Пътят на Кундалини (Беседа)

Арxив | брой 1 / 2018

(Беседа)

Ваклуш Толев: Обществото ни, колкото и в дадени моменти да няма най-големия градус, все пак, да кажем, едно десет души могат да играят водителска роля – както това, което в християнството е наречено апостолство. Защото, за да занесеш таблица, трябва да я знаеш.

И точно тук 10, 15 или 20 души трябва да имат излъчване, което прави магнетичност. Потребата е човекът да е „магнитна сила“, за да може всички онези частици, които могат да направят цялост, той да ги привлече. С това едновременно чисти и от разтопяването на тези частици може да направи нов инструмент – инструмент на културата. Това е безспорната потреба!

Следователно от едно общество, колкото и да е голямо, трябва да се излъчат едно 10, 20, 30, 50 души с предназначение. Те трябва да знаят, че основата на предназначението е отговорността! Ако направят един голям числител, знаменателят безспорно също трябва да се увеличава, за да може будността на числителя, т.е. на онова, което разнася, още повече да събуди отговорността си и жертвеността си. Апостолството се увеличава с величината на полученото!

Не можете да направите обаянието на големите м`ашиах[1], ако нямате големия дар на изсипаната благодат на новото. Но виждате Иисусовите апостоли как влизат в кавга. В различната величина на постигнато знание един апостол Петър се прави на велик посветен, а всъщност – не е. Затова Христос му казва: Махни се от Мен, сатана! Един апостол Павел изначало отрича Иисуса, но след това е най-верният, готов е на всякакви жертви, а той е и най-посветеният. Най-ерудираният от апостолите си остава апостол Павел! След това най-малкият, най-младият – това е Йоан, на когото пък доверява Откровението. Следователно тази йерархия сама за себе си се разслоява и събудената отговорност вече дава това, което се казва – Послание бе Знанието!

Като четете Евангелията, в някои има само повествование. Докато като прочетете други писмена, ще ги намерите много смислени, но хората гледат повече Евангелията, с които е построена пък приложната форма, наречена Църква. По този начин взаимно са се окрали и взаимно са се унижили. Защо? Защото структурната страна е правена без наличието на големите неща. В наличието вече са (когато са отредени, така да се каже) правилата на институцията. Аз защо най-много се страхувам от това?! Защото нивото, което последователите имат, може да опошли и да скрие известни тайни, които и те не са разбрали, и по този начин се получава нещо, което средното мислене може да понася. Тогава институтът вече става и търговски... Много добре е казано, че Христос е изгонил търговците от храма, но в Църквата се извиняват, че ги е изгонил от еврейския храм... А фактически Христос им дава образец. Тази е тайната!

Казах, че няма нужда от външен храм. Учението Път на Мъдростта за първи път зида вътрешния храм! Тук вече съдникът е съвестта. Тя е определяна като добродетел, но ние трябва да я сложим в прозрението. Съвестта, която е, образно казано, лакмусова хартия, вече е най-съществена за вътрешния храм. Няма нужда да палим свещи и да се молим да ни простят! Първом, не стигате до идея, че сте сгрешили, за да няма нужда да лъжете, че искате прошка и да подкупвате Бога, защото сте Му запалили една свещичка. И дядо поп пее: „Хайде, прощават ти се греховете!“. А на дядо поп не му се прощава, защото си събира парсата и слага в джобовете... Следователно нравствената чистота трябва сега да дойде – със Знанието!

Безспорно отработването на тези идеи е най-голямата битка, която предстои на поселниците на Земята – битката за свобода от Себе си! В себе си докато има егото, винаги ще има стъпки напред и назад, хитрини и най-различните други неща. Защото това Себе още не се е обрекло на служението, а само прави служба за себе си.

 

Тодор Димитров: Всъщност трябва поносимост – да понесем Кундалини в Път.

Ваклуш Толев: Именно! Това вече Учението Път на Мъдростта трябва да направи наложително – знанието за Висшата духовна сила, която е наречена Кундалини – Диханието на Абсолюта в човека, трябва да стане реално вече, а не окултно! Учението на Знанието позволява тайните да бъдат вече достояние. Защо не са били дадени досега? Защото събуждането на окултни сили, които не можете да понесете в нравствена отговорност, ви развращава. Търсите външен израз – сладострастие, далаверство; търсите посвещение, а правите баене, правите магии...

Идеята за чистата мисъл е в основата на това, което казахме: Аз и Той сме едно! Но как искаш да бъдеш Аз и Той сме едно, когато Аз има още егоистичност, а пък този Той е за всички?! Само за теб ли е?! Именно тази осмислена битка – Аз и Той, е в основата на това да създавате нова морална таблица – Този Той не е само за тебе!

 

Тодор Димитров: А как смятате, че трябва да се извърши това, което се нарича приемственост в Школата?

Ваклуш Толев: Това е за дадени моменти да се капсулира кармата на човечеството – на тези, които трябва да бъдат направени посветени, а те от своя страна след това да тръгнат по места. Тази капсулация на кармата на човечеството е, както дадох един път обяснението: в йерархията на посветените и на непосветените безспорно посветените винаги са малцинство – затова са окултните общества. Тайната е да се направи тази капсулация! Тогава ще се изпратят пратеници в известни общности – било континентални, било планетни. Трябва Посветени да направят своя духовен покровителствен саван над човечеството, изграждайки планетната цялост, приготвена да направи ферментация на това, което слиза със своите опущения още.

Това е именно, както казвам: кармата капсулирана, след това вече – потопена в един разтвор... По този начин една посветеност постепенно като повдигне нивото на хората, вместо само втори център – трети, четвърти – всеки според това почва една нова проява. Това, което направиха навремето египетските пирамиди. Ролята на египетските пирамиди и досега не е изяснена.

Така че една такава йерархия, дето се казва, след това и физически видима, и в съответните астрални и ментални полета осъществявана...

Най-голямата съблазън на изкушение и развратност е в ниския ментал. Астралът е изхабен вече – цялата тази духовна голота. Погледни континента с какво се занимава – най-елементарните струни на човека са досегнати с астралчета, със задничета... Всичките тези неща трябва, като залюлеем Дървото на Живота, да си изпадат като гнили круши!

По този начин, освобождавайки астралните нисши потреби и побеждавайки с внушение на внесена енергия на Светлината ниския още ментал – конкретната мисловност, ето ти идеи, идеи, идеи... Така капсулираното ще създаде едни школи на Знание. В тази капсулация могат, така да кажа, прожекторите да внесат светлина в галериите на копаене на въглища. Защото хората копаят въглища още – мисловни въглища. А човечеството се топли от висши енергии.

Конструктивно, както се вижда, структурата е в главата ми, в мислите, в действията... Това е. Но ще го правя горе! Тук, сега – не може. Отгоре една капсулация трябва да направя на кармите... Великите посветени да отидат в големите действия, посветените – в средните действия... По този начин да стане ферментация.

Питал ли се е някой какво излъчват хората и къде отива това, което излъчват? Те един вид се себеотравят, без да знаят.

 

Тодор Димитров: За Пътя на Кундалини в списание „Нур“ 2/2000 г. казвате: „Не зная дали има по-отговорно знание от това за Кундалини“.

Ваклуш Толев: Така е, защото, когато се сгреши интерпретирането на Пътя на Кундалини и центровете, или пък не е спазена цялата йерархия... Някой има събуден, например, трети център, но говори за пълна будност. Това не помага за развитието на Кундалини, а спъва. Защото погрешното трактуване на събудената сила или погрешното минаване на Кундалини може да взриви не само физическото здраве, когато е налице физическа непоносимост. Има и полудяване, има анормалности, когато тези явления не преминават в своя утвърден, фиксиран, така да се каже, узаконен Път! Отделен е въпросът дали има други чакри, отделен е въпросът дали страничните явления могат да вредят.

Ако Кундалини по принцип не си върви по определените чакри и не задвижи съответната чакра, като даде в нея съответната будност, последиците са много тежки. Затова много голяма част от психическите нарушения идват от неправилна функция на Кундалини и неправилно задвижване на някои чакри. Когато не е подготвена една физиология, безспорно тя трудно може да позволи движението на Кундалини в астралната му субстанция. Защото в края на краищата чакрите, за да имат своята реална будност, трябва да работят в астрала. Физическото понасяне е само фиксиране, а духовното събуждане е вече в астрала. Кундалини, от своя страна, като върви в по-висшите центрове, влиза в другите съответни полета.

 

Тодор Димитров: Слагате една много интересна идея, че когато гръбнакът става вертикален, „Кундалини слиза в своята последна чакра и тогава имаме човек“.

Ваклуш Толев: Идеята да се осъществи Кундалини е именно изправеният гръбнак. Без изправен гръбнак остава това, което се нарича рефлекс. Животното също има предчувствие, но няма оформено знание! Предчувствието е в неговите рефлекси и инстинкт.

За различните оформени царства – естественото, животинското, човешкото и Божественото, Кундалини е най-същественият в определянето им. Затова много добре е казано, че в човека изявата на Кундалини трябва да е вече във вертикален гръбначен стълб. Енергетичността, която стои в основата на всичко, я има и в животинското, и в растителното царство. Разбира се, в природата тази сила може да се нарече жизнена сила, но в човека тя е вече формацията на това, което се нарича духовност.

 

Тодор Димитров: Как е използвал Кундалини материята от животинския свят; имал ли е там отработени вече чакри, без да е вложено Диханието?

Ваклуш Толев: Ние не можем да чакаме в едно животинско царство чакри, но можем да имаме наченки в материя, която се акумулира след това вече в т. нар. човешка материя, т.е. в човек. Докато гръбнакът е в хоризонтално положение, чакра не може да се оформи, да се обособи и да кажем, че ето – в петата чакра се дава яснослушане. При животните основният проблем за жизненост е инстинктът, който е разлетият, бихме казали, цялостният. Защото в едно море има астрално излъчване, но в една оформена река не само има астрално излъчване, но и определена благодат вече. Дадено място в една река може да послужи за благодат. Затова има и топли извори, които са израз вече на една друга благодат.

Никой досега не каза, че водата е астралният образ на Светлината! Ако знаеха това, тогава тази формация би се определила вече и оттук може да се каже защо известни извори са благодатнооздравителни. Има карстови топлинни извори с известни елементи – на едно място преобладава сяра, на друго място нещо друго...

Менталният свят има друга енергия. Тя вече не е на водата, тя е на огъня. Но по-първичният свят го гаси в природата – водата гаси огъня във Физическия свят, въпреки че тя носи Светлина.

 

Тодор Димитров: Казвате, че през ноздрите Творецът дава Своето Дихание. Това символ ли е, или просто е една тайна?

Ваклуш Толев: Това е възможност, защото носът е и дихателен орган – орган, в който вкарваш и от който изкарваш енергия. Вярно е, че порите на тялото могат също да служат, но те са за цялостната облъченост, която дава природата, а тук има диференцираност, която вече задвижва вътрешните органи. Затова са ноздрите! Това определя защо структурата на човека е такава, защо животните също имат носове.

 

Тодор Димитров: Какво е мястото на мисълта във формирането на образа? Поносимостта на Менталния свят отпечатва ли се върху образа?

Ваклуш Толев: Безспорно Мисловният свят е вибрация. И колкото една мисъл е по-съвършена – както като форма за израз, така и по съдържание, толкова по-релефна прави чакрата. Затова какво казват хората за формата на поетичността – вдъхновение!

Всяко нещо си има определение. Вдъхновението не е някой да свири и после да кажеш: „Вдъхнови ме...“ Това е събудена енергия, с която човек нарушава всекидневието си.

 

Тодор Димитров: Казвате, че „в един ембрион има всичко и че големите тайни на Кундалини той ги носи“. Учредени ли са чакри в ембриона?

Ваклуш Толев: Логично. Защото в края на краищата формата, с която трябва да се изгради човекът, е сложена още в ембрионното начало и още в оплождането я има. Оттук идва и т. нар. наследственост. Предадената наследственост играе роля ембрионът да бъде отгледан. Тя дава, но неговата вътрешна същност – това, което, можем да кажем, е неговата съдбовна линия – е отработена от неговото минало. Отначало е отработена от въздействието в света, в който съществува съответният човек.

Човекът, ако е ограничен само в наследственост, ще е лишен от себичност, а себичността е необходима, колкото и да изглежда социално конфликтна.

Ролята на обвързване играе душата, която иска да направи преселението си. Тя съществува, разбира се, но не е на полето на осезаемостта тук – в плътта. Който идва да слезе на това поле, той, ведно с онова, което го съхранява, или което го зачва при оплождането, носи и своите белези. По този начин се съхранява индивидуалността, която се е освободила от общността.

Но естествено е, че Кундалини трябва, първом, да носи Себе Си. Затова в идеята на Творчеството има изказ: Да сътворим човек! – Да бъде!

 

Тодор Димитров: И точно затова ли казвате, че във втора чакра е „Да бъдеш“?

Ваклуш Толев: Така е. Тази идея „Да бъде!“ е даденост и повеление. Дадеността идва от това, че Бог сътворява човека, а повелението е, че сътвореният вече в еволюцията си носи „Да бъде!“. Така че имаме два аспекта.

Ако обаче едно Дихание не може да се понесе от определена физика, безспорно то тогава напуска това ядро и търси друго.

Астрали различни има, но индивидуализираното мислене е вече физиогномиране. И затова, да кажем, един се ражда с белези, ама тези белези са мисловни вече. Без астрал няма жизненост в организма, но без мисъл няма данни, няма характеристика! Ако в едно тяло не се създаде мисловна бъдност, има това, което казват – един глупак.

 

Тодор Димитров: „Проблемът дишане може да доведе до прозрение“ – цитирам Ви. – „Тази ритмичност вдишване-издишване, но не упражненията, а целостта.“

Ваклуш Толев: Във възпитаването на човека като организъм и като духовност той не може като организъм без дишане. Колкото е по-ритмично дишането, толкова повече хармония създава. Но човек може цял живот да диша ритмично и да не се събуди.

В утробата ембрионът също диша. Защо? Защото е във вода, т.е. в астрал. Вижте колко добре е дадено! Няма плод, който да не е във вода преди раждането. Макар че пъпната връв пък вече прави връзката с другото. Следователно астралът винаги ви е даден, а мисълта трябва да я съхранявате. Тя с друго се храни! Тя не се храни с астрала в утробата, а чрез пъпната връв. Много добре са дадени нещата. Детето в утробата е във вода, но е свързано с пъпна връв и диша чрез майката.

Лишавайки се от водата, ако човекът не получи пък дишане, не може да прави вегетация на планетата.

Ако вие не можете да направите ритмика нормална... И затова в утробата е много съществено именно да има астрал, защото той е най-подвижният, най-ритмичният. И тогава вече ето разпределението – астрал, пъпна връв, и след това вече провиденция – това, което се нарича съдба. Оформяйки образа, човекът вече сигнализира своето минало.

 

Тодор Димитров: Казвате, че в първа чакра, в основата на гръбнака, Кундалини е навит три и половина пъти. Тази половинка тенденция за развитие ли е?

Ваклуш Толев: Три и половина е материалното разпределяне, или физиологичното. И естествено, заключената врата човекът ще отвори с половин ключ. Това е неговата половинка, която е духовността и трябва да държи този ключ на чакането, за да види Светлината. Той я носи, живее в светлина, взема огъня на мисълта, обаче истинската му присъственост е това, че носи Себе си.

Ако човек не носи Себе си и не е предназначен за дадено место, намират формули – да не се роди, или пък да се роди мъртъв. Защо? Защото преселва вече Азовия си представител. Не го оставят във вегетация в това тяло. Преселват го, защото има несъвместимости. Понякога има такива илюзии – хората се чудят: „Това невинно дете...“. Те мислят, че само грехът прави умиране.

 

Тодор Димитров: Казвате, че смъртта е голяма тайна и потреба.

Ваклуш Толев: Иначе, ако човек носи всичкото бреме... Оттук е и защо в дадено место е избран да се роди. Той трябва до известна степен да понесе и кармата на родителите си. Защото той с раждането си ги освобождава. Една потреба събира хората заедно и след като тази потреба е осъществена, остава грижата...

Идеята за биологията се формира от съответния център, за да може, така както се казва, когато се освободи детето от утробата и излезе вън, да има своя физиономия. Физиономично може да представляват известно единство, но духовната физиономичност е различна. Тук именно е детето или елементът на зачването – кого носи. Понякога външни образи може да има в несъответствие. Или пък съответствие, но с предназначения различни.

Ако някой не идва с предназначението си, само употребява еволюцията. Но когато идва с предназначение, трябва да му изработят центровете. Ако не са изработени центровете, идват спазми. Затова известни хора в приспособяването си, като се родят, преминават през различни болезнени състояния, докато си изградят тяло, което може да понася техния Дух.

Човек идва с предназначение, да кажем, до четвърта чакра. Значи от първа до четвърта има знаци вече, които трябва да се отработят и той ги отработва. Добре, но носи и тенденции. Ако иска да отиде в по-горната чакра, трябва да наруши хармонията си – и собствената, и родилната, и социалната. Тъй или иначе съдбовността, щом му чертае да заработи петата чакра, трябва да го сложи в една пряка връзка с това, че тази потреба фактически е в конфликт с едно минало. Но тази болезненост е именно утвърждаването на по-горната чакра, когато един човек идва с тенденция за развитие, а не само за съществуване. Защото някой идва с тенденция да стане като бивш еди-какъв си, друг идва с идеята на съществуването...

 

Тодор Димитров: И затова сложихте идеята събожник – свобода от кръвното родство в идеята за роднинство.

Ваклуш Толев: Събожникът е вече свобода от всички потреби на съществуването. Човекът трябва да носи знамение, трябва да нарушава принципи, трябва, както е казано, да бъде разпнат дори. Значи трябва да отработи поносимост и отговорност.

Отговорността води човека до Разпятие, а поносимостта го изкачва на Кръста!

 

Тодор Димитров: Казвате: „Когато Кундалини се събуди в първа чакра, има едно затопляне върху половата система“. Това означава ли, че чрез първа чакра работят половите органи?

Ваклуш Толев: Точно това затопляне е върху гениталните органи. По същност половата сила носи оплождане. А без идеята за оплождане не може да се прави развитие. Така че не можем да лишим Кундалини от този негов лъч. Иначе защо ще дадат на човека генитални органи, ако може да ражда с мисъл?!

В първата чакра трябва наистина половата енергия да получи атмосфера, в която може да се движи. Така че без половите органи, в които се съдържа и Огънят, не може. Защото това, което ражда, не може да не го носи. Първата ни будност е чувствителност, втората – раждане. Гениталът, ако не прати своя оплодителен елемент, няма да има развитие.

Много добре е показано, че оплодителят е бил вън – целият океан е бил оплодителен – а след това е формиран в организма и е сложен в онова, което се нарича генитални органи. Защото две от формулите, с които човечеството се развива – в два големи етапа няма полов живот.

 

Тодор Димитров: Слагате една много интересна формула, че в тази чакра се търси еликсирът на младостта...

Ваклуш Толев: По-скоро там е еликсирът на мъдростта – не да се разбира само младост, а посветеност. Една първична посветеност е един първичен израз още. Но една наситена с творчество вече, качена на друго поле посветеност, е съвършено друго нещо. Така че логично е в дадени моменти да се започне с един еликсир на младостта, но никой не говори, така да се каже, за сока на старостта, т.е. на мъдростта.

Човек трябва да излезе с една чистота – еликсирност, за да може да постигне една друга сияйност. Младостта е едно, мъдростта – друго. Едното има начален стадий, другото, бих казал, завършващ.

 

Тодор Димитров: Втората чакра пъпът ли е, както е според европейската литература? Казвате, че тя „регулира функциите на вътрешностите, разпределя се енергията“.

Ваклуш Толев: Така е! И тя разпределя това, което първата чакра дава. Трябва да се дават енергии, за да могат вече органите като носители, ведно с оплодителното, да създават движение и във всяка по-горноенергетична чакра. Защото стойността на чакрата не е, че се върти, а че има енергии!

По-висша енергия влиза в онова, което оплодителят е дал. Един елемент между физическа материя и по-висшата материя – астрал, ментал и прочие. Материята ни трябва наистина да се приготви да приеме духовния образ. Тя трябва да се приготви да го понесе, особено по силата на прераждането. Ами идва една голяма личност – трябва наистина плътта, в лицето на развиващите се струи на чакрите, да го понесе.

Това е, което трябва именно плът и духовност да направят. Сега пък искаме да освободим духовността от плътта.

 

Тодор Димитров: Според индийците трета чакра е пъпът, според Европа е далакът. За тази чакра казвате нещо много интересно: „далакът е съкровище – част от голямата кръвна даденост“.

Ваклуш Толев: Далакът в дадени моменти е една необходимост, защото без кръвна група физиологичният човек не може още – докато духовният може. И тук е вече, както казахме, преходът от човек в събожник. Така че в дадени моменти далакът е много, много представителен за дадена чакра, а след това си губи стойността.

 

Тодор Димитров: В четвърта чакра слагате една много интересна формула: „Идеята за Мировото раждане на детето у нас – цар на царете, както е сложено в Откровението“.

Ваклуш Толев: Защото сърцето, или по-скоро тази чакра, по принцип се счита интуитивната. Ако по интуиция не усетиш предназначението, а само го сглобяваш с разсъдъка си, който винаги ще има по-ниски степени на вибрации, тогава губиш прозрението. Защото прозрението е дарба на интуицията и сърдечната чакра се счита интуитивната.

Вече в петата чакра има яснослушане – могат да ти кажат, но в една четвърта чакра няма кой да ти каже, освен да предсетиш. А предсещането вече подготвя бъдещата ти будност. Универсалност!

В четвъртата чакра е Знанието. Така започва вече посвещението. Не може един човек с далачни знания, фигуративно казано, да го посвещаваш. Може да го събуждаш, но за посвещението вече трябва да е буден някой! Всяка чакра обаче си има стойност. Защото една чакра без всички други не може и всички други без едната също не могат!

Формирането на идеята да се брани човекът е и формирането на чакрите. Човекът, преминавайки в своята, макар и човешка, двукрачност, още няма събудена отговорност. Затова, да кажем, в една теология на евреите, щом е решил човекът да яде плода на познанието, го свалят долу да се развива. Колкото и да е престъпно поведението, то крие тази вътрешна тайна. Искаш да ядеш плода на знанието, защото трябва да се оформи човек...

 

Тодор Димитров: Казвате за четвърта чакра, че е „чакрата на разширеното Мирово съзнание, наречено и Универсално, но не още това на Хилядолистника“.

Ваклуш Толев: Така е! Може да има Мирово съзнание в състоянието, на което обсегът на живеене му дава, но онова на Хилядолистника – то е вече не къде живееш, а какво знаеш.

Всичко обаче не се казва, защото хората се напъват да минат чрез упражнения в по-висши чакри, а това не е сигурност за устойчивост. Както устойчивост в телесната ти форма, така и в поведението. Защото един човек, когато говори за големи работи, а няма представа, фактически изхабява и другите.

Който не може да плува, не може да отиде на другия бряг. Илюзията не може да послужи за сигурност. А изгубената сигурност може да даде пад. Особено от съблазнената и търсена евтина слава. Хората търсят това, защото обърнато им е внимание, погъделичкано им е честолюбието... Вярно, с това астралът получава своето – един погъделичкан астрал за величие... А неусвоената устойчивост?!

 

Тодор Димитров: И тук вече е битката между потребата от егоцентризма – в идеята да растеш, и свободата от него – в идеята да понесеш.

Ваклуш Толев: Тази битка – какво ти се дава и какво можеш да понесеш – е основна. Основна е за по-висшите посвещения. Това е, което предстои! Особено на онези, които, така както се казва, имат присъственост в Учението на Мъдростта. Не на Любовта, не на Правдата! Правдата е първичност, Любовта е едно вторично явление. Но Истината... Човечеството няма измерителен уред за Истина още. Ето защо трябва да се изработят категориите на Мъдрост.

Констатацията вече ще дойде от моралния стълб и от вещината!

 

Тодор Димитров: Петата чакра ли е един преход към двете висши чакри?

Ваклуш Толев: Този преход е именно мостът – да преминеш реката Лета, където трябва всичко да забравиш, за да можеш да отидеш в по-висшето поле, в което вече слушаш, но още нямаш Знанието. Имаш яснослушане. По-скоро минаваш школата на възпитанието. Слушането е орган за възпитание. Един вид – казва ти се. Тук вече подчинението на човека отработва площадките, на които трябва да стъпи, да намери устойчивост. И тук е вече юздата! Обаче в слушането можеш винаги да получиш повеля: забранено!

Много е съществен този преход. Неслучайно това удължение между мисловния, знаещия център и горните две чакри вече е съединено с центъра на яснослушането. Ако нямаш събуден този център, не можеш да работиш с шести и седми център.

Даровете на човека са да бъде бог в развитие, но в събудения Дух! Долните центрове не могат да те правят бог още. Това е преходното. Това е този мостник, за който говоря.

 

Тодор Димитров: Казвате, че в петия център „може да се удовлетвори потребата на човека от Мирово знание“ и че в него, казвате, можем да разберем с кой от 7-те Лъча трябва да работим...

Ваклуш Толев: Защо обаче? Защото то е интуитивно, но не е Знание, което си получил с Третото око или пък в Хилядолистника. То е интуитивно. Ти още си планетен, но не и дефиниран като цялостен.

Тук вече може в даден Лъч някой да работи, но не е още универсален. И тук е разпределението даже дали някой е Миров Учител, или е само един апостол, само един пророк и пр.

 

Тодор Димитров: Казвате още, че „работата на Кундалини в петата чакра е израз на чистотата, защото беззвучният звук там става звук“.

Ваклуш Толев: Трябва наистина чистота, защото иначе, щом имаш шум в слуха, не можеш да чуеш Истината – всеки спекулант може да те излъже.

 

Тодор Димитров: След това е Третото око – шестата чакра. Наричате я „заповед на гуруто“.

Ваклуш Толев: Там вече имаш Светлина – светлинното Знание. Целта на тази чакра е да се освободиш от валидността за истини и големи тайни от двуочието – с прозрението на Третото око.

В идеята за Съсътворителя трябва да си минал и през седмата чакра, но предпоставката, че имаш събуждане на Третото око, ти дава, както се казва, първоотделенското Знание. Трябва да имаш вече една предвара на Знание, което не е материално. Макар че повечето от възпитанието минава през материалните си станции, тази чакра ти дава това. Но тя ще трябва до такава степен да се изфини, че Знание да може да ти дава само Третото око, а не двете очи. Те могат да ти дават сезирана тайна, но не и разтълмена тайна.

 

Тодор Димитров: Говорите за три вида ясновидство, когато коментирате тази чакра – астрално, ментално и прозрение.

Ваклуш Толев: Много добре са дефинирани! Трябва да е изживяно астралното, трябва да е постигнато менталното, за да е събудено духовното прозрение. И затова това предсещане, това предвиждане, в седмата чакра вече – не само както казахме: знаещият е повече от безгрешния – имаш съжителството, т.е. целостта на човека бог в развитие. Жизнен! И затова именно идеята за събожника логично лежи сега като обръщение.

С астралното или менталното ясновидство човек удовлетворява присъственост на Земята. А когато живее събожника си, той е Миров, защото Сътворителят е Миров.

 

Тодор Димитров: Шести и седми център се намират в главата на човешкото тяло. Значи, хилядолетия Кундалини през чакрите е атакувал черепната кутия...

Ваклуш Толев: Милиарди години е работено, за да се направиш мозъчно вещество. Това, с което човечеството още работи и схваща, е менталът чрез мисловната плът. Така че може да се каже, че сивото вещество в главата на човека е ментална плът.

Но Кундалини атакува не само нея, а и цялата планетна същност. Защото питал ли се е някой къде отиват псувните? Кой е онзи, който трябва да трансформира всичката тази низост, за да се отработи поведение, за да се отработи това, което се нарича святост? А в тази святост са стояли и псувни, и ругатни, и какво ли не! Цялата планета е пълна с отрицание и в същото време е позитивна.

Голяма е реформацията в човека-биология, в човека-дух. Представете си колко мисъл-форми са излъчвани, скитали са, докато ръстът на един човек си вземе и сложи едно такова атомче вътре в тази мозъчна плът и започва да я формира, да я формира, за да стане Божествена.

Така че филтрирано е, филтрирано, докато се дойде до мисляща материя. Черепът създава универсалността. Какво е Земното кълбо? Една глава.

 

Тодор Димитров: В света се започва тази подготовка на мозъчната клетъчност още в преходите между растително и животинско царство.

Ваклуш Толев: Разбира се. И там – в главата. Може и само интуитивните или пък естествените репресии да са въздействали върху мозъка на едно коте или на една лисица и пр. Откъде са тия хитрини в човека? Нали ще ги намерим в лисицата. Човекът биологично ги носи. И едно атомче да отиде в него – ето ти една лисица.

 

Тодор Димитров: А при животните как става това, което наричате великата творческа тайна на оплождането от Кундалини, понеже Той не е в тях като Дихание?

Ваклуш Толев: Те излъчват, а излъчването сформира свой образ. Едно дърво излъчва ли материя, създава ли листа, създава ли и плод, макар че главата му е в земята? Защото няма нещо, което да може да живее без вода, т.е. без астрал, както няма нещо, което става без огън, без ментал.

Оборотната страна е от нисшето до висшето, от висшето до нисшето, за да може и най-нисшето тук един ден да получи възможност да стане висше. Кръговрат! Великото, или Божественото, ако не слиза до материалното, няма да има кръговрат, няма откъде висшето да взема бъдеще. Така след това една планета, примерно, погасва. Когато погасне, първом, се лишава от вода, т.е. от астрал, лишава се и от ментал. По този начин тя става само прах във вихрите, които има Мировото пространство.

 

Тодор Димитров: Мозъчната клетъчност на човека, който е излязъл от тялото вече и е направил смърт – не умиране, излъчва ли някаква идея, за да събере пръсната материя, да направи визуализация?

Ваклуш Толев: Ако мозъкът не излъчваше, нямаше да наруши стереотипа на Земята. Защото, в края на краищата, възкресението трябва да намери подпората за началното си ходене в плътта, в земята. Но когато стигнеш до по-висшите полета, тогава лесно ли е да възвърнеш един астрал в Астралното поле, лесно ли е да възвърнеш едно безсмъртие на душата в полето на Причинността?! Няма нужда да слизаш на земята вече. Едно Причинно поле обаче може да те роди отново. Тогава какво е то? Пак идея за кръговрат.

 

Тодор Димитров: Когато човекът тръгне да одухотворява материята, т.е. позволи на Кундалини вече да работи в чакрите, няма ли те да се променят цветово?

Ваклуш Толев: Там, където идва една по-висша енергия, в лицето на една по-висша личност, безспорно нейните енергетични вибрации сменят цветовете. Логично е. Защо? Защото на него му трябват вибрации с много по-сгъстена и с много по-дълга вълна.

Какво стана с атома? Допреди, може би, половин век атомът се считаше неделим и затова има прозвището „атом“. И какво стана сега? Той не само, че е делим, ами и „сто птици“ има вътре в него. Следователно онова, което влиза в него, може да го св`ари в състояние на неделимост, а да го изведе в пълен спектър. Това показва, че тогава онова, което трябва да направи пълния спектър, дава и друго оцветяване.

Поносимост! Дължината на един цвят, когато имаш неподвижност, е една. При подвижност цветът се сменя, защото се променя дължината на вълната.

 

Тодор Димитров: „Чрез топлината и светлината се изгражда онова, което наричаме Божествен хилядолистник.“ Каква е връзката между топлината и светлината и изграждането на седмия център?

Ваклуш Толев: Разграничени са светлина и топлина, защото, ако няма извор, който дава топлина, не може да се види светлината. И затова, когато се говори за небесните тела, Слънцето е жизненост като топлина на завършили своето, така да се каже, послание и живеене на Твореца. А светлината е знакът, че има жарава, т.е. огън. Огънят е, който дава излъчването, който се разделя на светлина и на топлина!

Творецът е единство и множество – единство в множеството и множество в единството! Защото едновременно носи лъча на светлината и запалил, да кажем, тези свещички – хилядолистната цветност, те стават въглени на топлината.

Топлината, ако не е налице, няма кой да поддържа светлината. Ако въгленът го няма, не може да се говори за топлина. Ако го няма въгленът в неговата изначална пламенност, не може да се говори и за светлина. Значи, той съдържа в себе си йерархия. Йерархия, която се поддържа от Неизбродния, Който се дефинира в Божество...

Топлината крие и още много други съставки, но една от тях е, която като доминанта определя идеята за човека – Дух и материя. Плът в огън и огън, който излъчва светлина. Затова в Откровението е казано, че ще се загуби светлината. Защо? Защото човекът сам ще си свети. Тази светлина, която отвън е сб`орнина от този Хилядолистник, можеш да си представиш като образ на Бога, или това, което много добре е казано, че е неформулирано, неопределено – то е Всемирността. Той е Нищото, Което е всичко! И затова има йерархия вече в Него.

В едно развитие на човека, ако се запалят всички тези хиляда листа, разбира се, че той няма да издържи. Затова отработва поносимост в Духовните вълни.

Духовните вълни в съответните центрове са опорното огнище, на което човек си напича, така да кажем, духовните потреби. Ето защо в чакрите се започва от две листа и върви, върви нагоре... После симбиозата, която Хилядолистникът създава, това е, че под негово въздействие, давайки енергия надолу, той одухотворява материята. Той я одухотворява!

Духовните вълни са чакрите на природата. Тук идва обмяната, която създава живот, който не се губи. За съзнанието на човека обаче животът се губи, защото от едно поле, когато трябва да мине в друго, той загубва себе си. Загубвайки себе си, той научава другото. Всъщност няма смърт! Няма смърт. Има трансформации, смърт няма. А нивото на Духовните вълни изнася човека!

 

Тодор Димитров: Има ли реални планетни чакри?

Ваклуш Толев: Не може да няма. Има енергетични сили, които се съхраняват. Да кажем, дори една елементарна тайна: дъждът какво е, щом водата е астрална светлина?

Тази вибрация, както виждаме, играе и друга роля – залива и дави. Значи тя има и друго предназначение – не само да ни попълни вегетативния живот, но да ни даде идеи или пък вълни на това, което се нарича Ментален свят. Тя дава уроци, шамари... Хората не схващат идеята за дъжда – само дъжд, не знаят, че е астрал... И трябва да разберат, че неговото въздействие на известни места се съхранява – това, което фигурно можем да кажем – на Олимп се съхраняват сили, наречени богове, а те всички са стихии.

Всички неща са много, как да ви кажа, хармонично дадени и нещо в един момент изглежда невежество, в друг момент изглежда прогрес. Така че в основата на всеки заземен е идеята, че има земно притегляне, което не е вече нелогичност! Защо? Ами защото една трета от човека е пръст, т.е. земя, която не може да няма това, което общо една плът има – притегляне към плътта. Не може да прави скокове.

В хилядолетията човечеството не се е освободило от мисленето си, от земята си. Защото първото нещо, което човекът търси, е сигурност за живеене – и то се нарича ядене. Това ядене той го култивира в Божия даденост, оттам идват благословите, без да се разбира, че всеки благослов одухотворява материя!

 

Тодор Димитров: И тогава, когато висшите полета, понесени от нисшите, позволят на Кундалини да мине, имаме целостта.

Ваклуш Толев: Да, но те трябва да бъдат прочистени, за да няма спънка или пък това, което казваме – лудост. Аз съм наблюдавал доста хора, за които обаче определението, че са луди, не идва от това, че Кундалини е нарушен в Пътя му, а има някаква друга материална причина. Всъщност материалната причина е само подусловие, а те не са разбрали, че будността, изнасяйки ги, не е имала условия да понесе Кундалини нагоре.

 

Тодор Димитров: Сложихте Съзнанието на Бога като нов олтар, защото то излиза от фокуса на индивидуалността.

Ваклуш Толев: Ако няма този вътрешен олтар, човек не може да прави светителна литургия, не може да направи това голямо предание на покорност. Човек, който вън търси още олтара, е много далече, защото с очите си прави признание...

 

Тодор Димитров: Казвате, че „само осъзнатата духовност има устойчивост“.

Ваклуш Толев: Безспорно. Човек може да долови, както се казва, летежа на птиците, но ако не може да си хване птица, няма как да потвърди, че има крила. Значи ако тази голяма сила, която у нас се събужда, направи един феномен, в съзнанието ни не можем вече да го отречем. Иначе никога няма да можете да приемете, че има нещо вън от това, което сте гледали в огледалото.

Това е потвърждение, че човекът в своята еволюционност е себеотричане!

 

07 - 10.09.2009 г., с. Сърница

 

[1] М`ашиах (иврит משיח) – помазаник. (Бел. ред.)

 

Още от броя
AXIS LIBRI (1/2018) Ако осъществите Мъдростта, ще познаете Истината! If you realise the Wisdom, you will know the Truth! Й ... Проглас (1/2018)   Ако осъществите Мъдростта, ще познаете Истината! Авторът си отиде и рече: Осъществете се! Традицията е временно бреме; Учението е ... Съвършенство и Божественост Йерархията в еволюцията е воля за знание, път за съвършенство и идея за божественост! Бог не може да се ограничи в щедростта Си да даде на човека божественост. И когато щедростта на Не ... Името – проява на Словото Името е ритъмът и ударението на човека! Ще се опитам да изходя един дълъг, дълъг път, който цялото човечество е ходило. Ходило е, защото светостта на Духа като негова същност и като не ... Пътят на Кундалини (Беседа) (Беседа) Ваклуш Толев: Обществото ни, колкото и в дадени моменти да няма най-големия градус, все пак, да кажем, едно десет души могат да играят водителска роля – както това, коет ... Съвършенство и несъвършенство - Мъдростта в скрижали Мъдростта в скрижали   Съвършенството е степен в градуирането за Божественост! Съвършенството е предназначение – Бог живее в човека. Съвършенствот ...