Възкресението – следгробна властност

Арxив | брой 1 / 2021

Възкресението е присъствие
в лоното на Отца!

Няма по-властна дума за Бога от думата Живот. Никой не може да изтрие Живота, следователно не може да се освободи от Бог! Оказа се тясна и планетната плът, наречена гробница, защото Животът я одухотвори с една от най-великите идеи, която човечеството след това изповядва – идеята за Възкресението. Тази голяма тайна е с единствено име: Бог – Живот!

Има неща, с които човекът привиква, но има и неща, които променят човека, за да се освободи от навик. Възкресението е големият катализатор, който смени битието на човечеството! Имало е възкресение на личности, но не е имало идеология, не е имало идея за Всемирността, в която е сложена тайната на човека, че е еволюиращ бог. Митологиите оставиха отделни божества, които са възкръснали. Но те не предоставиха на човека правото на Единосъщие с Бащата. Оставиха една от най-големите трагедии, която човечеството изживява – идеята за власт като порок и добродетел. Зевс унищожава Кронос. И живее също в страх... Следователно страхът стана воля в идеята за власт с цвета на порока, надкрачвайки живота като добродетел, белязана от Бог. Тъжна реалност – порок и доб­родетел, това е властта. И тогава страхът ни предостави формула за общество и покорност на синовете.

С Духовната вълна на Митологията човечеството живя хилядолетия. А в религиите на Правдата хората търсеха своя Бог само вън от себе си. Едва Христос върна Бог в човека. Човекът не е при Бога, защото Той няма тази нужда. Но човекът е Богоосезаема необходимост. И у човека е Бог, Който ние трябва да изведем. Започна вече битката за обожествяването – тази велика тайна. Не ние сме при Него – Той е у нас и иска да излезе. Той е, Който трябва да ни покаже, че е реален в Своята мистична даденост и в същото време тази мистична реалност ние я живеем. Тогава нямаме основание да се тревожим от привилегията, че сме синове Божии и да изживяваме неудобството, че можем да бъдем и синове човечески.

Синът Човечески е даденост като Богоосезаема необходимост, Синът Божий е мистичната реалност, че сме извели Бога! Това направи Христос – единствен в цялата култура на човечеството. С това донесе свобода от страх, защото човекът изповядваше Божество, Което го е направило грешник; човекът изповядваше Божество, Което го застрашава; човекът изповядваше Божество, Което го унижава, че той не е Негово дете. Дори не можеше да спомене името на своя Баща...

Христос освободи човека. Неговата велика тайна е, че планетата се оказа в невъзможност да Го задържи. И затова Той, като възкръсна, каза: „Дерзайте: Аз победих света“[1]. Възкресението е Живот, а Животът е единственото, чрез което Роденият се вижда. Роденият Бог Син е Единосъщ с Отца Си!

Преди да стане това, трябва да се изходи една голяма пътека на личната Голгота, на великата тайна да се трансформира страданието в развитие. Така ще се срещнат черепът на Адам с Кръста на Христос – една от най-невъзможните в предишните изповедания на човека срещи – среща на сътворения с Родения. Победата на Духа над материята дойде, след като властта на планетата не можа да Го удържи, тъй като Духът е създал плътта. Христос направи този показ – за да няма друго по-властно от това, че Бог и Живот са едно. И Си отиде при Своя Баща.

  • ...Възкресението е Богораждане – не Боговъплъщение,
    Боговъплъщението е отделяне, Богораждането – Единосъщие!

Това, което Възкресението ни предостави, е Синовност, макар и наречена Втора Ипостас. Именно Синовността е даденост Синът Човечески да няма неудобството да си извоюва правото на Син Божий.

В доктрината на Правдата човекът няма правото на божественост. Когато няма правото да каже името на Бога – Иахве, той е лишен от ритмиката на това, което нарекох глас на съдбата в будния човек, който трябва да стане един събуден Бог.

В религията на Любовта се предоставя на човека правото на взаимност с другия. Предоставя се и правото на Синовност като идея за Възкресение, и Голгота като Път на среща между черепа и Кръста, и Гробницата като преданост, в която земята трябва да вземе своето, а Небето да получи своето. За първи път човекът стана Единосъщ Син на Отца Си! Това е Моят възлюбен Син, но „това е и Моят Единосъщ Син“! Изведеният Бог от човека рече: Аз и Отец сме едно!

Дойде и Духовната вълна на Мъдростта, която първа си позволи в световната култура да каже, че будният човек е един събуден Бог; че човекът е непокорен, неприемащ вечно съжителство с утробата на земята и в никакъв случай – постоянно присъствие в Небесата, а само в лоното на своя Отец. Възкресението не е присъствие в царствата Небесни – Възкресението е присъствие в лоното на Отца! Затова Христос е Единосъщ.

  • ...Възкресението е знакът на Единосъщието!

Ето защо този, който не се е изживял като Възкресение, ще има царства Небесни, които ги делят там на Рай и Ад, но няма да е в лоното на Отца. Защото Възкресението е идеята на една култура – културата на Единосъщието.

Една от най-големите идеи е идеята за свобода от съдба – това е и великата тайна на Възкресението! Другото е празнуване, което като формула за пребиваване и усвояване на известна догматика или усвояване на известни правила е удовлетворение на ума. Но ако сърцето е достатъчно будно в отговорност, то прави бъднина.

Другата Духовна вълна – на Истината, ще ви даде право на присъствие в Бога! Защото вие не може да присъствате в Него, ако нямате Истината. Но Истината е само право на присъствие, не още Живот! Право на присъствие у Бога – това човечеството ще догонва в хилядолетията.

Истината пък, както Христос каза, ще ви донесе свобода. Виждате ли как беше качил Своята йерархия за свобода от съдба: „Истината ще ви направи свободни.“[2]? Именно тази Негова истина, с която изповяда Отца Си като Единосъщие, като каза Аз и Отец сме едно, Му даде правото на Възкресение.

  • ...Възкресението е образ на Свободата!

А свободният може да живее, защото само Бог е Живот! Затова казах изначало, че няма друга дума, която може да каже толкова властно що е Живот? – Бог! Що е Бог? – Живот! Само Бог е Свободен! Свободата е част от жертвата, която Бог у нас прави за нас. Жертва заради човека, защото Той няма нужда да бъде в признание за Себе Си, а в благодарност, когато роденото Богоосезаемо Му връща своята енергия за съ-Сътворителство.

И точно тази йерархия, която Иисус Христос можа да извърви, определя границите на предаността. Измерение, което не позволява да ви обземе страхът на културата на невежеството. Нищо обидно няма, че тази култура е наградена и че тя е хилядолетно властна. Няма обидност, но има непросперитет. Когато човекът остане в стадия на homo sapiens („най-върховното постижение“ сега на културите), забравя homo deus.

Къде е тази тайна? Трябва да минем през гробницата и да си направим крила (като Дедал, който излезе от лабиринта) – да излезе Духът ни от „гробницата“ на материята. Живият във Възнесение – това е идеята за крилата. Някои са с крила – това са ангелите, но те нямат Възкресение, нямат нашата еволюция. Те не могат да кажат, че живеят – те могат да кажат, че правят услуги. Човекът в Учението Път на Мъдростта служи, той не прави услуги – той не е кореспондент, а е свободен от Себе си заради служението. Няма по-велика тайна от това да се освободите от Себе си.

Тази тайна трябва да се разбере, за да можем да бъдем освободени от това, което наричам култура на бедността, на която обаче не можем да не предоставим право в йерархията на Духовните вълни. Но не може човекът да се спре само в това, какво е казала Правдата, в която продължават още да живеят; не може да остане само в митологичното съзнание... Светът вече трябва да се освободи от скръбта, която сменихме със съвест, а съвестта ще я освободим с Живот. Съвестта е будната отговорност, чийто последен знак е Възкресението.

Както не е обидно да си син човечески, така не е и недостижимо да бъдеш Син Божий!

  • ...Вложената тайна – човекът бог в развитие,
    е енергията на Възкресението!

Възкресението като енергия е това, което не е неудобство да се наречете Синове Божии, но трябва да изнесете Кръста на Голгота, трябва и да простите на онези, които не знаят какво вършат. Христос не рече: „Не вярват в това, което Аз им казах“, макар че Той даде Учението на вярата – чрез Любовта. Той каза: Прости им... и онова, което тепърва имаше да се прави: ...те не знаят. Защото енергията на Духовната вълна на Любовта владее повече от две хилядолетия, но тя също ще си отиде – както стихийните богове владееха хилядолетия, но ние ги овладяхме и се освободихме от тях. Така ще направим свобода и от предишните моления. Свобода заради Самия Бог, заради Самия Живот! А живее само Бог, ние съществуваме!

Посланието за 2001 г. беше кръстено Живототворчество[3]. А приложната животворящност е най-тежката... „Защо търсите Живия между мъртвите?“[4] – рекоха ангелите до Гробницата. Живият – това е Живототворящият!

Едно е вярно – че човекът е сътворен от Бога и носи самия Живот. Как ще наречете това – Кундалини, Диханието или подобието, няма значение. Но можем да станем Съсътворители. Голямата идея на Възкресението е точно този преход. Това е идеята на развитието ни на нашата планета – да се очовечим и да раждаме формули, после с Мирово съзнание да правим Богооткровения, за да раждаме Божественост.

Другото е да се каже, че има една via mala – път на злото. И да вървят десетина души с тежък кръст на гърба, с голи гърбове, зад тях да вървят бичебийци. Тази илюзорност, че повтаряме Голгота, е обидна. Обидна е за човека като непрозрение, обидна е за Бога, че Го унижаваме – че трябва Неговото дете да бъде бито, за да има Бог; че трябва Неговото дете да бъде малтретирано, за да възкръсне! Това не е битие – това са школите на възпитанието, които и в Далечния Изток още стоят.

Идеята за Свободата не е насилието. И Христос много добре каза: Царството Небесно се взема насила[5], а някои искат да го вземат с насилие! Къде тогава остана голямата идея, която безспорно Бог е вложил – идеята, че материята трябва да бъде одухотворена? Ако ти не я одухотвориш, как ще излезеш от тази утроба – от гробницата на Йосиф Ариматейски?!

В гробницата на Йосиф Ариматейски бяха положили един Син Човечески. И когато отидоха да Го помажат по правилата на тази планета, те не Го намериха, защото Той беше Син Божий. Когато вече сте в лоното на Отца си, няма защо да ви помазват. Защо да ви помазват? За да се изпълни някоя добродетел, която правилата на възпитанието са наложили? Или да ви простят някакъв порок, защото незнанието ви е вкарало в непристойно деяние? Това ли е култура? Да, беше, обаче се отживя. Ако човекът можеше да съзнае предназначението си, отколе, отколе културата му щеше да бъде друга. Но трудно се възпитава една материя. А възможно ли е вече със знака на Възкресението? Да.

Човек всеки ден може да удовлетворява будност в своята гробница. Древността му даде крила, Христос му даде Възкресение. Даде и битието на бъдещия – Възнесението в идеята за Единосъщие. Другото е, както казваме – да вървят след вас бичовете, да плачете, а да не разберете, че Христос даде всичко за всички, а на Себе Си – лоното на Отца. Разпнатият на Кръста на Възкресението слезе, на кръста на доброто отиде в Рая, а на кръста на злото остана. И кръстът на злото чака някоя сила да го взриви, защото го държат на Голгота още. Това прави една от най-големите идеи, които оставихме: Злото е нееволюирало добро!

Всеки миг човек е на едно разпятие! Всеки миг. Той е и така създаден, за да може да извърши битката между Духа и материята. Ние не можем да скърбим, че човечеството е вървяло грешен път. Не! Човечеството вървя път, но както казах­ме в Посланието за 2001 г., сега ние сме длъжни да обезгрешим пътищата на човечеството, да не позволим да му остане в продължение на нови хилядолетия знаменателят на греха. Безспорно човекът трябва да има добродетели, за да има право на Възкресение, за да има правото на Христос – Единородният и Единосъщият.

Когато Иисус Христос излиза от гроба, отива край езерото, където намира Своите ученици и ги пита дали имат нещо за ядене. Те отговарят, че нямат. Това е едно голямо признание, че без Него нямат ядене. Има ли някой по-богата трапеза от Неговата – тогава на Любовта? Няма. Има ли някъде сега по-богата трапеза от идеите на Мъдростта? Няма.

Така че и вие, когато отидете на трапезата на Мъдростта, трябва да научите какво е Учението на Мъдростта като Път. Да знаете, че голямата идея на реализираното Възкресение е одухотворена материя. И да разберете, че предаността е част от голямата тайна на жертвата.

Трябва вече да отговорите на бъдните поколения, които ще ви питат, че имате нещо за ядене. Защото вие сте Деца на Деня! Вие ще дадете осмислена великата тайна на Възкресението! Не радостта от традиции – не хороводството, не лазарското играене, не митологичните обреди... Не. Голямата тайна на Възкресението е: Аз съм Животът, както рече Христос.

Така че този голям ден е най-великото достойнство – да се освободите от съдбата, за да можете да направите вашата еволюция в услуга на Сътворителя си. А Той ще ви освободи от нея. Еволюцията също ще си отиде, но Животът – никога. Познанието на Живота е вивисекция на Бога у нас! И с прозрение или пък със знание, или само с будност, или само с усещане човечеството извървя път. Сега обаче е поласкано във величието си и така, без да съзнава – унижено в предназначението си.

Не може на връх да отидеш, без да си тръгнал отдолу. Олимп е само планина, няма ги вече олимпийските богове. Атракция. Идея за минало, обвързаност, която спъва. Имаше Зевс, имаше Посейдон, имаше Афродита... – стоят в музеите. А онзи, който ги извеждаше в поклонение и живот, се качва на освободения връх и пие богосъзнанието си в това, че е надживял стихийните богове. Така ще пие в съзнанието си, че е надживял Правдата, както Христос я надживя. И тогава, когато е „Аз и Отец сме едно“, тогава ще може да каже: „победих света“! Но ще свърши ли битието? Не. Какво ще се роди? С каква дан на преданост ще правим нови чеда? Науката може да освидетелства онова, което са правили боговете. Да клонираме човека. Но клонирането е трябвало вече да го има като възможност – не може да се направи от нищо. Има го, защото Бог сътвори човека и след това от него клонира Ева – живота.

Има само една единствена тайна – тайната Аз и Той сме едно! По-голяма възхвала за човека от това няма, но и по-труден път от този, който трябва да се изходи, не е посочен. Свобода от трудния път направи Възкръсналият. Тази голяма тайна получи едно име, което дадох – Възкресението е надгробна властност. Направете го!

Честито ви най-потребния ден – Деня на Възкресението! Направете го като вътрешна мистична реалност.

  • ...Голгота е една мистерия на човека,
    Възкресението – една Мирова мистерия!

Изходете този път като лична мистерия и се слейте с Мировата, Всемирната мистерия: човекът – Христос, Единосъщ!

Това е, което ви чака. Възкресението е потреба на всеки. Ако е достойнство да бъдете синове човечески, не се страхувайте да бъдете Синове Божии. Направете го!

Дързостта на Христос е отваленият камък на земната ни гробница. Не събуждайте съмнение, че сте получили наградата, която Пътят на Възкресението ви предоставя. Нека не обиждаме Онези, които са чертали пътища, казали са истини и са направили възможен Живот! Възкресението е Живот!

На добър Път!

 

София, 08.04.2001 г.,
читалище „Райко Алексиев“

 

[1] Иоан 16:33.

[2] Иоан 8:32.

[3] Нур 1/2001, с. 13.

[4] Лука 24:5.

[5] Матей 11:12.

Още от броя
Проглас, 2021/1   Ако осъществите Мъдростта, ще познаете Истината! Авторът си отиде и рече: Осъществете се! Традицията е временно бреме; Учението е ... Axis Libri (1/2021) Ако осъществите Мъдростта, ще познаете Истината! If you realise the Wisdom, you will know the Truth! Ж ... Съдбата – зов на божествеността Живейте с гласа на съдбата, а не с ехото! Пътят е определен. Пътят, който Бог е вписал в душите ни, е очертан и повелен. Олтарът ни е осветен, защото Мъдростта е Светлина. Остава несму ... Мъдростта – житейска съдба Мъдростта като житейска съдба е свобода на Бога в човека! Всеки Учител се съобразява с историческото време и с това дава измеримост според йерархията на познанието на човека. А всяк ... Мъдростта – тенденции в националния дух Месианското обричане! Щедростта на Небето е неизмерима, защото Онзи, Който дава, не може да бъде измерен. Тя винаги е по-голяма от възможностите на човека. Затова той винаги ще се учи ... Възкресението – следгробна властност Възкресението е присъствие в лоното на Отца! Няма по-властна дума за Бога от думата Живот. Никой не може да изтрие Живота, следователно не може да се освободи от Бог! Оказа се тясна ... Възкресението – Живот (среща) Среща Бях, за да Ме няма! Няма Ме защото Бях – Възкресението! (Звучи Молитвата на Мъдростта) Ваклуш Толев: Христос възкръсна, за да бъде одухотворен светът. А свет ... Възкресението – Живот (слово) Слово Бях, за да Ме няма! Няма Ме, защото Бях – Възкресението! Христос Воскресе! Благословени бъдете в Пътя, когато сте изходили своите Голготи! Който изходи своята Голг ... Мъдростта в скрижали – Съдба Мъдростта в скрижали   Съдбата е присъствие между вечност и преходност! Съдбата не е същност, а е енергия и услуга на еволюцията. Съдбата като господств ... Мъдростта в скрижали – Себесъдба Мъдростта в скрижали   Себесъдбата е принцип на Единосъщието! Себесъдбата е сила на извеждания Бог у човека. Себесъдбата е духовният корпус на свободата ... Мъдростта в скрижали – Карма Мъдростта в скрижали   Кармата е средство на развитието, а не изначален и вечен закон! Кармата първоначално е тенденция за развитие, след това – тенденция ... Мъдростта в скрижали – Прераждане и Карма Мъдростта в скрижали   Прераждането е идея за непреривност на душевната цялост! Прераждането е израз на ограничена безсмъртност. В основата на кармата и ... Мъдростта в скрижали – Предопределение Мъдростта в скрижали   Предопределението е сбор от нашето битие и възмездността пред Всемирността! Предопределението не е воля на Всевишния, а е лична воля и ли ... Мъдростта в скрижали – Предназначение Мъдростта в скрижали   Предназначението на Божиите пратеници не може да се осъществи без земна плът! Предназначението е воля на Бога. Предназначението н ... Мъдростта в скрижали – Предопределение и Предназначение Мъдростта в скрижали   Предопределението е власт на образа, предназначението – сила на подобието! Предназначението е силата да се изживее властта на предо ...