Мъдростта – предпоставка
за нова култура

Мъдростта е прозрение, което дава предназначението!

В заветно изпълнение на Посланието за 2000 г.[1] – Присъствие в Третото хилядолетие, нека изпълним дълг и да покажем що е отговорност към Сътворителя! Да позволим на своята воля да се осъществи; на своето мислене да се пожертва в името на едно откровение. Нека позволим на себе си да послужим с всичко, с каквото сме определени в Третото хилядолетие!

Не е напълно вярна поговорката, че очи, които не се виждат, се забравят. По-важно е онова, което няма место за забрава – това е идеята за служението. Очите се сменят – човекът е започнал с едно око, ще завърши с три... И когато Светлината стане съзнание на очите, тогава безспорно, че целостта на човека ще бъде зрение.

Има една чистота, която не е предмет на анатомичност, а на прозрение в отговорност пред обществото. В католическите църкви освен централния олтар, от лявата и от дясната страна на храмовете има малки ниши, които са станали олтарни моления към светци. Това е едно разкъсване на целостта и една много трудна битка утре в поведението на Децата на Деня – битката със светците. Казвам, че личността е свещена, институцията е преходност. Това е изпречената Китайска стена пред съзнанието на бъдната Духовна вълна – стотиците светци, всеки със своята дан, с която е могъл магнетично да отвлече поклонници. Там ще видите повече колена, отколкото глави. Проблем, който ще стои пред вашата бъдеща стратегия – стратегия на културата на Пътя на Мъдростта. Не безотговорност.

Когато има присадено мислене, няма битиейно осъществяване. То може би се дължи на това, което в продължение на хиляда и петстотин години една доктрина в лицето на Католическата църква, която е папоцезаристка, т.е. папата е властник над цезаря, е внасяла и напластявала както като молитви и морални поведения, така и като обезобразяване на личността в отговорност пред олтари. Внасяла е мисъл, която, създавайки мисъл-форми и обредно преклонение, е отработила една физиономия, която носи чужда на същината на човека характеристика.

Ако се абсорбира властта в лицето на една институция, тя става насилник. Но личността ще си остане свещена. Защото много властни бяха институциите на митологичните божества, а виждаме, че и те стоят в музеите сега – без поклонители и без признание. И институцията на Йерусалимския храм, който още събира поклонение, е отживелица за християнина. Защото личността е повече от храма! И с основание Христос ще каже: Защо се кълнете в златото на храма, а не в Божеството?[2] В златото на храма, не в свещеността. Институциите ще се изчерпват, но Бог не може да бъде изчерпен. Той може да бъде само йерархиран в съзнанието ни от тотем до Син Божий.

Милиони години човекът е водил битка за откъсване от стадото, за да стане личност. Но не зная колко години ще се води битка за свобода от внушеното мислене на покорност пред институции вместо пред богове. Християнството е било много удовлетворено, когато е водило битка срещу митологичните богове. Сега трябва да се води битка и срещу небогове, които като светци са повече проблем на поведение, отколкото на личността, която се изгражда като свещеност. Защото разликата между светостта и свещенността е много голяма – едното е поведение, другото е провиденциалност.

Не въставам в това да отнемем на някого иконното моление. Въпросът е то да не стане повече от онова към Бог. Това е голямата ми тревога, без да оскърбявам когото и да било. Ние трябва да имаме зримост за онова, което стои пред нас, защото доктрината на очите отколе изходи своето историческо време, а за съжаление не е освободила човека в неговите напластявания за коленопреклонности. Това е част от една необходимост, с която ще трябва да започнете служението си в Учението Път на Мъдростта. Наистина има присадено мислене от Католическата църква, както и от Руската империя и след това от болшевишкото господство в Лъча на властта. Това са неща, за които не бива да си затваряме очите, и странно е, че нито историци, нито философи, нито мислители можаха да направят такъв анализ на реалностите – изграждат се все повече ниши, в които отиват все повече поклонници...

Тогава разбирате ли колко смела е била тезата ни, че знаещият е повече от безгрешния? Това е страница от голямата книга, която ще четете... В Посланието за 2000 г. ние благодарихме на благодатната воля на Небето, че можа да събере от хилядолетията Децата на Деня, за да ги извика на прага на Третото хилядолетие в идея на служение.

Една култура има своите показатели в приложност в различни нива. Доколко с мисъл ще я уловим, доколко с душевност бихме я направили свое моление, доколко с Дух бихме признали реалното присъствие на човека в доктрината и доколко с провиденцията, с прозрението и с предназначението бихме извършили това, което съм казал за Децата на Деня: отговорността им е, че бяха събрани в началото на Третото хилядолетие, за да сложат на човечеството една нова трапеза – културата на Мъдростта. Разбира се, трябва да отметнем булото, за да имаме зрение и да можем да преценим нещата.

Човечеството е минало през много исторически съзнания в идея за култура. Културата е част от голямата идея човечеството да има история. Защото събудената идея за история е във възможности да създава институции, които изграждат това, което се нарича култура. Тя, както знаете, може да бъде материална, духовна, социална, стопанска и пр., и пр. А в нашето време, както виждате, и свръхтехнологична. Някой преди хиляди години можеше да роди идеята за вълшебно килимче, сега едно „вълшебно килимче“ ви качва на планети. Така че идеята за културата е неразривно свързана и е съставка от голямата идея за история.

Аз зная колко проблемно и колко неадекватно с времето даваме своите знания и поставяме на изпитания настоящето с Учението Път на Мъдростта. Много е лесно да се изнесат беседи, каквито сме слушали в тези институции, които ръководят религиозното битие на човечеството. Няма по-ласкателно и няма по-умилително от това да се направи поклон и да се говори за съвършенствата, към които религиите водят човека, а постоянно прикриват както своите инквизиции, така и своите олтарни жертвоприношения, които са обида за човечеството. Много е лесно човек дори да събуди сълзи.

Умението на софистите не е било в това, че за една и съща теза са могли да кажат еднакво убедителни аргументи „за“ и „против“. Умението е било в това, че светогледът им е бил толкова широк, че е могъл да види и двете страни, или точно това, което казваме: не може да има река без десен и ляв бряг, не може да има еволюция без феномените добро и зло. Но ето, дойде времето, когато културата на Учението Път на Мъдростта изведе до осезаемо вече, приложно дело – чрез Възкресението да се обезоръжат зломисленика и злосторника. Защото този, който иска да ви направи зло или иска да ви убие, ще знае, че можете да възкръсвате. Когато можете да възкръсвате, обезоръжавате злосторника, като го лишавате не от вроденото, а от това, което е било еволюционно потребно – от злото. Тогава зломисленикът и злосторникът няма да могат повече да се хранят от отрицания на света. Обезсмисля се енергията на т. нар. зломислие, което нагнетява света на мисъл-формите, чиято трайност е с хилядолетия.

Подобна теза или подобен феномен не можеше да си позволи нито Правдата, нито дори Митологията, макар че митологичните същества в лицето на Озирис, Дионис и пр. възкръсват, но никой от тях не даде Учение за Възкресението. А Възкресението е една реалност, която ще освободи човека от престъпления в бъдеще. Така ще се обезсмисли цялата досегашна култура на света в идеите „Не кради, Не убивай...“. Щом може да се види, как ще крадеш? Как ще убиеш, щом знаеш, че той може да възкръсне? Как ще му дадеш фалшиво причастие, след като той е тази жива енергия? В човечеството е нанизана една броеница от богове и те ще умрат, ще остане Бог – човекът бог в развитие и неговият Вечен.

Темата „Мъдростта – предпоставка за нова култура“ може да бъде разглеждана в няколко направления. Едно от тях е да изходим от израза на Иисуса Христа: Бъдете мъдри като змията и кротки като гълъба[3]. Бъдете мъдри като змията, защото нейната мъдрост е в това, че тя познава движението по спирала и носи отрова, която създава изцеление. Змията владее в своето съществувание и сменянета на кожата, т.е. закона за прераждането. Законът за прераждането, символизиран чрез змията, е най-доброто доказателство за Доктрината за йерархия на Духовните вълни.

Сътворението поставя един генерален въпрос: „Обработвай земята, от която съм те сътворил“, т.е. самообработвай се. Да работи – това е право на човека. Да се самоусъвършенства – това е вече доктрина, която поставя проблема на нравственото изискване, таблиците на Правдата. Да се търси съвършенство е идеята на Любовта. Затова казвам, че тази Доктрина на Мъдростта не можеше да бъде казана досега, но тя беше вложена. В Домостроителството има вложено Божество; след това в Митологията има божество-стихия, на което му сложихме „дреха“, за да го очовечваме; след това в Правдата има вече божество, на което нямаме право да споменаваме името му... Човечеството йерархира според възможностите да усвои доктрината на Митологията, да се опита да направи от Правдата това, което законът изисква, но Любовта трябваше да освободи жестокостта на закона, защото Христос рече: „Обичайте враговете си“[4]. Обичта към врага не можеше да мине границите на прощението, което обаче в никакъв случай не казва, че някой не е извършил деяние, чиято непристойност е нарушение на закона за Правдата. Защото, когато Христос освободи прелюбодейката, не `и каза: „Ти си невинна“, а рече: Повече не греши[5] – но смени възмездието да бъде убита с камъни.

Всички Духовни вълни са правили култури – култура на Сътворението, култура на Митологията, култура на Правдата, култура на Любовта. Те са толкова нагледни, че човек е станал пленник, подвластен на това, което тези култури са направили. Те са вървели в една поточност, каквато поройността прави. Този, който може да прочете и разбере Книгата на Сътворението, ще види каква голяма култура има там. Настоящето може да се похвали, че клонираме, а Бог клонира – след като сътворява Адам, клонира от него Ева. Приспива го, за да му даде две големи знания: идеята за сън, който е част от идеята за безсмъртието, и смъртта като възможност да бъде побеждавана.

Преди това има един върховен момент – Сътворителят, Творецът търси помощници, когато сътворява човека от плът. Той казва: Да сътворим човека. Когато обаче му дава Диханието, не търси друг, не търси друго съзнание освен Себе Си, т.е. Мировия, или Универсума. Дава Себе Си като Духовност, на Която не можем да намерим вибрационната последователност да стане материя. Това е голямата тайна.

Не е имало време, когато човекът да не е имал в своя вътрешен глас събудения Адам, който уж Бог го търси, както е казано в книга Битие: Адаме, где си?[6] Това е вложеният Бог, който търси Себе Си чрез Адама, за да създаде култура. Първом идея човекът да създаде личността в себе си, извеждайки Божеството, което вика: Адаме, где си?; след това да създаде олтар, който е връзка между него и реалния Бог в него. И какво се получава? Повелята на Божеството – Адам да обработва това, от което е направен. А той бе направен от планетната плът като образ. Цялата планетна плът, която бе съставена от стотици божества. Богове-стихии в лицето на водата, в лицето на вятъра, в лицето на огъня... Така че човекът е един сбор от богове, които след това той трябва да овладее. И затова на Адам се поставя задачата да даде имена на света, който е вън от него. А какво е Адам тогава? Адам е умът и той оставя мирова памет. Той създава това, което се нарича базис на културата – олтар и воля за история. Можем ли да кажем тогава, че има култура на материята, че има култура на ума?!

Когато Адам е пратен да работи, той се подготвя в гостолюбието на Отца Си както да приеме всекиго, така и да се върне при своя Сътворител. Формулата за Вавилонската кула е едно предшествие много странно. Хората се спират само на това, че там са се смесили езиците им и те не са се разбирали. Колкото и да искате да имате един език, той не е равен на езика на Духа, не е равен на езика на душата. Езикът на Духа не е езикът на ума, който ви разграничава и ви прави расови или някакви други различия. Не! В Духа няма различия. Неговият език е без слова и точно това беше показано във Вавилонската кула. Идеята човекът да търси Бога беше събрала потребата му за Небе и беше тръгнала да изгражда Вавилонската кула, която да прави връзка с Бога. Човешките ръце бяха насочени към тази кула, т.е. идея за общност с Бога. Какво се получи? Невъзможността хората да понесат огъня на своя Бог. И така дойде размесването на езиците, неразбирането. А вижте какво направи Христос на Петдесетница. Даде на своите си езика на посвещението, езика на осенението – езика на Светия Дух. И изведнъж какво стана? Апостолите заговориха на езици, които не знаеха преди.[7]

Виждате една нова култура – културата на Петдесетницата. Още тогава – преди хиляди години, в тази култура се поставя възможността за едно велико осенение, когато можете да познаете и да понесете огъня на Бога като пратеничество чрез това, което се нарича Третата ипостас в Троицата.

Във всяка една от културите ще намерим един или два стръка, едно или две дървета посадени, които са знак на мъдрост. Както Дървото на познанието беше знак на най-дързостното в човека – идеята да стане Бог. Защото Бог така изгони Адам и Ева: Те станаха като Нас, боговете, да знаят що е добро и зло[8]. Една морална таблица – доброто и злото, която за съжаление още не е слязла от употреба. Ние за първи път поставихме надслов: Няма зло, има нееволюирало добро. Защо? Защото казахме:

• Битката за човека е привършена и пътнината
  на човека бог в еволюция – изведена.

Естествено е тогава една такава потреба да се освободи от стойностите на Дървото на познанието. Културата на Мъдростта е нещо съвършено друго.

Така идваме до проблема: може ли Мъдростта да бъде предмет, който става олтарно моление? Защото мъдрост винаги е съществувала, само че в размерите на мисленето човешко, но не и на доктрина – Духовна вълна. Голяма е разликата. Както и преди Христос да оформи Учението си за Любовта, любов е имало. Не става въпрос само за еротичната любов, става въпрос за социалната взаимност. Той казва: Обичайте врага си, защото другото какво е? Да обичате Бога, а да не обичате брата си... Преди да оформи чрез един жертвеник идеята за милосърдието, милосърдие е имало. Но когато Той оформя Учението си за Любовта, ще каже: Ако имате две ризи, дайте едната на този, който няма[9]. Той ще каже в идеята на индивидуалността да се търси просперитет, защото на някого са дадени няколко таланта, а той ги заравя и не ги развива.

Така че идеята за Мъдростта не че не я е имало – имало я е, но не е била доктрина. Тогава ще се попитаме: кои са стълбовете, върху които Мъдростта като Учение ще направи своята шатра, под която ще издигне своя олтар? Дали ще бъде тотемът, който трябва да бъде изяден, за да бъде човекът оживотворен, или оня олтар, който Моисей даде – с кръвни жертви...? Това ли ще бъде олтарът на културата на Мъдростта? Разбира се, че не! Затова съм казал: нека спрем да слушаме ехото, а да чуем гласа на съдбата. Именно този глас на съдбата е, който прави и историческата реалност.

• Човечеството в културата на Мъдростта ще чуе гласа: Да бъдеш, а не да имаш!

И чрез закона на еволюцията ще си послужи с двата принципа – прераждане и карма. Мъдростта има за символ змията, т.е. закона за прераждането. Той и законът за кармата ще бъдат валидни дотолкова, доколкото някой в своето посвещение може да се освободи от тях. Изрично съм казал, че те не са вечни! Точно там е вътрешното осъзнаване на свободата, с която може да се влезе в Битието. Битието не е съществуване, а Живот. И точно това бях казал: Само Бог живее, другото вегетира.

В културата на Духовната вълна на Мъдростта ние ще имаме възможната открита тайна – човекът да се осъзнава в битка за божественост. Битка за съвършенство бе дадена от Христос: Бъдете съвършени, както е съвършен вашият Отец Небесен[10], но трябваше някой да каже: „Бъдете божествени, както е божествен вашият Отец Небесен!“. Да, преди това беше казано: Вие сте богове![11], но докъде? Богове в коленопреклонението, а не и в правото на олтари...

Всички религии са послужили, за да се изведе култура, тя е универсалност. Не е изява само на един прийом в нас, наречен емоционалност или мисловност, тя е и интуиция, тя е и това, което е оставено в свещените книги – откровения. Това е култура, не цивилизация! Духовната вълна на Правдата създаде съотношението човек-човек, човек-общество, човек-Бог. Това е културата на Ученията за Правдата. Същото нещо можем да го намерим и в Любовта. Учението на Христос създаде култура във всички нюансировки, като се започне от идеята да обичаш врага си и се стигне до това да не се слага ново вино в стари мехове. Следователно културите започват винаги с една генерална, радикална промяна на същността. Защото все пак културата е същност, изведена от Учение. А Учението е едно послание на божествата, когато не е имало само един Бог в съзнанието на човека. А след това и от един Бог – Послания, които са давали на човека просветление.

Така че, когато говорим за двата бряга от спиралния път на еволюцията и формата на сменянето на кожата (всяка година), т.е. прераждането, тогава можем да кажем защо е градирана така тайната на Мъдростта. Имало е мъдрост в културите, но досега не е имало Мъдрост като проява на култура. Културата на Мъдростта ни даде основание да заговорим за будността на Третото око; да говорим за усвоеното, приложено Възкресение, което, както казах, обезсилва злосторството.

Тези белези Мъдростта ще трябва да сложи в битието на човечеството, за да гради олтара на културата – предзнанието, идеята за предсетата и идеята за предназначението. Цялата терминология на това, което наричаме психология, ще бъде променена. Разбира се, това е най-тежката битка. Защо? Защото тя няма да богатее от това, което очите на човека му дават, няма да богатее и от това, което в доктрината на Правдата беше сложено – че сърцето мисли.

За мъдрост се говори в митологиите – в почти всяка от тях има богиня на мъдростта. Съзнанието за богинята на мъдростта е именно оня глас на вложеното Дихание, което е търсещият се Бог. Богиня на мъдростта! Нейната приложност обаче е проблем. Затова казвам, че не е имало Култура на Мъдростта, което сега тепърва имаме да осъществяваме.

За съжаление не можем да открием богиня на мъдростта в славянството. Славянството има най-бедната митология. То не остави нито една каменна статуя на Перун, на Морена, на Дажбог... Музеите са пълни с богове и богини на Древна Гърция, на Рим, на Мексико... В Индия пък боговете им още са живи. В славянството няма. Аз не говоря за ощетение на духа на славяните от това, че не са имали изобилие или оставени бюстове на богини и богове. Но не мога да кажа, че е възхвала, защото все пак респектът пред боговете, независимо че са каменни и митологични, е, който събужда отговорност и отваря окните, както е казано – прозорците на Небесата, за да се всели една енергия, за която казваме, че е стихийна, но все пак е на богове. Една голяма тайна е един египетски бог на мъдростта, какъвто е Тот, който даде кадуцея – жезъла на висшата енергия – енергия, която възкресява. Този Тот да влезе в съзнанието, да респектира бъдното поведение; или древногъцката богиня на мъдростта – Атина Палада, да се представи пред хората в цялата своя величественост – въоръжена и красноречна...

За мен тези стихийни богове са били човеци, пратени с възможности. Защото откровенията, които донасят, говорят че те са имали това, което сега наричаме антени да се улавят тайни в света. Прочутият Хермес Трисмегист остави на човечеството загадката: Боговете са безсмъртни човеци, а човеците са смъртни богове. Човеците са смъртни богове! Христос го потвърди: „Аз и Отец едно сме“[12].

Така че ние не можем да кажем, че не е скръбно, че славянинът няма в наличност тези богове, които са безсмъртни човеци. От друга страна, бил ли е той освободен от това поселение на божества? Не. Защото славянството остана в много примитивни самодивски хора. Това е голяма беда, когато анализирам душевността, психологията на народите.

Когато говоря за славянството, че е бедно, аз не казвам това, за да ги оскърбя, не. Както и за народите в Европа, че имат поселено мислене – внушено, чуждо мислене – воля на една институция и на едно оробяване, което не е оставило место за лична будност и за национално присъствие. Не говоря за шовинизъм, но когато се спомене национализъм, хората си мислят за шовинизъм. А в края на краищата как ще се изведе един народ като богоизбран? Той трябва да има една вътрешна чистота, той трябва да има една обреченост, на която е готов в жертва.

Богинята на мъдростта, каквато е Атина Палада, как се ражда? За нея може да се каже, че няма майка, защото не е утробно родена, тя е родена от главата на Зевс. А това е съвършено различно – не носи в потомството си кръвта, или Азовия представител (който в някои религии стана расов принцип). Разбирате ли какво иска тогава Културата на Мъдростта? Свобода от расовия принцип, свобода и от личността. Защо казахме, че служението е без Себе си?

• Културата на Мъдростта е свобода от Себе си!

Когато богинята на разума – Метис, ще ражда... Разумът – това е утробата, от която ще трябва да начене своето върховно присъствие богинята на мъдростта. (Разбирате ли, битката се води вътре в човека!) Този разум може да роди – в неговата йерархия може да се роди богиня на мъдростта. Но Зевс научава, че Метис ще има две деца – дъщеря Атина и син с необикновена сила, който ще го свали от власт.[13] (Както той сваля своя баща от трона.) Зевс е смутен, че някой ще му вземе властта. Това е толкова реално и сега, и всякога – властникът винаги живее в страх, когато някой му подшушне, че друг ще му вземе властта. Битката за власт е във всички митологии и остава по-силна от всички правди, от всички любови. Искането за власт може да бъде победено само от Мъдростта, защото Мъдростта я носи Сатурн – Бащата, който опложда утробата, която чака.

Така че, когато Зевс научава, решава да приспи Метис и да я погълне. (Можем ли да приспим своя разум?!) Така той поглъща разума, заедно с богинята на мъдростта. Но след известно време усеща страшно главоболие и извиква своя син Хефест да го „оперира“. (В разума на човека винаги ще има един бунтовник и неродена богиня на Мъдростта.) И с брадва Хефест разцепва главата му и от нея изскача знаменитата Атина Палада – в пълно въоръжение, с блестящ шлем, копие и щит. И тя започва да дава мъдри съвети на героите на Гърция.

Мъдрата, красноречивата богиня се ражда от глава. Погълнете разумността – глътнете своята Метис, родете Мъдрост! Това е голямата тайна на Учението Път на Мъдростта. Имало е разумност преди Зевс да я глътне, но тя не е достатъчна – богинята на мъдростта трябва да е в живот.

Прочула се една девойка – Арахна (т.е. човекът, когото наричаме сега еволюиращ бог), която имала изключително чевръсти ръце. Когато тъчала, изплитала много фини нишки – като мъгла. И точно разумът `и я подтикнал да се похвали на света, че никой не може да се сравнява с нея, че дори може да се съревновава с богинята на мъдростта и да я победи. Тук е вече тщеславието на ума, тук е „величието“ на големите творци, които владеят нещичко.

Къде е съблазънта за величие, наречена тщеславие? В това, че човек иска да бъде по-голям. Но когато изпусне измерението, тогава, колкото и да е голям числителят, когато знаменателят е безкрайност, резултатът е нула. И затова казахме: когато правим Култура на Мъдростта – без Себе си. Това „Себе“ е нещо страшно! То е много потребно, когато човек трябва като индивидуалност от стадото да се отлъчи. Много потребен е бил егоцентризмът, но след това той може да се превърне в егоизъм. Но това е битката – от стадото да се излезе.

Така Арахна прави предизвикателство. Атина Палада се преобразява на старица и идва при нея, за да `и даде един съвет: да не предизвиква боговете на съревнование, да се съревновава със своите събратя и сестри.[14] Разбира се, Арахна – живият пример на егоцентризма, обижда старицата, като `и казва: „Вие от старост сте оглупяла и понеже сте немощна, не можете да водите битка, но аз – аз съм непобедима“. Тогава Атина Палада пак се преобразява в такава, каквато е – богиня. И започва голямото съревнование.

И тук бихме могли да кажем без преувеличение: всички доктрини, които е трябвало да дойдат преди Доктрината на Мъдростта, са извършили своето Арахнино дело. Били са съвършени, но не са били още мъдри; били са потребни, за да се научи какво? Изкуството, волята на жертвата, да се възпита, ако щете, смелостта. Но не са били мъдри! Потребата на еволюцията си има свои олтари и свои приносни жертви.

Голямото съревнование между Арахна и Атина Палада започва и Атина Палада изтъкала една голяма покривка, на която изобразила атинския Акропол, а на него спорът `и с Посейдон – бога на моретата, на океаните... (Битка много прочута, която в един фронтон на Партенона още стои като скулптурна композиция, правена от Фидий, прибрана и градирана в, така да се каже, пазвите на музейните ценности на хилядолетията.) Изумителната битка: Атина Палада – Посейдон. Мъдростта и водата – астралният образ на Светлината. В този спор за властта над Атика Посейдон хвърля своя тризъбец в една канара и оттам бликва солен извор. Атина Палада хвърля своето копие и го забива дълбоко в земята, оттам израства маслината, от чиито клони и досега се плетат венци на възхвалата и победата. Арахна прави също голямо платно, като изобразява боговете, но ги изобразява с нейната нескрита ирония и с нейната насмешка над тях. (Не е проблем на атеизъм, проблем е на битка.)

Разбира се, тази ирония, тази подигравка над боговете страшно ядосала Атина Палада и тя скъсала платното `и. Арахна била победена, тя не могла да понесе позора и се обесила. (Ето къде е слабостта на човек, който не е извел в себе си Бог. Човекът, като се обеси, макар и да умира, има нещо в него, което не умира.) Тогава богинята я свалила от бесилото и я превърнала в паяк. Оттам е моята фраза, че мисълта си плете паяжини.

Безспорно е, че легендите понякога крият много повече тайни и знания, отколкото томове книги. Тази легенда е една класическа форма, която показва като йерархия как Доктрината на Мъдростта идва и побеждава онова, което е родено от Доктрината на Митологията, от Доктрината на Правдата, от Доктрината на Любовта.

Богиня на мъдростта има, както знаете, и в индийската митология. Там ще намерим Сарасвати, която най-напред са считали за свещена река, след това става съпруга на Брама. Тя е богиня на изкуствата и на мъдростта. С нея Брама извежда Сътворението на света. Сарасвати има три очи и четири ръце. В една от ръцете си държи книга – вечния символ на мъдростта, в друга – или лютня, или бял лотос – изворното начало, от което излиза човечеството. Сарасвати е изобразявана възседнала лебед.[15] Лебедът е символ на овладени страсти. Хората не познават символите, за да могат да разберат тайните. (Когато сънувате, че яздите лебед, знайте, че вашите страсти са укротени, вие сте ги обяздили вече.) Овладени страсти! (Може би оттук идва формулата за лебедовата песен – най-хубавото произведение на някой творец.)

Тази богиня Сарасвати ще ви даде това, което се нарича будхи, или Космичен интелект. Тя ще ви даде в същото време метха, или памет. (Казвал съм, че когато паметта се е уморила, се създава енергия в ръката, за да направи азбука.) И третото, което дава тази богиня, това е праджна, или мъдрост. Мъдрост! Виждате една йерархия. Когато бе сътворен светът, Бог заведе при Адам целия свят, за да даде имена на всичко (виждате, че паметта – метха, е човешка). И досега те се помнят. Затова „Адам“ произлиза от началните букви на гръцките названия за посоките на света – „изток, запад, север, юг“.[16] Светът в него – човек! Но паметта трябва да прерасне в това, което се нарича праджна, т.е. мъдрост.

Ще бъде ли Мъдростта просто едно продължение на културите, или тя е сама за себе си? Културата на Мъдростта е събуждането на едно ново зрение.

• Мъдростта е прозрение, което дава предназначението!

Прозрението е бъдещата култура на човечеството и в нея ние можем да намерим какво е предназначението на човека.

Пътят на прозрението е много малко познат, макар че мнозинството го използва, както се казва, като рефлекс. Рефлексът е именно един от знаците на прозрението. Но той все пак остава в царството на преходността. Аз много често си служа с израза: рефлекс за истина. Но той е от друга йерархия – когато носите всичко и всяко докосване веднага ви дава това, което се нарича вътрешно откровение за знание. Въпросът е вече: може ли човекът да се възприеме като бог в развитие? Доста болезнено, защото страхът, който се упражни върху него, беше хилядолетен. Свобода от страх...

За Мъдростта културата е социална молитва, обществена молитва. На нейния свещник всеки може да запали своята вощеница в йерархията на своето познание и прозрение. Тя е сбор от духовности, а не регистрирани патенти на цивилизацията. Това са разликите, които трябва да се знаят. Приносът на всеки е достатъчно потребен, за да не бъде излишен. Всеки е потребен на мястото си, когато се изгражда култура. Тя наистина е обществена молитва, защото в нея, в този голям свещник, има место както за вощеницата, така и за баграта; както за напева, така и за този, който, укротил своите страсти, се качва върху белия лебед или може да направи своето пустинничество, за да изпълни оная воля на прозрението, че не само с хляб ще се живее. Защото страстта да се правят революции за хляб (както социалните доктрини ни казват) е една игра, която времето ще изведе в забрава. Но факт е, че съществува. А Христос казва: Не само с хляб ще живее човек... Но Той не казва: „Без хляб ще живеете“. Защото след това от този хляб се направи дори свещеното причастие.

В списание „Нур“ сложихме Предизвикателства към Третото хилядолетие[17], което говори вече за реалното присъствие на Доктрината Път на Мъдростта в нашето битие. А със смяната на Молитвата на Любовта с тази на Мъдростта вие имате свобода от това, че Бог може да ви изкушава...[18] Голямата идея – на Възкресението, както и идеите на осъществяването и на служението, нямат нищо общо с пъпната връв на обвързаното човечество в неговата еволюционност за усвояване на Правдата. Правдата, която наложи доктрината на грехопадението. Нашето предизвикателство беше, че не може да се влезе в Третото хилядолетие с доктрината на грехопадението – това, което беше натрапено в продължение на хилядолетия. Не можем да приемем с примиренчество и моралните таблици в идеята на фундаментализма между юдаизъм и ислямизъм... Това в културата на Мъдростта предстои да се усвои и да се изнесе чрез Децата на Деня в Третото хилядолетие.

Волята на културата е много по-властна, отколкото идеята дори да имате азбука. Защото култура е имало, преди да има азбука. Това не значи, че трябва да се отрече необходимостта от азбука, защото, както казах, тя идва тогава, когато паметта се е уморила. Когато паметта се е уморила и не е можела вече да приема, тогава се дава право на ръката. Ръката е облекчение на паметта, за да знаем що значат тайни за култури.

Много неистини са казани по отношение историческата и веровата проблематика на човечеството. Списание „Нур“ ще освободи човека от историческата недостоверност за Божиите дела. Не може Бог да изкушава; не може Бог да отмъщава! А това, че някой е искал от Бога да направи социална формация, наречена държава, е проблем на историческото време на човека, но не и на Бога. Трябва да освободим Бог от човешки недобродетели! Затова новият олтар не може да бъде олтарът, на който се слагат кръвни жертви. Да не говорим за Корана, където има заповед: „Не убивай...“, но с едно продължение: „освен по право“[19] – за справедливо отмъщение можеш да убиваш. Какво се оказа Учението на Правдата? Когато Христос призова който е без грях първи да хвърли камък върху прелюбодейката, нито един не се оказа праведен. А когато питат Буда за принасянето на жертва, той отговаря, че най-голямата жертва е човек да постигне избавление – да не се връща в този свят[20].

А как са поднесени жертвите Каинови и Авелови? Бог да се съблазни от хубавата миризма на жертвоприноса на Авел, която е от животно, а от плодовете – не!? Каква внушена престъпност е поставена и на самото Божество!? Да изкушиш Бога с миризмата на тлъстинките и Неговият син, наречен човек (а след това и Син Божий), да стане престъпник – да убие брат си.

В Третото хилядолетие са наложителни свободата от битката между Исмаил и Исаак, свободата от осморъките и четириликите божества. Трябва нова духовност, нова Духовна вълна, ново прозрение за това, което наричаме култура. Паметта на човечеството трябва да се освободи от това, което му даваха очите, това, което му определяше понякога сърцето, и от размерите на ума, с който той усвояваше културите. Трябва да влезе интуицията и не само Боговдъхновението, а Богооткровението. Възможно ли е? Естествено е. Всичко, що е направил преди това Пратеникът на Бога, е една реалност, в която трябва да се осъществим.

• Бях, за да Ме няма! Няма ме, защото бях – Възкресението
  е надписът на Третото хилядолетие!

Затова казах, че ние в Третото хилядолетие излязохме с протеста, с предизвикателството към миналите култури. Именно в културата на Мъдростта няма нужда от колена, има нужда от глави. Наситихме се да гледаме колена вместо глави. Един наш поет беше казал: „Ако ще паднеш, прав падни!“[21] – Стоян Михайловски. Защо доведохме човека до този социален и личен верски страх? Може би точно отговорността пред историята е създала окултните доктрини, докато се изгради една будност, в която една голяма вътрешна идея за безсмъртие, освидетелствано и от възкресение, може да даде правото на Свобода. Но необходимо е тези тайни да бъдат опазени, докато човечеството още се забавлява в своите измами или си създава законодателства. Защото все още е спорен проблемът за душата – дали е осезаемост, дали е субстанциална... А в Хартата за правата на човека стои свобода на съвестта[22] – тя субстанциална ли е? Някой да е пипал съвест?

На човечеството от ден на ден Дървото на знанието му остава без листи. Въпросът е: ще може ли да вземе плод от другото дърво, за което казахме – Дървото на Мъдростта? А Дървото на Живота е следващата ценност, защото последната Духовна вълна ще бъде Живот, роден, разбира се, от Свободата. А тя няма да бъде вече пътуване, ще бъде всеживяване с Отца. Дали това човечество може от Дървото на Живота да вземе плод?!

Човечеството ще трябва да се очисти от онова, което му дадоха предишните култури, без да ги упрекваме в несвятост. Такава е йерархията им, толкова е светостта им. Но когато една култура е употребена, за да се изграждат социални доктрини в приложна воля за историческо съзнание, ние не можем да ги обвиняваме, защото това е била йерархията на човека в усвояване на олтарен бог. И виждате, че олтарните богове са сменяни. Трагичното е обаче, че някои не искат да ги сменят – три хиляди и петстотин години олтарът на Юдея стои с кръвни жертви; пет хидяди години се потапят в Ганг в мисловна безсмисленост на своята йерархия на касти. Примиренческата каста на шудрите и досега стои със скръстени ръце – научи ума си на лентяйство. Така че, когато оценяваме бедата, трябва да `и благодарим, че е събудила острота на умовете в идея за жертви. Но време е, както казвам, лошите богове да бъдат сменени с човеци – добри богове!

Идеята за Възкресението даде една открита възможност – възможността за откровението. Познанието на очите, познанието на ума, познанието на сърцето, пулсът на известни осенения на пророчеството като институция (която за нещастие забраниха) – всичко това даде своето. Това беше енергията на съдбата, която като водата пробиваше път към Океана. Възкресението сложи идеята за откровението! И вие ще го намерите като аналогия. (Не е имало случайни неща, а е имало реалности, които са чакали своята светлина.) Както Хермес Трисмегист (или Тот) оставя Откровение – голямото Откровение на древността; както Христос прави Своето Възкресение и дава Своето Откровение – второто голямо Откровение в света.

Това е голямото и в Културата на Мъдростта – Откровението.

• Културата на Мъдростта е сумирана
  в тайната Откровение!

А то бе присъствано с това, което се нарича Възкресение. Именно Възкресението пази тайната на Откровението. А Откровението е най-добрият пазител и съхранител на това, което се нарича човек бог в развитие. Но не може да имате Откровение, ако не сте се научили да възкръсвате, както не можете да направите Възкресение, ако не извървите Голготската си пътека в идея на социална и Мирова жертва.

Какво даде Откровението на Мъдростта? Роди нов храм от сърцето на Бога; роди се нова Светлина, която не е светлината на слънцето или луната; роди се нова култура, в която няма проклятие... Обществото на Мъдростта изпрати искане до Организацията на обединените нации за включване в Хартата за правата на човека клауза, защитаваща правото на душата – да се премахне анатемата и понятието „враг“, защото няма по-свещено нещо от човека! А това, че не изповядваш на някого доктрината, не е основание да те проклина и мрази.

Личността е достатъчна като идея за предназначение. Къде можем да го намерим? При Кръщението на Христос. Там е казано: Това е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение[23]. Така че някои, които се разсейват, няма никога да получат званието Моят възлюбен Син. Разсейване много често дава улицата, не Учението. Когато се уморите и искате да се разсеете, може да се освободите от света. Но трагедията е, че човекът се противопоставя на еволюцията и пречи в своето развитие на Бога в себе си.

Възкресението като идея съществува в съзнанието на личността. Защото смъртта, както е казано за Христос след Възкресението, я няма: О, смърт, къде ти е жилото?[24] Преходността `и е феномен, който най-добре характеризира Възкресението, което пък дава идея за Откровение. Откровението, така както е дадено от Христос, е изначалие на една нова култура, защото Той говори там за нов свят, за нова душевност, говори за ново небе и нова земя[25]. Човекът ще има ново тяло и нов ум, защото разумността, наречена Метис, трябва да роди Мъдрост.

Христос освободи бъдното човечество и от страха, че ще живее в тъмнина, когато загуби слънцето – защото човекът ще може сам да си свети. Той го освободи от коленопреклоненията, като каза: В новия Иерусалим няма да има храм, Бог Вседържител и Агнецът са негов храм[26].

В тази нова култура каква ще бъде новата душевност? С какво тя може да събужда една отговорност, да отваря едни прозорци – прозорците на Небето, на това, което Той беше казал: Има много жилища при Моя Отец[27]? Духът и интуицията безспорно повече ще работят при доктрината на Мъдростта, те ще дават наличната енергия, това, което наричаме хляб на причастието.

Човекът ще има едно будно Трето око, което ще дава друга енергия и друго определение за това що е съдба.

• Третото око е белег за културата на Мъдростта!

Будното Трето око ще освободи бъдното човечество от таблиците на морала. Но то още не е тайната на осъществения човек – Мировото съзнание.

Това са големите идеи. Другото е да ви изведа немъдростите за величието на света. Да се правят поклони – в леви и десни олтари; да се говори за „атом“, а той е „томос“; да се говори за геоцентризъм, а той е хелиоцентризъм; да се говори за скоростта на светлината еди-къде си... (Ние отколе говорим, че енергията на мисълта надминава нейната бързоходност.) И последните теории на физиците извеждат, че десетки и стотици пъти може да се увеличава скоростта на светлината. Светът, осъществявайки се като божествен, започва да се опровергава като човешки. Какво ще потвърдят учените? Ще потвърдят това, което пише в Библията – че Светлината е предшествала времето. Както и за Христос, Логоса, се казва, че е Светлината на света. Затова казвам: Не пестете времето, а енергията! Светлината е енергия. Тогава ще разберете защо не бива да се плашим от упреци, че не сме учени. Ние не сме академици, но в никакъв случай не сме и екстрасенси. Това е феномен, който е много малък, за да се говори за величие.

Никой не може да оспори достиженията на науката. Но тя винаги е имала своя усладителен сок от това, което са давали Ученията. Не религиите са я ограничавали. А точно религията, когато се е опитвала да стане наука, е грешала. Религията се опита да стане наука, когато прие геоцентризма. А посветените знаеха, че има хелиоцентризъм. Над хиляда и петстотин години Църквата изповядва геоцентризъм. Това ли е прозрението? И не само геоцентризма, тя прие още много други грешни позиции. Науката има право да греши, защото нейната сила е опитът, а на религията, или по-скоро на Ученията, силата трябва да е прозрението. Прозрението не е това, което екстрасенсът прави. Не е и това, което в някои книги се дава – като „тайните“ на Акашевите анали, от които представа си нямат. Когато слушате гласа на отвъдния, трябва да знаете в кое поле се намира, защото и най-баналното може да мине за култура.

Никой не може да каже: „В онази мида има бисер“, защото, ако няма прашинка вътре в мидата, бисер няма да намерите. Намерете големия дразнител! Това ще бъде сега културата на Мъдростта – тя е онази голяма песъчинка, която, влизайки във вашето предсетие за света, във вашето вътрешно откровение, във вашите познания за нов свят, ще ви направи бисери на Знанието.

Христос каза нещо много странно: Царството Небесно не се взема с насилие[28]. Отземяване – това е Пътят. В митологията ще намерите един Антей – дете на Гея, който безспорно побеждава всичко. Но Херкулес, който е дете на Небето и трябва да извърши 12 чудеса, с прозрението си улавя къде е силата на Антей – земята. Вдига го над земята и го побеждава.

• Идеята за отземяване е за победа над плътта –
  тя ражда културата на Мъдростта.

Културата, която Доктрината Път на Мъдростта ни поднася.

Човекът в историята и културата се храни само от един велик Творец. Ако той не може да смели тази храна, да прочете апостол Павел какво казва: С мляко ви храних, а не с твърда храна, защото не можете още да я приемете[29]. Това е голямата идея – да се научим да ядем твърдата храна, да се научим да приемаме културата на бъдещето. Тя в своята същност не може да донесе друго освен свободата, която Христос направи в пустинята. От какво направи свобода Той? От човека като личност – Иисус, който трябваше да стане Христос. Коя беше първата битка? Първата битка беше, когато огладня. Тогава Му казаха: Щом владееш света, кажи на тези камъни да станат хляб. Той отговори: Не само с хляб ще се живее, но и със Словото на Отца Ми[30]. Втората битка беше битката за онази тщеславност, с която се захранва човечеството в идеята за чудеса. И третата битка беше най-тежката съблазън, която човечеството изживява – тронът и властта. Ако човек може да победи тези три неща, може да изгражда една нова култура.

Мирогледът на Мъдростта ще освободи човека от най-големия страх – страхът от смъртта. Христос казва в един израз: Оставете мъртвите да погребват своите мъртъвци[31]. Паради за погребение... Как Го погребаха Иисус Христос? С оплюване. Как ги погребват другите? С тържества. Но никой не можа да свали две хиляди години Христос, защото Той излезе от гроба, а другите ги споменаваме по гробове. Разбирате ли размяната на културите? Разбирате ли какво ще се върши тепърва в Третото хилядолетие – една Гигантомахия (битката между олимпийските богове и гигантите за победата на Зевс)! Една нова Гигантомахия: Оставете мъртвите да погребват своите мъртъвци.

Ние трябва да се освободим от тази голяма и наистина непоносима планина на гърба на човечеството – мъртъвците. Колко мъртъвци имаме в себе си? Потърсил ли ги е някой, извел ли ги е? Досега не се даде тази идея за йерархия на Духовните вълни, за да се види, че стотиците каменни богове (те са имали характеристики, написани от гениални хора) са мъртъвци. Сега никой не отива да поднесе дар на Аполон, но той е бил битие в човешката история, той е учил хората на земеделие, животновъдство...[32] Стотици мъртъвци. И точно Учението Път на Мъдростта с идеята за Възкресението носи свобода на човешката душа от мъртви и от мъртъвци. Ако това можем да направим, това е вече служение. А служението какво е? Служението е Път на жертва без Себе си! Когато си със Себе си, можеш да проявиш егоцентризъм. Без Себе си! Битката за това да се познаем и да открием боговете беше в древността: Познай себе си и ще познаеш боговете! И точно когато си познал себе си и боговете – погребвай ги! Погребвай ги без тъга и без притеснение! За да имаш право на нов живот.

Това е голямата култура на Духа, която трябва да надмогне културата на очите, културата на ума (на Арахна), културата на сърцето. И без жал да се знае, че бъдещето ще надмогне и културата на това, което наричам Мъдрост. Изразът религиите най-бавно стареят и най-дълго стоят стари съм го сложил, за да не може никой след това да направи консервация на битието на бъдещето. Трябва да се разбере – ще дойде и Истината, ще дойде след това и Свободата. А Свободата е единствената възможност да живеете в Бога без доктрини.

• Мъдростта е култура на царството Небесно.

Тогава ще се знае, че Културата на Мъдростта е на едно Мирово съзнание, ще се знае и защо Пантократорът държи планетата в ръката си. Пантократорът е Божието съзнание в осъществена реалност. Затова казах: обезземяване – победа над Антей! Новият храм има един нов олтар – Книгата на Живота. Само в Откровението е дадена тази тайна: 24 старци – разбира се, посветени – се кланят и пеят възхвала на своя Божествен Баща[33], но никой от тях не може да снеме печатите на Книгата на Живота. Защото Книгата на Живота е същината на Диханието на Отца в човека – Огнената сила, за която няма ограничения в Знанието – затова човекът е един еволюиращ бог.

В Сътворението слънцето и луната, или светлините за ден и нощ, са сътворени в четвъртия ден, а когато започва Сътворението, Отец изрича: Fiat Lux! – Да бъде Светлина! Тази Светлина е в олтарната тайна на Книгата ни на Живота. Книгата на Живота е съзнанието на Отца! И ако някой го е страх от Бога, той никога няма да може да я усвои като съдба. А както казвам: Христос е живяно човечество. Всеки, когато се осъществи в едно Христово поведение на жертва чрез Възкресение, е едно живяно човечество и една призната благодарност, че вселените божества у него са били толкова отговорни, че не са го спрели в жертвата му. Ако едно божество, ако една клетка в Христос се беше противопоставила в жертвата Му, Той нямаше да възкръсне.

Учудвам се, когато в една книга на някакъв английски професор се говори за Книгата на Живота, която има седем печата, че те били какво? Били нашите пет сетива плюс едно съзнание и едно подсъзнание. Това е култура на една велика държава с рангове, разбира се, на академици... Не трябва обаче човек да измисли теза, която да принизи знание. Знанието не бива да бъде принизявано. Но и самото то не бива да ни унижава, че не сме богове в развитие, а някакви Акашеви анали, някакви записи на филмова лента. Това е беда за културата на Европа! Там, в тази книга, ще се говори за седем будности у нас: зрение, слух, вкус, усет, обоняние и накрая едно съзнание и едно подсъзнание – маниер на Фройд...

Фройд бе гениален в едно – изведе, че либидото е неизбежна потребност и направи от един Едип принцип. Но на Фройд му липсваше идеята за прераждане. А той не можеше да я приеме, защото щеше да получи анатема от своята юдейска култура. Много евтино е този Едипов комплекс да бъде проблем само на подсъзнание. Не е проблем на подсъзнание, а на целия този клетъчен, божествен свят, нанизан в нашата същност, където стои Творецът. Той излиза и ако не може да направи така, че богчетата да умрат, няма да остане Бог. Затова казвам, че боговете ще умират, ще остане само Бог!

Йерархията на Духовните вълни е една неизбежност, която ние носим, и след това една потреба, която ще трябва да нихилираме, както Христос с Възкресението го направи. Тогава ще можете спокойно да повторите думите на Христос: „Дерзайте: Аз победих света!“[34]. Защо? Защото вие сега можете да кажете: „Дерзаем, защото ядем плодовете от Дървото на Мъдростта“. Това е съставка от Доктрината на Мъдростта – една воля, която е по-властна от идеята за желание.

В лекцията „Битката между мисъл и откровение“[35] казах: мисълта създава формули за съществуване, но откровението ражда Път и осъществява Живот. Нито въображението, нито разумът са достатъчни, когато трябва да се сменят култури. Нужно е повече от въображение, защото въображението е скитничеството на ума. Така както Адам, който е човекът, притежаващ вече ум, създаде идея за поколение, олтар за моление и трон за власт в бъдещето. Мисълта има за задача да очовечва, а откровението има за задача да създава идеи – идеи, които коват нови закони; идеи, които позволяват да се усвои възкресението.

Голямата тайна на една бъдеща култура безспорно ще бъде Духовната вълна на Истината. Христос казва: Само истината ще ви направи свободни[36]. Това не значи, че живеем без истини, но ние говорим за една следваща Духовна вълна – на Истината, която ще ви направи свободни. А под формулата да бъдете свободни, това е голямата тайна да бъдете в обителта, или в лоното на Отца си, както е казано в Евангелието на Йоан. Ако вие не сте в лоното на Отца си, не сте свободни. Ако пък не се освободите, не можете да влезете в лоното. Каква формула приложи Христос, за да намери идеята за свобода като Истина? Той направи нагледна Истина. Извървя пътя на Голгота и осъществи Възкресението.

Децата на Деня трябва да работят в идеята за свобода от Себе си чрез формулата на служение, за да могат в другите Духовни вълни – на Истината и на Свободата, да станат Съсътворители. Да нямат страх от идеята на своето самообожествяване. И в никакъв случай – във веригите на консерватизма.

Трагедията на човечеството е, че слуша ехото на съдбата. И всеки ви натрапва – минало, минало, минало... Слушате по телевизия, гледате по филми, четете книги... Но повечето от миналото е неразгадано. Неразгадано е, защото едно минало не може да осъществи всичко, което една идея е искала. Може би най-важното в дадена идея не е било осъществено в едно минало. Тогава? Къде е богатството в миналото? Запазило е стойността си за нова доктрина, която може да понесе тайната и която може да ви открие Откровението – предназначението. Тогава казвате: „Аз чух гласа на съдбата!“.

• В културата на Мъдростта човекът
  е едно зримо божество!

Тази смелост няма кой да приеме. Ние не искаме с нея да се съгласяват – искаме пригодност да я осъществяват. Казвам, че човекът е един бог в развитие и не искаме признание, а даваме основание енергията на Мъдростта да стане енергия за обожествяването. Това е академията на Мъдростта.

Пет хиляди години човекът ражда чрез мисълта формули как да се доближи до Бог, извършва обучение, но не търси обожествяването си. А там пък, където е сложена тезата на възможности за обожествяване, лентяйстват с ума си. Не може Бог да отрече ума, защото точно Адам е умът, но не може умът да бъде по-властен от Бог!

Всички епохални открития, знания са имали стойност. Не може да няма стойност формулата на Айнщайн, но когато одухотворим материята, тогава питам какво ще правим с това m от формулата E = mc²? И теорията на относителността има стойност, защото всичко досегашно ще бъде относително с гледа, който дава Мъдростта.

• Културата на Мъдростта дава прозрението и предназначението – вътрешното откровение.

Всяка наука, извършила своето дело, запалила своята вощеница на канделабъра на знанието, ще свети дотогава, докогато човечеството разбере, че е една история от богове. Човечеството е една история от богове и някои богове ще си отиват. Скръбно или нескръбно, тъжно или нетъжно. В книгата „История на религиите“ казах, че религията е една велика тревога[37]. Само религиите като Духовни вълни създават култури, защото те са огнището, чиято жарава е неугасена. И който умее да си вземе въглен от нея, той ще си прави огнени клади. Другото е доктрина на икономиката, която трябва да бъде променяна, доктрина на администрацията, която безспорно ще трябва да еволюира... Ето, от едно робско поведение се дойде до етап, когато роби няма.

В човека стои чакащият Бог – за живот, чака даденото Дихание на сътворения. Това Дихание изведено е събуденият Кундалини. Има енергии, за които официалната наука още няма представа, а Творецът ги е сложил в човека. И тогава, когато не сте подготвили своята материя да ги понесе (както един проводник, който е за 200 W, а вие му пуснете 1000 W), ще изгорите, разбира се.

Това може вече Мъдростта да даде и ние затова смело казахме, че битката за човека привърши.

• В културата на Мъдростта започна битката за
  извеждане на Диханието, на вложения Бог у нас.

А новият олтар – Книгата на Живота, или съзнанието на Бога, ще даде и светостта на Възкресението. Тогава ще видите, че там е писал изначало вашият Сътворител, а след това и вашето служение. Това е пътят на човечеството. Служението ни чака. Уморените ще си починат, но ще изпуснат Възкресението. Нозе, които се уморяват, не служат. А казвам, че боговете не се уморяват.

Така новата култура е предмет на една дързост и тя е в смелостта да се яде плодът от Дървото на Мъдростта. Ако Децата на Деня в Доктрината на Мъдростта приложат дързостта, която Христос изначало сложи, тогава няма защо да се смущават от това, че дойде денят на новата култура – на Мъдростта.

Ето защо в Учението Път на Мъдростта, когато ще правите култура, тази горна част на символния знак на Мъдростта – Триъгълника, е именно победата на Духа над материята чрез формулата на Възкресението.

Възкресението е бъдещата култура на човечеството!

 

Въпрос: Как се отнасяте към мисълта, че „цивилизацията е гибелта на културата“?

Този проблем социолозите навремето го поставиха. Има една великолепна социология на проф. Христо Тодоров. Той много добре разглежда проблема между култура и цивилизация. За да говори някой, че „цивилизацията е гибелта на културата“, значи и на него не му е достигнало нещо. Ще кажа защо. Вижте, в човека са йерархирани културите, които безспорно трябва да бъдат съпроводени с цивилизация. Защото културата се прави от откровение, но трябва да бъде материализирана от ума. А умът е, който създава възможност за технически прогрес, който ние наричаме цивилизация. Проф. Тодоров беше знаменит в идеята си за цивилизация и култура точно в това.[38]

Отделен е въпросът кога в дадени моменти надмогванията трябва да се предоставят на цивилизацията. Защото култура правят единици, докато цивилизацията е дело на колективния ум. Повечето от хората знаят да мислят, малцина имат откровение. Ако гледаме създаденото по измеренията на ума, някой ще каже: „Виж как умът надделява“. Независимо какво може цивилизацията да направи, тя винаги взема, ако можем така да кажем, една валенция от културата като откровение. Най-вече от религиите, но не в смисъла на вярата, а като Учения. Божествените, които са давали Учения, които след това прерастват в религии, имат Мирово съзнание. Даже в индийската философия има едно име – Пуруша, Мирово съзнание, което в нашата религия стои като изразения образ – Пантократор. Идеята за Пантократора като Всемирна властност е наистина голяма. Защо? Защото държи в ръката си земното кълбо. Земното кълбо, за което казахме, че от него е взета онази плът да се направи човек, е в ръката на Пантократора.

Така че не мога да приема, че цивилизацията ще унищожава културата. Напротив, ще я доказва. Защото в края на краищата цивилизацията от въображението на Посветения, който дава Учение, извежда идеи и го потвърждава. Не може културата да бъде унищожена от това, че някой е направил самолет... Не трябва и да сме от ония, които казват: „Не, не трябва да тe лекува доктор!“. Не може така! Свидетел съм на какви ли не неща. Като когато детето на някой умира, а той не дава да му сложат инжекция. Аз питам: „Не настъпи ли известна химизация в човечеството?“. Ако вие оставите сега един дивак на Орлов мост, той на третата минута ще е за погребение. Но ние не сме погребани. Защо не позволяваме на човека тази еволюция, докато одухотвори материята си, че да я освободи от всичкото влияние?...

Човечеството в бъдеще ще живее с енергии. Тези, които ги пращат в Космоса, с някакви хапчета стоят горе с месеци. Имаме ли потенциални енергии, за да се освободим от енергията, която вземаме от хляба и плода? Имаме. Можем ли да ги ползваме? Не можем още.

Цивилизацията е техническото достижение, което практичният ум го прави приложно. Затова аз говоря за приложна мъдрост, а другото е откровението, с което можеш да уловиш света.

 

Въпрос: Каква е разликата между свят и свещен?

Между свят и свещен е много голяма разликата. Някои могат да станат святи – това е право на канонизация, която една институция дава. А свещенността е дали са осветени, не дали ги е канонизирала една институция. Битката на Децата на Деня ще бъде с тези стотици светци. Когато институции дават привилегия, това е все едно да получите в един университет диплома, че сте завършили еди-какво си. Ама дали ставате за това нещо...

 

Въпрос: Каква е разликата между вероизповедание и изповедание?

Когато говорим за вероизповедание, имаме определена доктрина, която е религиозно убеждение. Изповеданието не е задължително да бъде предмет на вяра, а на знание. И тогава вече можете да не принадлежите към една религия, но да си имате свое изповедание.

Мъдростта не може да стане религия в границите на институти. Тя може да бъде изповядвана като култура. Сама за себе си може да си създаде, както всяка култура – да си създаде своите, така да ги наречем, светилища. Но не може да сложи обреди – на всеки десет крачки да коленичите. Човечеството ще води много тежка битка от липсата на глави в преимущество на колена. Това е ужасно!

 

Въпрос: В каква степен в Лъча на Науката ще изчезне потвърждаващата сила на експеримента, когато се отвори Третото око в новата култура – на Мъдростта?

Както казвам: Науката е бедната сестра на Истината. Бедна, но сестра! Тайните знания, които постепенно стават всетрапезни, са имали за задача именно да водят към Истината. И много добре теософите бяха сложили надписа – той още стои: „Няма религия по-горе от Истината!“. Много добре е усетено. А религиите са били това, което, да кажем, в нашите образователни системи имахме – сметала. Това е предмет, в който ви възпитават.

Науката се разделя от религията и това е наложително, защото не може да има хиляди хора с проницание. Но всички имат ум. Ум, който израства в разум. Някои имат и интуиция. Имате направления – очите да ориентират, умът да открива, защото експериментът в науката остава основен. И точно тук е същината на грешката, когато без наличието на прозрение науката прие геоцентризма – земята е център на Вселената и около нея се върти всичко. Добре, но след това се доказа, че е хелиоцентризъм. Значи науката не е могла да каже истината. Но посветените са знаели – Питагор е знаел и други са знаели, че е хелиоцентризъм.

Трагичното обаче кое е? Църквата какво прави? Приема тезата на науката. Църквата е защитавала не хелиоцентризма, а геоцентризма. Което е било жива гибел! Не само гибел, ами качва някои на кладата – като Джордано Бруно. Какво се е получило? Църквата като институция не се е опряла на своето вътрешно прозрение, а се е опряла на науката.

Разбира се, умът има място и експериментът е неговата сила. Но ще дойде ли свобода от експеримента? Ще дойде. Когато имате будно Трето око. Защото, като сложите в една вана пръчка, тя изглежда счупена – а всъщност не е счупена. Уж нагледно. Значи какво остава? Знанието като прозрение.

Оттук вече и идеята за предназначението. Това са големите разлики. А религиите най-трудно отстъпват. Това неслучайно съм го казвал – те най-бавно стареят и за съжаление най-дълго стоят стари. Това е истината! Виждате един опит да се направи Реформация. Освободиха се от нагледността, да кажем, от иконите. Но не се освободиха от жестокостта. Защото, ако познавате калвинизма, учението на Цвингли, на Мартин Лутер, вие ще видите, че техните методи са доста по-жестоки. Какво направиха? Освободиха се само от една нагледност, не се освободиха от идеята за първороден грях, който ги прави отмъстителни и създава доктрина на расизъм. Разбира се, както виждате, изживяват се вече. Няма го вече влиянието – постепенно се губи. Защо? Защото прозрението и предназначението стават Знание.

 

Въпрос: Вие сте употребявали израза „черепа на Адам“. Какво означава?

Наистина, когато говоря за Голгота (тя е, разбира се, един от най-свещените храмове на човешката реалност), там има две неща: черепа на Адам и Кръста на Христос. Счита се, че на Голгота е погребан Адам. А под „черепа на Адам“ трябва да разбираме извора на човечеството. И тогава една малка добавка стои – в сътворения Адам работи Роденият Христос. Тази велика тайна: да събереш Адам, който не възкръсна – идеята за земното човечество, и Кръста на Христос, където е възкръсването – идеята за Небе.

Две велики тайни са събрани на Голгота: земя и Небе. Единият е сътворен, другият е Роден. Роденият работи в сътворения. Сътвореният притежава една привилегия – да ражда. Изрично съм казвал: Адам е сътворен, а пък ражда. Бог първи клонира и в това клониране идва този дух изведен – Ева, което значи „живот“. И Бог казва, че ще бъдат една плът с Адам. Оттук е привилегията на Адам да ражда, а Христос има привилегията за Възкресението!

Мистериалната тайна на Възкресението е посвещение!

 

Из Слова на Ваклуш, 2000 г.,
в Пловдив, София, Смолян, Хасково и Ловеч