Интервю от златния фонд на БНР (Първа част)

Арxив | брой 2 / 2016

Първа част

 

Милена Маркова (журналист от БНР): Разговарям с Ваклуш Толев – преподавател по история на религиите в Пловдивския университет, основоположник на Общество Път на Мъдростта, автор на списание „Нур“ и книгите: „История на религиите“ и „Езотерични школи и мистични учения“. А също така един изключителен човек!

Той е от хората, надраснали духовното ниво на времето, в което живеят. И въпреки хилядите хора от цялата страна, които следят неговите лекции и издания, броят на тези, които могат да го разберат и оценят, е все още много малък в сравнение с духовното богатство и мъдрост, които Той е събрал през дългия си житейски и еволюционен път. Всички, които го познават лично, са изпитали невероятното усещане от допира с една от висшите прояви на Божествения аспект в човешки образ.

Предоставям възможността на г-н Ваклуш Толев да изложи своите възгледи и своята мъдрост по някои основни духовни теми и въпроси. Започваме с макропроцесите в трансцеденталната духовна еволюция. Като бих искала да започнем с въпроса за Светлината – нейната Духовна и Космическа същност?

 

Ваклуш Толев: Добър ден, на уважаемите слушатели! С отговорна благодарност на Вашето предаване! Човек винаги ще се смущава, когато го обличат в широка и многобагрена наметка. Защото онова, което считам за жизнен път и потреба на личността, това е смирението, което никога не е обидило нито съдбата, нито Господа! Една от тайните на знанието, това е човек да научи какво иска от него Бог, какво чака човечеството и какво му е позволила съдбата. Така че, когато ще намери Пътя на служението, то разбира се трябва да има олтар на Небето. Безспорно ще трябва да има и служение за човечеството, към което е длъжен всеки от нас – най-малкото да събуди у него необходимост от път за съвършенство, а разбира се и приложна воля на добродетели, които подпомагат този път на съвършенство. Нужно му е и прозрение, с оглед на това да знае какво му е позволила съдбата, за да не надкрачи собствения си ръст – нещо, което и досега никой не е могъл да направи. Така че благодаря за разукрасите, но все пак смирението ще си остане най-висшата добродетел!

Човекът винаги се е възправял в едно голямо, неизбежно търсене. В нашата свещена книга – Библията, има един особен вик. Вик, който се изтръгва, разбира се, така както е дадено, от Самия Сътворител – да попита Адам къде е. Всъщност това е оня вик, с който божественият вътре в Адама се търси. Защото смалена е оная Светлина, която Той дава на света: Да бъде Светлина! Тази Светлина постепенно е влизала, инволюирала е в идеята на Сътворението, защото има един израз – Да сътворим човека! Но го сътворяват от материята, от цялата планетна материя, в която безспорно има жизненост. Бог създава както Земята, така и морската шир; създава треви и дървета; създава всички същества, които нарича живи души; докато се дойде до възможността да се вземе, така както там е казано, земна пръст. Но изграденият човек не е само безжизнена пръст, а и всички вибрации на Светлината, които са взели участие в това градено тяло. Вътре в човека обаче – това, което ще каже: Адаме, где си?, е самото Дихание на Отца. Диханието, влизайки в дълбочините на материята, на плътта, както я наричаме, изживява своята угроза да загуби светлината си. Затова този Бог в човека, а не външният Бог, пита: Адаме, где си?. Не може Бог Отец да го търси, след като е Всезрим и Всемогъщ. Божеството, Богът у човека е, който вика, който се търси, вложен в материята.

Затова моята мисъл е, че ние не бива да отправяме анатема на материята като тежко бреме на човешкия род, а да я одухотворяваме. Тук е смисълът на Fiat lux, тук е и смисълът на Да сътворим! А сега безспорно еволюцията на човешката душа го довежда до една нова формула. След като се мина през въображението в Митологията за различните стихии-богове, през Закона на Правдата, през Учението на Христос за Любовта, се идва до Знанието на Мъдростта като Духовна вълна, която не може вече да каже: Да сътворим човека!, а казва: Да изведем Бога от човека! За да може той да бъде, както поиска Христос: Бъдете съвършени както е съвършен вашият небесен Отец.

Точно тази дълбочина вън от нас и вътре у нас ние наричаме Светлина. Разбира се, че между Светлината, която е Същината и Диханието на Бог, и светлината, която дават външните тела, макар и да са сътворени от Него (които са се вместили в това, което се нарича и пространство, и време – светлината на Слънцето, което определя що е ден и нощ; светлината на Луната, която пък е отблясък на Слънцето и пр.), трябва да се направи разлика. Затова говорим за Духовната или Божествената Светлина – Светлината, с която безспорно Космосът е облечен, но в същия този Космос са сложени и онези тела, които са излъчващи светлина. Разбира се, познанията могат да дадат по-нататък, заедно с прозрението, че наистина едно Слънце не е само материално тяло, както ние си го мислим, нажежено, а е благородно изградено от божества с техните духовни сили. То наистина е сбор именно от божества – от Висши духовни сили. А всеки човек, когато излъчва своята духовност, излъчва това, което се нарича Светлина.

Има нещо друго обаче: е ли е Светлината първият и последен пристан, или тя има някаква своя изворност – от Онова, Което не може да бъде обяснено? Това, което ние наричаме Бог или ангели, архангели и пр., са посредниците на Онова, на Което не можем да дадем име. Името на Бога е усвоимост за нас, но Той е повече от име. Защото, когато се говори в Кабалата, примерно казано, за Яхве и за другите божества на евреите, там ги наричат расови духове. Така че тази услуга, с която Божеството съпътства човека и човекът е рожба на Божеството като Дихание на Светлината му, не е голямата, дълбоката, вечна тайна.

Тайната е, че Светлината идва от Нещо, Което не можем да кажем какво е, освен че е Тъмнината, или както е казано в Митологиите – Хаосът. От Него започва да се тъче това, което се нарича платно на живота. Тогава именно ще признаем, че Светлината е живот. Така както в своето Евангелие Йоан Богослов пише: Животът беше светлината на човеците. И светлината в мрака свети и тъмнината не можа да я обземе. Коя тъмнина? Онази, от Която извира Светлината, или тази, в която е вложена? Логично е, че нашето тяло, че материята не могат да я победят, защото изворността `и е някъде из Вечните тъми, откъдето проблясва Лъчът.

Някои от древните науки наричат неизбежността, Която не може да бъде наименувана, Безпричинна Причина, други пък – Нищото, от Което е всичко. Тук вече имаме малко повече – както като категория на философското мислене, така и като надпринципното. Защото един принцип може да ви улесни да приемете дадеността, но той още не е тайната, за която говорим – Безпричинната Причина, или Нищото, от Което е всичко... Така че Да бъде светлина! – Fiat lux!, както е казано в Творението, е Светлината, която е излъчена от Субекта, Който познаваме или приемаме, Когото обличаме във властност и сътворителност... Но дали това не е абстрактно Абсолютният? Човечеството е в невъзможност да си отговори.

Светлината обаче, която е дадена – духовна и материална, определя и движи цялото човешко битие. Духовната е, която създава културите. Тя е, която събужда и като енергия отработва органи за възприемане. Аз не мога да си представя колко милиони години се е работило от Светлината да се създаде орган за възприемане. И точно великото е там, че когато Светлината си е отработила орган, наречен око, самата тя става око! И тук е именно идеята за изобразяването на Окото на Всевиждащия. Милиони години се е работило да се направи орган за възприемането на светлината и когато тя самата стане вече око, тогава ние имаме този изключителен белег – така нареченото Око на Бога!

 

Милена Маркова: А Логосът би ли могъл да се приеме за Извора, за Източника и Окото на Бога?

Ваклуш Толев: Не, Логосът в почти всички метафизики – и във философиите на стоиците, и на неоплатониците, и дори на нашата християнска философия – е посредникът между Небесния и земния свят. Макар че като персоналност наистина е различен, а като Единосъщност с Отца е едно и също. И все пак... Тази Единосъщност по същност и Троицата (Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух) персонално са все пак отделни. Тук има един много голям конфликт в религиозната култура – някои от Светите отци говорят за субординация и са анатемосани – нещо, което според мен е жестокост. Но разликата в това е, че Бог Отец е неродим, Бог Син е роден, а Бог Свети Дух изхожда. Това е една метафизика (макар и като концепция да приемаме Единосъщието) – единство в Същността им, но все пак разлика в Ипостасите. Това създава, разбира се, в християнската Църква твърде много разклонения. Но това са проблеми от друго естество.

 

Милена Маркова: А Логосът, къде точно е Логосът?

Ваклуш Толев: Логосът фактически е Планетният Дух, Който без ограничения взема енергиите, светлините и ако можем да кажем, духовността на Сътворителя, за да бди над планетата и да изгражда това, което наричаме съзнание за олтар и молитва за признание. Това е Логосът. В Древна Гърция тази дума за първи път Филон Александрийски я употребява (20 години преди Иисус е роден). Той употребява за първи път „Логос“, което във всички случаи ще трябва да се преведе като „Слово“ от израза, че Словото стана плът. В такъв случай ние можем да си позволим като признание прозрението на Иисуса Христа, Който имаше смелостта да каже: Аз и Отец сме едно! И тук е мотивировката на Светите отци да дадат признание на Христос, че е Единосъщ с Отца Си. В такъв случай да надкрачим забраната, която юдейската религия поставяше пред човека – да не се споменава името на Бога.

Така че „Логос“ буквално значи „Слово“. „И Словото беше у Бога, и Бог беше Словото...“

 

Милена Маркова: Това не е ли всъщност Божествената вибрация, която е в основата на всичко?

Ваклуш Толев: Да. Той е акумулаторът на цялата Божественост, която съхранява, за да даде на планетата това, което аз наричам Духовни вълни. Защото не може несинхронно да се дават култури, да се дават религиозни съзнания. Вие безсъмнено ще намерите определена йерархия, която е подготвена да приеме ценностите на едно религиозно учение. Не можеше, преди да е изживяна Доктрината за Правдата, да се даде Любовта. Защото Правдата дава възмездието, но когато Правдата дойде да наложи възмездие на прелюбодейката, Христос приложи една от страниците на Учението на Любовта – прощението. Не я оневини, но `и каза повече да не греши, а на другите – че трябва да се прости. Влиза една нова духовна измеримост в ценностите за еволюцията, в ценностите за йерархирането. Правото на избор е на еволюцията, но свободата е, която дава живот!

По такъв начин Словото е сътрудникът не, а приложната воля на Отца в битието земно! И оттук е смелостта да се каже, че всяко Учение, пратено чрез Големите пратеници, носи божественост. Отделен е въпросът дали човекът е в тайната на Божеството. Но божествеността е нещо, което може да се постигне, защото тя е стълбът на моралните ценности.

Ние имаме Акадските таблици преди Десетте Божи заповеди, след това имаме римските Дванадесет таблици. Аз считам, че в Евангелието е дадена една йерархия на нравствените добродетели, много по-съвършена от Десетте Божи заповеди – това са Блаженствата. За зла участ, не съм намерил (разбира се, аз направих своето – разгледах ги в лекции), не съм намерил в литературата едно цялостно, концепциално, не само християнско, а божествено виждане за ценности. Защото там е казано: Само чистите по сърце ще видят Бога. Че това не е ли заповед?!

Словото, буквално Логосът, е третиран вече в различните философии. За християнството Той ще си бъде именно въплътеният Божествен Дух, Който облича една готова Личност – богоизбрана, както е подсказано в нашето Евангелие, и все пак през утробата на майка. Ама била осветена утроба! Това няма значение. През утробата на майка. Защо? Защото културата на християнството, а и световната култура крие една неизбежност. Първом личността, преди да изведе своята божественост, е Син Човечески, след това – Син Божествен. Когато може да се каже това, което като нова теза влиза в битието на човека – да се сменят стихиите, които културата и религията на митологиите нарече божества. И тя логично ги нарече божества, защото например огънят – Вулкан, е божество. Отделен е въпросът – реалният огън или непояждащият огън, но огънят е божество. Човекът постепенно е извеждал своята божественост до богоправото да му бъде казано: Изведи Бога от себе си! Наричахме стихиите богове, за да дойдем до положението, когато едно Откровение може да ви каже: човекът е бог в развитие! И нищо хулно няма в това, защото Иисус Христос, както казах, го рече: Аз и Отец сме едно!

Добре, за Иисус ще кажем, че мина през святата утроба на майката. Че коя утроба не е свята? Човекът не е ли бил свят, след като е излязъл от Всемирната утроба?! Така че Светлината е безспорно онова, без което никога не бихме нарекли друго същество с името човек – тя е неговата същност!

 

Милена Маркова: А може ли Светлината и изявите `и да разграничим като Лъчи, чрез които се изявяват отделните Духовни вълни? Можем ли спектъра на Светлината да го разградим на Седем Лъча?

Ваклуш Толев: Разбира се. Разбира се, че Светлината е, която в своята вибрация – дължина и честота на трептене, с оглед на еволюционното съзнание на човека, му създава културата. Потреба от култура като рефлекс на самосъхранение. Милиони години се е работило от една висша енергия, за да създаде в него това, което се нарича мозък. Но мозъкът не е, който мисли, мозъкът е материята, която възприема. И оттук е тезата ми, че материята не може да бъде отречена, тя трябва да бъде одухотворявана! Милиони години... Коя енергия е била най-добрият сътрудник за изграждане на материята до възприемаща? Половата енергия, за която с неудобство човечеството говори. Защо? Вижте, в нея се крие най-висшето – идеята за възпроизводството. Няма друга енергия, която може да прави възпроизводство. Ние имаме енергията на електричеството, енергията на магнита, на водата, на огъня – какви ли не енергии... Имаме и енергията на нашата биология. Ето сега правят екстрасенсни феномени. Енергии ли са? Енергии от самия човек. Но могат ли тези енергии да възпроизведат човек?! Затова половата енергия с милиони години е работила, преди да бъде диференцирано половото разграничаване – андрогинът, както го наричаме – андрогинът, който носи в себе си възможността на двупола. Тази енергия на възпроизводството е работила за отработване на мозъчно вещество и на ларинкс. Две тайни висшата енергия е дала!

Половата енергия е в основата на свещената Fiat lux! Защото Светлината е, която сътворява – Да бъде светлина! и започва светът. Следователно Същността е онова, което можем да наречем с думите на философите – Висшият разум. Утешително наречен така, защото човекът има страх, че умът му не може да даде убедителност за една Сила, която е много над него. Умът е беден още. Но когато можете да позволите в него да работи интуицията, това е вече градация на познавателността. Ние имаме доктрина на очите, доктрина на сърцето, доктрина на ума, но имаме доктрина на интуицията и доктрина на откровението. Имаме ли откровения, които са повече от очи? Вземете Откровението на Хермес, то е нещо, което е несравнимо по размера на знанията... Всички философи да ги съберете, няма да го достигнат. Вземете и Откровението на Йоан, което не е апокалипсис само.

Хората живеят с една изумителна леснота – леснота да живеят със скръб. Дори отиват при Стената на плача. Това е изумителното недостойнство на човека – навикът му да си отиде на з`авет под скръбта. А той трябва да извика в себе си борба, трябва да извика прозрение, трябва да се еволюира. Не, много му е добре... Скръб, даже мировата скръб на Байрон, а и Стената на плача, която евреите още си я пазят, защото много им е лесно да отидат там... Но великата тайна е именно йерархията на прозрението – минало в интуиция, дошло в откровение. И ето ви на Йоан Откровението, което не е негова възможност, а на Христос, Който му го дава, защото може да го възприеме. Така че познание чрез откровение. Та това е нещо невероятно! И хората не го тълкуват. Един Рудолф Щайнер прави тринайсет конферанса, в които се опитва да разтълми от Откровението онова, което са четирите животни, седемте църкви, седемте печата... Да, естествено, ние имаме седем тела в себе си; имаме Книга на Живота със седем печата, които никой от 24-те свети старци не можа да счупи – само Христос! А какво е Иисус Христос? Човек. Човек и Божество. Значи човек е в състояние да отвори тайните на Книгата на Живота. Това искам да разберат хората.

Така че, когато се говори за тези Лъчи, които създават културата, те съпровождат безспорно и различните религиозни съзнания, йерархирани от Духовните вълни – идеята за Сътворението, Митологията на стихиите, Учението за Правдата, Учението за Любовта, Учението за Мъдростта, с крачки по няколко хилядолетия, след това ще дойде Учението на Истината, и така ще се върви... Всяко от тях идва от тези Седем Лъча, с които Космичната цялост работи, за да може да се един`и. Как трябва да изгради? Волята е, която цезарят упражнява, за да създаде история и държава; молитвата е, която жрецът прилага, за да създаде зримост за изграждане на история! Следователно необходима е волята на цезаря и молитвата на жреца.

Лъчът, който играе върховната неизбежност, това е Лъчът на Волята – Лъчът на Администратора. Вижте каква загриженост има в историята, за съжаление нераздиплена! Защо се създава така нареченото фараонско или династическо начало, това бащинско водителство, което в семейството е необходимо? Ето администратора. Има го и в митологиите, когато говорим за Сатурн (Кронос), или когато говорим за божеството, което е върховен баща – Юпитеровото, т.е. Зевсовото начало.

Отделен е въпросът, че майката на този същия Зевс излъга баща му. Защо? Това е тайната на еволюцията, с която човечеството върви. Могат ли да слизат божества, за да се качват богове? Могат. Хората се страхуват. Скоро говорих с един от големите богослови, казвам: много е удобно на Църквата да се изживява в радост, че с раждането на християнството бяха събрани хиляди каменни божества и сложени в музеите. Радост е, че идва едно Учение, което сменя и идеята за възмездието: око за око, с това: да обичаш врага си. Аз махам тази дума враг и слагам събожник! Да обичаш събожника си. Няма враг, защото той е също съ-... Но забравяте нещо, което е много елементарно – религиите най-бавно стареят и най-дълго стоят стари! Следователно еволюцията не бива да ви лишава от правото да вървите, а още по-малко от това – да се научите на избор за свобода. Така че този Лъч, ако можем да го наречем Лъча на бащите, е един от най-съществените. И затова историческата необходимост е отработила една институция – институцията на администратора. А институцията си отработва прийомите за подготовка на един цезар – както на възпитанието за добродетели, така и волята за идеи – цезаровото начало.

Не става въпрос за насилие, става въпрос за институция, която ражда идеи, както е да кажем при един Аспарух. Той нарушава традицията на бащината си поколенност – разкъсва снопа, взема една пръчка и идва тук. Защото има идея – идея за държава и идея за земя. Това трябва да се гледа, не фактологията. Омръзнало ми е от фактологии. Защо? Защото никой не дебушира фактите, за да види енергията. Точно затова тези Лъчи работят в своята последователност.

Лъчът на Религията – ето ви необходимостта от жреца, както ви казах. Не можете да го избегнете. Какво прави? Той пали кандилцето за светлинката и създава атмосферата на обич, за да нямате друг освен събожника си, макар че историята на развитието ви е тласкала в битка спрямо всекиго. Това е отделната страна – да разбирате еволюцията, тя не може да не бъде криволична. Тя не може да не изглежда така, както съм характеризирал природата – безжалостна, но не жестока. Ако няма вятър, няма да има оплождане; ако няма вода, няма да поникне зрънцето... А човекът е жесток. Защо? Защото не е достигнал своята божественост. Но йерархира ли от човекоядеца до това да се погнусява от подобни неща? Така че един Лъч на Религията ще ви даде възможност да направите от това, което наричаме бестиалност, т.е. животното в човека – да направите един приемлив съюзник в живота.

Така ще дойде Лъчът на Философията. Дава се една теза, философията я прави концепция. Кой можа освен Христос да каже: Идете и кръщавайте в името на Отца и Сина, и Светия Дух? Философията на християнството ни направи концепцията за Троица Единосъщна. Има троици в религиите, но не са Единосъщни – имате троицата на Древна Гърция, имате на Индия, на Египет – навсякъде имате троици, но нямате Единосъщност. Ето концепция за философия. Лъчът на Философията е направил своето. Отделен е въпросът вече колко верни могат да бъдат тезите и доколко една концепция трябва да стане догма.

Каква е обаче възможността човекът да се учи от всичко? Това е възможността, която древните религии са оставили – идеята за прераждане. В християнството остана идеята за възкресението – ама след като умреш, ще чакаш няколко хиляди години... Това дава едно облекчение на съдбата – дава възможността, а не извинението, както се опитаха някои богослови да отрекат прераждането – като знаел човек, че ще има прераждане, той ще греши. Ами като не знае, не греши ли? Пак греши. Не може такава евтина съблазън да послужи за извинение да се отпъди едно голямо виждане. При това имаме толкова хубаво изходно начало – идеята за възкресението. Христос го демонстрира!

В Лъча на Изкуството пък ще отразите вълнението си, ще създадете, ако щете, с изкуството си творби, както Омир или както Хезиод – създават цялата теогония. По-малка ли е тяхната заслуга в еволюцията на бъдещото човечество? Не! Тя е била точно толкова необходима. Следователно виждате как един Лъч на Изкуството обслужи човечеството вече. Оставям въпроса с храмовете, с разукрасите вътре... Не перото, четката, длетото – всичко това. А там за изплащане на греховете има понякога изстъпление. Изстъпление за мен е например (това, което човечеството, ръкопляскащо, признаваше) „Божествена комедия“ на Данте – да изгради девет кръга на Ада и да натъпче човешкия род там. Какъв прогрес е това; какъв Ренесанс е!? Как един Платон можа да каже за предвечните идеи, които стоят и чакат демонстрацията си, а нашият ренесансов герой Данте ни води в девет кръга на Ада, не на Рая. Джон Милтън пък ще ни пише, че сме имали изгубен Рай. Не! Различна е тезата на тълкуванието, на интерпретацията на идеята за смелостта.

Защото другият лъч – Лъчът на Науката, даде смелостта да се яде ябълката на знанието. Неукротимостта на нашата потреба от просторност и обективно слагане имена на понятията. Какво направи Отец, когато сътвори света и Адам? Заведе при Адама, който е ум и памет, целия сътворен свят и каза: Дай на тези животни и небесни птици имена. И досега повтаряме Адамовата памет в знанието – това растение е това, това животно е това... И не я губим. Виждате колко конфликтно стоят нещата, когато се касае за тези Седем Лъча. Ето Лъча на Науката. Можем ли без него? Ще дойде ли една тайна, с която ще слезе тази гибелна теза за човешката ни философия и приложната ни нравственост – бедата Адам и Ева да бъдат грешници от това, че са искали да знаят? А в същата Библия пише, че Бог казва: Да изгоним Адам и Ева, защото ядоха от плода на знанието и станаха като Нас, богове, да знаят що е добро и зло. Толкова е логично, толкова дълбоко вярно. Защото, когато знаят вече своя ранг, знаят що е добро и зло, те са божествени; защото почват еволюцията на своето търсене и освобождаване на Бога в себе си! Този голям обрат трябва човечеството да го знае.

Ще дойде и Лъчът на Предаността. Трагична е обаче участта на някои източни религии, които, заключвайки се в законите за кармата и прераждането, пет хиляди години само с гирлянди се кичат и с метафизични моления; или пък будизмът, където цялата му голяма школа само монашески метани прави. Не! Човечеството има йерархия на Духовните вълни! Дали ще ги приеме, или не, това не ме засяга. Идеята на прозрението и пътят на развитието е този.

Ще дойде накрая и Лъчът на Делотворството. Не можем да направим неприложен ум, с който да доказваме тайните на божеството у нас. В края на краищата, някой беше рекъл: „килимче“, а сега: „ракета“. Че кой го направи? Това е Лъчът на приложната деятелност!

Така че може да се съчетае тази Всемирна Светлина със светлината на Божеството у нас! А и тя, като Космична същност, храни у нас съответните тела, за да се изграждаме – както в познанието, когато е събудено, плодът, който беше многожелан, беше плодът за очите; така и сега, когато в човека има събудено желание да стане божество. Не му пречи, не оскърбява никого – напротив, приближава се до своя велик Отец. И точно тук е една от тайните на големите мистици – Силезиус казва така: Аз съм велик, колкото Бог е велик. Той е толкова малък, колкото аз съм малък. „Какъв нахалник!“, ще каже някой. Естествено, че е нахалник, но оня, който има прозрението, прави институции. Можем да приемем една институция на пророчествата, която за мен е не толкова висша, защото и тя си има посредствености, а не можем да приемем откровенията, не можем да ги позволим на бъдещото човечество. Не може така!

Тези Лъчи именно сътрудничат в еволюцията на човечеството и създават културите. Те са свързани безспорно с една друга тайна, която наричаме Коренни духовни раси. Не расите черни, бели, жълти, червени. Не, не, не! Духовните раси, които безспорно се съпровождат със съответното културно ниво, което може да се понесе. Коренните духовни раси от своя страна създават възможността да се раждат техните Коренни подраси и така да се дойде до положението, когато Моисей, за да изведе и да освободи евреите в тяхното битие от целия този кръг от десетки племенни сили и божества, да каже: вие сте богоизбрани. Когато разглеждаме Коренните раси, трябва да знаем как идват тези моменти на богоизбраност. Защото те във взаимността си – от поделенията на Първата как ще дойде Втората, от Втората как ще дойде Третата, Четвъртата, Петата и пр.... Всяка една от тези Коренни раси има свои седем поделения. Бъдещето, което ще трябва да състави, примерно казано, Петата Коренна раса, трябва да се изведе от Петата подкоренна раса на Четвъртата. По този начин низата не се къса и посвещението не се губи. Тези подраси с хиляди години са правили своето пътешествие и са оставяли материални и, разбира се, мисловни паметници.

Ние не намираме всичко от миналото скриптирано, но не можем да се лишим от това знание, ако знаем да четем Небето. Има го! Оттук е понякога: „Как този човек книга не е чел, а пък знае!“. Христос 12-годишен учудва мъдреците на Синедриона. Мъдрост – 12-годишното дете! А как отговаря то на родителите си, които са загрижени? (Логично е да бъдат загрижени родителите.) Защо Ме търсите другаде, освен в онова, което принадлежи на Отца Ми? Вижте, това не са внесени думи, защото няма кой да ги каже, ако Той не беше ги казал. Това е дарението, което е благодатното сияние.

Така че човечеството не се е лишавало нито от своите Логоси, нито от йерархията и еволюцията на Духовните раси, както и от приложността на Лъчите, с които се прави неговата култура.

И трябва да се знае: имаме ли още битие, на което бихме могли да кажем: „Ето, това е човекът“. В Гърция се опитваха да търсят човека с фенер. Но когато Иисус дойде, един Пилат (когото много неоснователно обвиняват, защото той е много голям ум) рече: Ето Човека! – Ecce Homo! В същото време Бог Отец беше казал нещо много голямо и велико: Това е Моят възлюблен Син, над Когото е Моето благоволение. Ето как се сблъскаха реалната присъщност на човека с Богопратеничеството Му. И две хиляди години човечеството не се усеща, че живее в тези измерения. Ето Човека! – Това е Моят възлюблен Син, над Когото е Моето благоволение! Това са големите неща. Но след това имаме рефлексите на обикновеното мислене, което прави култура. Пази Боже, но за мен е така. Между това голямо, велико Ecce Homo и Моят възлюблен – две хиляди години човечеството прави културата си!

Разбира се, конфликтът вече е много голям. Философите ще бъдат обидени, че са „слуги на религията“; след това пък те ще обидят религията, че е безпрогресивна. Това е, защото умът още е властен, не прозрението. Не може да се делят! Затова говорим за Седем Лъча, които са неразлъчни. Ние имаме седем тела и никое от тях не можем да махнем. Ако махнем физиката, няма сега кой да говори; ако махнем пък астралното тяло, няма кой да ни дава желание и усещане; ако махнем ума... Аз казвам много често защо Азът е кръвта – защото без мозък с кръв се живее, но без кръв – и с мозък не можеш да живееш.

Така трябва да се разберат нещата, когато се говори за пространствеността (която крие двете големи начала) и времето (в което пътуват Лъчите и Коренните духовни раси). Всичко еволюцията си създава. Тогава някой от Лъча на Религията ще вземе чистата духовност и ще го наречем адепт, махатма... (Макар че аз за индийските махатми нямам много добро признание, това си е другата страна вече.) Други ще бъдат наречени Учители и т. н. Това е неизбежността. Виждате как цели организации и школи си отидоха. Голямата школа на посвещение в Египет си отиде – Христос им взе ключа и ги остави в миналото. Вече няма ковчега на Изида, няма Елевзийските церемонии, няма и питията в Делфийския храм. Защо? Ами защото хората отиваха при оракула да си улеснят живота, а там пишеше: Познай себе си и ще познаеш боговете. Човечеството трябва да се върне в себе си. Но това беше еволюцията му, това беше, ако щете, и кармата му...

 

Милена Маркова: Това не е ли инволюцията по-скоро – след това започва еволюцията?

Ваклуш Толев: Инволюцията... Вижте, за мен от идеята Адам да яде плода на знанието и пращането му да работи и да се моли – ora et labora, както е казано, е подемът вече, тръгването да се търси олтар. Защото иначе слизането (това, което наричаме инволюция) е оставило свои пристани. Но хората трябваше да си направят олтари. Оттук Адам започва да работи и да се моли. Оттук започва.

Аз веднъж поставих въпроса пред биолозите: намерете защо, след като Адам е началният, защо от тази една кръвна група станаха четири различни кръвни групи? Трябва да се питаме. Ето науката – Лъчът на Науката такива тайни ни открива вече. В науката направиха вече едно откритие – умиращото животно или умиращият човек еманират... Кое е това, което се еманира? Не е въпросът дали признават има ли душа, няма ли; има ли Дух, няма ли – безспорности има. Ако сега нямат съзнание да ги приемат, не значи, че могат да бъдат отречени. Но кое е това? Тези неща ги дава науката и точно това тя трябва да докаже.

В общия еволюционен план великите школи, Всемирното правителство (както го наричаме – вън от зримостта, но все пак реално) в дадени моменти на еволюцията са позволявали едно по-голямо нахлуване на интелектуалната, на менталната енергия, за да се създаде видимо доказателство чрез доктрината на ума, сърцето и очите за онази духовност, за която човекът е предназначен. Ето, виждате какво се работи!

 

Милена Маркова: А може ли да считаме, че началото на 19-и век е едно ново начало – на една нова епоха, през която започва синтез на различните религии. И започва т. нар. Сатия юга – Нова ера, Шеста раса и т. н....

Ваклуш Толев: Не. Това са прибавки на умуване, съвсем открито го казвам. Защото много е смешно да се мисли, че в 19-и век е започнала епохата на Сатия юга. Вижте, светът нито като култура е започнал оттогава, нито като идеология в Шестата Коренна раса стои това. Даже за Шестата Коренна раса ние не можем сега да говорим, освен само като предречие, което трябва Шестата подкоренна раса на Петата Коренна раса да създаде като нова култура и да стане утробна майка на Шестата Коренна раса. Защото Шестата подкоренна раса може да живее хиляди години. В нейната утроба ще се роди Културата на зримостта. Тази Култура, за която аз казвам, че човекът е вече един зрим теогон, зрим бог – един човек, който е бог в еволюция. Но не е още Бог! Както в сп. „Нур“ казвам: Няма зло, има нееволюирало добро! Това е възправяне срещу културата на няколко хилядолетия, когато се натрапваше зло и в Свещената книга ви е говорено за него.

Така че това са приказки за Шестата Коренна раса на хора, които въобще не са се докоснали до тайните. Ще ви кажа защо... Защото не бяха родили това, което нарекох Доктрина на Духовните вълни – еволюция и йерархия на Духовните вълни. Никъде няма да намерите изворното начало на религиите – всеки ще каже Сътворението, но след това йерархирането на Духовните вълни?! Всяка от тези Духовни вълни е дала своето. И сега именно, когато Духовната вълна на Мъдростта може да каже, че няма зло. Защото Христос поднесе Учението за Любовта, но не освободи хората от зло като концепция. Ако щете, те и като божество не бяха освободени от злото. Макар че и като божество в дуалистичната доктрина, където имате отделен бог на злото и отделен бог на доброто, има една тайна: на бога на злото – Ариман, е дадено определено време на битие... Та това само за себе си е най-великолепният пристан, на който идеята за добрия бог – безвременен и вечен, дава идея за единобожие. Тази свобода обаче в еволюцията е, в която вие позволявате на нееволюиралото – като не му давате характеристика на вечния злосторник, да се развива... Защото аз не мога да осъдя поведението на ония, които се молиха на каменни божества.

„Езичници...“ – що за излишни приказки са това, що за езичници са били? Те са същите събожници, които са имали каменни олтари и богове. Нямало е Христос, нямало е Буда... Какво да правят? Как не може да се разбере тази еволюция на Духовните вълни?! Ами кой създаде идеята за голямото въображение – стихийните богове, които сега едва ги достигаме? Кой е дал по-дълбока тайна (и още неоткрита в нашето съвремие) от бог Хефест (Вулкан) – той не употребява никаква друга енергия – няма моторче, няма електричество, а казва на меховете да работят? Словото е, което в бъдеще ще прави всичко. Бог Вулкан не е имал робот, а машините му работят. Как си ги мислят хората тези неща? Приказки... Та до средата на 19-и век никой не признаваше наличието на Троя!?

Така че, когато се говори за тези неща, трябва да се знае всяка Коренна раса какво е давала; какво от нейната утроба е излязло; какви култури тя е създала... Защото Петата Коренна раса създаде културата на Египет, културата на Вавилон, на Персия, на Индия, на Елада, на Рим, на Запада. Сега ще създаваме нова култура. И виждате сега Шестата подкоренна на Петата Коренна раса ще прави култура. И тя ще бъде Култура на Мъдростта. След това ще дойде Духовна вълна на Истината...

Христос казва нещо много ясно, когато Го питат: „Що е истина?“. Не я дефинира! Не знае ли? Знае много добре, но казва: Тя ще ви направи свободни. Не я дефинира, защото тя ще дойде след усвояването на Мъдростта, в която вече казваме: Да бъдеш, а не да имаш! Това е голямата разлика. Това е концепциално-метафизичната страна на конфликта: в християнството имаш брат – трябва да го обичаш; имаш враг – обичай го! Не, ти трябва да бъдеш един еволюиращ бог. Така че, когато имаме едно божество, което са наричали тотем – Христос с едно причастие, което прави със собственото Си тяло и със собствената Си кръв, дава евхаристията. Тотемът се ядеше, за да стане човек божествен, а Христос сублимира величието на тотема в причастие: Този хляб е Моето тяло, това вино е Моята кръв. Стана ли причастие? Яде ли се един тотем? Но не го ядете като канибал, а го ядете като свещена преобратност – преобретение на даровете, както казваме. И няма нужда со страхом, нека само с обич Божия да влизаме в тези неща.

Така че, когато се каза истината, Христос е имал прозрението, че тя ще бъде бъдеща Духовна вълна. Истината ще ви направи свободни, а Свободата е последната и тя не може да бъде наречена дори Духовна вълна. Защо? Защото Свободата е Живот в Бога!

Когато ме питат и искат доказателства за Бога, винаги ми е смешно. Защото Бог не може да бъде доказан, Той е потреба – Бог се живее! А дали ще го живеят като каменно божество, дали като тотемно животно, дали като Моисеева правда, това е отделен въпрос. Но Той се живее! Дали ще го живееш като Христос – Аз и Отец сме едно; Аз работя това, което Отец Ми работи; Аз изпълнявам Неговата воля. И Той го прави във върховните моменти, когато иска да им каже: Ето, Аз се разделям с вашия свят. Ако може, нека Ме отмине тази чаша, но нека да бъде Твоята воля!

Така че, когато ще се говори за бъдещето на една Шеста Коренна раса, ще трябва да се изживее Шестата подкоренна раса.

 

Милена Маркова: Децата на тази Шеста подкоренна раса раждат ли се сега?

Ваклуш Толев: Деца на Шеста подкоренна раса са тези, които нарекох Деца на Деня. В историята на духовния път на човечеството, което безспорно е Лъчът на Религията, имаше най-различни формули, с които известни школи подготвяха своите деца. Това бяха, да кажем, Децата на Слънцето – безспорно се знаеше, че Земята много късно се отделя от Слънцето, когато известни посветени са работили именно за това сътрудничество. Имаше Деца на Посвещението, каквито ставаха в Египет – посвещение в ковчега на Изида, със съответните ритуали. След това имаше сибилски тайни... Но всички те отживяха. Разбира се, като остатък в човека ще ги има винаги. Ще има такова връщане, такава плетеница от спомени. Някои се срамуват, и то с право се срамуват от минало.

Безспорно новото ще трябва да бъде освободено и от Децата на Посвещенията, от Пророците на Правдата, от Войнството на Любовта, каквото е апостолското дело, ако можем да го кажем по-точно – посветените в Учението на Любовта на Христос. Защото ние имаме и предшественици в това отношение. Борбата на нашия тракиец Орфей е борба за голяма част от Учението на Христос – как да намери съвместимост между Аполоновото начало и Дионисиевото начало. Хората под Дионис разбират вакханалиите. Напротив, Дионис е вътрешното, мистичното начало. Аполон е външното, слънчевото начало. И Орфей търси тази съвместимост между двете божества, за да изгради взаимността. (Затова вакханките го разкъсват.) Защото това, което можем да кажем за Дионис, е онова, което може да се каже за Шива – божеството, което разрушава и възкресява.

Не можем да се ограничим в това, което са ни дали. И безспорно трябва да упражним воля за свобода от минало. Няма по-страшно нещо от властта на миналото. И затова казах – свобода от ехото на Съдбата. Свобода от ехото – не от гласа на Съдбата. Гласът на Съдбата дава предречието на Пътя, който има да ходите; ехото на Съдбата е остатък от минало! Трябва човек да извърши тази битка и да се научи да се прощава с миналото без сълзи...

Със съкращения

 

29.05.1998 г., София, Българско национално радио

Още от броя
AXIS LIBRI (2/2016)   Ако осъществите Мъдростта, ще познаете Истината! If you realise the Wisdom, you will know the Truth! ... Проглас (2/2016)   Ако осъществите Мъдростта, ще познаете Истината! Авторът си отиде и рече: Осъществете се! Традицията е временно бреме; Учението е ... Метафизика на кръвното и духовното родство Свобода от кръв – заради живот на Духа! Няма по-голяма реалност от Духа, а щом Той е реален, не може онова, в което е облечен, да не Му се подчини. Големият праг, възправен пред ... Духовност, Душевност, Етика Етиката е пулсация на духовността, излив на душата! Деца на Деня, да бъдем несмутени в служението си и неуморни в пътя си! Темата „Духовност, Душевност, Етика“ може д ... Интервю от златния фонд на БНР (Първа част) Първа част   Милена Маркова (журналист от БНР): Разговарям с Ваклуш Толев – преподавател по история на религиите в Пловдивския университет, основоположник на Общество ... Мъдростта в скрижали - Битие Мъдростта в скрижали, Глава II   Битието е същността на Твореца – то е идеята за Живот! Бог Отец е име на Твореца на Битието – Безпричинната Причина ... Мъдростта в скрижали – Духовни вълни Мъдростта в скрижали, Глава II   Духовната вълна е Дихание на Бога! Духовните вълни са една вложена ритмика на Волята в Сътворението. Духовните вълни са ...