Зареждам...
Върху Посланието (Зодия Везни)

Върху Посланието

Зодия Везни

 

Да погледнем отново звездната карта, небесните селения (макар че сме присъствени на Земята), за да видим частица от съдбовностите, които небето има върху нас – жителите земни, а души и духове небесни. И така, пак сме пред небесната карта, за да поговорим върху зодиалния знак Везни.

Датите са знайни, разстоянията са ясни, а по принцип ние казваме, че волята на знанието, пътят на съвършенството и идеята за божествеността са ония три сили, които фактически създават еволюцията, които стимулират нашето битие. Битие, което започва от пещерите и завършва с личния ни дом, който вече не е пещера, но пещерата остана в окултните учения като знак на посвещение. И ако някой влезе в сън или наяве в пещера, трябва да знае, че това наистина е място за посвещение, т.е. за освобождаване на нашата първичност (която е била в своята духовност много по-чиста), защото умът, защото чувствата ни, защото това, което ни прави в еволюцията необходими, трябваше да заеме място, а първичността ни, причинността ни, духовността ни остана в пещерите. Така че сега просветленият човек отива на просвещаване, отива на инициране. Затуй казвам, че тръгнахме от пещерите, които бяха скривалища, а сега са тайнства.

Везни е седмият зодиакален знак в цикъла от дванадесетте знака. Той е под голямото въздействие на Венера и частично на Луната.

Неговият основен принцип, за да търси по-възвишеното, това е „Аз се колебая“. „Аз се колебая“, за да търси, а когато спре колебанието си, да даде равновесието и безспорно хармонията между едното и другото блюдо – между главата и сърцето, между разума и чувствата, между правдата и неправдата. Имам дързостта да кажа: везната, ако й махнете блюдата, ще я видите в Христовия кръст на Разпятието. Ето защо петъкът е съдбовният ден на Везните, денят на Разпятието, на двубоя (това, което винаги съм казвал) между Дух и Материя. Това е Везни. Махнете блюдата и ще видите кръста, сложете блюдата и ще се видите в Еволюцията. И така в колебанието центъра на кръста ще търсите. Ще търсите хармония между двете блюда.

Беше речено: Той ще дойде да съди народите. А под съд, когато се говори в християнските Евангелия, се разбира управление, ръководство. Значи ще дойде да ръководи, ще дойде да даде път и наистина този път е даден – в един вертикал и в един хоризонтал – път Голготски ходен, който с Учението на Мъдростта става път Божествен.

Какъв е тогава символът на везните? В тази тайна е сложен кръстът, но безспорно преди кръста да бъде осветен е търсен друг символ. И досега обаче (бих казал за нещастие) човешката наука, не можа да изведе везните от кръста, а само от приложеното им правораздаване – богинята Темида (разбира се, с превързани очи) държи везните, за да търси равновесието, справедливостта, правдата. Богинята Темида се счита за дъщеря (според „Теогонията“ на Хезиод) на Уран и Гея и е съпруга на Зевс, една от съпругите. (Аз мисля, че тук не се касае за брачни действия, макар че в митологиите така са дадени, за да ги възприема човекът.) Тя е негова съпруга, защото не може един Бог, какъвто е Зевс да не носи правда. Зевс извежда своята Атина Палада – Мъдростта, но ще има и трябва да има и справедливост.

Когато пък Есхил, в своя „Прикован Прометей“, говори за Темида, счита (макар да има и други версии), че е майка на Прометей, майка, която носи таланта или дарбата на откровението. Тя много често му е шепнела за тайните, които има светът да изживява. Прометей е прикован не само заради това, че открадна огъня, а и защото знае тайната кога Зевс ще падне и от кого. И Есхил в своята трагедия казва така: А майка ми Темида много пъти ми предричаше какво ще има да се случи в бъдеще. И още: О, ти премъдри сине на великата Темида – така се обръща вестоносецът Хермес към Прометей. Достоверността на тези неща, ако тръгнем по родословието на митологиите (а те понякога толкоз много се кръстосват) е такава, че ще кажем: „Тези богове имат много валенции и затова и много богини са им съпруги…“ По-важното обаче е вътрешната, окултната страна. Може ли върховното Божество без справедливост? – не може! Може ли онзи, който взима огън за спасението на човечеството да няма майка (а коя е майката в този случай тогава – неговата душевност), шепнеща му тайни за бъдещето. Тези тайни трябва да търсим, тази съкровеност, тези пещерни скривалища в нас самите, а не вън в разиграните образи, в пъстротата на словото или в играта на богините и боговете. Вътре в нас трябва да ги търсим!

В египетската митология избират знака Везни за равнодението (по-точна е тази дума – равнодение, вместо равноденствие), защото в това време, когато преминава слънцето, тогава се измерва житото, за да се прибере в хамбарите. Вижте външната фигура колко е образна – взема се мерилката, тегли се житото. А какво е житото? Какво е зърното? Какво беше речено? – Излезе сеяч и хвърли семето и ако някое от тези зрънца не умре, то няма да даде тридесет, шестдесет, сто. Трябва да измерим в себе си какво внасяме от света, за да го изнесем след това като посявка в душите на хората. Така че този образ за Везните е взет от древния Египет, въпреки че най-ярък и най-изразен е чрез Темида (но с малко по-друга нюансировка) – мерят човешките доброти и човешките злини.

В Християнството когато внасят идеята за „Страшния съд“, вместо да укротят малко този образ, го правят по-див и по-жесток. Виждали сте картината на „Страшния съд“. Там е везната и стоят ангелите с копията си и така дълбоко признаваните и уж непочитани (но достатъчно уважавани, щом винаги говорят за тях) дяволи чакат да си вземат жертвите, които са извършили само лоши дела. Ужас! Страшният съд като мотивировка, за да внасяш в душата на човека Бога на Любовта?! Това не мога да го разбера! Да внесете Бога на Любовта със „Страшния съд“ и там „геените огнени…“ Всички тези ужаси, които са опитани да влезнат в човешката душа, мога да ви кажа, че не са помогнали. От страх Бог не се събужда в човека! От болезненост – да! И точно в този смисъл е кръстът – кръстът на разпятието, на болезнеността, който трябва да прерастне в кръст на победата над материята. А страданието е нотация на развитието ни. Така – да! Но ужасът да събуди Бог – не!

Наистина в гръцката митология Везните влизат като измерение на доброто и злото. Там имат своите богини (ериниите) на отмъщението. Но в Учението на Христос отмъщението отпада. Възмездие – да, но възмездие наложено чрез прощение (а не отмъщение, което цял един хор на древна Гърция пее). Отмъщението не е възмездие, то е ожесточаване – изострен е мечът. Вместо да бъде по-малко остър, ериниите слагат и отровата на отмъщението, за да бъде сигурна смъртта. В Христовото учение, това нещо отпада, защото само Той можеше да каже: Благославяйте тези, които ви клеветят; благославяйте тези, които ви хулят. Така че някои, които искат да ни похулят и които искат да получат нашата благословия, нека го направят! Виждате големите разлики. И всичко това като същност, като концепция го има в тази зодия, в зодията Везни.

„Аз се колебая“ – това е сторонността, това е стожерът. Но това колебание трябва да се надмогне, а като се надмогне какво идва? – Йерархия на добродетелите. Това, което винаги съм говорил – от обикновеното възмездие се върви към прощението, без да се е загубила силата на правдата на Везната. И затова в тази зодия вие ще потърсите равновесието, справедливостта, жизнената радост, домоседът (не може с крила да се хвърчи и да се държи везната, трябва да сте домосед и нищо лошо няма в това). Везните са и добри гостолюбци.

Разбира се в тази зодия, когато има своето отрицание, могат да се намерят и други неща – като денгубие, като разточителство, като нехайство, които попълват портрета на родените Везни. Вие не изпускайте никога това, което съм казал изначало (особено ако приемате идеята за отиване и връщане) – всеки носи всички зодии. Не може да се повтаря в една зодия, защото има да учи различни ценности от даденото – било от Учителя, било от мъдреца, било от своя възпитател, било от майчиния дом. Така че логично е, когато в даден откъс от живота си на Земята някой има да научи нещо, да бъде и разточителен, за да се пребори. Но когато в тази зодия подобна черта се прояви малко повече, трябва да се знае, че е точка или запетайка в неговата повест.

В зодия Везни Венера може да ви носи мир, щастие, доволстване. В същото време сребърната сянка на Луната носи промяната, носи въображението, а и желанието за популярност (защото под Венера повече има любов, отколкото искане за социална популярност).

Виждате как понякога в един и същ зодиакален знак въздействието на две, три планети ще дойде, за да могат да се съчетават. Там, където има срамежливостта от популярност – сянката на някоя от планетите ще го задвижи и ще го изнесе в подлунието, където ще дойде въображението, а то все пак е популярност, защото написал една поезия и тя е нещо. Така можем да търсим и жизнерадостта…

Трябва да се знае, че под действието на Везните в мъжа се проявява характерът. Везните в жената дават женственост. Освен Девите, трябва да кажем, че и Везните са изящни, много женствени – нещо, което дължат на покровителството на Венера. Е, кое блюдо ще бъде малко по-нагоре, кое надолу, там вече, бих казал, и самата Венера трудно може да определи. Понякога увлеченията могат да дадат навеждане на блюдото на обичта, на любовта, на гостолюбието, но жената Везна има едно преимущество (макар че понякога е много гневна) – да не забелязва, когато едното блюдо малко е вдигнато.

Като отрицателно качество може да се каже още (но това е проява, която винаги може да бъде овладявана) и безгрижието, лекото безгрижие; може да се каже лекомислието и понякога страх от себе си, страх от самота. Това е обща болест за всеки, който не е достатъчен на себе си. Всеки, който не е достатъчен на себе си винаги е имал чувството на страх от самота. В какво може да бъде подчертано това е отделен въпрос, но Везните имат чувство на страх от самота. Разбира се, трудно е човек да бъде достатъчен на себе си, така че да не бъде смутен, че около него нищо няма, а самите Везни искат кръгът, който ги заобикаля, да е хармоничен. Точно затова се стремят към равновесието, към одухотворяването, а то само за себе си не може да не даде смут да търсим духа, да търсим културата; да търсим на другото блюдо нещо, което трябва да уравновесява пустотата, т.е. на блюдото на духа да придаваме разумност, духовност, която трябва да равновесим с това, което нарекохме кръст или Везни.

Като естество Везната е кардинална, като елемент е въздушна. Щастлив ден, както казах, това е петъкът, числото е шест. Скъпоценният камък, най-носимият и най-предпочитаният, е опалът, който може да се нарече и „камък на надеждата“, защото другото име на „аз се колебая“ е „надежда“. Разбира се, там е и диамантът, там е и ахатът (според декадите, на които се разделя зодия Везни).

До такава степен понякога се е съобразявало общественото мнение със зодиакалните знаци, че в средновековието се е считало, че тези, които носят на своя пръст опал, са опазени от чума (а знаете как в средните векове чумата е косила). И затова, когато специалистите разглеждат моменти от историята намират, че в средновековието за известен голям период, всички са се кичили с украшения и особено от опал. В Руския двор е било забранено пък носенето на тези скъпоценни камъни, които смущавали Екатерина Велика (макар че заповедта е била по предишна). Виждате до какви социални конфликти се е стигало в прецизността и във вярата – какъв камък да се носи и срещу какво е. Така че при Везните, да повторя, опалът е камък на надеждата.

Лоши периоди, за зодиално родените Везни, това са от 21 декември до 19 януари и от 21 юни до 22 юли. Съдбовни години – от 41 като прибавяте по 7 – 48, 55,… Цветовете, които ги хармонизират и които предимно с обич се носят, са: светло зеленият, небесно синият, розовият (разбира се, като цялост, човек си носи и другите).

Бележити личности в тази зодия (в различни разбира се осенения и виждания) има доста много, като например Жорж Клемансо (който погреба България в 1919 г. с т.нар. Ньойски Договор) – една голяма личност на френската политика. Там е Верди, защото тази зодия съдържа написани ноти в душата на всеки везнороден. Изумително музикални са, много обичат музиката, считат я за основа. Така че там е Верди, там е Ференц Лист – големият австро-унгарски композитор (или унгаро-австрийски по-вярно би било, защото той е унгарец по произход, макар че минава за австриец). Там ще намерим Оскар Уайлд, Ганди, Бриджит Бардо и т.н. Всички те са изпълнили ролята си и понеже са се изявили на хоризонта, стават прицелни точки на признание и по-скоро като съблазън ги казваме, отколкото като пожелание всеки да ги изпълни. Защото всеки поотделно след това си идва отново и си е почти същият – не може някой друг да стане Клемансо, освен Клемансо, не може някой друг да стане Лист, освен Лист, който ще се ражда и ще твори.

Везни са изтънчени, работят върху разума си и на него понякога дават по-предно място, макар че са твърде интуитивни. Това равновесие, което търсят – денят и нощта, тази смяна на равнодението в Космичната цялост, е и източник на тяхната любов за хармония и е мярка в тяхната теза за справедливост. Чарът който носят е обогатен и от изящност в словото. Сред тях се срещат много големи юристи, много добри оратори. Имат благородството да се грижат за другите, имат чувствителност, сприятеляват се с Близнаци, с Лъв и с Водолей. Проявяват и лична суета, но в повечето случаи тя отпада, защото имат изящността на природата, дадена като хубост.

Различните митологии и автори разглеждат и изразяват този зодиакален цикъл чрез различни символи, но във Вавилон за него си остава символът везни. В Египет обаче е бог Сет, в Индия – бог Шива, в Китай – белият Тигър или пък Конят. Но общо взето китайците имат и една по-друга нюансировка за съответните зодии. Там Везните съответстват на Кучето, в аспект не приятелство, а с критичност. При тях Везните имат антисоциален характер (в смисъл, че не обичат тълпите), повече са индивидуализирани. Китайците имат една специална книга, още от най-древно време, наречена „Канши Шинт Дзи“, което буквално значи „За звездите“ – книга за звездите. Представете си, някъде преди пет хиляди години, хората си имат книга за звездите и си имат своя астрология, а много по-късно своя астрономия. А всичко това в цивилизования свят още го нямаме и нещо повече даже – отричаме астрологията.

Може доста неща да изглеждат въображение, но в никакъв случай въображението не е виновно, че на някого му липсва крилатия кон, за да го догони и да види тайната. Точно затова са дали на поетите Пегаса – крилатия кон, за да догони въображението. Това е символът на поетите и когато някой каже „много въображение“, а няма кон да го догони, му остава единственото нещо да добави: „това не струва“. Не, така не може, нито пък бива.

Така че китайците имат Кучето или символа на Везната като справедливост, като критичен разум, като дълг и като изискана и приложена грижа.

В Юдаизма, Везните се свързват със символа палма и със сина на Йосиф – Нанаст, а в културен аспект с притчите на Соломон. Там, в притчите, е казано, че погнуса е когато капоните не оттеглят справедливо. И знаете старото име на везните – капони. (За съжаление в нашите речници този термин го няма.) Това именно трябва да се разбере – капоните – отмереността.

Везните се символизират и с Дан, синът на Йаков (един от дванадесетте му сина), който, изрично е казано в Библията, ще съди собственото си коляно и другите колена – ще съди. В Будизма тези цикли се свързват с така нареченото изкушение и смъртта на Буда. В Християнството за съжаление говорят само за Пилат, а според мен това е кръстът, както ви го обясних.

В други астрологии и митологии зодията се свързва с гарвана. В египетската – с Нут, която е богиня майка, майка на майките, жена на Амон, на която предоставят също така справедливостта, но понякога и арогантността. Другото тяхно божество това е Капи – бог на реката Нил, който дава влагата и реколтата и е едно от Космичните божества, което държи два различни атрибута – лотоса като емблема на горния Египет и папируса като емблема на долния Египет. Капи е прям, чист, справедлив и ясен в целите си. Безпокойството за него е повече измислица, отколкото реален живот.

В различните митологии, каквато е например Скандинавската митология и астрология, Везни е разделена на десятки.

Първата десятка се символизира с бял имел, който говори за универсалност и за специалност. Родените под знака на белия имел са природно религиозни или вродено религиозни.

Втората десятка (от 1 до 10 октомври) има за символ камелията. Това говори за изтънченост, за дружелюбност и за комфорт.

В третата е люлякът, който показва целенасоченост и енергитичност.

Можем още много да говорим върху този знак, но най-същественото, това е, че той е двете блюда – съдията, който стои в съдебната зала. Той е Великият дух, който е вътре нашият съдник – между главата и сърцето, между разума и чувството или центърът на този кръст, който трябва да направи равновесие, за да даде както казахме – победа на Духа над Материята. И точно това прави Христос с тази Своя жертва, когато Възкресението идва и казва: Моя Мир ви давам, радвайте се.

В „Зенд Авеста“ или Авестийските зодиаци (ако мога така да кажа) Везни е Митра – небесното божество, небесната светлина – познавачът на небесните закони. И той е закрилник на идейните архитипове. А кой раждаше архитиповете – Причинният свят, Архитипът за света. Значи Митра е там закрилник. Той закриля и приятелството, но в същото време е срещу онези, които изменят на клетвата си. Именно пазител на клетвата е той, на хармонията, на естетиката срещу лъжа и неправда.

Всяка зодия, всеки зодиакален знак свързваме с Послание, със стихове от съответното Евангелие, съответния параграф от Агни Йога и съответното искане.

Когато някой е учуден от букета, който се поднася, трябва да разбере, че човекът е повече отколкото една принадлежност и едно изповедание. И ние не се лишаваме точно от това. Човек винаги може да си намери едно Евангелие и да си го прочете; човек винаги може да намери една Агни Йога и да си я прочете; човек винаги може да срещне едно искане на своя духовен мир и да го осъществи. Но когато правим тази общност, ние говорим за онова, което е Мъдростта. Тя вече не е отделно служение, тя не е вече само, както казахме, Голготски път – тя е път Божествен! И там, от цвета на Светото Евангелие ние ще вземем онова, което вибрира в хармония с тази зодия; онова, което е достойнство за нашия път на развитие, ще го вземем от параграфа на Агни Йога; онова, което ни отваря вратите на бъдещето, ще го вземем от Посланието; а онова, което трябва със смирение да осъществим, ще го вземем от белязаната истина в исканията. Нека някои не се учудват, че така гледаме на нещата. И тъй, Везни от Посланието се съчетава с трета точка.

  • Отворен е новият храм – там има: олтар, трон
  • и жезъл; чакаме Вашата жертвена дързост!

Дошъл е денят на равновесието, на равнодението и се влиза в нов храм, в който преди да влезете става преброяване и претегляне на онова, което трябва да посеете, на онова, което след това трябва да пожънете. Това е отвореният нов храм. Там вие ще намерите Духа, който като съдия, както казах, седи в този храм на нашата душевност. Там ще намерите разумността, осветена засега от Мъдростта, за да стане интуиция. Там ще намерите жезъла – жезъла на ръководството, жезъла, който можеше да каже на канарата: Дай вода, защото са жадни децата Ми; жезъла, който може да благослови и да вдига мъртвите към възкресение, както го правеше Хермес. Това е хармонията между зодиакалния знак Везни и отворения нов храм, където стоят тези три тайни: олтар, трон и жезъл. Но какво ни трябва? – жертвена дързост! Смелост да видим кое блюдо е надделяло и да положим жертва, за да намерим равновесие. Докато човек е в еволюция, ще търси равновесие. Когато махнем блюдата на везните, за да получим кръста на победата на Духа над Материята, няма тогава колебание, няма „Аз се колебая“. А ще има това, което, когато ме питаха: „Каква е Вашата цел?“, отговорих: „Аз нямам цел, имам служение.“ Целта ограничава. Нямам цел – служение! Ето това е, когато махнете колебанието, когато сте свалили блюдата от везните. Ако в древността беше нужна Темида, ако бяха нужни тези блюда (защото добро и зло трябва да варират, защото еволюцията без брегове не върви), идва време, когато блюдата ще слязат. Ето тази „жертвена дързост“. Кой ще каже на блюдата да слязат? Ние подсказахме – няма зло, има нееволюирало добро.

Онова, което трябва от Евангелието за тази зодия да вземем, това е Йоан, глава 10:

  • 17. Затова Ме люби Отец, защото Аз Си давам душата, за да я приема пак.
  • 18. Никой не Ми я отнима, но Аз Сам от Себе Си я давам. Имам власт, да я дам, и власт имам пак да я приема. Тая заповед получих от Отца Си.

Кой може да направи жертвената дързост? Той я е направил – Затуй Ме люби Отец, защото Аз Си давам душата, за да я приема пак. Има ли дързост жертвена, има ли образец, който е дал? Има го! Как да не вземем тогава от Евангелието това, което в астрологията е не само свидетел, а жив път! Така че ние не разказваме, а казваме. Има го! И после: „Никой не Ми я отнима, но Аз Сам от Себе Си я давам“. Себежертва, дързостна себежертва! Никой не Ми я отнема, никой не Ми я иска, Аз от Самосебе Си – Имам власт да я дам, имам власт пак да я приема. Тая заповед получих от Отца Си. Ето накрая смирението. Аз имам право да я дам и Аз имам право да я получа. Тая заповед получих от Отца Си. Има ли по-съвършено нещо в световната история. Не!

Станете Везни, защото носите всичко! Това е да знаете защо правим тези съчетания – потребни, защото са жива плът от плътта на нашето живеене. И всяка зодия си има своя Евангелски текст. А там, на Везните, няма друго, освен несмутено да ви присъдят: Никой не Ми я отнема, защото Аз от Себе Си я давам.

И така, от „Агни йога“ следния параграф:

  • 598. Мъдрият знае словото, знае писанията, знае мисълта, знае мълчанието – така казва старата пословица. Да погледнем на нея от гледна точка на психичната енергия. Наистина, нужно е да се различава кога е нужно слово и кога – писмо или мълчание. Много може да се направи, когато направляваме енергията правилно. Изтънчената интуиция ще ни покаже способа, който е неизменим при даден случай.

Този параграф може да бъде гледан със сто очи. Човек може да се запита коя е тази стара пословица; човек може да се запита кога едно слово е мъдро, кога едно писание е потребно? Преди малко казах как трябва да се извика в живот, да се изведе из дълбините на Мъдростта онова, което в дадена зодия е най-хармоничното и най-творческото. А кое е това, което трябва да сложим така, че чрез психичната енергия да може да различаваме в кой момент какво да употребим – дали словото, дали писанието, или мълчанието. Везните! – ето как са нужни. Защо трябва слово, защо трябва писмо и защо ще трябва мълчание. Да тръгнете от будност, да се качите на върха и да направите своята молитва. Да сте глашатаят на онова, което трябва да отиде да види Слънцето. Защото този, който няма словото в душата си; този, който няма писаните тайни в сърцето си (а е казано: Писах законите Си в сърцето им, а те с ума си Ме почитат); и този, който няма своето величие чрез мълчание (това, което нашата религия чрез Исихазма постигна) – той не може да роди Мъдрост, той не може да направи равновесието, за да го осени интуицията. А безспорно, че тя е, която ще каже коя енергия къде да упражним и в кой случай, кое от трите тайнства – слово, писмо или мълчание да приложим. Тази зодия има привилегията, че е родена да пази равновесие и да търси справедливост.

И искането от Посланието е второто:

  • Дай ни властното Си Слово, та Мъдрост да води дните на нашето служение!

Това, което като мото беше: „Аз се колебая“ и „Аз се жертвам“ е казано: Дай ни властното Си слово – в тази разгънка, за която преди малко говорих, в тази разцвета и пъстрота: слово, писмо и моление – та Мъдростта, т.е. интуицията, да води нашето служение. Най-великата тайна е служението! Това, което казах: Нямам цел, а служение. Това е голямото искане, което всеки (в коя да е своя зодиална трапеза, когато се самосъхранява) трябва да има, за да можем наистина да изпълним онова, с което всяка зодия, в своето циклично време, въздейства върху нас. (Независимо дали сме нейни поданици или не, ние сме нейни в еманациите.) Тя, тази цикличност е нашата непреривна свързаност. И това е идеята на задоволството, което трябва обаче да не се смесва със самообладанието. Някога самозадоволството или задоволството може да измести синура на нашето послушание, което е самообладанието. А никой не бива да схваща самообладанието като пасивност. Самообладанието е звездата на кръстчето отгоре, на езичето на Везната. Това е самообладанието. То не е пасивно – то е, което оправдава мотото „Аз се колебая“.

Не трябва, разбира се, колебанието да взима връх над предаността. А предаността идва от убеждението, че служим на по-висшето в йерархията за съвършенство. Така че съкровеното знание, което получаваме чрез тези дадености, е знание за света и знание за човека.

Нека всеки затвори своето златно ковчеже на знанията за свещен момент, когато ще е нужно!

 

НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993