Метафизика на кръвното и духовното родство

Арxив | брой 2 / 2016

Свобода от кръв – заради живот на Духа!

Няма по-голяма реалност от Духа, а щом Той е реален, не може онова, в което е облечен, да не Му се подчини. Големият праг, възправен пред човечеството, е земното кълбо (сложено на плещите на Атлас), но това бреме беше до такава степен трансформирано, че то стои в ръката на Възкръсналия. А във всекиго е вложена идеята да възкръсва. Честит е, който може да го прави всеки ден, не само на празника, стига да си намери достатъчно власт и сила да възкръсва!

Човекът, осъзнал себе си, е една прелетна птица, която трябва да мине океаните на минали знания, за да си намери гнездо, в което ще даде нова челяд. Колко инстинктивно, колко дълбоко законът на природата защитава своето съществуване – от наличието на памет, която е необходима на живота да го изгражда, до идеи, които го осветяват в пътищата – като идеята за жертвата, която го осветява за велико служение.

Човекът в своята дълга еволюция е трябвало да събуди памет, за да му създаде тя това, което наричаме „минало“; в своята милионна, търсеща и осъзнаваща се личност е трябвало да събуди своята мисловност, раждайки идея за живот и место за присъствие. Защото паметта на прелетната птица е наистина место за присъствие. Така е и със същината на човека, който е трябвало от паметта да събуди своята мисъл, за да я приложи в това, което наричаме търсене на мястото му и създаване на спомена, който ще му роди идеята, че е вечен.

Радостта на вашето присъствие е, че в хилядолетия по веднъж се случва някой да изживее прииждането на голяма Духовна вълна – да извика благодарствена молитва, че живее в един особен миг. Не само да е последовател, за каквото мнозинството е идвало и си е отивало, за да покаже вярност в последованието, а нещо повече – да присъства в раждането и отглеждането на една нова Духовна вълна. И тя да бъде съвместена с Учението на Онзи, Който остави една от най-великите идеи на човечеството – Възкресението, в която беше сложена голямата тайна: Ето тази чаша с вино е Моята кръв. Това е един велик момент, когато като причастие тази кръв, която е кръвта на Мировия, създава идея за духовно родство! Защото кръвта трябваше да бъде освободена от нейната милиони години предназначена пулсация – да направи от обикновеното, от материята на тази планета едно същество, на което Диханието даде не само образа, но и подобието. Ние имаме щастието да научим върховенството на кръвта от Единствения, Който я дефинира като духовно родство, а не като пулсация, която стопля и раздвижва материята, която създава родово или расово родство.

Той, Иисус, се ражда в юдейството, спазва всички обреди и е трябвало да настъпи разделно време в Неговата душа, защото тя е носела една нова метафизика и е била пълна с Послания за ново битие. Неговото посланичество дава една нова социология и една нова етика. А това наистина предполага нова метафизика, която Той прилага в реалното, защото за Него наистина Духът е бил реалност, по-реална от реалностите.

Какво значи метафизика на кръвното и духовното ни родство? Как кръвта създава духовното родство? Какво е било расовото и родовото начало? Етап ли е, който трябва да се изживее, докато видимата, физическа родственост още не е достатъчно узряла, за да се възземе нагоре в едно духовно родство? Могло ли е едно Дихание, което Творецът дава, мигновено да създаде човека, който е направен от плът? В кой период на зародишното, генетичното начало е влязла кръвта? Трябва ли да приемем, че тя, кръвта, е неизбежната духовност – както съм казал, че материята е неизбежната духовност на последния пристан на Твореца? И е ли нейната първична задача да създаде духовно родство, или е трябвало да създаде реално, биологично, за да може материята като потреба и верига на душевността да се усъвършенства и олекотява? Трябвало ли е кръвта да пулсира в една материя, която е била твърде тежка и негъвкава? Как трябва да се трансформира една идея за човек в осъществено вече мислещо същество? И защо кръвните жертви ги считат за най-драгоценния принос на боговете? И защо Христос постави кръвта като вино и го въведе в идея за възпоменание – оттам и за причастие? Може ли символът на жертвоприноса да остане неплътен, само духовен? Кое ще остане най-вярната справка – що е човекът?

Още в Третата Коренна раса – Лемурийската, плътта е била малтретирана, за да породи усещане и след това то да се върне като памет.[1] Още повече, оформянето на памет е имало необходимост от очи, за да се дефинира, да се индивидуализира човекът. Той се ориентира, той се отлъчва, за да се самоизгради. Всичко това е трябвало да влезе чрез кръвта. Тогава безспорно е, че кръвта е трябвало да предшества формирането на индивида.

  • Кръвта носи две тайни:
    когато се касае за егото – тя е топлина;
    когато се касае за расовото начало –
    тя е въздух!

Така са се формирали органите в човека. Телесната топлина ще даде зрение на егото; въздухът, в расовия или родов принцип, ще даде дишане. Затова расовият организъм, ако се изразя фигуративно, има един общ бял дроб, има и една историческа постановка. Оттук са и битките на расите, които са отивали с непрецененост в жертви и пътища. Затова цели Коренни раси – каквато е била Четвъртата, всичко, което е било в Атлантида, потъва във водата. Така че топлина и въздух – това е битие. И всичко това го носим в нашата плът и го прилагаме.

Общата гръд поема въздуха на една расова повеля, която така властно е легнала в религии, в исторически формации – как се брани раса, как се брани народ, как се брани нация, как се брани след това човека. Никой не можеше да измисли Хартата за правата на човека във времето на юдейската или на индийската религия, където има расови божества или касти. Защото го нямаше Единия, Егото. И тук ще видите смелостта на Христос – смелост, не само дързост, както и едно изключително проницание като дарение. Затова с основание можем да кажем: Син Божествен и загрижен Син Човешки, защото Неговата скръб е за човека тук, не е другаде. Той му дава обещание и го вика да се морализира, заради царството Божие, но Неговата жертва е тук – Неговият зов или отговор на упрека е: Аз дойдох за грешниците, да ги призова към покаяние.

Така че Той от кръвното родство, което властва с хиляди години, довежда до живот една нова идея – свобода от стадната принадлежност, заради индивидуално битие, което много страдание е понесло. Той Самият го прави с Кръста Си (въпреки че за мен Кръстът не е страдание и пътят Му не е Голготски, а е Божествен). Но трябва вътрешна зрялост на свобода, за да се види духовното родство. Затова пътят на хората е развитие, а онова, което ги е свързвало, е било кръвта.

Метафизика. Разбира се, кръвта е толкова реална, толкова осезаема, че може да се пипне, но като Азов представител кръвта е его-лицето на Духа в човека! Тя е и онова, което е създало родовото божество, тя е и това, с което са хранели всички божества, на които е принасяна кръвна жертва. Кръвта създава великата идея за причастието: „Тая чаша е новият завет с Моята кръв, която за вас се пролива“[2]. Не става въпрос за индивидуалността, не става въпрос за егото, а за възправянето на една личност срещу кръвните жертви. Идеята за причастие е срещу кървавия Молох, на когото са принасяли деца в жертва[3], и срещу расовото божество на евреите – Йехова, на когото също непрекъснато са се поднасяли кръвни жертви. Със светостта на кръвта са помазвали храма, помазвали са олтара; помазвали са се спонците и горният праг на вратите на домовете. Запретява се в юдаизма да се яде кръв и месо с кръв, в същото време пък я считат за жертвоприношение![4]

Така че, когато ще говорим за метафизика на кръвното и духовното родство, ще трябва да знаем, че Христос сложи край на кръвните жертви. Защото не само предложи Себе Си, но създаде идея – идея за трансформация на кръв в духовност. Причастието е духовното родство на човечеството. Хората бяха „кърмени“ с кръв заради единството, което премина от дивака до божествения. С причастието трансформираната кръв стана Дух. Казахме, че кръвта носи топлина и въздух, носи и светлина – носи Дух, а щом е така, то можете спокойно да влезете в света на причастието като неизбежна даденост на човека да бъде божествен! Така Христос, за да спаси хората, даде Тайната вечеря и не избегна идеята за кръвта. После с едно изключително умение – със специална молитва в светата Църква, се трансформират виното и хлябът да станат кръв и тяло Христови.

Мистична тайна. Мистична тайна, без която не може човекът в този стадий да направи и крачка живот. Причастието, започнало от елементарното тотемно ядене, бе сублимирано до свобода от материална субстанция – можете да я събирате и да я пръскате. Не се губи тотемът, но е станал духовен. Но и сега понякога излиза ехото на примитивизма в душата на човека. Страшно ехо има в душата на човека от тотема! Яде го за святост, което съвсем не е в тон с цивилизацията и времето ни.

Естествена е била и необходимостта да се дават кръвни жертви на хранителите на родовата памет, на стражите на расовото начало, за да бъдат удовлетворявани. Така те са се усмирявали. И сега понякога е налице примитивното отношение на човека да принася жертви. Казва си: „Беда ме сполетя, трябва да дам някакъв принос“ – някакво агънце, теленце. И отива, дава и казва: „Ето, укротиха се!“. Укротиха се, да – защото още ги храни...

Нищо необяснимо няма. Защо обаче тези горе така чакат? Тотемът е бил свещено животно и някои от животните са приети за свещени, и когато се принася свещено животно на някакъв бог там – ненаситен кръвопиец, с еманацията на кръвта той или като тотем се удовлетворява – като астрална материя, или като етерен двойник взима изпаренията, вибрациите и така кръвта става негов живот. (Както етерното тяло на починалия, което не иска да се разложи, се храни от еманациите на кръвта. И в това е формата на вампиризма.)

Кръвта е, разбира се, неизбежност за битие в историята. И ето защо понякога с основание човекът отреагира и пита: „Защо така бавно, бавно, бавно вървим към морални висоти?“. Това е, защото тотемното божество ги вика и още продължават курбани след курбани. Да не говоря за курбана, който се поднася на едно старо учение... Така че ние имаме едно кръвообращение на материя в цялата тази, ако можем да я наречем, пасторална религия на принасяне на жертви. И затова е толкова трудно да се освободят както чакащите горе, така и тук удовлетворяващите се, че са извършили Божие дело, като са принесли кръвни жертви.

Един учен беше писал: мит и кръв – че кръвта може да създаде мит. Оттук са кръвните жертви, оттук е идеята в правната позиция за кръвното отмъщение, което за съжаление още стои в историческа приложност. Историческият организъм не може да не бъде с циркулацията на кръвообращението. Той не е само социална даденост, той е и биологична.

Знаете ли как са възпитавали децата в Третата Коренна раса – момчето във воля, момичето във въображение... И коя е пулсацията на волята? Кръвта! А кога тя ще дефинира въображение в момичето? В утробното начало! Това са важните неща, когато трябва да гледаме в генетиката, когато трябва да видим тайни, за които науката наистина ще се бори, но е много далече. Много е далече още! Особено пък една съветска биоложка Лепешинска, която изкара генетиката класова. Ако беше я определила като расова, щяхме да кажем, че е влязла в тайната на митологиите, че е влязла и в тайната на мит и кръв. Колкото и смешно да звучи мит и кръв, колкото и отрицателно след това да е разглеждан този въпрос, дори като социология, без да говорим за духовно-кръвната връзка, но е разтълмян.

Защо кръвта става идея за клетва? (Ето откъде може да се вземе това, което наричаме метафизичната страна на духовно-кръвното ни родство.) В ония времена, когато не е бил отработен мозъкът, паметта не е съществувала – умът се е отработвал, но кръвта е била в наличие. Затова от кръвта идва идеята за клетва. Но клетвата във всички случаи е нравствено поведение, не биологично. Биологията `и служи, за да бъде възприета, защото кръвта е реален факт в душата на човека – той знае, че живее чрез нея. Значи в най-живителната си същност човек се е клел, защото не е имал реален образ за богове. Клетвата е нравствена категория – тя е духовното ни родство, когато още Духът не е могъл да храни (заради социология и богознание) кръвта, но тя е била осъзната като неизбежна необходимост, защото без нея човек не може да живее.

От кръвта на Божеството се създава идеята за причастие, но клетвата не е идея за причастие. Тя е ставала и в смисъл на сродяване – заклеват се в единство, т.е. раждат идея за братство чрез взаимно „преливане“ на кръв. Една капка кръв е била достатъчно основание за клетвена вярност. Ето колко властна е кръвта – blut et mit, mit et blut – кръв и мит, мит и кръв! Митологизирането на кръвта е основание за клетвената взаимност. Представете си колко важна духовна субстанция е била дори тогава, когато още не са я схващали като реална биологична необходимост. Смърт е имало – но смърт, която не се осъзнава. Много късно хората осъзнават, че губят телата си, защото са живеели в едно време-пространство, което сега наричаме четириизмерно. Следователно те със смъртта си не са губили реално представа за земята, защото тя е била много малък усет за тях. Онова, което им се е давало, е било идеята за кръвта. (И виждате нейната важност и сега в битието – макар че може да е отстранено сърцето на човека, вливат му кръв, защото циркулацията `и е неизбежна необходимост.) Битие – битието на човека, сътворен, роден с кръв. И как са си служили с нея: ето клетвата, ето кръвното родство.

Можете ли да си представите какво извърши Христос в човешката история?! Наистина има големи Учители, има дадени големи Откровения. Хермес е нещо изключително; Кришна подхвърля идея за спасение и любов; Буда дава тезата да се освободим от желания за живот... Но останаха религиите на родовите божества. А когато говорим за кръвта като духовно родство, безспорно Христос го увенча за всички. Хората са го прилагали в биологичната му цялост, която не можем да избегнем, а Той го приложи в духовността със знаменитите Си думи: „Който изпълни волята на Моя Отец Небесен, той Ми е брат, и сестра, и майка“[5] – изведнъж ви прави роднини на духовна идея. Много е лесно, когато извикате войнството на една държава в името на една национална идея, но тя е хранена предимно от родовата и расовата кръв – индивидуалността само води. А Той дава идея за свобода от кръв и от колективната душевност.

Това беше нещо, което светът не можеше да понесе и не можеше да го види в неговата провиденция, за да го утвърди. От една биологична даденост на кръвта се стига до свобода от нея в социалната организация, каквато е народът или човечеството. А оттам и до идеята на едно велико родство, надкрачвайки всякакви морални нормативи – да обичаш врага си. Да обичаш врага си! Това, разбира се, не е осъществено в голям мащаб, за да кажем: „Ето империя без врагове“. Но има нещо друго – човекът не е победил вътрешния си враг. Когато го направи, тогава ще можем да кажем, че империята без врагове ще бъде една реалност.

Пътят не бе избран – Христос го беше дал, но социологията не можа да го приложи. Той не само в кръвна свобода поучи обикалящите Го, жертващите се за Него, но даде и израза: „Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина, и Светаго Духа“[6]. Този Отец, Който беше сътворил света, чрез кръвта, която беше дал на децата Си, правеше великото метафизично родство – кръвта стана родство за единство! Всички религии са имали своето основание на живот, но Христос даде идея за свобода от кръв, а светът още не се беше освободил, за да я живее и тепърва трябва да я вложи в битие.

Защо и религията не изнесе битието на Христос като взрив в Космоса, като взрив в социалната реалност на историческото ни време? Защото ги е страх, защото още им са потребни послушници, а не творци, не богове. Трябва ли да бъде пок`орен човекът? Не. Христос освободи човека от расовата и от родовата кръв! В Евангелието ще намерим как е изброен род след род, род след род – за да дойде Той. И Му засвидетелстват царственост. Но може ли да бъде сравняван земният трон с Небесното Му присъствие, с Небесния Му трон?! За да убедят обаче човека, че земният трон е нещо важно, трябваше да го покорят... Все пак, както виждате, големите прагове са минавани от белязаните личности, от родените като чудо и с чудеса действащи личности. Всичко е толкова реално, но трябва малко повече зрение в душата, за да се види, че това, що наричат чудо, е реалност.

Можем ли обаче да твърдим, че наистина имаме не само кръвно, а и духовно родство? Несъвместимостта на кръвното родство е манифестирана като йерархия. От една по-нисша кръвна субстанция – на животно, ако се направи преливане в по-висша, по-висшата ще изчисти непотребното и ще я трансформира, но при обратно вливане по-нисшето ще загине. Значи има някаква несъвместимост, която е не само биологична, но и йерархически духовна. Защо? Защото като носител на енергия не може едно по-нисше същество да възприеме прилива на енергията с по-голяма сила и то загива.

Следователно, когато ще говорим за кръвно и духовно родство, ние ще трябва да съвместим йерархиите. По-висшето трансформира енергията, която като първа пулсация стои потребна, а онова, което като духовност е по-нисше, то се изгаря, то се унищожава. Но пулсацията, първичната сила стои. И тогава съм намирал оправдание на социалните потреби от конфликтите, наречени революции – когато например един изхабен аристократизъм трябва да бъде подпомогнат от една първична кръвна сила, идваща от хората на народа. Има необходимост от революционни размествания на социалните пластове за опресняване на аристократизма с малко по-живителна кръв. Тогава ще разберете защо известни революции се случват. Трагичното обаче е, когато тяхната неморална приложност е по-голяма от биологичната и социалната им необходимост. Същото е, когато се облагородява едно дърво – едно калемче му слагат и от корена по стъблото соковете вървят... Едно калемче се слага и след две-три години се бере плодът на калемчето. Това е преливането. Ето как като историческа даденост кръвта може в дадени моменти да обнови една човешка общност, която е изчерпила своята енергетична възможност. Не става въпрос за времето преди милионите години, когато има потопи и разменяне на полюси – в случая говоря за родена необходимост за защита, която сменя знака на кръвта.

Така е и при кастите. Кастата е социално понятие на родените от едно съсловие, а в същото време тя е една духовна йерархия. Защото дадена човешка общност е предназначена да поеме определена духовна енергия. Значи тя, преценена във възможности за възприемане, има достатъчно мисловна материя, за да бъде осенена да дава идеи и от идеите да създава приложения. Това е кастата. След това тя ще бъде непотребна и ще си отиде. Защото в дадени моменти, когато една каста е изчерпила пулсацията на субстанцията кръв, трябва да дойде прилив от по-нисшите касти, а по-висшите да си вземат от нея потребното, което ги обновява.

  • Метафизичната същност на кръвта е от човека да се направи божество!

Явно е, че затова трябва да се мине през всичко, което световете дават.

Митологичното родство на боговете е чисто кръвосмешение, но как са могли да елиминират онази непотреба в кръвната субстанция, която може да ги изхаби, как са се опазили от отрицанията? Тук е голямата тайна. Духовното излъчване може да трансформира! За съжаление в трудовете не е казано, че е възможно. Можете ли да трансформирате един друг елемент на живителността, наречен вода, и една течност, наречена вино, в кръв? Можете. Да, нямате го още като опит, но ще стане. Как да се направи тази трансформация, след като още не е отработена онази плоскост, наречена ментално тяло – то може да ражда и да възприема, за да прави еволюция, но не още да твори живот. Христос показва как се прави живот, след като Му го отнемат (привидно). Как? „Ето, вие взехте онова, което е животът – кръвта, но Аз ви казах, че мога да трансформирам водата във вино и виното в кръв.“ Направи го чрез една магична формула на метафизичната страна на кръвното ни родство чрез Дух!

На сватбата в Кана Галилейска Той преобрази водата във вино, за да покаже това, което по-късно на Тайната вечеря ще даде. Затова казва на своята майка: Жено, какво имаш ти с Мене?[7]. Онова, което прави, не е в угода на майка Му, а е предречие за светото причастие!

В генезисните тайни се изпуска нещо много съществено – че човекът е преди всичко Дух! Много добре е разработена тезата за неговите тела – не само за физическото, а и за астралното, менталното, причинното. Чудесно е разработена, но знаел ли е някой тайната на духовното тяло, която Христос разкрива?! Дори с поведението Си им дава основание да намерят начини на приложността му.

Луис Морган[8], който е един от най-великите в кръвното изследване в последователното развитие на семейството, дава една идея и за понятието родител. Ние нямаме его-баща и его-майка, имаме баща и както Морган казва – съществува класификатор на системата на родството. Вижте каква идея оставя като родово понятие, дори като метафизика. И ето докъде се стигна – формираха се кръвните групи, в които има поносимост, иначе взаимно се изтребват. Съвременната наука ни казва, че не можете да прелеете, примерно казано, кръв от група В на група А. Има и нещо друго, има нулева група, която е свързваща.

Това е, което е дефинирало и географските раси, защото и местото на даден континент е определящо. Така на съответното место ще отиде една група кръв, ще отиде определена пулсация. И учените много неща откриха за тези проблеми. Освен кръвните групи откриха и хромозомите – при мъжа и при жената; диференцираха онова, което не беше диференцирано... Но какво знаят хората за андрогина – тогава, когато мъжът и жената са били едно? Кога ги отделиха? Как се формираха тези хромозоми? Как сега можем да намерим в рибонуклеиновата киселина тайната на генетичния код? Кой пази тези елементи в наследство?

Вътрешното разграничаване между духовно-биологичното и биологично-духовното съществува. Оттук заради несъвместимостите е роден и ужасът от кръвосмешението. Кръвното родство е идея за взаимност, за неразлъчност, но и теза за риск – възможност за кръвосмешение, което всява страх и в същото време съхранява, утвърждава. Още в Зенд Авеста е поставен въпросът, че кръвното смешение е играело роля за дълбоко глиптиране образа на този, който, повтаряйки се в родовото начало, утвърждава божествеността. Обожествяването, особено в тотемното, във фараонското или монархическото начало, е дало основание да се счита, че кръвта носи и елемента на безсмъртието. Възземането в първичните хилядолетия е трябвало да мотивира материята, като тя се насилва, и чрез преповтаряната кръвосмесителност все по-дълбоко да влезе образът на божеството.

Страшно е, когато ще говорим за жестоката страна на кръвосмешението, но трябва да разберем хората, макар и в първичното им искане, колко много потребност са имали в душата си да се глиптира божеството в тях. И под тази рубрика те са вършели това, което днес не приемаме. Защото се стига до израждане, което свидетелства, че се изхабява пулсация, която носи и Дух. Така идва ужасът от кръвосмесителността – преднамерен или непреднамерен.

Непреднамереното е счетено в концепцията и философията на Древна Гърция като прегрешение – с трагедията на Едип и неговата майка Йокаста. Едип цар, който е в ложето на майка си непреднамерено, но счетено от Ананкето, от съдбата, за прегрешение. И идва часът на възмездието чрез ясновидеца Тирезий, който казва истината. Преди това в Делфийския храм оракулът разкрива тайната пред Едип, че ще убие баща си. Неизбежността на съдбата трябва ли тогава да бъде сложена като преднамерена пътека, в която той трябва да сгреши? Тук има един изключително голям конфликт. Предречено е още на баща му – цар Лай, едно престъпление, в което или има наследието на родовия дух, на родовата кръв, или съгласно философията на Индия ще намери кармата си (и там божествата така се женят). Представете си – Едип, изхвърленият като бебе от баща си, се връща и на кръстовището на пътищата на живота го убива. Разгадава (вижте каква е велика тайната!) въпросите на Сфинкса и отива в царството на Лай. Така влиза в ложето на майка си като неин съпруг. Но идва зората, когато се освидетелства престъплението. И Едип се ослепява.

Дали кръвосмешението е оставено само като принцип, че e неволно, моралът и историята не прощават. Оставяйки го като неизбежен знак в пътуването на човека, в идеята за волята на предсказанията – нещо, което поне във философията на Елада трябва да се надмогне. И там грехът е платен – не само с избождането на очите, защото дъщерята – Антигона, която е дъщеря на брат си и на майка, която е майка на брата, трябва да води слепия. Това са важни идеи, които културата не можа да отгърне за знание на човечеството – защо човекът трябва да убие баща си; защо трябва да бъде в ложето на майка си; защо трябва след това предсказателят да му каже тайната, къде е властта на Всемирния? Защо, защо трябва да се ослепим? Кое божество трябва да бъде ослепено; кой бог-баща трябва да бъде убит?

Едип цар ще остане нарицателно име, което крие една много странна трагедия на вътрешния човек, който трябва наистина да убие своя родов баща, за да се изведе, за да направи свой живот. Една велика тайна ще остави Едип – защо е трябвало да изживее всичко това...

Фройд изнася на преден план едно мислене, наречено „едипов комплекс“. От този едипов комплекс се прави, в началото на XX век, доктрина. Фройд има едно добро прозрение, но съвършено късо. Той можа да каже за вложения копнеж към майката в детето-момче и че приема за конкурент баща си (както и момичето – майка си). Но защо непременно трябва да го оправдае с либидо?! Ако беше сложил принципа на преражданията, тогава щеше да намери не психологическата травма, не това, което създава възлите на неврозата – неудовлетвореният копнеж, потискан от възпитателната система на времето, който след това да дебушира в една болка на психологическо разрушаване. Да – едипов комплекс, но ако беше сложил идеята за прераждането, тогава копнежът можеше да има своите кармични потреби. И те нямаше нужда да бъдат маскирани, защото осъзнаването чрез пробудата и знанията (човекът, който се занимава с тези неща, безспорно ще има своя философия и концепция) можеше да събуди идеята не само за съблазън към майката, а за дълг на един син или на един бивш съпруг, неизпълнил дълг. Така че нещата биха имали съвършено друга разцветка. Но – Фройд дотам можеше.

Фройдизмът остана като психоаналитична система в идея за лечение, към която прибавиха и хипнози, и т. н. По-модерните му продължители стигнаха до някои нови и по-големи открития, но не могат да решат този голям въпрос и няма да могат да го решат. Така че само нова дреха сложиха на тази формула за кръвосмешението, което е било съзнателно или несъзнателно; потребно или непотребно като исторически и духовен път.

Това са тези, които безспорно са останали в историята на човечеството и могат да бъдат мотивирани по различен начин, за да се сложи съответната забрана в идеята, а и в приложението вече на формулата брак – бракосъчетание. Така идва ограничението не само от полигамията, многоженството; идва ограничението от опасността за кръвосмешение. И това е започнало да става гарантирано чрез закон – опазване от израждане поради кръвосмешение.

Идеята на метафизичната свобода от кръв за родство с Духа можеше да я роди само Христос! Не можеше да я роди нито митологията на гърците, нито дуализмът на зороастризма; не можа да я роди и будизмът, който иска да освободи хората от желанията, та да нямат и живот – нещо, което е твърде далече от истината, но това е равнището на Ученията за Правдата. Нищо оскърбително няма в това, че дотам са стигнали – такава е била стълбата на религиозното съзнание в човека.

Затова, както казах, още в древни времена, за да се изобрази по-властно образът на тотемното божество или на фараонското начало, има кръвосмешение. Сега е несъвместимо кръвосмешението заради алюзията, че с това божеството ще бъде още по-силно утвърдено. Но въпреки кръвосмешението човешкият род не загина, не загива и няма да загине! Има материя, която безспорно ще трябва все повече и повече да бъде драстично атакувана – както сега атакуваме атома – за да освободим енергии. Тогава, ако осъдителното начало, което сега правим, го бяхме приложили по онова време, какво би станало?! Но прозрение безспорно е имало, когато материята ни, когато кръвното ни родство има определена доминанта и не може да пострада от прилива и преповтарянето. Вярна е тезата за израждане, но това, което наричаме души с различни възможности, изхождайки от един расов водител, са можели да трансформират риска и по този начин са правили подбор.

Ако някой си мисли (защото си живее съвършено обикновено), че никой не е преценявал дошлите из вековете исторически потреби и формули, изграждащи дом, общество и държава, много се лъже. Кои са били тези личности? Безспорно големите посветени, които са водили това, което се нарича фараонска или монархическа институция. Поднасят ги само в техните отрицания, но никой не е премислил, че те са носили битиейна отговорност за историята на народите. И тогава ще видите колко оправдателно е, когато са влизали в жертвата на едно кръвосмешение, за да направят божеството си по-реално, по-живо. А когато са съзрели недостатъка, веднага са направили корекцията. Това не е било тогава толкова грешка, отколкото потребност. Защото по онова време е трябвало да се създава все по-гъвкава, все по-живителна материя. А когато приложите една по-висша енергия, тя е, която дресира материята, докато я изфини. Ето колко потребно е било да се влага висша енергия малко по малко, за да се направят материята и кръвта все по-властни, все по-усъвършенстващи човека.

Много е лесно в XIX век Дарвин да каже за подбора на видовете. Но представете си 2–3 милиона години преди това? Вижте колко страдание е изживяла еволюцията като приложена въззема: Небето – Огънят – кръвта! Тези, които наричаме богове, в митологичните времена са правили и кръвосмешения, с което са работили върху някакъв изумително далновиден път за изграждане на егото. То е трябвало да се освободи от властта на расовия и родовия кръвен път. Този голям двубой, когато личността не е значела нищо, е двубоят на кръвта като Небе-Огън.

На кръвта са предоставени много идеи, защото безспорно тя е най-богатата трапеза, от която човечеството в пътя на развитието си е вземало: идеи за род, за цялост, за еволюция, за причастие. Тя е кост от костта ми, плът от плътта ми[9] – и линията тръгва. Така се създава родовото начало – Адамо-Евиното. И след това тази кръв ще я видите как я зове земята и се бунтува – Авеловата кръв се бунтува срещу Каин. Ето още една религия на човешкия род, защото Каин нямаше кръв, той беше астрален образ, Авел – физически. Затова не може да се каже, че някой е убил Каин – Каин не може да бъде убит. Авел да, защото той е физическият образ на рождението Адамо-Евино. Затова той ще познае смъртта.

Ако трябва да преценим стойността на метафизичното кръвно и духовно родство, трябва да кажем и за родовата тайна на предшествениците и великите патриарси. Има родово понятие „баща“ и тези бащи при различните народи в древността са живели почти до 1 000 години, като на всекиго се слага по един син отзад. Дори нашето богатство – когато суфиксът на презимето изразява генетично начало на името на бащата – Иванов, т.е. на Иван детето, а Иван го няма. Това е било векове. В древни времена, който и да е роден – Авраам, Яков, Давид... всички те са синове на някого – не личности, а родови начала. Това е също белег на родовата и расовата кръв. Там всеки е син на предишния – не е его! Оттук е и това, че Ной живял 950 години[10], друг живял 800... Защо? Защото егото го няма – имате расовата кръв, нямате его-кръвта.

Расовата кръв само на биологията ли е, или е метафизика? Сега, когато я разгръщаме, тя е реалност, но ония, които не са имали изработен ментал за преценка, за тях тя е метафизичният тласък на родовите явления – расова кръв, родова кръв, его-кръв. А кой е извършвал кръвосмешението, позволено в един родов клон или в една расова група? Безспорно егото. Това е страшният двубой, това е големият океан, в който представете си колко духовна енергия е давана, за да съхранява!

Ние сме изправени пред една необходимост да се изгради идея за Великия, Вечния, на Когото дължим своето съществуване. Затова се преповтарят концепциите за велики неща, за да се приближим до това, което можем да наречем Космичен свят, в който ние, ако не можем да принесем, поне можем да се научим да вземаме. Онези, които са изпреварили и го градят и дават, дали ще получат признание, или не, няма значение, защото те са служители на Мировата идея. Но човекът, в своето пътуване към Космичността, трябва да се научи поне да взема. И понеже кръвта е Мирово присъствие в организма ни, то можем да кажем защо в един исторически организъм, каквито са народът, държавата, нацията и пр., говорим за Дух, който безспорно трябва да бъде приложен чрез кръв. Оттук е смисълът и на войните. Легализирането на битките не е само проблем на власт, а е проблем и на еволюция!

Тогава не можем да не се възхитим от един имперски представител – Пилат, който трябва да защити своя император, но вместо да каже за него, той казва за Христос: Ecce Homo! (Ето Човека!) Някой може ли да намери в историята друг да е направил такова нещо?! Никой не каза за Буда това. Защо? Защото това бяха религии на родовете. Той се опита да надмогне живота в отрицание. Един Кришна положи идеята за спасението и даде усет за любовта... Но някой беше ли наречен „Ecce Homo“? Не! „Ето Човека!” е изграденият, одухотвореният човек: Христос – Възкръсналият, Който работи в Адам – сътворения. Адам е сътворен, Христос го прави вече човек, който е освободен; човек, който е его, което трябва да се жертва за другите. Колко царственост има във всичко това, за да изградите, да доведете Великия до себе си – в този единствен израз в световната история! Само за Христос можеше да се каже: Ето Човека!, защото Той даде вече религия на егото, а не на рода, не на расата. (Не говоря за Духовните Коренни раси, те също така с пулсациите на кръвта си отиват.)

Така че тази велика тайна в християнството, речена за Иисус, не може да бъде надкрачена нито от философи, нито от историци, макар и човечеството да не можа да Го приложи в Неговата цялостна същностна система. Егоцентризмът като потреба за свобода от стадото и след това егоцентризмът като Алтер-его, което Христос манифестирано направи на Кръста, заради всички се прелива. Това християнството остави. За съжаление, Той учеше на нова дреха стара кръпка и на стара дреха нова кръпка да не се слага, но уви... Човешката памет или това, което наричам ехо на тотема, остана толкова живо и реално, че е пълно в християнството – всичките юдейски обреди на кръвопроливания и на кръвопомазвания останаха. Църквата, в отработването на т. нар. обреди – приложното учение на Христос, си послужи с всичко, каквото можа да наследи от старозаветието и от това, което наричаме езичество.

Кръвта е нещо много силно и това в опитите на биолозите е налице. Реално е изследвано физическото тяло със своите хромозоми и пр. Но къде е Духът? Как Този, Който можеше да пръсне тялото, след това можа да го събере? Казват, било шмекерство Възкресението. Нека да си е шмекерство – какво страшно има в това, че Пилат бил подкупен?... Въпросът е можете ли да „подкупите“ себе си, за да направите възкресение? Защото не се възкръсва вън, пред хората – възкръсва се вътре! Възкръсва се с онази духовност, която е властна над всички тела. Колко усилия един Кентавър или един Минотавър са положили, за да се измъкнат – единият от тялото на животното, а другият да не му тежи животинската глава. Колко много топлина е имало в тази кръв и колко много пулси на метафизичност са раждали въображенията им, за да се изведат от животното!

Аз се чудя – когато говорят за генезиса – защо бягат от Духа? Толкова ясно и изчистено е казаното от Иисус Христос – от Този Човек и Бог, за духовното родство, за властта на Духа! Другото е преповтаряне. Той явно го казва, за да се освободи човекът от това страшилище – кръвта.

Но расовият господар още властва. Йехова е още властен над семитите от Петата Коренна раса. Като родител на раса Йехова е дал много повеления – метафизични, след това приложни, които е трябвало да бъдат изпълнявани от някакво откъснато его. Защото евреите не са били още личности, а деца на една раса или на един род, който трябва пък, от друга страна, да бъде съхраняван, за да може да се отпечати силата на божествения клан, на божествения тотем, на божеството. Представете си само каква голяма борба е било това! И затова в религиите намираме расовото и родовото начало – в цялото еврейство стои непоклатимо, в целия индуизъм... Като ги наредите там всички ония с гирляндите – личности не, а изведени водачи, които изпълняват расовата еволюция, родовата еволюция, но не и егото! Хилядилетия кръвта е работила чрез расовия принцип, изграждайки общности, които е трябвало да оцеляват, които е трябвало да изграждат и да мотивират поведение. След това тя е работила в родовото начало – властта на клана; властта на рода, който формира и национални тенденции; докато се хвърли дрехата, за да се създаде его-кръвта, личността! Расовият принцип още съществува в семитските народи, а родовият стои в кръвта им. Дори до такава степен са властни, че когато съпругата на първия брат остане вдовица, трябва да се наследи от втория брат, третия, за да не гасне родът. Нещо повече – ако някой от тях отказва, има специална клетва, заклинание срещу този, който скъсва родовата верига. Заклинание! Заради родовото начало, заради властта на онзи расов ръководител Йехова.

Затова Йехова е толкова страшен в юдейската религия. Защото той е, който трябва да съхрани расовото начало в изграждането след това на личности. Тези водители нямат вина, напротив, те са стъпалата в еволюцията – за кръв и човек. Затова Йехова ще е отмъстителен и ще остави идеята за масово отмъщение на тези, които посягат на битието на богоизбраните. Но богоизбраният народ трябва да носи и богоизбрана кръв. Не може само да има названието на расовия ръководител, който е от един архангелски свят. А ангелите нямат нашата еволюция – енергията на кръвта те я нямат!

Говоря за Христос, защото Той е изключение – изключение по необходимостта, че еволюцията е довела до идеята за свобода от расовите водачи и от родовите кланове – до идеята на събудения вече човек! Минавайки от родово божество, се стига до онова Его (колкото и ще да е подправено Евангелието), когато сте Син на Своя Отец. Подигравката, с която си служат за Иисус Христос, е, че е син на Мария и на Йосиф, но виждате какво прозрение има в пространствената свобода от валенцията кръв, от родовото начало. Само Той в световната история защити така чисто Егото, за да може да го употреби като Алтер-его – Аз и Отец едно сме! Вие ще вършите повече от това, което Аз върша сега! Никой не можеше да даде толкова свобода на душата и на Духа на човека.

Дотам трябва метафизиката да изведе духовното родство, че човек свободно вече да каже, че не е подвластен на кръвта. Чрез духовността Христос освободи човека! От кръвта като родственост и като реална осезаемост в пулсацията на нашето тяло. Не говоря за свобода от правно-социалната реалност – тя е толкова очебиеща, че беше си изнамерила закон на приложението – кръвно отмъщение. Защото гласът на кръвта вика – достатъчна мотивация за отмъщение. И цялата Библия е пълна с това. Но духовното? Какво рече Христос? „Благославяйте ония, които ви проклинат, и молете се за ония, които ви пакостят.“[11] Поиска още – и то на Разпятието – да се прощава на тези, които извършват насилие.

Тъжно е, когато съществуват тези елементи на приложната необходимост в нашата биология, в социологията, че сме исторически същества, и да забравяме, че преди всичко сме духовни същества. Духовни! Не само братството като утробна потреба за родство. Самата митология дава опровержение на това в мита за двамата братя Кастор и Полукс. Единият е божествен син, другият – човешки. Двама различни имат кръвно родство по майчина, но не и по бащина линия. И онзи, който е безсмъртен, отива при своя баща Зевс и иска да сподели участта на смъртния си брат. Значи може да делите духовност. Къде отиват тези тайни? Това не са приказки, а реалности на една стълба, по която трябва да се възземем, за да се освободим. Аз съм дотолкова божествен, доколкото мога да приложа божествеността си за моя брат, който не е безсмъртен!

Когато се касае да се създаде взаимност за живот в бъднини (в онова скрито бъдеще, когато ще сме само в духовността), безсмъртният отива със смъртния, за да му даде път. Хайде да видим сега къде в биологичните начала, къде в генеалогията, коя субстанция е божествената – можеща да води към свобода и безсмъртие, решила да си сложи веригата на смъртния, за да направят духовното си родство...

Имаше един скръбен зов и у Зороастър: Дай ми, Ахура Мазда, безсмъртие! Но божеството му отговаря: Искай смърт, за да познаеш възкресението. Това не са били празни изрази в религиите, нито във философиите на тези големи личности в историята, за които някой ще драсне два реда. Не – те трябва да бъдат уловени вътре, вътре. Така че, когато имаме тези фигури, трябва да видим колко много се е работило в името на кръвта. Неопровержимо са показвали, че смъртта е врата на живот и че няма нужда от демонстрирана безсмъртност, когато побеждаваш смъртта. Защото ти си Дух.

  • Човекът е Дух, по-реален от всяка реалност!

Виждате колко странности и колко още много неказани неща могат да бъдат изведени от пулсацията на кръвта в битието на човечеството. Колко много енергии са сложени във всичко това, което ни заобикаля, както и ако себе си социално определяме и схващаме, колко много усилия сме влагали в изграждането на пирамиди, на храмове, на жилища... И тогава тези типажи: ето пред Аполон молитви; ето ги сатирите и вакханките, тичащи след Дионис... И какво пият? Вино. Вино, за да се забравят и да се освободят. Странното е да се чуе тотемното ехо в душата на модерния човек – как то го вика: давай кръв, прави жертви, направи си божество... Тотемно ехо – и още се чува. Защо? Защото това е кръвта, която е формирала това, което днеска наричаме homo sapiens. Кога човекът ще стане homo divina, кога ще стане божество, за да се освободи от родовата кръв, за да се освободи расата от нейната потребност от власт?! Защото властта на расата е спиране на еволюцията. Затова казвам: Сменяйте имената заради пулсацията! Сложете нови гласни, за да може да се разтроши старото и да се направи нещо ново! Свобода – свобода от родовия клон, свобода от расовата власт. Може да е страшна индивидуалността, може да е толкова себична, че дори да се възправи срещу целия човешки род, както го направи Иисус – една себичност, която трябва да бъде адмирирана. Разбира се, ония, които стоят на плоскостта на традицията или на фанатизма, ще кажат веднага: „еретик“. Няма еретизъм, когато знаете в неорана нива да правите бразда – все нещичко ще се роди там.

Разбира се, върху кръвосмешението, върху родовата кръвна връзка много неща се знаят, много неща са писани. Има понякога изстъпления, даже въпреки модерното човечество, което сега знае всички тези генетични пакости – пак се явяват. Не е въпросът, че има определени процеси, а в това, както казах – тотемното ехо не е освободило човека, който се индивидуализира. Затова съм възхитен от формулировката на Пилат „Ето Човека!“. Това тогава е било по-голямо предизвикателство, отколкото да кажете: „Ето Бога“. Човекът е, когато кръвта е освободила духовността!

  • Свободата от кръв стои в битието на човека като духовно родство!

Ето защо Христос дава тази велика тайна – свобода от кръв. След това историческата личност прилага идеята за жертва без кръв вече. Иисус е последният пристан на кръвната жертва във Всемирност, която преди това е минала през сина на Авраама; през Ифигения – дъщерята на Агамемнон, и т. н. Кръвната жертва е сменена, изкупена от Онзи, Който рече, че всичко е преходно, и даде духовното родство. Бащи и майки, кръвни братя и сестри има, но майката на Иисус получи своя нов син: Майко, ето сина ти; Йоане, ето майка ти![12]. Това не са приказки на някой демонстрант – вижте ме колко съм голям, какъв съм социален! Не, Иисус Христос каза велики тайни! Когато разглеждате генеалогията на човека и на боговете (защото и тяхната генеалогия е страшна), тогава ще разберете, че това не са били формули, както си ги слагат – брачни класове.

Луис Морган казва, че има фратрии[13], те са примерно две. Но ето от тях има субфратрии, те са пък четири рода. Представете си как всичката тази цялост представлява един родов клан, или един расов типаж на кръвна верига. Било е, за да оцелее кръвта в хилядилетията – как иначе да се защити?! Изтощението на плътта и възможността за израждане е много по-късен проблем, сравнено с милионите години, когато тази плът е била нечувствителна и е трябвало да се повтаря чрез кръвосмешението.

Тогава чак ще разберем защо има табу върху известни обреди, върху известни служения; защо е двубоят между инстинкта от потребата на съблазън за кръвосмешение и пробудата за ужаса на кръвосмешението? Инстинктът ви връща битието на родовия човек, на расовия типаж, а свободата от съблазън е вече пробуденият, его-човекът – който е живот. Безспорно трябва да бъде победен инстинктът, който е най-реалният израз на кръвната пулсация, за да кажем, че кръвта не е вечна – трябва да дадем път на Духа! Това, което космогониите не докоснаха, оставиха го. Говорят за нещо, което древногръцката философия нарече Демиург, който сътворява света и вътре са вложени силите, и те сами, в своите блъсъци, намират изхода...

Кое остава във всичкото това неосъзнато, но вечно – пулсацията на Диханието на Твореца, на онова, което ни дава духовното единство с Него, дори когато нямаме още оформена индивидуалност. Когато природата даде очи на човека, го откъсна от стадото и го направи егоцентрик – за да се огледа той и да се отдели от колективното съзнание! Това са вековни борби на една плът да се подчини на една формираща се воля – чрез възпитанието на момчето, и на едно раждащо се въображение – чрез възпитанието на момичето.

Представете си в милиони години цялото това огъвкавяване на материята, която трябва да доведете до свобода и от кръв. Да можете да я възкресявате – да я пръскате и събирате, служейки си с кръвта. Защото тя, кръвта, е среда за проява на Духа – тя е подвластна на Духа!

  • Човечество без кръв може да има,
    но човечество без Дух – не!

Ето кое е извикало потребата от божества, за да свидетелстваме в живота за безсмъртие. Защо е била потребна идеята за безсмъртието? Защото е потвърждавала, че има нещо, което е по-реално от т. нар. реалности, и то се нарича Дух! Проблемът е да се хармонизират кръв и Дух за безсмъртие. Това е една от най-великите тайни, която човечеството тепърва трябва да усвои.

Безспорни реалности са кръвта и плътта, безспорни реалности са умът и душата – но те ще отходят. Ще остане Той – Отец у нас. Това е божественото в Иисус: Аз и Той едно сме! Това е слънцето на битието ни – да кажеш на човека, че той и неговият Сътворител са едно и също. Другото е ходени стълби, познати дрехи на служението – жречество, жертва... Трябва обаче да се разбере: Свобода от кръв – заради живот на Духа! Тогава естествено, че кръвните групи няма да се запазят в бъднини. Защото това, което дава животворността сега, е кръвта, но онова, което ще дава живот и ще прави възкресение, е Духът. Христос с кръв ли им даваше живот? Не, Неговият Дух каза на момичето: Стани![14], и то стана. Това е голямата тайна! Затова можем да направим тази разлъка – разлъка, в която има болка, но която е наложително необходима – разлъка с кръвни роднини. Това не значи, че почваш да ги ненавиждаш. Напротив – когато Духът ти доминира, всеки ти е събожник!

Когато говорим за правото на Духа и неговата възможност да управлява материята, не бива да се фокусираме върху еволюцията, а върху свободата да се разгърне човекът. Еволюира онова, което го освобождава да се изяви. Тогава можем да говорим и за Абсолюта – Той е, Който направи Възкресението в Иисус Христос. Събуденият вече Бог не може да бъде ограничен от материя, не може да бъде изразен само с кръв. Ненапразно казваме, че Кръстът е двубоят между Дух и материя! В материята има кръв, в Духа има само вечност! Безсмъртието е работа на биологията и никой не може да определи безсмъртният какво ще бъде и какво ще прави, когато ще сме само богове като вечност. Иначе ще трябва да се върнем към кръвта, която служи като праг. Но нейната същност като метафизика, нейната същност като израз на Духа е нещо, което наричаме вече цялостно живеене.

  • Спиралата на човешкото битие минава
    през расовата, родовата и личната кръв –
    до одухотворяването на материята!

Животът на Христос не е мит; идеята за Възкресението не е мит! Човечеството обаче не можа да надникне в тайната да се освободи от материята като предмет на знание. Иисус Христос показа, че материята може да бъде одухотворена. И отново я върна на човека, пак като предмет на знание. Но елементаризмът на съзнанието вместо за божественост отстъпва место на всекидневното. Или приема това, което нарекох „сергиен окултизъм“. И когато казах: Няма зло, има нееволюирало добро, наистина взривих нещо, ако някой има усет да го улови. Ето и тази тайна за кръвта – това единство на метафизичното кръвно и духовно родство.

Кръвта е пламък! И съм се възхищавал, когато съм чел Яворов, когато казва на своята любима да му отвори портите:

  • „Порти да целуна, ще избухне пламък.
    Либе, отвори ми! Или си от камък?“
    [15]

Представете си какъв огън е имало, за да можете да кажете: порти да целуна, пламък ще избухне! Ето това е кръвта – лична, родова, расова. Нека човекът, свободен от родова и расова кръв, да се изправи пред неотворената врата на своята обич, за да влезе в дома на своята любов. Така както Христос им каза: Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори[16]. А да имате вече знание, то значи, че сте дошли до момента, когато знаете да искате, когато знаете да чукате, когато знаете, че ще намерите пламък.

Едно знание може да бъде дадено според духовния ръст на бъдното човечество. Така везните като знак са символизирали божествената законност. Законност. Но Христос сложи на Закона край, защото рече: Прощавайте! И на Кръста остави един знак – петата рана, която сложи същината в Свещения Граал – кръв и вода. Азът и средата за живот – живот и место за живеене; сила за творение и астрален образ на Светлината!

Кръвта е Азовият представител на човека и тя, от петата рана на Иисус Христос, е идея дори за Мирово родство! За Мировост, защото кръвта от тази рана – от копието, което пробожда гръдта на Иисус, събрана в Свещения Граал, има своята власт над световната, над Космичната даденост, а не само над човешкия и земен род. Носела се е издалечна песен за прилагани жертви – жертви за изкупление и за спасение, но не и за Мирова жертва, жертва за една нова Духовна вълна. Представете си колко огнена сила е имала Неговата кръв, за да направи Граала свещен. Даже в някои от тълкуванията Граалът е символ на Рая; в други твърдения – че там е била свещена кралска кръв (което не е много вярно, според мен). Най-съществена е обаче идеята за безсмъртието.

Божества има. Трудното е, докато се освободите от тях, за да имате достатъчно устойчивост в Бог като същност на вашето битие. От себе си дори да Го изведете – това посегателство, което направи Христос над световната култура на религиите: Аз и Отец – това е убеденост! Наистина е колосално посегателство да се освободиш от божества. Не заради хвалата, че ти си Бог, а затова, че освобождаваш Бог! И тогава вече можеш да кажеш, че в основата ти е бил само Той. Тогава ще дойдат думите: Камъкът, който отхвърлиха зидарите, стана ъглов в храма на Господа[17].

Вече трябва да си позволим да свалим камъните на жертвоприноса, за да иззидаме в душата и сърцето си храм само с една жертва – себе си в името на Вечния! Това е свобода от кръв.

Когато Христос е рекъл: Аз съм Пътят, Истината и Животът![18], не е казал, че го е извървял! Той го оставя наистина като най-богатото съкровище на човешкия род – да се изходи един път, да се установи една истина. А когато беше попитан: що е истина, Той каза, че тя като действие, тя като сила ви прави свободни. Ост`ави идеята за Свободата като възможност за сливане с Божеството. Защото само този, който е усвоил Истината, може да каже, че тя го прави свободен. А който е свободен, не значи освободен от веригите на властта, а освободен от веригите на своята плът, която Иисус Христос демонстративно показа, че може да бъде до такава степен овладяна и одухотворена, че може да я пръска и събира. Така остави възможност на всеки да направи своето възкресение.

Ето това са неизходените още пътища, неприложената още истина и толкова далечно, осезаемо потребно обаче, живеене. Затова някога дързостно казах: Само Бог живее – човекът съществува! Но не е малко усилието му да поиска и той да живее. Напротив, това е най-достойната му потреба и най-великият му път. Не е достатъчно само да имате трон, а и достойно да седнете на него! Ницше има една много характерна, така бих казал, каламбурност: Често пъти на трона стои тиня, а често и тронът стои върху тиня[19]. Така че не е достатъчно само тронът да е налице, а с какво достойнство се сяда на него.

А тогава, когато човек овладее и духовния си трон, трябва да знае, че пътят не е свършил, чака го нов храм и нови тронове!

 

Въпрос: Каква е тайната за Атлас, който носи на раменете си Земята?

Искам най-напред да направя една кратка съпоставка – човекът е и земен, и Небесен. Човекът слезе на планетата, за да понесе бремето – заради нейната еволюция и заради собственото си незнание. Идеята му да познае света трябваше да мине през тежестта на Земята. И това е дадено в митологичната фигура, за която безспорно много страници са нужни, за да бъде разтълмена – Атлас, на чиито плещи лежи цялата Земя.

Човекът, Божието дете, върху него легна цялата плът на планетата, от която Отец го сътвори. Тази плът на неговите рамене лежи. Но там някъде в същината му, в дълбочината му има Диханието на Отца, което го прави душа, прави го Дух – прави го пътник. Колко път се е извървяло, историята може да определи само с остатъците на паметници. Но зад тях нищо не е видяла! Зад тежестта на Земята, която стои на раменете на Атлас, видя ли нещо друго?! Колко много път се е изходило, че след хилядолетия, стотици хилядолетия на човечеството се даде друга формула с една друга фигура. Всеки, когато е влизал в храмове, е срещал тази фигура – Христос Пантократор! Пантократор – т.е. „Всевластник“, „Вседържител“ – в Своята ръка държи Земята.

Хайде извървете този път – опитайте се с мисълта си, опитайте се с нравствените си таблици... Но още никоя нравствена таблица не ви е дала свобода да носите Земята. Опитайте се с прозренията, които са дадени на човечеството: там – Земята върху плещите на човека, „немощното“ същество; а тук – имате Господаря, Пантократора, Който я носи в ръката Си. Възможни ли са тези два полюса, за да кажем, че човекът е бог в развитие? Свобода на ръката – да носи планетата. Но тя трябва да дойде от свободата на Духа. Затова Христос рече: Каквото посееш, това ще пожънеш.

Така човекът като Божия същност е ограничен в плът, която го прави велик – защото той е не само Негов син, но той е Той същият. Можете ли да си представите това – Земята да стои на раменете ви, което показва, че човекът може да я носи.

Човекът може да носи Земята! Именно защото цялата му плът е от тази планета. Тази фигура е изключително магична. Всеки от нас е един Атлас – носи своята плът милиони години. Но има избавление, има един храм, на който малцина са правили молитва – храмът на Всемирността, когато сте свободни от земното притегляне, когато тази плът сте я одухотворили!

Атлас и Христос – единият носи планетата на плещите си, другият я носи в ръката Си! Ето това е да изходите пътя от човека до Божеството. Това е ограничението, което ви прави свободни, защото измеримостта на времето е само слугиня. За Духа няма време, той не може да бъде измерван, не му е и потребно. Времето е, за да се извиняваме, че някакво минало сме сложили в себе си и оскърбяваме Духа, че не виждаме бъдеще, затова не се стараем в настоящето.

Големият двубой е между Дух и материя! Това е, което ще ни извини – липсата на време, за да ни освободи от идеята зло. Трябва да се освободим и да не го спомняме, защото времето е стойност само за преценки, нищо повече.

 

Въпрос: Възкресението само отвъдна будност ли е, или овладян закон за материализация и дематериализация? И съществува ли възкресение над земния план?

Разбира се, че възкресението не е само отвъдна будност, но отвъдната будност дава право на душевността ни тук да събира и пръска материята. Там трябва да сме будни. Затова говорим за прозрение, а не за гледане. Прозрение.

Да можеш да пръскаш и да събираш материята овладян закон ли е? Разбира се, когато станеш Христос.

Има две възкресения. Едното става, когато човек се освободи от физическото си тяло. Защото Христос демонстрира Възкресение на физическото тяло. Показа това, което винаги говоря: Материята не може да се оспорва, нито да се отхвърля, трябва да се одухотворява! Когато я одухотворите, може да я пръскате и събирате. Това е земното ни възкресение.

Но има и второ възкресение – свободата на човека от себе си като личност. Второто възкресение е това, което една нова Духовна вълна ви даде – признание във вътрешната същност на Бога и след това Свобода. Защото Истината е нагледност. Вие четете истината, вие се освобождавате от знание, което ви дават очите, което ви дава сърцето, мисълта. Вие просто имате истина и Христос каза, че тя ще ви направи свободни. Това е второто възкресение. Свободни! А да си свободен, е право да живееш в Бог. Другото е още в периферията.

А дали съществува възкресение, освен на земен план? Вижте, не в астрала, на земята материята е тежка. Затова не е там, а тук е борбата. Тук трябва да стане. Така че нямаме на другия свят възкресение. Иисус Христос тук възкръсна, тук обикаляше и след това Си отиде.

 

Въпрос: Защо е било необходимо на Висшата сила да ни въвежда в еволюция, а не ни е направила направо съвършени?

Защото тогава човекът нямаше какво да прави, щом е съвършен – нито тяло щяхте да имате, което трябва да премине милиони години развитие, нито религии... Какво би правил човекът? И съм поставял въпроса: на Адам и Ева не се казва какво щяха да правят, ако бяха останали в Рая и не им беше забранено да ядат плода на знанието. Вижте, ако бяхте направени направо съвършени, тогава нямаше да имате нужда от знание. А как щеше тогава тази материя, от която се направи човекът, да стане толкоз лекокрила, че да може, както Христос го направи – да възкръсне. Как?

Затова беше необходима еволюцията, защото последната вибрация на Диханието, на тази Висша енергия, стига до една материя, която изначало не можеше да се подчини – тя обгръщаше духовното Дихание и го привличаше към земята. Тогава трябваше да се еволюира. Да се тръгне от тежката вибрация, докато се стигне до крилатата възможност да се одухотвори материята. Това е необходимото!

Това също поставя въпроса: „какъв е смисълът на живота?“. Много е трудно човек, когато се улови в несъвършенство, да каже, че смисълът на живота е да го направи съвършен. И много е лесно, когато е съвършен, да каже, че животът му тръгва от несъвършенство.

Защо така е сътворен? Това е вече дълбочина на прозрението. И затова в общата голяма еволюция са сложили Седем Коренни раси с по Седем свои подраси – четиридесет и девет кръга, за съвършенството на човека. Така човек може да се попита: Защо трябва в първи клас да науча азбуката, във втори – таблицата за умножение? Защото той като човек си е цялостен, но като знание е невеж. Трябва да научи азбуката, за да чете външния закон, който ще го научи след това да чете вътрешния. Хубаво би било и вътрешният, и външният му закон веднага да бъдат усвоени, но това е принципът.

 

Въпрос: Могат ли болестите да бъдат и некармични?

Могат. Това, което един народ е изтъкал като поведение: „Ела зло, че без тебе по-зло!“. Квалификацията, че едно заболяване е зло, а ви отпраща някъде, където трябва да направите една среща, не всякога е проблем на кармичност. Безспорно цялостното поведение на милиардите човешки същества е диктувано от Висшия закон. Но в никакъв случай не значи, че няма и явления, които не целят възмездие, а отварят врати и поведения.

Ето защо при един случай, когато Христос са Го попитали за някого: „Кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп?“[20], Той отговаря доста антиподно – както на религията на евреите, така и на законите: Не заради това, а да се проявят Божиите дела. Ето ви! Вижте, Той им дава един нагледен урок. Не говори за престъпление нито на отделния човек, който е сляп, нито за кармични последици от родители, а казва: Да се прояви волята Божия. Това е един от най-добрите изрази, за да знаете, че може едно заболяване, или ако щете една смърт преждевременна, да бъде необходимост.

Така че може, но не правете от това извод, който да ви послужи да не направите усилия в добродетелите, за да нямате някакво заболяване. Иначе би било много евтино извинение: „Ами, Бог сигурно ще прави нещо с мен“... Не!

Възможността една проява да не бъде кармична може да бъде издиктувана и от още една друга потреба. Когато даден исторически момент е наситен с необходимост за повече социални промени, могат една личност да я освободят от карма и да я пратят да върши определени неща. Така че, ако някой ви каже, че законът за кармата е един печат, който е сложен с подпис и не може да се променя, това не е вярно. Защото сама за себе си кармата какво е – и подвижна, и неподвижна, и настояща, и резервна. Прави ли се резервна карма – прави се. Когато някой няма достатъчно сила на волята и достатъчно кураж да види, че трябва да се бори, тогава безспорно спестяват му удара на една карма, та когато узрее, ще му я пратят в двоен размер. Това е.

Аз съм ви казал великия закон – природата е безжалостна! Какво е за природата, че щяла да счупи дървета?! Ами нали ще трябва семена да се развият от единия до другия край – ето ви ветровете. Но когато имате една такава беда природна, потърсете я в душите на хората – колко беди и колко взаимни упреци са си направили.

Човекът трябва да гледа много широко на тези неща – не само както много хора: „Ами такава ми е кармата!“. Какво като ти е такава – сменяй я. Сменяй я! Или: „Жертва на кармата“. Тогава, като е жертва на кармата, иди му подай ръка. Но не можете да му я отмените! Може да го обслужите, но не може да му я отмените. За някого е нужно един ден да бъде сляп и така ще му го дадат. За друг ще стои години около Витездата и няма да може да се потопи, да оздравее. А някой току-що дошъл, потапя се и излиза. Това е законът.

 

Въпрос: Защо в днешно време при кръвосмешението има израждане?

В днешно време кръвосмешението води до израждане, защото материята, с която вече си служим, е подвластна на нашата духовност, на нашата мисъл и много осезаемо може да бъде малтретирана от една по-нисша кръв. Приливът, както казах, на по-нисша кръв много често извиква в човека потребата от една защита, която трябва да бъде употребена като енергия за хигиенизиране на кръвния пулс.

Недостатъкът в едно родово начало като белег за даден род се подсилва, когато две кръвни сили се събират с един и същи недостатък. Те подсилват. Затова се е правило кръвосмешение, за да може да се утвърди образът на божеството по-дълбоко и по-цялостно. Следователно хората са знаели точно това. И представете си, че утвърждаването не е вече на едно божество, а е на недостатък в един род. Именно затова се отрича кръвосмешението. Безспорно даден белег се подсилва и той, ако е отрицателен – тежко и горко. Дали има позитиви? Сигурно има, но защитната реакция липсва. Когато първичните сили, които съхраняват един белег, са изхабени, тогава уязвимостта на болезненото е много по-осезаема, много по-очертана. В такъв случай отрицателната енергия няма с какво да бъде надмогната и така остава един отворен прозорец, през който може да нахлуе всякаква бременност на т. нар. зло.

Материята ни е станала много по-фина и много по-чувствителна. В такъв случай тя е по-малко защитена от онова, което сега толкова очебийно е при нас. Много по-лесно болестите влизат, отколкото при дивака. Защото е изфинено нашето тяло и ние не знаем да упражним енергия, която може да го брани. Така оголваме фронта и болестите влизат.

Има обаче един много особен процес – приливът на по-първична енергия от по-първичния човек е жизненост, която по-съвършеният лесно може да употреби в динамика и оздравителното начало да отхвърли ниските пулси. Тогава е налице едно опресняване на биологичното начало – това, което много често се върши в човешката история. Едно оздравително лекарство е динамиката на първичната сила – на по-елементарното. Затова се прави и, както казах, облагородяването. Когато искате трайност на една череша или на една кайсия, присадете я на дива слива. Ето ви устойчивост.

 

Въпрос: По какво се различават хората с различни кръвни групи, каква е тайната?

Различават се по това, че не могат да станат чужда група кръв; кръвта си остава индивидуалност и когато сте кръвна група А, ще си бъдете А. Колко много борба трябва да се води и изживее да не сте А в някакъв следващ живот – това може да ви го каже само великата колба, великата лаборатория на човешката алхимия. Може ли човек да смени кръвната си група? Само тези, които владеят Духа, те могат – за тях това не играе роля, но другите – не!

Кръвните групи са също така част от йерархията на човечеството на земята, както Коренните раси и посветеностите. Христос е вършел изцеление, без да прелива кръв. Следователно кръвните групи са част от еволюционните етапи на човека. Тепърва може би ще открият не коя група има привилегията, а коя вибрация в дадена група дава най-добрата еманация за пробуда на интуицията, на духовността. Защото това, кръвта да стане топла, беше необходимост, за да има човекът движение. Сега въпросът е, каква трябва да стане една кръв, за да има интуиция. И тук вече може да се търси в бъдеще едно разграфяваване (без да стигаме до кастовост) коя група трябва да минем. Те не са най-същественото, но са много потребни, защото кръвопреливането играе роля за спасение. По-съществено е с Духа си да давате изцелението или да събуждате за живот.

Може да се търси конфликтът от това, което последователите на Йехова правят, които са най-буквалните непреходници на доктрината на расата. Те не искат преливане на кръв заради расовия принцип, а не защото владеят духовния. Това те едва ли го разбират. Сега се посъгласиха да се прави кръвопреливане, за да получат признание, т.е. да лъжат и себе си, и държавата. Това е по-страшно, отколкото да ги „лекуват“ с Дух. Но основното е расовият принцип – те точно на това почиват, а Христос – на Азовата енергия, на духовната енергия. Ето я голямата разлика. В бъдеще дали ще има повече кръвни групи, е проблем...

 

Въпрос: Ще остане ли в бъдеще една кръвна група?

Естествено, щом може да се лекува с Дух – сигурността да приемете Духа: Момиче, тебе казвам, стани! Христос не я пита за кръвната група А, В... и не търси преливни инструменти. Това е бъдещето, което въобще не можаха да посочат на света. Кажете им го, както и на тези, които идват сега с илюзорността „ние не можем да приемем кръвопреливане“. Не могат, защото не мерят в Дух, а могат само да приемат расовия принцип. Но кой от държавниците, които въстават срещу расизма в Европа, можа да определи, че са расисти?...

Бъдещето е одухотворяването. И затова ние можем да кажем за йерархията на Децата на Деня, че е свобода от кръвно родство – това, което Христос даде.

Тъй или иначе, нулевата, универсалната група може да надделее!

 

Въпрос: Какви са последиците от присаждането на органи от един човек на друг?

Кръвният Аз играе роля в биологията, играе роля и в социологията. Но в народа ни се роди една гениална поговорка: „Съседът е повече от брат“. Вижте, не ги отминавайте тия социални дадености – повече от брат! Това е много странна работа. Защо го роди този народ? Защото това е свобода от кръв. Така че възможността е да се освободим от кръвната диря. Не става въпрос, че ще си загуби някой кръвната група, не. Но тя накрая ще стане само една. Защо? Защото Духът ще е, който ще прави роднинството. А трансплантирането на органи – това още един път показва, че когато човекът стане духовен, спокойно ще може да си взема каквото си иска. И тук става въпрос за нещо даже много по-дълбоко. Ще може ли някога чрез своето сърце да внесете друга ритмика в един друг живот; ще можете ли с един бъбрек да хигиенизирате един друг живот?... Тогава трябва човек да се върне и да каже: „Това заболяване се дължи на липсата на еди-коя си добродетел“. И там, където е в излишък – а имате роднинство по Дух, а не само по кръв – вие внасяте една вибрация, която дава основание добродетелта да излезе на преден план и да попълни някаква липса или да унищожи порок.

Няма нищо страшно, че хората могат да си сменят органи. По-важното е, когато се стигне до положение, че приливът на енергия на добродетели спокойно с един поздрав ще може да я предавате на другия и по този начин да помогнете на негов орган, който страда поради порока, който в едно минало е имал...

 

Въпрос: Има ли промяна в енергетиката на тялото при трансплантации на различни органи?

Да, промяната при трансплантациите е налична, но не е в енергетичните центрове на човека. Древноиндийската философия създава система на чакрите (или на центровете), в които са концентрирани енергии. От кръста нагоре имаме 7 чакри, които концентрират енергиите и създават съответните вече съзнания. От кръста надолу имаме други чакри, също енергетични, но не определящи битието.

Когато се говори за енергии, които въздействат, трябва да се каже дали е галванизиран даден център, който излъчва енергии, и до каква степен може да определи или да промени съдба. Има една важна чакра, която определя присъствието на индивида човек или на личността човек. Индивидът е обобщена биологична и духовна единица, докато личността е само едно историческо съзнание, в което човек се осъществява. Но това, което определя неговото равновесие в Мировото пространство, за да се говори за Мирово присъствие на личността, това е Четвъртата чакра, или чакрата на чашата, на сърцето. Когато въздействието на тази енергия храни нашето съзнание, тя го прави универсално. Разбира се, за разлика от другото универсално, на Седмия център. Седмата чакра е вече едно цялостно, не само мистично, но и реално присъствие в Космоса, или Пуруша, както е казано в индийската философия – Човекът, който е Космична даденост.

Подобно нещо ще намерите, разбира се, но не уточнено в този размер, и в западната философия, която казва, че човекът е един микрокосмос. Следователно този най-важен център, с който енергетично може да се захранва битието, в състояние ли е тогава да изменя психологията? И в такъв случай, когато се трансплантира сърце, наистина ли едно ново сърце може да създаде друг човек?

Органите, физическите, не са определящите, въпреки че са най-съществените, когато говорим за биологията, за тялото. Езотеричните школи, говорейки за тези чакри, фигуративно дават образа им във физическото тяло. Но самата чакра, колелото за действието на енергиите, които праща, се намира в т. нар. астрално тяло, което се храни от Астралното поле. Езотеричната наука казва, че астралната енергия е, която храни и биологичното тяло. Следователно, ако вие трансплантирате един орган, той ще трябва да се пригоди към енергетичната излъченост, която дава астралното тяло, а не биологичното. Оттук е и имунната несъвместимост, за която говори официалната медицина и търси потискащи лекарства, защото биологията иска да отхвърля. Тя не отхвърля само чуждото тяло, защото, в края на краищата, както виждате, се приспособява; тя отхвърля една енергия, за която не е приспособена, а тази енергия идва от астралното тяло. Така че няма да се стигне до трансплантация на глави, въпреки че за такова нещо се правят опити.

След Четвъртия център нагоре се върви вече към едни от по-висшите енергии. Това е енергията на Петия и на Шестия център, а най-вече на Седмия център, с който в световната история са работили само Великите посветени.

Може ли и какво трябва да се присади? Коя от жлезите се счита, че импулсира събуждането на третото око – за Шестия център, когато говорим? Аз мисля, че засега трансплантация на която и да е от тези жлези не може да стане. Въпреки че поддържането и разработването във физическото ни тяло на Шестия център дава възможност астралната енергия да събужда ясновиждането, което е крайно необходимо.

Къде обаче е ядката на тези енергии? Енергията, която индийците са нарекли Кундалини, която нашата философия и нашите знания са я превели като Змия-Огън, присъства в сакралната част на човека и когато тя се събуди в цялост, само тогава можем да говорим как се задвижват известните чакри, за да има тази знайност.

Може ли някой да присади енергия? Засега – не. Защото от енергиите, които ние владеем (а не още Духовната енергия!), на някого можем да приложим електричество или магнетизъм, с които си служим за лекуване. Но енергия Кундалини – засега никой не може да прилага. Рискът да се моделира човек с чужда енергия е само във възможността, когато това е идея на внушението, но тя в никакъв случай не е енергия на Висшето.

Нямам чувството на страх, че кодирането на специален тип престъпници може да стане, защото онова, което срещу тях ще се изпрати, е не само биологичният човек, но и духовно дареният човек, който може да постави преграда пред кодираната престъпност.

 

Въпрос: Каква е ролята на кръстника в метафизиката на родството?

Ролята на кръстника е една от най-висшите и най-потребните в човешкото развитие. Защото тя е вече изчистеният образ на чисто духовна грижа. Именно на духовното вместо кръвното сродяване. Най-изчистеният образ е, защото не може да става на родови начала – кръстникът е, който идва да поеме духовната (разбира се, когато е нужна, и материалната) защита на новородения. И мисля, че най-хубавата дума за кръстник са дали англичаните – Godfather, което значи Господен баща. Иначе кръстникът в нашия смисъл е, че кръщава детето (но не го наричаме Господен баща) и той поема неговата духовна защита. (Ако изпадне в беда кръстеното от вас дете, може да поемете и неговата материална защита и дори всекидневна грижа, но същината на Godfather е именно духовното сродяване.) След това той да получи защита и утвърждение в църковния ред, а и в правната доктрина. Не се позволява сродяване от страна на кръстника и от страна на кръстеното дете до втора степен. Счита се за духовно кръвосмешение.

Разбира се, на това се държеше много. Сега обаче няма никакво значение за хората. Защото не могат да се усетят в отговорност, иначе за трапезата отиват всички. Когато един човек го поканят да отиде да стане кръстник или да стане кум – венчален баща, той отива, за да се наяде на трапезата и да каже: „Този ми е роднина!“. А същината на Godfather е духовното родство – вие сте Господен баща на детето. Затова преди, когато детето се жени, много трудно можеше да се позволи друг да го венчае. Сега си имат нови венчални кумове. Разликата най-вече е тази, че ония, които са отивали да кръщават, са вярвали в кръщението, а сега носят малките деца и ги е страх да не настинат...

Така че няма по-изчистен образ от този на кръстника по отношение на духовното родство!

 

Въпрос: Как се съхранява духовната енергия?

Нейният единствен път за съхранение е, когато я давате на тези, които могат да я възприемат. Защото тя се съхранява в тях, а когато я пилеете, нищо не става!

 

Из Слова на Ваклуш, 1996 г.
в Пловдив, София и Хасково

 

[1] Вж. Хайндл, М. Космогонията на розенкройцерите (Мистично християнство). Част II. Космогенезис и антропогенезис. Варна, Алфиола, 1993, с. 108.

[2] Лука 22:20.

[3] Вж. Библейски речник. София, Нов човек, 1994, с. 341.

[4] Вж. Левит 17:10-12.

[5] Матей 12:50.

[6] Матей 28:19.

[7] Иоан 2:4.

[8] Луис Хенри Морган (1818 – 1881) – американски антрополог, етнолог и писател, известен с теорията си за еволюцията на културите. (Бел. ред.)

[9] Битие 2:23.

[10] Вж. Битие 9:29.

[11] Лука 6:28.

[12] Иоан 19:26-27.

[13] Фратрия (гр. φρατρία, phratría – братство) – форма на социална организация. (Бел. ред.)

[14] Марко 5:41.

[15] Яворов, П. Събрани съчинения в пет тома. Т. 1. Стихотворения и стихотворни преводи. София, Български писател, 1977, с. 98.

[16] Лука 11:9.

[17] Матей 21:42.

[18] Иоан 14:6.

[19] Ницше, Фр. Тъй рече Заратустра. София, Христо Ботев, 1990, с. 67.

[20] Иоан 9:2.

Още от броя
AXIS LIBRI (2/2016)   Ако осъществите Мъдростта, ще познаете Истината! If you realise the Wisdom, you will know the Truth! ... Проглас (2/2016)   Ако осъществите Мъдростта, ще познаете Истината! Авторът си отиде и рече: Осъществете се! Традицията е временно бреме; Учението е ... Метафизика на кръвното и духовното родство Свобода от кръв – заради живот на Духа! Няма по-голяма реалност от Духа, а щом Той е реален, не може онова, в което е облечен, да не Му се подчини. Големият праг, възправен пред ... Духовност, Душевност, Етика Етиката е пулсация на духовността, излив на душата! Деца на Деня, да бъдем несмутени в служението си и неуморни в пътя си! Темата „Духовност, Душевност, Етика“ може д ... Интервю от златния фонд на БНР (Първа част) Първа част   Милена Маркова (журналист от БНР): Разговарям с Ваклуш Толев – преподавател по история на религиите в Пловдивския университет, основоположник на Общество ... Мъдростта в скрижали - Битие Мъдростта в скрижали, Глава II   Битието е същността на Твореца – то е идеята за Живот! Бог Отец е име на Твореца на Битието – Безпричинната Причина ... Мъдростта в скрижали – Духовни вълни Мъдростта в скрижали, Глава II   Духовната вълна е Дихание на Бога! Духовните вълни са една вложена ритмика на Волята в Сътворението. Духовните вълни са ...