви спира да не станете богове, не е и философия, която мъдрува, без да дава основание човекът да се осъществи чрез своя Сътворител. Трябва да бъдете съ-Сътворители и да нямате страх от онова, което е препречило идеята да бъдете събожествени. Да бъдете събожествени, а не само съвършени, както рече Христос: Бъдете съвършени, както е съвършен вашият Отец! Ние сега казваме:
- Бъдете божествени, както е божествен вашият Отец!
Но вие ще се събудите за божественост едва тогава, когато се освободите от съдба. В свободата болка няма, има само посветеност – всезнание във всекидневието! Не се опитвайте да доказвате, а живейте – живейте с божествеността, защото превратността, която Мъдростта слага, е, че ви дава доктрина на знание, а не на добродетели, казва ви, че няма безсмислие в страданието и трябва да надмогвате отчаянието. Липсата на отчаяние – това е, което може да лекува! Тогава страданието е развитие!
Отговорна будност е да правите Обществото Път на Мъдростта като потреба в еволюцията! Обществото ви трябва с духовна будност да познава своето основание на отредено бъдеще. Ние имаме основание на една равносметка какво правим в настоящето и каква е неговата съобразност в преценката какво ще оставим в скрижалите на миналото. А още по-отговорно е какво ще сложим в бъдеще. Човек не трябва да се срамува от своето минало, но е отговорен за своето настояще, защото то е вещание за бъдеще! Затова сложихме като манифест една нова култура в навечерието на свършека на века – отправихме предизвикателства пред битието на Третото хилядолетие.
Не сме в разпра, а по-скоро в прощение с това, което културата е оставила. И благодарение на идеята за прощение с миналото, която трябва да бъде хранена с прозрение, идва еволюционната промяна на доктрините на духовното развитие. Тогава нашето основание е да не живеем в тревога, че сме несъвместими с настоящата история като култура. Защото нямаме идея да се връщаме към онова, което идеологиите на Ренесанса сложиха като психоза в битието на човека чрез насилие и инквизиция. Разбира се, като история ще го отчитаме, но в Мировото съзнание това е отживяно.
Трябва да изгорите вече съня на довчерашното битие, блужденията на астрала и сенките на мисълта, евтиното тщеславие на жертвите в личен план, за да защитите Бог в човека. Така в признание на Бога у вас ще приемете, че отсрещният е ваш събожник. Тогава наистина на това кръстовище на Божията човечност и Човешката божественост ще сте сградили един нов храм! И трябва да направите една голяма разлика – това велико тайнство да приемете идеята за събожника не е проблем на съдба, а на съвест. Голяма е разликата да вършите акт на личното си или акт на социалното служение между напора и динамиката на съдбата и огледалната отговорност на съвестта.
Съвестта не е съдба, съвестта е събуденият Бог! И когато искате да направите своето възкресение, то е свобода от съдба, постижима само с извиканата енергия на съвестта, която е Огънят на Кундалини.
Казах, че тайни няма да има, но тайнства – да! В бъдеще се научете да вършите тайнството на Школата Път на Мъдростта, а не онова, което минаваха школите на посвещенията, на които Христос хвърли ключовете. Вашата Школа не е окултизъм, тя е Школа на огледалната отговорност! Тя трябва да играе съдбовна роля – в пълна отговорност за знание и посветеност.
И Школата е, която ви дава основание да извървите пътя си в неуморност, в един душевен стрес, който чрез отговорността събужда прозрението! Разбирате ли йерархията, в която влизате, и отговорността, че непояждащият Огън иска да бъде освободен и вие трябва да му дадете живот!? А човек, който има вече нова посветеност, трябва ново прозвище да го съпровожда – званието, че сте събожници в своето приложение на взаимност, вместо насилената воля да обичате враг. Така сменяте ритъма и създавате социално роднинство.
Идеята за чужда вина ще угасне в идеята за събожника! Няма чужда вина! Вината е принцип на расата, на колективното съзнание, което се брани, но не и на личността, която трябва заради бъдното единство да не оставя невинност пред вината на другия. И ако вие това не можете да излекувате и се радвате на чуждата вина, за да получите себепризнание, в свършека на земните дни трагичната ви безучастност ще бъде камък воденичен.
Ние не търсим както Диоген човека, защото намираме богосъбудения вътре в себе си. Ако Диоген беше намерил човека в себе си, нямаше нужда да ходи по улиците... Ето защо с отговорност влезте в новия олтар, който Учението на Мъдростта ви предостави – Книгата на Живота. Там е писала Божията човечност, но и Човешката божественост. Не търсете вън от себе си олтар, който иска жертви, по-малки от тази на човека. Утехата да се извините с приноса на жертви от животинския или растителния свят е това да стоите още в природата като нейни само съставки, а не като нейна формула, с която можете да изменяте и претворявате, за да станете не съставка на Космоса, а Съсътворители на цялата Бъдност!
Направете прехода във великото служение сътвореният да надмогне човека; не смущавайте себе си като търсене на Бога! Тази битка за победа над човека е възможността да стигнете до свръхчовека, т.е. да изведете Бога у вас. И никога не трябва да казвате, че е късно или че не може да победите себе си!
Идеята за човека само като Боголичие трябва да бъде сменена с идеята за Боговластие. Свободата от заземяване е, която може да ви направи Пантократори – няма по-велико тайнство от това!
Осъществете Детето на Деня в Мировия образ на Пантократора и тогава сте Аз и Той сме едно!
Из Слова на Учителя