Възкресението – Път на бъдещето

Слово

Който знае как да има смърт, той може да възкръсва!

Христос Воскресе, уважаеми дами и господа! Христос Воскресе, скъпи Деца на Деня!

8 април е истинската дата на Възкресение Христово. Пътищата, по които е открита, са два: вътрешното откровение и доказателството, което изследователите можаха да дадат. Датата е една и съща. Не може да се възкръсва на по-ранна или по-късна дата, защото Той още не е разпнат или пък няма къде да „се държи“ мъртвият, щом Гробът не можа да Го задържи.

Институтите си играят със съдбините, но съдбините винаги са се надсмивали на институтите, тъй като са ги сменяли. Идеята за Христовото Възкресение както Адамовата идея за знание е реалност! И никой досега не е махнал познанието на Адам и никой не бива да сменя датата на Възкресение Христово. Не могат да се правят шеги с Божествената достоверност!

При изграждането на Учението Път на Мъдростта ние отворихме дверите на Третото хилядолетие, за да се ходи един нов Път. И безспорно този Път е това, което остави Голгота чрез нозете на Иисуса Христа. Там, на Голгота, се събраха (много странно e защо този проблем не се разгърна) юдейската правда – грях и богохулие, и римската правда на закона срещу пророчеството и с приложното право на наказание – разпятие. Там присъстваше като прoвиденция, разбира се, Христовата идея за прощението – Любовта, и дързостта Аз и Отец едно сме! Беше се поставил въпросът: Варава – убиеца, или Иисус – Месията?[1] А и още продължава пред човечеството да стои проблемът: Варава или Иисус? Не се усеща темпът на това, че Таблиците на добродетелите в Третото хилядолетие трябва да си отидат и да влезе Знанието. Там имаше нещо, което е много странно: юдейската правда и римската правда нарекоха богохулство битката за надмога над човека. Надмога, или че човекът привършва, за да се изведе Богочовекът, както Учението Път на Мъдростта нарече човека – бог в развитие. Разбира се, и Хермес беше казал, че боговете са безсмъртни човеци, а човеците са смъртни богове[2].

Три доктрини се събраха на Голгота, за да се извърши тази най-страшна битка. И тогава, когато доктрината на Любовта трябваше да заключи тайната за Таблиците и да изведе Богопрозрението, тогава, разбира се, имаше не скръбния „Виа Долороса“ – „Път на болката“, а Път на обожествяването и идеята за Знание.

Вярата е само мода на модела познание, но тя не е още Знание. Вярата замести преклонението, но тя намери „признание“ в Учението на Мъдростта като институционна небудност за отговорност – че в нея няма прозрение. Вярата беше в ск`алата на добродетелите, защото човекът трябваше да напусне zoon politicon, за да започне своя път на sapiens. Но той беше признат от Римската империя като Еcce homo – Ето човека. А тайното знание казва: „Еcce deus!“ – „Ето бога!“.

Това бяха големите битки. И те трябваше да се съпроводят с какво? С предателство. Предателството е и част от еволюцията, защото еволюцията не може да не „предаде“ своето предшествие. Какво беше това предшестване? Идеята за враг. А най-голямата тайна на Христос беше: Обичайте врага си! Сега най-голямата тайна в Учението Път на Мъдростта е, че нямате враг, а имате събожник!

Пътят, който Голгота остави на човечеството, е житейската реалност. В нея от кого се отричаме? От този Юда (на когото сега откриха Евангелие, макар че казаха, че то има друго наименование[3]). Но никой не разбираше тайната на еволюцията. Еволюцията не може да не изневери на себе си като път към добро. Защото достойно не е само доброто. Чия потреба беше т. нар. зло, чий недостатък е Мировата несъвършеност?! Тогава човекът не можеше да не сгреши в доктрината на злото, сега вече остаряла. Какво каза Учението Път на Мъдростта – Няма зло, има нееволюирало добро! Но Възкресението потвърди една друга теза – тезата на Адам да яде ябълката на познанието и да умре: Ако ядете от дървото на познанието, ще умрете[4]. Какво е умирането? Пътят на еволюцията, в която не можете да не приемете и престъпността, защото тя е част от насилието `и. А това насилие без бъдеще ли е, ще остане ли то само така...?

Точно тук Учението Път на Мъдростта създаде тезата за йерархия на Духовните вълни, за да освободи идеята за умирането, което прави еволюция – само който знае как да има смърт, той може да възкръсва! Тогава ще е възпята песента на Възкресението, която е: „О, смърт...“. И тук за Христос с право се каза: О, смърт, къде е жилото ти? – защото Неговото Възкресение я опроверга. Това направи Христос – Помазаникът направи Възкресение. Какво е Възкресението? И имало ли го е? Да. Свобода от еволюция, свобода от умиране, одухотворяване на материята – това е бъдещата култура!

И така, на Голгота тези три доктрини се разделиха – всяка трябваше да изживее себе си. Макар и да съществува още идеята за „грях“... Тогава къде е еволюцията? Къде остава тайната на сакралната революция, за която Христос рече: „Остави мъртвите да погребат своите мъртъвци“[5]? Ако няма сакрална революция, т.е. ако няма смърт, а има само еволюционно умиране, мъртвите ще погребват своите мъртъвци и те няма да възкръсват. Христос не Го погребаха мъртъвците, погребаха Го апостолите...

Тайната на този голям Ден е дебушираната Божественост, която Божията човечност у нас направи – направи своята Човешка божественост. Затова и боговете са умирали, но светът съществува. Божествеността е една даденост, една реална даденост, без която човекът не може – за да намери достойнството за Възкресение чрез смърт. Смърт, за да е вечно жив!

Ето това са Тринадесетте безсмъртни българи[6], когато искаме да спомним Разпятието като идея за Път. Затова Учението Път на Мъдростта ги сложи – те нямат нужда от нас, ние имаме нужда от тях. Защото да върнете една будна отговорност, това значи да сложите вериги на личното си поведение. Отговорност! Свобода от личното ви поведение – за социален подвиг. Свобода от ecce homo – живот на ecce deus.

Възкресението е срещу всички онези, които хвърлят камъни. Какво им беше казал Христос? Който от вас е праведен, нека пръв да хвърли камък върху грешницата![7] Виждате какво опровержение идва на Таблиците на поведението и никой не хвърли камък. А имаше ли в митологиите някой, който хвърляше камъни, от които ставаха човеци? Като хвърля Пира, стават жени; като хвърля Девкалион, стават мъже. Защо не хвърли от юдеите никой? Защото нямаха право да бъдат като боговете. Човеците са богове, но неразвити още.

Голямата грешка на социалната история – непрозрението, че Голгота роди бъдеще, а не елементарното тържествуване на Възкресението. Тържествата винаги свършват, но тържествеността не бива да свършва.

• Възкресението е съхранената памет на Откровението!

Затова, като си отиде Христос, т.е. като възкръсна, дойде и най-голямото Откровение – дадено на Йоан. Така трябва да схващаме Възкресението. А не пиршеството с агне и с козунаци. Възкресението е наистина най-великата тайна. И затова казах: Бях, за да Ме няма, няма Ме, защото Бях – Възкресението! А Този, Възкръсналият, казал ли е, че ще дойде? Казал е, и винаги ще идва. Когато човек одухотвори материята си, тогава може спокойно да употреби израза: О, смърт, къде е твоето жило? Това е проява на Божествеността в човека.

Ние не можем да не приемем тайната да спомняме Възкресението, докато се научим как да го правим. Ето защо тържествеността трябва да остане – за да има Път, за да има Голготи. Този, който се страхува от Голгота, той не може да възкръсва. В Голгота може да е имало изстъпление, но то е последицата от това, което наричаме „Адамовото умиране“, т.е. от еволюцията.

В еволюцията кармата е лично поведение на човека към човека, не е поведение на човека към Бога. А Таблиците на поведение, на нравственост отбелязваха, че човекът е грешен спрямо Бога. Не, Бог не може да сложи в човека Себеотрицател – няма такъв Бог, който да е сложил Себеотрицателя Си. Той е сложил Своето Дихание. Тези неща, когато се знаят, човечеството ще даде признание на събожника си, а не на този, който е „грешник“, не на този, който е „враг“.

Затова казахме, че Учението отваря дверите на Третото хилядолетие, в което, безспорно, човекът е един еволюиращ бог. Какво страшно има в това да му признаем божественост, вместо да му предписваме грехове, с които трябва неговата еволюция да бъде вина на Бога?! С това никакъв Път не се отваря. А трябва човек да отвори тайната на своето битие – да се открие в Книгата на Живота; да яде плодове от Дървото на Живота; да се осъществи с отговорност, колкото и фриволно да е сега неговото поведение. Ако ние дадем на човека правото на това утвърждение, тогава еволюцията не само ще го оправдава, но ще го научи. Човекът не е научен да бъде отговорен в Човешката божественост, където са му дадени тайните на Божията човечност. Защото Бог без човек не може. Няма такъв Бог. И би било чудно какво би правил Бог без човека!?

Аз ви честитя този Ден! Той е вашият Ден на изходената Голгота. Докъде ще стигнете, е проблем на вашата даденост и на вашата отговорност, а не на вашето поведение. И онези, които могат да влязат в Гробница, трябва да знаят, че тяхната Божественост ще им даде основание да утвърдят Човешката си божественост чрез идеята на техния Творец: Стани, т.е. възкресни! Това е Пътят на човека! И това е, което трябва да направим.

Не е проблем на грях, а че човекът трябва да осъзнае, както е казал и псалмописецът: „Аз рекох: вие сте богове!“[8]. Не е достатъчно само да сте добър, не е вече в сила този оставен в религиите лозунг – добро и зло. Идеята за свобода от демонски свят е отколешна. Но само прабългарската религия нямаше нито ангели, нито демони. Затова трябва да изпреварим света, да свалим от битието си тази чертана от чуждо мислене тежест на човека. Това е голямата идея на българите!

Честитя ви Човешката божественост, която чака да я възкресите! Честито Възкресение Христово!

08.04.2006 г., Пловдив,
Музей на Съединението