Човекът е един бог в развитие!

Човекът е, който ходи най-дългия път и най-късия. Най-дългият път е от човека до Бога и най-късият е от Бога до човека!

Пътят е дълъг за онези, които нямат прозрение, и е съвършено къс, защото древността рече: Познай себе си и ще познаеш боговете, а ние в Мъдростта рекохме, че човекът е един бог в развитие! Имате радостта да се освободите от минало, за да изходите късия път – човек при Бога и Бог при човека! Така че изберете кой път ще ходите – най-дългия или най-късия – манежа на коня или пряка пътека.

Всяка тема сама по себе си е една енергия, с която сме се зареждали в служение. Така се е разширявал кръгозорът на нашия летеж. Тогава онези, които са имали крила за лястовичи полет, дай Боже с една такава енергия от словата да са си присвоили крилете на орела! Неговата неуморност е тази, че може по-отгоре да види това, което житейската потреба налага на земния жител. Обаче земният жител е повече от орловия поглед, защото носи като възможност събуденото Божие зрение.

Начинът, по който трябва да бъде погледната темата „Еволюция и Революция“, ще разгледа и ролята на Луцифер. Защото революция е онзи момент, в който великият архангел – Луцифер (след това Сатана наречен), или ангелите в тяхната сборност, под неговото водителство, извършват един от най-големите актове на световната еволюция и на Богопознанието. Извършват акта на падането (а не на грехопадение, за което се говори в юдаизма и християнството). Падането на ангелите е всъщност следствие на тяхното въставане против кармичния закон.

Така че проблема, който ще разгледам – „Еволюция и Революция“, до известна степен ще осветли и въпроса за царството Небесно. Защото то е също тъй стъпка в ск`алата на еволюцията, която има за задача да прави Богове, а не да създава благоденствие!

Луцифер не може да ви вземе благоденствието, защото той като Светлина (буквалният превод на „Луцифер“ е „носител на светлина“[1]) има за задача да изведе момента на отражението. Той, като основа на битието, дава това, което се нарича Светлина. И най-странното е, че много доктрини, когато разглеждат проблема за Тъмнината, я считат за първоосновата, а от нея като материална даденост излиза Светлината. Затова в книга Битие е казано, че тъмнината се разстилаше над бездната, и рече Бог: Fiat lux – Да бъде светлина, която излиза из тази тъмнина. А апостол Йоан Богослов още в гл. 1-ва ще ви каже, че Светлината не можа да бъде обзета от тъмнината, и животът беше светлината на човеците.[2]

Революцията и еволюцията, можем да кажем, много смислено насочват своята енергия, а безспорно и своето утвърдено съществуване. Целият им смисъл е да се изведе, да се завърши човекът до Божественост. Човекът е, който има тази еволюция, и той е, който може да отчете своята йерархия и своето развитие.

Под думата „еволюция“ (която е латинска) се разбира „развитие, изменение“. Но при нас вече като уточнена даденост е „постепенно развитие“, за разлика от революцията (също латинска дума), която е „внезапна промяна“, „рязък скок“.

Еволюцията сама по себе си винаги е антитезисна. Защо? Защото във всеки момент със своите пулсации ограничава това, което се нарича несъвършено, за да го направи съвършено! Това е еволюцията, която е безпощадна, защото Дух и материя имат своя двубой.

Нейната идея е да се създаде свобода от несъвършеното. Еволюцията обаче не връща! Ако някой в социалната реалност каже, че обществата се върнаха към дивачеството си, това е поглед на повърхността. Може би не си спомня, но милионите клетки в него знаят преди милиони години как тази плът (която сега одухотворява и я поставя на изпитание в жестокост, наречена война, омраза, низост...) е била малтретирана най-жестоко, за да събуди памет и да се развие, за да се подчини на онова, което наричаме мисъл.

Астралът в милиони години е давал светлинка в изграждащата се плът, която трябва да еволюира до едно съвършенство, а мисълта да бъде осенявана, да бъде осветявана от онова, което наричаме Дух, или от Anima mundi – Световната душа! Безспорна е в този поток криволичността, или спиралата. Както има една безсмъртна мисъл: В гънките на спиралата се крият съвършенствата, търсенията. Да, именно еволюцията, която прави ограничения на несъвършеното, е подпомогната в една велика своя предназначеност – да дойде моментът, когато ще изведе човека, който да бъде изцяло Божествен. Но дали само тя е, която ще го направи, или имаме моменти, наречени революции, ползващи потенциалностите на еволюцията и правото на генезисното начало на самоизбор? А не ограничението, както дават тази или онази доктрина на еволюцията.

Разбира се, еволюцията е многомилионна. Не може да се приеме теологичното схващане, че човешкият род започва преди 5508 години пр. Хр. От пещерата не, ако щете, от идеята на Сътворението, което е, както казахме, Първата Духовна вълна, до Петата, която е Вълната на Мъдростта, са минали милиони години. Онова, което съпровожда с принципи и нормативи еволюционния живот, то има временен характер, но духовността ни – душевността и Духът са неотменни! Защото в идеята за усъвършенствания човек те имат свой присъствен бит във Вечността, наречена Бог.

Върховно благо е някой да е Бог, за да може да съзре що е човекът – каква неограничена дързост да иска човек да усвои пространството между Бог и Неговите творения. Този човек, който в ладията на еволюцията върви към Океанността, която наричаме Живот! Най-непобедимото, най-неоспоримото – човекът в Живот, в Живота, който не може да бъде победен!

Всичко това трябва да се извърши в Седем Коренни раси; в Седем Лъча на културата ни; в седем тела у нас, в седем планетни периода, в чиито кръговрат се осъществяваме и сега сме в половината от изходения път – от вложената духовност на Сатурн до свободата на Вулкан. Този, Който е подредил еволюцията и революционността в седемте планети, наистина трябва да е бил гениален, защото революционността и еволюционността са едно възправяне на двете тези – на седемте гении и на „злосторниците“. Да, но ние казахме, че няма зло, има нееволюирало добро! Затова в Сатурн е идеята на развитието и страданието, а във Вулкан е Божествеността. За бог Вулкан казвам, че човечеството има да изходи хилядолетия, докато го стигне в неговото откритие, или в неговата евристика. Какво беше казал на меховете си: Работете! И меховете почват да работят. Словото му е било динамика и енергия. Словото му! Не е роботът – за който ние сега така радостно и с възхищение правим признание на науката – а словото!

Безспорно не само актът на еволюцията, но и актът на революцията ще доведат до свободния човек – в последната Духовна вълна. Този път, както казах изначало, е най-дългият и най-късият и всеки човек го ходи. Всяка една Духовна вълна му дава право на престиж в отстояването на своята даримост – да усвои и да защити даримостта, която еволюцията му е дала, която революцията му е изнесла.

Без развитие нищо в състава на Космичната даденост не върви. Но онова, което носи съзнателна отговорност и ползва енергията на еволюцията, е човекът. Затова Коренните раси йерархират с усвоени ментални, астрални и други качества и приложни добродетели.

В Адамовата раса, ако можем така да кажем (където се говори за падналите ангели вече в идеята за липсата на добродетел и първичната себичност), е направена революция.

• Разделянето на половете е революция!

Адам първо еволюира до момента, докогато се осъзнава в неудобството за своята голота. Да осъзнае голотата си е революционен акт! Оттам започва неговата втора еволюция. Еволюция на човека, не и на ангелите – ангелите не се въплътяват на земята, самият Луцифер не се въплътява! Той не познава земна плът, няма земен Дух. А силата на земния Дух е онова, което като Дихание се дава на плътта – на земната плът, от която е направен човекът. Еволюцията го е градила, градила... но на тази плът се дава Дихание. И тогава вече ще познаем защо от невъплътения Луцифер се създаде доктрината на злото, а по предназначение като Възкресение се въплъти Синът Божий!

Сътворението е революция, но после и това, което се нарича „Залезът на боговете“ („Götterdämamerung“ – знаменитата опера на Вагнер). Имало е богове на Олимп, но както казвам, олимпийските богове вършеха земни неща – дори малко по-лоши от човешките, а човекът върши Божии дела – заради царството Божие. Това е вечното панта рей – „всичко тече“. Защо? Защото в природата няма застой.

Тук има една много странна идея: трябва да станеш бог, за да се познаеш като човек. Много странно е. Стани бог, за да се познаеш като човек, след това като човек еволюирай като бог! Това е една много странна и много вярна теза.

Голямата идея за познанието, тази дързост човекът да яде плода на знанието и да стане бог, е еволюционна потреба, макар че самият акт е революционен.

• Знанието на Адам е революция на Земната планета!

Но това е само една малка част – яденият плод не е достатъчен. Ангел не е пазил Дървото на познанието – значи революцията не е крита, защото тя е потреба, но ангел е пазил Дървото на Живота – идеята на безсмъртието. Защо? Защото изгонените Адам и Ева получават приказ: Те ядоха от плода на знанието и станаха като нас, богове, но не ги допущайте до Дървото на Живота, за да не заживеят вечно... Колко логична е била тезата на митологичните богове – да не дават безсмъртие на човека. Ето я в книга Битие: ...Ангел с огнен меч ще пази пътя към Дървото на Живота.[3]

При Възкресението Христос оставя като свидетелство Своята плащеница в гробницата на Иосиф Ариматейски, където двама ангели я пазят[4] – така както се пази Дървото на Живота. Защото само Възкресението може да даде Живот. Възкресението е неизбежната потреба за Живот! Това бяха двата символа – тогава, когато ангел пазеше с огнен меч Дървото на Живота, и тогава, когато пазеха плащеницата оставена. Защо? Заради великото Възкресение!

• Възкресението е един революционен акт, а прераждането е еволюционна потреба!

Прераждането е еволюция и затова нито е вечно, нито пък задължително, така както се говори. Не е вечно! Човекът, който тръгва от своя пещерен свят, стигайки до царството Небесно, побеждавайки всичко, което като потреба на едно или друго тяло в него го е изграждало за божественост, най-после осъществи революционния акт – акта на Възкресението. Най-великото, което на планетата той можа да осъществи. Вложената тайна е да се одухотвори материята. Това е великият акт на революцията – актът на смъртта като свидетел за безсмъртие!

Божествата в митологиите бяха запазили само за себе си правото на безсмъртие. Но човекът, Адам, в идеята на еволюцията е пратен на земята, за да обработва собствената си плът, да обработва плътта на планетата, от която е взет, за да я направи толкова плодна, че когато я овладее и я одухотвори, тя да му даде безспорния знак на безсмъртието, който е Възкресението!

Какво прави един Ескулап, митичният лекар (известна е клетвата, изричана към Асклепий)? Не е искал само да лекува, искал е да възкресява, да възкресява, да дава живот. Защото да лекуваш – помагаш на еволюцията, а да възкресяваш – даваш живот! Какво проницание – да възкресява! Другото е сътрудничество. Ролята на лекаря е сътрудничество, което може да бъде и полезно, и неполезно според това каква съдбовна причинност е извикала един живот и какви камъни на кармата го отвеждат тук или там. Има в митологията божества, които са демонстрирали възкресение. Шива и Дионис разрушават, за да сътворяват, Озирис възкръсва... Но Христос го направи поведение не само на вероизповед, а и на реална възможност, носена като Учение и право на човешката душа да се осъществи в този велик подвиг. След като Възкресението победи, пътят на Кундалини е открит! Това е пълният смисъл на еволюцията и революцията – да се отработи човекът до обожествяването си.

Пътят е един, улиците отдавна трябваше да опустеят, но заради радостите на ума и желанията на астрала те са не само по-пълни, но дори препълнени... Четиридесет години евреите се лутат из пустинята и трябва да ги хранят с манна, а те са недоволни, защото искат да ядат животни... Новият човек не може да си позволи да яде животни, нито трябва да позволи животните да го ядат него! Защото правото на избор вече е в него, в човека, а не в еволюционните тласъци, не в подведеността на кармата. Разбира се, сега мнозинството се ръководи от Космичните гърчове, но човекът, който е богочовек в развитие, ще прави заедно с Космоса развитие, ще дава на Космоса и идеи! Това е благодатта на онези, които живеят в едни такива моменти, а не само да се радват, че са им се явили екстрасенсни феномени, които се търсят и се правят за евтина слава, за евтина себичност и парична или някаква друга награда... В това, в което упрекват Луцифер, е именно самомнението и благата!

Един персонален порок е натрапен от религиозните доктрини, не обаче верен в същината си – порокът с име Сатана. И когато го разглеждат различните езотерични системи, вие ще видите, че този Сатана няма нищо общо с оная дяволщина, за която се говори: дяволът – рогат, зъбат, какви ли не щете дяволщини са измислили. Разбира се, този „дявол“ е обсебвал повече жените – „вещици“ наречени. Около един милион вещици са били изгорени в името на този дявол, че ги бил обсебил. Цяла една религия, опорочена в институция, един милион е изгорила като вещици! Още в 1486 г. двама инквизиционни лидери пишат един труд, наречен „Чук за вещиците“, който се издава, преиздава... Само и само да се намерят мотиви как да бъдат открити, как да бъдат изгорени. А тези феномени (ако не бъдат така опорочени) са една будност, която свидетелства за притока на енергии, които дават едно битие, с което трябва да се навикне, а не да се отрече и малтретира самият акт на това битие.

Този масов феномен Църквата е счела, че развращава душевността и духовната вероизповед, вместо да го разбере в еволюцията и да се освободи от злодеяния. Защото тя със своята идея за инквизиция срещу „душегубките“ извърши тежко социално и историческо деяние! Свободата от Сатаната ще бъде акт на революция на Нова Духовна вълна, защото Мъдростта е повече от принадлежност – тя е предназначение!

И кое е най-трагичното? Че едва в 1756 г. императрица Мария Терезия отменя закона за инквизициите, а англичаните го отмениха едва в 1951 г. Но Жана д’Арк е изгорена като вещица, макар и после да е обявена за блажена. И това в цивилизована Европа! Да не говорим за диващините, които още ги има, но те имат основание, защото етерът е неукротим, астралът е вечно жаден. Умът пък е още първичен и ето защо за него магията е била знание и тя прави и злосторства...

Затова има потреба от една динамика – динамика на еволюцията на нисшето. Някои с манифестирано играене още ограничават силата, за която нямат друго средство да я укротят и овладеят. Така се изразходва нагнетената енергия, от която светът се освобождава, но трябва да се стигне до момента да се хвърли този мост във въздуха – мостът на магията, на злосторността, а феноменът на енергията да бъде овладян.

Най-съзнателната даденост за еволюция, която храни света, са Духовните вълни. Човекът ще трябва да се самосъзнава, той ще трябва да самодейства до оня върховен момент, когато прозрението ще бъде повече от знанието. Знанието дава право да се развиваме, а прозрението дава основание – бих го нарекъл революционно – да разберем, че сме безсмъртни! Затова се яде плодът, а след това се вършат другите дела. Затова Дървото на Живота е бранено, а Дървото на познанието – не. Така знанието ни дава веслата на лодката в еволюцията, но прозрението ни дава меча на Мъдростта!

Но в двубоя между Дървото на познанието и Дървото на Живота има и междинно – трето Дърво – Дървото на Мъдростта. То не е тлението на взаимността, а е прозрението! Да обичаш беше голямото знание на Любовта, и то да обичаш врага си. Но това значи себе си, само че си се обърнал и не искаш да се познаеш. Мъдростта е Знание, окото `и ви дава виделина! Прозрението на тази Мъдрост можем да наречем Небесна храна!

Логосът е пасивната Мъдрост в Небесата и съзнателната, дейна Мъдрост на Земята. Това е бракосъчетанието на Небесния човек с Девата на света, резултат от което е тяхното потомство – безсмъртният човек. В Апокалипсиса е казано, че Агнецът чака своята Невеста[5]. Тази Невеста и този Агнец, защото е възкръснал, създават ново потомство – на безсмъртието.

Един Жюл Байсак ще каже: Смъртта – това е революция на живота[6]. Революция на живота! Да отрича, пък да даде живот. И когато Зороастър иска безсмъртие, Ахура Мазда му казва: Поискай смърт, за да познаеш Възкресението... Без нея не можете да отворите вратата на живота отвъден, а той там е толкова реален и толкова живителен, колкото тук.

• Смъртта е революционна камбана!

И понеже е познавал тайната на Живота, за Христос ще се каже: О, смърт, къде е твоето жило?[7] – къде е това, с което светът е наплашен? Не умираш, а се раждаш! Тогава безсмислието, с което се говори за нея, е много непристойно – описва се каква ли не ужасяваща е смъртта. Не, тя е такава, каквато вие сте `и отредили место. Смъртта идва внезапно или дълго, но тя е врата за живот, идея за безсмъртие!

Революцията дава, а еволюцията услужва. Безсмъртието е акт на революция, а еволюцията е довела, дала е своята услуга на развитието. Когато еволюцията доведе човека до Божественост, революцията ще го вдигне, ще направи своето степенуване. Ето ви тайната! И тази тайна ни довежда до манвантара – до осъществената даденост на планетното ни предназначение, за да минем в Нощ, в която има зарево. Така както съществува вечен закон на Циклите – във всеки нов изгрев на Манвантарата стоят предишните Калпи. И точно тук е тайната на Луцифер – в Нощта се крие новият Ден! Всяка манвантара е майка на ново битие. Дали ще е нова планета... Факт е, че Животът не спира!

Така ние ще знаем, че мисията ни няма да свърши. Адам никога няма да загине. Неговият род станал толкова „грешен“, че какво – дъщерите човешки почнаха да раждат от синовете Божии[8]. Големият грях... И Бог се възмутил, разгневил се и казал: Докога ще търпя тези – ще ги унищожа. Потоп... но не можа да унищожи Себе Си. Разрушението е само преобразяване – средство за Самосъхранение!

Падналият има едно право: да се изправи и да тръгне. Падането е една от великите добродетели, защото, за да паднеш, си тръгнал. Достойното e обаче този, който е паднал, да не се оплаква и да не се връща. Порочното е, когато се връща и оправдание си намира! Най-тежката битка е свобода от минало, и разберете – не се връщайте! „Ама, много грешен бях…“ Святост се получава тогава, когато човек има съзнание, че не е съвършен, а не – че е грешен! Затова казвам: не е страшно човек да е неправеден, страшно е, ако не иска да стане праведен! И не е страшна съдбата. Законите на съдбата са деянията на човека!

Ангелският живот не може да прави карма – карма прави само еволюиращият! Лоша или добра, това няма никакво значение – кармата е дело само на еволюиращия! Прераждане и карма имат само осъзнатите, индивидуализирани душевности. Само човек има карма, и то не толкова като причина-следствие, а като тенденция на еволюцията. Затова кармата не е нито изначална, нито вечна, но като деятелност, като воля за развитие, като съдбовност е изначална.

Божеството на съдбата в митологията на гърците ще решава всеки спор. Ананкето с неотменността на съдбата... Това е зряла съдба – когато боговете на Съдбата пречат на всяко наше усилие тя да бъде променена и когато причините са поставени в движение. Вие не можете да отместите минало, но можете да получите сътрудничество в съдбата на бъдещето. Тогава създавате себесъдба, която е идея за свобода! Нашето безсилие към миналото трябва да бъде основание за свобода в жертвата ни за бъдеще! Вайкането, плачът, търсенето на утешната стена нямат нищо общо с онази напрегната борба, която, примерно казано, един Иаков, за да стане Израил, води на Небесната стълба – от Небе до земя и от земя до Небе, стълбата на ангели и богове.[9] И когато еволюцията трябва да направи един нов белег в онова, което ще остане неизменно и след тлението на човека – белег в ума му, белег в душата му – то той трябва да надмогне, да не се страхува от който и да е праг, защото е негова потреба. А еволюцията, когато трябва да направи белег, прави и революционен акт.

Основанието на човека в ново битие, в ново изповедание – в своята служба в битието на новото, е това, че трябва да работи с определена даденост за бъдеще, защото не може да отмести граничните камъни на своето минало. Всяко време и всяка религия са слагали свои пътни знаци, но винаги е имало носители на светилници, на канделабри, които са давали повече от това, което обредът и всекидневната обремененост са задължавали човека да каже, че нещо изповядва. Защото голямата мисия е човекът да се осъществи в Божественост! Това е великото мъченичество между безбожника и Божия вътре у нас. (А те са един и същи.)

В световната литература, теология, философия – като Пураните, Ведите и пр., ние ще видим как са преминавали огнените и светлите духове в неогнени и несветли: сурите са станали асури, боговете са станали небогове, демони. Една нееволюционна теза. Защото Адам и Ева също бяха съвършени, но когато познаха принципа на развитието, ги изгониха. Еволюцията обаче ще направи ли потеклото на Адама Богове? Безспорно! Дори само трима души да изброим след една такава цикличност на Адамовото поколение, да речем: Кришна, който даде идеята за голямата жертва и любов; Хермес, който рече: Що е горе, това е и долу; Христос, който каза: Аз и Отец сме едно!

Но колко са допускали до огнищата на посвещението, колко са чакали пред храма да бъдат пуснати вътре… Моисей три пъти е връщан, докато му се даде посвещение, и то все пак да отиде пред прага на Обетованата земя, но не и да влезе там. Знанието е пазено заради това, че по-нисшето трябва да стои в потока на еволюцията, докато узрее, докато е готово за една революционност. Разбира се, революционността като Космичност може и да е жестока, като социалност тя е още по-жестока, но като подбуда на Духа, но като овладяна победност над плът, над астрал, над ум, това е велика благодат – песен на будните!

Понякога в книгите има сложени различни дрехи, с които се прикрива същинското и вечно тяло на човека – мистичното. Понеже не е достигало прозрението, а само окото на знанието, са предоставили мъглата да бъде достатъчно плътна, за да не се види тайната. Но колкото и много да е замъглено, дадена е характеристика на нашите тела – че могат да се представят като глава лук – едно, две, три, четири, пет, шест, седем слоя. Както и великата тайна на яйцето пък, за което има изумителни поклонения – символ Златното яйце. Брама ли ще излезе от него, или гъска ще го стопли, за да може да се отвори в него нещичко – там някъде вътре в него има сложен зародиш, който при топлина дава Битие...

Философията със своите умувания не можа да отгърне страница на мистиката, страхувайки се от нея, създавайки си някакви полуфабрикати за мистификации и учения. Науката пък не можа да види в мистичното друго освен магия. Да, първичният човек е правил магии, защото не е имал всички формули, но първичният човек и без формули е градил земното си жилище, астралната си обитателност, мисловните си ценности и тези, които са имали дарението – пророческото си знание. А и Учителите вече са имали какво да кажат. Това е голямото – как се съчетават тези велики тайни!

Така че предоставена е различна сила на волевото приложение според усвоената наука и според полученото посвещение. Оттук е многообразието на религиозните доктрини. В някои от тях са дадени толкова много „мъдрости“, изведени са в приложение толкова бледи сенки на истината. Оттук е моят страх, че традицията е убийца, защото в хилядолетия държи едно и също поведение! Оттук е фразата ми, че религиите най-бавно стареят и най-дълго стоят стари! В тях е идеята за Сатана, която може да кажем, че е „брадвата“ на еволюцията, но с която не можете да отсечете себе си. Ние го отричаме като субект, който внася в нас промени: плюс или минус – едни стават жертва, други съвършени. Защото се иска от нас развитие – той е огледалната даденост, в която ние като Нарцис потъваме в астралните си искания. Ако обаче сме малко по-мъдри, правим извайването на Галатея – както Пигмалион е направил. А ако сме още малко по-дарени, правим Икаровия летеж. Да, неудачен, но летеж. Това е двубоят между еволюционната даденост и революционната исканост!

Така че ще дойде и големият гняв, ще се направи и големият Потоп.

• Потопът е една революция!

Вижте колко неплодна е тази революция на Потопа в смисъла на съвършенството, което поиска Бог, когато рече: Ще ги унищожа. Същото каза и Есхил в „Прикованият Прометей“. Какво показва това? Показва, че в онова, което наричаме отрицание, в онова, което наричаме синове Божии, които се женели за дъщерите човешки и са стигнали до някаква развратност, не се крие истината. Казва се, че са грешници, защото такава доктрина има – непременно да е грешен онзи, който ползва еволюцията.

Няма никакво грехопадение, има едно слизане! Както падането на ангелите, но без да се въплъщават, а човешкият род продължава да се въплъщава. И затова имаме повече знания от тях.

Понеже трябва да се разрушават и култури, и олтари, неизбежната необходимост води до Потопа, който според доктринерството на евреите идва от това, че народът станал много грешен. Не, не защото е грешен, а е потребен праг, който трябва да бъде надкрачен. Градациите на нашите посвещения са, които могат да дадат определение и характеристика на тези милиони години еволюция.

Недоволство на боговете от поведението на човеците извикало потоп – това е човешко определение, а не прозрение! Защото, след като Потопът е направен, избавените или белязаните чистници – Ноевите синове, също създават едно човечество пак в рамките на религиозни или морални статути грешно. Следователно не може да се говори за грях в смисъла на първородност, освен на вродената даденост за еволюция – да се надмогнеш в идеята на слизането, за да започнеш йерархирането си, а не да си сложиш белега на един грях, който трябва да извиква след това спасители. Не! Инволюцията е логична в овладяването на духовните субстанции у нас над материята. Духовността слиза, слиза, пада, пада – в ментала, в астрала, в плътта, за да може след това с вродената тайна за Божественост да се освободи от това, което се нарича зло.

Казвам, че няма река само с един бряг. Добро и зло не е само нравствена категория, а и доктрина, защото е пулс за еволюция, и то на цялата ни плът. Неслучайно Ной пие вино[10] – да заспи и да забрави атлантския си произход. Вложени ли са противоречия в религиите, които считаме, че са толкова изчистени; има ли в тях идея за конфликти? Има, има моменти на отпадане, има моменти на ново възземане. Оттук можем да обясним свещените войни, а да не говорим и за жестокия джихад при ислямизма. На Иблис ли да припишем всичко? Не можем да му припишем, че за всичко той е виновен. Не! Еволюцията има своите правила – астралната световна душа трябва да се освободи, за да се възземе за новото!

И както знаете, Есхил в своите писания позволява на Зевс да унищожи човешкия род. Но какво после прави Зевс – извиква творци – Девкалион (една посветеност – син на Прометей) и Пира (дъщеря на брата на Прометей). Той хвърля камък зад гърба си – мъж се ражда; тя хвърля камък зад гърба си – жена се ражда. Значи еволюцията е намерила в акта на революционността изход за спасение и да продължи живота – пълномощници на живота. Следователно в недрата на всяко отречено настояще стои бъдещето! С потоп се иска да се унищожи света – ето ви избраника, който от камъни прави човеци; ето ви Ной, който ще продължи...

Хората не могат да избегнат еволюционната същност на своето многомилионно изграждане. В него винаги ще се обажда някоя клетка, винаги едно желание ще излиза и ще владее човечеството с хилядолетия. Но след това ще излезе една будност на ума, която ще търси равновесие; една причинна воля, която ще победи желанията. И така, докато бъдат несмутени душевността и Духът на човека в идея за Възкресение. Тогава планетната еволюция завършва!

Значи – само Животът е непобедим! Животът е непобедим – това е в Космичната цялост! Той като непобедим, разбира се, ще роди конфликт с Дървото на познанието. То не може да бъде забранено – познанието също ще еволюира. И в процеса на еволюцията логична е волята на една нова Духовна вълна, на една революционност, която прави Христос – да счупи седемте печата в Книгата на Живота у нас. Какво даде – отворени двери!

Трагичното е, когато на социалната плоскост не еволюцията на Божия план за съвършенството, не верската еволюция, а упражнената воля с недостиг на прозрение, с мисловни само доктринерства прави революция. Но може винаги да се намери оправдание в социалната потреба на онова, на което липсва достатъчно знание и опит, а има безспорната потреба да осъжда всичко чуждо. Тук е големият конфликт – несъвършенството да бъде недоволно, но когато му се предостави правото да изгражда, научава големия урок, с който оправдава предишните...

Социални революции, социални еволюции – храмове се събарят, божества си отиват, войни се водят... Еволюция – не можем да я оспорим! Защото хората работят с астрал и с ментал. Затова революциите спират, но еволюцията – не. Духовните революции обаче са най-потребното в пътя на съвършенството. Как стават те? Културата, която човекът е получил, развитието, с което е достигнал осенение, го облекчават в поведение за революционна промяна, а не за междинен живот.

Между революция и еволюция има реформа. Реформата може би е най-добрата социална потреба, но в никакъв случай не най-духовната за ценности.

• Духът революционизира – Той ражда духовните идеи!

Идеи! Да видиш в себе си тайната на Нарцис и непознаването; тайната на Икар, който си слага крила. Значи е знаел тази тайна в себе си – как ще излезе от лабиринта – с крила. Родена и чакана за осъществяване потреба на човека!

Има една голяма идея на революция, преди да се е изживяла потребата за ново поколение. Тя е мотивирана от Коренните раси. Революционността извиква Зевс да детронира Кронос. Кронос – предшественикът, който е изяждал чадата си; времето, което е поглъщало и не е искало да има друг знак в планетното съществувание. Зевс въстава и срещу човешкия род – недоволство срещу опита да се краде Небесен огън за земни неща – приковава Прометей. Но и Зевс е трябвало да си отиде, защото не научава тайната кой ще го свали от трона. Новата Духовна вълна, която Христос донася, сваля царя на боговете и всички божества. Това е големият революционен акт!

Кронос, Зевс... Феномените на убийства, на детрониране са влизали с приказките уж, а всъщност са живени в нашите съзнания, влизали са в приложността на поведението на обикновения човек. Човекът, невладеейки измеренията за морала, прилага убийството в живота си. Това е страшното! Значи човекът не е роден убиец, човекът е научен убиец в еволюцията и революционността на боговете!

Затова, когато в старозаветието се говори за Каин и Авел, аз не приемам натрапеното „Каин е убиец“. Там има друга теза, друга еволюция – еволюция на дадената Космичност – че Каин е дете на Господа. Той е рождение на една нова еволюционна сила, той е астралното дете, което се ражда преди Авела. Авел е физическото дете, детето на земята. И кой трябва да умре първи? Естествено, че трябва да умре физиката – не астралът. Затова е казано, че Бог го благославя и: онзи, който убие Каина, седмократно ще се отмъсти[11]. Една много странна теза, изведена и натрапена на човечеството: „Каинови поколения“, „Каинови убийства“ – съвършено невярна! Естествено е, че ще умре първи Авел. А какво се сложи – моралният постулат, завистта – че Господ предпочел даровете на Авел, които били тлъстинки, животински тлъстинки. Господ предпочел тях пред даровете на Каин, който поднася плодове. Такава теза да се натрапи в човешкия род!? И един голям писател, какъвто е Байрон, ще напише цяла драма. Великолепна като драма, но невярна като същност. Може ли такова нещо – Бог да предпочете тлъстинките!? И това събудило ненавист в Каин... Ами че как няма да събуди?! Защото Бог рече на децата Си: яжте семето на тревите и плодовете на дърветата![12]

Безспорно XVIII и XIX век са белязани със знания и с квалификации на доктрини за еволюцията. Има няколко много съществени и важни доктрини. Да кажем ламаркизмът. Жан Батист Ламарк – един от големите специалисти по естествени науки, говори за т. нар. наследственост от организмите на това, което се придобива от изменящата се околна среда. Тя е, която може и дава изменения на вида, макар че Ламарк за реалност приема трансформациите само на индивида, а вида приема като условен, който може да получи известни промени.

Преди това (и успоредно) доминира теорията на креационизма (от „creo“, което значи буквално „създавам“) – теорията на богослови и философи, които приемат едноактното създаване („creation“ – „създание“), на което не му влияе никаква среда. Няма еволюционност в него, а е постоянно неизменно творение на Бога. Разбира се, това е очебийна грешка, защото от пещерния човек до сегашния, по няколко пътя на всяко столетие, идва нещо ново и му се казва: „Сега бъди по-мъдър“. Теория, че това се поддържа с вторични огнени енергии на Сътворителя – такава информация няма човечеството. А има първата информация – че така е създаден и така ще върви със заложените данни неизменният. Но тази доктрина претърпя вече коренни промени.

Разбира се, теологията отстъпва и в идеята за Сътворението – че за шест дни не може да се създаде светът. Намериха се тълкувания, че еонът – или „ден“ (както е казано в Светото писание, книга Битие), не е един ден, а е период, ера, хиляди години. Това вече е извинително. Но ако светът не е могъл да бъде сътворен за шест дни, тогава би трябвало да се помисли може ли и сътвореният човек да не еволюира? Защото критичният момент в битието на човека е двубоят между искането на човека и познанието, Дървото на Познанието. Познанието е причина да се сложат нормативи в идеята на еволюция – добро и зло, но двубоят продължава в тази еволюционност до другия революционен акт. След познанието човекът е оверижен в търсенето плода на Дървото на Живота. И точно тук теорията на креационизма куца. Как ще стигне до това Дърво на Живота, на безсмъртието?

Другата голяма теория, която остава като белег на ХIХ век, това е теорията на Дарвин. В нея измененията са за това, че външният свят играе много важна роля. Оттам, че независимо от целесъобразността, която е вложена, целенасочеността, с която човекът идва на земното место, той се изменя и тази изменчивост идва от наследствеността и естествения подбор. Така се съхранява в устойчивост поколение след поколение. Теорията за произхода ни от маймуните няма да разглеждам – тя отдавна е отречена. И маймуни ще продължава да има не защото еволюцията и средата, в която се развива съответният свят, не слагат белези, а защото материята трябва да постигне онази възможност на чувствителност, че да бъде след това коригирана – да стане подвластна на ум.

Ламаркисти, дарвинисти... нека си правят земната еволюция на видовете с т. нар. естествен отбор... Това дават очите и то е една безспорна реалност, но езотеризмът трябва да види вътре еволюцията, вътре – там, където живецът носи и слънцето си, и своята почва!

Обикновената доктрина говори за голям двубой между добрите и злите сили в Космичната еволюция; говори за твар човешка или Божия... но окултната философия обикновено не си служи с тези термини. Тя има един свой термин – „Аспекти на Безпричинната Сила“. Аспекти на Безпричинната Сила! Така са могли да предоставят на действеността на еволюцията, в съпровод с принципите на прераждането и кармата, да се породи самосъзнание за индивид.

Казвам, че една от най-големите благодати, която е извършил егоцентризмът (не егоизмът), това е някой да може да каже: „Аз!“, за да се откъсне от стадото. Това е егоцентризмът – „Аз!“. А след това вече да води, да дава правила... Това е тайната на индивидуализирането. Епигенезата точно това крие – тя не преповтаря, нито разглежда само сложените белези на средата, в която са се изграждали организмите, а им дава право на избор, право на свое творческо „хрумване“. Това е епигенезата – една велика тайна в теорията на човешката еволюционност и биология. А това хрумване е именно светкавицата на пробудения ум, на осенена с духовност и път нова душа.

Деятелността поставя и въпроса: „Има ли свят преди нашата човешка еволюция?“. От нашето ли сътворение започва (както е дадено в книга Битие), или има и друго сътворение в еволюцията, така както са дадени Седемте Коренни раси (за първите две нямаме информация, но за Третата и Четвъртата имаме)? Земята съществува, и то от милиони години, а характеристиките, които даваме, са градация на нашето посвещение.

Това, което се взема като развитие – като разгръщане и етапност, и скокообразността – където е конфликтът, са в междината на вулгарната еволюционна теория и теорията на историческия материализъм. Но не може човекът без прозрение да прецени стойността на този феномен – феномена на еволюцията. Не може! Ето защо се явяват толкова много разклонения както в религиозните доктрини, така и във философските и в научните. Не може човекът да усвои пространството между Бог и Неговото творение, без някой да е дал или без той да носи белега на прозрението. Другото е усвояване.

Реката на еволюцията е толкова дълга, че по цялото протежение може да се направят кейове, където да се товарят или разтоварват знания, но не и в океана на Вечното. Затова толкова разнообразно и чудато ще бъде обяснението. Но трите големи личности – Кришна, Хермес и Христос, оставиха в света нещо, което може да се нарече лично тайнство и път за всички. Христос дори казва нещо много ясно: Това ангелите не знаят, и Аз не зная, а само Моят Отец[13].

Ако след всички домогвания, с които човечеството си служи, иска с тръбата на прозрението или с бинокъла на науката да си даде обяснение, тогава логично е да се явяват тези йерархии и познаване на света. Но дали са езотерични в същината си, или са само една напънка на човешкото съзнание, или са в неговото митологично живеене (в Атлантида или на някой друг митологичен континент)?! Оттук е голямото разминаване. Ето например католиците говорят за грехопадението – че то е един „щастлив грях“. Така го наричат – „felix culpa“. И човек ще остане с убеждението за някакво прозрение – щастлив грях. А то било, защото е предвидено, че впоследствие ще се роди Един, Който ще изкупи грехопадението на човешкия род...

Ценността не е в това, че имаме диаметралност, а в това, че има течение, което води към океан. Затова казах: защо не извикахте „Гении от всички страни, обединявайте се!“, а викахте „Пролетарии, обединявайте се!“? Що за страх и от гениите!? Защото лесно е да управляваш пролетарии.

Човечеството не се съзна в отговорността за култура – култура по-голяма и по-потребна, за да получим един нов свят. Ново битие, в което стои като основен принцип „сатвата“, както индийците наричат светлината, утвърдената добродетел. А онова, което наричат „тамас“ – това е тъмнината, инерцията. Защото динамиката е в светлината! Писал съм: из Тъмите вечни на Вечните тъми проблясва светъл лъч... но много е лесно да внесеш смут чрез тъмнината.

Така че тъмнината ще възприема озарението, както е казано и в книга Битие, за да стане видима. И тогава в една от доктрините на розенкройцерите ще намерите, че светлината е материя, а тъмнината е чистият Дух. Разбира се, човек винаги ще спори, но е казано: И светлината в мрака свети и мракът я не обзе, защото е отражение. И затова теософите са сложили един надпис „Demon est Deus inversus“ – „Демонът е един преобърнат Бог“. А ние имаме куража да кажем: човек е един бог в развитие!

Защо е крито окултното знание? Както казах, заради липса на посветени. Знанието бавно събужда и много трудно се прилага – идея за ориентиране, рефлекс за оцеляване... Затова Учителите донасят Духовни учения – които са провиденция, родена от прозрение – и с пример създават образец на живот. Прозрението не обслужва, то събужда! А будният е, който има духовни очи!

Така този, който си е послужил с идеята да се върви по стъпалата на ск`алата на съвършенството, без страх трябва да приеме това, което Мъдростта дава и като еволюция, и като революция на днешния ден. Мисля, че във времето, което е неизмеримо, неизбежността от нови олтари е най-правият път за Свободата!

 

Из Слова на Ваклуш, 1997 г.
в Пловдив и София