Домът на Мъдростта е идея на бъдещето!
Ваклуш Толев: Скъпи Деца на Деня! Проблемът не е само в разменянето на утвърдени достойнства, защото свидетелство за величието е това, което брани достойнството. А Децата на Деня, в своята отговорност за изпълнен дълг, трябва да бъдат съ-Сътворители, за да могат да утвърдят Битието, което е отредено в Посланието – да защитят дадеността да направят приложно Учението Път на Мъдростта. То има своето знамение – това е голямата идея, че в културата на човечеството отново е извикана Змията, която е казала, че има зло и добро. Учението Път на Мъдростта за втори път извика Змията, за да каже на човечеството, че няма зло, има нееволюирало добро!
Няма зло, има нееволюирало добро е акумулирало цялата енергия на Мъдростта. С това ние слагаме на добродетелите музейна значимост. Те могат да бъдат експонати. Защото не може бронираната жилетка на рицарите да я носите в съвремието, когато е възможно да се бронирате с мисъл-форми.
Отговорност на служение без Себе си – това е поведението, което трябва да има Домът на Мъдростта! Поискахме, а разбира се, и с благоволението на щедрата ръка на знайни и незнайни се утвърди този Дом. Домът на Мъдростта е нещо, което трудно човек може да си го представи, когато няма Мирово съзнание за бъдеще, а има само будност за едно живеене в настоящето. А ние в Послание на Битието казахме: Дай ми свобода от минало!
Така че Домът на Мъдростта е идея на бъдещето и Децата на Деня са тези, които ще я осветят, които трябва да я обранят, да я защитят, да я напълнят с богатството на плода на Учението. Затова – благословени и на добър път!
Отреди ви се Път, за да имате Живот!
Изведено от Нур 3/2004
31.07.2004 г., Пловдив, Дом на Мъдростта
Битието – осъществен Живот!
(Приветствия от Петър Николов – председател на сдружение „Общество Път на Мъдростта“, и от председателите на модул София – Алеко Христов, модул Пловдив – Магда Ковачева, и представител на модул Варна – Георги Кючуков.)
Ваклуш Толев: Деца на Деня и всички присъстващи! Добре дошли на откриването на Първия Събор от Втория цикъл Събори на Обществото Път на Мъдростта!
Едно е вярно в живота на човека: тържеството трябва да свърши, но тържествеността – никога! Тържествеността е част от будността на човека в знак на признание, че съществува нещо по-велико и към него той трябва да поеме своя път. Тържествеността е да даде знака на признанието, че има нещо, което е неизчерпаемо.
Учението предостави една от големите си тайни: Познайте тайната на раждането и Пътя на Рождеството! Раждането е велико тайнство, но Пътят на Рождеството е Битие! Раждането е еволюция, а Битието е творчество – то е Единосъщие!
Ето защо Повелението Кажете на света за новото Битие е търсената отговорност на този Събор на Мъдростта. Там, където ще бъде вече работата върху тайнствата, работата върху тематичността.
Семинарът ще бъде Деветият. Ще се разискват много теми и ще се определят възможностите – поемате ли своята бъдна отговорност, поемате ли своята пътна отговорност тогава, когато тръгвате да извървите своята Голгота...
На добър път във Вашата творческа осъществимост! Кога човекът ще се качи на своя трон или кога ще вземе своя олтар, това е въпрос на предназначение.
Всяка знайност е богатство!
Изведено от Нур 3/2004 (с допълнение)
31.07.2004 г., Пловдив, Дом на техниката
Откриване
Научи ни живи да бъдем в Тебе!
Ваклуш Толев: В Молитвата е сложена нашата тайна за Битието. Там сме казали: Живи да бъдем в Тебе! Така че тази не само изпросена, а и заслужена благодат – искана, но заслужено дадена – е градирала идеята за Духовните вълни. С основание Децата на Деня могат да поискат своята животворност в Неговата Жизненост.
Нека тази позволена и издействана, или събудена, потреба за живот в Него да бъде нашата водителност в Деветия семинар от Първия Събор на Втория цикъл Събори! Не оспорваме щедростта, която времето ни позволява да осъществим, но не бива да бъдем скъперници в признанието за това, което сме получили. А то е отговорността ни.
2004 година – 2 и 4 е 6. Какво е 6? Посято семе, чийто кълн върви. Посятото семе прави своята плодност. Това ще прави и семинарът. За тази голяма плодност трябва грижа, за да стане достояние на другите.
Искам да бъде изумително плодно вашето петдневно присъствие! Искам в тази голяма търсена теза, когато дискутирате, да бъдете свободни във възможностите на своята духовност, а не в спекулативността, че имате някакви „знания“, с които твърде често се съблазняват някои да мислят.
Ние не можем друго да направим – не можем да спрем еволюцията, но можем да канализираме нейните енергии в този улей, в който Духът одухотворява материята, и с прозрението, че няма зло, има нееволюирало добро, да махнем от нас страха. Затова съм казал: Научете се да умирате не по закона на смъртта, а по предназначението за безсмъртие!
Да се умира по предназначение за безсмъртие, това е най-големият връх на Учението Път на Мъдростта.
Изведено от Нур 3/2004
01.08.2004 г., Родопа планина, м. Студенец, хотел „Строител“
(Теми: „Послание на Битието“ – представил Кирил Коликов; „Болката на Твореца“ – представила Глория Николова.)
Ваклуш Толев (коментари): В Посланието на Битието Познайте е повелително наклонение, което може да ви позволи разсейване, но не може да ви позволи грешки. Защото в процеса на познанието наистина може да има грешка. Проблемът не е на разсейване. С Познайте се приканва човекът да познае, както е казано, тайната на раждането.
Третото Повеление е: Кажете на света за новото Битие! Това стои на другия край на везните. Откъде светът ще знае за новото Битие, ако вие не го кажете? А новото Битие е новото Учение. Сътворението, което Бог върши, е, че създава Битие. Сега трябва новото Битие, което живеете, вече да го кажете на света. (...)
Християнството не приема еволюцията и досега никой не е знаел за йерархията на Духовните вълни. Те мислят, че с Любовта всичко свършва и направо се отива в Триъгълника с Окото. Не става!
Ето защо от горната част на Кръста се ражда Триъгълника със Знанието. По този начин се налага йерархия на ново Учение. Не е проблем ще стане ли религия – няма нужда да става религия в бъдеще. Има нужда от една йерархия – на Знанието, което ви освобождава. Не може да се скочи от Кръста на страданието, както обществото го приема (което съвсем не е вярно), и да се чака да дойде Окото. Ако само се чака Окото, няма да се получи Знание. Ще има само коленопреклонение. Това е битката: Добродетел – Знание.
В този смисъл, в йерархията на Духовните вълни, Учението Път на Мъдростта настина е новото Битие на света, което тепърва ще се оценява. След него ще дойде Истината. Сега ще се каже в този Триъгълник какво има да се освобождава. Знанието. За да дойде кое – Откровението. Тогава ще му сложите Окото...
Триъгълника ще го направите Всемирен. Змията ще си съблече кожата и ще стане Око. Дадена ли е тази Змия и като Око? Да – когато си захапе опашката, става Око.
Ние с идеята за Духовните вълни подготвяме липсата на съпротива – каквато досега всички религии правят. Като Знание не бива да правим съпротива на бъдещата Духовна вълна на Истината. Дали ще дойде след хиляди години – това няма никакво значение.
А човечеството продължава да подражава. Най-оскърбителна е идеята на подражанието. Затова казах, че идеологиите са беда на света. Никоя идеология не създава йерархия за друга, която да ражда нова идея. Голямата тайна на Христос е, че роди идеята за Любовта. Но религията ограничи човека с обичай врага си. Защо трябва да обичаш врага си, когато идва нещо, което ти казва: ти нямаш враг, имаш събожник? Отсрещният носи същото Дихание, което е в теб. (...)
Защо човекът приписва на Бога свои качества? Защото Му иска трона. А тронът изисква друго – ако не създадеш снижени възможности и качества, с които поклонението ти е пред Най-висшето, как ще се стремиш?
Ние не търсим оправдание, а просто търсим определение на това, което човекът прави. Когато се дойде в Духовната вълна на Мъдростта, се вижда този недостатък. А всъщност във времето човекът ражда идеята за Бог, защото иска да вземе Неговия трон. И ако ние го съдим, че той иска да вземе трона, без еволюционния стадий на йерархията на Духовните вълни наистина ще намерим оправдание.
Раждането, което е духовно, а и физическо, е губене на нещо, макар да даваш нещо.
Сега се говори: „Не приписвайте на Бога човешки качества, нито пък на човека божествени“. Но ако лишим човека от божествени качества, тогава трябва да кажем, че Този, Който го сътворява, не му е дал Диханието Си. Това не е проблем на диалектика, проблем е на еволюцията. Човекът иска да седне на трона и затова приписва на Бог човешки качества, улесняващи го да има претенции. И тогава вече идва голямата необходимост в настоящото еволюционно време да кажем: човекът е един бог в развитие. (...)
Дедал прави вълшебен лабиринт, който всъщност е физическото ни тяло. Тогава той не е ли Кундалини? А неговият син сгреши... Винаги трябва да търсите Диханието, или божествеността. Тази велика тайна сила виждате какъв „храм“ е направила. И колко безизходен става. Но все пак ражда идея за крила. Само това да се вземе от вложеното в човека.
Това, което предшества човешката еволюция в лицето на архангели, ангели и т. н. – те имат крила, но нямат нашия опит. Икар – човекът, носи необходимостта от опита за избавление и си връща крилата. Идеята за крила е най-великата тайна в събудения Икар. Както и Фаетон – синът на бога на слънцето, прави катастрофа. Виждате през какви перипетии трябва да мине будността, да се седне на трона на Бога тогава, когато не се владее това, което ви е дадено. Затова, колкото и осъдително да говорим от далечината на хилядите години, ще видим, че известни потреби на таблиците на морала, които изглеждат жестоки, са били неизбежна необходимост.
Културата е свела и стихийни богове в идеята на творчество, за да може човекът след това, когато ги е изживял, да твори. Защото всички тези стихии са в него – и водата, и вятърът... Тези стихийни богове са станали клетки в човека и тогава той може да твори, за да прави устрем за победа.
В психологията има лечебен процес, с който се освобождавате от преходната болезненост, която прави скръб. В душата има болка, защото душата също еволюира. Но в Духа – не. Особено когато Той твори! (...)
Какво е жестокостта? Жестокостта е приложена човешка умственост, с която човек уж иска да сътрудничи на еволюцията, както безжалието е енергия за развитието. Но проявите на един малък ум, сравнен с действията на Всемирността, която прави еволюция, почват да създават жестокости. Значи тук има една лоша услуга на несъвършения човек, който иска да прави събития в личната си, а разбира се, и в социалната история. Защото човекът има задачата да прави история. Еволюцията само го обслужва. И тогава, когато еволюцията е безжалостна, несъщностният още човек, намесвайки се да прави събития, действията му много често са жестоки.
Безжалието на Сътворителя, Който създава еволюцията, е благодат – не идея за страдание, но несъвършеният ментален свят на човека създава жестокост. И тогава можем ли да кажем, че жестокостта е дело на Сътворителя или е само дело на човека? Жесток може да е човекът, защото прави лично творчество. Но все пак творчеството му е в една голяма идея – да стане личност, да стане Боговластие и да вземе трона. Жестокостта обаче не го прави бог, безжалието на еволюцията го прави бог.
Пътят на човека към Бога е да бъде, а не да има. Голямата идея на Боготворчеството, която се изразява и в човекотворчество, и в опита човекът да прави божествености с вложения Кундалини, е от имането, което ви е дадено, да направите да бъдеш.
Със съкращения
01.–03.08.2004 г., Родопа планина, м. Студенец, хотел „Строител“
Слово
Светът на Адам е бъдещото му поколение!
Ваклуш Толев: Казал съм, че подобието е възможността, образът – наличността! И битката на Адам е да стане личност, която да изявява Божеството!
Как Го изявява? Като получава право да дава имена и така да дефинира вложените сили. Иначе никой няма да запомни Божеството. Името е тайна, която чрез вибрациите определя предназначение. В същото време то е формула за памет, която до пълната свобода от паметта създава идея за поколение.
Адам е „causa sui“ – „причина сам за себе си“. Фактът е, че го оставят в бездействие. Сътворен е и какво му казват? Нищо. Тогава Адам наистина е „causa sui“ – идея да започне битие. Защото има Диханието, има и вегетативния процес на цялата планета. Кой е този, който трябва да го ориентира какво да прави? Самият той – умът. Умът е вторият сътворител, ако можем така да кажем. Адам още тогава е съ-Сътворител.
И Адам ражда терена на бъдещето – ребро, от което е взета Ева, на която се предоставя процеса на развитието, предоставя се бъдещето, родовото начало. А без наличие на родово начало каква култура бихме правили, на кого бихме я дали?
Адам, сам за себе си, понеже е андрогин, казвам, че той е първо поколение. Адам е първо поколение, Ева – второ!
Трябва ли сега някой да създаде идея за ново поколение? Трябва всеки поотделно да разбере, че е сътворен да бъде Син Човечески и Син Божий. Това е вече поколение – поколение, което е изживяло цялата Адамова тайна. Защото най-същественото, останало в Адамовото поколение, е това, че Христос е живяно човечество, но е и осъществена Божественост!
Адам създава култура на ума, Логосът му дава Словото!
Изведено от Нур 3/2004
04.08.2004 г., Родопа планина, м. Студенец, хотел „Строител“
Тържеството трябва да свърши, но тържествеността – никога!
Ваклуш Толев: Деца на Деня! Дойде един хубав час, в който трябва да признаем, че Учението Път на Мъдростта даде онова причастие, което направи сътворения не да съществува, а да научи Живота.
Обществото Път на Мъдростта има една тайна: Да се живее е божествено! Децата на Деня взеха великото тайнство на съпричастност. Ето защо Съборите, най-вече това, което семинарите правят, е най-потребната бъдност във вашето битие. Достоверността на това, което имате, не е подхвърлена на съмнение, както в предишните култури и Духовни вълни. Сега имате пълен автограф – всичко е записано. Не е проблемът да правите справки, проблем е събудена ли е отговорността да се пази чистотата на даденото? Свободата от невежество е наистина право на отговорност! Неудовлетворената мисловност или „извънредното“ дарение на някого може свободно да си отиде в своя път.
Тази година видях реалния образ на Школата, видях събудена отговорност, видях динамика, видях прозрение. Това е, което този Събор ви остави. И констатацията наистина е вярна – не защото имате нужда от признание, а защото приносът, който правите, е дело на една събудена отговорност. А отговорността е най-голямото огледало в служението на Децата на Деня!
На добър път! Отивате там, откъдето дойдохте. Направете там светилищата, защото светилището е у вас – този неръкотворен храм! Направете своя благовест от една планина, която съм нарекъл още преди петдесет години гостолюба. Родопа е гостолюба. Занесете нейните големи енергии.
Бъдете радостни, усмивката е тайната на Мъдростта!
Изведено от Нур 3/2004
04.08.2004 г., Родопа планина, м. Студенец, хотел „Строител“