Възкресението – Живот (слово)

Арxив | брой 1 / 2021

Слово

Бях, за да Ме няма! Няма Ме,
защото Бях – Възкресението!

Христос Воскресе! Благословени бъдете в Пътя, когато сте изходили своите Голготи! Който изходи своята Голгота, има и своето надгробно властничество.

Голямата, законната, бих казал, исторически вярната, психологически потребната на душата ни, поревнала за Възкресение, дата е 8 април!

При раждането на Иисус, с ангелски хор се съобщава радостта на света. А на Възкресението за жалост няма ангелски хор. Защо е счела така институцията, аз не зная. Може би защото не са можели да слушат гласа на Онзи, Който каза: Свърши се!, може би защото не са ходили Голготи, както Той изходи Своята Голгота и направи Своето Възкресение.

Разбира се, подсказката за Възкресението е дадена в Светите Евангелия и осъществена от белязания Син на човечеството. Осъществена е с голямата теза: Бях, за да Ме няма; няма Ме, защото бях – Възкресението!

Много е странно. Но за да стане едно Възкресение, би трябвало да има една Тайна вечеря. Тази Тайна вечеря говори за преобратението на даровете, които след това влизат в института Църква. Тайната вечеря бележи бъдещия Път! На нея се посочва необходимата вярност и се отлъчва онова, което е нееволюирало. На нея Христос посочва Своя любим ученик, посочва и онзи, който ще извърши т. нар. предателство, но което е било потребно. Страшното е, когато предателят е във вашата собствена духовност – не когато е вън от вас. Защото онзи, който е вън от вас – виждаме неговото обесване, но този, който е вътре у вас и ви предава, няма как да видите обесването му.

Голямата съдбовност се нарича Голготски път. Голготският път е пътят на свободата! Той не е път на мъчението, както институциите го обявяват и потребите на злосторството го характеризират. Не! Голготският път е път на свободата. Много потребен и затова в Посланието за 2004 г. беше казано: „Извървете своите Голготи!“[1] – ако искате да имате Възкресение. Защото, ако не изходите своите Голготи, вие няма да имате Възкресение.

Странно е, че институции и култури считат, че до гроба бил Иисус, а от гроба нататък започвал Христос. Тази културна смешка може да обслужва някого, но не може да обслужи истината, защото Помазаничество не би имало, ако Той не е реално роден: Това е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение[2]. Отец не може да има благоволение над Христос, Който е Помазаничество. Отец има благоволение върху Иисус. И това благоволение прави Иисус след това Христос – и Син Човечес­ки, и Син Божий.

Не търсете облекчение от това да извървите Голготата. Не се освобождавайте от гвоздеите, нито от Разпятието, за което съм казал, че е битката между Дух и материя и след Възкресението е победата на Духа над материята!

Значи освен това, което една Тайна вечеря ви чертае – пътникът съвечен с вас, както и оня, който може да ви предаде – трябва един Голготски път, трябва и един Голготски Кръст. На този Кръст вие сте съпроводени, образно казано, от двама разбойника, от които единият е станал „добрият“, а другият – „лошият“. Това сте вие. Затова ви трябва освобождение!

  • ...Възкресението е Живот – идея за Свобода!

То не е илюминация на тържество или да избягат ония ученици, които уж са били верни. Остава само един верен и една майка. И там наистина вие трябва да подарите онзи, който е любим у вас – трябва да поверите една идея и една утроба, която е Мирова, която създава Живот. Да дадете Своята майка... Иоане, ето майка ти! Майко, ето сина ти![3] Така давате всичко и ставате свободен. Нямате вече карма – имате изходен Голготски път.

Но преди да стигнете до това да се освободите от всичко, трябва да сте извършили и своето Преображение. В това Преображение трябва да се освободите от своето минало, да се освободите от Себе си. Затова Учението Път на Мъдростта казва, че служението е без Себе си. Ако вие не направите Преображение с онези, които са били у вас във вековете, не сте извършили делото свобода от Себе си. Тогава ще ставате жертва на недоизживяна, неосвободена от вас карма. Дълг – дълг към света, дълг към майка, дълг към приятел...

Иисус прави Преображението с Хермес и с Кришна – предишните Му животи, а не с Мойсей и с пророк Илия. Разбира се, заради егоцентризма в културата, в която юдеите останаха, не може там да не бъдат техни пророци. Но първом Христос не е техен – Той е Миров. Така че, когато му дават своята баг­реница, тя го ограничава в раждане и предназначение.

Значи трябва да извършите Преображение на планината, за да можете свободно да отидете на Тайна вечеря. А на Тайната вечеря да сте направили великото тайнство – Причастие. В Мъдростта тайни няма да има, но тайнства ще има! Тайнства ще има, които ще правят преобрат, които ще връщат в насъщност. Тази насъщност на хляба да бъде тяло Господне е онова, което прави Възкръсналият след Гроба – отива в Единосъщието. Това е голямата истина. Другото е хората да се правят на скръбни, след това да отидат да седнат на трапезата и дори да се понапият и да се веселят. Не, не е това!

Учението Път на Мъдростта казва, че Възкресението е Живот, а това характеризира смъртта. Хората още се колебаят в битката умиране и смърт. В смъртта може да чакате Възкресение, защото тя е на личност, а умирането е на света, каквото имат животни, растения... Когато направите тази разлика, ще знаете, че смъртта ще стане добродетел.

Голямата истина е, че човекът е един еволюиращ бог, и това е, което му дава основание на Възкресение. Имало е възкресения и преди Христос – Той не е белегът на възкресението. И Озирис е възкръснал, и Адонай е възкръснал, и Дионис е възкръснал, и още много други са възкръсвали. Но са възкръсвали с Мирова енергия, която идва отвън навътре, а не с Мировата енергия, вложена в самия човек. С вложената енергия той трябва да извърши Самокръщение, та Висшата духовна сила да пръсне материята. Възможно ли е материята да бъда пръсната? Възможно е, нещо повече дори! Но можете ли да понесете събудения Кундалини, можете ли да направите тази властност, за да кажете с отговорност Възкресението е Живот?!

Ще има ли човекът единство между смърт и живот? Защо смъртта е дала антипода безсмъртие или защо безсмъртието е родило антипода смърт? Защото са реалности. Още навремето египетският бог Тот е казал: „Хората са смъртни богове, а боговете – безсмъртни хора“[4]. Той не казва, че слонът е безсмъртен, не казва, че голямото дърво е безсмъртно... Те умират, за да се връщат, но нямат смърт. Смърт има личността. Тя има лично Дихание, предавано във вековете, в хилядолетията.

От това може да се прави тайнство, но не е тайна идеята за Възкресението. Даже, шеговито казано, една нова теза се прокарва – че е бил оживен Иисус. И след оживяването бил отишъл в Индия. Това не е ли едно от най-големите признания за наличието на Иисус, Който е бил на разпятие? Бил полят този гробник със 100 литра миро[5], от което Той успял да оживее, и след това Го пращат къде ли не. Щом има оживяване, не е ли реално признание, че тази Личност е била и че тя е носела един Кръст, че е разпната и свалена от Кръста? Това е, което наричаме мнима смърт. Мнимата смърт всъщност е смърт на тялото и будност на астрала.

Възможна ли е обаче тезата – като ви полеят със 100 лит­ра миро и ви обвържат с платна, да се съживите? Казал съм, че водата е астралният образ на Светлината. (Японците го доказаха.) Може ли чрез този прилив на вода да стане съживяване? Може. Това ли е решение на големия въпрос? Приема се една Голгота, но не може да се приеме едно Възкресение... Не се обвързвам с това, че се слагат Йосиф Ариматейски и Никодим в идеята на оживотворяването на Иисус.

Реалността на Възкресението е безспорна. Вътрешната потреба на среща между черепа на Адам и Кръста на Христос е безспорна. Нейните знаци са очертани в историята. И битието на Адамовото поколение трябваше да свърши своето тайнство Възкресение. И то го свърши.

Тезата да се твърди, че до гроба е бил Иисус, а след гроба започва Христос, обяснява ли къде изчезва Иисус? Без Иисус би ли имало Възкресение? Не, защото Помазаничеството е благоволение на събудени енергии в Иисуса, в човека. Този, който иска да намери обяснение, трябва да го търси в себе си и да не слага под ключ онова, което е сътворено, защото Сътворителят го чака.

Иначе какъв е Пътят? Само еволюция ли? Не. Единосъщие! А проблемът е от Единосъщието нататък какво ще правите? Ставате Сътворци. Тогава защо да няма една планета с поселници Богове, които ще създават други планети? Можем ли тогава да кажем, че Възкресението е Живот, щом можете да бъдете Съсътворители? Логично и безспорно е, че бъдещият човек ще е Съсътворител!

Едно хрумване, ако не направи творчество, увяхва. Идеята за творчеството е изразена в този единствен израз: Живот! А Животът не може да бъде ограничен с определенията, които еволюцията му дава. Затова Учението Път на Мъдростта сложи йерархия на Духовните вълни. За да не остави хората замръзнали в религии хиляди години. И виждате, че тотемът си отиде и приземеният Бог си отиде – Бог, който се гневи и прави потопи. Защо не дадем право на онова, което трябва да умира в своята еволюция, да е чрез потопи, а ще го предпишем на един Бог, който се чуди какви злини да измисли...

Има ли реален образ Възкресението? Да, сънят. Нощният сън е най-добрият образ на възможна видимост в нашето четвърто измерение. Защо бягаме от големите тайни? Защото навикът да живеем в подчинение на културни доктрини е по-властен от събудената ни отговорност. Учението Път на Мъдростта зове Децата на Деня да се събудят в своята отговорност и както е казано в Посланието за 2005 г. – да защитят своя Небесен и Земен Адам, защото: „Осветена бъдност е вече Пътят към Дървото на Живота!“[6]. Осветена бъдност! Имало е Възкресение и не е проблем на чудотворство, а на реално ползване на енергии. Така че един нов плод с енергия на Дървото на Живота е пред вашите нозе. А той е именно овладяната сила на Възкресението като наша даденост. Тогава безспорен остава дългът ни: Възкресението – Живот!

Още веднъж ви честитя големия празник. Трябва да ви кажа, че и в Британската хронологична енциклопедия е внесен като реален ден на Възкресението 8 април. Аз, разбира се, го празнувам повече от 40 години, защото за мен реалностите имат други измерения. Но все пак голяма култура е това, което направи тази енциклопедия – да съобщи датата на този празник – празника Възкресение Христово.

Според религиите, обаче, Възкресението трябвало да бъде съобразено с Пасхата, с еди-какво си... Първом Иисус Христос я е нарушил, Той е празнувал Пасхата един ден по-рано. И можете ли да си представите, че Той е в битие на Възкресение, а някои още Го държат в гроба? Другите пък – Той не е възкръснал, а те Го празнуват като възкръснал? Както датата на рождението, така и датата на умирането не могат да бъдат сменяни! А съображенията, които човекът има, са съображения, с които не сте длъжни да се съобразите.

Не мога да ви пожелая „весел празник“. За мен това е една изхабена дума. Какво значи „весел празник“?! По-скоро трябва достойно да се празнува и отговорно да се извърви Пътят.

Благодаря ви!

 

Пловдив, 09.04.2005 г.,
Етнографски музей

 

[1] Нур 1/2004, с. 19.

[2] Матей 3:17.

[3] Иоан 19:26-27.

[4] Шюре, Е. Великите посветени. София, Асоциация „Ирина“, 2003, с. 134. (Бел. ред.)

[5] Вж. Иоан 19:39.

[6] Нур 1/2005, с. 5.

Още от броя
Проглас, 2021/1   Ако осъществите Мъдростта, ще познаете Истината! Авторът си отиде и рече: Осъществете се! Традицията е временно бреме; Учението е ... Axis Libri (1/2021) Ако осъществите Мъдростта, ще познаете Истината! If you realise the Wisdom, you will know the Truth! Ж ... Съдбата – зов на божествеността Живейте с гласа на съдбата, а не с ехото! Пътят е определен. Пътят, който Бог е вписал в душите ни, е очертан и повелен. Олтарът ни е осветен, защото Мъдростта е Светлина. Остава несму ... Мъдростта – житейска съдба Мъдростта като житейска съдба е свобода на Бога в човека! Всеки Учител се съобразява с историческото време и с това дава измеримост според йерархията на познанието на човека. А всяк ... Мъдростта – тенденции в националния дух Месианското обричане! Щедростта на Небето е неизмерима, защото Онзи, Който дава, не може да бъде измерен. Тя винаги е по-голяма от възможностите на човека. Затова той винаги ще се учи ... Възкресението – следгробна властност Възкресението е присъствие в лоното на Отца! Няма по-властна дума за Бога от думата Живот. Никой не може да изтрие Живота, следователно не може да се освободи от Бог! Оказа се тясна ... Възкресението – Живот (среща) Среща Бях, за да Ме няма! Няма Ме защото Бях – Възкресението! (Звучи Молитвата на Мъдростта) Ваклуш Толев: Христос възкръсна, за да бъде одухотворен светът. А свет ... Възкресението – Живот (слово) Слово Бях, за да Ме няма! Няма Ме, защото Бях – Възкресението! Христос Воскресе! Благословени бъдете в Пътя, когато сте изходили своите Голготи! Който изходи своята Голг ... Мъдростта в скрижали – Съдба Мъдростта в скрижали   Съдбата е присъствие между вечност и преходност! Съдбата не е същност, а е енергия и услуга на еволюцията. Съдбата като господств ... Мъдростта в скрижали – Себесъдба Мъдростта в скрижали   Себесъдбата е принцип на Единосъщието! Себесъдбата е сила на извеждания Бог у човека. Себесъдбата е духовният корпус на свободата ... Мъдростта в скрижали – Карма Мъдростта в скрижали   Кармата е средство на развитието, а не изначален и вечен закон! Кармата първоначално е тенденция за развитие, след това – тенденция ... Мъдростта в скрижали – Прераждане и Карма Мъдростта в скрижали   Прераждането е идея за непреривност на душевната цялост! Прераждането е израз на ограничена безсмъртност. В основата на кармата и ... Мъдростта в скрижали – Предопределение Мъдростта в скрижали   Предопределението е сбор от нашето битие и възмездността пред Всемирността! Предопределението не е воля на Всевишния, а е лична воля и ли ... Мъдростта в скрижали – Предназначение Мъдростта в скрижали   Предназначението на Божиите пратеници не може да се осъществи без земна плът! Предназначението е воля на Бога. Предназначението н ... Мъдростта в скрижали – Предопределение и Предназначение Мъдростта в скрижали   Предопределението е власт на образа, предназначението – сила на подобието! Предназначението е силата да се изживее властта на предо ...