Девети Събор от I цикъл Събори на Мъдростта: Мъдростта – зов за служение

Арxив | брой 3 / 2021

Мъдростта – зов за служение!

Ваклуш Толев: Благословът на нашия Отец върху Децата на Деня, върху зримия теогон, в служение на Небе и Земя ви призовава в признание и готовност към род, родина, към Всемирното братство, към Свободата!

 

(Следва: откриване на Събора от Кирил Коликов – председател на новорегистрирано сдружение „Общество Път на Мъдростта“, и приветствия от председателите на модули София, Хасково, Варна, Бургас, Видин, Стара Загора и от представител на Центъра за нестопански организации, гр. Пловдив.)

 

Ваклуш Толев: Добре дошли, Деца на Деня, на Деветия Събор на Обществото Път на Мъдростта. Трудно ми е наистина, много ми е трудно кое да избера: не мога да си послужа с щастие, защото то е много преходно и много лично; не мога да си послужа и с удовлетворение тогава, когато трябва да се надкрачват йерархиите на възможностите на човека в усвояване на културите, които нарекох Духовни вълни.

Ние можем да извикаме служението само тогава, когато прозрението е нашият усет за познание, а предназначението е нашето определение. Служението е да сложиш твоя Бог в живот. Тогава човекът ще има една знайност – Кундалини в живот, а не пророчеството.

Ние сме пред великата тайна – своя Събор. Ведно всички да минем своето школско принадлежание и обучение; ведно всички, както е казано в Посланието: да се учим да побеждаваме преходност, да побеждаваме йерархия, да побеждаваме богове и съдба! Трябва да бъдем благодарни за взаимността, защото тя е първата валенция на нашата събожественост!

Не позволявайте да бъдете обидени, че ви липсва Бог!

 

Изведено от Нур 2/1999 (с допълнение)

31.07.1999 г., гр. Пловдив, Дом на науката и техниката

 

 

Откриване

 

Проф. Захари Стайков – социолог: Уважаеми г-н Толев! Приятели! Искам да приветствам Деветия Събор на Пътя на Мъдростта.

Всяка научна истина е парадоксална, т.е. тя се нуждае от духовно осветляване. Но всяка духовна идея и истина е практически приложима и тя се нуждае от доказване в живота! Точно това доказване в живота е вашето дело и зов за Мъдрост!

 

Ваклуш Толев: Деца на Деня! Щедростта на Оня, който ни избра във взаимност, е щедрост не само, че ни извика на служение, а е и щедрост, че Той ни храни в идеята за служение. Честито ви големия празник на душите и сърцата ни – но те трябва да бъдат осенени от Духа!

Първата радост, която трябва наистина да ни направи удовлетворени, това е, че ние правим Девети Събор – Девети с това, което безспорно в Посланието на деветките ние сложихме като една от чаканите дълги хилядолетия тайни за човечеството и пътя на посветените. Деветката извежда зримия теогон, Десетката го вика на служение! Какво красиво съчетание – изчакано! Нищо вън от измеренията на Космичността не може да стане.

Деветият Събор е осветен с Десетката на Посланието тази година, призовало ви на живот чрез служението! Вашето място и вашият днешен дълг е предвара чрез Духовната вълна на Мъдростта на цялата социално-политическа, нравствена и културна даденост. Признанието е потребно заради историчността, но тайнството е потребно заради бъдещето!

Тук сме, защото се приготвихме за Път. Път, който трябва да изходим, за да можем да кажем след това: „Аз съм Пътят!“. Но Христос каза още нещо: Аз съм Истината, т.е. какво – Богораждане. И след това: Аз съм Животът, т.е. Богоживеене.

 

Изведено от Нур 2/1999 (с допълнение)

01.08.1999 г., Родопа планина, м. Студенец, ПБ „Строител“

 

 

 

(Теми: „Върху Послание на Планетния Логос за 1999 г.“ – представил Кирил Коликов; „Потребата според Духовната вълна на Мъдростта“, „Принадлежност, последование, служение“ и „Еволюция на съвременните институции“ – представил Йордан Стайков; „Социалното развитие и ритъмът на Духа“ – представил Йордан Епитропов; „Детето на Учението на Мъдростта“ – представил Светлозар Нанов.)

 

Ваклуш Толев (коментари): Когато се разглежда Доктрината на Сътворението, в индийската доктрина е казано за Деня и Нощта на Брама. Зримостта, която е милиарди години, се нарича Ден на Брама. Когато обаче цялата Космичност се изчерпи, прекарва и един Период – може би също милиарди години – Нощ на Брама.

Така че, когато извеждам Деца на Деня, те са призовани в едно велико служение в неизмеримост – планетна и Космична. Когато обаче трябва да дефинираме поведението, послужете си с това, което Христос каза на учениците Си: Не знаете от какъв Дух сте вие.[1] „Вие, апостоли, не сте от Духа на Правдата, за да искате отмъщение.“ Значи йерархират се Духовете в идеята на служението. Иначе Духовните вълни как щяхме да ги йерархираме?! Те са Космични. Не е важно дали някой от цялата Космичност е могъл от Правдата да направи нещо, но тя остава драска в целия Космос. Духовните вълни въздействат с енергии. (Затова от една клетка може да се клонира цяло животно, дори и човек.)

Децата на Деня носят точно тази оплодителност. В Сътворението, в книга Битие изрично е казано, че Слънцето и Луната не определят светлината. Светлината е Fiat Lux! Изреченото Слово пресъздава Светлината като идея на Творението. И тогава ще разберете думите на Йоан: Светлината беше Живот![2]

Децата на Деня са Космична неизмеримост, защото Мъдростта е и Светлина, и Живот! Денят е Светлина. Но не може да се каже, че Децата на Деня са Децата на Светлината. Минали са йерархиите Деца на Слънцето, Мъже на посвещението, Пророци на Правдата, Войнство на Любовта – Децата на Светлината са минали и една преходна светлина – тази на деня, и една непреходна – тази на Сътворителя!

Децата на Слънцето са онези, които в един свой далечен планетен свят са получавали една пряка енергия. Ние не говорим за Слънцето само като период, а за еманацията на енергия, която носи Светлина. Мъдростта не е обикновената светлина. Не само не е обикновена, а въобще не може да се каже, че Мъдростта е светлина. Тя вътре в себе си носи всичко! Децата на Слънцето са работили с енергията на Слънцето. Децата на Деня не са Деца на Слънцето – те са в друга йерархия, която носи в себе си всичкия капитал от предишните йерархии!

Затова ги нарекох първо Деца на Слънцето, докато се изградят до този момент, когато през 1994 година казах: Деца на Деня! (...)

Учението Път на Мъдростта няма догми. Но това в никакъв случай не означава, че няма стойности и че няма ценности. Когато говоря за Свободата, казвам, че тя е Богоживеене, а когато говоря за Истината, казвам, че тя е Богораждане. Това не са догми, а възможности, с които ние изграждаме присъствието си. Ако за мъдреца законът е верига, за обикновения човек той е спасителният пояс на давещия се. Така е и с догмата. Ние не можем да отречем необходимостта от пояса, но не можем да не си махнем веригата. Тази йерархия е лична, но тя винаги има едно измерение – това е алхимията с нейната реторта, в която слагате своя мисловен свят, своя свят на желанията, своя причинен свят. Там, след като сложите в тази реторта своите киселини и основи – своите принципи и идеи, вие давате преценка за съединението. Така че вериги ще се махат, когато ограничават мъдреца, но пояси ще се дават на обикновения, който не може да пази светостта на събудената си отговорност.

В Учението на Мъдростта няма и доктринерство, макар че ние изведохме доктрини, за да „оправдаем“ вътрешното си търсене и да приложим Учението. Теорията за Духовните вълни не е обикновена доктрина на ума и затова досега никой не я е извел. Във всяка една от тези Духовни вълни са вгмездени не провиденции, а реалности на Духа. (...)

Книгата на Живота не е Акашевите анали. В нея никой не можа да каже какво пише, защото не можаха да счупят печатите `и. А те са седем – значи се говори за седем тела. В никакъв случай Книгата на Живота не може да бъде вторият печат, където е Астралът с неговите седем подполета. Великата Книга на Живота няма нищо общо с Акашевата същност. Ето защо 24-те старци, които пееха около Господа, не можеха да счупят печатите. А в Акашевите анали влизат хора дори с малки възможности. В Книгата на Живота пише Кундалини, а Акашевите анали се пишат от нашата изява на желания, осъществени и тук, и там. И затова Христос – Посветеният, Синът Божий, можа да счупи седемте печата на Книгата на Живота, а не старците. (...)

Себелюбие изявява и първият център на Кундалини. Защото, ако Адам нямаше себелюбие, нямаше да има Ева, желанието си. Именно Ева, като принципът на желанието, на астрала, е най-потребното в идеята на ума за себелюбие. Не можем без себелюбие в йерархията на Духовните вълни.

В човека не може да се отрече това, което идеята за развитието му дава. А как ще употреби известни събудени енергии и как ще си сменя олтарите... Има нещо друго обаче. В определена Духовна вълна човек може да получи благоразположение, за да послужи. Както идеята на пророчеството послужи за защита на расовата същност. Тя безспорно носи кръвен белег и слага идеята за отмъщението, но всичкото това било ли е потребно? Сега изглежда зловещо, тогава е било потребно. А смелостта да говорим за зловещото е да дадем преценка има ли някоя друга валенция, с която човек би направил ново съединение. (...)

Страшното е, когато се върши злоупотреба с полузнания, както се говори за катастрофи. В Апокалипсиса е казано, че Слънцето ще загуби светлината си, Луната – блясъка си. Сега Луната препречва светлината на Слънцето за известни минути и някои се изживяват в тревога. Още в най-древни времена е говорено за слънчевите затъмнения като чудеса. Спекулация е пък да употребиш чудото, за да сплашиш.

От друга страна, предупреждават: „Не гледайте Слънцето с открити очи“. И пак някои гледат, а след това и очила няма да ги спасят. Идеята за нашата будност трябва да бъде измерена с отговорност, с която трябва невежеството да не се прояви. Невежество, което няма отговорност, не трябва да се оплаква от последици...

Това, което ме тревожи, са бедствия от друг характер. Кога се създава едно бедствие? Като начин на възвърната награда или отмъщение. Когато в който и да е град, село или държава стават събития, там енергията на отрицанието, зломислието, злодействието са налице. Следете как природата си приготвя урока – било като злина или награда, и ще видите какво ще стане! Защото къде да отиде иначе отрицателната енергия?! (Оттук е онова, на което са учили посветените – мълчанието.) (...)

Заповедта да не се споменава името Господне влиза не само за съхранение, че човекът трябва да бъде много подготвен, когато иска да контактува с Бога, а и поради риска, че митологичните божества са създавали преди това възможността на една близост с човека, от което монотеизмът на Моисей се е пазил. Привеждането на новото Божество до митологичните божества е едно роднинство, което не респектира, докато Моисей носи тенденцията, че Божеството не може да има роднинство с човека. Тайната обаче е, че Бог похулен не бива, от каквито и уста да излизат хулите. Но как да опазим целостта и чистотата на единобожието от съзнание, което е пълно с много богове? И ако това божество го оставят на същото равнище, с което хората са изповядвали многото богове, тогава се загубва светостта Му.

Опитът за единобожие, който прави Аменхотеп IV в Египет – преди Моисей да наложи монотеистична религия, се проваля. Египтяните пренасят това знание от атлантите. При тях именно боговдъхновението създава митологичното множество на богове. Тази битка трябва да води Моисей, защото Моисей не е евреин, а египтянин. (Затова е дадено, че убива един египтянин – за да стане евреин.) Той е син на дъщерята на фараона и е възпитаник на египетските школи. Трябва обаче в идеята си за единобожието да наложи това, което египтяните разрушават, и тогава става проблем – да не се произнася напразно името на Бога. (...)

Институционността е волята на Твореца в сътвореното – вложеното подобие, а институцията е една йерархия на образа Божий, в която той се усвоява.

Преди да има човек, има природа, която си създава йерархии на развитието. Има една духовна енергия: Fiat Lux! – Да бъде Светлина!, която създава епохите на това, което индийците наричат Пракрити, а ние наричаме Великия Космос. Има ли той своя институционност? Да, енергия да се сътвори свят. Но няма институти, защото съзнание, което създава институтите, за да погълне енергията на институционността, има само човекът. Затова, след като Бог сътворява всичко, тогава чак прилага грижата да създаде човек, който да направи институти от енергиите, които са изградили Космоса. В Природата – в Пракрити, се крие потенциалният бъдещ човек.

Докато няма човека, не може да има социална дейност. Не може да има приложност на Духовните вълни без наличие на човек, т.е. на осъзнато приложение на дарен Дух. А Духът никога не е спирал, но е бродил над безутешността...

Школата Път на Мъдростта е институция, чиято институционност е Духовната вълна на Мъдростта. Школата безспорно е социален орган. Къде иначе да се излеят тайните на Мъдростта? Кой може да ги усвои в приложност? И когато говоря, че свещен е човекът, а не институцията, не трябва да се забравя, че без приложността и без волята на хората, които съставляват Обществото Път на Мъдростта, институционността може да остане неосъществена!

В човека е закодирана цялата институционност чрез волята на енергията в него. Когато започне да се осъществява, тя се ограничава в идея за институция.

В човека е закодирано всичко чрез Диханието. Бог е вложил Себе Си чрез Кундалини – Змията, която върви в йерархията на центровете си и в себепознанието на човека. Самоограничил ли се е Кундалини? Да. Както Големият се самоограничава, за да даде пространство на институционността да се изявява в институции на йерархическо развитие.

Така че закодирана е в човека цялата сила на институционността, а след това почва дешифрирането. (...)

Никога не съм проповядвал, че човекът трябва да бъде лишен от свобода, но приложността на институцията затвор е грижа за това, че някой друг е нарушил личната свобода. Нашето тяло е лабиринтът, той е първият затвор, който поставя ограничения на Духа ни, на душата ни, на мисленето ни във възможността да понесе, ако щете, това, което наричаме атмосферно налягане.

Творческата прозорливост гради тялото, което изглежда като затвор, а то е от грижата, която създава сигурност на сътворения. Човекът е сложен в ограничение заради сигурност! Това е една тайна, която трябва да се признае, за да не реагираме след това срещу външния затвор. Защото външният затвор е за онзи, който е нарушил външен закон. Какво трябва да се прави към онова диво животно, което не може да бъде обюздено – прави му се клетка. На неовладения кон пък му правят манеж, докато го научат да върви в ритъма на ездача... Така е и с човека. (...)

Едно социално тяло без ритъм няма да може да се физиогномира. Но ако не събудите Кундалини, вие не извиквате ритъма. Ритъмът в социалната даденост е ясен, но ритъмът в личната даденост, за да направите социално ядро, е вече потреба на Мъдростта. Най-естественото в цялата поредица на социалната сфера и ритмичността е безспорно градацията на Духовните вълни. Когато Духът надмогне това, което го държи като основа – материята, логично е тогава той да се излее и да промени и тази основа. Това е в градацията на Духовните вълни. (...)

В началото на Сътворението е сътворен човек, а не дете. И в индийската космогония от по-ниските сътворени части на Брама и на Сарасвати се извежда човек. Идеята за детето е идея за живот. След като е сътворен човекът, трябва да стане животът – именно раждането на детето. Защото детето е скритата тенденция за бъдеще. А бъдещето може да стане, когато има поток на живота. Затова е сътворен човекът и му се казва: плоди се!, т.е. създавай живот. Ако няма раждане, не може да има настояще, не може да има и бъдеще. Затова, когато разглеждаме детето в люлката на Мъдростта, ние говорим за един Hieros gamos – за един Свещен брак.

Свещеният брак в Мъдростта създава гостолюбив дом и вие избирате пришествието на души, които в даден момент вършат свещеността, която Духовната вълна на Мъдростта изисква, а не само продължение на рода.

Свещен брак има само при Мировите утроби, които са раждали Мирови Учители. При Мировите майки. Детето на Свещен брак е градивният камък на храма на една нова Духовна вълна!

Разликата в бъдещето на детето, което трябва да изживее Духовната вълна на Мъдростта, и идването на детето в бъдните Вълни, е много голяма. Hieros gamos ще бъде в Духовната вълна на Мъдростта – Свещеният брак, гостолюбивият дом, който ще трябва да извика висши души. Възможно е да бъде извикана душа и в подготвена материя, което учените, в лицето на инвитрото, го направиха. Само че трябва да вземеш оплодителния елемент от жената и мъжа. Но в едно бъдеще – във Вълната на Истината и Вълната на Свободата, няма нужда и от това. Защото тогава този сътрудничещ в развитието процес ще става с мисъл и с духовност.

Сега Учението на Мъдростта ви дава правото за Свещен брак, който има идеята да освободи бъдното дете в служение на висшите духовни потреби!

 

Със съкращения

01–04.08.1999 г., Родопа планина, м. Студенец, ПБ „Строител“

 

 

 

Въпрос: Каква е причината за желанието за съществуване и за творчество?

Ваклуш Толев: Да имаш желание за съществуване, а след това безспорно и за творчество, това е изява било на Духа чрез мисълта или на възпроизводството чрез висшата енергия. В света най-висшата енергия е половата и тя ни помага за съществуването и за творчеството. Тази енергия е работила милиони години да отработи една по-висша материя, която наричаме мозъчна. Преди да е започнала да прави възпроизводство, е подготвяла мозъчна материя, която сама за себе си проявява вече чувствителност в реакция на дразнението. В материята постепенно се създава памет, която дори в неосъзнатото започва да отреагира. Така в материята Духът започва да си поставя свое „лице“, чиято чувствителност се изявява след това.

Преди да имаме изява на творчество, ние трябва наистина да имаме идея за съществувание. Съществувание, което създава Творецът. Не е важно дали на този Творец в различните концепции ще му се даде различно име – Световният Разум, Демиургът, Безпричинната Причина... Важното е, че Онзи, Който ни дава Диханието, преди това Той е осъществил Сътворението, което е именно съществуване!

Сътворителят влага Диханието в човека, влага Себе Си в ограничение, което обаче не може да Го задържи. Защото човекът е един еволюиращ бог. Ограничението е само когато го гледаме с ограничеността си, но не е ограничено, когато го гледаме с дарованието на Твореца. Затова Пуруша – Мировият Човек, е една реална Космична цялост.

Така че съществуването и творчеството са неразривни като идея. Щом е изречено: Да бъде!, трябва да приемем, че е създадена формула за съществувание и формула да бъдеш творител.

Погрешно е схващането, че творчество е само това, което плодът на ума е оставил.

 

Въпрос: Кои са пътеводните знаци в личния ни път на освобождаване от Бога у нас в едно лично служение – като освобождаване волята на Отца за сметка на личната ни воля?

Ваклуш Толев: Когато говорим за Бога с главна буква, или Отца Сътворителя, никога не бих казал, че трябва да се освободите от Него. Еволюиращият човек има достатъчни етапи, свидетелстващи, че някой по-голям от него го извежда нагоре.

Така че, ако предоставим на Него правото да ни определи пътеката, тогава отговорната съвест няма да се тревожи, когато ръката на еволюцията прави своите гърчове.

 

Въпрос: Как практически в човешкото всекидневие и ритуалност, ако въобще има такава в следващото хилядолетие, ще бъде разгръщано прозрението като един нов инструмент?

Ваклуш Толев: Практически винаги са създавани нормативи, които са наричани свещени заповеди или повеления, в които човек трябва да се вгмезди. Вярно е, че личната приложност играе много важна роля, защото тя е част от неговата йерархия. Но безспорно е, че онзи, който ще даде общовалидности, е пък няколко стъпала по-горе.

Това съвсем не значи, че самата лична воля е ограничена до невъзможност да приложи вътрешна будност. Страшното е, ако това се приложи с фанатичност и се счете за крайно правдиво. Тогава вече личната воля може да нанесе едни пакости, които са, безспорно, пакости не само към личността, а и към социалната общност.

Голяма част от Учението дефинира поведение – поведение вътре, а не поведение вън. Защото съвестта е вътрешно поведение, а пробудата за преценка е или в пресметливостта на интелекта, или в прозрението.

 

Въпрос: Как Седемтe Лъча на еволюцията влияят при формиране характера и физиономията?

Ваклуш Толев: Казахме, че под въздействието на Духовните вълни се създават институции и безспорно институционност.

Една от първите институции, която ритмиката създава, е човекът – той също е институция и институционност. Всеки от тези Лъчи, които е определила езотеричната наука, е в наличност и изгражда човека. Затова ги е разпределила – на Администрацията, на Религията, на Изкуството и т. н.

Какво трябва да стане, за да бъде пълноценен човекът, за да встъпи в божественост? Трябва ли да мине през всички Лъчи? Щом Универсумът носи всичко, вие като малък универсум трябва също да го носите, за да намерите хармония там, където ви изпратят в даден момент. Така че всеки Лъч е потребен в идея на изграждане на институцията човек, а след това се изграждат институции, които той ръководи. Всеки от тях е толкова необходим, колкото и останалите, но според нивото на съзнанието.

 

Въпрос: Абсолютът и Бог Отец едно и също ли са?

Ваклуш Толев: Абсолютът е, Който европейската култура, философия и религия приема, с тази тенденция на индийската философия – Безпричинната Причина. Бог Отец – не. Бог Отец е наше измерение. Иначе нямаше нужда да слагаме термина Абсолют. Бог Отец е ограничение в нашите възможности и ние му предоставяме родителски начала и дори стремеж на осъществяване. Щом Христос казва: Аз и Отец сме едно, какво искате? Може ли да каже „Аз и Абсолютът, или Безпричинната причина, сме едно“? Не!

Безспорно, когато се касае за Мировост, Творецът и Абсолютът са едно и също.

 

Въпрос: Дали в Духовната вълна на Мъдростта зримият теогон извършва съслужение, или той извършва само последование?

Ваклуш Толев: Естествено, че при това, което е призовано като Деца на Деня, самата смяна на наименованието говори за нова ритмична енергия, която не може да се хаби за последование. Но това в никакъв случай не значи, че тяхното служение е равно на себежертвата на Служението на Учителя. Нека го направят! Защото, ако трябва да защитим един принцип със старото, Христос казва: Не се наричайте учители, защото Той е един. Но упълномощава апостолите да разнесат Учението, да направят жертва...

Така че възможността е Децата на Деня да съхранят енергията и да я приложат като служение, макар и в друга йерархия, и в други градуси!

 

Със съкращения

02–03.08.1999 г., Родопа планина, м. Студенец, ПБ „Строител“

 

 

 

 

Мъдростта – зов за служение!

Ваклуш Толев: Скъпи Деца на Деня, прозвището ви е дадено, пълнота за неговата същност вие трябва да направите!

Ако с нещо трябва да характеризираме Събора, трябва да кажем, че той изпълни един дял от това, което аз наричам Космичен хороскоп на Обществото Път на Мъдростта в неговата тенденция на приложност и поведение.

Тези, които идват при нас, са онези, които и в миналото са били. И тогава, когато констатациите им са израз на недоволство, ще трябва да разберат, че техните искания не всякога са правдиви. Когато човек няма далновидност, а иска да прави голяма политика... Голяма политика не се прави с това, което много често казвам: малък ум големи хитрини не може да направи, а големият ум не се занимава с дребни хитрини. Или имате служение, което е свързано с отговорност, или имате лична гордост, с която искате да си сложите ореоли! Който не може да се себенадмогне, не може да се себеопази. А какво е себеопазването? Да не се подадеш на изкушението. Изкушение вътре, вътре! Изкушение на мисълта, не на желанията. Изкушение на малката духовност, която иска да носи голямото дарование.

Направете това, което много често характеризирам – мъжество в живота си, за да имате опорност тогава, когато недостигът на жертвата ви люлне в колебание. Това, че човек присъства, не значи че всякога е посветен; това, че човек проявява страх, не всякога е достатъчно да не върви напред. Тези антитези трябва да ги разберете, за да не се поддадете на колебание. Бях казал, че трапеза се дели с познати, път се ходи с приятели, но жертва се прави с богове!

Така че – зов за служение е вашето право на присъствие тук! Честито ви извървян път в този Събор! Честито ви един нов азбучник в душата и мисленето ви, защото този азбучник е вашата бъдна енциклопедия на Духослужителите!

 

Изведено от Нур 2/1999

04.08.1999 г., Родопа планина, м. Студенец, ПБ „Строител“

 

[1] Лука 9:55.

[2] Иоан 1:4.

Още от броя
Проглас, 2021/3   Ако осъществите Мъдростта, ще познаете Истината! Авторът си отиде и рече: Осъществете се! Традицията е временно бреме; Учението е ... Из „Мъдростта в скрижали“ – Духовна вълна на Мъдростта   Из „Мъдростта в скрижали“   Духовната вълна на Мъдростта е Мирова даденост и планетна необходимост! Духовната вълна на Мъдростта е стра ... Осми Събор от I цикъл Събори на Мъдростта: Човекът – зрим теогон Гласът на съдбата е нашата провиденция!   Ваклуш Толев: Скъпи Деца на Деня, честито ви Осмия Събор на Обществото Път на Мъдростта!   (Следват откриване на С ... Девети Събор от I цикъл Събори на Мъдростта: Мъдростта – зов за служение Мъдростта – зов за служение! Ваклуш Толев: Благословът на нашия Отец върху Децата на Деня, върху зримия теогон, в служение на Небе и Земя ви призовава в признание и готовност към ... Десети Събор от I цикъл Събори на Мъдростта: Присъствие в Третото хилядолетие Няма мъка, която може да убие Бог у човека! Ваклуш Толев: С Посланието на Планетния Логос за 2000 година: Бях, за да Ме няма! Няма Ме, защото бях: Възкресението!, с ръката на Веч ... Единадесети Събор от I цикъл Събори на Мъдростта: Мъдростта – Живототворчество Светлозар Нанов (управител на Дома на Мъдростта): Уважаеми Учителю, уважаеми приятели! Днес символично ние откриваме Събора от този Дом. Моля, Учителю, да кажете няколко думи по пов ... Дванадесети Събор от I цикъл Събори на Мъдростта: Мъдростта – Приложна молитвеност (Приветствие от Магда Ковачева – председател на модул Пловдив.)   Ваклуш Толев: Благодаря! Честит да ви е новият брой на списание Нур! Ние не уверяваме дал ... Из „Мъдростта в скрижали“ – Учение на Мъдростта Из „Мъдростта в скрижали“   Учението – принцип Учението на Мъдростта е Знание от Мировото съзнание – то не е религия, нито философия! ...