От Марин Маринов[1]

Мъдростта – нова култура на Духа!

Ваклуш Толев: Добър ден, уважаеми госпожи и господа! Добър ден, мили приятели! Добър ден, Деца на Деня!

Няма по-благодатна болка от тази да се ражда култура. Няма по-достойно богоречие от словото, че човекът е един бог в развитие! Няма по-същностно битие в жертвата, която трябва да направим без Себе си в измеренията на тайнството човекът може да възкръсне!

Достойно е пред културата да стоим прави, защото тя започва да се твори, когато гръбначният стълб е бил изправен, когато Божията човечност у нас е направила връзка с Човешката божественост.

Благодаря на тази ваша воля, която ви доведе тук! Благодаря на това сътрудничество и тази съгласуваност в това празненство на ръководството на Стария град и на представителите на Обществото Път на Мъдростта!

Благодаря!

 

Следва рецитал по стихове на Ваклуш Толев от Петър Тосков (артист от Пловдивския драматичен театър) и изпълнение на арфа от Здравка Колева (преподавател в Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство, Пловдив).

 

Петър Тосков: Нека в душите и сърцата си дадем признание на този, който отвори дверите на Третото хилядолетие със Знанието на Мъдростта: няма зло, има нееволюирало добро; няма враг, има събожник... Една необятност във времето и пространството е творчеството на Ваклуш Толев. Ще го представи Марин Маринов от Школа Път на Мъдростта.

 

Марин Маринов: Уважаеми г-н Толев! Уважаеми дами и господа! Скъпи приятели от Обществото Път на Мъдростта от цяла България!

За мен е голямо удоволствие да Ви приветствам с добре дошли на творческото представяне на Ваклуш Толев!

Нека Ви поздравя първо с днешния голям празник за България – 24 май! Денят на братята св. св. Кирил и Методий – покровителите на Европа, Денят на българската култура и на славянската писменост, Денят на азбуката, която днес е азбука и на други държави с големи територии и население. Този най-български наш празник е още едно потвърждение на това, че българският национален дух винаги е захранвал своите чеда с творчески енергии и е дух, белязан от Божията воля с благослова за едно предназначение на своите чеда. Този свободолюбив и творчески дух, който еманира Златен век на българската книжнина, който еманира цяла плеяда от будни талантливи творци в епохата на Възраждането, отреди достойно място на България сред народите на световната цивилизация. На нас, българите, които изстрадахме своята еволюция и въпреки периодите на робство (но както казва г-н Толев: никога не сме били роби) нашият национален дух ни отреди и самочувствие, което се изразява със заветните думи на Иван Вазов: И ний сме дали нещо на света и на вси словене книги да четат.

Ваклуш Толев каза: Именно тези двама светители дадоха звук и мисъл. Те написаха в душите на българския народ, на славянството това, което наричаме култура – Аз, Буки, Веди, Глаголи, Добро, Есть... и че културата одухотворява историческия момент, тя не е рефлекс на мисленето, а душевно развитие!

Днес в Балабановата къща, в сърцето на Пловдив – един сакрален град, символ на цивилизация и култура, определено считан за духовна столица на България, ние, приятелите от Обществото на Мъдростта, имаме и друг свой празник, а именно – творческо представяне на Ваклуш Толев. Творческо представяне на едно творчество, което не се вмества в стандартите на обикновеното, не се вмества в почти нищо познато досега както у нас, така и по света. Защото Знанието, което дава, силата, която дава, хоризонта, който определя, нямат аналог и измерения.

Г-н Толев е един от малкото творци в света, които съвсем естествено си заслужиха една скромна и едновременно с това велика титла, определяна много рядко в признание на неоценими заслуги в трудния път на човечеството нагоре – към съвърщенство и божественост, давана за заслуги и към Великата космична йерархия на Всемирното братство, а именно – Учител, или Учителя! Титла, изразяваща в случая едно пратеничество, което има не само национално, не само общочовешко, но и Космично предназначение. Ще си послужа с параграф 321 от Огнената йога – от „Безпределност“, в който се казва: „Братята на човечеството и всички Повелители изразяват космичната единосъщност, според която Повелителите са част от веригата на живота и утвърждават неговото течение. Всеки Повелител, присъединил се към веригата, която насочва еволюцията, насища потока на космичния магнит с творчески излъчвания, носи всички напрежения, направлява жизнените еманации. Сътрудничеството между Повелителите и Космоса е закономерно и определя насоката на човешкото мислене. Творчеството на Духа е ненарушимо“.

Според мен Учителите извършват дифракция и интерференция на Космичното знание в подходящия исторически момент, на подходящото място, където то може да бъде понесено, усвоено и приложено. Извършват дифракция и интерференция на това изначално „Fiat Lux“, на Божествената светлина, градирайки развитието на човека и света.

За мен е голямо предизвикателство и отговорност да се опитам да направя творческо представяне на Ваклуш Толев, на Учителя Ваклуш, макар предварително да зная, че за творчеството му каквото и да кажа, ще бъде малко, ще бъде недостатъчно, ще бъде навярно неточно и несъвършено, за което се извинявам предварително и на вас, и на него.

В две определения Томас Ман посочва доста проницателно трудността на приемане на ново знание, което не се вмества в стандартите на всекидневното мислене и на здравия разум, визирайки метафизични знания – в случая философиите на Шопенхауер и Платон, които и до днес не са разбираеми за мнозинството. Какво тогава пък можем да кажем ние, ако трябва да визираме срещата със Знанието, което се разгръща от творчеството на г-н Ваклуш Толев: от изграждането на нов образ и нова същностна характеристика на световните религии; от оживотворяването и дебуширането на мистичните и окултни учения и техните изразители; от съвършено новата и импозантна представа, която изгради за България – за харизмата и предназначението на българския народ в историята на света и това, което се очаква от него за бъдещето на света; от необятния хоризонт на Учението Път на Мъдростта; от колосалната Космична перспектива, която дава Доктрината на Духовните вълни; от наистина смайващите афоризми и скрижали на Мъдростта; от секващите дъха и дори понякога смразяващите откровения, постулати и истини!

Ще се изразя с една образна алегория: от най-дълбокия кладенец на знанието, от най-дълбокия кладенец на пространството и времето – там, където микрокосмос и Макрокосмос се сливат, от мястото, недостъпно за всички – недостъпно дори за танца на атомите, далеч и от лудешкия танц на субатомните елементарни частици, далеч дори и от всепроникващото безшумно неутрино, което пронизва цялата Вселена (защото материята не може да го спре), по-далеч от всичко обозримо и невидимо, от дълбочината на Духа на Сътворителя повече от десет години се излива един колосален мисловен поток – излива се над България, над „Небесната твърд“ (както финикийците са наричали Тракия); излива се тук, при нас – не в Америка или в Китай, не в Египет, Тибет, Индия или в Западна Европа.

Този колосален мисловен поток се градира чрез издадените книги: „История и теория на мировите религиозни учения“, I том – „История на религиите“, II том – „Езотерични школи и мистични учения“, част 1 и 2; „Послания на Планетния Логос“; „Седемте Лъча на еволюцията“; градира се чрез авторското списание „Нур“, излизащо от 1993 година; градира се чрез изнесените над две хиляди лекции в цяла България с близо триста теми; градира се и чрез огромния брой интервюта по всички медии – телевизии, радиа, вестници и други списания. С този колосален мисловен поток се градира една нова Космична теогония, една нова космология, градира се едно повече от живо универсално Учение Път на Мъдростта – Учение на световната душевност и на живототворчеството!

Често пъти се задава въпроса – това нова религия ли е и какво по-точно представлява? Веднага ще кажа, че това е едно ново божествено универсално Учение, което дава нова доктрина и нова култура на света – Културата на Мъдростта! По един най-естествен начин ще се предефинират, актуализират и променят религията и науката, изкуството и философията. Нищо в живота на човечеството след време няма да остане същото. Защото Учението Път на Мъдростта е една социология на световната душевност, едно Логосово знание и сложна холограма в полетата – холограма на идеи и листи от Книгата на Живота, която е част от Съзнанието на Бога.

Ваклуш казва за Учението, че утвърждава Знание, както и пътя за съзнанието и властта на Анима Мунди, на Световната Душа, която е прозрение на световната и вечна Светлина – тайна, която е вложена у нас чрез Диханието. Учението Път на Мъдростта освобождава човека от възможността да бъде само и завинаги с безбройните лица на страха и при това вечен грешник, защото е искал да яде от плода на знанието – една задънена улица, в която го държат религиите поради липса на прозрение. Вместо това, Учението Път на Мъдростта му дава възможност да освободи ограничения Бог в себе си, да разбере, че той, човекът, е една Богоосезаема необходимост.

На първия етап от контакта с това Космично знание се активира човешката душа, издига се будността на съзнанието – нейният ослънчен творчески локатор, до по-висши полета. Дори до Причинното поле – до Полето на идеите и протоидеите, до тези невидими субстанции, които Платон определя като „нещото в себе си“, до вибрацията на вечните идеи, до имената, които Адам – умът (условно казано), дава на света. Срещата на всяка една човешка душа с Космичното знание на Учението Път на Мъдростта, с творчеството на Учителя Ваклуш е празник за нея, активира я за свобода и живот, поставя я в състояние на силна вибрация на радост от резонанса при общуването с вибрациите на идеите от Първоизвора на живота, от Духа на Сътворителя, от Логосовата енергия. В Мъдростта няма зависимост от чувства, но има една велика вибрация и ритмика, една реликтова песенност още от сътворението на Адам, която чак сега, и в бъдеще все повече ще се чува, и която Учителя Ваклуш изразява с познатото на всички: Радостта е усмивката на Мъдростта!

Тази радост на индивидуалната душа обаче задейства и се пренася и в Световната Душа – Анима Мунди. Защото този златен дъжд от знания и идеи, от вибрации на душите засилва и активира и Световната Душа – нейните подразделения. Индивидуалните души са клетките на Световната Душа, както физическите клетки формират организма. И Световната Душа връща обратно радостта по своите неведоми пътища до индивидуалните души. Дори и на тези, които не познават Учението Път на Мъдростта, и те се активират – макар и по-слабо. Така се извършва един процес на постепенно обезземяване и одухотворяване на материята. И въпреки, че не е бърз, защото е подчинен на законите на свободния избор и хармонията, този процес е необратим.

На следващия етап, след душата, която е сестра на Духа, както казва Учителя, се активизира и самият Дух. Процесът става още по-необратим. Ето защо библейският Гамалиил пред синедриона в Гетсиманската градина казва за учениците Христови: Защо ги гоните? Ако това дело е Божие, не може да го разрушите, а ако е човешко, то само ще се разруши. В Посланието на Планетния Логос от 1997 г. се казва: „На тази планета никой не може да спре изгрева и пладнето, пътя и делото на Духовните вълни!“. Така се взривяват цели култури и те остават само история.

И така Учението Път на Мъдростта създава нова парадигма на възможности. Душата се издига в по-пряка кореспонденция с Духа, будността на съзнанието навлиза в Причинното поле, в Богооткровенията – в Книгата на Живота, която става наш вътрешен олтар. Тогава има ли нещо по-естествено от това едно Учение на световната душевност да повдигне за първи път пред институциите на човечеството въпроса за правата на душата: „В Хартата за правата на човека да бъде включена клауза за душата: тя да не бъде анатемосвана от която и да е религия и гражданският закон да се освободи от думата „враг“, както е казано в сп. „Нур“ 3/1997 г. (Може би вие всички знаете за тази инициатива на Учителя.) И понятието „враг“ да се замени със „събожник“!

Анатемата е религиозна казън. Проклятие, което се използва за отлъчване, създавайки мисъл-форма във вид на пожелание душата да се разпадне и да се дезинтегрира на съответните клетъчни искри. Този феномен може да се случи и по естествен път, но в редки случаи – при тежка кармичност. Има такова състояние, при което душата се разпада и тръгва отново от клетката. Следователно се губят милиони години еволюция. Това веднага ни дава възможност да оценим колко важна и колко животворна е тази идея за правата на душата. Разбира се, анатемата почти никога не постига крайната си цел, т.е. разпад на душата, но се получава една нащърбеност и е недопустимо да се използва все още и днес, в Третото хилядолетие.

Основанието за премахване на понятието „враг“ пък е пряко свързано с идеята за събожника – една от мегаидеите на Ваклуш Толев. В лекцията „Духовната вълна на Мъдростта в битието“, публикувана в списание „Нур“ 2/1995, се казва: „Благодарим ти – на теб, който ни клеветиш, който ни хулиш, който ни гониш, защото можем да погълнем отрицанието ти и така да те освободим от онова, което още в теб не е дало на Бога път. Бог ни създава за единство и Живот“. В метафизичен план ние приемаме закона на преражданията – един закон, обусловен от еволюцията, а еволюцията е закон на Живота! Ако се наложи да погълнем едно отрицание от една по-несъвършена душа, от един човек пред нас, с който сме в съотношение на невзаимност, трябва винаги да знаем, че самите ние в даден период назад във времето – на нашия сегашен или предишен живот, в един по-отдалечен еволюционен стадий – сме били същите. И ние сме нанасяли удари върху другиго, който, ако приемем, че е бил по-съвършен от нас тогава, не е отговорил или е смекчил отговора. От гледна точка на Учението Път на Мъдростта, трябва да погълнем отрицанието, защото обратното означава да насочим удар срещу самите нас в нашата холограма на миналото и настоящето. Този несъвършен, който стои пред нас и наричаме събожник, сме самите ние от миналото – нееволюиралият бог.

Според Учителя прозвището „враг“ е клеймо върху личната душевност. И още: щом човекът е бог в развитие, тогава естествената защита идва от това да браним този бог, наричан до вчера „враг“, а всъщност нееволюирал ваш брат. Нека се замени с думата „неприятел“. Неприятелят може да бъде наша мисъл или желание, но не и коронованият като „враг“.

В Посланието на Планетния Логос от 1992 г. по този повод се казва: „Научи ме да се позная в другия като потреба за единство във Всемирното братство“, а за 2002 г.: „Научи ме чуждата вина да не приемам за своя невинност“ и „Позволи ми да живея потребата от своя събожник“.

Естествено следва да спомена и новото разбиране, което Учителя дава за съвестта. За съвестта той казва: Човекът отговаря за делата си пред своята съвест, т.е. пред своя Творец, Когото някои наричат „природа“ – и я ограбват, други наричат „Бог“ – и Го поругават. Разбира се, свобода от съвест – лична и социално-гражданска – няма да настъпи, докато божествено човек не се осъществи. Защото това, което наричаме съвест, е огледалото, т.е. окото на Бога у нас. А в оценка за културата на човечеството в току-що започващото Трето хилядолетие Ваклуш Толев казва: Културата на Третото хилядолетие трябва да се извежда от историческата реалност, от националната даденост и законите на съвестта!

Тъй като и надсловът на днешното творческо представяне е „Мъдростта – нова култура на Духа“, то не би било пълно, ако не представим посланието на Ваклуш Толев към Третото хилядолетие – едно, както той го нарича, Послание-предизвикателство. В това послание към Третото хилядолетие е заложен алгоритъмът на развитието и парадигмата на ценностите, произлизащи от Учението Път на Мъдростта с един изначален надслов (афоризъм-постулат): Няма зло, има нееволюирано добро! И така: В Третото хилядолетие човечеството не може да влезе:

С доктрината на грехопадението; с мантруването на будисткото монашество; с олимпийските безсмъртници; с египетските посвещения; с индийските многолики и многоръки богове; с братоубийството на братята Исмаил и Исаак!

В Третото хилядолетие човечеството трябва да влезе:

С нова повеля на Духа – Духовната вълна на Мъдростта!

С нова дързост: Да се яде плода на Мъдростта.

С нова нравствена таблица: Няма враг – има събожник; не отричане – одухотворяване на материята.

С нова преценка за човека: Човекът – бог в развитие; човекът – Богоосезаема необходимост.

С нова йерархия: Човекът – зрим теогон.

С нов орган: Третото око.

С нов символ: Триъгълникът със змията.

С нов олтар: Книгата на Живота – съзнанието на Бога.

С ново служение: Зов за обожествяване.

С нова святост: Съзнанието – светлина на очите; Всемирна екологична отговорност.

С нова екзистенция: Да бъдеш – не да имаш, Знанието – повече от безгрешността.

С нова идея за смъртта: Възкресението – надгробна властност.

С нова енергия: Енергията на Духа – прозрението на евристиката и волята на приложението.

С нова култура: Гласът на съдбата – история се прави от волята на цезаря, молитвата на жреца и ръката на съдбата!

Посланието-предизвикателство към Третото хилядолетие е една фрактална снимка, един концентриран израз на Учението на Мъдростта. (Все едно да погледнете планетата от Космоса.) Фракталната холограмност е голямо предимство, защото основните идеи и постулати се демонстрират навсякъде, във всяка лекция, независимо от основната `и тема, и във всяка част от която и да е негова книга. Това е съвсем нов подход на излагане на знание, в който се преповтарят на ментално ниво (за да можем да го разберем) във вид на тези и афоризми идеите на Учението Път на Мъдростта в сложна органическа структура – модел от Причинното поле с неговата сложна оплетка и взаимовръзка на всичко с всичко в единството, което структурира иманентния Бог в душа, разум и тяло.

Поради тази причина за читателя не е необходимо да прочете всички списания „Нур“ или всички книги на Автора. В никакъв случай не казвам да не ги четете, но тъй като във всяка част се съдържа цялото, може по-бързо да се изработи представа, отношение и позитивна активация спрямо Учението Път на Мъдростта, базирани на неговите основни принципи и идеи, отколкото при усвояване на знания от стандартно естество.

Но има и друг важен момент – принцип, характеризиращ Учението Път на Мъдростта. Това е динамиката на неговото фрактално разширяване и набогатяване с нови теми, интерпретации, мисли, афоризми, откровения и дори Богооткровения. Някои от тях като че ли излизат на преден план при повторното и последващите четения. Тази амалгама от знания от различни височини на будност в полетата, и най-вече от Книгата на Живота – Божествената летопис, въздейства като една огромна приливна вълна, достигаща до всички кътчета на Мирозданието, актуализираща цялостно и най-големите, и най-малките подробности и детайли на битието, определящо позицията на човека – бог в развитие.

От друга страна, това Космическо творчество на Учителя Ваклуш много бързо от еволюционна гледна точка променя по един съвсем естествен и безопасен начин (поради неизмеримата отговорност на Учителя) всеки, който се докосва до него. И най-важният извод, който констатирах за себе си лично аз, привърженикът на научния мироглед (включително и сега, когато се готвех за творческото представяне днес), е, че Учението Път на Мъдростта не може да се научи – то трябва да се живее!

В този безкраен океан от Авторови идеи, максимално изведени във възможната разбираемост; идеи, раздиращи мислите и чувствата ни, сякаш за да засеят утрешна богата жътва; идеи, проникващи от шеметните височини на Причинното поле, на Духовното поле, на Духа на Сътворителя, проникващи чрез Нетленната светлина на Нур – в този многомерен океан може да се научим дори и да плуваме, но само ако живеем в него и ако се изпълнява голямата Ваклушова теза: По-добре капка в океана на Еволюцията, отколкото капка на личния ни цвят!

Израз на казаното дотук е една голяма истина, дадена от Учителя: Бог не се доказва, Бог се живее! По същия начин и Учението на Мъдростта се живее и не се доказва с аргументацията на обикновеното мислене. Това е една светеща нишка и един призив, които неотменно стоят във всички Послания на Планетния Логос.

И така, връщаме се на констатациите за особения активизиращ характер на Словото на Ваклуш. Затова всеки нов прочит на вече прочетени теми създава нови асоциации, визуализира в ума нови образи и като че ли се откриват нови и нови фрагменти на сложния мозаечен рисунък от идеи. Това, според мен, придава на Учението Път на Мъдростта един модел, който в известна степен бих го определил математически като тесарактовия, където всяко ново измерение визира фигура, която се вижда и определя само през едно допълнително измерение – точката се превръща в отсечка; тя от своя страна – в равнинна фигура, проекция на куб; равнинната фигура – в куб; а ако се приложи и принципът на динамиката, този куб се превръща в хиперкуб на четириизмерния континуум. Това е от гледна точка на математиката и сетивното зрение. А представете си от гледна точка на духовното зрение и будност на съзнанието в Седемте полета и в петте измерения! И като се отчетат безкрайните подробности и детайли с необходимите допълнения, които са дадени до този момент и които още предстоят да се дадат, представяте ли си какво ни очаква да прозрем с духовното си зрение в Учението, стига по-бързо да еволюираме?!

Спомням си една мисъл на Козма Прутков: Никой не може да обхване необхватното. Но в случая и тя не е меродавна, защото в човека е Диханието, в него е Кундалини, а Учителя казва: Кундалини е Безпричинната Причина в човека! Следователно безкрайността е в нас! Тогава ще разберем много неща. Включително и защо г-н Толев многократно повтаря, че човекът е най-обичното дете на Отца си. Но дори когато овладеем безкрайността, когато преминем и последната преграда преди Богоживота, Учителя ни визира и този далечен Космически хоризонт, като в списание „Нур“ 1/2002 в темата „Единство и Единосъщие“ пише: „А какво ще се прави, като всички пък седнат отдясно на Отца?“ (т.е. когато станем достатъчни на Себе си и отработим Синовност). И така, внимателно чуйте, скъпи приятели, Учителя какво определя: „Ще направят Единство като битие на Съсътворители да създават други култури. Има какво да правят, нека не се тревожат, стига да станат Единосъщни! Трябва да се намери ракетата на Духа в идеята на това събожническо начало чрез Възкресението – одухотворената материя!“

Има и специална лекция, една от върховите теми на Учението – „Човекът – бъдещ Бог и бъдеща Вселена“, където се казва: Човекът – бъдещ Бог и бъдеща Вселена, е не само една духовна реалност, но и демонстрирана историческа възможност! Къде е демонстрирана, е големият въпрос. Не само от Христос! Всичко е пред нас днес, сега! Но на този, който не може да го усети с рецепторите на своята духовна усетност, бих препоръчал поне да отправи друг поглед – с очите си, през един телескоп към нощното небе. Науката засега констатира, че място във Вселената има достатъчно. Защото, първо, според съвременното научно знание, тя продължава да се разширява. (Говоря за физическата Вселена – но нали знаем, че тя е израз на Невидимата – духовната.) Второ, чрез телескопа „Хъбъл“ само до този момент вече има заснети десетки хиляди галактики, звезди и планети.

Така че Денят на Брама, пулсацията на Живот на Безпричинния Абсолют, по всичко личи, е още в своя начален стадий, макар и вече да има милиарди и милиарди реализирани богове, които ни чакат да отидем при тях...

Най-грандиозната част като идея и принос на творчеството на Ваклуш, най-животворното знание, определящо както историята на човека и света в миналото, така и широкия хоризонт на настоящето и бъдещето, Вие знаете, е Доктрината на Духовните вълни. Тази Доктрина едва ли ще даде от тук нататък покой на институциите на човечеството. Никога досега от никоя доктрина или култура не е определян такъв далечен хоризонт – проекция на бъдеще, при това с алгоритъма за движение напред във вид на идеи и правила.

Според Учителя Духовните вълни са еманация на Логоса – специално вложена ритмика на волята за Сътворението!, Духовните вълни са степени в усвояването на Бога, който е у нас! Защото Бог не може Сам Себе Си да усвоява.

В списание „Нур“ Сборник/2000 пише:

„Първата Духовна вълна осъществява Сътворението – Духът инволюира в материята и се създават света и човека. Тя е Духовна вълна и на себесъзнанието, която осъществява в човека борба за индивидуализиране на Физическото поле.

Втората Духовна вълна ражда Търсенето – чрез полярност Духът започва да се търси в материята. Тя е Вълната на Митологията, която ражда в душата на човека конфликта и въображението да търси Божествеността.

Третата Духовна вълна внася Законността – вписват се закони в Мирозданието. Тя е Вълната на Правдата, която внася размерността в човека – принципът за доброто и злото влизат в живота.

Четвъртата Духовна вълна пулсира Единството – светът се устремява към Първоизвора си. Тя е Вълната на Любовта, която пулсира единството – започва процесът на еволюция.

Петата Духовна вълна носи Просветлението – Духът започва да осветява материята. Тя е Вълната на Мъдростта, която носи познанието като кръщение на плътта с Духа.

Шестата Духовна вълна изявява Одухотворението – постига се единство между Дух и материя. Тя е Вълната на Истината, която изявява Божествеността в човека – той да види безсмъртието си като реалност.

Седмата Духовна вълна осъществява Богоживота – освобождава се вложената Божественост. Тя е Духовната вълна на Свободата, която осъществява Живота – Свободата е Богоживот!“

Основен елемент в конструкцията на Учението Път на Мъдростта са мегаидеите за Еволюцията и Съдбата. Ето само някои от многобройните определения: Еволюцията йерархира поведение и извежда и осъществява Живот, който минава йерархии на усвояване; еволюцията, прераждането и кармата са принципи и закони, които обслужват Богоживеенето, Боготворчеството, които съпровождат Сътворителя. Следователно, когато еволюцията, с йерархиите на усвояванията, ни доведе до социологията на Голгота и извършим Възкресение и Възнесение и достигнем до позицията на Съсътворителство – ново небе и нова земя вътре у нас, действието на еволюцията вътре в нас ще се прекрати и тя ще ни съпровожда и обслужва като инструмент и средство, така както съпровожда Сътворителя. В това е заложена идеята за свобода от еволюция.

Няма страдание, има еволюция; съдбата е същността и най-голямата енергия на еволюцията! Тя е ритмиката на еволюцията, която разгръща човека, а той като съзнание вътре в еволюцията – който носи Богодиханието – осъществява себе си. В тази голяма тайна еволюцията и съдбата са съпроводени в една жизнена неизбежност, защото Животът ни разгръща до идеята за Свобода, и в една наложена смърт, която ни дава най-доброто знание за бъдещето, наречено безсмъртие.

Неизбежността и наложителността – формули, с които съществуваме, но още не живеем. Съдбата не е само поведение в личността – в човека, тя е поведение и в целия Космос. Когато уловите гласа на съдбата, това е енергия; когато се вслушате в ехото `и, това е верига. Тайната на властта на съдбата е предназначението! Тенденцията на съдбата е тази – да се върнеш одухотворен в гостолюбивото лоно на Отца, Който те е сътворил. Идеята за Мъдростта е: Не позволявайте вече съдбата да ви прави, вие правете съдба! Как? Този, който владее Духа, той прави съдба, а не съдбата него!

Затова в Посланието на Планетния Логос за 2001 г. е разкрита една от най-големите тайни на света с един мощен Космически призив към Децата на Деня: „Деца на Деня, освободете съдбата от пътя на вашата еволюция!“. И тук в един жизнен фокус се демонстрират отново основните идеи и принципи на Учението Път на Мъдростта. Защото подстъпите за изкачването на този връх в социалното развитие чрез ритъма на Духа са:

Първо, екзистенцията да бъдеш, не да имаш! Както с изначалното Fiat Lux Бог Отец екзистенцира Логоса, така с екзистенцията да бъдеш се призовава Светлината – която е форма на движение на Духа в по-ниските пластове – чрез клетъчния свят да довежда до постепенно одухотворяване на материята. Така пътят на Светлината става път на съдбата.

Второ, смъртта! Според Мъдростта, тя е най-голямата добродетел и най-добрият урок по безсмъртие. Тя ни връща в Целостта. Два фактора правят историята – Сътворението и Знанието; две сили обуславят битието – Любов и Смърт!

Трето, Универсалното съзнание научи ме! Защото голямото Знание е в Причинното поле. Това е интуицията – мигновеното Космическо знание, за което Учителя казва, че когато Духът се издигне до вечните причини, където няма обективация на духовността – няма материална субстанция от вида на физическата, астралната, менталната – издигането до Причинността отваря вратите на пробудата и на душата се дава възможност да се види като Божествена даденост (но не още като Бог). Оттук произлиза великата мисъл: Знаещият е повече от безгрешния!

Четвърто, бунтът свобода от минало, традиции, статуква и изхабени култури! Затова г-н Толев определя и Децата на Деня като предизвикатели на Свободата. А в Посланието за 2002 г. ги призовава да изкачат най-високия връх в отговорността си към света: „Деца на Деня, вие сте Мирова необходимост и историческо битие!“.

Пето, служението без Себе си! Най-голямата тайна на Учението Път на Мъдростта, най-ускореното трасе на еволюцията – за освобождаване от нея. Мотото на темата „Служението – свобода от еволюция“ е: Който не иска да победи еволюцията, той не може да върши служение! Служението, но без Себе си – най-трудната за понасяне, ако мога така да се изразя, Молитвена приложност. Няма нищо общо със служба или служене – това вършат подчинените, казва Ваклуш. Само свободният човек може да върши служение. Тайната на служението е свободата, която е освобождение от себелюбието. Служението е посветена отговорност и богожертва. Служението е неограничимост. Награда в служението няма. Защо? Защото служението е една Мирова отговорност...

Шесто, Възкресението е надгробна властност. Човекът бог в развитие, ако иска да живее, трябва да извърши Всемирно Възкресение, което като мистериалност се повтаря от Родения Христос към сътворения Адам. Ние не трябва да живеем с Голгота като трагично внушение, а трябва да я приемем като възраждане на нашата жизненост в едно духовно обетование, за което човекът е предназначен. Защото там има пътища, има гробници, но и има и Възкресение. А у нас е и чака Онзи, Който може да влезе в тази Обетована земя!

Така новото определение е: Възкресението – нова психология на света! И понеже днес е един български ден за света с двойна промоция, позволете ми да завърша с един призив на Учителя Ваклуш Толев към Майка България в интервю, озаглавено „Възкресението на България“, от юбилейното списание „Нур“ Сборник/2000: „За нея, за България, и за българския народ има само едно пожелание: Осъществи се, Родино, в своето предназначение; а ти, българино, изживей се в служение!“.

Благодарност към Учителя!

 

Ваклуш Толев: Много е трудно човек да намери всичката благодарност!

Аз за първи път разбрах, че моето неудобство не е било само преди това, то е и сега. Някогашният неудобен днес става още по-неудобен. Наистина много неудобен става! Не само за идеология – става неудобен за Мировата същност, за планетната култура, която сега съществува.

С това, което г-н Маринов ви поднесе, бих казал, че аз сега познах, че не съм писал книги. Дал съм едно Учение, създал съм една Доктрина, едно Битие, изключително предизвикателно и неизбежно потребно на Сътворителя, в чиято благодат това, което съм казал, е вашето бъдещо Знание! Аз благодаря за този анализ и бих казал, че това не беше експозе. Това беше един нов катехизис на Новата култура! Това, което съм казал, че Възкресението е една нова психология; че Разпятието е една специална социология... Един катехизис, съвършено избистрен, ясен за знанието на Децата на Деня. А, разбира се, оттук и Учението като настолност в книгата на бъдещето, с което културата на нашата планета ще трябва да сътрудничи на неизмеримостта на Безпричинната Причина в идеята за манвантарите.

От сърце благодаря за това, което чух! Така избраният път, който, както ви казвам, показа, че не е проблем да направите достояние заглавията, а да направите катехизиса на едно Учение, дадено в тази стълбица на познанието, която ви довежда до олтарното откровение на бъдещото ви посвещение. Наистина сега разбрах, че човек може и от много цветя да направи букет, човек може и от едно цвете да направи букет – стига цветът на това цвете да е Мъдростта, която ви внася енергиите, с които се разстила Духът в търсеното познание. А оттам и изведеният постулат, че човекът е един бог в развитие и че наистина няма по-благодатна болка от болката да раждате култура, няма по-голямо признание от това – тя да стане, както в изначалните още години казах, Мъдростта – трапезен хляб. Трапезен хляб не само на Децата на Деня, които ще трябва да го занесат, но и на онази търсена услада от потребата човекът да се осъществи в голямата идея да бъде достатъчен на Себе си!

Тогава оправдана е тезата, че може да кажете: Ето Съсътворителя! Съсътворителят е именно част от големия Ден на Брама, както фигурно е казано в културата на далечното човечество. Той е онзи, който може да направи служение без Себе си, онзи, който може да каже: „Аз съм достатъчен на Себе си“. Когато сте достатъчни на Себе си, вие може да се освободите от себето. Тогава сте Мирова същност и това, което рядко съм споменавал – вие сте в Мировото съзнание.

Всяка Духовна вълна е наистина една пищна трапеза на едно йерархирано съзнание да не се храни със сухоежбината на миналите култури. Те са били потребни, но в Третото хилядолетие да се влезе с тази сухоежбина, която културата на нашата планета досега ни е предоставила, е събудена скръб, а потребата е човекът да не обиди своя Сътворител.

Още веднъж благодаря на г-н Маринов за избрания път да направи този катехизис върху това, което досега съм казал, така както е издадена и първата книга – „История на религиите“, като слово неписано. А представете си какво е там, където още стоят недокоснати родилности на това предназначение на човека! Тази будна отговорност Христос я квалифицира: Имам още много да ви кажа, но не можете да го понесете. Значи в тази чакана утроба на бъдното Децата на Деня могат с тази култура, която им оставя Учението Път на Мъдростта, да крадат (със събудената дързост на Адамовото начало) Знание за своя Сътворител, пред Когото трябва да поднесат своето бъдно служение. Една велика среща на Родения със сътворения!

Благодаря на всички, които нарушиха, както се изразявам, жестокия дракон на всекидневието, за да присъстват на това тържество, на тази малка, но потребна валенция, която е универсална по същност и ограничена по приложение. Защото не всяка плът е достатъчно одухотворена, за да извърши тайнството на Възкресението, но всеки е в търсеното лоно на Единосъщието и всеки може да надмогне дракона на всекидневието.

Синедрионът като институция и култура обяви богохулника. Какъв по-ясен пример в световната култура от това – когато сте неудобен, да ви сложат прозвището „богохулник“, и когато носите взрива на социалната промяна, да ви обявят за „бунтовник“?! Тогава Кръстът в неговия вертикал и Кръстът в неговия хоризонтал... Както казах, в този вертикал е Духът – това е пътят на Кундалини, в който на Голгота Христос беше обозначен като богохулник, а хоризонталът е тази социална формула, за която Той направи и социалното си Разпятие – да бъде обозначен като бунтовник. Бъдността на Децата на Деня е надмогата на този Кръст с формулата на Възкресението. Затова вашата бъдна емблема е това, което знаете от списание „Нур“ – Триъгълникът със Змията. В бъдното ви осъществяване и Змията ще си отиде, но ще имате Окото – това, което еволюиращият бог е могъл да даде на своя Сътворител – Окото на зримостта!

Благодаря на всички онези, които под различни форми, в съответна отговорност, в продължение на толкова години направиха една неизмерима дан да материализират едно Слово, за възможната в епохата ни даденост очи и ум да го усвояват. Защото човекът не може да чете още аналите вън от физиката си. Това е да се създаде списание, да се напишат книгите, да се направи общност, да се извървят хиляди, хиляди километри, да се осмислят тревожности, а някои в твърде много неуморност по цели нощи работиха, за да имате в наглед това, което Културата на Мъдростта дава на Децата на Деня и на техните събожници в лицето на мнозинството.

В това число, безспорно, дължа особена благодарност на Главния редактор; на бъдната асоциация, ако можем да кажем; на Редакционния съвет, който има тенденции да извърши колосалното дело докрай. Благодаря на всички онези, които около доц. Кирил Коликов, които около него акумулираха и правиха това, което сега в нагледност получавате. А колко много още има...

Благодаря на онези, които по места с особена будност започнаха да реализират социалната общност, или модулите, както ги нарекохме, за да могат да имат реално присъствие в един реален, не толкова радостен бит. Но те устояха, те създадоха физиономии, те направиха от прозвището знак, който респектира и в същото време създава неудобства. Децата на Деня, или Обществото Път на Мъдростта, създава неудобства, но аз преди малко ви казах, че сега отново се познах, че с основание съм бил неудобен, но още по-неудобен ставам! Някога Христос каза: Мене гониха, и вас ще гонят. Нищо странно и нищо чуждо в историческата последователност на култури заземени, на социология властна по кръв и раса. Нищо странно! И все пак, тези наши представители по места извършиха и вършат нещо неимоверно отговорно, а то е част от големия урок – достатъчен на Себе си. Там те намират своето измерение дали са достатъчни на Себе си. Когато правят именно тези организационни ядра и когато им дават тази нова молитвеност, когато ще прочетат този катехизис!

На тези хора по места – като започнете от Видин до Кърджали (където завчера бях), от Благоевград (където само преди пет дни бях) до Черно море – аз лично дължа признание и особено неизмерима благодарност, макар че още в първата книга казах, че не може да намерим измерение и не е достатъчна формулата „благодаря“, но тя все пак е благодат. Тя е енергия, тя е крила, които Икар роди в необходимост, за да направи полет.

Благодаря на всички онези, които в своята потреба на който и да е Лъч (от това, което в книгата „Седемте Лъча на еволюцията“ излезе) вършат своето благородно дело в неуморна жертва. Разбира се, че това не може да бъде измерено с мензурата, за да кажем: тук наградата е това и това. Вие чухте, че съм казал: за служението няма награда! Който търси награда, той може да отиде в институция, която раздава ордени. Ние не можем да даваме ордени!

Благодаря на всички онези, които в продължение на всички тези години са правили бродничество, което е неизмеримо по тревожност, когато бъде съпоставено с удобството, което е нарушено заради търсената тревожност, която ражда Дух и мисъл.

Благодаря на организаторите за това наше събиране. Благодаря на организаторите на Стария град в съживената дружбеност, че културата не е съображение на политика, че страхът не е дело на добродетел, че имаха и личен, и социален кураж да предоставят своята институция в услуга на това наше голямо дело!

Благодаря за това, че от обикновено представяне, както наблюдаваме по различните места, където автори се явяват, за да бъдат показани, ние направихме тържество – тържество на Духа в усвояване на ценности, които му предоставят правото да защити поданика си, наречен ум; тържество да чуем това слово, този катехизис, както искам да го обознача, тази голяма идея! А вие можете да си прочетете заглавията на книгите, вие можете да прочетете списанията, вие можете да намерите, както се каза тук, хилядите лекции. Но тази изведена тайна на реализиран и материализиран Дух в пътя на човечеството ви беше поднесена в това представяне!

Аз още веднъж съм изключително доволен от това, което организаторите на Пловдивския модул са направили за тази среща, за тази жива вода! Самарянки могат да липсват, но не бива да липсва Иисус в делото Христово. Това е, което трябва в бъдните ни стъпки да разберем. И без самарянки може да вадим вода, но без Иисуса в делото Христово – не!

Единственото нещо, за което бих се разделил с тази тържественост, която направихме, това е да не останете пазачи на Райската градина и да я обработвате. Такъв текст има и в книга Битие. Когато човекът е сътворен, му е дадена една работа – да пази градината. Аз имам едно продължение – какво би станало, ако не бяха изгонили Адам, ако Адам не беше поискал знание? А го гонят с мисълта, че е научил като боговете що е добро и зло. Но още нещо има: не – обработвай градината, а слез и се обработвай в това, от което съм те направил...

Не оставайте в градината на миналите Духовни вълни! Вие имате къде да отидете, вие има и какво да правите. В градината на Учението Път на Мъдростта идете – там се възземете и се качете, там служете с това, което Учението е предоставило с толкова много насочености и определени предназначения. Иначе ще останете в доктрината на креацията – пазачи и работници. А аз съм казал: За обикновеното се работи, но за достойното се страда (т.е. се развива), за великото се жертва, а за божественото се възкръсва! Това е тайната.

С това пожелание: възземете се до Дървото на Мъдростта и направете това, което е нова социология и нова будност на Духа – няма зло, има нееволюирало добро! Адам е изгонен, че ги употребява. Сега се възземате, за да го идентифицирате с това, че в никого няма зло освен нееволюирало добро и че досега се правеше религия с добродетели и за първи път светът ще прави религия със Знание!

С благодарност – всичко хубаво ви пожелавам! Днес наистина имаме голям празник. Аз казах, че пред културата трябва да стоим прави, за да може голямата сила на Божията човечност да храни Човешката божественост. Култура, за която ние сме оставили исторически знак – Златен век на българската книжнина!

Дайте на хората лек за божественост вместо само път за съвършенство!

 

Със съкращения 24.05.2002 г., Пловдив 
Балабановата къща