Проглас

„Смърт не ще има вече.“
(Откр. 21:4)

Безспорно е, че смърт предстои всекиму. Закон ли е – не; казън – не; награда – не; еволюция – да! Гробът е майка на друг живот! Идеята Живот предшества Танатос (Смъртта).

Смърт, която не може да надвие Живота, изгражда астрономията на безсмъртието. Животът е отречена Смърт – това е Сътворението.

Тъжното е, че човек още не се божее, а живее с душевна градобитнина на грешник. А Христос рече: Който вярва в Мене, няма да умре! Ако човек още не е безгрешен, може да бъде поне знаещ.

Идеята за безсмъртието отдавна не е привилегия само на боговете. Диханието е безсмъртието; Духът не може да оставя вкаменелости.

Животът е царствено изкуство, а човекът е още едно недоизречено битие. Затова Плотин ще каже: Старанието не е да бъдеш без грях, а да бъдеш Бог!

Бог, Животът, ползва Смъртта – Той беше сред мрака и мракът Го не обзе!