Шести Събор от I цикъл Събори на Мъдростта: Мъдростта – житейска съдба

Арxив | брой 2 / 2021

Въпрос: Г-н Толев, предстои Шестият Събор на Форума за духовна култура. Какво е за Вас Съборът?

Съборът е идея за единство и идея за хармония – като изживяване и вживяване в Духовната вълна на Мъдростта. Той е Събор на вярващите, на усвояващите Учението на Мъдростта. Затова той ще трябва да даде потвърждение на изповеданието – като религия, като философия, като наука.

Съборът е единство от идеи, една социална религия и една религиозно-философска социалност.

 

Въпрос: Как идеята „Мъдростта – житейска съдба“ се вписва в историческия път на България и света? Вековете са ни оставили мъдрост – нея ли призовавате да стане съдба?

Не. Тази мъдрост, която коловозите отдавна са чертали в мисловното живеене на човека, няма нищо общо (макар че тя е също тъй един богат дар за човечеството) с Духовната вълна на Мъдростта, която трябва да се приложи и осъществи – само тя може да стане житейска съдба. А колкото до историята – тя вече става минало, защото бележи само събития, които са станали. Когато може да се усвои и да се приложи Духовната вълна на Мъдростта и тя стане житейска съдба, тогава битието ще се характеризира като историческа даденост, а щом се впише в историята – то ще е минало.

Как Мъдростта се вписва в пътя на България? Трябва да признаем, че основният белег на България е да бъде пригодна за поемането на нова Духовна вълна. Това е нейният дар. Защото страданието не я затри, нито пък всекидневието можа да я отвърне от Пътя на Вечното. Затова Духовната вълна на Мъдростта има своето гнездо тук. А логично е тогава и нейните духовни пилци да излязат от нейното гнездо.

 

Въпрос: Духовната вълна на Мъдростта ще промени ли отношението на човека към самия себе си и към света?

Като по-високо нравствено ниво и по-одухотворен образ много по-лесно е Мъдростта да промени, да надмогне приложната Правда на религиите, приложната Любов на Учението на Христа. Когато Мъдростта даде своя светилник, че той, другият, е един бог в развитие, човешката пътека ще се извърви с ново убеждение и с нов морално-нравствен кодекс. Тогава, променяйки себе си като отношение към другия, човекът ще е извършил най-великия акт. Но преди да сте преобразили себе си, не преобразявайте другите!

 

Въпрос: Това ли е етиката на Мъдростта?

Етиката на Мъдростта е в лицето на другия да познаете себе си. Ето защо тя ще надкрачи това, което Учението за Правдата и Учението за Любовта дават. И може да се изходи от крайната „повест“ на Христовото живеене: Прости им, те не знаят... Затова: Научи ги да не грешат! Това е израз на нова етика.

 

Въпрос: Мъдростта бележи ли нов етап в развитието на човечеството?

Логично е да бележи, защото като нова Духовна вълна дава и нови оценъчни стойности. Първо – на самия човек, който трябва да се освободи от страха, че боговете не го обичат и му отмъщават; второ – да се освободи от веруюто за грехопадението. Защото идеята за съвършенство е дадена. Идеята за спасението е била толкова реално осъществена, че Христос Го наричаме Спасителя. А всъщност човечеството продължава да живее с непрекъснатия страх от богове...

Мъдростта ще освободи човека от страх от богове!

 

Въпрос: Какво означава мисълта Ви „човекът е родено бъдеще“?

Човек винаги ще бъде нещо повече от това, което е бил, защото в него Онзи, Който се търси, е Бог. Когато може с естествените си знания да се освободи от всекидневие, тогава вътре в себе си ще позволи на Онзи, Който е Вечен, да вземе целостта на живота му. Ето защо той винаги ще е едно родено бъдеще, стига да умее във всяко настояще да отваря врати за олтара на Богопознанието. Затова трябва да се работи за осъществяването и за прилагането на една нова цялост, за една нова оценка на стойностите, с които живее.

 

Въпрос: А как да приложим дързост и жертва в бъдещия ни път?

Дързост се прилага със свобода от страх. Жертви се дават със сигурността, че се сътрудничи на световната еволюция и на Всемирността. Знанието, щом е идея за освобождаване – то като интуиция ще е и Път за Божества.

 

Въпрос: В заключение – какво очаквате от този Събор?

Очаквам неговите приложници да работят в осъществяването на тази духовна цялост, за която говорих. Да отворят още по-широко дверите за едно храмово моление пред олтара на Духовната вълна на Мъдростта.

Човека, свободен от страх; човека, осъзнаващ се като божество; човека, който да послужи на човека – това очаквам!

 

Интервюирал: Христина Килимова
06.07.1996 г., Пловдив

 

 

Човекът е едно родено бъдеще!

Мария Велева: Добре дошли на всички гости! Мъдростта ни събра да останем завинаги заедно...

Пожелавам приятно прекарване на нашия Събор!

 

Ваклуш Толев: Благословени в името на Господа! Когато волята на Бога е изпълнена, делата са достойни за Неговото признание!

Деца на Деня! Онова, с което трябва да започнем, е Молитвата на Мъдростта.

(Прочита Молитвата на Мъдростта.)

 

Кирил Коликов: Уважаеми гости на Шестия Събор на Обществото на Мъдростта! Скъпи приятели! Наличието на Посланието на Планетния Логос за 1996 г., както и на Посланията от предишните години, обяснява присъствието ни днес тук, принадлежността ни към Форума за духовна култура, служението ни в Обществото на Мъдростта.

Има моменти в историята на дадени народи, моменти в живота на планетата ни, когато една Личност свежда нова енергия, ражда нови идеи, дава нов ход, който сменя битие; дава духовна пулсация, която ражда една нова култура.

 

(Следва представяне на дейността през учебната година на Форум за духовна култура.)

 

Ваклуш Толев: Деца на Деня! Твърдя, че само смирението не е обидило съдбата! И във връзка с това има един исторически образец, с който Византийската империя си е служила – акакия – кожена торбичка, пълна с пръст, която е била връзвана на лявата ръка на императора, за да бъде жрец на смирението.

Благодаря ви за това, което направихте – да изминете стотици километри дотук. Но не е въпросът само за разстоянието, въпросът е за вълнението, което е изживяно, за да се дойде днес в тази светилница, където над всекиго има по един лъч, както Христос даде на Своите ученици по един огнен език. Именно това вълнение е акумулирало тази светлина, която нарекохме Нур – негаснеща Светлина. От нея всеки пък може да си вземе по една негаснеща свещица – по една запалена вощеница от Мъдростта, която трябва да стане житейска съдба. Благодаря ви, че потвърдихте, че Мъдростта е усмивка.

Житейската съдба е онова, което сме градили, но Мъдростта трябваше да си пробие в хилядолетията свой път, трябваше да създаде идея за битие. А това значи да мине десетки прагове. Трябва в същото време да отмине олтари и храмове, да отмине моления и изповеди на души и сърца, създавали свещени таблици и морални правила, схващани най-напред като повеля на Правда, усвоявани като идея на Любовта и идея за братство. А Мъдростта трябва да създаде идея за богомоление и за една социална рат. Защото човекът е имал поведение, но не е имал богомоление.

В християнството идеята за молението чрез вяра стига до социална отговорност, но не с прозрение и мъдрост пред Отца. Затова и Църквите претърпяват гърчовете на неизживяна себичност, дребномислие и евтина властност, защото никой от духовниците не си върза акакия на лявата ръка. (Извиняваха се, че се кръстят с дясната.) Това е ужасът в религиите, които бавно стареят и дълго стоят стари! Радват се, че митологиите си отидоха, но не могат да приемат да бъдат, а искат само да имат. Това е, което оскърби човека, защото той има вяра, но няма богомоление, а богомолението е поведение на Мъдростта!

Създават се идеи за примирение и за една евтина, всекидневна философия, която дава и най-евтината трапеза, удовлетворяваща дори белязаните. Затова Христос в една притча казва: Идете кажете на поканените, че е готова Моята трапеза![1] Но те си намериха работа... Тогава повика онези, които можеха да усетят Учението на Любовта.

Много дълъг е пътят, в който човекът узрява. Много дълъг е – да узрее за божественост. А обожествяването е ново битие, което само Вълната на Мъдростта може да носи и да дава!

Когато едно Учение стане не само богомолие, а вече и всекидневност, тогава човек може да се събуди от съня или може да се потърси в съня, за да си върне своята първичност и да познае това, което изглежда дързостно, но не и неоправдано, но не и невярно – че той е един бог в развитие. Като Любов дързостта беше живяна, като Правда беше изтърпяна. Ето защо живеем с нова душевност – за нови обиталища в света и Отца. (Отивам, за да ви приготвя жилища при Отца Ми[2], рече Христос.) Значи на човека с новата душевност е необходимо ново обиталище. Сега то е обиталището на Мъдростта – на вътрешното откровение.

Религията ще си остане една лична потреба, но тя не може да не бъде и социален дълг, защото еволюцията на човека е да служи на Всемирността, усъвършенствайки себе си. Олтарите може да се сменят, но социалният дълг – никога, а личната възможност за религия е йерархия на посветеността ви. Човекът е едно родено бъдеще! А щом е родено бъдеще, той е неизчерпаемост, която е дошла от Онзи, Който му даде Дихание, защото му рече: Ти си образ и подобие Мое! Тогава, когато сте надкрачили безразличието и апатията, вие имате прозрението, което оценява преходността. А този, който е свободен от преходност, той е във Вечността. Той е познал Възкресението.

Тази година в Посланието беше казано: Научи ни на дързост, та без страх да духнем свещта на грехопадението[3]. Грехопадението е внушило най-непристойния страх на човека от своя Отец. Духнете, загасете тази свещ! Не се страхувайте, защото първото знание, което трябва да имате, това е: Да създадем човека по образ и подобие Свое! Какъв е този Бог, от когото може да се страхувате?! От тотема – да, защото е още животно-бог...

Човекът умира, докато узрее за идеята, че е безсмъртен. Митологиите са го лишавали от правото на безсмъртие. Боговете на Олимп са били безсмъртни, но са правили човешки неща. Пазили са безсмъртието заради своята божественост (нещо, което днес би било смешно, но тогава твърде потребно). Затова казвам: човек е умирал, умирали са и цели народи, умирали са култури и религии... Какво има на нашия кораб, за да кажем, че не сме родени мъртви и не изповядваме мъртви религии? Това е, че на флага, с който пътуваме в еволюцията – еволюция на човешкия Дух, еволюция на Всемирния Дух – пише: човекът е едно родено бъдеще! С този флаг ние пътуваме в безбрежността на няколко култури и на утвърдени религиозни, земни притегляния.

Всеки Учител се съобразява с историческото време и с това дава измеримост на йерархия на познанието на човека. А всяка Духовна вълна предшества човешкия праг за нови пътища. Така много идеи са отминавали и ще отминат.

Пред нас стои отговорността. Тя не е отговорност с някакъв страж, както в древните храмове са правили десни и леви колони, за да ни покажат, че влизаме в царството между доброто и злото. Не, злото е нееволюирало добро! Отговорността трябва да бъде юздата на нашата приложност за свобода. Така бихме свършили едно велико дело, за което не е нужно светът да ни даде благодарност. Нужно е ние да му бъдем благодарни, че може да чуе и да види.

Христос каза: Тези, които имат очи, ще видят, тези, които имат уши, ще чуят! Хермес рече, че устните на мъдростта се отварят само тогава, когато има уши, които знаят да слушат. Следователно всички Учители са знаели, че вината не е в този, който еволюира, че такава вина въобще не съществува. Отговорността обаче води Учителите пред жертва – и то жертва като служение. Ако това, което трябва да изпълни дълг, има цел, Учителите нямат цел, защото тя ограничава! Те имат служение и то е служение пред Всемирния храм – да се живее за нова духовност и да се правят нови обиталища. Къде са те? У нас. Не ги търсете вън от себе си. Казано е, че човекът е с много жилища – жилище на своята анатомия, жилище на своите желания, жилище на своя мисловен свят – нисш и висш, жилище на своята причинна даденост. Тях трябва да надмогнете, да надкрачите житейската необходимост. Никой няма право да отрече нейната стойност. Но светът се осъзнава и анализира благодарение на това, че има едно Божество у нас. Самите ние в търсенето на Твореца си се изграждаме и Му служим.

Разбира се, волята на Всевишния никога не ни е отлъчвала, колкото и неласкателни слова в себе си да казваме. А щом тя не ни отлъчва, тогава нямаме основание да оскърбяваме Бога като бягащи деца от голямата Му щедрост да бъдем Негови синове!

В идеята на Мъдростта материята е потребност и тя трябва да бъде одухотворена. Защото, колкото по-съвършена става, толкова по-цялостно се глиптира образът на Вечния, чрез Когото се осъществяваме. Всичко е толкова божествено, колкото нашата будност може да му даде знака на божественост – както на материята, така и на желанията и на мислите, така и на душевността и на интуицията. Божественото не е вън от нас, то е у нас. Тогава в лицето на всекиго вие ще видите себе си. Когато видите себе си, вие сте признали Бога в другия, защото не искате себе си да оскърбите.

Ние никого не слагаме на клада освен себе си. Горени са мисли, горени са желания. На клади са поставяни и мисловни трудове, на клади и на разпятия са отивали гении и Учители. Но никой никога няма да може на клада да изгори Мъдростта, защото тя е битието на историята в бъдните ни дни!

Никой не може да спре Форум за духовна култура като битие на историческа даденост. И толкова по-смешен е опитът да бъдат класирани поведенията ни вън от богослужението и вън от личната ни съдба, от социалната ни отговорност, от националния ни олтар и Мировата даденост. Това е нашето битие. И ние няма да говорим за трагичности, защото преди десетки години съм казал, че страдание няма – има развитие! Това е битието ни.

Човекът трябва да прерасне, трябва да се надкрачи. Не се страхувайте да освободите Адам. Внушаваше се на човека, че в Рая от Дървото на познанието нямал право да яде, но там има и трето дърво – на Мъдростта. Освободете се от страх да ядете плодовете му! Раят е нашият ум, но ние го надкрачваме.

  • Мъдростта е причинна даденост на светоустройството ни!

Това е да направим Мъдростта житейска съдба!

Еволюцията е потребна заради двата бряга. Но същността на всяка река е течението. Много брегове останаха без води. Радвайте се, че вие имате една голяма духовна щедрост, която Логосът ви изпраща – заради това, че еволюцията трябва да намери своя завършек, а той е – Свобода.

Онова, което смея да призная пред вас, е, че моята щедрост е най-пестелива. Не за да ви науча на смирение, а просто, за да знаете, че служите на Вечното. Тогава това, което аз мога да ви кажа, макар и да не е преходно, все пак не е достатъчно за вашата жертва. Когато някой облече дрехата на щедрост в милостиня, това е много оскърбително. Но не мога да не приз­ная онова, което като вътрешно живеене и като топлота е в душата ми. Много хора с много всеотдайност, с много цялост вършат много работа. Аз не зная дали всички усещат какво е свършено. Но ако ние вършим нещо само заради нас си, оскърбяваме Бога. А когато го вършим за Всемирността... Затова Мъдростта като нова Духовна вълна е Мирова сила.

Мъдрост е имало – мъдрост на ума, мъдрост на сърцето. Даже в Стария Завет ще намерите много сказания за мъдростта – в Притчи Соломонови. Зависи обаче откъде я гледате. Мъдростта е да бъдете, а не да имате. Защото въпросът да бъдете е много съществен. Кой може да каже да бъда? Онзи, Който рече: Да бъде Светлина! Другите се развиват.

Приемете в душата си, че имам дълбокото признание на благодарност, че сте извършили нещо много голямо и че вършите нещо изключително.

Бог да ви възнагради, защото моите благодарности не всякога могат да възнаградят така, както всеки в себе си би желал. Но когато Бог му го даде, тогава и недоволството му ще бъде благодарност. Затова предоставям на Него всичката щедрост, а вам достойното почитание на издигнатия олтар в душите ви, наречен новата Духовна вълна – на Мъдростта!

Без страх в Пътя на вечното!

 

Любомир Георгиев (зам.-председател на модул София): Уважаеми г-н Толев! Мили приятели! Искам да ви предам обичта, която ние носим и която видяхме в очите на всички присъстващи. Трите извора на Мъдростта като житейска съдба, а именно волята, служението и мъдростта, не само че не ни лишават, а напротив, даряват ни с радостта от нашата взаимност. И нека тази взаимност, като неотменно присъща на Духовната вълна, да бъде всяко днес и през следващите дни на нашия Събор!

 

Георги Кючуков (ръководител на школата в модул Варна): Учителю! Приятели! Нека отправим своя мисловен поздрав и към онези, които нямаха възможността да дойдат, но със своята мисъл и сърце са заедно с нас. Благодаря на организаторите на Събора, които са положили много усилия, за да бъдем отново заедно в този дух на взаимност и плодородна мисъл!

Благодарим за Всемирната ръка на закрила и изразяваме своята готовност за нови духовни и социални върхове!

 

Със съкращения,

13.07.1996 г., Пловдив, зала „Отворено общество“

 

 

 

 

Ваклуш Толев: Щедра и неотменна е волята на Отца в служението, за което ни е избрал и за което трябва да послужим. Висшата воля е отговорна, социалната трябва да бъде жертвена, Мировата е необходимо да бъде утвърдена! Пътят е един – от Бога сме тръгнали, при Бога ще си отидем! Ако можем това да направим и да облъчим, да ослънчим, да нахраним онова, което съпровожда нашето планетно, земно присъствие, тогава сме изпълнили волята на Всевисшия.

Честито ви празненство, което е програма от нашата мисъл, което е тялото на нашия душевен живот и което е присъствие на Божеството! Това е празненството на Шестия Събор на Пътя на Мъдростта. Аз никога няма да наруша предаността, но не мога да не нося отговорност за нейното присъствие във всичката битнина. Днес сме тук, но ще отидем и при Него, защото Живота никой не може да го отнеме.

Тревожности е имало и ще има, криволици в пътя е имало и ще има. Но когато се касае за духовния път, Христос рече: Аз съм Пътят; когато се касае за свобода от заблужденията, Той рече: Аз съм Истината; и когато се касае кой живее, Той рече: Аз съм Животът.[4] Следователно дадени са образци, чрез които човекът не може да не се справи и би било недостойно да търси извинение, че не е оставил истински, животворен живот.

Проглеждането не бива да стига до самозабрава, но блуждението не бива да стига до утвърдена законодателност. Свобода от блуждение. Съсредоточеност, но не и самозабрава. Защо? Защото еволюцията е поставила всеки на съответното място и не може да бъде оскърбен никой, ако наистина вярва в нейната поточна власт, че то е дял от вечната справедливост. Дори когато може да се съизмери и намира, че това не му е мястото, не е прозрял защо е сложен там.

Така че прозрението е нашата бъднина, отговорността е нашата будност и служението е нашата душевност!

Аз се радвам, че всеки от вас къса част от времето, от ангажиментите, от всекидневието си, за да бъде днес тук. Казвал съм, че загубено време лесно може да се намери, но загубено знание – никога. Понякога и най-малкият знак на знанието може да е всичко, каквото е трябвало на човека. Една фраза може да промени за хиляди години живота на всекиго – „Аз и Отец едно сме“[5]. Това е най-малко усвоено и най-трудно приложимо. И дързостта да се каже е нещо неудобно в очите на обикновеното, но Христос я рече за всички. Една фраза, едно слово! Така че загубеното знание за потребната минута, за устойчивото бдение е нещо, което не бива да бъде допуснато. Защото жалбите на времето и скръбта на сълзите са лично поведение, но не са отговорно себеотричане...

Казах, че религията за човека е лична инициатива, но тя е и социален дълг. Трябва човекът, усвоявайки се в божествеността, да не чака само да бъде наречен божество, а да даде от своята божественост на онова, което се разгръща, осъществява и което е част от битието на Вечността. Затова е социален дълг.

Днес ви предстои размяна на взаимности по отношение на личното достижение и на Общността „Форум за духовна култура“. Една безспорно много пъстра и богата завеса, на която дължим не прикритие, а защита. Ние не се прикриваме, а се защитаваме. Защитаваме се с мирни средства и с духовни оръжия. Форумът е потребен и ще ви отведе още по-напред. Утре ние ще защитаваме, ще служим на други, както сега официалното християнство е защита от еретизъм и сектантство. Така трябва да се схванем като еволюция, така трябва да послужим като обещана жертва.

Социалният дълг за нас е потребен, за да оцелеем като издателство на новото в дългите пътища. Социален дълг, а и жертва, е издаването на книгите. Социален дълг е и тази кръстословица на нашата взаимна среща. Тя е социален дълг, за да може личната ви душевност, докосвайки се чрез взаимността, да се открие в минали и бъдещи дни. Не забравяйте, че мнозина сте били някога и още повече ще бъдете утре.

Свобода от Себе си не е свобода от другия, защото той присъства толкова във вас, колкото вие в него и колкото вие се осъзнавате във великото служение на взаимност. Това е социален дълг – тази кръстословица на взаимността да се намерите от един Събор в друг, да се намерите къде и кога сте сделили бъдещето, което сега почвате да осъществявате. Това е вашето битие като Деца на Деня.

Повтарям: човекът е едно родено бъдеще! Вие сте бъдеще. Затова започвате да работите за Учението като приложно, житейско, съдбовно битие. Пожелавам ви лека работа!

Моето присъствие ще бъде във вас във всички потреби и моята свобода от вас ще бъде, когато съм с вас. А вашата свобода е, когато ме потърсите.

Добра, лека духовна работа на този Събор!

 

(Кирил Коликов открива Съвета и прочита Дневния ред.

Следва отчетен доклад на Форума за духовна култура и изказвания за работата на регионалнте модули от Любомир Георгиев – София, Кирил Ябанджиев – Варна, Марин Маринов – Хас­ково, Донка Брусева – Бургас.

Изказва се и Ирина Цвяткова от София върху проблемите за чистотата на Учението.)

 

Ваклуш Толев: Този въпрос – за чистотата, не може да бъде поставен в яснота. Кой е чул в цялост Учението на Мъдростта и кой го е живял в цялост, за да дава критични оценки или сеизмографно да определя докъде се простира всичко? Нали йерархията на посвещение е различна в личностите. Ето защо Ученията след това са ставали религии, в които са слагали ограниченията на канона, на догмата.

Учението е много цялостно. To e свято за този, който може да го освещава, то е несвято за онзи, който не може да го разбере и иска да го опозори. Но друго е религията. От едно Учение се извеждат съответни вътрешни тайни, които след това с канони, с догми, с това, което като правила са дали съответните Събори, са влезли като метафизичната страна на едно Учение. Но сложен е един ориентир. По този начин религиите са създали рамка на движение. Ето защо християнството има още от самото начало (когато отиват апостолите да го прилагат) различно разбиране за чистота...

 

(От членове на ФДК се изказват съмнения относно необходимостта от Комисия по целостта и ценностите[6].

Кирил Коликов подчертава, че тя няма да оценява нравственото поведение на членовете на ФДК, а ще регулира взаимоотношенията в социалната структура. Членовете на КЦЦ имат съвещателен глас. Ако няма такава комисия, няма да има коректив на ръководството.)

 

Ваклуш Толев: Всяка религия има норматив, от който се изхожда. Нормативът е статутът, който си е създал правила, догми, канони, тайнства. Вие имате ли нещо, което като програмна даденост да е вече цялост, за да кажете, че нямате нужда от коректив? Тайната на Комисията се състои в това – целостта и ценностите! Защото още отсега (аз няма да посоча къде) имаме твърде големи отклонения от Пътя на Мъдростта. Ако някой може да каже, че другият се е запътил по погрешен път, санкция не ще се получи – нямате орган на санкция, а само на преценка. Тази преценка ще трябва да бъде дадена от една комисия, която няма право на санкции, а на бдение.

Това не значи, че ще бъдете ограничени. Всеки има право, пак повтарям – религията или вярата е лична инициатива. Но чистота в това, което се дава сега, когато нямате учредени статути, е нещо съвършено друго. И грижата за тази цялост и за тази ценност се предоставя не на някаква инквизиционна комисия. Когато нямате статут, вие може да имате предуп­реждение преди увлечението да е станало толкова пакостно, че някои (не е страшно, че отиват другаде, нека си ходят) да говорят, че тук са глупавите.

Комисията не може да прави оценка на Мъдростта, тя може въз основа на това, което е дадено, да каже докъде някои поведения се простират. А нейната прецизност и нейното знание, когато не `и стигат, могат да бъдат осветлени.

Когато говорим за правото да знаете вън от това, което като Път на Мъдростта ходите, то не може да бъде ограничено. Но не може да ръководите едно Общество без съгласуваното действие на Центъра и без съгласуването дори помежду ви. Така не може! Четете си колкото искате и каквото си искате, това е личната ви свобода. Но свободата в модула е свобода на Пътя на духовното ви Общество. Това е свобода! По Пътя на Мъдростта, с което не сте съгласни – критикувайте. Но в Пътя на Мъдростта, във Форума да се правят вътрешни организации – така не може... Или е непросветност, или е логична последователност да се руши.

 

(Приема се проекто-програмата на семинара от 01.08. до 04.08.1996 г. и се избират нови членове на ФДК от страната.)

 

Ваклуш Толев: Мили приятели! От все сърце дължа да ви кажа не благодаря, а да ви кажа – бъдете живи в Пътя на Мъдростта! Защото „благодаря“ всеки може да ви каже, но да бъдете живи в Пътя на Мъдростта е вашето предназначение. Във вековете сте се търсили, в настоящето се намерихте. А всеки ден сте длъжни да бъдете Деца на бъдното.

Бяхме някога някъде заедно, сега сме отново. Благодарете на Небето, че в това съзвездие се събрахте. Аз съм благодарен на всичко, що организаторите направиха. За неуморността и за волята – Бог да ги охран`и!

Дайте своето, за да получите от Своя, защото Бог е ваш и вие сте Негови!

 

Със съкращения,

14.07. 1996 г., Пловдив, Център за работа с деца

 

 

Събеседване

 

Ваклуш Толев: Природната сила, която е дадена на родителите, работи в децата почти до 13-годишна възраст. Те се хранят още от кръвния серум, така да го наречем, от родителското начало. След това започва в тях да функционира онова, което ги определя като бъдещи личности чрез кръвта като Азов представител.

Нека децата да учат, трябва да учат. Даже там, където се счита, че има неуспех, пак е успех, защото тайната на човека е да не повтаря онова, което не е присъщо на неговата даденост.

Никога не правете абсолютност от нищо. Не правете, защото светът се развива с известни дадености, но той се осъществява и със събития, за които още даденостите не са разчетени. Изведнъж виждате, че идва нещо, което го е нямало довчера, и то почва да действа, започва да променя света. Така че не бива да абсолютизирате нищо, защото нито планетите са толкова, колкото са ги дали, нито числата с постоянството си може да имат само една и съща вибрация. Всяко число е с дадена вибрация, но е в сътрудничество и с другите, защото има свобода за единство. Тогава ще видите, че Двойката е погълнала една енергия, която Единицата `и е дала, и така Двойката я физиономира, а Единицата си я взима.

Не абсолютизирайте – докато има еволюция, ще има промени. И нищо неестествено няма в това да се променя човек. Важното е в себе си да намери сили да изнесе двубоя между Дух и материя. (...)

Преди да има ден, трябва да има Слънце. Епохата на развитието на това, което съставлява Деца на Слънцето, започва, когато е нямало още антропологично божество и Слънцето става бог на човека. Човекът като божество идва по-късно. Ето защо, за да се извърви една еволюция, тя трябва да премине през това, което се нарича ден и нощ. Въпреки че за душата няма ден, няма нощ. Душата не може да каже: „В деня живея достойно, в нощта – непристойно“, макар че поетите го казват... Например нашият Димчо Дебелянов, когато изрича: През деня неуморно изграждам, през нощта без пощада руша[7], показва преходността на двете неща, а не че едното е зло, а другото е добро.

Ето защо Децата на Деня идват след Децата на Слънцето. Значи какво – бъдещият човек ще работи с вътрешната си светлина! Това са Децата на Деня. Децата на Слънцето си имаха и нощ, но Децата на Деня (т.е. Мъдростта вече като приложено познание) не може да минават през това, което се нарича зло. Затова казахме, че злото е нееволюирало добро. Ето виждате колко вътрешно мотивирано е да сме Деца на Деня, след като сме се изживели във вековете като Деца на Слънцето. (...)

Човек, когато получи някаква благодат, и мъничка да е по размери, си казва: „Бог е мъдър“. Мъдър е, но за човешката мъдрост, защото тези наименования като стойност са само ск`ала, по която човекът се разгръща и усвоява. За някого измеримостта на гениалността е върховното. Защо? Защото, когато намери в една фраза ключа, с който може да отключи знание, за да се набогати с нещо, изненадан казва: „Това е гениално“ . Но за друг не е достатъчно, защото търси божественото.

Много добри астролози има, които безспорно са и добри математици – добре изчисляват, но без интуиция ще ви кажат големи неща, които не е задължително да се сбъднат. Защото много трудно без интуиция се разграничава прилива на доминантата ви.

Един Велик посветен може да мине живота си незабелязано за хората и в същото време да остави такава дълбока диря в духовните им светове, че те да се чудят откъде знаят нещо. Ами, всяка нощ им се излива енергия! Те се докосват до нея и казват: „Каква мъдра мисъл улових тази вечер!“.

Един добър хиролог видя ръката ми и ме попита: „Как не сте полудели?“. (Тогава бях на 22 години – не беше време да полудявам...) Защото, като види една такава ръка, той е наясно с нейната фигурация, че трябва да си луд, но ти не си. Защо? Защото биологията ти издържа, тя е изработена за това натоварване. Така че тези разлики хиролозите трябва да знаят. Те имат логичността на знанието, а не прозрението, не интуицията. За един посветен няма нищо чудно, че може да държи в собствените си ръце планетата. (Пантократорът държи Земята в ръката Си.) Астролозите и хиролозите трябва да изведат тези неща, да освободят човека, да му дадат път. (...)

В историята има белязани оратори – като Цицерон, но никой от тях не може да получи това признание, което казаха за Христос: Той поучаваше с власт![8]; Ти имаш думи за вечен живот[9]. Можете ли да си представите кое е досегнало Неговото слово! Нито е удовлетворило само ума, нито само сърцата на апостолите – досегнало е Духа им. Вижте как поема отговорност: Аз съм Пътят и Истината, и Животът; Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен... Необичайни неща. И въпреки тази необичайност, те са могли да кажат: При тебе има думи за живот вечен. Този, който има усет за творчество, във всеки ред от Неговата словесност ще намери нещо изключително образно и символно. Той винаги прави илюстрация, изключително динамична е фразата Му във вътрешната `и същност. И това е, което Го прави повече от оратор. (...)

Архангелите и ангелите са приносители на енергии. Те са непроменливи сили, но сили на благодатта, сили на прозрението. Знае се за тях, че могат да пренасят Словото. И може би затова Архангел Гавраил е благовестил – защото едва ли тогава в света е имало белязани имена.

Архангел Гавраил е трябвало да пренесе енергетичността на планетата в йерархията: Ти ще родиш Син. Богородица казва: Как? Естествено, смутително. Естествено е да отреагира всеки човек: „Как ще бъде това, когато аз мъж не познавам? – Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени!...“[10]]. Архангел Гавраил дава израз на живото Слово, на Логоса, а архангел Михаил, като отсъжда кой ще оцелее и кой ще бъде отминат, засяга една друга страна – метафизиката.

В християнството архангелите и ангелите нямат това признание, което в известна степен ще го намерим в юдейството, където, макар и да нямат иконност, все пак ангелите са деятелни участници в решаващите проблеми при пророчествата. Тъй като християнството се освобождава от института пророчества (нещо, което е съвършено неправилно), ние не ги виждаме в тази почит, която намираме в юдаизма. Ако само като стихийни сили ги бяха усвоили, и то от висш порядък – приносители на Логосна енергия, можеха да имат не само почитанието, за което Църквата им пее благодарствени молитви. (...)

В края си Четвъртата Коренна раса е подготвила вече някои свои представители, които са живеели в Азия и на запад от нея, в Египет. Така че ведно с Атлантида са съществували вече и други техни разклонения. С тенденция това, което Причинният свят е сглобил (но не беше дал още енергии да се развива), създаващ прототипове, започва да се ражда и една друга култура. Атлантите са живеели в приложност в Астралния свят, макар че са имали физическо тяло. Те слизат във физическо съзнание след свършването на Потопа, т.е. след заливане и измиване с вода. (Защото, както казвам: водата е астралният образ на Светлината.) Тогава е трябвало атлантът да бъде упоен. Това е най-добре илюстрирано с Ной. Напива се, за да забрави и да слезе да върши земни неща.[11]] Човекът обаче не се лишава от това, което е усвоил в неговото по-висше царство. Ето защо започва борба между прототипа от Причинния свят (който считаме за най-съществен за човека от появата му на планетата) и човека-плът. Така се прераждат хора с причинност, но не победили желанията. Затова има една инволюция, която именно Христос променя – дава обратен път нагоре – има царство Небесно.[12]

Няма нещо, което да е с нулева стойност, когато е казано с прозрение. Може да не е станало, но казано ли е с прозрение, то е стойностно. Кога ще стане, това няма значение – то от своя страна започва да работи, за да се осъществи. И дори самият наш организъм си отработва хронологически свои податки, чрез които познава. (...)

„Fiat lux“ дава тази енергия, която може така да размести света между светлина и тъмнина, че човек да може да вижда. Има такъв орган, който ви дава усещането за тази енергия. В този миг се ражда нещо, което не е било, излято във форма за възприемане било като афоризъм, било като някакво прозрение. Когато в областта на изкуството в един такъв момент се излива енергия, се ражда нещо, което обикновено човечеството нарича гениално. Всеки има този орган – само трябва да изработи постепенно фиността на възприемането, усетността, тънкостта му. Затова моята теза е, че материята не може да бъде отричана, а трябва да бъде одухотворявана. Ти не можеш да я унищожиш, а трябва да я обожествиш! И когато висшата енергия слиза към нея, твоят орган в тази материя ще бъде възприемчив. (...)

Има такива места с просторност, в която може човек да се ширне – като мислене и като жизнено пространство. Да ти създаде настроение. За мен килията не беше страшна, но за хората беше цяло мъчилище.

Просторът също може да е голяма депресия. Когато едно дете, чието пространство още се диктува от минали животи, изведнъж види необозримост, то се смущава. Може да бъде даже депресирано. Затова трябва много прецизно да се представят по-големи неща на децата, за да не се загубят в пространството като себеосъзнаване, защото се травматизират. Изпадат в безжизненост – нямат укрепителен предмет: това е моето креватче, това е моята кукла, това е моето конче... Играчките не са безцелни, не са занимавка само. Децата трябва да намерят опорност за реалности, за да не се губят в реалностите. След като през деня впечатленията до такава степен са мощни, че му затварят жалузите за отлитане навън, детето се брани, иска да не се изгуби. Затова плаче. Така то прави и дълбоко дишане.

Опорност трябва срещу страха, че не се съзнаваш кой си ти, а пък са те сложили в една планета – ха, живей сега. И големи хора има, които се губят така, че трудно се вместват в живота. (...)

Христос ни остави великата тайна за свобода от кръвното родство. Но ако някой мисли, че това е свобода да захвърлиш дом и семейство – не! Това е да захвърлиш домуването в тебе на старите мисли, на роднини – желания. Тях трябва да захвърлиш. Тогава отиваш да слушаш Словото на Отца!

 

Със съкращения,
15.07.1996 г., Бачково

 

 

 

Откриване

Не търсете друго време за приложена
мъдрост – то е всяко днес!

19-то Послание

Мили приятели! Искахме Бог да ни научи и Той ни учи, искахме да бъдем живи в Него и сме живи, искахме святост и Той ни я дава. Бяхме казали, че време за служение и приложена мъдрост е всяко днес. Днес е нашето време! Честито ви Път, Живот и Христово божествено служение! Бъдете благословени!

Аз не зная дали за първи път изживявате голямата радост, но всеки, който отива до извора да си вземе жива вода, не може да не бъде радостен, а ние казахме, че радостта е усмивка на Мъдростта. Няма по-велико нещо – да сме в тази обител, наречена Родопа планина, където преди вас и заедно с вас са обитавали големи Учители. Никой не може да отмине великия Орфей, никой не може да отмине Митологията като духовни енергии, които са акумулирали мъдрости, за да изградят школи, за да създадат еволюции, за да родят Божии пътища.

Радостта ни е тази, че не повтаряме, а следваме еволюцията, защото достатъчно се повтаряха онези неща, които дадоха вече своето. Вие имате благодатта, вие носите прозрението, за да се създаде нещо, което тепърва ще даде своята струя във Всемирното знание. Тепърва Мъдростта ще се усвоява като Духовна вълна. Тя е била знание – знание с прозрение, но не е била служение. Сега вече дойде този велик ден да се прави служение от Мъдрост. Тя няма да бъде последният ви ден на присъствие в планетата, но ще бъде ден белязан, или както е казано в Свещените книги – Ден Господен, защото той никога няма заник. Ние правим първата крачка в еволюцията, когато мисълта ще стане живот и когато интуицията ще дава истини!

Ето защо програмата, която е предвидена тук, йерархира познание, за да се освободите от Себе си. Разбира се, че това е най-голямата и най-тежката пътека, която човечеството има тепърва да върви. Имало е Любов, имало е Правда... И все пак, човечеството много малко направи от онова, което будността на Бога у нас иска от нас. Да се освободим от Себе си, да не живеем с подозрение...

Всеки от вас, който ще има своя доклад, ще облекчи познанието и съдбата на другите. А след това всеки ще стане подкваса на големия свещен хляб на свещената ни трапеза – трапезата на Мъдростта. Знанието, което ще имате радостта да получите от вашите приятели, е познание, което е крайно необходимо, за да не живеете повече със страх за себе си. А когато не живеете със страх за себе си, освобождавате отсрещния. Нищо по-страшно няма в света от страха, нищо по-тежко не е лежало върху съдбата на човечеството от страха на човека от боговете!

Изминаха времената, когато само митологичните богове бяха божествени, когато само те бяха безсмъртни. Орфей беше казал: Аз умирам, боговете остават![13] Ние казахме, че боговете умряха, остана Бог да живее, защото цялото наше митологично съзнание свърши – Христос го погреба. Вие видяхте, че Той възкръсна – възкръсна Божеството у човека. Ето защо това, което имаме днес като служение на Мъдростта, е новият Ноев ковчег – не на спасението, а на великото посвещение и знание за себе си, за света. Свобода от веригата на грехопадението, свобода от собственото ни битие, на когото и да е служило досега. Така взаимно ще намерите свобода от подозрение. Защото няма по-велико нещо, когато искаме да разтоварим отговорността върху повече хора, а не да я сложим само върху един и след това да му позволим да играе ролята на Моисей.

Когато на Моисей се даде всичко, той можа да даде заповед, която да плаши човека от Бога. А когато искаме нашата организация да се изживява в целостта на Мъдростта, ние искаме всеки от вас да е не само свободен, но и отговорен. Когато някой е отговорен, той знае къде да потърси и опорност. Аз не искам да имате взаимен страх и взаимно подозрение – всеки със своето си ще бъде в единство с Отца.

Така че не може да отсъждате кой колко е дал. Аз искам всеки да има своето основание, та когато отсрещният го освободи от сламчицата в окото му, защото е видял своята греда, да изгражда това, което нарекохме Учение Път на Мъдростта или в социалната ни формация, което наричаме Форум за духовна култура Път на Мъдростта.

Форумът! Аз не мога да си представя как бихме могли да бъдем тук всички, ако нямаме организация – не организация, каквато социалната реалност диктува, а каквато духовната потреба ни дава. Ще можете след усвояването на Шестата подкоренна раса – на нейните дадености и енергии, да си сигнализирате и с духовни телеграми. Но засега всеки трябваше да напише своето писмо. Ръката още не е освободена. Някога казах: Когато паметта се умори, ръката бе натоварена да пише (с Аз-Буки-то), а когато ръката се умори, телепатията ще ви освободи!

Имаше пещери, които бяха най-напред обиталище на живота ни. След това имаше пещери, които бяха светилища, в които се внасяше живото причастие на посветения. Сега има храмове.

  • Когато всеки стане жив храм, тогава жрецът е той самият!

В чуждия храм отивате на моление, в собствения трябва да бъдете на служение! Този, който не осъзнае служението, той ходи само на моление. Затова казах, че не догмите и обредите са съществени – много хора още ги живеят и ще ги живеят и нищо оскърбително няма. Но свободата от тях е, че вие сте жрецът, вие сте служителят! А жреците носеха великото знание, те направиха религиозни култури, но след това догмите правиха религиите...

Сега като знание – в продължение на четири дни – всеки със своето си ще помогне да разширите кръгозора си, за да направите онова, което в официалната психология, логика и пот­ребност се нарича мироглед. Знания могат да се добият. Но мироглед се изработва, когато има една генерална духовна сила. Мироглед! Това е, което Посланията ви дават всяка година. И този, който ги следи с будността си, ще види, че те са точно така, както трябва да бъдат в годините. Както споменах, беше казано в Посланието за 1996 г.: Не търсете време за приложена мъдрост – то е всяко днес![14]. Дойде това днес! Защото бе предшествано от една потреба – да направим Учението житейска съдба. Съдба! Досега се учехте, а занапред ще го изучавате, ще го прилагате. Но когато е съдба, това е дълбоко драсната голяма, голяма дълбина в душата на човека, която ще му напомня, че е минал през всичко заради Самия Бог, Който е неговият Отец и Който е в него самия!

И жреци, и Учители са ви оставяли и трон, и жезъл, и чаша – никой няма да ви лиши от това. Обаче трябва да се знае устойчивостта на ръката, която е давала знанието – устойчивостта на ръката, която знае да държи жезъла; устойчивостта на ръката, която може да се опре на трона; устойчивостта на ръката, която ще поднесе чашата на великото причастие с това, за което сте призовани, и това, което трябва да изживеете.

Ще се радвам да ви видя отново в последния ден – когато всеки е взел в своята малка торбичка пръст, както е била връзвана на лявата ръка на императорите, за да им напомня, че земя и Небе, че човек и Бог са единство. Вашето присъствие е моето най-голямо задължение, че нямам право да ви оставя никога и никъде.

Пригответе се и за трапезата, която вашите братя ще ви дадат. Моето присъствие в тези дни ще бъде с вас.

Бог да ви брани!

 

01.08.1996 г., Родопа планина,
м. „Студенец“, ПБ „Строител“

 

  

Семинарни доклади

 

(Теми: „Посланията – хляб на Мъдростта“ – представила Христина Килимова, „Основни принципи, нравствени категории и приложна молитвеност в Учението на Мъдростта“ – представил Кирил Коликов, „Митологиите през погледа на Мъдростта“ – представил Йордан Стайков, „Източни окултни школи“ – представил Йордан Епитропов, „Западни окултни школи“ – представил Светлозар Нанов, „Основни концепции на теософията“ – представил Кирил Ябанджиев, „Декалогът – морален и нравствен статут в юдаизма“ и „Блаженствата – път за съвършенство“ – представила Таня Михова, „Религиите през погледа на Мъдростта“ – представил Георги Кючуков.)

 

Ваклуш Толев (коментари): Аз съм възхитен! Не защото се чувам в чужди слова, а защото наистина се виждам във Все­мирността! Но основанието за отговорност е това, което ние тук можем да усвоим.

Няма да има по-голяма радост един ден – както в личния ви дом като сърце и мислене, така и в приложната ви лична воля – от това присъствие, което имаме тук. (...)

Не може да има Възнесение без Възкресение. Защото това е обратният знак да се върнем към Отца – като победим материята. В християнското изповедание, най-вече в юдаизма (няма да говоря за мохамеданизма), дори и в индийската философия не се признава светостта на материята. Но материята трябва да се одухотвори!

Логичният път на възкръсналия е свободно да минава от Физическото поле в Астралното, Менталното и пр. полета, но се легитимира на земята, защото Възкресението е все пак легитимиране на материалната субстанция. То е поискана жертва и е в основата на възможността да се извърши Възнесение. Само жертвата в служение може да направи Възкресение! Така че одухотворената материя с Възкресение се връща при своя Отец. (...)

В Евангелието на Марко, в глава 10-а, стих 30-и, пише, че онези, които са напуснали дом, имоти, ниви, братя, сестри, деца заради Господа – стократно ще ги получат (в царството, което осъществяват) и най-вече, че ще имат живот вечен. (...)

Бъдещето на човека е Сътворител! И точно тази е тайната на Христос – тайната, че Той е участвал в Сътворението на света. А всеки с идеята на Христос, т.е. с Помазаничеството, е част от Сътворението.

Със зрението на Мъдростта може толкова изчистено да се говори за всичко, стига тя да е вече Знание, да е прозрение и преценка. Този начин на усвоена и приложена Мъдрост е мироглед. Той е свобода от всичко, каквото сме били – от Митология, от Правда, от Любов... Мога с основание да кажа, че радостта ми е голяма, защото това, което в продължение на шест години сме могли във взаимност да си даваме, е направило своето в душите и сърцата ви! Така цялостно, така добре погледнато!

Човечеството в продължение на хилядолетия живее, лута се, показва, че наистина не е намерило себе си. Утешността на човека, когато влезе в едно голямо религиозно съзнание, се крие в това, че се храни от общата тайна, която е дадена. А страхът е, че остава все на едно и също място, защото се получава това, което съм казал: Религиите много бавно стареят и много дълго стоят стари! Всички окултни школи са били много ценни, но твърде обременяващи сега, даже когато трябва да се говори за Ведите и пр. Походът, който Изтокът направи, особено в миналия век, в лицето на няколко духовни учители, които дадоха много знания на Европа (например един Вивекананда е изключителна личност с прозрението на индиеца, но с ума на Запада), стана познание и утешност на много малко хора. (...)

Разбира се, дипломацията е прозрение. Ако в даден момент имате усета, че някой не иска да ви приеме, правите един дипломатически ход и се оттегляте. И го поставяте него в търсене, а не вие в предлагане. Но трябва да бъдем достатъчно отговорни да се пазим от хаотичност, както и от най-страшното – воденичния камък на най-строгия ред. Ние даваме светлина. Свещичка, която става звезда; звезда, която става съзвездие; звезди, които са слънца! (...)

Колкото до учението на Дънов, трябва да кажем, че поднесеното от него на България паралелно вървеше с теософията, която обаче не претендираше, че прави религиозни учения. В молитвата „Отче наш“ има една фрапантна грешка (за съжаление и досега в света не са я видели), и то непростима за прозрението. Простима за тези, които имат виждане само до едно ниво, дори, ако щете, и на будно око, но не и на вътрешното откровение – това дъновистите не можаха да видят. Нямаха смелостта, ако и да са имали прозрението, да дадат обяснение и за първородния грях. (Идеята за първородния грях не я видяха и европейските окултни школи.)

Разговарял съм с г-н Боян Боев, който бе пълномощникът на Дънов след неговата кончина. (В живота си не бях виждал Дънов, но когато бях в затвора, го срещнах в извънземните полета.) Когато му поставих въпроса: „Той даде ли ви някаква корекция на молитвата „Отче наш“?“ – „Ами, като че ли каза нещо...“. Това беше изумително! Не може Учителят да ви каже и да не знаете!

Относно молитвата официално съм декларирал и пред симпозиум, официално в 1957 г. съм изпратил и писмо в Светия Синод, че стихът и не въведи нас в изкушение от молитвата „Отче наш“ е грешен. Защото не може Бог да ви въвежда в изкушение – никога! Дънов не беше дал корекция. После имам изумлението да ги слушам, че било казано, ама някъде се пазело... Поднася се, че и във Ватикана се пази писмо на богомилите, в което още тогава било дадено... Ами щом сте го знаели, защо не сте го казали? Липса на религиозен кураж? Защото религиозен кураж не се иска за един Учител – не се иска никога! – Христос нямаше страх от това, да каже за Ирод: „Идете и кажете на тая лисица...“[15], за четверовластника! (...)

Анатемата е една отровна стрела, която пронизва целия исторически свод. Тя е нагнетена с най-отвратителното – отлъчване с проклятие. А знаете, че проклятието на майката не е простено, когато го употреби към детето си. Сега майката-Църква го употребява. (...)

Разбира се, има разлика между индивидуалност и личност. Индивидуалността е това родово начало, което може да ви даде характеристика за личност. Защото тя е сърцевината, от която изхождаме по преражданията си, за да направим едно съзнание, което наричаме личност.

Личността може да прояви егоцентризъм в съзнанието и живота си, а индивидуалността се жертва. Както Васил Левски може да бъде наречен повече от личност – той е индивидуалност. Левски е една будност, за която националният ни дух е много благодарен. (...)

В еволюцията, от потребността да се даде една Духовна вълна или едно Учение, може да бъде извикан и онзи, който има четвърто посвещение. Това някои се опитват да говорят за Иисуса, защото пък Буда бил в осмо... А идеята за единството с Отца дори не може вече да бъде йерархически поставена. Но безспорно, че Той е Син, не е Отец – Отец е Всемирността. А като Син, по воля на изпълнението, както виждате, сложен е да носи Земята в ръката Си. На тази планета Той даде една от най-големите тайни. На друга дали ще бъде викан, е въпрос. (...)

Както пророчеството в старозаветието даде идеята за Месията, теософията даде идеята за Мировия Учител. Тя го даде, защото логиката на вероизповеданията на Изтока, тайната на преражданията и сменянето на Духовните вълни водят към непрекъсваемост. Не както в старозаветието – Месията е един, само Този, Който ще дойде. Той дойде, но евреите не Го приеха и сега чакат друг... В това отношение теософията направи генерална редакция на духовната същност на човечеството в неговата еволюция: ще имате Мирови Учители, ще имате школи, ще имате религии – до това, което се нарича Истина. Няма религия по-горе от Истината! Защото Истината е последният ви храм – след това влизате в Свободата, а там няма религия. Много фино, с голямо прозрение се даде тази велика тайна.

Второ, Теософското общество има космогония, можем да кажем, и теология. Защото това, че ще има Мирови Учители и Учения, е един и теологичен проблем.

И трето, най-същественото, всеки знае, че има желания, ум, воля. И други школи са характеризирали човека. Но мисля, че най-избистрено, най-изчистено е това, което даде теософията и особено Ани Безант. Блаватска е изумително гениална и много даровита, но Безант даде ясна схема. Дори Ледбитер, който е един много добър познавач и минава за един от добрите им ясновидци, не е много наясно с някои неща, въпреки че неговата система за праната, чакрите и Кундалини е най-уточнената. Други, макар и индийски учители, давали характеристика за чакрите, ги бъркат, защото четат старо знание, а го нямат като личен опит.

Личният опит! Тези, които го имат, те знаят. А разни индийски учители, дошли в Европа, говорят за чакрите, но не са им ясни – учат от това какво е казал Патанджали или някой друг. (...)

Десетзаповедната таблица в старозаветието не е единствена в света, защото преди нея има Акадската таблица. Малко преди Моисей същите закони са сложени от Хамурапи. Законите на Хамурапи са същите и със същото благословение – от Бога на Слънцето са дадени. Нека обаче не обременяваме християнството с Десетте Божи заповеди! Защото тези заповеди не са спазени от него – християнството прие Триличен Бог, направи си икони, не празнува съботата, а неделята...

Така че цялият Декалог, както е казано в християнството, ако има един стълб, и той се люлее. Но същността на Блаженствата на Христос ще си остане живителна. И там толкова тънки разлики има: едни ще видят Бога, други ще бъдат наречени Синове Божии...

Тайната за християнството е не само като противовес – защото Христос наистина казва: Аз дойдох да изпълня Закона и пророците, но в същото време: Съботата ли е за човека, или човекът е за съботата? И отиде си съботата... Тогава, когато се сложи ударението върху Блаженствата, безспорно ние браним това, което еволюиралата духовност на човечеството приложи – Учение на Любовта.

Мъдростта като мироглед може да ни даде познание и оценка без отричане и без повече коленопреклоние пред всичко, каквото е било. Освободете енергиите си за това, което имате да правите!

Благодаря ви от сърце!

 

Със съкращения,

01-03.08.1996 г., Родопа планина, м. „Студенец“, ПБ „Строител“

 

 

Човекът е едно родено бъдеще!

Ваклуш Толев: Благословен е, който е тръгнал да търси своя Бог, и жив е онзи, който Го е намерил. Затова и в Молитвата е казано: живи да бъдем в Тебе, светли в Дух и душа, целомъдрени в мисъл и тяло и с братска любов към всичко!

Ето с тази благодат и днес денят и бъдните ни дни да бъдат наситени!

Мили приятели, изживявам се като удовлетвореност. Чувс­твам се като Дете, което няма никакво съмнение, че това, което е речено, ще бъде. Защо? Защото сме го сложили като питен хляб на живота си. С погледа на едно вътрешно зрение и преценка. С това, което ви се поднесе тук, безспорно свидетелствате, че Мъдростта като мироглед може да ни даде признание и оценка без отричане и без повече коленопреклонение пред всичко, каквото е било. То е свършило своята работа – освободете енергиите си за това, което имате да правите!

Може би камбаната да се вести един нов живот е ударила и всеки, който не е спящ, ще чуе нейния призив. А вие сте благословени, защото търсите! И всеки, който е намирал Бога, е жив. Тук обаче, в своето тридневие, ние не само се окъпахме във водите на живата вода, не само пихме от нея – ние просто измерихме нейната дълбочина. Измерихме доколко тя е във вашата същност, доколко тя е във вашите души и доколко жаждата ви е удовлетворена и може да бъде занесена там, където имат нужда от нея.

Потребно е да бъдем благодарни, че този семинар стана. Той е толкова потребен, колкото и всяка наша нафорна потреба – залъкът насъщ. Това беше едно ново причастие – не ритуал. И всяка година можем да го правим заради Божеството и заради собствената си божественост. Тук, в тази планина, е имало много духовности във всички времена. И ние потвърдихме, че духовността нито ще угасне, нито някой може да я угаси. Тук са съхранени минали тайнства, тук ще се извършат нови олтарни служения.

От днес Родопа е вашият храм – храм на Мъдростта, който трябва да бъде първом в душата, а след това – вън от вас. Но тук се дойде с души, за да се освети и местото. Место ни е потребно, защото душите ни са още на тази планета.

Това, което се поднесе в продължение на тези три дни, беше толкова изрядно направено, че ние го изживяхме като радостна тревога. Казвам „тревога“, защото е смутено обикновеното. Когато обикновеното е смутено, тревогата е радост. И вие това и направихте. Благодаря на всички, които дадoха своята дан! Да се изживеем в радостната тревога, че сме тук заради това, което Мъдростта ни рече: Бъдете!

Тук доведохте и деца. Няма да употребим фразата на древността, че този, който е напуснал дом, този, който е напуснал жена, деца... Не, нито напуснахме дома си, нито децата, защото и дом, и деца бяха в нашия Бог и ние бяхме в Него. Това не е спомен, това е оная жива бразда, над която няма защо да се съмняваме, че е сято зърното на Мъдростта. А жътварите – ей тези деца и тази младост – ще жънат. И ние ще благославяме Пътя, защото те са тръгнали; ще живеем тяхната радост, защото е нашето упование. Ние ще ги поздравим и нашият поздрав ще бъде: живи сте в Живия Бог, защото Той е вашата бъднина!

Тъй като вие сте роденото бъдеще, оставям ви така, както беше казано в Посланието: да намерите време за приложена мъдрост, а то е всяко днес. Три дни вие бяхте във всяко днес, за да се осъществите като родено бъдеще!

Благодаря на организаторите, благодаря на цялата структура, която създаде възможности за по-безпрепятствено служение, за повече контакти и по-естествена обич дори и когато е имало някоя не толкова добра дума помежду ви!

Друго, което трябва да ви кажа, това е, че вие Го имате в себе си – изведете Го! Благодаря ви!

Лек и добър Път!

 

03.08.1996 г., Родопа планина,
м. Студенец, ПБ „Строител“

 

[1] Матей 22:4.

[2] Иоан 14:2.

[3] Нур 5/95 – с.5: Послание на Планетния Логос, Искане 2.

[4] Иоан 14:6.

[5] Иоан 10:30.

[6] По-късно преименувана в Съвет по целостта и ценностите. (Бел. ред.)

[7] Димчо Дебелянов – „Черна песен“.

[8] Матей 7:29.

[9] Иоан 6:68.

[10] Лука 1:34-35.

[11] Вж. Битие 9:20-21.

[12] Матей 4-17.

[13] Шюре, Е. Великите посветени. Т.2. София – Плевен, Евразия – Абагар, 1991, с. 121.

[14] Нур 5/95 – с. 5: Послание на Планетния Логос, Повеление 2.

[15] Лука 13:31-32.

Още от броя
Из „Мъдростта в скрижали“ – Събори на Мъдростта Из „Мъдростта в скрижали“   Съборите са дял от Космичния хороскоп на Обществото Път на Мъдростта! Съборите са идея за единство и хармония. С ... Проглас, 2021/2   Ако осъществите Мъдростта, ще познаете Истината! Авторът си отиде и рече: Осъществете се! Традицията е временно бреме; Учението е ... Първи Събор от I цикъл Събори на Мъдростта: Всички сме заедно Не се сравнявайте, стимулирайте се!   (Изпълнение на цигулка от Венец Маринов и приветствени думи от Кирил Коликов – ръководител на Школа „Път към Духа& ... Втори Събор от I цикъл Събори на Мъдростта: Школата – обител Школата е: историческо битие, духовна трапеза, нравствени стълбове, социален градеж, мирогледно обучение, Огън на Учението, ръка на Учителя! Ваклуш Толев: Добър ден, мили п ... Трети Събор от I цикъл Събори на Мъдростта: В Храма на Мъдростта Отворен е новият храм – там има: олтар, трон и жезъл! 16-то Послание Ваклуш Толев: Мили приятели! Волята на Всевисшия не ни е отлъчила, нека и ние не се лъчим. Този, Кой ... Четвърти Събор от I цикъл Събори на Мъдростта: Мъдростта – Мирово служение Мъдростта е орисана необходимост в Пътя на България! Ваклуш Толев: Деца на Деня! Наистина радостта не може да бъде измерена, защото тя, както казахме, е усмивка на Мъдростта. Аз нямам ... Пети Събор от I цикъл Събори на Мъдростта: Мъдростта – Живот Бъдете неотречни в своя обет: Мъдростта – живот! 18-то Послание Ваклуш Толев: Мили приятели, скъпи на сърцето ми пилигрими! Деца на Деня, извикани за Път и живот! Това, кое ... Шести Събор от I цикъл Събори на Мъдростта: Мъдростта – житейска съдба Въпрос: Г-н Толев, предстои Шестият Събор на Форума за духовна култура. Какво е за Вас Съборът? Съборът е идея за единство и идея за хармония – като изживяване и вживяване в Д ...