Реалност и Мирова даденост

Зримият теогон е чаканата йерархия на Мировата даденост!

Има една безспорност – тя е, че съществуваме; има и една отговорност, която трябва да изпълним – да осветим съществуването си! Даде се едно име на освещаването и то е: човекът – зрим теогон. И една повеля е дадена в Посланията на Планетния Логос – че сме обречени на служение, което е видимият лик на Децата на Деня в зримия теогон.

Много е трудно, наистина е много трудно да се намерят аргументи, когато искаме чрез ума, дори с доктрините, които философиите са създали или за които теологията от своя страна като вероизповед и като концепция за съществувание е оставила знаци, да кажем: „Присъствието на зримия теогон“. Всеки дълбоко в себе си знае, че то е безспорна истина. Не е проблем на липса на социален кураж, защото безбожието, декларирано, също е проблем на социален кураж. Значи има нещо друго − една условност, която е много изключителна. Приема се човекът като сътворение на Съвършения, на Вечния, и в същото време е ограничен само в пътя на прегрешението, а оттам – в пътя на съвършенството като покорна необходимост на това, че е сгрешил... Хората биват плашени, а с идеята за вярата най-добре може да се внуши страх заради подчинение. Трябва да има дързост и социален кураж да се каже, че най-голямата беда на човечеството е внушението на страх – страх от богове.

Сложени са правила (или както акадците са ги наричали – Таблици на съдбата), които определят поведение, но то в повечето случаи е морално задължение, а не проницание в идея за съвършенство. Моралното задължение идва от това, че е необходимо да имате съприкосновение с ответния, който е при вас. То е трябвало да мине границата на общността, за да добие универсален характер, за да имате ответност от Онзи, Който ви е сътворил. Тогава присъствало ли е Божеството в пътя на човека, живее ли Го човекът като едно реално присъствие или не? Доктрините, с които се еволюира човешката преселност чрез Сътворението в божествено мислене, са, както знаете, Доктрината на Сътворението, след това Доктрината на Митологиите, Доктрината на Правдата, Доктрината на Любовта и така дойдохме до Доктрината или Учението Път на Мъдростта.

Знаем, че във всички предишни доктрини човекът е третиран (и в далечните източни култури) само като несъвършен. Така че има проблеми, които пред човечеството стоят. Посветените все пак са чертали Път, давали са олтари на моление, чрез които хората са могли да съприкосноват себе си с това, което се е наричало божество, а божествата от своя страна да еманират Логосова енергия и своя потребен, наистина много потребен свят за душевната родственост между човека и Бога. Но това, от което бе лишен човекът (особено в нашите религиозни статуси) във всички хилядолетия, е правото на божественост. Христос каза смелата мисъл: „Бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец“[1], но и Той не рече: „Бъдете божествени, както е божествен и Небесният ваш Отец“. Не защото не го е знаел – йерархията на Духовните вълни не е позволявала да се открехне повече ковчежето на знанията.

Има една тайна − тайната, че знаещият е повече от безгрешния! А за да се ръководи един народ или едно човечество му се внуши идеята, че е грешно. Индийската философия пък предостави еволюцията като стълба, в която два големи принципа стоят − прераждането и кармата. Трябва човекът да мине през прераждания с отговорност за закона на кармата – на причинността.

В религиите, които Европа изповядва, се минава под надслова, че човекът е грешен. Първородно родено грешно същество, на което му се поставят правила за усвояване на добродетели, за да може да се събуди в него потребата за изкупление или идея за спасение, както са градирани съответните доктрини за познание на Бога от човека и щедростта на Бога към човека. Те му създават предпоставки при връщането да не се самозагуби, че е само биологично същество, т.е. да извика онова, което в него е първият му божествен зов. Не Бог търси Адама (както е казано в книга Битие), а Бог в Адама пита: Адаме, где си?

Но има нещо друго. След Сътворението на човека, Бог Отец не търси съработници, а му предоставя (това, което за нас е упованието да изведем идеята за зримия теогон) Диханието Си, което прави човека божествен. И моята битка сега е да бъдете божествени, както е божествен вашият Отец. Защото до Учението на Мъдростта можехте да бъдете съвършени, можехте да се изповядвате за греховете си – да поискате разкаяние, за да се потърсите в път на приближеност с Отца, но никой не даде основание да кажете, че сте божествени. Онова обаче, което от Учението на Любовта остана като битие на цяла една култура – Културата на Любовта, беше как да се създаде идея за едно ново божество – за божество, което е в човека. Още не бе предоставено на човека, но Иисус Христос показа, че човекът е божествен.

Културите са давани от живеца, от пробудната енергия на духовните Учения, които са преминавали в религии. Религията е онова, което можеш да уловиш от едно Учение и да го приспособиш в живот на една социална и историческа реалност. Това е религията. Обаче самото Учение е много повече от религия. Затова в самите религии има и окултни знания. Има и езотерични школи, в които езотеричното знание е повече от религия и е именно част от посветеното знание. Но безспорно религиите са обслужвали това, което се нарича социални формации, или общество, което трябва да направи племенен състав, народ, държава, трябва да направи исторически събития. А сега чрез знанието вече да влезем и в универсалност – както си позволихме да отиваме вън от просторите на планетата.

Дързостта ни за знанието безспорно следва от първичната пулсация в райското състояние. Аз не говоря за грешника, който трябва да бъде изкупен и простен, а за знаещия, който е повече от безгрешния. Защото греховността е верига! С Учението на Мъдростта предоставихме на човека не упованието да се събуди в разкаяние, за да получи спасение, а упованието, че той е един бог в развитие. С това няма да обидим Бог, защото Христос каза, че е единство с Бога. И в Свещените книги на най-древните го има, с което още от пет хиляди години мотивират човека в търсене на божественото.

Възправят се две големи доктрини – еволюционната на Изтока и креационната на Запада. Някои западни философи са склонни да приемат известни неща от доктрината на прераждането, но не могат да се откажат от креационността като идея на Сътворението. И все пак една тайна стои: Да сътворим човека! Да го сътворим по Наш образ и Наше подобие. Ние сме в наличност като сътворени от това, което наричаме Всемирен Дух, или това, което в религиите е Бог. Но ако трябва да говорим за Великото Космично творение, то Безпричинната Причина, Която е Вечна и Постоянна, е създала всичко. Създала е една неоспорима реалност като присъствие, но в развитие. Присъствието на един реален, сътворен човек, който йерархира от пещерния в zoon politikon. Този zoon politikon е трябвало да се отлъчи, за да създаде самосъзнание.

Най-голямата битка на човека е била, когато е трябвало да бъде егоцентрик, когато от стадото е трябвало да се отдели като личност. Zoon politikon-ът прераства в това, което наричаме човек на мисленето – в homo sapiens, който е един преход, защото мислещото същество не е още знаещото. Мисленето е процес, който може много време да продължава и да не изведе до знание. То е вътрешен рефлекс за осигуряване (както и обикновеното страхуване създава граница на съпротивата), но знанието е възможност да изорете в нивата бразда, а с откровението да сложите в нея зърното на своята бъдеща божественост.

Безспорно човекът ще започне от един първичен момент, в който да намери своето присъствие в идеята на съществуването. Трябва да съществува. Тогава той трябва да намери защитните сили. И затова в съществуването си човекът се ориентира с това, което събужда в себе си – със знание. Идеята за знанието е първото свидетелство за даденост – Диханието на Отца. Присъства ли човекът-бог? Присъства. Има ли някой, който би освидетелствал Твореца си по-ясно от човека? Няма. Дори ангелите не могат да Го освидетелстват. Затова казвам, че човекът е Богоосезаема необходимост. Богоосезаема необходимост е, защото чрез него Бог се осъзнава!

Идеята за сътворението на човека от Бога, и то по Негов образ, а след това и по Негово подобие, е най-добрата възможност да пледираме каузата за един присъствен зрим теогон. И тази теза – подобието, не се е губила, защото божествеността в човека не се е губила. И знаете в Посланието на Изобилието казах: „Вие сте една зрима теогония“[2] – теогония на Учението Път на Мъдростта.

Теогония е имало в катедрата на митологиите. Да, но там бяха богове-стихии. Стихиите, които трябваше да бъдат подчинени в еволюцията. От стихиите човекът си взе енергии, за да направи дреха, човешка дреха на боговете! Не им даде други дрехи, даде им човешки – предостави им човешко мислене и човешки битки; предостави им човешка преценка що е правда и що не е... Когато човекът не можеше да овладее стихиите, тогава вътрешната власт на стихиите, в еволюцията на търсенето за божественост, трябваше да победи всекидневието му. Но човечеството акумулира божествеността и направи неовладяната стихия подвластна на себе си. И когато тези богове започнаха да вършат дела, които са по-лоши от човешките, трябваше да си отидат, защото човекът пък започна да върши дела, които го богоуподобяват. Но в еволюцията си човекът в усвояването на Божеството не можеше, докато не се укротят стихиите (в образ човешки), да има изявено подобие.

В митологиите ни дадоха образци, които трябваше да наименуваме. Защото не можеше само с едно общо име да говорим за изкуството, ако не кажем Аполон; за огъня, ако не кажем Хефест (или Вулкан); за красотата, ако не кажем Афродита (или Венера)... Така митологичността отрежда пътнина на големите духовни сили, които трябваше да бъдат овладени. Митологичните богове не са героични така, както ги описват, защото тази дребна героичност ние можем да наречем човешко поведение. Но на тях се поднасяха жертви, поднасяха се молитви и така се създаваха олтари. Те бяха божества, но не бяха богове в онзи смисъл, в който след това Духовните вълни на културите и религиите изграждаха образи на единия Бог.

Присъствието на зримия теогон е подсказано именно от онзи теогонен свят, обаче вече в друга гама, с друг ключ на разпева, както е казано, в мисленето си за Бога. Другият ключ на разпева е, че човекът, който победи стихийните богове, става зрим теогон – човекът зрим теогон е богът! Хермес е прав да каже тайната, че боговете са безсмъртни човеци и да продължи с гениалното си прозрение, че човеците пък са смъртни богове! Тогава почнете голямата битка – битката човекът да стане безсмъртен. И тогава, в неговото безсмъртие, той да си извоюва една друга дреха на божество и да се върне в сътрудничество и съсътворителство със своя Отец.

Затова казахме, че има един нов храм – храмът на Мъдростта, и в този храм има един олтар, който не е олтарът нито на Дионис, нито на Аполон, нито на Зевс... Този олтар е Книгата на Живота. Книгата на Живота е Божието съзнание! Тя е Боголикост и Богопис. Богописът е сложен, за да изявим това, което казах: Битката за човека свърши, започна битката за извеждане на Бог от човека! Това е голямата битка. Да Го изведем, за да Му създадем реална присъственост, защото в човека има вложена тази Мирова духовност. Разбира се, културата на езотериците ще каже, че това е Кундалини – Змията-Огън. Безспорно! Тогава много лесно може да разберете защо в глава 3-та на книга Битие, когато дързостта яде ябълката и е заплашена, змията казва на Адам и Ева: Не, няма да умрете, а ще ви се отворят очите, и ще бъдете като боговете...[3] Това е присъствие на даденост. И ако не беше казано след това в 22-ри стих, че те станаха като нас богове, човек би останал с убеждението, че Бог знае по-малко от змията...

Ето идеята на една голяма универсална, мистична и историческа даденост на присъствие на това, което добива името човек. Човек, който минава през стадии на социалното, културното и олтарното моление.

Така че още в Сътворението стои идеята за рождението на зримия теогон като присъствие на планетен човек – с плът, сътворена от целия клетъчен свят на планетата. А колко много и от други планети е взето, като се има предвид тази кръговратност от присъствието ни в различните планетни светове, в които е отработвана материя, от която след това се прави плът... Плът! Защото, когато се каже „материя“, не се разбира, че е оживотворена, но плътта е оживотворена. И се улесняваме да видим това с нейното разложение след смъртта.

Но има нещо друго – носим и Мирова даденост. Когато е сътворен човекът като физическа реалност, в същото време тя еволюира именно с Мировата даденост – с Диханието.

• Сътвореният е зрима реалност,
  Диханието е Мирова даденост!

И тази даденост може да бъде изведена като благодатен дар на Сътворяващия. Бог се Себетвори чрез човека! Ако човекът не бе една Богоосезаема необходимост, не бихме имали нито право на присъствие като реалност, нито право на Мирова даденост.

Ние трябва да търсим едно съживеене в идеята на нашето Мирово присъствие. Трябва наистина да го приемем като реалност, а не като преходност, независимо от тленността на плътта. Човекът е тленен, но в никакъв случай тленността не го е лишила от жизненост в хилядилетията. И няма да се загуби, защото му е предоставена една висша енергия – половата, чрез която извършва възпроизводството и не погива.

Когато определям присъствието на зримия теогон като Мирова даденост в Третото хилядолетие, Посланието на Присъствието го даде.[4] Присъствието на зримия теогон в социалната, в историческата, в духовната принадлежност на човека. Затова ние го свързваме с всичките тези подстъпи, с които тръгваме от този човек, който е трябвало да отиде да се отработва, който е трябвало външен олтар да си направи, но който в края на краищата носи в себе си идеята за Бога. Идеята за Бога в човека е едно свидетелство, че Бог си има синове, които след това, чрез Възкресението, стават Синовност! Това е едно велико съчетание, което не бива да изпускаме.

Трябва да се приеме тази голяма теза за зримия теогон като идея на Бога да Си има синове и като еволюционна потреба да изгражда това, което наричаме свидетелство за налична даденост. Тогава стават ясни съпроводите, които се наричат Дърво на познанието и Дърво на Живота. Голямата тайна, с която зримият теогон се удостоверява в тази си даденост. Потребата на човека-бог в идеята на изграждането си е знанието. Знание, което той получи в целостта си, когато Бог от Адам клонира Ева. Извади клетка, наречена „реброто на Адам“, и направи Ева. Дързостта на Ева е да даде знанието. Тази дързост няма да бъде сравнена с нищо от епохалностите на смелости, които човечеството е показало. В един момент, когато е запретено на човека да яде от Дървото на познанието, той да поиска да умре. Срещу какво, защо иска да умре? Именно за да стане като боговете, да знае що е добро и зло.

Знанието добро и зло е първата голяма импулсия, която Божеството предоставя на човека в бъдещата му култура, за да може сега Учението Път на Мъдростта много смело да изрече, че човекът е един бог в развитие.

Ние ще трябва да видим доколко културите в различните свои аспекти и науките в различните, разбира се, дисциплини ще могат да се докоснат до това голямо знание, за да дадат една приоритетност на бога в развитие – без страх. Без страх дори тогава, когато се прави клониране, защото преди учените да клонират, Бог клонира от Адам Ева. Така че всичките тези възхвали, с които се самообладаваме (което безспорно е достойна гордост, защото сме яли ябълката на познанието), са нищо в сравнение с посветеността, която ни е вложена от Бог и чака. Петручи с инвитро се опита да направи хомункулуса, който беше загатнат от Гьоте. А детето, което няма баща, ще го намерим и в „Метаморфозите“ на Овидий. Той не говори за незаконно родено (поне римляните разполагаха с правната доктрина доста добре), а пише в своите „Метаморфози“ за дете без баща. Папата забрани на Петручи, но ум не гасне, познание не гасне! Това, че се запретява, няма никакво значение за дързостта на знанието.

Така че не се учудвайте до какви постижения стига човешката наука, а се попитайте как можем да извеждаме от човека това, което Бог е вложил. Затова казах, че битката за човека привърши, сега трябва да изведем Бога от човека. Щом може да се изведе една Ева, защо да не си изведем Бог?! Това не е проблем на дързост. Това е проблем на една много естествена теза, която ние сложихме в идеята за зримия теогон.

Така стигнахме до голямата идея, че Бог е у нас и ние сме в Бога! В таблицата „Мъдростта – духовен път“[5] сложихме принципа, че Животът е Богоприсъствие в Целостта. Той е наистина едно Богоприсъствие!

• Бог осъзнава човека като Своя необходимост,
  а човекът присъства в Бога като реална зримост!

И тук е тайната как в това присъствие на реалния теогон трябва да създадем една нова доктрина и един нов Логос. Логосите са тези, които работят за Живота като Богоприсъствие в човека. Това са Логосите – Богоприсъствието в човека! Той трябва да се научи на йерархия, в която да извърши своето осъществяване. И оттук да потърси правото на узаконяване на едно ново, вътрешно искане – битието на зримия теогон. То не бива да бъде ограничено в това, което правилата обикновено създават, защото получава нови пособия за контакт между човека и Света на Боговете.

Богоосезаемата необходимост е закриляна с една фраза, която чрез Иисус Христос бе оставена на човечеството: Това е Моят възлюблен Син, в Когото е Моето благоволение[6]. Но преди това на този Негов възлюблен син, когато се опита да яде плода на знанието, Той му каза: Слез да се обработваш! Това е голямата амплитуда на развитието и тя е едновременно реалност на Бога у нас и в същото време една Мирова даденост, зад която стоят всички енергии, с които този Богоприсъствен живот и този Богоосезаемо необходим човек правят великата плитка (както обичам да се изказвам за прабългарите) – т.е. да сплетете енергиите си, с които след това се разгръщате.

Но идеята на Бога да има Синове не е достатъчна. Удовлетвори ли Го само това, че Той има Син? Ако Този Син не беше свършил работата си с идеята да каже: Аз и Отец едно сме, Бог нямаше след това да Го направи Единосъщ на Себе Си, т.е. да стане от Син – Синовност, Единосъщие! Бог Му позволи да направи следгробна властност – да победи материята. А ние се извиняваме, че материята е неоформеният образ на сатаната. Тя била мъчителницата за нас, тя била, която ни подмамва, която ни изкушава, която ни изхабява... Не, не! Голямата тайна е, че материята трябва да се одухотвори! Това е бъдното, защото тя е съставена от поселници богове, които чакат своето осъществяване. Няма друго същество освен човека, в което така властно и толкова многобройно да присъстват боговете. Затова казвам, че ако една клетка от Иисуса Христа се беше противопоставила на този Голготски път (който наричат мъченически, а аз – божествен), Той нямаше да възкръсне.

В страниците на книгата „Езотерични школи и мистични учения“ стои: „Има една реалност, по-реална от реалността, това е реалността на Духа!“[7] На Духа, без който не може никакво съществуване. За Сътворението в книга Битие изрично е казано как Духът Божий броди над водата и след това Бог дава светлина от Себе Си. Творението трябва да бъде одухотворено! Оттам е именно мисълта ми, че материята трябва да бъде одухотворявана, а не отричана!

Тогава можем ли да кажем, че имаме основание за едно Мирово съживеене? Да. Ние имаме основание за едно съживеене с това, което е сътворено, и с онова, което още не сме докоснали. Защото в една от тезите на древните свещени учения на Изтока Лао Дзъ казва: Божествената Сила на целия Всемир ще грее над хората и ще ги погълне в Своето сияние[8]. Просто ще се губите в онова, което е Свободата, която Христовият Път ви предоставя. Какво е Свободата? Живот в Бога! Там не може вече да има класации.

В нагледност ние всеки ден можем да търсим тези идеи и да си ги съобщаваме. Ето, в таблицата „Мъдростта – духовен път“ сложихме всички потреби. Сложихме Основни принципи, с които се разгръща човек, през които той минава. Там улеснихме познанието с тайните, с които се е разгръщала човешката даденост. Улеснихме битието на човека и с Нравствени категории, и с Приложна молитвеност. Преминахме от обикновеното еволюционно поведение − как да се самосъхраним, коя у нас потреба ни дава правото да бъдем ориентирани, за да стигнем до това знание, което Учението на Мъдростта ни оставя. Защото то е голямото богатство, в което е и доктрината Няма зло, има нееволюирало добро − нещо, което не може да бъде отместено от хоризонта на бъдещата история, ако щете, и на бъдещите вероизповеди.

Аз се пазя от идеята за вероизповед, трябва да говорим само за изповед. Защото има безспорни тайни. Има в Рая Дърво на познанието, с което безспорно дързостта ни направи да бъдем богове, които знаят що е добро и зло. Но идеята на познанието трябва да йерархира в усвояването на нашето присъствие в живот. Познанието е, с което трябва да направим освобождаване от стихийността, освобождаване от биологията – от подвластието на това, което наричам земно притегляне, или заземяване. Освен Дърво на познанието в Рая има и Дърво на Живота, до което не можахме да се докоснем, защото се пазеше от ангелите. Но няма Дърво на вярата, макар че тя е необходимост в ескалацията, с която човек се доближава до откровението. Никой не пази такова Дърво – няма го, защото бъдещето не е вяра, а Знание! И когато човекът стане знаещ, той няма да има нужда от чудеса. Защото чудото е едно неовладяно знание!

Трябва да се направи и Дърво на Мъдростта. От рефлекса на усвояването, от илюзията на очите, от въображението на ума и от дарението за прозрение – от това, което наричаме интуиция и причинност, вие трябва да родите Мъдрост. Свобода от очи! Защо? Защото бъдността ще ви даде чрез Третото око зрение, по-далечно дори от това, което културата можа да обслужи със своя инструментариум. Третото око е огънят на знанието! Събуждането му е енергия от Кундалини – една реалност на Всемирно знание. С него известни морални стойности и постулати ще загубят стойност. Защото, когато можете да виждате, тогава ще разберете, че в хилядите години лъжата не можа да бъде победена нито с Правдата, нито с Любовта. Но когато имате зрение с Третото око, никой не може да ви излъже.

С Третото око човечеството ще се освободи от онова, което нарича съвест, но като енергия, която е служила само в отговорност на морал. Виждате какъв е приливът на Мировата енергия като даденост – изграждане на нови постулати. Когато ще липсва претенцията да укротявате някого, защо ще упражните сили? Или когато трябва да се дистанцирате, за да не хабите енергии – това ще може да го направите с вътрешния си свят. Светът ще бъде свят на Духа в идеята на осъществяващия се зрим теогон!

Съвестта, без да е субстанциална, Хартата за правата на човека дава основание тя да бъде защитена. Така се признава нейното субективно основание за право на защита. (Това ми бе аргумент да поискам от Организацията на обединените нации правото да бъде защитена и душата – от анатемата на различните религии и вражеското отношение в гражданския закон.) В бъдеще трябва да има огледална власт да се спре престъпника. Това, което може да стане, е вече не подражание на съвестта, а светилото на Третото око, което чака и трябва да го изведем в будност. Третото око не само ще даде глед спрямо нарушения морал, то ще даде и прозрението на отговорността – а не спирачката на съвестта срещу лоши деяния. (Сега всеки иска с външни методи да прогледа – гледайте отвътре, лесно е да се отвори Окото след това.)

Това е тайната – да не хабите енергията за моралните постулати. И колко е бил лош, колко не е бил лош човекът. Третото око е прозрение, което дава основание да се носи отговорност! Съвестта е събуждане и добре са го измислили в религиите – разкаяние. Така ние ще можем да присъстваме в собственото си съзнание на Бога у нас, защото няма да имаме собствената си личност.

• Новата йерархия зрим теогон е
  съприсъствие със Сътворителя!

Какво трябва да се разбира под „зримост“? Под „зримост“ във всички случаи трябва да се разбира не това, което очите дават. Тогава се казва, че човекът гледа. Когато се разтълмява глаголът „зря“, има нещо съвършено друго. Аз мисля, че зримостта е проблем на Третото око! И ако имате анатомичната пълнота на този зрим теогон, с Третото око ще имате знание, по-висше от това на гледането.

Много дълго време хората няма да могат да кажат „теогон“, ще казват „човек“. И е логично. Както и за другите тайни, които стоят. Защото зримостта е Знание, тя е вътрешно виждане! Затова се казва: „Един гледа, друг вижда“. Но не, че е зрящ в смисъла на глагола от старобългарски, който значи и „съзерцавам“, „прозирам“. Тази особеност се дължи на това, че човекът още няма знание за зримия теогон, за да направи анатомично вивисекцията му. Какво може да се каже като основен белег на зримия теогон, с какво живее той? С тази усвоена радост, т.е. с усмивката на Мъдростта. Когато Мъдростта се осъществи, когато с радостта прецените, тогава няма нужда да бъде защитаван зримият теогон. Защото този теогон, за който ние говорим, не е оня, който бродеше в митологичните съзнания. И ако трябва да кажем, че той е зрим, това е в безспорността, че човекът е сътворен и му е предоставено да бъде зрим за цялата световност. А този, който го преценява в съответните йерархии, му дава правото да мине през различните култури, в съпоставка с доктрините.

Ако човекът беше другояче сътворен – без тази далнина, тогава можехме да кажем, че си играем на въображение, а това не е така. Човечеството не е имало пълнотата на това зрение, защото това прозрение е проблем, както казахме, на Духовните вълни, с които се е обучавало. Не оневиняваме, но не можем да не признаем правото на съществуващите Духовни вълни преди това, когато човека са го направили грешен или когато са го сложили в кастовата система, за да продължава да бъде незначимост до момента, когато може да понесе Бог, събуден в себе си. И точно в това е формулата – реалното присъствие на зримия теогон. Реално сега – в това съзнание, в тази зримост. Голяма битка се е водила, за да бъде изведен в зримост човекът бог, защото го считат само за едно социално животно. В Доктрината на Истината този зрим теогон ще стане овладян теогон. А овладяната Истина е това, което Христос каза: Истината ще ви направи свободни! Какво значи свобода? Това е да нямате доверяване, а Знание; това е да имате прозрение и да не се учудвате от това, което правят с феномените.

Тогава феномен ли е зримият теогон, или е същност, феномен ли е тази будност? Будността на знанието чрез Третото око феномен ли е? Безспорно източните науки казват: „това е феномен“ и ви дават правила да го осъществите. Западната цивилизация, или цивилизацията на християнството, което много безцеремонно и твърде безотговорно отрече пророческите институции, отрича феномена – ясновидството, яснослушането и пр. Но те съществуват. Цивилизацията отрича това, а пък го доказва. Създаде телевизор и виждаме от хиляди не, ами от стотици хиляди километри. Виждаме ли? И това е храна, която дават усвоени външни енергии – електричество, етерна материя. Ами представете си неусвоените енергии? Цивилизацията на Запад доказва феномена, а го отрича; на Изток го признават, само че малтретират плътта или учат какви пози да правите, докато го изявите... Гонят се в безуспешна умора културите, които взаимно ще се допълват в бъдещето, защото европейското мислене доказва онова, което източната философия признава. Да изявиш феномена при зримия теогон ще бъде една реалност, защото той самият е реалност от Богопътеката, в която се усвоява.

Така той се вписва в Книгата на Живота. Тя е самото присъствие както на историческата личност, така и на мистичната даденост, на Космическата реалност и на Бога като съзнание. Виждате с колко много неща не се е набогатявала досега, опростявала се е божествеността у нас. Затова другото е така натруфено – има крилати митологични същества, има богове с по осем ръце и с по четири лица... А Бог е един. Когато сътворяват Адам, Бог не казва: „Да му направим четири образа...“ , а казва – един! Образът на Бога е един, но митологиите си го усложняват. И затова в този Богопис – Книгата на Живота, ще намерите своето присъствие, но и с ръката на боговете писано. Пак ще го кажа: боговете не са герои, не са и героични, те са само жертвеници, на които принасяме миналия си човек. Затова в Посланието за 1997 година казах: „Не търсете спомен за човека...“[9] На някого обидно звучи, когато го чуе, и: „Той отрича човека!?“. Докато един Пилат рече: Ето Човека! – Ecce Homo!, посочвайки Иисус Христос.

Ние не отричаме никого, само отключваме клетката, в която Онзи, Който ни е сътворил, чака, или само завоюваме Онзи, Който чака! Но няма завоеватели, има усвояване на божествеността, която бе забранена, макар че тайната да Го изведем е милиони години битки. Когато човекът узрее в себе си за тази Присъственост като реалност, той ражда, разбира се, едно ново име и създава един нов Логос. (Но бъдете уверени, че когато посредствеността говори за Логоси, няма нищо общо с посветения, няма нищо общо с големия Път.)

Така дойдохме до една от големите тайни в Посланието на Присъствието, в което се вложи една възможност за слиянието, за единството – „Бях, за да Ме няма! Няма Ме, защото бях: Възкресението!“[10] Ето тази видима и невидима реалност, която се бележи с Възкресението. То е едно ново тайнство – тайнството на Възкресението е паметта на вътрешното Откровение! То е свидетелят на Отца, че Неговият възлюбен е станал Синовност. Оттук е голямата идея, че Бог има потреба от Свои синове и че тези синове са Богоосезаема необходимост. И малкият е толкова Богоосезаема необходимост, колкото и най-големият и най-посветеният.

В Посланието на Присъствието още е казано: Осъществете зримия теогон като съдбовно присъствие и чакано предназначение в Третото хилядолетие! Съдбовно присъствие и чакано предназначение на Третото хилядолетие. Оттук беше и мисълта ми, че Децата на Деня са обранени от лоши сили и имат щастливо посочено раждане в Третото хилядолетие. Когато културата ще иска да прави своите позиции, трябва да се знае, че в Първо Повеление е дадено: „Дайте на света името на Богобъдното изповедание (не вероизповедание – изповедание), разжарете огъня на знанието и тръгнете в Пътя на Служението!“[11]

Служението е пред олтара на Книгата на Живота! То не е проблем на отговорност – то е проблем на жертва, която вече ви извежда в онова, което ви дава правото да направите надгробна властност, т.е. право именно на Възкресение. Не може зримият теогон в служението си да се неусвои в целостта на своята клетъчна божественост. Тази цялост е голямата тайна. Зримият теогон отработва всяка клетка във вибрацията на служението! Какво е то? Без Себе си! А сега на някого дори един образ не му е достатъчен – пет маски си слага, за да бъде някой... А зримият теогон дори с личния си образ не може да отиде в служение. Разбирате ли големите разлики? Така че и десет маски да си сложите, не може да играете на сцената на Богопросторността!

Нашето съзнание във Вълната на Мъдростта свидетелства за това, какво ще притежава един зрим теогон. Първото, с което той ще класира битие в Третото хилядолетие, е голямата благодат – харизмата като историческа възможност (която малцина са имали). Второто, като дарение – присъствие в Общество, което има предназначение.

Един от големите закони е законът за заземяването на човека – земното му притегляне. Ние казахме, че зримият теогон трябва да се научи да се отземява, да се обезземява. И най-добрият пример е как Херкулес вдига непобедимия уж Антей. Виждате как в митологиите са посочени стъпалата, в които човекът йерархира в своята божественост: „Антей, майка ти – Гея, е богиня и те храни с енергии, а аз съм велик посветен – вдигам те над земята и те побеждавам! Земя, ти си покорна на Зевс!“. Онова, което се храни със сока и благодатта на земята, казва, че е непобедимо, но идва един, който казва: „Ето ви Небе – оттам съм пратен!“

С една идея за Небе Христос пък смени цялата култура на миналото – всички религии водеха човека в преизподня, в Адес, а Той каза: На Небето има много обиталища, Аз отивам да ви приготвя място[12]. Ще намерите още една тайна при Христос: „Дерзайте: Аз победих света“[13]. Това е победата над властността на земята, над покорността, че сме тленни. Тази покорност на нашата тленност, без виделината за вечност, е обидна. Но „Аз победих“ е в битката между зримо и незримо, между посветено и непосветено... Както правя разлика между Рождество и раждане. Рождество направи само Христос! Иисус се роди, но Христос направи Рождество, защото в битката, която води, с доктрината, която даде, Антеевата власт от Гея бе победена. Той влезе в утробата на земята и излезе от гроба! Оттук родих онази знаменита фраза – Възкресението е една надгробна властност! Едно реално присъствие на човека, който може да се мотивира във възкресение. И то стана Учение, стана изповед на религиозно съзнание, за отлика от възкресението, каквото е имал Озирис, каквото е имал Дионис, защото това са личностни проблеми. Възкресението стана култура на едно Учение, което премина в религия. Реално присъствие. Защо? Защото има една Мирова даденост.

Тогава да се попитаме – какво е Възкресението; каква е идеята на Бога в него? Белег ли е Възкресението за Синове Божии, или свидетелства и за нещо друго?... Можете ли да си представите какви неща предстоят на човека, а с какво се занимава!? Затова трябва някой да даде идея, по-голяма от всекидневието. Утрешният ден не може да бъде като днешния и не бива! Човек само една фраза в познанието на Учението на Мъдростта може да си сложи в своята изповедалня, в своята олтарност, в тази Книга на Живота, която аз наричам нов олтар на битието – само това да си каже: да бъдеш, вместо да имаш... Защото, каквото и да имаш, ще го загубиш, но ако бъдеш, ти си екзистенция, ти си Път. И тогава разбирате фразата на Христос: Аз съм Пътят, Истината и Животът!

• Зримият теогон е болката на Третото хилядолетие!

Неговата реалност е безспорна сега в това, което се усвоява. И болката на хилядолетието е именно зримият теогон, който не е предмет на очовечване, а на обожествяване! Някой ще каже: „Ние сме толкова много човеци още“. Сигурно. И още хиляди години ще бъдете, но носите заряда, носите Кундалини, носите идея за взривяването си! Кундалини, будността на Бога у нас, чака своето освобождаване!

Голямата болка на хилядолетието, разбира се, все още не се осъзнава, но този, който я осъзнава, или този, който иска да я научи, няма да се бои.

• Идеята за зримия теогон надкрачва очовечването и създава обожествяването!

Тази голяма идея ще надкрачи много принципи и закони. Ще отмине проблемът, че когато нарушите един закон, имате вина и трябва да бъдете съдени. Защото онова, което сега е сложено в ковчежето на Вечното, също носи своето утешително прощение с вечното. Преходността... Само Бог живее, само Той! Но трябваше да минат хилядилетия, за да се изведе от миналите доктрини този развиващ се човек, за да го направим свой събожник. Затова казах: Няма врагове, има събожници!

Така че човек може да намери смелостта, както Христос я намери в идеята да отрече законите: Казано ви е: око за око, Аз ви казвам да не се противите на злото. Казано ви е: убийте прелюбодейката с камъни, Аз ви казвам: който е без грях, пръв да хвърли камък... Никой не хвърли камък върху нея. Не че тя не е сгрешила. Затова Христос се обръща към нея: И Аз те не осъждам, но повече не греши![14] Той не каза, че тя не е сгрешила, но вместо възмездието – убиване с камъни, Той намери прощението. Дързост, която в никакъв случай не е социален протест: „отричаме законите“ – не. Трябва да ги осветяваме според потребата и валентността – доколко един ум е подчинен на прозрение в идеята за бъдещето. Защото, ако някой може да създаде закони, които хилядолетия стоят, това не е социална политика.

Казах, че без молитвата на жреца не се прави история. И затова на зримия теогон Учението на Мъдростта му остави една Молитва – молитва, която е много странна и която е свобода от „хляб наш насъщни даж нам днес...“, от опрощаване на греховете и тям подобните изобилия от земни радости и безземни наказания. Такива едни неща са предоставени на човека... Следователно зримият теогон може да си позволи да наруши Мировия ред. В какво? В собствената си същност. С тази тайна, която казахме – изведете Бог от човека. Това е нарушаване на Мировия ред. Това е да счупите печатите на Книгата на Живота, да се простите с това, което сте били – с най-свещеното, най-важното, без оглед на това какво ще ви даде нарушеният Миров ред.

Безспорно не могат да се употребяват антитези, които създават предпоставки да бъдете разпнати. Нямате нужда външен човек да ви разпъва. Щом зримият теогон владее и работи без Себе си, тогава няма защо да се търси друг да извърши разпятие, или това, което казахме – двубой между Дух и материя.

Голямата истина да се отиде на Голгота беше кое? Черепът на Адам. Какво е черепът на Адам? Жизненото начало на планетността. Планетата, чиято плът беше в състава на Адамовото тяло. Оттук е мисълта ми, че човекът е най-населеното същество с божества – защото цялата му плът е направена от божества. Ето водата и небето; да произведе водата живи души! Ето влечугите, рибите, птиците... Всичко това, което Бог сътворява, е сложено от планетната плът в този Адам. Поселникът на милиони божества. Там този череп трябваше да се срещне с какво? Не със сътворения вече. Срещата на Голгота е на сътворения Адам с Родения Христос! Роденият Христос работеше в сътворения Адам.

Този път Голготски, който трябва да се извърви в усвояването и еволюирането на човека, защо трябва да го наричаме „страдалческата пътека на човечеството“, както всички религии, философи и социолози говорят? Как никой не съзря, че това е път на обожествяване? Защо външният фактор, че в камъни са се спъвали краката на Иисуса и Той е падал под тежестта на кръста, да е по-властен, отколкото този Христос, Който на Голгота рече: Прости им, те не знаят какво вършат[15]?! Това извърши Той на Разпятието – помоли да бъдат простени онези, които не знаят. Не каза, че не вярват – не знаят! Сложи потенциалната енергия на знанието за възкресение. Затова казах: човека не го търсете като спомен, за да не си слагате веригите на социалната категория – голготски пътища, разпятие, мъченичество... И когато след това някой го сложат на икона, е „мъченик“, друг пък – „великомъченик“... Това е трагедията!

Повтарям, че няма страдание, има развитие! Не че не боли. Боли всичко, което не е осветено, защото такъв е законът на еволюцията. На такава болка човек трябва да направи благодарствено моление за нейното присъствие, а не за нейното отсъствие, както иска сега всеки. А не знае, че една болка може да го направи просветен. И народът, в своето усещане, казва: „Всяко зло – за добро“. Защо не трансформира тази идея – „всяко зло“? Казва „за добро“, но като дойде т. нар. „зло“, не го смята за добро... Научете се да трансформирате енергиите! Това научете, ако искате да изграждате своя бог, който е бог в Бога.

Човечеството още живее под заслона на скръбта и пред Стената на плача. Да ми прости папата[16], но като обикновените миряни – сигурно да се покаже колко е смирен – беше си написал и той една бележка и пред Стената на плача отиде да я даде. На кого? На Йехова ли я прати – защото Стената на плача не е Христова! Потвърди традицията в суетата `и и суеверието, но това е далече от голямото прозрение на Христос! Аз не зная как ще си самопрости, защото Христос точно това е знаел – че бедата на човечеството е заслонът на скръбта и Стената на плача!

Неведнъж съм казвал: Традициите са убийци! Не защото ги отричам, а защото, като си свършат работата, не бива да тежат. Удобство на човека е извинението му да живее всекидневно; удобство му е да си намери заслон, в който му казват: „да, скръбен си, имаш страдание“ и той да стои кротичко скръбен... Дори „мирова скръб“ измислиха. Един Байрон и той плачеше. След това отиде да умре за Гърция...

„Мирова скръб“ и Стена на плача. Но когато евреите побеждават, не отиват до Стената... Това е иронията. И затова се възхищавам на Христос, когато цяло едно Учение иронизира само с няколко думи – каза за знанието на Синедриона: „варосани гробници“[17].

Хората се утешават в това, което правят институтите. Ще поднесе едно дарче някъде, ще направи молитва... Но когато говоря, че човекът е свещен, не институциите, трябва пък да знаете в кой момент да изпразните институциите от ценността им като култура. Защото някои си мислят, че институцията няма никаква стойност. Така ме ограбват в широтата на моите знания и казаните неща. В края на краищата институциите са, които създават ценностите на културата! Безспорно, че личността е, която опложда институциите, но иначе без тях човечеството само ще си говори с Небето...

Не би имало институции без човек, но няма кой да свидетелства за човека, ако той не остави институция! Когато се научите, след тази битка за зримия теогон, да си изграждате институции вътре в себе си, тогава няма нищо страшно тези институции, които имат материални устои, земетръс да ги отнесе.

Разбирате ли какво значи зримият теогон – реалност? Да няма вибрацията на миналото, да не го подмами старият негов пътник. Както писмата пред Йехова или пък тези мартеници, накичили Бачковския манастир... Това ли е религия, това ли е мъдрост?! Това е вибрация на една биология, която се опитва да мисли, но не и на една биология, която е предназначена да бъде божествена!

За Христос, Който беше Иисус, за Този Иисус, Който беше син на Мария, се казва, че е непорочно зачнат. Аз се учудвам защо трябва някой да бъде пък „порочно“ зачнат! Защо това възпроизводство от най-висшата енергия, която човечеството притежава – милиони години работила над материята, за да се образува мозък и ларинкс – защо зачатието да бъде порочно? И какво значи порочно възпроизводство на рода? Човечеството трябва да свали дрехата на греховността!

Затова Христос рече нещо, което светът нямаше: Аз и Отец едно сме! И тогава прозвището за Този зрим Теогон, Който си беше позволил да каже такава смела мисъл, бе: „богохулник“. Какво се прави с богохулника в Учението на юдеите? Позорна казън. И понеже Той спаси онази, която с камъни искаха да убият, те не посмяха да Го убият с камъни, а Го наказаха с позорището, както светът наричаше кръста. Не знаеха, че Кръстът е двубоят между Дух и материя и така те обслужиха Космичната еволюция в тенденциите на двете големи стихии – Дух и материя. И Христос одухотвори материята!

Това е реална проява на присъствието на човека, който носи безспорно дадеността на Мировата енергия, която ние наричаме Дихание на Отца. Диханието, или Кундалини, е онова, което ви дава Знание на знанията!

С Духовната вълна на Любовта Христос разчерта това, което се нарича начален ден на новото летоброене. Ние имаме две хиляди години от Христовото летоброене. Говорим за пет хиляди години, говорим и за един милион години за тези, които са живели в други царства. Обаче това е измерение, то не е достатъчно да ви даде ценността на знанието. Атлантите са живели един милион години преди нас. И дават култура, която е култура на астрално-етерните знания. Те са си служили с атомна енергия, с която и ние сега си служим. Но какво те не са знаели? Нямали са събуденото поле на Причинността. Тази йерархия доведе до реалното божество, събудено в живот...

Когато искаме да говорим за човека − Ето Човека, както Пилат рече, – трябва ли да кажем, че когато Го посочва, го прави заради Неговите добродетели? Не, той не Го посочва заради добродетелите. Без дори да знае повелята на Отца, че това е Неговият възлюблен Син, Пилат Го посочва, защото Този Човек е нарушил цялата култура. Не Учението Му – Той Самият като Пътник. Нарушил е цялата култура на юдаизма като религия; надкрачил е цялата митология с нейните олтари на жертвеници и богове на Рим. Надсмива се над идеята, че Пилат има властта. Иисус му казва: Ако не беше ти дадена свише, ти не ще имаше над Мене никаква власт... Ти казваш, че съм цар![18] „Ти казваш, защото съзираш във вибрацията царствеността на царя на Небето.“ Това беше голямото!

Така че Христос нямаше нужда от добродетели – Бог не може да има добродетели; Синовният също няма защо да има добродетели! За да се утешим: „Следваме добродетелите на Сина Човешки“ – Той имаше Живот! И този Живот е реалност на свобода, която сега идеята за зримия теогон я предоставя на вас.

Казал съм, че Свободата няма измерения – тя е свидетел доколко може да бъде понасяна! Поносимост – не измерения! Идеята за измерението не е съществената, защото само служи в дадени етапи на идеята за свободата. Когато някой започва да измерва свободата, това значи, че ви ограничава. Тя може само да бъде понасяна. Всеки понася толкова свобода, колкото си е извоювал, и тогава не го е страх, че свободата ще го смачка. Този, който не може да я понесе, свидетелства, че не е годен за свобода. Но зримият теогон трябва да понесе свобода – свобода за бъдеще! Защото човекът е едно обещано бъдеще!

Научете се да понасяте свобода толкова, колкото можете! Не ламтете за по-тежка свобода, която не може да понесете. И още по-страшното – не я опорочавайте! Защото някои си позволяват да опорочат свободата, че знаят. Трябва със съжаление да кажа, че не знаят. Могат да перифразират, могат да се набогатят с фразеологии, но не знаят...

Когато говоря за тези тайни – човекът бог в еволюция, човекът едно Богоприсъствие... то е какво – че той трябва да прави смирено служение. Най-обидното е, когато правите от служението си парад: „Аз служа!“. Парадността на човека е грозницата в живота му. Човекът не узрява тъй бързо, както някои си мислят. А парадът е, както се е илюзирала мечката: Мечката, понеже видяла, че дрянът най-напред цъфнал, седнала до него да чака дренки... а те най-късно узряват.

Смиреното служение изведох от това, което съм казал – че само смирението не е обидило съдбата и Господа! Много пъти го повтарям и зная, че някои се питат: „Този не се ли прави на скромен?“. Не знаете обаче какво знае този. Когато знаете какво знае, тогава ще направите измерения със смирението – иначе нищо не знаете.

Такава е идеята на смиреното служение и в същото време – Божествеността като идея на знаещия. Затова съм казал, че в Мъдростта служението се извършва без Себе си. Човекът като Себе си е още упование на човека с ума – homo sapiens. Човекът на Мъдростта не е homo sapiens – той е homo deus. Той е в Универсалното съзнание, което културите са оставили в знаците на Пуруша, или това, което нашата християнска религия отработи в един образ – Пантократор, Който е самодостатъчен в тайната Си, че държи в ръката Си земното кълбо. Не е подчинен на земното кълбо – държи го Той в ръката Си.

Това са големите идеи, които Учението Път на Мъдростта предоставя на своите Деца на Деня, които чрез едно събуждане на прозрението ще могат да четат спокойно Книгата на Живота. Книгата на Живота е олтарният антиминс на Учението на Мъдростта! Храм, на който пише: Няма зло, има нееволюирало добро! Ако някой има пълната будност на отговорност какво значи това, тогава чак може да види, че ние наистина сме едно предизвикателство в Третото хилядолетие, което създава болката, страшната болка. Тук е умението на бъдещата наука да влезе именно в ритмиката на културата на Духовната вълна на Мъдростта, в която поставихме и като социална, и като морална теза, че злото е нееволюирало добро. Опониране има – мен обаче ме интересува някой могъл ли е както Зевс с огнената стрела, когато я хвърля в океана, да опложда. Това ме интересува.

Трябва да кажем, че за да върви реката, трябва да има два бряга. Макар японците да измислиха еднорелсов влак, ще имаме ли еднорелсово или едновалентно мислене? Не, човекът ще има много валенции, от които ще може да направи един нов елемент, една нова духовност – тогава, когато успее да трансформира злото в помощ на себе си. Българският народ казва: „Ела зло, че без тебе по-зло!“ – той има повече прозрение, отколкото религиите.

Няма зло, има нееволюирало добро! Разбира се, някои се опитаха да кажат, че еди-кой си го е дал. Вижте, много такива неща бяха казани и много неща още ще бъдат казани, но те ще са като нощните пеперуди около лампата. За щастие лампата има бранник. Огънят няма! Когато се опитате на социалната, културната и духовната жарава и огън да сложите своите знания − тогава ще видите, че ще останете без криле...

Присъствието на зримия теогон е една знайност, за която поставих въпросите в Посланието на Изобилието: какво иска Бог; какво чака човечеството, защото вие няма да отидете сред богове, вие ще отидете сред човеци. И на тях трябва наистина да открехнете вратата на бъдещето – какво чакат от вас. И трето, трябва да разтълмите какво позволява съдбата. При това рекох: Чуйте гласа на съдбата и не се връщайте към ехото `и! Гласът − не ехото, не трохите! Това е, което Децата на Деня трябва да научат. Тогава чак може да кажете онази знаменита фраза на Христос: Талита, куми! – Момиче, стани![19] Кажете на човечеството: „Стани!“, за да направи среща на реалния човек с дважди по-реалния Бог, на реалния зрим теогон с трижди по-властния Бог. Стани, стани, човечество, стани в своята пътнина! Чака те болката на родената благодат...

Децата на Деня и благосклонността в избора на епохалностите в хилядолетията ги изведе именно в Третото хилядолетие, защото това е новият Ден на бъдещето на света. Светът трябва в това хилядолетие да влезе с Нова доктрина, трябва да се освободи от доктрината на грехопадението. Никой не намери достатъчно смелост да каже, че това грехопадение е лошо разчетена тайна. Не може да се влезе и с братоубийството между Исмаил и Исаак – между юдаизма и ислямизма. Още по-малко пък да се разиграват гирляндите на колесницата на Кришна, когото обиждаме, защото наистина не се познава знанието му. Осемте ръце на Шива отдавна трябваше да са си свършили работата и четирите лика на Брама ще трябва някой да ги слее в един. В Третото хилядолетие не може да се влезе и с тезата на Буда: Махнете желанията и сте свободни. Не. Щом е съградено астралното ни тяло, ние не можем да махнем желанията. Но можем да преценим с кое от тях трябва да правим градация на своето живеене. Защото има желания, които палят огъня на знанието, палят огъня на Кундалини.

Така трябва да схванете своето голямо предназначение – да осъществите зримия теогон в неговата реална присъственост и чакана бъднина! И да дадете на света това, което еволюцията му предостави – да я надкрачи, не да създаде едно благоденствие, за което някои я обиждат. Еволюцията няма за задача да създава благоденствие, тя има задачата да създава богове! Вие точно в служението извиквате зримия теогон, за да може да няма спомен и жертвата да бъде динамична във всекидневието му, а не в празнуването, както обикновено става. Когато всеки ден човек е на служение, жизнепотребата за святост може да стане всекидневна – това, което цели школи с хиляди години се опитват да внушат на човека. Като йогическите доктрини – да си прави равносметката, да излиза в отговорност, да се обучава в будност...

Имате зримия теогон като вложена даденост и ако това всекидневие го осветявате, от него ще отлиствате знание за едно бъдеще. Тогава ще разберете, че не сте деца на прищявка на богове. Зримият теогон е чаканата йерархия на Мировата даденост! Той е в Пътя, вложен в Духовната вълна на Мъдростта. За зримия теогон не можеше по-рано да се каже. Подсказваха, казваха как да копаят, къде да намерят бисера и да купят цялата нива, но никой не го направи. Минаха няколко Духовни вълни, няколко доктрини, но той беше чаканата даденост, която вече се изяви в реалност.

Животът ще продължава да иска. Той ще създава йерархии и ще узаконява битиета. Това е тайната на Живота – иска, йерархира и узаконява! Ако можете това да направите, мисля, че няма да има по-достойно поведение в идеята на служението.

Така ще сложим безспорността като наше убеждение, защото новата Молитва на Мъдростта е властна в нов храм, при нов олтар. Това е нашето битие. И когато искате да направите голямата среща между един зрим теогон, когото можете да наречете иманентния Бог у вас, и трансцендентния Бог, тогава единственото нещо, което трябва да ви води, е, че служението се върши без Себе си.

Бог живее, боговете служат, човеците работят!

 

Въпрос: Коя е първата приложна стъпка, която всеки стремящ се човек трябва да осъществи, за да започне извършването на този гигантски преобрат от човек към теогон?

Ако изходим от началото на цялото присъствие на това, което наричаме планетно живеене, първата стъпка, която е направена, е била дързостта за знание. Т.е. човек трябва да намери в себе си дързост да потърси онова знание, което му дава нови реалности. Това е идеята да се освободите от традицията. Не че не е необходима. Но това – с кукери да гоните зли духове, не бива повече да продължава.

Следователно с идея за знание човек тръгва. И тогава идва проблемът: Какво иска Бог; какво чака човечеството; какво е определила съдбата. Ето ви един триъгълник, в който започвате да се осъществявате. Да изведете това, което сега казваме: да изведете зримия теогон вече – битката за човека да считаме за привършена. Това поне Децата на Деня могат да направят, защото имат достатъчно култура вече.

Има хора, чиято даденост (не е важно дали някой вярва в прераждането, но не може да не вярва поне в наследствеността) е, че се раждат с прозрение, раждат се с едно вътрешно знание. Просто идва човек, който е готов. Това ми дава основание да кажа колко прав е бил Христос: Последните могат да бъдат първи. Тази будност – да влезеш в идеята на едно служение. И тогава нравствените таблици, които са предоставени, са, така да кажем, стълбата на Якова, по която се отива от земята към Небе. Небето не значи, че е вън от теб – фигурно е вън, но то е вътре.

Така че другата потребност е отговорността в служение в идеята за познание, за знание. Не знание, с което трябва да удовлетворите ума си, а знание, с което трябва да изведете зримия теогон в едно служение. А това, което обслужва човека в едно развитие, са вече обикновените неща – да бъде вегетарианец, да бъде морален, да бъде съвестен... Добре е да бъде, битката обаче е за нещо повече от онова, което хилядолетията влачат. Влагат добитото в хилядолетията познание върху морални статути. Те трябва да бъдат сменени, вие трябва да бъдете свободни. Имате ги, но голямото е друго – онази тяга, енергия, онази божествена сила, която ви носи в търсене на това, което се нарича зрим теогон. Оттам последиците са ясни. Ora et labora! – „Молете се и работете!“

Служението е в идея на забрава на Себето. Културата на вековете казваше: „Познайте себе си и като познаете себе си, ще познаете и боговете“. Сега не ви трябва да познавате боговете – изведете Бог от себе си. Ето голямата стъпка – извеждаш Го в живот. И Той със Своята разжареност ще ви освободи от страх.

Затова в Посланието на Присъствието е казано: Разжарете огъня на знанието... Разжарете тази огнена потреба на знание. Няма по-голяма клада, която може да се наблюдава, ако може да си създадете лична клада. Тогава всички други няма да имат стойност.

 

Въпрос: Защо наричате зримия теогон „болка на Третото хилядолетие“?

Болка на Третото хилядолетие го нарекох, и то с много голяма отговорност, защото е идея за обожествяване. (Точно това, което вие изживявате сега, но при облекчена болка при вас, че ви е казано.)

Човечеството, когато утре го чуе, ще го заболи, че му се нарушава традицията. Тогава ще се гърчи в болка, но в благородна болка (така както аз не признавам страданието), защото тя е болка на пробудения. Това е голямата потреба.

Цялото Трето хилядолетие ще живее с тази велика потреба и болка, докато човекът узрее да приеме себе си като бог – бог в развитие. Тогава ще има много изменения, сигурен съм, и много, както сега обичат да казват, „еретици“. Но блажен е оня еретик, който първи е станал!

 

Въпрос: Какво е свещен брак?

Това е една от великите тайни при посветените – когато, ако можем така да кажем, избраникът и избраницата са обречени на съжителство в името на Божеството. Така се възпроизвежда т. нар. йерогамия – свързването на Небето със Земята. Това е, което като име стои – йерогамия, т.е. свещен брак. Тя е получила и социален образ в т. нар. храмова проституция. Храмовата проституция също се е наричала йерогамия – свещено присъствие, голяма благодат. Хората не са гледали с очи на омърсение на това, което се е вършело като проституция в храмовете, в сравнение с проституцията вън от храмовете, макар и в съответните дворци. Считало се е, че в храм някоя от тези избраници ще зачене онова, което човечеството винаги чака − предизвикателство за ново битие.

Така че много е трудно човек да направи една малка копринена нишка между йерогамията – свещения брак, когато се касае за обречените, и храмовата проституция, за разлика от обикновената проституция. Разбира се, с времето храмовата проституция е отпаднала, въпреки че още я има в Индия. Това, което в древните храмове на римляните, на гърците и пр. е стояло, сега е отпаднало.

Трябва да се прави разлика и между това храмово служение и онова на весталката. Весталките също са били храмови служителки, но обречени на целомъдреност. При тях е обратна тезата. И когато някоя от тези жрици-весталки е прегрешавала, жива са я заравяли в земята. Весталското обричане. Това не значи, че всичко е било толкова чисто и толкова непорочно, защото се знае, че Филип II Македонски си взема една весталка за жена. И от този брак се ражда Александър Велики...

Това са съставки на институции и затова казах − ценностите на институциите не могат да се отричат. Защото институцията, да кажем, на весталките не е нещо, което не е за признание. Отделен е въпросът, че в подобни институции след това може да се роди – когато говоря за монашеството – извратената мисъл. Това е другата страна. Ние говорим за един първообраз на институциите, в които има светостта – весталката трябва да бъде девственица. Както сега монахините в Католическата църква.

Нещата трябва да бъдат знайни, за да не бъде човек обиден в незнанието!

 

Въпрос: Когато изведем Бог от себе си, трябва ли да убием Аза си, за да можем да служим?

Не съм казал да се убива Аза. Да сме наясно. „Аз“ не съм казал да убивате! Защото точно когато облечете това Его с изведения Бог, както сега сте го облекли в плътта си и то е подведомствено на вашата плът, на вашата мисъл, така и онова Его в присъствие на изведения Бог ще бъде облечено в дрехата и мисленето на Бог. Азът – не. Когато говоря за без Себе си, не значи без Аза. Без Себе си е в идеята на жертвата, както Христос, когато отива в Гетсиманската градина, казва: Нека Ме отмине тази чаша, но после казва: Да бъде Твоята воля, не Моята.

В Учението на Мъдростта ще махнете дамоклевия меч, това отдавна свърши. Защото то е една доктрина, която може да ви даде будност или едно око, което да ви ориентира. Както казваме сега: Книгата на Живота става ваше съзнание като олтар и вие не можете да се изживявате в това, което се нарича изкушение. В Духовната вълна на Мъдростта е поставена еволюция на изкушението. Това не значи, че вън или вътре в себе си няма да сгрешите. Може да бъдете изкушени, но тогава огънят на обратното въздействие няма да бъде това, че сте грешни и да правите молитви, а да се научите. Знанието е, което няма да ви позволява да се изкушавате, защото знаете този закон!

 

Въпрос: Може ли чрез медитация да стигнем до познание за Бога?

Това е най-голямата илюзия, с която се илюзират хората. Когато сте се култивирали, не е с медитация, като сте събудили Кундалини. На Кундалини са му определили седем центъра. И ако приемем, че този Бог Отец не е Безпричинният – а Той наистина не е Безпричинният, тогава имаме една условност, за която съм казал преди години – дали Бог еволюира? А това, което някои говорят всекидневно в книги, във вестници, в интервюта, че са разговаряли с Бога, е жива смешка. Това може да говори само невежият в областта на посветения.

Щом на някого не му работи Кундалини и щом няма Мирово съзнание, а прави медитации, те са по-скоро (по-голямата част, понеже наблюдавам такива) въображения и перифрази от това, което е научил... Или пък човек става контактьор. Контактьорството не е прозрение! Контактьорство е, когато отгоре ви използват, за да кажат нещо или да нарисувате нещо.

И затова съм разделил нещата. Какво е институцията на пророците? Действие отвън навътре. Казват: „Осени ме Светият Дух!“ – осенени са. Това е информация отгоре надолу. Другото е, когато имате едно Боговдъхновение, с което може да напишете една теогония, каквато е направил Хезиод. Третото е, когато имате Богооткровението, когато вие сте това, което Христос каза: Аз и Отец сме едно! Вижте, Иисус Христос не е гледач, нито яснослушащ – Той просто знае. Защо? Защото, когато е минал Кундалини и е събудил Мировия Му център – Хилядолистника, Той има Мирово Съзнание. Някои се самозалъгват за това Мирово Съзнание, когато работят с Четвъртия център. Това също не е вярно!

Трябва да сте наясно с много основни неща. В България е пълно с посредствени ясновидци, посредствени яснослушащи, контактьори и какво ли не. Има науки, които източните религии са дали. С хилядолетия медитират и не постигнаха нищо. С едно съзнание на този, който има нисше знание, да се медитира − какво искате?! Нали това съзнание е плод на миналите му прераждания. Минал ли е посвещението на Велик, та когато се прероди, да има съзнание на Велик? Има съзнание на човек, който знае да мисли. Мисленето не е откровение. Само две Откровения съществуват в културата на човечеството – това на Хермес и това на Христос, дадено на Йоан. Другото е въображение, че се знае. Ама с едно съзнание, родено от предишните му прераждания, което е от средно ниво, той се прави на гениален. Не може.

Самообладанието като идея за величие е част от невежеството! Това не значи, че отричам − напротив. Аз казвам, че тези феномени съществуват и те са много реални. Но са проблем на култура. Защото посветеният ражда, медитиращият си въобразява!

 

Из Слова на Ваклуш 2000 г.,
в Пловдив, Хасково, София и Бургас