Ваклуш Толев: Скъпи Деца на Деня! Бъдете благословени с предназначението си! Нека този Дом на Мъдростта да бъде скрижала на бъдността във вашето велико служение!
Мировото съзнание ви отрежда служение, планетното съзнание – отговорност!
Мировото съзнание ви даде Пътя, планетното съзнание ви изми нозете и ви даде един много голям белег (който за съжаление повече се схваща като дума, а не като тайна) – идеята за събожника. Събожникът е духовност!
Идеята на Учението Път на Мъдростта е скрижалата на Знанието! И този Дом е точно това – скрижала на Знанието, което с Децата на Деня носи идеята за свобода. Вие сте освободители – освободители срещу идеологии и илюзии.
Това е Пътят на Децата на Деня и днес ние го осветяваме с един чакащ ни Събор от Втория цикъл на голямата идея: Деца на Деня, Мъдростта е бъдещето ви!
(Ваклуш вписва пожелание в Почетната книга на Дома на Мъдростта.)
„На Децата на Деня: Честит Втори Събор от II цикъл Събори на Учението на Мъдростта!
Събожникът е Детето на Мъдростта от планетната социология!
Пуснете децата да дойдат до Мен! – каза Христос. Това е член от Конституцията на битието.
Честит празник!“
Изведено от Нур 3/2005 (с допълнение)
30.07.2005 г., Пловдив, Дом на Мъдростта
Децата на Деня не са вестители – те са освободители!
Ваклуш Толев: Честит големия празник на Обществото Път на Мъдростта, носен като знамение и служение от страна на Децата на Деня – Втория Събор от II цикъл Събори!
Добре дошли! И изминете своя Път! Път оставен, чертан в световната история – както беше казано в миналогодишното Послание: Извървете своите Голготи! А с Мировото знание – както в сегашното Послание е дадено: Направете своите служения!
(Приветствия от председателя на сдружение „Общество Път на Мъдростта“ и от председателите на Регионалните модули в София, Варна и Пловдив. Представяне на списание „Нур“ 2/2005 и на книжката „Път за бъдещето“ от Кирил Коликов – главен редактор на литературата на Обществото.)
Ваклуш Толев: Трогателно беше от страна на председателя, на представителите на модулите и ръководещия Редакцията (в сътрудничеството на това, което създава културата на Обществото Път на Мъдростта) да чуя, че Обществото е поискало и знае как да живее. Те дадоха израз на тази потребна енергия и на извървян път как се усвоява и се живее Творецът.
Безмерната щедрост на Небето не може да бъде оспорена, но бе поискано нейният представител – Небесният Адам, да бъде защитен; както и Земният Адам – като планетна социология.
Не се лишавайте от предназначението си! Не оставайте в люлката на традицията. Път за бъдещето...
Изведено от Нур 3/2005 (с допълнение)
30.07.2005 г., Пловдив, Дом на техниката
Откриване
Член от Конституцията на битието е „Аз и Той сме едно“;
Планетната социология е „Няма зло, има нееволюирало добро“!
Ваклуш Толев: Скъпи Деца на Деня! Честито ви Десети семинар от Съборите на нашата свещена 13-на бройност в служението ни на Всемирността! Затова и Посланието беше казано, че е Всемирно, че е в Мировото служение. Нека Съборът да мине под наслова: „Сакралната революция – Ново поколение“. Децата на Деня наистина са родени из утробата на сакралната революция Път на Мъдростта.
Традицията... Аз често казвам, че тя е гробар. Но традицията има едно задължение – да даде лик на това, което се нарича еволюция. Тази година ние този лик го сменихме, защото еволюцията трябва да бъде водена от сакралната революция.
Децата на Деня са Новото поколение, в чиято утроба в сакрално служение се роди Пътят на бъдещето. Носете отговорността, че сте обречени в една сакралност, а не в това, което човечеството още влачи: обявен за грешник един безгрешник – човекът.
Нека да бъде плоден вашият престой тук в това, за което сме отделили себе си! Защото, за да направим за света служение без Себе си, себе си отделихме от света.
Да няма скръб, която може да ни смути! Отдавна Стената на плача е разрушена от насилието на социалните революции. Бях там, има един къс от нея, който служи на онeзи, които са закъснели в своята еволюция.
Плоден ден! Плодни дни! Творческо виждане и отговорно служение!
Деца на Деня, позволете ми да ви живея в своята родена радост – Учението Път на Мъдростта!
Изведено от Нур 3/2005
31.07.2005 г., Родопа планина, м. Студенец, хотел „Строител“
(Теми: „Посланието на Мировото служение“ – представил Кирил Коликов; „Дървото на Живота като култура на Единосъщието“ – представил Тодор Димитров.)
Ваклуш Толев (коментари): В йерархията на Духовните вълни Змията трябва да си захапе опашката. А Мъдростта трябва да направи възможна целостта между духовния Път и материята, за да може да се приеме Истината – другата Духовна вълна. И в края на краищата, както рече съвсем ясно Христос: Истината ще ви направи свободни.
Следователно, докато целостта чрез Мъдростта не ви дад`е Истината, вие не можете да бъдете свободни. Защото Духовната вълна след Истината е Свободата.
Тази година Посланието е на Мировото служение – не планетно, а Пантократорско начало... Пантократорското начало има една фигура, много естествена – вместо Земята вас да ви води, вие носите Земята. Това е нарисуваният образ за Пантократора – вие носите планетата. (...)
Когато нещо овехтее, то започва своето тление. Така е и с културите. Имате първобитни култури, чието тление може сега археолозите да търсят... Там има много красиви неща, но те са вече безцелни. Хората са имали и един Зевс, а пък сега го няма. Защо? Защото не го оставиха вътре в човека – Зевс беше вън. И всички досегашни богове са вън от човека. Ние казахме нещо много странно: самият човек е бог – но в развитие. И неговият олтар на моление вече е Книгата на Живота – вътре у него.
Всичко това, което трябва бавно да изтлее, ние го констатираме, че е безцелно. Белегът, обаче, на това безцелие е незаинтересоваността на хората. Защо? Защото земното притегляне ги държи, защото доктрината на евтините радости е герданът на тяхното пътуване. Безцелие и незаинтересованост...
Радостно е, казано съвършено откровено, че хората не са заинтересовани от духовните знания. Защото това, което се нарича духовни радости, е вече духовна пустиня. Идеята да бъдат освободени е точно затова, че не са заинтересовани, колкото и да изглежда невероятно. То не е себеопровержение, това е самата истина. Трябва наистина безсмислието да ги доведе до незаинтересованост, до свобода. Не може да дадеш едно курбанче и да чакаш да ти простят!? Хората трябва тази незаинтересованост да я направят още по-ярка, за да може да изтлее в гроба на тлението онова, което няма стойност.
Това, което наричат духовни знания, е съвсем безстойностно. Не може да изповядваш „око за око, зъб за зъб“; не може дори да изповядваш и това, което е един вътрешен бунт: „обичай врага си“. Що за насилие е да обичаш врага си? Имаш събожник, за когото носиш отговорност. (...)
Събожникът е универсална валентност вече. Тази валентност позволява съответно с йерархията, или поносимостта, да се приемат енергии от по-другата категория – не от планетния, а от Мировия свят. Енергии, които събожникът може да понася. Естествено Коренните раси, както и Духовните вълни, трябва да са приготвили възможността за поносимост.
Третото око, когато дойдат другите Духовни вълни, ще е като тези очи. Проблемът не е дали гледаш с Третото око, а дали можеш да излезеш от себе си. Защото Третото око е само условност, възможност. Но то е в проницанието на планетата. А когато излезете от Седмия си център, вие не сте зависими от планетата – може свободно да ходите вън от нея.
До Учението Път на Мъдростта Духовните вълни бяха в отрасъла да създават планетния човек. Но човекът на Всемирността е нещо друго. (...)
Трябва да се прави разлика между съдба и себесъдба. Едното е много цялостно, то е Космично; другото е лично. Деветата симфония на Бетховен е съдба на съдбите. Тя, за тези, които знаят да имат глед, е Троянската война. Бетховен възпява Троянската война, която е съдба – тя променя култури. А Бетховен е самият Лаокоон. Затова той е направил себесъдба. Ето ви пластове – съдба и себесъдба. Както при Сизиф. Да тикаш камъка и той да пада – това е битка на съдба срещу себесъдба. Но величието на себесъдбата е, че нямаш отчаяние. Съдбата те чака, но ще вземеш ли дял от нея, или ще направиш дял в нея? Това е Сизиф! А го направиха мъченик безцелен. Това не е вярно. Когато не разбират митологиите, да не се опитват да ги тълкуват. Митологиите са не тайна, те са тайнство.
Себесъдба няма кой да ви направи – трябва да я отвоювате. Защото, в края на краищата, себесъдбата ви е бъдеще. Когато си свършите това сегашно бъдеще и правите ново бъдеще, сигурно ще има нещо друго. Един от големите Учители беше казал: Много неща имаше да ви кажа, но не сте готови. (...)
Животните са сътворени, но не е казано – по образ и подобие Божии. Следователно не можем да говорим за пъпна връв, каквато е при човека, а за кръвоносен съд, който храни детето в утробата на животното.
Те имат и еволюционност, но тя не е революционна. Основата при тях е само астралът. Имат наченки, да кажем, на усвоимост, но нямат ментал, макар че ги обучават. Но това, което и у нас е обучение, е астралът. Затова, когато се говори за обучението на посветените, трябва да се прави разлика между обикновено посвещение и великите посвещения. При нисшите посветени астралът е овладян и астралното око може да гледа. Но астралното око, ако не пробие принципно Причинността, остава в света на това, което се казва глед – както човекът с двете си очи. Имат перде – тяхното перде е мисловната завеса. (...)
Една от големите битки е свободата от родово битие. Родовото битие е свързано с целия низ от тотемни до митологични божества. Затова ние говорим за планетна социология. Но планетна социология, която се освобождава от едно родово битие. Родовото битие е не само актът на действието, което волята е правила, а и моралният стимул, моралните таблици, които за съжаление още имат власт.
Родовото битие е нещо много страшно. Това е, което е създало кастите в Индия, които още продължават. То е, което създава на социален план класите, които са с революционни тенденции. И виждате, че и революциите са вършени винаги от онова, което се нарича тълпа. Затова смених идеята – да се каже сакрална революция, която ражда Ново поколение. Сакрална, т.е. свещена. Диханието ще даде енергията, а не родовата воля, която ще определи поведението.
Дали сто години са достатъчни, за да се даде право на осъществяване на това? Вие днес не можете да отидете да правите освобождение, но в никакъв случай не е казано, че в тези сто години няма да мине обучението.
С колко души Буда тръгна, за да направи будизъм? С пет. С колко души Христос тръгна, за да прави християнство? С дванадесет. Колко години бяха нужни на Буда? Двеста – за да дойде Ашока. Колко години бяха нужни на Христос? Триста – за да дойде Константин Велики.
Фигурно казвам, че не само имате Учението, но и измити крака. Христос изми краката на апостолите на Тайната вечеря и прати тези 12 души – тогава ги прати. Триста години им трябваха на тия измити крака, за да направят християнство...
Така че сто години съм казал. Те може и да са много, може и да са малко. Но сто години при тази модерна техника и технология дават възможност, която е безспорна. (...)
Когато вътрешно извършите процеса на Възкресение, това е свобода от еволюция. Египетското възкресение е с въздействие на кадуцея – с енергия отвън. Следователно вътрешната воля не е свободна. Благоволението на кадуцея е решение на богинята на магията. Докато другото е извоювано лично право. Право на Самокръщение, което ти дава право на Възкресение; Възкресение, което ти дава право на Единосъщие.
Египетското възкресение няма идея за Единосъщие. Има идея за донесена или взета енергия, която се дава, за да се прави възкресение. Щом някой даде енергия, той определя и ограничава. А когато събудите собствената си енергия – Диханието, т. нар. Кундалини, вие се самоопределяте.
Затова само Христос може да каже: Аз съм Пътят, Истината и Животът! Възкръсналите от кадуцея на Изида не могат да говорят за Живот, те могат да говорят за съществуване. Това са големи култури с много големи разминавания. Не е проблемът хилядилетията, проблемът е Коренни раси и Духовни вълни.
Една фраза сме казали: Христос е живяно човечество и осъществена Божественост. Това не е фраза за красота и да я сложите в рамка – тя е част от тази култура. Осъществена Божественост – да стане Единосъщ, живяно човечество – да е изходил еволюцията. Той живя човечеството и изведе Бог от Себе Си. Осъществи срещата между Човешка божественост и Божия човечност.
Би било буквоядство, ако обикновеното мислене запита: „Даде ли Христос космогония?“, когато толкова много космогонии са дадени, когато книгата на Сътворението – Битие, е дадена. Но ако вие Го поставите в йерархията на еволюцията и в същото време в йерархия на Духовните вълни, ще видите, че Той дава една космогония, която решава големия проблем на Сътворението. Той казва как се сътворява Човек. Отива в Пустинята, извървява Пътя на Голгота, прави Самокръщение и Възкресение, осъществява Единосъщие, т.е. прави културата Аз и Отец сме едно! Това ли не е космогония?! Другото е, когато някои не са наясно с голямата тайна, защото нивото им – независимо от посвещенията – е съвършено малко.
В края на краищата Той се „въплътява“ в това, което е Пантократорът, за което казахме – Мирово съзнание. А посветените работят в планетното знание.
Ние, без да искаме, създаваме също една космогония. Интерпретирайки Битието, казахме, че слагаме нова Конституция с един нов член и една нова планетна социология. Значи досегашната планетна социология за нас е под знаменател.
Божеството в християнството – Бог Отец, е недействен. Той дава благослова, а онова, което се върши, го прави Синът – като Ипостас. Синът! Затова и Христос дързостно казва: Преди да бъде Авраам, бях Аз.
А този Авраам има грехове повече от който и да е обикновен човек: Сара, ти да кажеш на египтяните, че си ми сестра, защото си хубава и може да те харесат, а мене да убият. Къде остава еврейската култура за смърт и за морал? Сара, разбира се, ще каже, че му е сестра и ще спи в леглото на фараона... А когато фараонът научава, е смутен. Египтяните са многобожници, а евреите са единобожници с морал, с морални таблици... Фараонът се смущава – те не се смущават. Това са ужасни неща. А това тяхно поведение в Библията го има на много места. (...)
Когато имате одухотворена материя, тогава триизмерния свят много лесно можете да го напускате. Това е както когато чакате една пиеса да се играе в театъра: насядали сте, чакате – отваря се завесата и тя започва. Махате завесата на триизмерния свят на материята като предмет на мислене (както казахме, победа над ума) и идва светлината на астрала.
Астралът е повече от светлината на Слънцето. Ние говорим за милиардите енергии в Слънцето. Но Слънцето е нищо, сравнено с това, което Божествеността в човека дава като светлина. Защото казано е в Откровението, че няма да има Слънце. Но не е казано, че няма да има светлина. С какво започва Творецът? Fiat Lux! И тогава казва: Да бъде земя, да бъде небе!...
Трябва да се разбере непобедимостта във всички светове и във всички времена. Всеки човек под различна форма – не е важно дали е починал или не, дали е направил Възкресение или не – носи идея за Единосъщие като вложено тайнство. Идеята за Единосъщието му е сложена с неговия вложен Път: Да сътворим човек... Този човек е, който ще прави и културата, и Единосъщието, ще прави сакралната революция. (...)
Плодовете на Дървото на Живота са концентрирана енергия. Така че от него ще приемаме това, което сега чрез яденето освобождаваме – енергия за материя. А тази материя вече ще е осветена. Дървото е символ. Какво обаче показват плодовете му, които са енергии? Непълнотата още на човека като бог.
А листата ще служат за цяр, се казва в Откровението. Кое е онова, което имаме да лекуваме? Липсата на една гама по-високо. Кое от телата може да боледува? Мисълта, която ражда съмнение. Тогава какво, да я убиете ли? Не! Ще `и сварите малко листа от това Дърво. Друг род енергия е лечението. Когато има нещо, което не е съвършено, тогава вие извиквате целението. Онова, което сътрудничи – общият работник, наречен нисш или висш ментал у нас, – трябва да „пийне“ чай от тия листа в идеята на Единосъщието. Съвсем друга е енергията на Съсътворителството. Защото, когато сте Съсътворители, вие вече сте извикали висшата енергия.
Така че, когато погледнете на това Дърво вътре у вас, вие ще трябва да разберете неговия символ. То дава две неща – плод и листа, т.е. още е в еволюцията. Защото човекът още си взема от Човешката божественост, за да прави планетен живот. Това е голямата тайна. И затова за планетния Бог е казано: По Мой образ и подобие. Абсолютът няма образ и не дава подобие.
Докато в предишната Духовна вълна идеята за Единосъщието се приема само като възможност човекът да направи съ-Божественост, в Учението Път на Мъдростта идеята за Единосъщието ви предоставя себеосъществяване чрез култура. Християните не направиха от Единосъщието култура, а само догма. А ние правим култура, която съчетава Бог, човек (наречен син Божий) и Диханието (енергията, наречена Кундалини). Три неща съчетава.
Със съкращения
31.07. – 01.08.2005 г., Родопа планина, м. Студенец, хотел „Строител“
Слово
Учителството е история без автор!
Ваклуш Толев: Няма да намерите автора на историята на Учителството, няма да намерите никога истинското име. И тук е била вече необходимата отговорност на това, което е белязано да отработи един кодекс на поведение, който от своя страна налага отговорности, за да може да иска.
Моята отговорност е да ви казвам енигми, вашето поведение трябва да ги освидетелства.
Мисълта, която Учителят е подал, трябва да влезе в Причинността и да се освети. Виждате ли отговорността къде е – да се освети мисълта ти, за да знаеш правото си на Съсътворител в бъдност. Ако ти не я осветиш, няма да ти се позволи откровение. А откровението е приливът на енергиите и Знанието на планетната даденост. Това е отговорността на Учителя – другото е поведение на учениците.
Историята на Учителството не е отражение – тя е писана от невидимата ръка на Духовността. Всеки, който иска да бъде посветен, трябва да влезе вътре в себе си, та когато отиде да върши нещо, да го извърши без Себе си.
Има хубави пластове на събудени тайни в душата ви, които си търсят пробиви, дебушират, но когато покажете голота и празни претенции, в другия отдел – на посвещението, ще чакате много години.
Ученикът трябва да има: изразена потреба да принадлежи; несмутена приложна готовност; отработено отговорно поведение!
Дверите за Учителство чакат готовите!
Изведено от Нур 3/2005
03.08.2005 г., Родопа планина, м. Студенец, хотел „Строител“
Децата на Деня са служение!
Ваклуш Толев: Деца на Деня! Когато се търсите във вековете, ще се намирате. Нека не се уморяват ръцете ви да берат плодове от Дървото на Мъдростта! То не се храни само от земните енергии – то се храни и от онова, което е ниспослание на Мировата енергия.
Осъзнато или неосъзнато, когато срещнете във вековете дори един афоризъм от Учението Път на Мъдростта, нещо у вас ще ви подскаже, а ако може да хване антената ви и пр`игласа на онова, което го е дало, ще спомните своето присъствие и ще направите ръст в духовната си будност.
Няма по-голяма радост от това, човек да се види осъществен. И няма по-достойно дело от това, човек да се е научил да се жертва за събожника. Ако ние даваме светлина, няма защо да упрекваме тъмнината в другия. Може би на правната маса е отговорно, но в духовното служение не е извинително. Нашата светлина е, която помага на другия да не се спъне в Пътя. Затова го кръстихме „събожник“. А събожникът е единство – съ-плът и съ-Дихание, родени из благодатта на Сътворителя.
Не проявявайте защитата си чрез отрицание. Отрицанието жертва подема, а свободата е будност на Всемира! Имайте тази свобода!
Децата на Деня – това е прозвището ви и споменът, който ще ви остане. Това е, което в хилядолетията ще ви напомня за великата жертва. Пазете го, изграждайте го! Не търсете поклонници пред вас. Защото оскъдността, с която може да обидите молителя, е беда на човечеството.
Благодаря на всички, които в своя вътрешен, сакрален храм правиха всекидневните си молитви за това, че принадлежим към една духовна същност, която изгражда сега земния храм, но има своята приютност в Небесните селения!
Изведено от Нур 3/2005
04.08.2005 г., Родопа планина, м. Студенец, хотел „Строител“