Служението без Себе си – зов на Третото хилядолетие!
Деца на Деня, вие трябва да смените опорността, на която сте правили устойчивостта си, за да направите ново равновесие, освободени от своето земно притегляне в идеята на служението на Небето, т.е. на събудения Бог в себе си!
Първо, трябва да бъдете будни, когато измамен светът заспива;
Второ, да не разменяте достойнството си с илюзия за величие;
Трето, да се простите със старите престолнини на отживени йерархии и култури!
Идете да свършите своето събудено повеление! Направете това, което отговорността изисква – не защото сте избрани, а защото сте потребни.
Учението на Мъдростта е вашата потреба в Моята отговорност. Бъдете несмутени с будността на това ново велико посвещение! Несмутени бъдете, макар че понякога (незаслужено или заслужено) упрекът на културата на миналото ще ви слага епитети, а невежеството, за което казвам, че е по-лошо, отколкото неграмотността, ще ползва укора и ужаса на това, от което искам да освободя душата на човека – анатемата!
Чужда воля и чужди нежелания ще има, чужди мисли ще ви осъждат – това е естествено. По-важното е, че това, което дадохме – в голямото си служение, има стойности за хилядилетен път, докато се осъществи. Другото е въпрос да прощавате на тези, които ви упрекват.
Прощението, за което Христос говори на Своите следовници, е урок на земята – в Небесата не се прощава, там просто всичко се вижда. То е наука на земята и ако вие не го правите именно тук, „горе“ няма да го направите. От друга страна, човек да мисли, че „горе“ като отиде, ще направи своето голямо разкаяние и там ще бъде опростен, е грешна теза. Тук – с волята на Любовта, тук – със светлината на Мъдростта! Но сега не е важна вече идеята за прощението – Мъдростта ви учи да не грешите.
Вие ще градите Новото битие. Ние слагаме основна разлъка с това, което човечеството трябваше да отработи, наречено добродетели. За да може Знанието да надмогне вибрациите на еволюцията и да направи Път на посвещение. Извървете този Път! Намерете възможната поносимост на своята посветеност! И не пестете времето, а енергиите! Енергиите, времето има неизбродност.
Сега сте зрими теогони, станете овладени, за да дадете най-възвишеното – себе си в жертва заради бъдещата култура на Мъдростта!
Пътят на обречените не може да бъде спрян – Децата на Новата Духовна вълна ще свършат своето дело! И не се иска от някого показ, не се искат знамена. Когато дойде будността в отсрещния, той ще разграничи слънцето от луната, той ще познае обилието на Светлината. Ние не сме осъждали и няма да осъдим свещицата, която е била знание. Всеки ще носи своята свещица и всеки ще бъде озаряван от слънцето на Мъдростта!
Вашето присъствие е и осъществено търпение. Трябва да признаете добродетелта на ония, които имат право на примирение с доброта, но не може и да не осъдите лентяйството, което като мисъл е голям порок. Вие не можете да се оплачете, че носите лентяйство. Винаги съм имал сигурност във вас: колебания – никога, сигурност – винаги!
И колкото по-малко сте смутени за личния път на служението си, толкова повече ще е осветеността. Осветеност, която носи най-вече списание Нур. Нур даде на своите Деца на Деня тяхната социална присъщност и тяхната планетна отговорност. То е обилието на целостта на Бога в Неговата зрима и незрима тайна, която трябва да бъде доведена до човечеството, минавайки границите на Физическото поле.
Списанието няма да остарее. Защото Нур е автографът на Учението Път на Мъдростта! Децата на Деня имат най-пълното основание да изживеят този смут на радостта – тя е Денят на тяхното бъдно ходене – Третото хилядолетие е определено за тях! Направете го толкова властно, колкото щедростта на Небето ви е дала богатата трапеза на Мъдростта!
Казах, че списание „Нур“ не боледува за величие, но е отговорно за великото! Така че вие не бива да бъдете оскърбени в търсено величие, ратувайте за великото; не бива да бъдете съблазнени и да гладувате за признание, а насищайте всичко онова, което е будно.
- Освободете се от съблазън колко сте големи и събудете идеята колко сте потребни!
Да приложите волята си и да прецените колко сторихте за света, преди да сте поискали да се видите велики. Но никога не слагайте насилието като формула за кръщение! И знайте, че успехът е по-тревожен, отколкото неуспешността! Успехът винаги иска отговорност, неуспешността може и с немарливост да отминете.
В служението – всеки според йерархията! Но чуждата болка не може да не бъде и наша, а чуждата радост може да я предоставим на другите да си я изживеят, щом сме помогнали да я имат. Нур точно това върши – създава радост, т.е. Мъдрост.
Пътят е един – с Нур в служение! Всяко възглаве е добър съветник, когато се събудите със светлината на Нур. Затова, ако нещо ви тежи, отваряйте списанието, което ще го погълне или освети и ще видите колко е леко. А когато сте смутени, Нур ще ви даде опорност и олтар. В този олтар принасям Себе Си!
Вие сте толкова потребни, колкото Моята отговорност пред Всемира е определена като Път на жертвата! Всичко друго е в игри край бреговете на големия океан, наречен Живот. Време е „детските играчки“ да бъдат предоставени на музеите – колкото по-рано осъзнаете готовността си за прощение с тях, толкова по-ускорено будността ви ще даде скрижалите на Мъдростта.
Децата имат основание да не се лъчат от своята майка. Сега тази майка, която вече кърми детето на една нова духовност, е Мъдростта. Тя с обилие дава на своите Деца на Деня, за да дадат и те на света: Даром взехте, даром давайте! Всеки може без чувство на притеснение да дава, а „който дава, двойно получава“!
Благодатта винаги е била голяма, стига вашият съсъд да е достатъчно голям, за да я приеме. Благодатта е щедра тогава, когато жертвата е осмислена! Разбира се, щедростта има различни измерения, но безспорно щедростта има само един голям знак – жертва! Благодатта всъщност е вътрешното зрение на човека. А и щедростта е мярка в нашето земно царство; в Небесното царство не се говори за щедрост – там се служи. В царството Небесно всеки е толкова голям, колкото Божествената воля и личната му същност са го пратили – когато това осъзнаете, няма да се питате кой е по-голям, а само ще служите. Ако го вършите, то е за всички!
Отговорността, която съм поел, вие съхранявате със собствения си Път! Тази отговорност я дарявам на всички ви във вашето служение, което тепърва ще трябва да удовлетворите като сътворци на Твореца. Вашето предназначение е да бъдете челници на бъдещата епоха! Двадесет и първи век ви зове! Нямате основание да се сърдите на предшествията, но имате основание да се освобождавате от минало.
Нека всеки бъде готов за повикване, а не както петте девици: докато си търсят горивото – Той отминава. Трябва да сте готови до часа, в който ще бъдете повикани. А Той е пред прага на всеки личен дом; Той е в сърцето, но пред прага на душата! Сърцето е, което като компас ще покаже, че пътят ви е верен; душата ви е, която ще отвори вратата, за да приеме огъня на Мъдростта. А смирението като култура ще даде нов облик на повиканите на служение в Пътя на Мъдростта. Колкото повече знаем за Бога, толкова по-смирени ставаме – не защото сме нищо, а защото сме всичко чрез Нищото!
Деца на Деня, вие сте битието, което ще осмисли живота на бъдното време! А кой ще направи първи стъпала в смирението, това е лична воля. Смирението е ръката, с която отмятате страниците на Книгата на Живота и пишете в нея своята биография! Затова вземете своето вдъхновение и влезте в смирението! Смирението е наука за богоживеене!
Изведете оня Бог, който е у вас, за да извършите това служение, за което ви призовавам!
Из Слова на Учителя