Среща
Бях, за да Ме няма! Няма Ме
защото Бях – Възкресението!
(Звучи Молитвата на Мъдростта)
Ваклуш Толев: Христос възкръсна, за да бъде одухотворен светът. А светът е, защото Отец в Единство с Него го сътвори. Затова е казано, че Децата на Деня ще са Съсътворители. Няма излишна съблазън в това. Има потребна отговорност и една приложност, в която трябва да се осъществим.
Сега не ни трябват милиони последователи. Трябват ни онези, които ще дадат Учението на Мъдростта. И те са именно Децата на Деня. В цялата Евангелска повест само на едно място Христос ги предрече, когато се явява на Своите ученици, които са отишли с кораб да ловят риба. (Те продължават професията си – тя не е била само символна, нито фиктивна, а е била реалност.) След като се завръщат от нощния риболов без улов, Той ги пита отдалече – имат ли нещо за ядене. Те казват – не. Тогава им дава Пътя: Хвърлете от дясната страна. Хвърлете от дясната страна – Деня на бъдещето. Но към тях се обръща с Деца...
Ето вижте, едва след 2000 години стана истина. Не ги нарича „на Деня“, защото не им беше дошъл редът. Но ги пита: „Деца, имате ли нещо за ядене?“[1]. Те нямат. И им казва да се простят с лявото, т.е. с миналото. Това, което стана – прощаване с миналото, извиква не един или два милиона, а 2 милиарда души да се простят с миналото. Пътят сега е ясен: Научи ни живи да бъдем в Тебе!
Разбира се, Възкресението има свои знаци и пътни направления, в които е било осъществявано. Както има този израз в културата на християнството, неотбелязан от никого: Деца... Виждате колко непринудено дойде сега Децата на Деня да имат нещо от Небето, което ще се „яде“. Защо не намери това наименование светът досега? Защото то не е на света, а на посветените в света!
Така че честитя ви тази голяма радост, Деца на Деня! Бъдете благословени! Осъществете се! Не е тревожно, че ги няма милионите. Важното е да дадете нещо, с което може да храните. А когато давате само хляба на традицията, огладняването е сигурно и пътят, тъй или иначе, отива до гробница, от която хората нямат възкресение.
Радвам се от сърце пак да се съберем и да се видим. Сега може да дадете преценка какво значи идеята да направим Дом на Мъдростта. А преди няколко години един от нашите приятели ми каза: „Ако Ви дам един милион лева, какво ще направите?“. Аз му отговорих: „Ще си купя телевизия“. Не телевизор – телевизия. Добре, обаче нито аз видях милиона, нито телевизия си купихме. Но тогава веднага казах: списание! И то списание Нур – негаснеща светлина, Възкресенска светлина.
Така че, Децааа... – рече Той – имате ли нещо за ядене? Ние казахме: Дойде Денят ви, Деца на Деня! – това е голямата тайна.
Петър Николов (председател на сдружение „Общество Път на Мъдростта“): Уважаеми Учителю, уважаеми гости и приятели! На днешното тържество е естествено наистина първо да се съберем тук, в Дома, защото Домът на Мъдростта като естество е отражение на Синовността в социалност. Домът на Мъдростта като институция защитава и утвърждава именно Възкресението, но не като феномен. Защитава го и го утвърждава като живот. Затова днес ние изпитваме необходимост да бъдем тук, защото принадлежим на Учението Път на Мъдростта. И за нас Възкресението е култура, Възкресението е нова социология – планетна, така както го нарече Учителя.
Светлозар Нанов (управител на Дома на Мъдростта): Уважаеми Учителю, уважаеми събожници! Не само аурата на този ден Великден е предмет на нашето внимание и признание, но и аурата на Децата на Деня е в духовното предназначение на това Мирово тържество, както каза Учителя. И неслучайно този ден е и Ден-празник в нашия празничен календар – Празничния календар на Общество Път на Мъдростта...
Учителю, Вие ни учите на Словото-празник: Научи ни да възкръсваме! Благодарим Ви!
Ваклуш Толев: Идеята за Възкресението ще си остане в планетата социална същност – планетна социалност. Но и Божествена същност – планетна Божественост, която ви прави Единосъщни. Тогава светът ще има прилива на нещо, което ще освободи вързаните, които предишните религии са оковавали в различни свои пластове било с добро намерение, било с гнева на техните божества. Но същественото е, че на планетата Земя Децата със своето Учение – Път към Бога, ще дадат Свобода. Тази велика тайна Христос остави – Аз съм Пътят, Истината и Животът. А Знанието на Истината е Свобода!
Тази голяма идея е бъдещето на нашата планета. Тогава много странности ще настъпят. Ще има една планета, която ще бъде утроба на богове. Митологията предшества това като въображение. Няма по-голямо въображение от митологичното. То от стихии направи богове, които много лесно след това можеше да бъдат пратени в забвение. Но човека няма къде да го пратите освен в това, което казахме: в една нова планетна социология, в това намерено царство – човекът бог в развитие. Хермес беше казал смелата мисъл, че човеците са смъртни богове, а боговете са безсмъртни човеци. И безсмъртните, и смъртните ще изходят еволюцията на взаимното си Единосъщие в Бог, Който не се разделя и Който ни акумулира.
Така че, Деца на Деня, това е вашият Път.
Благодаря за всичко!
Със съкращения