Човекът на Мъдростта

Мъдрият трябва да се научи да живее живота,
а не еволюцията да живее човека!

Деца на Деня! Това е категорията, която влиза вече в поредицата на посветените в служение.

Има неща, чиято невидимост е по-добра от видимостта и затова казвам, че има една реалност, по-реална от реалността, това е реалността на Духа. Невидимостта е, че се търсим като цялост в едно битие, за което имаме отговорност и съвместност. Доколко човек може това да го улови така цялостно?...

Можем много смело да се запитаме – не носим ли оная уплаха на първите християни, които Нерон е преследвал? Безспорно, че носим. Това е част от вибрацията на нашето подредено пеене в служение на Божествеността. Но има нещо друго – трябва да я надмогнем, защото подчинението от страх е рефлекс на роба! Когато някой прояви подчинение от страх, той има още рефлексите на роба. А каква е голямата задача? Да имаме величие за знание и право на предназначение, за да бъдем свободни от рефлекса на роба. Свобода от рефлекса на роба – това е Учението на Мъдростта! Първите християни не можеха да не покажат частица от този рефлекс. Неудачно е било и внушението от страна на техните водачи, че настъпва Апокалипсисът. Това е грешка, която явно техните ръководители не са прозрели.

Казахме, че няма зло, а има нееволюирало добро, и дадохме на човека първата буква от Мъдростта – свобода от материя. А Мъдростта не е само свобода от материя. Тя е научи ни, тя е да бъдеш, а не да имаш – да бъдеш живот, а не да имаш живот. Мъдрият трябва да се научи да живее живота, а не еволюцията да го живее – това е вече свобода от рефлекси. Ние не можем да оспорим правото на еволюцията, но не бива да `и дадем господство във всичките наши бъдни дни на служение.

Така че въпросът е имаме ли я тази лека или по-голяма уплаха? Имаме я. Защо? Защото трябва да разрушим в себе си старите божества. Разрушаването на старо не значи отричане, а освобождаване на човека от норматив или от вяра. Мъдрият не може да охарактеризира чуждата вяра като суеверие, защото той има проницанието, че тя е била потреба. Умният никога не бива да се надсмива над това, че някой има някаква вяра, а не трябва и някой да става глупав, за да вземе пък да се отрича от вяра. Тези неща трябва да бъдат основни в битието ни. Когато някой се надсмива, трябва да го освободим от глупостта му, защото не разбира от вяра.

Мъдростта учи човека, че животът е една открадната смърт, т.е., че тя е победима.

• Мъдрецът не е доволен от обстоятелството, че е безсмъртен, той прави живот!

Защото безсмъртието – и за незнаещия закона на отиване и връщане – съществува. Човекът трябва да направи Мъдростта живот. Да яде плода на познанието е част от свободата; да приложи Знанието е вече цялост в живота – свобода от еволюция. Защото тези, които познават дълбочините, знаят, че нито кармата, нито преражданията са вечни – те са услуга на великото ни предназначение. А какво ще правим по-нататък? Част от дълбочината ще ви даде Мъдростта, след това друга част ще ви даде Истината, а Свободата ще ви даде всичко.

В живота чрез знанието трябва да направим себе си служители. Мъдростта израсна над знанието на очите, тя ни освободи вече и от знанието на ума, защото има един коловоз – прозрението. Тя изгражда човека свободен от догми, но не от светителства. Когато кажем свободен от догми, не значи, че едно тайнство, когато сте го усвоили и когато знаете силата на приложността му, вече е свобода от догма. А още голяма част от религиите казват: „Това е догма!“ – и готово. Да се знаят тайните чрез прозрението е свобода от догми. А най-вече свобода и от чудо. Подтикът е човекът да освободи чудото, за да му послужи, а не да го утвърди, за да му стане поданик верен. За свобода от чудото трябва да се работи. Свалете дрехата му и го направете знание, защото чудото е неусвоено знание. Няма чудеса, има недостигнати стъпала!

Човекът ще се освободи от това, което квалифицирах навремето – активната леност Запад-Изток. Западът е активен в цивилизацията и ленив в душевността; Изтокът е активен в душевността и ленив в цивилизацията. Мъдростта трябва да освободи човечеството от активната леност и от ленивата активност, за да може чрез една Всемирна обща вълна, изграждайки човека, да го въведе в служение.

За мъдрост може да се говори във всички времена, но за Духовна вълна на Мъдростта – тепърва. И любов е имало, и мъдрост е имало, и истина винаги, защото светът е роден от Любов, изграден от Мъдрост, изведен от Истина. Имало е, но като Духовни вълни са нещо съвършено друго. Мъдреци е имало и ще има, но белегът на Духовната вълна на Мъдростта е нещо съвършено друго. Това, което наричаме „чутие“ – усета, тънкостта, вътрешния финес, това са новите коловози, които вашата каляска трябва да си направи, а вашите коне трябва да отварят Път. И то е труд, тежък труд.

Ето защо трябва да намерим измеримост на човека в Духовната вълна на Мъдростта, неговото място в религията, неговото място в културата, неговото място в социално общественото живеене. Христос в проповедта на планината каза: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога!“[1]. И чак на прага на Голгота рече: „Аз и Отец едно сме!“[2]. Това са коловози, по които се водеше човекът като дете на своя Сътворител, като творец на нова култура. От идеята блажени чистите по сърце Той изграждаше цяла една нова таблица на служение, един химн на добродетели, чрез който човек да запали в себе си кандило. Това е химнът на добродетелите – бедните духом, плачещите, гонените заради правда, защото им каза: „Благославяйте ония, които ви проклинат!“[3]. Защо? Защото имаше идея: Обичайте враговете си! Една цяла култура се изграждаше – свобода от кръвно родство, свобода от отмъщение... но този Огън, който създаде клади, беше: Аз и Отец едно сме! Какво изграждаше? Изграждаше едно социално общество, което не можеше да не бъде съставка на Божествеността, т.е. вие не сте за себе си, а сте Негови и сте с Него. В същото време Той става един култ, който трябваше да смени жертвите, като сам стане жертва. Авраам принесе овен вместо сина си, но Христос сам отиде на Разпятие. Жертва, която е лична за социално служение.

Това е човекът, който в бъдеще ще ходи благословения Път на Мъдростта чрез прозрението научи ме. Научи ме на това, което казахме в Посланието за 1996 г.[4]: „Часът на отговорна святост и историческо бдение ви зове“! Какво значи отговорна святост? Пред какво? Пред тази необходимост за единство, пред това искане да бъдете с Него. А какво значи историческо бдение? С хилядилетия е работено за изграждането на исторически организъм, който е съставен от административна даденост и обслужван от рефлекса, до Мъдростта и Истината. Този исторически организъм е създаден от култури, които носят в корена си обработване, почтеност, уважение. Този исторически организъм е изграден и още стоят изгаснали или живи клади на олтари. Това е човекът, който, наследявайки, трябва да ревизира. Който се страхува от новости, той не е докоснат от Мъдростта, както хората във времето на Иисуса, които са нямали куража да тръгнат в Голготския път, са останали във веригите на своето старо поклонение. Те се учудват, че той е мъдър на 12 години, но не са могли да приемат мъдростта.

Никоя социална общност, никой исторически организъм не може да мине без култ – култ като поклонение и като идея за култура. В основата на културите е религията, защото тя е едновременно приложна и евристична. Да дадете едно Послание за Път, да пуснете в улеите старата мисъл да бъде премелена, за да изведете един нов хляб – както в Посланието за 1996 г. казахме: „Направете Учението житейска съдба!“. Това прави вече човекът на Мъдростта. Онзи, който носи белега на Орендата – оная благодатна велика духовна сила на Танг Ра, която българинът е усвоявал, защото я е живеел. Но тя има своята просторност и в християнството е благодатта на Светия Дух. Тя е верска доктрина, но в същото време е и приложно поведение на един социален организъм, на един исторически път.

Чрез тази Висша сила е изведено Възкресението. Какво е то? Възкресението е великото лице на победата на Духа над материята. И каква ще бъде тайната на новата морална таблица? Казахме в Посланието за 1995 г.[5]: сами, а не Пилат да ви надпише символния знак на Мъдростта. Развързани са ръцете ви. При Възкресението пътният знак на Учението на Любовта беше написан от Пилат – не му позволявайте сега.

Ето защо, когато искаме да направим Учението житейска съдба, кой ще надпише Пътя? Отговорната святост и историческото бдение. Но с какво? С тази дързост в Посланието за 1996 г.: без страх и без тъга да духнем свещта на грехопадението. Защото то е толкова дълбоко внесено в продължение на три хиляди и петстотин години, а две хиляди от тях чрез християнството е носено в душата на човека. Свобода – свобода от веригата на грехопадението. Не може да има грехопадение, когато е казано, че вие, които ядохте плода на познанието, станахте като Нас, богове[6].

Символният знак на Пътя на Мъдростта е Триъгълникът със Змията. Тайната на Змията трябва да се знае от човека на Мъдростта, изповядвана като Духовна вълна, а не като мъдреене. Как характеризирахме Триъгълника, откъде го изведохме? От горната част на Кръста, където Духът е победил материята. Разпятието свърши, остана горната част – това е Мъдростта. Тя прави и социалната личност, и културния радетел, и приложната воля на човека в моралните устои. Христос не наруши ли моралните устои на юдеите? Те премълчават, защото е горчиво лекарството, което пият – не зъб за зъб и око за око, което още прилагат, а да простиш на врага и да позволиш да те ударят и от другата страна. Не разкъса ли кръвната връзка? А това, което ние казваме, е: Бъдете дързостни и без страх духнете свещта на грехопадението, приложено като насилие!

Всеки, който започне да разглежда Посланията, ще намери всички опорности на този велик Триъгълник, където Мъдростта като Духовна вълна изгражда човека – и като духовност, и като нравственост, и като социален пътник. Това е безспорното. А с какво ще си послужи? Тайната на човека винаги ще остане една и съща – да прави култура, която е плод на знанието. Сега тя е плод на Знанието на Мъдростта. Ако някой прегледа в дълбочини тайните пътища, с които културите са излизали на сцената на историята, ще ги намери в духовни или религиозни учения, дори и некачени на сцената като познати, но дадени от някого тенденции, които са били като подкваса в умственото състояние на човечеството, първо да ги възприеме, а след това и с въображение да ги осъществи.

Много характерна е съпоставката между Кришна, Хермес и Христос като духовно родство.[7] Един Кришна дава идея за спасение и позволява в кладата с него да изгорят двете овчарки. Пътният живот на обикновените хора е това – да си имат забавления. И затова наричат двете сестри овчарки. Трябва да свири кавал и овчарки там да играят, за да се попълнят пътните знаци на мисленето им: „Любовните истории на Кришна“. Това е и трагедията. Не толкова, че се тачи моралната таблица, отколкото откъде е дошло. А то е ниво. И точно това трябва да направи сега човекът на Мъдростта – на Пътната Духовна вълна на Мъдростта – да прозре. Защото той е нещо повече от това, което съзнава за себе си. И още в Псалмите е казано: Що е човек, та го помниш...? Понизил си го малко спроти ангелите, но си го поставил владетел над делата Твои.[8] Значи делата на Бога са в ръцете на човека и затова казвам, че човек трябва да се види бог и Бог да се види в човека. Човекът е един бог в развитие – това Духовната вълна на Мъдростта трябва не да го напише, а да го осъществи!

И тогава ще видим една нова култура. Тя има откъде да изходи, за да трансформира нашата континентална мисъл, която, както казах, е агресивна в цивилизацията, но е ленива в Духа. Трябва да се разбере защо няма грехопадение, а има инволюция; трябва да се разбере защо Авел е „убит“ от Каин... Каин е астралът, а Авел е физиката и безспорно трябва физическото тяло да си отиде преди астралното. Това са неща, които културата на бъдещето ще отработи.

Пътят на хората в културата на Духовната вълна на Мъдростта трябва да разкъса тази дреха, както Христос разкъса завесата на Йерусалимския храм. А евреите не можеха да се доближат до Светая Светих и досега не смеят да споменат името на Йехова. Това ще бъде утре Духовната вълна на Мъдростта – свобода в целостта на Знанието. Мъдростта носи много тежката отговорност да почне да пробива този черен креп над световната душевност на човека.

Човекът трябва да бъде освободен не с идеите на Прометей – да създаде човек от пръст и вода, а после да краде огън за него. Зевс побеждава, защото създава човек от пръст и Огън. Духовната вълна на Мъдростта е Огънят. Тя е Огънят – мисловност, която трябва да стигне Причинността, та да може, осенена от Причинността, да роди прозрение. Това е нейното битие. Много често се питам: ако не беше това ядене плода на знанието, какво щяха да правят Адам и Ева в Рая? Да си стоят там и да не се съзнават в грехове? Когато се съзнаха в грехове, се видяха, че са голи. Защо обаче това трябва да бъде грях, след като е продължение на божествеността – да бъдат във Физическото поле на живот? На ангелите дадена ли е такава еволюция? Не. Могат ли да раждат? Не. Толкова са далеч хората от големите тайни. Но вярата им е била необходима, а не суеверие. Мъдрият не може да нарече религията на никого суеверие – той може да я прецени като потреба и йерархия на душевността на човека. Когато са дадени пътища, когато има закон за еволюцията, когато има прераждане, когато е дадено Възкресение, тогава вече човекът участва в това, което се нарича религиозност; в това, което се нарича морални норми; в това, което се нарича социално служение и отговорност. Но за какво? За да тръгне в пътя на съвършенството...

Най-различни теолози приписват какви ли не добродетели на Бога – бил добър, справедлив, мъдър... Че защо Му са? Искат се от човека – той трябва да ги приложи. Когато му дадете и правда, и любов, и мъдрост, той трябва да ги осъществи заради Оня, Който е. И дали Бог само това иска – правда, любов, мъдрост... Защо Го ограничаваме в нашите искания? Всички добродетели Му ги предписваме, за да ги искаме от човека. Искайте ги от него – и тогава го направете бог.

Това е дългът на Учението Път на Мъдростта. Не е риск да се прави религия, всеки може да направи религия – но се иска служение. Целта ограничава, служението е вечно! Служението се йерархира в жертвата, а целта, като е постигната, заспивате си там. Христос даде Път, а уплашеният заради живота си не можа да разбере, че Животът е непобедим. Затова Той им рече: Не само с хляб ще се живее, а с всяко слово Божие[9].

Едуард Тайлър казва една знаменита мисъл: Еволюцията на човечеството е развитие на теологичните идеи. Великолепно уловена! Фактически, йерархията на човека е развитие на теологията му, на знанието му за божествата. И тогава, когато имаме едно ново знание за Бога чрез Вълната на Мъдростта, безспорно е, че и културата, и социалността ще бъдат сменени. Разбира се, че някъде в полусферите на нашата памет, в гънките на нашето живеене още стоят полубогове. Защото човекът не може да бъде напълно свободен от себе си като предишен – но може да се надмогва.

Блажени Августин казва, че историята е под влияние на Божието провидение.[10] Друг ще каже, че човечеството е това, което му е казал Учителят. Но какво може да каже Учителят? Дали това, което хиляди т. нар. Учители по света банализират с отдавна давани неща? Говорят за прераждането, а човечеството преди пет хиляди години знае за него... Когато Вивекананда мина през Америка, той не скри, че това, което дава, не е ново, а е онова, което има Индия. Но у нас някои се опитаха да дават „нови“ неща, които отпреди хиляди години ги има – и нищо ново не казаха. А някои „Учители“ учат на ужасии – че дяволът е властен. И сега още в стотици секти само за дяволи ще слушате и ако не сте в тяхната секта, непременно в Ада ще горите. Това е вашата отговорност – да бъдете свободни от дяволи. Човекът на Мъдростта е свободен от дяволи, но не бива да бъде свободен от Бог – това е отговорността, а не сляпото подчинение на минали викащи гласове.

Има закони, които не могат да бъдат забравени и които трябва да бъдат признати, защото те движат еволюцията. Но пак повтарям: не може да имаме за постоянен числител нито кармата, нито прераждането. Те са ни нужни за развитието, но по-важна е Божествеността. Числителят е важен, но ако за знаменател сложите безкрайност, винаги дробта ще бъде равна на нула. А нулевото живеене е да сте изпуснали пулса на еволюцията или пулса за божественост, да сте изпуснали едно ново Учение или една нова идея. Трябва да се възхищавате на човешката неуморност и жаждата за Небе. Това направиха вавилонците, когато градиха кула – неуморни в копнеж за Небе. Да, но не бяха научили взаимността си. Когато им се дадоха различни знания, те оставиха кулата недоизградена. Идея за кула има в човешкото Дихание, дадено му от Бога – идея за кула и Небе. А човечеството се спря. Защо? Защото трябваше да еволюира.

Сега имате възможност с идеята за Мъдростта да прибавите нов етаж или да изградите камбанарията на Духовната вълна на Мъдростта – това е битие. Кулата ще продължава да се гради, а многоезичието – това е йерархията на човешкия ум. Когато се качите вече до Небето, умът няма да играе роля. Духът не може да има различни езици – той е един. Различните езици са в нашия ум. Но на върха на кулата има само един език: Аз и Отец едно сме!

Когато човек реши да чертае в своя собствен дневник – там, дето паметта вече спира да помни, трябва да си намери нова светкавица, трябва да извика Гръмовержеца в себе си, който да изстреля стрелите, които носят оплождащото семе – Огъня. Нови сетива? Да – нови сетива. Този, който мисли, че без увеличен диоптър на духовността си ще може да вижда Пътя на Мъдростта, се лъже. Така е и предвидено в еволюцията му – да добие нови сетива, защото интуицията е сетивна. Тя ще си направи и орган, за да работите с него. Когато усетите някой да ви заудря, да ви отработва, не се тревожете – не сте болни, просто работи усетът, за да си направи орган.

Така тази Духовна вълна, както всяка, която е минавала, ще вземе участие в изграждането на цялостния човек, на човека и като биология. Защото една биологическа тайна има – ако не сте пригодни, няма да можете да приемете Духа. Който няма хриле, не може да живее във водата. Така е в живота. Който иска да живее във Вълната на Мъдростта, трябва да си сложи вече не хриле, а криле... Значи трябва нещо друго. И точно затова трябва да се работи и за биологичния организъм, и за духовния организъм. Няма възраст за Духа – възраст има за човека, възраст за познанието, но не и за прозрението. Божеството може и на една година, и на един ден да има прозрение – да знае къде са кравите на Аполон и да отиде да ги открадне – това е прозрението на Хермес.

Всеки трябва да мине през фазата на Хермес – още когато се роди, да знае за какво. И не бива да бъде огорчен, че има право да търси мястото си. Но знайте едно – никой няма да заеме мястото на никого. На никого! Всеки идва с определената си валентност и никой не може да му я вземе. И тогава няма да има оскърбление, че – „ето, аз не съм така добре потачен“... Това говори още за личност, но не и за служение. Затова казахме – отговорна святост. И тя има право да не чака: „Не търсете друго време за приложена мъдрост – то е всяко днес!“, се каза в Посланието за 1996 г.

Знанието е идея за Свободата. И аз мисля, че точно това е било предназначението на Ева. Затова я изведоха, когато умът спеше – да не `и се бърка в действията, за да бъде цялостна и интуитивна. Макар че Ева е астралът, но това е характеристика на живеещата Ева, а не на Ева неродената. В Причинния свят тя е събудената тенденция за знание и развитие. Интуицията е Знание, което е идея за бъдеще. Без нея ние не можем да се осъществим като настояще, защото животът ни ще остане само рефлекс. А рефлексът е хубав дар, но не е още чутието, финесът ни.

Във всички времена са идвали Духовни вълни, които са работили върху човека, върху Адам. Сътвореният Адам после е изграждан чрез идеите на бъдещите Духовни вълни. Възкръсналият Христос го изведе от Ада, освободи го от грешност, с която бе набеден. А сега Адам е въведен в Светлината да се познае чрез тайните. Познавайки тайните, човекът е свободен от всекидневието и не е обиден, че е по-малко от ангел. Евреинът не можеше да каже, че човекът е повече от ангел, защото не искаше да приеме, че еволюираме до Бог, а ангелът ще си остане там и няма нашата еволюция. За ангела не се готви друга Манвантара, за човека – да. И това не е еретизъм, това е дълбочината на утрешното ни служение. Това е, което ни дава право да надпишем сами пътния си знак, това е, което ни води да живеем живота, а не животът като еволюция да ни живее.

• Основата на човека на Мъдростта е да бъде, а не да има!

Идеята да бъдем е изразена в цялата Космична даденост между Бог, Природа и човек. Бог рече: „Да бъде светлина! И биде светлина!“[11]. Това е Мъдростта. Не да кажете: „Укрепи ме в знанието“; не да кажете: „Направи ме добролюб“. Не – да бъда! Да бъда капка в Океана, вместо росна капка върху личния си цвят. Капка в Океана на цялостното служение. Така чрез Посланията, които трябва да бъдат трапезен хляб, се прави служение, обработване, почитание.

Тайната, изречена от Отца, е: „Да сътворим човек по Наш образ (и) по Наше подобие“[12]. Пътят на Мъдростта е повече от образ. Образът мина и той беше писан от чужда ръка. Подобието е единственото право да се осъществи човекът в Бога! Пакибитието вече ни дава своето основание за посвещение. Затова казвам: Деца на Деня! Това е йерархия в посвещението за служение, то не е само моя словесност. Йерархия в посвещението – животът на Пакибитието ни дава това право... И тогава ще разберем защо Христос каза на Своите ученици: Който слуша Словото на Отца Ми и го изпълнява, той Ми е брат, сестра, майка[13]. И всеки, който се жертва заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи живот вечен![14] А какво бяхме казали в Посланието за 1996 г. – „Дай ни ключа на знанието и Пътя на Мъдростта, които ни водят чрез Тебе до Вечния!“.

Има един двубой, който безспорно ще се извърши – това е двубоят между културата на Мъдростта и антикултурата на миналите Духовни вълни. (Те не са обидни, те са стъпалата в човешката еволюция.) Този двубой ще трябва да се извърши, защото е толкова потребен, колкото цялата ни жизненост. И природата на антикултурата не може да не се сблъска с Мъдростта. Не може прозрението на новото да не се сблъска с културата на миналото и затова я наричам антикултура. Нашата досегашна природа е антикултура на онова, което сега ни се дава. Ние не `и снемаме величието, просто казваме, че се развиваме. Когато казвам антикултура, не говоря за игрите на улицата, говоря за онова, което е било култура. Защото една идея за страх от богове е антикултура – на подчинението. Боговете също могат да се почувстват унижени, когато са ги формулирали, че са жестоки. Но кой е този Бог, който би искал да бъде жесток – Саваот ли? Хората му предписват тези качества – отмъстителен, жесток... Учението на Мъдростта не може да приеме това. Затова говоря за свобода от природата на антикултурата – свобода от страх от богове.

И когато разглеждате на историческата плоскост битието ни, ще видите един Шпенглер как разпределя културите в исторически аспект. Но така може да се определя това, което е на повърхността на битието, но не и културата, дадена от Богове. И понеже не бива да бъде оскърбено достойнството на човека, нека му се предостави, че прави исторически тайни и знания. А всъщност той има ските на миналото, удовлетворява се от това, което е научил от някоя религия. И тогава няма нищо обидно ние да се научим от разгръщащата се Духовна вълна на Мъдростта какво да говорим и защо сме дошли.

Мъдростта ще осъществи всичко, каквото висшата същност на християнството е оставила. Затова се говори за окултност в християнството, затова са тези разклонения в него, и затова в едно по-късно време и нашата Църква, и Цариградската единствени ще приемат исихазма. Само нашата Църква – Източноправославната, пази тази тайна.

Вълната на Мъдростта е израз на духовна зрялост на душите. И тогава ще се попитаме: възрастни ли сме, или сме още деца? Ако сме все още деца, ще вземем от апостол Павел израза: „С мляко ви храних, а не с твърда храна“[15]...

 

Въпрос: Как оценявате този, който носи знание, без да го приложи?

Това е много характерно за тези, които минават в монашество, особено в дълбоките индийски пещери. Когато се касае за източните религии, които приемат прераждането, това е много лесно характеризирано. Защо? Защото човек решава или да изчисти своята карма и след това да влезе в приложение, или пък да добие някакво по-високо стъпало чрез това отчуждаване – не толкоз страх от живота, а потреба да победи известни неща, които характеризират една епоха или едно време. За тези, които знаят закона за прераждането, няма нищо странно, че решават в един жизнен момент да търсят съвършенство и след това да отидат да приложат нещо, което са придобили.

В нашата религия обаче хората считат, че монашеството е доста неудачно – в смисъл, че е пилеене и по-скоро само идея за лично спасение. Даже и така да е, има нещо, което обикновеният тълкувател изпуска предвид – това е, че когато съзерцавате, когато размисляте, когато се посветите на една чистота, вие в размера на своята духовна цялост богатеете историческия дух. Може да е неволно, но вие еманирате. Защото да излъчите една благородна мисъл, която може да влезе в пулсацията на историческия дух на една нация, е нещо изключително. Това не се вижда, а би трябвало да се види в т. нар. съсредоточаване в себе си.

Един човек с мислене за по-висши неща и свобода от връхната дреха на всекидневието богатее както личната си карма (дори да не вярва в прераждане, а в това, че има грях и има прощение), така и кармата на семейството си. Човек може да дойде в един дом да изкупи родова карма, дори никой от семейството да не знае това. Изкупва я, но може да дава и едно историческо приложение...

Ето, Византия я няма, но България е тук благодарение на един светец – Йоан Рилски. Подобен род хора са национално съкровище. Защото в годините на робство, когато нямаме утвърдена институция, хиляди всяка година са отивали на гроба му с надеждата за закрила. Какво е това? Безспорно, историческо съзнание и идея за святост. Но най-важното е да не губим своето религиозно битие в противоречие, както е в мюсюлманската религия. В този смисъл окачествявам свети Йоан Рилски като съкровище и спасение на нацията ни.

Така че има стойност такова оттегляне, стига човек да го направи не като евтино бягство. Идеята дори да е за личното му избавление – да хигиенизира своята плът, да хигиенизира своите желания, да хигиенизира своята мисъл – това в историческо приложение би било голямо богатство, но никой не го гледа така. Друг е въпросът, когато някой бяга от страх...

 

Въпрос: Кой е първият урок в окултното знание?

Първият урок на човека в окултните учения, това е рекапитулацията, т.е. започване на съсредоточаването и вътрешното уточняване, без страх, когато ще се реже, дали на дървото му ще остане само един клон. Това е въпросът на чистенето, с което трябва да се започне. А след това вече принадлежността е свързана и с отговорността към Учението. Защото човекът, който иска да стане ученик на едно окултно знание, трябва да знае, че служи на Мировата вълна, а не служи на Себе си.

 

Въпрос: Кои са белезите на духовната реалност и историческата даденост, които предполагат даването на Духовната вълна на Мъдростта в България?

Когато се дава една Мирова Духовна вълна, тя е обслужена от Космичната потребност на общия еволюционен план, не е само от мястото, където трябва да бъде дадена. Разбира се, мястото е предварително подготвено като потреба. Но иначе тя е Мирово искане. Мировите Учения имат характера на повсеместност. Учението на Христос се дава в Юдея, която е оробена тогава и в същото време е предвестница на единобожието като белег на един народ с тенденция на богоизбран. Тези, които знаят окултната история, знаят кога и как една Подкоренна раса става майката, утробата на новото Учение – и винаги е била наричана свещена или богоизбрана. В това ядро се привличат в даден момент хора, свободни от само лично развитие, за да могат те да обслужат Духовната вълна, като изготвят една обща атмосфера за вяра в нещо по-възвишено.

България е огнище на духовни тайни и място на посвещение! Тук е имало огнища на тракийски посвещения, които еманират атмосфера, охраняваща духовните ценности. Тук се разгърнаха, след като заглъхнаха по места, т. нар. еретични и сектантски школи – Александрийската, Кападокийската, след това Римската Плотинова школа. Тук идва християнското Учение. Неслучайно не минава нито през Русия, нито през Армения и Грузия, въпреки че Армения и Грузия много по-рано от нас извършват кръщението си. Не мина и през Англия, за да отиде в Европа, а оттук, защото тук е имало огнища. Европа беше духовна пустиня, която дори не бе изработила своя митологична система. Тя просто вземаше по някой откъснат и напъден бог. Славянската митология също е толкоз бедна, че е неудобно да се говори. Славяните не можаха да създадат култура на митологията, дори и досега не може да се намери и една статуя на Перун, за да я сложат в музей.

Ние, българите, имаме културата на християнството. И тя не се състои в това, че някакъв Ренесанс има, а в това, че цял мироглед се смени. Както оттук Орфей сменя мирогледа на Древна Гърция, създава култура. И в тракийските гробници, когато ги отваряме, намираме култура.

И така, тук е имало духовни огнища. А там, където лежи пепел, лесно се пали огън. Западна Европа не може да даде нова Духовна вълна, защото е рационална – много учени има, но нито един мъдрец; много философи, но нито един Учител. Как да се създаде тогава там огнище на нова духовна култура?!

България е белязано, съхранено място и поддържано през времената и след като на Запад глъхне Далечният Изток. Еретичните съставки на различните школи почват да се живеят тук – павликянство, адамитство, богомилство, исихазъм... Ние сме една от най-богатите страни на т. нар. секти. А непосредствено след Освобождението сме може би най-богатата с окултни учения страна.

Следователно тук има някакъв магнит, който привлича, има някакъв радиатор, който излъчва. Тази тайна може да я сравните с идеята за едно ново Покръстване. Вижте нашето Покръстване. Ние бяхме заобиколени от един християнски свят и оцеляхме с един тангризъм. Но бяхме под ударите на една Велика империя, наречена Византия, и нашата политика се определяше от нея. След Девети септември 1944 г. ние сме под „калпака“ на руснаците – под една също тъй Велика империя, наречена Съветски съюз, която бе безбожническа. Но безбожническа в съзнанието на нейните управители. Целият руски народ, макар съвършено евтино религиозен, е по-верующ от нашия, защото е стаден. И гърците са по-верующи, защото са стадни – не са мислители, макар че там е имало философска мисъл. Но те я откраднаха от Индия.

Съпоставете тази историческа действителност – нашата политика в продължение на 50 години се определяше от една Велика империя, а в продължение на 5 века се определяше от друга Велика империя. С Покръстването се освободихме от владичеството на Византия, но паднахме под турско робство. Когато се покръстихме, ние паднахме в робство – докато не бяхме покръстени, не бяхме в робство... Това е една тайна – с какво идваме тук? С белезите на един мощен дух. Защото в българския тангризъм нямаше изопачение в идеята за единобожието, нито порочността на това, което византийщината внесе в християнското Учение.

Ето защо тук е единственото място, където се съхраняват духовни ценности. Българинът дори в робство дух не губи. И това, което си говорят празнословците – че ние сме робско племе, не е вярно. Онзи, който се страхува от подчинение, той не разбира от свобода – той е роб. Който се подчинява, може да нихилира идеята за натиска. Ако е велик, той не може да бъде победен – прозрението е важно, а не че се подчинява. Защото може да се подчиняваш не от страх, а да дадеш на някого образ как да се научи. Поведението на Христос не е страх, а смирение.

В България се загнездиха, особено след влизането в ХХ век, много окултни учения. Но тук е имало доста посветени и по времето на Първото българско царство. Всички тези огнища са съхранили една енергия. Съществуват духовни ядра, които, докато не са станали държавна религия, са чисти. Защото, след като станат държавни религии, се обличат с интереси. Духовните ядра съхраняват националността ни и те са, които дават основание тук да се роди Мъдростта и оттук да се устои.

В нашата страна се получиха много разслоения от окултните тези, но те не дадоха нищо ново. Не можаха да видят противоречията, че голяма част от Христовото Учение е изопачено. Не видяха, че грях няма, а изповядват тезата за преражданията. Държат тезата на господство чрез администрацията, каквото прави един Моисей. Не видяха, че молитвата „Отче наш“ прави верига, защото е признание на целия юдаизъм – че има дявол. Вместо да каже: „Отче наш, избави ме от лукавия!“, там се казва: Не ме изкушавай! Това са ужаси!

Христос е правил революция, духовна революция е правил, затова Го нарекоха богохулник. Имал ли е някой преди Него дързостта да каже, че е единство с Бога? Ето това нашата земя тук ще даде. И ето белезите: Великата империя рухна; огнищата изтляха, защото огньовете им бяха земни.

И така, на тази страна е дадено правото. Тя е белязана от нейните деца още с дълбоката тайна на Орендата. И вижте колко категорично са я фиксирали – в главата на кхана и в опашката на коня. И тогава, когато е имало риск един кхан да проиграе държавата, му се взема главата. А това е свещено поведение към бранителя на духовната енергия. И историците още нямат кураж да кажат, че Орендата е Светият Дух.

 

Въпрос: В Мъдростта няма догми, но това значи ли, че трябва да бъдем бдителни заради опасност от отклонение?

Когато говоря, че в Мъдростта няма да има догми, казвам ясно защо – догмата е нещо необяснено и прието. Когато се говори за догмата на триединството – Бог Отец, Бог Син и Бог Светий Дух – нямаш право да я обясниш, имаш право само да вярваш. Мъдростта е именно свобода от това да приемаш наготово, а трябва да го знаеш. И точно там е преимуществото `и, че като вътрешно откровение тя дава обяснението. В такъв смисъл човекът е свободен от догми. Незнайното е догма – Знанието е свобода от догми. И затова в Молитвата на Мъдростта е казано: Научи ни!

Разбира се, когато говорим за догма, не бива непременно да казваме, че се създава догматизъм. Усвояването и налагането са две различни неща. Догматизмът е налагане така, както обикновеният мирянин в Католическата църква е нямал право да чете Библията сам – трябвало е кюрето да му я тълкува, защото иначе можело да я изкриви. По-добре някой криво да си прочете Библията, но сам да я прочете. А тогава с това, което е научил от нея, да прецени онова, което му казва една институция. Моят страх винаги е бил, че Учението, когато стане религия, е вече институция, а институцията има интереси – създава си т. нар. швейцарска гвардия, служи си с кръстоносци или дори с Троянски коне...

От буквализма трябва да се освободим. Но и в никакъв случай анархизмът не трябва да властва. Защото не може да концентрирате енергия за действие, ако се разправяте помежду си: „Не, Учителя така каза, така беше...“. И затуй във всички религии още в първите им векове се разделят. В християнството, ако не беше Съборът на апостолите, то щеше да се разкъса от битки. И помежду си спорят двамата големи апостоли Петър и Павел – дали хората да бъдат обрязвани и да ги правят християни, или да ги правят християни, без да ги обрязват? Може ли да си представите какъв ужас е било? И не могат да прозрат. А онзи, който беше най-верният юдаист – апостол Павел, той иска да не се обрязват. Вижте едно прозрение. При юдаизма обрязването е догма, защото е кръщение. Апостол Павел е бил верен на юдаизма, но е имал прозрение – свобода на християнина от юдейското кръщение. И Първият събор завършва с победа на апостол Павел – свобода от обрязване.

Много, много са тънки нещата – както борбата за Богородица, а не Христородица; както борбата за двете естества и за двете воли на Иисус Христос. Ето, събират се Вселенски събори и ни натрапват нещо. Край, те богорешиха –„парламентарно мнозинство“. А на Съборите мнозинството са били неграмотни монаси.

Трябва да се пазим от ограничението с преценка за отговорност към Мировото Учение.

 

Въпрос: А кой е сега Мировият Учител?

Мировият Учител трябва да се търси в душата, не на пътя. А новата Духовна вълна ще се усвоява с интуицията...

 

Слово на Ваклуш, 1996 г.,
гр. Варна