Г-н Ваклуш Толев,
Защо нарекохте „Химн на Благодарността“ предстоящия Събор на Общество Път на Мъдростта?
Единствен, който има вложено Дихание, е човекът! И само знаещият може да каже: Аз и Той сме едно! Ето защо само при Учението на Мъдростта може да имаме изразена благодарност. Благодарността е осмислено търпение; тя е вибрация на сътрудничество – награда на осъществени добродетели!
С благодарността Учението Път на Мъдростта опровергава досега изповяданите верски доктрини. Тя е вибрационното сътрудничество на говорящото Божие подобие, т.е. на Единосъщието.
Благодарността е образът на Адам и жертвата му в лицето на разпнатия Иисус – пътникът стана Път!
Бяхте казали, че не само човекът трябва да е благодарен на земята, но и земята на човека, защото той я облагородява. Как да разбираме понятието „благодарност“ в Учението Път на Мъдростта?
Въпрос на осъзната отговорност и усвоено Знание. Затова благодарността е скрижала на Мъдростта. Това е дълг и жертва! Тази взаимност е процес на нейния израз – Възкресението, т.е. одухотворената материя.
Понятието „благодарност“ е вече израз не само на еволюционния стадий, а на приноса на силите на Новата Духовна вълна – не да имаш, а да бъдеш! Това е енергията на словото на благодарността.
Благодарността е признателният израз на Децата на Деня в служение на Духовната вълна на Мъдростта!
Изведено от Нур 2/2008
Човекът не е даденост, той е постижимост!
Ваклуш Толев: Скъпи Деца на Деня, честито ви големия празник! Фактически ви честитя самите вас – че се осъществявате в предназначението си!
Няма по-добър Път от този, когато от лъва, където е била волята на бъдещето, през телето, където са отработвани добродетелите, след това през човека, на когото е казано: Аз и Отец сме едно!, да стигнем до орела – до онова, което у нас е вечното. Това е Пътят на Сътворението в идеята на Съсътворители!
Когато искаш да излезеш на Път, не се обръщай към тревясалата пътека на миналото! И затова съм казал: Свобода от минало! Всичко може да намерите в Учението на Мъдростта, когато сте пътник. И бъдете Път!
Човекът не е даденост, а постижимост! Това трябва да разберете – човекът е постижимост!
И трогателни са поведението и отговорността в изпълнение, което върши Домът. Домът на Мъдростта е индивидуалност и искам в него да сложите своя лик. Това е определението, че сте Деца на Деня. Защото нощта ще избяга пред събудената божественост на човека.
И посвещението ми в Почетната книга на Дома на Мъдростта е:
Благословен Дом на Мъдростта в служение на Сътворителя и Неговите Деца на Деня!
Отдайте своя Химн на благодарност на Неговите Деца на Деня!
На Път сме, Деца на служението!
Амин!
Да не ви стигнат листите на бъднината за благослова!
Изведено от Нур 3/2008
26.07.2008 г., Пловдив, Дом на Мъдростта
Няма по-властно причастие от духовната пътнина!
Ваклуш Толев: Уважаеми дами и господа, скъпи Деца на Деня! Днес Обществото Път на Мъдростта има своя голям празник – Съборът „Химн на благодарността“ в Учението Път на Мъдростта. И аз не мога да бъда неучастен във вашата дан да бъдете тук и в приноса на ония, които под различни форми, от всички български краища са изпратили своите поздравления, а някои и от чужбина. Бъдете благословени в своята неизменност на служение, в което вашето предназначение ви извика!
(Следват изпълнения на девическа хорова формация „Евмолпея“, поздравления от председателя на сдружение „Общество Път на Мъдростта“, председателите на Регионални модули и представяне от главния редактор на списание „Нур“ 2/2008.)
Ваклуш Толев: Това, което ме възхищава в Децата на Деня, е прощението им със своето минало и дързостта им със своето служение без Себе си! А няма по-властно причастие от духовната пътнина!
Разбира се, Химнът на благодарността не можеше да бъде даден от Учение на добродетели и затова в никоя Свещена книга няма израз на благодарност към Сътворителя, а само страхопочитания и коленопреклонение. В благодарността има нещо много повече, което човечеството ще научи. Тази идея ще открие една нова страница на бъднината на човека (не на бъдещето).
Аз нямам страх, че се съмва!
Изведено от Нур 3/2008 (с допълнение)
26.07.2008 г., гр. Пловдив, Технически университет
Учението на Мъдростта е Послание за бъднина!
Ваклуш Толев: Деца на Деня! Добре дошли на вашия Събор, на вашата реализирана воля в продължение на толкова години! На вашата осъществена будност за Знание, която именно Децата на Деня трябва да носят както на тази планета, така и там, където имат обиталища, извоювани от воля за достойно служение!
Аз от сърце ви се радвам! Радостта е вътрешна усмивка, тя е Мъдрост. А Мъдростта е разлъка – да слезете с отминало величие от Олимп, за да минете през Голгота, да наследите едно царство, което се казва царство Небесно.
Учението Път на Мъдростта е Послание за бъднина! Ние изцяло сме свободни от онова, което ни е оставило миналото, независимо от неговите достойнства и пороци. Докато християнството не можа да се освободи от юдаизма, конфуцианството и будизмът също не се освободиха от митологиите си – вие сте свободни! Ето защо призовах: Служение без Себе си!
Вие дадохте право на проницанието, на интуицията, на откровението, които мисълта ви донесе, за да можете да осъществите таблицата не на добродетелите, а на прозрението. Затова сменихме и християнската молитва, в която стоеше една пошлост, че Бог ви изкушава и ви избавя от злото. Не! Молитвата сега е не само ясна, а потребно отговорна: целомъдрие в мисъл и тяло! За да можете да одухотворите и да правите единство, защото трябва да бъдете Съсътворители.
Ето това е, което ме радва – че вие присъствате. Това е, което ме осъществява – че вие правите усилие, за да се огледате в отходното огледало на живота – своя астрал, за да вземете главнята на мисленето.
С Огъня запалвате себежертвата си!
Изведено от Нур 3/2008
27.07.2008 г., Родопа планина, м. Студенец, хотел „Строител“
(Теми: „Енергиите на Планетния Логос и Седемте Лъча на еволюцията“ – представил Кирил Коликов, „Послание на Живототворчеството в Седемте Лъча на еволюцията“ – представили Йордан Епитропов, Марин Маринов и Пламен Пеев – от регион Пловдив, „Послание на Приложната Молитвеност в Седемте Лъча на Еволюцията“ – представили Глория Николова, Иван Бъчваров, Ивайло Стефанов, Кръстьо Ламбев и Петър Николов – от регион София, „Послание на Мировото Служение в Седемте Лъча на еволюцията“ – представили Георги Кючуков, Румен Сейреков и Сена Неделчева – от регион Варна.)
Ваклуш Толев (коментари): Когато незримо творчество за будност е налице, може с изведената енергия от Учението да се събуди нещо, с което не сме си служили досега. Ние си служим със слово, служим си с приетост на това, което свидетелства света в неговата даденост, но не сме си служили с будността, която носим в цялост с Диханието, а в отделните моменти – с прозрението и интуицията.
Усетността прави жива тъкан в съзнанието на концепции, а не на констатации. Трябва усетът на концепциалността да характеризира сложените тайни в йерархия, за да даде основание да се ходи Път, който безспорно е неповторим. Както всяка Духовна вълна е неповторима, колкото и понякога недовършени неща да съзираме в бившите дадености.
Човечеството си остана голо – както е казал Адам. То се занимава, не прави прилежност в отговорност за развитие. Защото не му позволиха да знае. С плода на знанието трябваше да мине от инволюция в еволюция на умирането. Сега трябва вече друго Знание, което дава право на смърт. А тази смърт е вашата възможност да одухотворите материята и да направите Възкресението.
Всеки носи своето послание. Сега ще го научи, утре ще го даде, вдругиден ще го осъществи. И така одухотворената материя ще направи човека – Бог. С одухотворяването на материята вие можете да обезтеглявате и бремето на всекидневието.
Ценностите се поглъщат не с антените на ума, а с прозрението. Но трябва да позволим прозрението да ги заведе в олтарната святост, за да станат причастие на Знанието. Знанието е, което Пътят на Мъдростта дава на бъдещето. Затова присъствието ви тук е с предназначение. Съборът е предназначение! И той е бранен от една обща аура – аурата Път.
Личните ви срещи са голямо богатство, но Общността, която е запаленият храм на бъдещето, е нещо съвършено друго. Аурата на Събора е благодатен съхранител на усвоимата реалност – човекът бог в развитие. (...)
Абсолютът е дал в човека Дихание, което си е направило изява чрез седем центъра (седем чакри в индуизма). Но това Дихание ще остане с`амо със Себе Си. Затова ви казвам: Служение без Себе си! Значи и човекът няма да има место за Кундалини със седем центъра, а ще е цялостен. Името на Абсолюта не може да бъде изречено, разбира се, но действията му могат да се познаят.
Змията, която е символ в Учението на Мъдростта, фактически е Кундалини, която протича през седем центъра. И тази Змия идва до положението, когато си захапва опашката. Захапва си опашката, т.е. кръгът е затворен – човек и Бог са Единство. Няма нужда от седем центъра вече, за да ти дават йерархия на усвояване на света. Кога се затваря кръгът? В седмия център, който си има едно специално име – столистник. Там Змията е захапала опашката си. И в тази идея може да намерите аргумент за защита на Учението на Мъдростта, което никой не е предвиждал. Йерархията на добродетелите обаче свършва и идва йерархията на посветеността, т.е. на Знанието.
Всичко фигурно е дадено. Но няма духовни очи всичко да бъде познато, а няма и поносимост. Затова може да се оскверни онова, за което няма готовност. Липсата на готовност иска предпаза – липсата на поносимост е защитна стена, защото може да се опорочи Знанието.
Със съкращения
27.07.–31.07.2008 г., Родопа планина, м. Студенец, хотел „Строител“
Школата е посланикът, акредитивните писма са Учението!
Въпрос: Учителю, повечето Послания, които сте дали, завършват с „Амин!“, но Посланието на Мировото служение и Посланието на Живота завършват с „Бъдете благословени!“. Бихте ли дали малко светлина...
Ваклуш Толев: Да, много голяма е разликата между амин и благослов. Когато искате да изпратите някого, трябва да го изпратите не с „Амин!“, а с благослов, т.е. да сложите щедростта на покрова в неговото служение. Затова е казано „благослов“ и разбира се, с благодарност – с Химна на благодарността.
Въпрос: Може ли всичко от Учението като хороскоп на миналото да се пренесе в една проекция на бъдещето?
Ваклуш Толев: Учението Път на Мъдростта не е хороскоп на разпределението на земята на месеци. То е планетен и Миров хороскоп. Затова трябва да имате дадености и знания, за да може да разгадаете Мировите тенденции.
Въпрос: Моля за едно съдействие с оглед разширяване на Учението извън националните граници...
Ваклуш Толев: Наистина трябва да се излиза с Учението или пък с отделни негови социални образци. Вече имате възможност да разпространявате Учението – то е оформено. Вярно е, че някои метафизични проблеми сега ги поднасям, но иначе неговата приложна стойност и вътрешна потреба са реалност. А тя какво е? Знанието – знаещият е повече от безгрешния дори!
Ценността се измерва с карати, а не с кантар! Това е голямата тайна на бъдещото Учение. Намерете си каратен писец, за да можете да се освободите от кантара на всекидневието!
Изведено от Нур 3/2008
27.–31.07.2008 г., Родопа планина, м. Студенец, хотел „Строител“
Слово
Химнът на благодарността е нотиран от Учението Път на Мъдростта!
Ваклуш Толев: Имам неизбежната радост да поговоря върху една от може би най-смутителните тайни на Всемирността. Тази тайна – Химна на благодарността, само Змията може да я даде, т.е. само Кундалини – чрез изявения фатум, чрез изявената съдба. Човекът прави лична съдба – отива да яде плод от Дървото на познанието, който е забранен. Първият лик на съдбата в човека! И само познанието може да направи излива на благодарността.
Фактически, бих казал, че благодарността е надмогната плът, особен род надмогната плът, която попълва нашето битие и се изразява със слово. Благодарността е взаимно проникване, одухотворената материя за Единосъщие!
Благодарността не е само слово, тя е служение. Благодарността е едно вътрешно смирение, за което казах, че то не е добродетел, а е култура!
Благодарността е прилив – храна на еволюцията! Тя има един градивен принос – еманира и храни.
Благодарността е валенция на събожничеството! Вече събожникът е прицел на общност и Път.
Химнът на благодарността – това е голямата песен, която Учението Път на Мъдростта трябва да изпее пред бъдещето на човечеството! Благодарността изгражда нашето съдбовно битие! Тя е нашият фатум.
С Химна на благодарността ние приливаме енергии към Мировата енергия за Мирово пътуване. Ето това ви пожелавам – пътувайте Мирово! Това е най-върховният тон на Химна на благодарността. Никой не може да отнеме на другия бъднината!
Благодарността е Кундалини, търсещ Единосъщие!
Изведено от Нур 3/2008
30.07.2008 г., Родопа планина, м. Студенец, хотел „Строител“
Вашият Път е жертвена готовност!
(Звучи Молитвата на Мъдростта.)
Ваклуш Толев: Нека към гласа на Молитвата на Мъдростта прибавим и нашия зов – да бъдем живи в Него и Той да се осъществи чрез нас! Защото Съборът тази година точно това направи – направи ни живи в Бога. Нашият дълг е да Го осъществим!
Вашият Път е жертвена готовност и в този Събор той е засвидетелстван. За мен това е една екстаза на душевните възможности и на чертани пътища за ходене.
Предназначението на човека е служение към другия! Така че имате с какво да живеете дните до новото гостуване на това, което кръстихме Събори на Учението Път на Мъдростта. Не бива човек да забрави отговорността си и да се изживява във величие, когато трябва да даде на другия зелената улица на Знанието.
Не се щадете в радостта и не считайте, че една екстаза е последната форма на радост. Защото в Пътя на Знанието проницанието и откровението създават сигурно други, по-достойни възможности да се общува със Себебожеството и в лицето на събожника да се прави взаимност.
Величието на съзнанието на събожника е вашата награда!
Изведено от Нур 3/2008
01.08.2008 г., Родопа планина, м. Студенец, хотел „Строител“