Мъдростта – тенденции в националния дух

Арxив | брой 1 / 2021

Месианското обричане!

Щедростта на Небето е неизмерима, защото Онзи, Който дава, не може да бъде измерен. Тя винаги е по-голяма от възможностите на човека. Затова той винаги ще се учи от това, което му оставят Боговете, или каквото му дават неговите Учители. И отговорността е, която трябва да понася щедростта. Нашето бдение е знак на тази отговорност. Отговорност, която ни е извикала на служение в името на Мъдростта – Път на Мъдростта!

Ще спра вашето внимание върху една тема, която е много странна и която е неизбежно необходима. Тема, която вече има място, след като бе характеризирана историята на Духовните вълни и бе казано какво представлява Духовната вълна на Мъдростта – какви концепции оставя, какви чувства събужда, какви служения изисква от това, което се нарича човек. И след като бе сложен Триъгълникът с онази змия, за която Христос безспорно бе дал Своя благослов и признание: бъдете кротки като гълъба, но мъдри като змията[1].

Разбира се, този Триъгълник като символ на Духовната вълна на Мъдростта вгърна в себе си цялата еволюционност на нашата плът. Плът, която безспорно не е само тление, защото в нея е влязла осветеността на Диханието, в нея е влязла будността на ума... От тях са се раждали концепции на въображението, които са създавали цивилизации и култури, създавали са религии, чиито неизчерпаем кладенец е давал жива вода, както казва Христос на самарянката[2].

В йерархията на Духовните вълни са минали много действия и знания, с които се е изграждала човешката същност до онова, което нарекохме Мъдростта – битие, Мъдростта – трапезен хляб на живота ни. Мъдростта, която ни изведе в познание на човека с неговите съставки и със седемте чакри, в които тази вечна будност, наречена Кундалини, или Змия-Огън, му е давала прозрение. Прозрение не само за присъствие и овладяване на себе си, а и право на пробудения да остави белег с голямата идея, наречена жертва – белегът, наречен Възкресение.

Възможно ли е Възкресението? Не е проблем само на Син Божий, извършено е и от Син Човечески. Значи възможно е! Имаме ли преди Иисус Христос исторически стълбове, които световната история познава за възкресение? Да. И Дионис, и Озирис, и Адонай са давали индивидуални моменти на възкресение.

  • ...Чрез Духовната вълна на Мъдростта
    човекът ще спре да живее със страха, че е смъртен.

И ще се освободи от себичността си. Той никога не може да бъде откъснат от онова, което се нарича негово Мирово присъствие и което се нарича Богоосезаема необходимост. Защото, когато Бог Отец прави Сътворението, ние чуваме гласа: Да сътворим човека, но сътвореният човек получава и това, което наричаме Божественост – Диханието, дадено лично от самия Сътворител.

Значи имаме два съвсем различни етапа: сътворен е човекът от цялата плът на планетата и му е вложено Диханието. Безсмъртието е вложено още в акта на Сътворението! После на Адам му се казва: Заспи, за да мога да извадя от тебе Ева − живот. След това събуденият Адам свидетелства, че носи живот.

Сътворението оставя паметни знания в човека. Паметно знание е дързостта той да си вземе плод на знанието. И след това го пращат на земята, за да се изгради: ora et labora – да се моли и да работи. Той е трябвало да си направи и олтар, за да се потърси в единство със своя Сътворител. Адам и Ева изграждат дом, който е и храм – дом на семейството, който е и храм на молитвата във взаимност, защото двамата са една плът[3]. Ето как сме се изграждали.

Още в изначалните векове на исторически белег човекът оставя след себе си дири, дири на грижа; след това – на приложна воля за благополучие и събудена потреба от радост. Разгръща будността си да принесе нещо, в което трябва да удовлетвори своя копнеж. Този копнеж безспорно е трябвало да бъде най-напред към тази радост, която очите му дават, която след това сърцето му иска, и после одухотвореността да го направи жрец. Жрец, който служи на Небесния си Отец. А Той в неговата вътрешна повеля му е изграждал таблици на добродетелите. За да може във взаимност да се гради целостта на семейството, пътя на племето, готовността на държавата и след това духовната огненост на националния дух. Така че тази голяма пътека човекът е ходил с хилядолетия...

Един човек може ли да гради национален дух? Да. Както една главня може да запали след това цели огньове. Но е нужно тази главня да гори. Така около този огън на една личност, белязана с благодатите на това, което генната `и система и една духовна харизма са изграждали, се създава ядрото на пътя на националността. Около него гравитират пламъците на този огън и така се създава кладата на националния дух. Нещо, което е много странно – че може една личност да създаде национална култура, да създаде национално самосъзнание, да създаде национално битие. Никой не може да отрече правото на този, който ще дойде със своята главня да умножи огъня на националната потреба както в идеята на жертвата, така и в идеята на провиденцията. Така че всяка личност, която може да стане глав­ня, ще запали пламъка на духовната потреба, за да гравитира първо едно ядро около нея. След това то ще прави история и ще дава път, то ще дава добродетели и култура на онова, което се е събрало... А този, който иска да запази пламъка за себе си, той никога няма да направи клада на жертвата.

Много често съм си служил с един изключителен пример – за величието на Дидона. Дидона, която е влюбена и приютява Еней. Когато осъзнава, че по волята на Юпитер Еней трябва да отиде в друг кът на земята, за да създаде държава, тя се качва на кладата и го освобождава. Това е прозрение – да дадете правото, да освободите любимия! Защото той трябва да прави история, той трябва да сложи главнята на национално битие, на онова, което след това произтече в хилядолетие – мощни империи и държави. Така човекът прави своята огнена жарава, на която поставя своите страсти, които трябва да освободят онзи, който създава битие. За да се направи, както казвам, чрез волята на цезаря – история и път, и чрез молитвата на жреца – религия и култура.

И тази огненост, която изгражда националното ни битие, ние я намираме приложно във волята на нашите цезари и в молитвата на нашите жреци. Точно това е темата: „Мъдростта – тенденции в националния дух“. Разбира се, когато говоря за националния ни дух, не е проблем на шовинизъм. Не. А на притежание, на утробно зряло съкровище за бъднини, за да даде една нова култура – на Новата Духовна вълна. Вълната на Правдата мина, на Любовта мина, дойде Мъдростта. Така че нека не се ограничаваме в клетката на шовинизма или на национализма.

Когато говорим за нация, повече трябва да говорим за културно-духовна общност, не за общество. То е един вид субстрат, който е изведен от поселниците на дадена земя със своята териториална цялост и държавна власт, със своята култура и вероизповедание. Но всичкото това в даден момент може от общество на поданици или граждани да прерасне в една национална социално-културна духовна общност. Общност, за разлика от общество. Общността е духовно обединение.

Духовната вълна на Мъдростта праща своите лъчи към националния ни дух за надкрачване на това, което вековете са оставили със своите доктрини за религиозна битийност, за нравствени начала и градации и с приложната воля човек – човек. В нея всеки трябва да приеме както жертвата за другия, така и потребата за сработване. В тази отговорност ограничението е само историческо, но не и Космическо. Човек живее в ограничението на своето историческо време, но той присъства в безвремието на Сътворителя, Който го е извикал за пътища по-далечни от тези, които времето му предоставя. И когато говоря за Мъдростта като тенденции в националния дух, нека не се сметне, че ограничавам само до нашата възможност. Безспорно Мъдростта като Духовна вълна, която влиза в битието на Третото хилядолетие, не е предназначена само за нашата историческа съдба. Логично е тя да даде трапезен хляб в битието на човечеството, както са дали Ученията, които градирах като Духовни вълни.

  • ...Националният ни дух има един особен знак
    – знакът на провиденциалния белег!

Не знакът на привилегията, а на провиденцията. Това е вече другата дан – харизматичната дан, с която дадени народи са белязани – месианското обричане.

Човекът има своето основание, след като е излязъл от утробата на Всемирността, в съответната планета да създаде и свое битие. Всемирността, след като е дала своята Дихателност, своята духовна осветеност, отработва на Земята седем Коренни раси, всяка от които носи по седем подкоренни раси. А по ск`алата на определен принцип една подкоренна раса в съответната Коренна раса става утробна майка на бъдещата Коренна раса. От тази схема следва, че не става въпрос само за изсипана благодат. Става въпрос и за тези, които са могли тогава, когато e трябвало да хвърлят, както казвам, своята космата дреха, да не са имали страх да вземат главнята на личната си будност. И с нея са осветявали пътя си, за да отидат малко по-далече от онези, които са се страхували от огъня.

Така онова, което предшества бъдната откровеност, за да се получи харизмата, не може да се каже, че е било някаква преизборност от страна на Твореца, а е прилежност на една лична воля в събудена възможност за свобода от всекидневие в жертва на бъдеще. И точно тук в националната ни история е мъдростта, която е давала просветление, макар и още не като Духовна вълна, а с тенденция на обречените. Защото в Петата Коренна раса нейната Шеста подкоренна раса трябва да стане майка на Шестата Коренна раса, с която българският народ – с една нова Духовна вълна – на Мъдростта, ще пречисти човечеството.

Това не значи, че човечеството не е имало своя мъдрост. Но тя е мъдрост на личността – мъдрост не само на посветения, мъдрост и на обикновения, която цели народи са нарек­ли народна мъдрост – не е изведена от това, което се нарича Духовна вълна. Както любов е имало в човечеството – още от сътворението му, като потреба за взаимност, като потреба за защита, като потреба за надмога над това, което страстите или това, което законът е диктувал. Но като Духовна вълна вече, Любовта е нещо изключително! Тя създаде в доктрината си постановките да простиш – да простиш и да обичаш врага си. Но да обичаш врага си е идея, която като социална програма трябва да кажем, че трудно се осъществява. Защото, когато другият е наречен враг, не може в него да видите себе си.

В Мъдростта ние сменихме думата „враг“ със събожник, защото Сътворителят не може да ви е създал враг. Не може другият, който е ваше подобие и подобие Божие, да ви бъде враг, а е ваш събожник. Враждуването е поведение на ума, който преценява, че някой е ограбил нещо от него или че някой го е докоснал с отрицателна енергия. Но несъвършенството и йерархията на невъзможността ви да се понасяте не ви прави врагове, а ви „прави“ нееволюирали в своето нравствено, социално и човешко битие. Затова трябва да потърсите тази голяма физиономия – на събожника, която в Духовната вълна на Мъдростта моделира бъдеще за свобода от човека. Щом в лицето на другите виждате божественост, няма да се изживявате в тревогата на себичността.

Така че мъдрост, както и любов вън от Доктрините, вън от Духовните вълни е имало. Всички митологии имат свои божества на мъдростта и на любовта, но е нямало Духовни вълни на Любовта и на Мъдростта, нямало е градацията на посветения в служение на Всемирността. Тази Всемирност в Учението на Любовта е вече от милиарди изповедници на Христовото Учение. Отделен е въпросът колко от тях са могли да приложат обичай врага си, отделен е въпросът колко са могли да простят...

Любовта беше най-големият смут на човечеството – смут, който е толкова очеваден. Защото Този, Когото чакаха, Този Син Човечески и след това Син Божий наречен, извърши превратност както в будността на съзнанието, така и в нравствените категории. Освободи Духовната вълна на насилието, която беше влязла като правна доктрина в кодификацията на отношението човек – Бог, човек – човек.

Какво още направи Иисус Христос – „Аз и Отец едно сме“[4]. Аз искам тази фраза да стане плът от плътта ни: Аз и Отец едно сме! Нещо, което в света не можеше до Христос нито да се помисли, нито в юдейската религия да бъде позволено, след като бе забранено да се произнася името на Иахве.

В битието влезе духовната енергия на Любовта, която все едно, че създаде нова планета! Предшества я енергията на Правдата. Какво рече Моисей на евреите, които бяха роби в Египет, за да им създаде тенденция за събудена енергия: Елате да ви изведа през Червеното море. А какво е Червеното море? Плетеницата на желанията в нейната най-ниска страст. Един зов за свобода от всекидневието на роба – роб, подвластен на страстите на личното си битие – на онова, което наричаме емоционално всекидневие. Извежда ги през Червеното море, за да се освободят от страстите на своя вилнеещ, неудовлетворен свят. След това ги поставя в пустинята, за да догорят, да бъдат изгасени в обикновеното човешко мислене, за да изгради след това социална формация – народ, който трябва да бъде подчинен на идея за държава. Изведените от пустинята получават Десетте Божи заповеди; прощават се, макар и твърде наказателно, със Златния телец, около който играят. Раждат идеята за богоизбрани, но и че хората са грешници... Но човекът, създаден от Бог, макар и в доктрината „грешен“, носи едно битие – битие за божественост, което безспорно го праща в развитие. Тази идея за божественост го призова да си създаде доктрина на нравственото поведение и на приложната воля.

За съжаление евреите освен олтари не оставиха култура. Оставиха, обаче, една институция на пророчеството, която за съжаление след това нито християнството като култура и вероизповедание, нито мохамеданството, което е малкият син на юдаизма, го защитиха и го приложиха. Дори нещо повече – внуши се, че пророчеството е до Христос.

Моисей и пророците създадоха тенденция за тяхната властна расова доктринерност и страстите останаха. Затова, като четем Стария Завет, ще видим толкова много безнравствености, че на човек му настръхват косите. Оправдание и възхвала на личното дело на евреите, колкото и смъртоносно да е било, макар че има заповед „Не убивай“. А тогава, когато дойде възмездието, да им дадат Стената на плача...

Червеното море си остана при тях. То е в душите им. Те взаимно, братята Исмаил и Исаак, още продължават да се изтребват. Продължават да се изтребват братята – детето на робинята Агар и детето на господарката Сарра. Защо продължават да се изтребват мохамедани и юдеи? Защото им липсва свободата от колективното съзнание, от расовия дух, който е стоял в доктрината на Юдея и който за съжаление още стои; защото още стои око за око, зъб за зъб.

Но епохата на това, което Моисей извика: Елате, за да ви изведа от Червеното море, отмина с идеята на Христос: Оставете мрежите и елате да ви науча да ловите човеци[5]. Духовната вълна на Любовта се възправи срещу Правдата, без да я отрича, но я ферментира. Най-добрият пример е с прелюбодейката.

Аз винаги протестирам, че в идеята за прелюбодейката го няма прелюбодееца. Къде е той? Защо не е доведен там? И вижте как Христос е степенувал идеята на грехолюбника, на прелюбодееца: Всеки, който е пожелал в сърцето си, вече е прелюбодействал[6]. Оказа се, че никой не е праведен, за да хвърли камък. Но там не е проблемът, че се отрече правда, а че се внесе една нова тенденция. Внесе се идеята за човека с неговата същност на личност и с това личността да бъде простена – най-голямата битка на Христос. Идеята за прощението – изгражда се взаимна прошка в това, че още никой не е праведен. Страшна е тази теза! Никой не е праведен и не може да хвърли камък, а трябва да намери в себе си духовна мощ да прости. Можете ли да си представите каква нова общност се изгражда?!

Виждате ли какви духовни енергии влизат в поведението – както в изграждането на личността, така и в изграждането на обществото, на племето, на нациите! Христос внесе във възмездността на закона за Правдата опрощението и смени престъпната безотговорност на ръката с идеята за съблазнената мисъл в сърцето. Човечеството трябваше да хвърли мрежите и да разбере, че прелюбодеянието е в мисълта, а деянието е порок.

Епохални конфликти е имало в човешката история! За съжаление няма да намерите обяснения никъде. Защото се иска прозрение, а не умуване. Иска се мъдрост. Богините на мъдростта в митологиите са един добър показател. От Сарасвати излиза човешкият род, Атина Палада пък излиза от главата на Зевс... С кого води битка Атина Палада? С Посейдон – с бога на водите. А какво е водата? Астралният образ на Светлината. И все пак, астралният `и образ! Вижте, мъдростта води битка с астрала. Когато Посейдон със своя тризъбец е искал да извоюва победа, Атина Палада забива своето копие, оттам израства свещеното маслиново дърво, което ознаменува победата. Ще продължава обаче тази битка. Но Духовната вълна на Мъдростта няма да се занимава само с астрала, няма да се занимава само с ментала. Защото тя създава Доктрина с принципи, макар че създава и добродетели като категории на нравствената ни възмога и пътища.

Атина Палада ще я видим и в една друга битка – с Арахна, когато си измерват величие. Арахна е била тъкачка със златни ръце... И с какво се измерва? Със своята човешка съвършеност, със своята човешка и земна красота, със своя ум, но не и със своята мъдрост. Арахна е била великолепна тъкачка и казва, че нейната тъкан ще е по-съвършена от тази на богинята на мъдростта...

Измеренията на мъдростта за обикновената совалка – на обикновеното човешко мислене, са били непознати. И точно тази легенда, тази мистична тайна разкрива, че човек не може да се съизмерва с мъдростта. (Не може сега, било с Учението на Любовта, с Учението на Правдата или с Митологичната цивилизация, човекът да се измерва с Мъдростта вече не като отделен белег, а като Духовна вълна, която изгражда Мирово знание за бъдещето на човечеството.) И какво се получава? Разбира се, Атина Палада ще бъде победител, защото е богиня, богиня на мъдростта. И тогава Арахна е преобразена в паяк – и продължава да плете мрежи. Плете ги умът. Това казва Христос: Хвърлете мрежите... Разбирате ли какви епохи са живени, какво се е изграждало!

Митологията не е детски приказки. Тя ни е оставила образци. Един Дедал сгражда лабиринт на остров Крит, но му е забранено да го напусне. Тогава той измисля крила, за да отлети. Митологията носи идеи за цивилизация и духовности, някои от които, бих казал, човечеството още не е открило. Никой не е открил това, което един Вулкан – богът на огъня, е можел да прави. Той не си е служил с това, което ние сега можахме да открием. Той си служи със словото като двигателна сила, като тяга за своето творчество. Това имаме да догонваме. Затова, когато говоря за Митологията, говоря за цивилизация като духовна култура.

Не обръщам страница от митологичната мощ и мъдрост, които крие безспорно индийската култура и философия. Там също има битка между човека и боговете. Но там на човека с неговото несъвършенство му е позволено изграждане чрез прераждане.

В пирамидата на историческите божества ние вече говорим за човека като един бог в развитие, като един зрим теогон. Това е голямата тайна. И безспорно не храним националния си дух вече с добродетели, храним го с онова, което някои наричат „безумие“ – вътрешното откровение. Човечеството се улеснява в неговата посредственост да нарече безумния във върховенството му, че е луд...

Посланието на Планетния Логос за 1998 г. постави зримия теогон не като изповедание, а като взрив в бъднината на историята. Каква беше другата тайна на това Послание, с какво Духовната вълна на Мъдростта заведе човека във великото изповедание? Със знание що иска Бог, какво чака човечеството и какво е позволила съдбата. Тогава ще разберете триъгълника – символ на Мъдростта, тогава ще разберете ролята на Змията Кундалини... Защото Духовната вълна на Мъдростта отваря зрението чрез събудения Кундалини. Какво каза Учението Път на Мъдростта? Нещо много естествено: Да освободим Бог в човека! Виждате колко големи разлики в историческото време и в историческото пространство са сплитали надеждата на човека в изклас, че той е един бог в еволюция!

Голямата тайна, с която трябва да тръгнете в Духовната вълна на Мъдростта (чиито безспорни тенденции са това, което прозрението позволява), е да се научите що иска Бог. Бог иска Себе Си от човека, защото му е дал Себе Си. Предназначението ви дава знание и що чака човечеството, за да можете да възкръсвате от Йосифовата гробница. И най-после това, което бе казано като битие на бъдещето: Живейте с гласа на съдбата, а не с ехото![7] Знайте какво ви е позволила съдбата, за да можете да извършите промяната, с която трябва да започнете великото си служение. И когато една личност получи правото в присъствието на едно начало – началото на мистичната зрялост, да се осъществи в неговата тайна, трябва да приложи това, което съм казал: не да имаш, а да бъдеш!

Една от великите тайни в посветеността е да знаеш, че не знаеш! И точно затова древните концепции, когато искат да определят Онзи, на Когото не може да се даде име, ще кажат – Безпричинна Причина. Защо? Тайната е, че не знаеш, защото не може да бъде изчерпана Безпричинната Причина. Не може човек да изчерпи и своя Отец, когато още е само зрим теогон. Една посветеност ви дава свещицата на знанието, с която знаете, че не знаете. И съвсем далече е от това, което Сократ рече: Аз зная, че не зная, ама вие и това не знаете – не, не. Тук нещата са много по-дълбоки в своята еволюционна тайна. Тук именно е Адам – конфликтът човек и Бог. В хилядолетията са водени битките...

Сега тенденции на Мъдростта, влезли в националното ни огнище, дават своите огнени езици. Защото нацията ни носи белезите на една съхранена потенциална възможност не само на просветление, а и на великата идея на служението. Това е голямата разлика, с която трябва да се познаваме.

  • ...Мъдростта сложи като съдба и култура
    душата, интуицията и причинността.

Тя надкрачва вековните доктрини, в които се разгърна хилядолетия битка – зло и добро. Вие ще го намерите в една доктрина на индийците – в „Махабхарата“ цели стихове има − как се е определила идеята за добро и зло. Тази идея още по-очебийно стои в юдейската религия, макар тя да е недуалистична. Добро и зло – в търсежа ви за знание. А знанието е характерна черта в националния облик на всеки народ. И безспорно Духовната вълна на Мъдростта направи взрив с доктрината: няма зло, има нееволюирало добро!

Разбира се и религиозните водачи не можаха да излязат от идеята „добро и зло“. И точно тук ние ще трябва да схванем и да съблечем от дрехата на миналото тенденцията за раздяла между добро и зло. Светът се освободи от дуализъм, но не се освободи от двубоя между човек и Бог! И тогава тайната на Духовната вълна на Мъдростта е да извика огнените въглени, с които човекът трябва да изгори своята разделност, за да създаде цялост, която в единството си ще се търси в злото като нееволюирало добро.

И не вече с призива прости ни, а научи ни. И точно тук остана голямата грейнала звезда на Христос – разпъват Го, а Той казва онова, с което Неговото Учение – Учението на Любовта, остави знак на бъдещето: Отче, прости им, те не знаят какво правят[8]. Не знаят... Затова казвам: Научи ни! Научи ни да възкръсваме, научи ни да се измерваме не с гордостта, която е оставена да плете мрежите на паяка – човешката мисъл, а с божествената мъдрост. Отделен е въпросът дали тази казън, която дава Атина Палада, е човешка или е божествена. Тук символите са по-мощни...

Речено е още от древното време: Боговете са безсмъртни човеци, човеците − смъртни богове. А когато митологичните богове стават лоши човеци, моята мисъл е: Време е богове, които станаха лоши човеци, да бъдат сменени с човеци, които са добри богове!

Така че искам да се спра какво даде Духовната вълна на Мъдростта като същности, които влизат в душевността на националния дух. Влизали са същности като предречие в онова духовно цяло, което един народ в историческия си път осъществява чрез последователността на социалната градация от личност, семейство, племе, държава, универсалност. Защото има държави, които бяха универсални, каквато е била Римската империя, каквато е била битката на един Наполеон да направи универсалност, каквито са сега нашите мъчения да интегрираме Европа с всички ония потребности, които историята е оставила. Прави се универсален храм, за да може едно общество в социология и в молитва да се изгради – с волята на цезаря и с религията да върви към просперитет, независимо от йерархиите. (Такъв голям конфликт се изживява на нашата земя, когато Аспарух идва със своята теза „държава и земя“ и среща други изповедници с други тенденции.)

Ето затова трябва да кажем какво прави Духовната вълна на Мъдростта – какви енергии, какви постулати, какви нравствени категории и какви молитвени приложности подава на човека. И в една таблица: „Мъдростта – духовен Път“, сложих­ме Основни принципи, Нравствени категории и Приложна молитвеност[9], за да може тази доктрина в своето осъществяване да остави това, което нейната върховна даденост `и беляза. А какво е то? Както казахме, месианското обричане, което е идея на Всемирното служение чрез една нова Духовна вълна. Разбира се, много по-голяма е дрехата, много повече са тайните, които ние в Духовната вълна на Мъдростта предоставяме: събудения Кундалини в действие, Третото око... Всичкото това, което изгражда мирогледа в отделния човек, можем да видим как докосва националния дух на българското съзнание. И дали то без свои огньове е било в битието на историята, или има нещо, което другите нямат.

Ще потърсим енергиите за своето осъществяване, с които да намерим хармонична даденост в единството си с Отца и с националния дух. С какво е дарен националният ни дух, за да може да възприеме тезата на Духовната вълна на Мъдростта? Коя е тайната на българския дух, на съдбовната харизма?

Между всички народи на историческото поле на тази планета Земя няма народ, който в своя начален, а след това и в своя още недовършен бит, да е имал толкова изчистено поведение на религиозно почитание към един Бог – без да има антуражи. Танг Ра беше сън... Един Бог, Който няма родител; Бог, Който не си е създал чеда богове; Бог, Който няма нито ангели, нито сатани. Това е странно за световната култура. Колкото и ясен да е монотеизмът на юдейството − там ще видим архангели, ангели, сатани, луциферовци, ще видим зли сили, ще видим пратеници в преизподнята... Да не говорим, че в митологиите сенките се разхождат в Адеса (където Орфей е свирил, за да изведе своята Евридика).

Тангризмът е най-съвършената религия на монотеистичното начало! Счита се, че такава е юдейската религия на монотеизма, въпреки че тя е предварена от един Аменхотеп IV в египетската култура. Той 150 години преди нея прави своята еднолична божествена почитаемост. Но разбира се, Египет – с хилядолетната си култура на политеистично поклонение – го унищожава. След това идва Моисей да даде идеята за монотеизъм, която провиденцията на Духа, на Космичната даденост, е трябвало да изведе, за да надкрачи човечеството митологичната цивилизация.

Така че тогава, когато светът е богат с хиляди божества, тогава, когато евреите имат монотеистична религия, пълна с вторични божества и с обреди, които ги свеждат до обикновеното битие, прабългаринът има само своя Танг Ра. Нямал е Ад, нямал е и Рай. Не праща нито една душа в преизподни, нито в Ад. Просто ние сме имали души, които трябва да осъществят служението на Небето. Имали сме изчистена божественост, която казва само едно: „Танг Ра е Небе. Танг Ра вижда, Той всичко знае“. Това е голямата тайна на духа на българина, за да го намерите устойчив и непобедим. Отделен е въпросът, че в своето историческо пътуване сме били влагани в подвластност, но малцина знаят подвластността за какво е била. Нашият народ има поговорката: „Ела зло, че без тебе по-зло“...

Наличието на националния ни дух като тенденция и като осъществена воля идва от благодатта, която Танг Ра ни дава. Дава ни това, което в източните религии се нарича Кундалини, а в християнството е Светият Дух. Духът, който в други народи може да играе само провиденциална идея за пророческа институция, а след това в християнството е в Троичната Единосъщност, Той играе ролята на осенител в прабългарската култура. Тази Сила се нарича Оренда! (Западът не знае толкова тезата за тангризма, колкото за орендизма.) Орендата е великата духовна сила, която Танг Ра дава, и то конкретно: във водителското начало – в главата на кхана, и след това като динамика в развитието – в опашката на коня. (В опашката на това, което наричам динамиката на онова време.) Виждате как се е преливала в народната същност духовна енергия чрез кхана и чрез коня.

Много народи са сложени в историята като конни народи, но никой няма тази благодат на Орендата. И затова ги няма в историята останали да свидетелстват. Това е голямата тайна на националния дух на българина.

Никой от изповедниците на юдейската религия не можеше да си позволи да спомене името на Бога − Втората заповед, в която е казано: Не изговаряй напразно името на твоя Бог! Затова се ражда „Адонай“, или „Този, Който е“... Този страх на съжителство на човека с Бог го няма в националния дух на българина. Неговият Танг Ра не му е забранил, защото Той е осенил неговия кхан, а като родител на народа, частица от тази атомна сила е дадена в целия негов народ. Оттук можем да говорим за мистичното или аскетичното начало в душата на българина, който във всички времена показва, че може да бъде и достатъчно хероичен, достатъчно войнствен. Но именно мистичното начало е, което ни дава прозрение!

Не само смелостта е била, не само войнстващото начало е било за победите ни − с една шепица народ да откраднем територия от една милионна Византия. С лекота побеждаваме именно чрез това, което жрецът е оставил в духовния път − аскетичното начало, мистичното начало, което Танг Ра дава в духовната изповед.

И ние нямаме много олтари. Ако сгърнем своята история, ще видим само един олтар − това е Мадарският конник, който е и храм, и паметник. Не е важно кой от кхановете е сложен, а по-скоро кое божество го съхрани. (Мадарският конник не язди магаре, язди кон...) Не е важно дори името на Божеството, важно е, че там е великата тайна – духовната власт, духовната благодат на Танг Ра. Благодатта, която се изсипва с възможността една личност или един народ да поеме духовната харизма – Орендата.

Тайната на духовната същност на Мадарския конник е, че в него е събрана духовната власт, за да направи историческия образ достатъчно достоен за признание и достатъчно властен за последование. В света по това време няма да намерим вън от митологичните божества образ толкова властен и толкова духовно осветен като Мадарския конник. Шадраванчета и модерни статуи има, но това велико тайнство, наречено Мадарски конник, никъде другаде го няма. Той е светилище – светилище на предшествието, и не може да бъде отминат, защото там все още се съхраняват енергии.

Вярно е, че боговете си отиват – това е безспорно. И Уран си отиде, и Зевс си отиде, и Афродита си отиде... Днес никой не отива да пали кандила пред тях. Могат да си отидат някои, но не могат да бъдат лишени от онова, което са носили – енергиите. Ето защо ние не можем да кажем, че Танг Ра като хранилище на националната ни изповедност си е отишъл от страниците на историята, за която е давал енергии, поведение и победи. Това е много важно. Затова тази велика поредица от исторически надкрачвания – някъде от Хималаите, през целия азиатски континент, през руските степи и реки дотук, този народ ся.

Всички други народи тогава са митологични. Не че митологията е нещо лошо – нямали са друго. Там тайната е в това, че стихиите, които не бяха подвластни на човека, ставаха богове. Когато човекът овладя стихиите, тогава той смени стихийните богове. Духът на българина никога не е правил митологии и затова е властен и непобедим. Независимо от това, че беди го сполетяват, той просто служи в историята на Всемирността! Затова е извикван в отговорност да работи в Духовната вълна на Мъдростта, защото нейното седалище е тук, нейният Граал е тук – като причастие за жертва и служение. Тук, където Аспарух идва с динамиката на коня и където осъществяваме идея след идея. Аспарух е носел идея за държава и идея за земя, а не целостта на снопа на баща си Кубрат. Взел си е пръчката от този сноп и идва тук, във Византия, да основе държава, която е вече повече от 1300 години жива! Това не е немирство на сина, а предназначение, белег на българския национален дух, макар и да е строшил волята на своя баща. Белег, защото плодоносието на този дух е бъдеще, а не сигурност в един преходен настоящ момент. Така тук ще дойдат големи будности.

Може да се завладеят много земи и да не бъдат направени територия – в идея за държава. И тук е прозрението на проф. Петър Мутафчиев, който казва, че Балканът е бил стратегия на прабългарския дух за държава. Защо е трябвало да спрем първом преди Стара планина? За да имаме сигурна гръд. Защо след това е трябвало да минем Стара планина? За да имаме сигурен гръб. Ето така той разглежда Балкана като стратегия, като политика, като национална закрила.

Така че, вижте, прабългарите могат и уж мъртвата природа да я направят одухотворена. След това ги виждаме със същата духовност и прозрение – побеждават византийците и правят немислимото... После идват проблясъците на щедростта, както казах, на духа – не проблясък на светулка. Този дух оставя и онази седмолистна розета на прабългарина. Така идват отделни лъчи, а сега и цяла култура – културата на Мъдростта, която тепърва ще се изгради.

Когато започва това изграждане, трябва непременно да знаем подстъпите, през които сме минали – както водителското начало – волята на цезаря, така и олтарното моление – на жреца. Волята на водача сама за себе си не е достатъчна да изгради това, което можем да наречем национален дух. Защото, когато говорим за национален дух, трябва да приемем, че имаме в наличност една социална общност – не отделната само личност. На една държава културната `и дреха я прави национална същност. Затова волята на цезаря трябва да бъде съпроводена с молитвата на жреца!

Институцията на жреца (която по-късно се отделя) не е играла обаче решаваща роля при прабългарите, защото именно благодатната сила – молитвеността, която създава жреческото начало, се състои в аскетичния му дух. Българинът по същина е аскетичен, без да се лишава от хероичността. Но, както казах, тя не му е била присъща. И затова неговото миролюбие е дори тогава, когато византийците са си позволявали да извършват злини. Ето защо намираме надпис, в който се казва: „На християните българите направиха много добрини, християните ги забравиха, но бог вижда“[10].

Българите, като персийците, са възпитавали децата си от 5 до 20 години, т.е. 15 години, на три големи закона: да ги научат да яздят, да стрелят с лък и да говорят само истина. Оттук ще разберете чистотата на българския национален дух в приложността му, когато изгражда своя племенен, когато изгражда своя народностен и своя държавен и национален бит. Само истината! И забележете, че това стои не в програмността, а в душевността на Божеството им – „Танг Ра знае, Танг Ра е истината!“

Аскетичният ни дух се сблъсква тук с една ужасна теза на римовизантийщината, която е носела две големи тенденции. Тенденцията на насилието на Рим, който се беляза със своята капитолийска вълчица, и лицемерието на Византия, което е не само маската, а дори връхната им дреха. Разбирате ли двубоя на българина с насилието и лицемерието? Затова е трябвало да понесем и да не ограничим своето хероично начало. И с героизма си отработваме стратегии, с които другите народи, макар и с науките си, не можеха да се равняват. Това не е хвалебна песен. Защото да дойдем в една милионна Византия, да завладеем територия, да изградим държава и тя да оцелява... Не е проблем, когато носим предназначение или когато нашият Танг Ра тогава ни е изпращал посланието на своята Оренда в благослова на кхана. И ако кханът се е опитвал да проиграе духовната сила, прабългарите са имали едно много странно наказание – безкръвно убийство. Следователно те не са народ на кръвната теза, каквато юдейската религия остави и чиято кръвна плазма и досега играе решаваща роля в техния държавен и недържавен съдбовен път. Всичко това е изграждало българския национален дух.

В онези времена, когато островно сме останали, приемаме една репрезентативност, както се казва, една представителност в света, който ни заобикаля. Но дълбоко в себе си носим идея за националната ни битнина в хилядолетията. Тя ражда школите, културата. Упражняваме собствената си Оренда като прозрение в съчетание с белия гълъб на Светия Дух и правим две школи – Преславска и Охридска. Слагаме ги в националната си история и те създават нещо, което, безспорно, националният ни дух освети: Аз, Буки, Веди, Глаголи, Добро, Есть... Сменяме словесността с писмо, за да се съхраним тогава, когато паметта ни е изтощена.

Културата на българския народ не е подражателска. Не е подражателска и в началото, когато тези две големи школи са налице. Макар и да имаме нюансировката на християнството, един Йоан Екзарх го виждаме интерпретатор на Шестодневието, а не само преводач и не само буквалист. И когато пише своя „Шестоднев“, ще намерим една приписка, която той оставя – че Йоан Малала в VI век говори, че тесалийските мирмидонци на Ахила са българи[11]. Троянската война е почти 1900–2000 години, преди да дойде Аспарух. Имаме и нещо много странно − още в IX век българинът чете басните на Езоп, чете „Александрията“... И в същото време създава своя Златен век на книжнина. Използва азбуката, която не е наше предопределение, но е наше предназначение. Предопределението на азбуката е било за съседите ни моравците. Те обаче не само че не са могли да я опазят, не само че не прилагат нейната вибрация... Защото азбуката, която след това е де факто българска, ни оставя Климент Охридски.

Виждаме как от цялата тази територия, от цялата тази държава с върховенството на цезаря и молитвата на жреца се е извличала културата на един народ, който в същината си става енергетичният спонсор за национален дух и път. Ако сме изтърпявали известни катаклизми, ние сме поемали отговорнос­ти заради историята и на чужди народи, за да можем да създадем благодат на онова, което ни бе потребно като бъдеще. В 717 г., когато сарацините нападат Константинопол и можем с всичката своя мощ да го унищожим, националната ни идея е да спрем нашествениците, за да остане и оцелее Византия.

Но не само това, а създаваме и на други народи потреби да си запалят своите кандилца. Два века тук сме живели с Танг Ра и меч, без да паднем под робство. И какво е трябвало да пожертваме, за да дадем на вси славяни книга да четат, както казва Дядо Вазов? Пожертваме дори част от онова, което е външна, видима свобода – поемаме през 968 г. отрицанието на Киевска Рус, която унищожава Първото българско царство. Поемаме, а им даваме култура, даваме им просвета, даваме им кръщение. Пожертваме част от свободата си, но даваме култура. Защото имаме един голям дар, който големите нации получават в служение на човека.

Виждате как е изграждана тази сила, тези тенденции на Мъдростта. Както казах, човечеството не е живяло нито без мъдрост, нито без любов, нито без правда. Отделен е въпросът, когато тези феномени на добродетелта и на знанието са Духовни вълни. Това е вече нещо друго. И точно затова казвам – месианското обричане. Трябвало е да се отработим по каналите, с които е хранена с енергии нашата национална битност, за да можем да я приложим в служение на Всемирността! Тук е ролята на нашия национален дух.

  • ...Българският национален дух се жертва за Всемирността, не за себе си!

Това е много важно и това е пътнината, която трябва да се знае.

Националният ни дух в своето предназначение запази водителството си в аскетичност, на която безспорно бяхме храмово служение чрез своя исихазъм. Исихазмът е християнският мистицизъм, който България е приела като официална вероизповедност заедно с Византия и със Сърбия, където патриарх – исихастът Ефрем, е бил българин.[12] Мистичното начало, аскетичното начало в никакъв случай не ни е правило пещерни. Духът на българина в лицето на своята вероизповед – до деня на християнизирането, не е имал институция монашество. Защото мистиката е вътре, а не е насилено поведение.

Какво ни остави исихазмът? Безмълвната молитва. Исихазмът е съхранена духовна национална сила. Духовна сила, която в годините на петвековното робство ни предостави личен храм и лично причастие. Безмълвна вътрешна молитва, изповядвана от всички, защото бе забранено да правим храмове по-високи от 3 м.

Тези въглени не са загасени, тези пламъчета никой дъжд не може да ги угаси и никакъв вятър не може да ги разпилее като пепел. Трябвало е да бъдем изведени из едно Червено море; трябвало е да си хвърлим мрежите, за да можем в Учението на Мъдростта да даваме свобода на Бога у нас и да създадем един нов мироглед. Мироглед, който трябва да влезе в конфликт с онази обществена даденост, с която досега е трябвало да се съобразяваме.

Когато се изгражда целостта, когато волята на цезаря основава своята държава, непоколебимото начало на прозрението му нарушава известни дадености. Тогава съобразителността да разруши, но и да съхрани, ще даде онова, което прави големия конфликт, тогава малката философия трябва да се сблъска с всекидневието и да се себеотрече. Както сега, когато Децата на Деня отиват да извършат своето служение, трябва да отиват без Себе си. Ето това е конфликт – без Себе си. Те трябва да направят конфликт с всекидневието, с доктрината, ако щете, и с жреца, за да могат да предоставят на предаността в бъдещето своето целокупно схващане с идеология за еволюция.

Еволюция! Еволюция е било неудобството на някой някога да се види като човек, когато е хвърлил своята космата дреха. Еволюция е било да се понесе като човек, както сега неудобството е да се понесе като бог в еволюция. Това е безспорно стълбата, по която трябва да се мине.

Всички тези податки, с които се разгръща усвоимостта на благодатта, стават храна на онова духовно светилище, което ние наричаме национален дух. Може един, може двама, може пет да го хранят и да поддържат този огън. Една мисъл е достатъчна да създаде отново жарава и пламък в огнището на националното ни битие и мислене. И виждаме една много странна идея на възвърнатото национално достойнство на българите. Отец Паисий можа да го върне, като сумира в себе си цялата национална тенденция само с един вик – върна ехото на съдбата, т.е. миналото, за да внуши, че гласът на съдбата в бъдещето ги вика: Имали сте царе и патриарси, имали сте и победи... Върна националния лик заради онова, което иска да ни обезличи – смъкна булото на робството.

В Будителството една мисъл ни върна самосъзнанието: О, неразумний... Една мисъл сложи огнено дихание в националното огнище, за да пламне отново! И поведе в нашата национална история битка за възкресение. Когато преглеждате будителското дело, ще намерите, че именно на ден Възкресение българските черноризци, както ги наричаме − свещеници, митрополити и пр., обявяват независимостта на Българската църква! Опълчват се срещу Цариградската църква и предпочитат оробителят да им бъде господар, вместо лицемерът да им бъде изповедник. Това е голямата тайна. Разбирате ли? Искат оробителят да ни стане господар и той ни даде право на свободна Църква. Свобода на Духа – това е национален бит! И тези хора наистина са набогатявали не само с тенденции, но и с приложна воля битието на националния ни и исторически път.

Неслучайно празнуваме Ден на народните будители – наша национална гордост. Будителството не върна само съзнание, то извърши и едно голямо дело – дело на културата, придружено с потребата на свобода, която освещава културата. Култура с насилие не е култура. Култура със свобода е творческата изява на гения. И само прозрението на българския гений – Пенчо Славейков, можа да пее химна на възхвала на Балкана, който е бил и побащим стар, и ръка на покров на пропъдени и взели в себе си отговорност да пазят от поругание честта не само на собствения си дом, а на историята на българския народ. До такава степен живителна стана плътта на тази родина, че този наш поет – не е проблем на проблясъци, не е проблем на гениалност, а е проблем на великото прозрение – направи плътта на една своя държава, равна с тази на Бога. И тогава ще видите защо Духовната вълна на Мъдростта трябва оттук да изходи, тук да бъде духовно мотивирана, а след това и волево приложена, и мисловно обоснована – защо трябва да излезе от България. Защото Бог и България са единство в двойна плът, както този поет бе рекъл.

От историческото време отново и отново националната ни същност се възвръща към своята потреба за предназначението, каквото нашата духовна властност ни е позволила да направим – Духовната вълна на Мъдростта оттук да даде трапеза на света. Така че, когато трябва да говорим за тенденциите в националния ни дух, ние безспорно трябва да имаме тази голяма схема, която Мъдростта ще остави на човечеството, за да може онзи, който иска да отиде да нагрее премръзнали ръце, да има огнище. Ето защо можем да говорим за тенденции на национално присъствие чрез изграждане на едно ново Учение, от което пригодният ще си вземе, а служителят ще го направи достояние.

Как се е служило, да кажем, в Лъча на науката? Какво е била науката, примерно казано, за Августин Блажени? Вярата. Казал съм, че вярата е знайност за незнайното!

Какво е била науката за Буда? Страданието. (Същото изповядва и Шопенхауер.)

Какво е била науката за Ницше? Волята. Защото бестиалното начало трябва да бъде властно над обезличаването на индивида – свръхчовекът, мощта. Волята за мощ.

Какво е била науката за Фройд? Болезненост. Половата енергия, която не можаха да трансформират и на която не можаха да открият тайните, стана болезнената тайна на фройдизма. Той не е можел да приеме идеята за прераждането, защото неговото еврейско кредо не му е позволявало. Това е Фройд – либидото, Едиповият комплекс – копнежът на детето към майката... Ако сложите закона на прераждането, ще видите, че тази взаимност не е проблем на либидото само – тя е проблем на сплетената мрежа в хилядолетията. И нещо повече, преди да отиде в леглото на майка си и да стане неин съпруг, Едип убива баща си. Тези легенди не са разтълмени. Кой е бащата в човека, за да го убиете, за да може да отидете до майката? Кой ум трябва да унищожите, за да можете да станете роб на страстта, наречена астрално тяло?...

Можете ли да си представите в какво се е движела в столетия тази изключителна болка на човека? Ще видите мъченика в интелекта, който иска от фактите да направи история. Вярно е, че ние упование за анализ имаме във фактите, но някой трябва да дебушира факта, за да види енергията, която го е направила. Трагедията на интелекта, който не се одухотворява, е, когато чрез фактология иска да прави история.

Как гледа на историята Шпенглер? През колелото на културите, които през хиляда години се сменяли и умирали в забравата. Само това ли е историята? Сменят се култури. Ами не се ли сменя и нещо друго? Тенденции – това им липсва. Иначе е извинително да се каже, че се сменят културите. А Коренните раси не са правили само култури, те са осъществявали тенденции на Духа. Защото бледината на културата йерархира от обикновеното отражение до вдъхновеното откровение.

Каква е поезията на Шекспир? Поезия, която не е излязла от традиционната философска концепция на времената. Може да е съвършена като поезия, но не е пристан на спасение, не е тенденция за национален дух, а само констатация и събудени рефлекси за действие. Разгадава нещо, което е много отдавна гадано, само че дава образ, усвоим чрез слух и зрение, картина и песен. Шекспир не минава повече от това, което се нарича добро и зло. Това е трагедията, колкото и да е велик. Безспорно гениален е в своите вариации и в своите раздипляния, и все пак не мина реката Рубикон, остана в тълмежа на добро и зло!

Виждате как вървят йерархиите в човешките съзнания и как една личност може да нагнети огнената стихия на една нация!

В края на краищата в Мъдростта какво е науката?

  • ...Науката в Духовната вълна на Мъдростта е
    душа и съдба на културата.

Защото чрез душата си ние можем да изсипем будността на откровението. Затова съм казал, че културата е свещник, на който слагаме своята духовност. Душа и съдба на културата – това е Духовната вълна, която ви довежда до възможността да изведете Бог в живот. Защото имаме един голям дар, който големите нации получават в служение на човека.

Христос изведе човека на челно място, а ние в Учението на Мъдростта чертаем пътя да освободим Бог в човека. Това е битието, с което трябва наистина да се усвояваме. И тогава чак можем да разберем какво ни е оставила Орендата.

Разберете тайните на Духовната вълна на Мъдростта в тенденциите на националния ни дух! Това не са украсите на играчите кукери. Кукерството не е наше. То е бледа сянка на идолно моление, а българинът никога не е имал идол, имал е само един Бог.

И така културата ще бъде нашият молитвен олтар, защото молитва, която не е с богатството на душата, не е служение на Бога! Молитвата е, която трябва да ви донесе мир в плътта, мир в душата, мир в духа. Затова молитвата трябва да бъде чиста – човек не може да я прави с нечисти както уста, така и действени ръце. И не е проблемът, както казах, само да простиш, а проблемът е да научиш. Улеснението чрез прощението направи ленив човешкия приложен душевен свят. А Аз-ът на България е динамичен. Ето защо можем не да излизаме от пепел, която някой друг ни е направил, а самите ние да се изпепеляваме – защото носим възкресенската мощ!

  • ...Духовната вълна на Мъдростта е страница от
    великата култура и национална съдба на България!

Тя сложи нови духовни тенденции, които набогатяват националния ни дух, които изграждат образа на националната ни история и я пращат за нови откровения, за евристичното начало, което липсва въобще в света.

Мъдростта ще е звездност на света. Дарена е тази страна, дарен е този народ като право на трапеза, на която светът ще идва, за да потърси хляб на посвещение. Както някога в Египет, в Индия... Сега е смешно да отиваш да търсиш посвещение в Индия. Смешно е и да влезеш в някоя пирамида и да се върнеш, защото си бил разгадал тайната на откровението на смразения Сфинкс. Не. Духовната вълна на Мъдростта храни българската националност и ще създаде култура. Поискайте дух на щедрост и раздайте на света без притеснение, че ще обеднеете! Не се обеднява от щедрост. Не се обеднява, особено когато е духовна щедрост. Ние приехме робство заради голямата жертва – лична и национална, за да предоставим на Европа право да прави цивилизация и да `и спрем азиатската инвазия. Ето как се е градила националната доблест!

Българите се извиняваме, че сме много търпеливи, та сме изтърпели робство − нищо подобно. Не е проблем на търпение, а проблем на прозрение! Може ли някой да каже колко национална енергия е имала тази народност, за да поеме отрицанието в столетия? Може да е само един атом, но той е достатъчен за хилядолетия – атомът на прозрението, че сме белязани. Нашата търпимост е много зряла духовност и много добро прозрение докога да бъдем търпеливи.

Онова, което осветява пътищата на човека, е дали в него свещта на съвестта гори. Защото тревогата е идеята на историческия ход и еволюцията, която носи страдание, но тези страдания е ли са в състояние да угасят свещта на отговорността, която в морално естество наричаме съвест? Не може човекът без този съпровод: тревожната еволюция и отговорната съвест!

Така че българската страница в света е духовното царство на Мъдростта. Мъдростта има ключовете – Знание за тайните. Различията, които Кундалини ни е давал, са личната ни възможност да го поемем, а в езика на окултизма това се казва йерархия на посвещенията. Кундалини дава толкова, колкото може да се понесе. Така ние създаваме една жива схема, в която расовият, а след това и племенният дух бдят и така създават онова, което наричам не биография, а характеристика на националното ни богатство.

Никой не може да попълни онова, което една философия на Откровението ви дава срещу тенденцията на рефлекса. Отдавна сме се освободили от рефлекси. Затова белегът на дарованието е израз, с който даваме възможност на оня, който може да дарява, в несъмнение да бъде щедър, защото можем да понесем видимата тайна на Бога. Това можем да понесем!

И не е важно човек дали признава Бог. Важното е, че Го носи, а пък кога ще узрее да Го признае – това е отделен въпрос. Бог не може да те остави, докато не те направи божествен. Затова казах, че битката за човека привърши, започна битката да се изведе Бог от човека!

Това е бъдещето на човечеството в Третото хилядолетие. И тук е благодатта на Духовната вълна на Мъдростта. Тук е и това, което наричам месианското ни обричане. В духа на българина, в неговата национална съкровищница лежат тези тайни. Той не може да бъде удовлетворен само от колелото на историята – той трябва да я прави!

Неизригнала е още духовната сила на българския дух. Защото като белязан той дава това, което ще стане трапезен хляб на бъдещето!

 

Из Слова на Ваклуш, 1998-1999 г.,
в Пловдив, София, Белоградчик,
Стара Загора и Разлог

 

[1] Матей 10:16.

[2] Вж. Иоан 4:9-14.

[3] Битие 2:24.

[4] Иоан 10:30.

[5] Матей 4:19.

[6] Матей 5:28.

[7] Нур 3/1997. Послание на Планетния Логос за 1997/1998 г., Повеление II.

[8] Лука 23:34.

[9] Вж. Нур 3/99, с. 5. (Бел. ред.).

[10] Андреев, Й., и Пантев, А. Българските ханове и царе. В. Търново, Абагар, 2004, с. 69-70. (Бел. ред.)

[11] Вж. История на българите. Т. 1, София, Знание, КК Труд, 2003, с. 30-31 (Бел. ред.)

[12] Вж. Българско средновековие: общество, власт, история. Сборник. София, 2013, с. 17. (Бел. ред.).

Още от броя
Проглас, 2021/1   Ако осъществите Мъдростта, ще познаете Истината! Авторът си отиде и рече: Осъществете се! Традицията е временно бреме; Учението е ... Axis Libri (1/2021) Ако осъществите Мъдростта, ще познаете Истината! If you realise the Wisdom, you will know the Truth! Ж ... Съдбата – зов на божествеността Живейте с гласа на съдбата, а не с ехото! Пътят е определен. Пътят, който Бог е вписал в душите ни, е очертан и повелен. Олтарът ни е осветен, защото Мъдростта е Светлина. Остава несму ... Мъдростта – житейска съдба Мъдростта като житейска съдба е свобода на Бога в човека! Всеки Учител се съобразява с историческото време и с това дава измеримост според йерархията на познанието на човека. А всяк ... Мъдростта – тенденции в националния дух Месианското обричане! Щедростта на Небето е неизмерима, защото Онзи, Който дава, не може да бъде измерен. Тя винаги е по-голяма от възможностите на човека. Затова той винаги ще се учи ... Възкресението – следгробна властност Възкресението е присъствие в лоното на Отца! Няма по-властна дума за Бога от думата Живот. Никой не може да изтрие Живота, следователно не може да се освободи от Бог! Оказа се тясна ... Възкресението – Живот (среща) Среща Бях, за да Ме няма! Няма Ме защото Бях – Възкресението! (Звучи Молитвата на Мъдростта) Ваклуш Толев: Христос възкръсна, за да бъде одухотворен светът. А свет ... Възкресението – Живот (слово) Слово Бях, за да Ме няма! Няма Ме, защото Бях – Възкресението! Христос Воскресе! Благословени бъдете в Пътя, когато сте изходили своите Голготи! Който изходи своята Голг ... Мъдростта в скрижали – Съдба Мъдростта в скрижали   Съдбата е присъствие между вечност и преходност! Съдбата не е същност, а е енергия и услуга на еволюцията. Съдбата като господств ... Мъдростта в скрижали – Себесъдба Мъдростта в скрижали   Себесъдбата е принцип на Единосъщието! Себесъдбата е сила на извеждания Бог у човека. Себесъдбата е духовният корпус на свободата ... Мъдростта в скрижали – Карма Мъдростта в скрижали   Кармата е средство на развитието, а не изначален и вечен закон! Кармата първоначално е тенденция за развитие, след това – тенденция ... Мъдростта в скрижали – Прераждане и Карма Мъдростта в скрижали   Прераждането е идея за непреривност на душевната цялост! Прераждането е израз на ограничена безсмъртност. В основата на кармата и ... Мъдростта в скрижали – Предопределение Мъдростта в скрижали   Предопределението е сбор от нашето битие и възмездността пред Всемирността! Предопределението не е воля на Всевишния, а е лична воля и ли ... Мъдростта в скрижали – Предназначение Мъдростта в скрижали   Предназначението на Божиите пратеници не може да се осъществи без земна плът! Предназначението е воля на Бога. Предназначението н ... Мъдростта в скрижали – Предопределение и Предназначение Мъдростта в скрижали   Предопределението е власт на образа, предназначението – сила на подобието! Предназначението е силата да се изживее властта на предо ...