Дванадесети Събор от I цикъл Събори на Мъдростта: Мъдростта – Приложна молитвеност

Арxив | брой 3 / 2021

(Приветствие от Магда Ковачева – председател на модул Пловдив.)

 

Ваклуш Толев: Благодаря! Честит да ви е новият брой на списание Нур!

Ние не уверяваме дали в Родопа планина е идвал Бог, както някои минали Учители бяха казали. Като че ли Бог само в една планина е идвал – за тях специално... Ние не ги уверяваме дали на тази планина е идвал Бог, ние просто знаем, че Бог не си е отивал.

Благодаря на всички ви! Това, което ще продължи дeлото, да няма смут, че предшественикът е имал съмнение в служението.

 

Магда Ковачева: Благодарим Ви, Учителю! Моля Ви в Почетната книга на Дома да впишете своя благослов.

 

(Ваклуш вписва своя благослов в Почетната книга на Дома на Мъдростта.)

 

„На Децата на Деня честит Дванадесети Събор!

Честит нов Дом на Мъдростта! Да няма заник за този Дом на служението.

Вашият Път е неговата святост. Вашата жертва е неговата вечност. Вашият живот в Мъдростта е неговото тайнство – Възкресението.

С благослов!“

 

Със съкращения

27.07.2002 г., Пловдив, Дом на Мъдростта

 

 

Мъдростта – Приложна молитвеност!

Ваклуш Толев: Деца на Деня и съпричастни! С благословението и ръката на нашия Отец, с водителството на Неговия Син – Eдиносъщ и Първороден, и с Посланието на Приложната Молитвеност честитя ви големия празник – Деня на Дванадесетия Събор в Пътя на осъщественото служение!

 

(Приветствия от председателя на сдружение „Общество Път на Мъдростта“ и от председателите на модулите във Варна, Бургас, Видин, Стара Загора, Добрич, Хасково и Пловдив.)

 

Благодаря на всички, че вашето сърце, че вашата потреба от Дух и отговорност ви събра днес тук! Моите почитания и към присъстващия г-н Йосиф Петров, доайена на VII Велико народно събрание. Добре дошли на Дванадесетия Събор, призовани от Посланието, което тази година Планетният Логос предостави на вашата воля и преданост!

Децата на Деня ще потеглят за своята планина. Ще отидат в тази велика храмност. И ние няма да убеждаваме никого, че на тази планина е идвал Бог. Със знанието казваме тайната: Бог никога не си е отивал, за да Го присвояваме. В тази планина и във всичко, което е сътворил, Той не си е отивал! А Родопа е нашият свещен храм.

Ние не сме религия, не сме школа на философите – ние сме клада на Свободата! Животът е насилник, който не ощетява свободата!

 

(Поздравление от Йосиф Петров – доайен на VII Велико народно събрание.)

 

Изведено от Нур 3/2002 (с допълнение)

27.07.2002 г., гр. Пловдив, Дом на науката и техниката

 

 

 

Откриване

Мъдростта – Приложна молитвеност!

Ваклуш Толев: Мили Деца на Деня! Никой не може да опровергае мисълта, че радостта е усмивка на Мъдростта! Няма по-голяма благодат от това да бъдете в тази планина. Нека да започнем своята семинарна работа във великото тайнство, че сме дошли на служение, че сме клада на освобождението и път на осъществяващия се бог в развитие!

 

(Приветствие от Светлозар Нанов – организационен секретар на сдружение „Общество Път на Мъдростта“.)

 

Ваклуш Толев: Искам с няколко думи да отворя дверите на онова, което е Седмият семинар на Обществото Път на Мъдростта. В Свещените книги има едно много странно понятие – „непояждащ огън“. Именно този Огън е Самият Бог у нас – Непояждащият Огън! Този Огън е и Човешката божественост в единство с Божията човечност.

Разбирате ли йерархията, в която влизате, и отговорността, че Непояждащият Огън иска да бъде освободен и вие трябва да му дадете живот. Клада на Свободата!

Предназначението е най-великото, което Децата на Деня сега имат! В тези обучителни семинари слагаме Знанието. Знанието е пред добродетелта да бъдеш безгрешен.

Нека нашият семинар започне да чете редове от Книгата на Живота, както сме казали, този нов олтар, това съзнание на събудения Бог у нас. С пожелание – в този обучителен курс проблемът е будният да бъде един събуден Бог!

Благодаря ви! На добър път в семинара!

 

Изведено от Нур 3/2002 (с допълнение)

28.07.2002 г., Родопа планина, м. Студенец, ПБ „Строител“

 

 

 

 

Ваклуш Толев: Деца на Деня! С волята на Всемирния, с повелята на нашата събудена божественост – в изпълнение на това, за което сме дошли!

Децата на Деня са един от милиардните дни на битието на Сътворението. Те са една от великите тайни, които Учението Път на Мъдростта позволява да отключите, за да видите изгрева на този милиарден ден, да бъдете в неговото пладне, а след това вече да направите трапезата на великото Възкресение. Благословени в пътя на Знанието!

 

(Теми: „Послание на Приложната Молитвеност“ – представил Йордан Епитропов, „Божествеността като собственост“ – представил Георги Кючуков, „Полът като енергия и принцип“ – представил Марин Маринов.)

 

Ваклуш Толев (коментари): Прозрението не е разбиране, то е израз в тази многоцветна палитра, с която всяка клетка, бих казал, от тези милиони богове, които носим, трябваше да получи своето признание, за да се оттеглят те в музея на миналия живот.

Радвам се за по-голямата част от хората, които за първи път слушат тези неща, и на всички, които можаха чрез дискусиите пък да прибавят нещо към окомера, към диоптрите. С това те поемат осъзнато вътрешното си зрение за проблеми, които са били досега чужди или далечни. По-голямата част от хората са чули, но много малко са, които са могли да направят тази голяма вътрешна потреба: роди ме отново! Раждането отново е чрез Дух, с който може да позволим на довчера безгласния да има глас. Но глас на безмълвието...

Тук се казаха неща, които не са есе, а са трапезен хляб. Една от най-великите тайни, която остава не толкова добре разтълмена, е Тайната вечеря, в която единството за първи път е казано: този хляб е Моето тяло.

Благодаря за активността, с която нещата стигнаха до всички проблеми, които можеха да бъдат уловени само като слух, но с дискусията станаха и усвояване, което е много съществено. Защото понякога не е достатъчно само да се прочете.

Чак сега усещам необятността на Учението. И това носи задължение на всеки слушател – дали е могъл поне една добра доза от Мъдростта да сложи в своята чаша на причастието. Защото тя е във вашия олтар.

Аз ще кажа една особена формула, която научих – как се вади ядка от костелив орех. Като стоплите ореха. Стоплете го, счупете го – и ядката пада. С какво може да освободите ядка? Стоплете я. Стоплете с дух и мисъл деня на вашето присъствие тук. (...)

Когато имате едновалентност, двувалентност и пр., може да правите съединения с всичко, което Духът е предоставил в нашата възможност да го употребим – Ментал, Причинен свят...

Проблемите, които разглеждате, са изключително сложни, но те са сложени в това, което еволюцията като съпровод на живота създава – обстоятелствата или феномените. Вие разглеждате един феномен – феноменът човек в еволюцията, на който сложих ударението, че той е един бог в развитие. Но освободете съдбата от еволюцията – освободете я! Еволюцията да не си служи повече с обстоятелствата, а с Човешката божественост, която иска да „изземе“ енергията на Божията човечност. За да може преходната божественост да я направите единство с Непреходността. Преходността ви е затова, че вие еволюирате, че еволюира Мировото съзнание в своите енергии за Непреходното.

И един въпрос, който исках да разтълмя. Става въпрос за предателството – ако не предадете себе си като минало, тогава предавате друг! Тази фраза съм я казал за една много голяма реалност – за Юда. Но Юда не е предател. Той, както е казано, е искал величието на Христос, защото е с пълна убеденост, че Христос е Мировост. Юда като човек и Христос като Син, предназначен да изпълни Божия воля – това е големият конфликт. Тогава има ли предател – предател, който иска величието?... Но не е преценил, че Синът няма нужда да получи величие, защото има възможността да създаде най-великото тайнство – Възкресение. А то трябва да мине по пътя на: Голгота – лично битие, Разпятие – социално битие, и Гробница – да създаде Мирово битие!

В този смисъл казвам: да предадеш миналото си, себе си да предадеш, за да се извоюваш във величие! (...)

Енергията е отделен проблем, от нейните въздействия се диференцира полът. Енергията, половата енергия като Мирова сила, се вселява в Мировите майки. А тези теофанки[1], както ще ги нарека, раждат деца, които всъщност не са техни. Деца, които носят пълномощието от Мировата енергия да дефинират култури или доктрини, да формират принципи, чрез които осъществяват еволюцията. Мировите майки са не само реалности. Като реалности се виждат, защото раждат деца. Но голямата тайна е енергията, която Сътворителят е дал.

Тук добре се поставя въпросът, който е генерален в Учението – Сътворение и Знание, Любов и Смърт. Ето един четириъгълник, в който стои цялата тайна на битието.

Енергията създава андрогина – мъж и жена. Волята на Сътворителя създава човека единен, след това енергията го разделя. Защо? Защото Сътворителят спира да сътворява, на седмия ден си почива, но светът не спира да се възпроизвежда. И човекът се възпроизвежда, след като е спрял Сътворителят. Великото на теофанките е това, че поселяват в своята утроба – Мирова и лична, енергията, която се е диференцирала в принципи.

Единство в целостта и разделяне в единството – това е голямото. Отделен е въпросът, че единият от тези принципи представлява волята и екзистенцията, представлява откривателството, другият представлява милосърдието и социалната единица, представлява раждането.

Извеждането на Ева е предмет да се създаде социология. В андрогина няма социология. Но в изведената Ева има тухличката на социалността – създаване на общество. Затова теофанките нямат лично дете. Ето защо се губи майката на Кришна, губи се майката на Буда, майката на Иисус Христос е дадена на Йоан: Майко, ето твоя син! Йоане, ето твоята майка!

Половата енергия, която продължава след спряното Сътворение, прави възпроизводство. Затова съм казал, че е най-висшата енергия, защото само тя може да прави човек. Възпроизводство на човек, след като Сътворителят е спрял да сътворява. Тя е работила преди още сътворения Адам. Затова бях казал, че в Адам стои привилегията да ражда – най-великото му тайнство. Именно тази Мирова енергия влиза в утробата на Мировите теофанки. И те правят Рождество, не само раждане.

Когато човекът е сътворен, половата енергия е работила милиони години за създаване на материя-мозък. И ако нещо в доктрината на материалистическото виждане има вярно, това е, че мозъкът е висша материя. Но той не мисли, той възприема от Полето на мисълта.

От възпроизводството е голямата идея да се създаде култура към половата енергия – култ към фалоса, култ към йони... Мировата сила на енергията прави принципите мъж и жена. Но за тези принципи трябва да има органи. Защото тайната на андрогинното раждане е, че няма полово оплождане, а има вътрешно оплождане. Исторически, едва след извеждането на Ева започва процесът на полово оплождане. Създава се първо човека и след това се създават мъж и жена, т.е. вложената в Адам енергия диференцира принципи – мъж и жена, воля и милосърдие.

Тази тема е една от трудните не само за вас, а за цялата култура на света. Защото още не е обяснена тайната на имакулацията[2]. А тя е реална. Но трябва така да се види, както сега Учението Път на Мъдростта я дава. В потребата да има принципи човек е трябвало да събуди желание, но в желанието създаде вече сладострастие. А голямата тайна е в идеята възможно ли е Мировата сила да направи раждане чрез самооплождане. Търсете тайната в андрогина. Носел ли е всичко? И можел ли е той да ражда? Естествено...

След това в сътворения Адам работи Роденият Христос. Роденият, но за какво? За Божественост! Така трябва да се види тайнството раждане и имакулацията. Възможно ли е тогава майките на Кришна, на Буда, на Христос да родят непорочно?! А те са диференцирани. Но преди диференциацията какво имате? Енергията пол.

Трябва още нещо да разберете – че половата енергия е по-властна от кръвта и расата. Факт е, че тази енергия можа да надкрачи голямата река на расата и кръвта, колкото и да са забранявали бракове между различни раси и различни кръвни групи.

Голямата грешка е, че културите не са взели предвид това, което казах генерално – Сътворителят е спрял да сътворява, а светът съществува. Кой е възпроизводителят на света, за да се каже, че едно зачатие е порочно? Порочно е, когато една култура може да говори за перверзност, за разврат, но когато светът се възпроизвежда, за да не угасне като вегетация, ние не можем да говорим за порочност. Кога идва проблемът на разврата или перверзността? Когато става разделянето на принципите. Мъжът принцип не е имал апетит към жената като принцип. Тогава трябва да се роди потребата на човека от желание. И много добре е казала Ева: Този плод е многожелан.

Разберете, във всяка дума трябва да намерите енигма. Многожелан... Така че Кундалини, който събужда и храни чрез енергията си бъдещата еволюция на принципите, извиква раждането на желание. Трябва да се разбере тази тема в плоскостта на биологията, в плоскостта на астрала, в плоскостта на ментала. С това тайнство ние обръщаме света.

Дава се възможност еднопринципното след това да се оформи в съвършенство и стигне не само до това, което Христос каза: Бъдете съвършени, а до това, което сега казваме: Бъдете божествени – този еднопринцип да може да ражда. Това е голямата тайна на бъдещето. Защо? Защото в еднопринципността е сложена идеята и за другия. Тогава доктрината за прераждането има ли оправдание? Има. И създаването на неудобство, за което се класира еднополовото съжителство не е ли потвърждение на тази теза, макар и неудобна? Неудобна като цивилизация и култура, като морал, но не може да бъде отречена като Сътворение. Половата енергия не може да мине без биологичността, тя е много съществена. Но ние трябва биологията да я усъвършенстваме с тази Мирова енергия.

Надявам се, ще разберете, че някои от проблемите не бива да бъдат късани между социалност и предназначение. Предназначението не е само, че се одухотворяваме, предназначението е, че можем да правим социология, а тя се прави с човека. Затова казах, че не Адам, а отделянето на Ева създава институция, социология. Учението Път на Мъдростта разглежда тази тема, защото то е Знание, а не морал. Цялата преценка на всичко, с което сте живели и сте се набогатили в поведение да осъществявате личен храм и социално служение, е било проблем на морал.

Когато говорим за тайнството брак, не забравяйте, че обществото също е утроба. Бракът е свещен в това, че изгражда един свещен дом. Той е също свещен дом на преселение на души, които могат да гостуват при вас, както съм казал: Мъдростта е сънят на боговете. Не забравяйте, че обществото трябва да приюти в своята гръд свещеността на души. Нека не се извиняваме, че само отделният брак и отделната утроба трябва да бъдат гостолюбиви. Обществото като Мирово съзнание и лично поведение трябва да бъде гостолюбиво. Някои ще кажат: „Аз не мога да раждам, значи не съм гостолюбив дом“. Член ли си на едно общество? И то именно с предназначение!

Навсякъде са съществували учения за трансформация на половата енергия. Великите посветени това са правили. Затова е дошъл законът за целомъдрието. Разбира се, в една официална институция каквато е Църквата – целебатството в Католическата Църква и монашеството в Източната Църква, са също формули, с които са искали да укротят онова, от което направиха развратници и двете институции. Проблемът не е дали институция налага целомъдрие, а коя духовна събудена отговорност създава целомъдрие. Брачният живот не е нецеломъдрие, целомъдрието е другаде – в светостта!

И другото вече е – може ли да се трансформира енергията, която води към перверзност и разврат, и да се направи половата енергия мисловна? Естествено е, щом тя е работила да създаде мозък, който приема от Менталния свят. Кръговратът е налице – змията е захапала опашката си. Трансформирайте в мисловна енергия!

 

Със съкращения

28–31.07.2002 г., Родопа планина, м. Студенец, ПБ „Строител“

 

 

(Филм)

 

Ваклуш Толев (встъпителни думи): ...Ходихме там, където Христос казва на апостолите: Хвърлете отдясно мрежите, за да уловите риба. (Ще видите, че риба и сега има.) Разходихме се и в родното Му място; бяхме в църквата на Дева Мария; там, където Йосиф е имал своя работилница; в Гетсиманската градина и т. н. Така че историческа натрапчивост има. Затова да бъде отричана историческата личност на Иисус е много смешно. Отделен въпрос е вече как вероизповеданието дава вътрешната светлина и същност. Много голяма част от това, което може да се нарече потреба на вярата, е доведено до една екскурзионност. И то твърде добре уредена от страна на евреите.

Гръцката Църква, която има доминантата там, в края на краищата няма удобството да даде да се разходите из цяла Юдея. Има отделно изграден град – новият Йерусалим, който според мен е изграден на базата на бастионите на защита. В единия квартал доминират арабите, от другата страна – евреите. Но друго е да се потопите не в една натрапена историческа реалност, а във вътрешната тайна на един живот, който може да го проследите.

На Голготската улица ще видите – на 14 места, на които Той е присъствал. На едно место ръката Му е отпечатана.

За голяма част от нещата обикновеното зрение може да каже, че имат спекулативен характер. Въпросът не е в спекулацията и дори не е в достоверността. Въпросът е в наличността, че историята дава една Личност, Която е реална!

 

(Следва прожектирането на филма.)

 

29.07.2002 г., Родопа планина,

м. Студенец, ПБ „Строител“

 

 

Мъдростта – Приложна молитвеност!

Ваклуш Толев: Мили Деца на Деня! Може и с една дума да заключим – рискът, че някой е гладен, не дава основание ръката да посегне и да опорочи чрез кражба светостта на хляба. Още по-недостойно би било, ако с този хляб той иска да направи само своя лична причастна молитва. Причастната молитва е Всемирно тайнство. И точно тя е властна, за да направи преобрат на хляба и виното в кръв и тяло Господни.

Децата на Деня с този семинар показаха своята измеримост в отговорност за служение. И когато даваш будност, ти извикваш Бог на живот.

Благодарен съм на всички, които излизаха от своя страна тук да създават тревожност в искано знание заради ужаса, когато невежеството поднася непозволено знание! Аз винаги съм прощавал на неграмотността, че може да има позволено незнание, но винаги съм бил възмутен, когато невежеството слага непозволено знание. Под различни форми вие излизахте тук – да набогатите, да освободите съмнение, да създадете яснота и така да се кали перото, за да не бъде смутено, когато се казват големите истини. Надмогнахте дракона на всекидневието и аз ви благодаря за тази достойност, че можете да поставите светостта си по-горе от улицата на всекидневието!

А на младото поколение – към което наистина изживявам неимоверно признание: плодове се събират тогава, когато неуморността е част от вашата идея да растете. А за боговете не е казано кога се уморяват – те нямат умора. Онзи, който се уморява, проявява човешки качества. Победете човека у вас, защото това е Учението ни – победа над човека! Един милиграм да изведете Бога, няма да ви позволи да се уморите.

Там, където отивате, предайте колкото може, че питата на Мъдростта чака ръцете и Пътя на бъдните Деца на Деня!

 

Изведено от Нур 3/2002

01.08.2002 г., Родопа планина, м. Студенец, ПБ „Строител“

 

[1] Теофания (θεος – бог; ϕαινω – явявам) – непосрествено явяване на Бог в различните религии. (Бел. ред.)

[2] Имакулация (от лат. immaculatus – „неопетнен, непорочен“) – непорочно зачатие. (Бел. ред.)

Още от броя
Проглас, 2021/3   Ако осъществите Мъдростта, ще познаете Истината! Авторът си отиде и рече: Осъществете се! Традицията е временно бреме; Учението е ... Из „Мъдростта в скрижали“ – Духовна вълна на Мъдростта   Из „Мъдростта в скрижали“   Духовната вълна на Мъдростта е Мирова даденост и планетна необходимост! Духовната вълна на Мъдростта е стра ... Осми Събор от I цикъл Събори на Мъдростта: Човекът – зрим теогон Гласът на съдбата е нашата провиденция!   Ваклуш Толев: Скъпи Деца на Деня, честито ви Осмия Събор на Обществото Път на Мъдростта!   (Следват откриване на С ... Девети Събор от I цикъл Събори на Мъдростта: Мъдростта – зов за служение Мъдростта – зов за служение! Ваклуш Толев: Благословът на нашия Отец върху Децата на Деня, върху зримия теогон, в служение на Небе и Земя ви призовава в признание и готовност към ... Десети Събор от I цикъл Събори на Мъдростта: Присъствие в Третото хилядолетие Няма мъка, която може да убие Бог у човека! Ваклуш Толев: С Посланието на Планетния Логос за 2000 година: Бях, за да Ме няма! Няма Ме, защото бях: Възкресението!, с ръката на Веч ... Единадесети Събор от I цикъл Събори на Мъдростта: Мъдростта – Живототворчество Светлозар Нанов (управител на Дома на Мъдростта): Уважаеми Учителю, уважаеми приятели! Днес символично ние откриваме Събора от този Дом. Моля, Учителю, да кажете няколко думи по пов ... Дванадесети Събор от I цикъл Събори на Мъдростта: Мъдростта – Приложна молитвеност (Приветствие от Магда Ковачева – председател на модул Пловдив.)   Ваклуш Толев: Благодаря! Честит да ви е новият брой на списание Нур! Ние не уверяваме дал ... Из „Мъдростта в скрижали“ – Учение на Мъдростта Из „Мъдростта в скрижали“   Учението – принцип Учението на Мъдростта е Знание от Мировото съзнание – то не е религия, нито философия! ...