Зареждам...
Върху Посланието Агни йога (продължение)

Върху Посланието[5]

Агни йога

(продължение)

Всеки ден е Господен, щом потребата да чуем Господа е наша вътрешна повеля!

  • 330. Наблюдавайте признаците на непознатите болести. Отбелязвайте около кои центрове се явяват признаците и болките. Може би болките са в плещите, в лактите или в колената. Може би около чашата се появяват три знака или в гърлото се явява горене. Всеки знак показва действието на центъра. Като отворена книга е описана личността на човека. Над челото гори постоянният знак на неговата природа. Може да се схване дори с обикновено наблюдение, но хората са привикнали към грубите въздействия. Те чакат оглушителния гръм и ослепителната мълния, но сами извършват най-важните действия в тишина.
  • Както мощното магнитно течение може нагледно да се покаже чрез въздействието си само върху някои тела, но всъщност действува навсякъде, така и най-проникващите енергии остават невидими. Но засега ние обръщаме вниманието ви към очевидните явления. Може да се дойде до важни заключения, като се сравнява характерът на хората с външните болезнени усещания. Нужно е да се знае как влияят центровете върху окръжаващите органи. Защо туберкулозата се приписва на простуда или на малокръвие, когато центровете, лежащи близо до дробовете, показват особените признаци на организма? Защо смятат отоците на плещите и лактите за ревматизъм, когато центровете на лопатката показват напрежение? Нашата задача не е да насилваме с готови формули, но своевременно да направляваме по течението на мировия закон.

Забележете колко ясни съчетания има в дадената фигура, наречени „болести“ и „засегнати органи“... Те трябва да бъдат преценени в хармония със съответната вибрация, която носи енергии и променя не само статуквото на вътрешната ни душевност, но и дава белезите чрез външната или физическата ни изява. И винаги може да се намери предпоставката на външния фактор. Туберкулозата се приписва или на простуда, или на малокръвие, или на съответния бацил. Но ето тук е подсказано, че близо до дробовете има центрове, които поглъщат известни енергии, и по-ниските вибрации на тези енергии стават стимулатори както на простудата, така и на този бацил. (Всеки носи бацили, но не всеки заболява. Няма болест, която някой да не носи.) Следователно въпросът е идващите външна и вътрешна енергии какви вибрации дават на съответния орган. Това трябва да се разбере! А и на човечеството трябва да се даде такъв белег, та познавачът на анатомията да може лесно да открие, че там има едно или друго заболяване. Някой ще бъде излекуван, защото законите на кармата, прераждането са привършили своето действие; друг и много добре да бъде лекуван, ще си отиде. (Един трябва да извърви осемдесет или сто години, друг – пет или десет.)

Така че явленията нямат само характер на физическото ни знание, но то трябва да е налице, за да може и ръката да обслужи. Затова е нужен и лекарят, нужна е ръката на познавача на нашето тяло. Никой не може да каже, че лекарят е непотребен, че е непотребно нашето тяло – потребни са. Тялото е храм, но ако не сме го почистили, ако не сме му запалили кандилцето...

„Защо смятат отоците на плещите и лактите за ревматизъм, когато центровете на лопатката показват напрежение?“ Да, в тези центрове е съсредоточена енергия, която, щом не може да бъде трансформирана, по Закона за причинността ще създаде свое ядро на заболяване. Онези, които познават центровете, са наясно, че, освен седемте основни, такива има и в колената, и в лактите и те също съхраняват и излъчват енергии, създават заболяването или оздравяването. А т. нар. вътрешна сила, или Кундалини, освен в основните, безспорно се разпространява и върху тези странични центрове. Затова човек има понякога много силна болезненост, затова има понякога страшното и неовладяно сексуално желание – когато силата тръгне надолу и започне да действа под сакралните центрове. (Жив образец на това е Екатерина Велика.) Трябва да се разбират действията на тези центрове, за да се знаят последиците, а не да се правят заключения, които нямат нищо общо с истината.

Този, който мисли, че само външният свят е решил битието му като съдба, се лъже. Съдбата не се решава единствено от това, къде сте родени и какви са обстоятелствата. Само в бедната колиба ли ще има туберкулоза?! Не! Когато се погледне статистиката, ще се види, че аристокрацията също не е пощадена (може понякога да има процент по-малко). Законът за смъртта е по-велик в своята преценка, отколкото законът на икономиката или законът на удобството.

Така че когато почувствуваме болезнености, ще трябва да се попитаме коя добродетел от схемата, оставена на човечеството (от неговото пещерно живеене до настоящето), е била нарушена или неизпълнена. Разбира се, има неизпълнение, за което не се носи отговорност, тъй като то не е проникнало в съзнанието, но има нарушение, което нанася голяма щета. Тези неща трябва да бъдат разбрани. И тогава няма място за учудване, че някой е прокажен, а друг е възхвален и награден. Това е съдба, която е преценила всичко. И когато в прокажения е поставила щедрост, макар и болезнена за него, трябва да търсим великия смисъл. А действително ли едно поведение на страдание може да бъде акламирано като благодат? Да, защото Природата или Небето, или Божествеността си служат с всичко, което може да събуди изпълнение на схемата на добродетелите. А всяка болест е нарушение, както казах, на някаква добродетел. Появяват се явни признаци в сомата, в тялото ни. Но онова, от което зависи тя, е астралът – нарушава се добродетел и вихърът се получава там. И много добре е казано, че влияят центровете върху окръжаващите органи.

И така, когато ще говорим за магнитните течения, когато ще говорим и за симптомите на болестта, безспорно е, че в соматичния наш елемент ще открием признаци, които ни водят (още повече, ако познаваме и тайната) към техния причинител, защото как иначе ще се ориентира човекът, как ще бъде лекуван. Малокръвие от недояждане!? – не, това е само външната страна. А какво да кажем, ако човекът не си е „дояждал“ в добро, ако не си е „дояждал“ в смирение, а е бил горделивец?! И затова в един миг някой може да бъде излекуван и от най-тежкото заболяване, стига вътрешният човек да се е осъзнал. Тогава магнитните течения имат своята голяма и наистина лекуваща сила. Там е било умението на Христос – да каже на тези магнетични центрове: „Дайте!“ – Момиче, стани!

Така че тези центрове са у нас. А когато става въпрос за събуждането на петия център (на ясночуването) – „в гърлото се явява горене“. Не е точно горене, а топлина – както в гърлото, така и в междувеждието, така и около сърцето – четвъртия център (центърът на Мировото съзнание). Трябва да се знае, че кондензирана енергия от разбудения Кундалини въздейства и чисти центровете за тяхното проявление. Затова много от заболяванията са една хигиена. Това не значи: заболявайте, за да си изчистите центровете. Не! Самата същност на проявлението си слага своите белези. Но може ли да е участник вече човекът в своето пробуждане за съзнателно развитие? Да, ако не осъжда бедата си, а я трансформира. Така че влизането във взаимодействие на нашето съзнание с неопределената още пробуда на центъра – било с болката, било с благодатта, е един от великите закони, който трябва да приложим. Взаимодействие, но съзнателно! Трябва в съзнанието ни да се роди усвоеното или пратеното, за да може да стане неразривност с нашето събуждане. Съзнанието е, което трябва да расте. Това значи, че с една по-голяма еквивалентност приемаме енергиите на Всемира, прилагайки ги да въздействат върху цялата ни корпусност.

„Нашата задача не е да насилваме с готови формули...“ – ето една наистина просветна и много изчистена тайна. Не да се насилва с формули, както с векове се мантрува. Иначе колкото се е мантрувало (милиони са мантрували), досега трябваше Земята вече да е поселена само с богове. Чрез готови формули, с мелничките и с мантруването не става развитието. Става с жива работа в живия живот!

„...своевременно да направляваме по течението на мировия закон.“ Тайната на нашето съществуване е да се слеем с Мировия закон на еволюцията. Да си по течението на мировия закон – това е да си съгласен на всемирно служение в името на тази цялост, която обикновено една духовна вълна приема и дава като мана на своите последователи. От милионите, които последваха Христовото учение, едва ли и десет са осъществили любов към врага. Но мировото съзнание „Обичай врага си“ вече съществува. А какво значи да съществува едно мирово съзнание „Да обичаш врага си“? – да те докосне вълната на Всемирната обич, да си влязъл като капка в океана на еволюцията. Това е да си по течението на мировия закон.

Няма по-важно нещо от това! Ще каже някой – какво противоречие! Не! Капка в океана на Всемирността, но капка – океанът е милиарди капки. Капката е определеност, тя е диференцирана духовност. И докато не се изградим като тази капка, която съставлява океана, ние ще сме духани от ветровете на желанията, плодени от безсмислия, гости на чужди мнения. И точно това изграждане е целта на духовните вълни, точно това правят те – обособявайки едно духовно ядро, го изпращат: „Иди и кажи на света!“ Защото светът ако имаше океана, нямаше нужда да се казва: Идете и кажете на света. Кръщавайте, благовестете – за да станат капки.

  • 340. Важното е да се научим да мислим насаме. Помнете отговорността за мисълта. Наистина, мисълта разрушава най-здравите стени. Съмнението, раздразнението и самосъжалението могат да бъдат съзнателно отстранени.
  • Съветвам ви да наблюдавате себе си и да знаете, че само Учителят може да ви помогне. Съветвам ви да считате Учителя за единствена крепост.

„Важното е да се научим да мислим насаме.“ А какво е човешкото мислене? Всекидневна разпра на ония мисли, които му праща светът. Без да е влязъл в обител, вън от олтара си, човекът прави своята духовна трапеза във всекидневните желания и мисли. Това не е мислене насаме, а показност. „Важното е да се научим да мислим насаме“ – това е велико прозрение!

И Христос каза как да се прави молитва – Влезте в тайната си стаичка на тайното място и тогава кажете молитвата си. Това е идеята да бъдете насаме. Това е да правите молитва освободени от желанията и мислите си. Тогава ще останете насаме с Евридика!

„Помнете отговорността за мисълта.“ Това, което най-много се е възправяло срещу човека и е пречело на успеха му, е неконтролираната, неовладяната лична мисъл и безотговорното й слагане на трапезата, където и да е в света. Отговорността към мисълта е изключително важна. Мисълта живее повече, отколкото човекът тук или отвъд; мисъл-формата е много трайна. И когато известни контактьори говорят за срещи с образи, не могат да разберат, че просто срещат мисъл-форми, а не образа на живото битие на Христос, на Дева Мария или на някой светец.

„Наистина, мисълта разрушава най-здравите стени!“ Вярно е, че няма по-голяма взривност от мисълта. Тя като нотирана песен, като акордирано действие около Иерихон свърши своето дело – след седмото обикаляне на града стените паднаха.[6] Това не е фантасмагория! Всеки, който познава силата на мисълта, знае, че тя може да събаря крепости. Страшна е отровата на зломислието, страшна е бедата от разпространението му – и най-малкият камък, пуснат във вода, прави няколко кръгчета. Ако съзнаем това, ще разберем как мисълта руши най-здравите стени и защо отговорността е толкова важна.

Ние не сме се научили още да прилагаме мисълта в нейната благородна пътека. Имали сме рефлекса чрез нея да се ориентираме, но не сме я приложили в благородство. И затова е нарицателното „аристократизъм“ – защото рядко е явлението да се прилага мисълта с благородни цели.

„Съмнението, раздразнението и самосъжалението могат да бъдат съзнателно отстранени.“ Няма по-голяма беда в градирането на мисловната ни преданост към Бога от това, което се нарича съмнение. А съмнението е или чужда мисъл, чужд шепот, или лично невежество. Когато е лично невежество, човекът може да се надява, че като отгърне страница от Книгата на Живота, ще получи просветление, но чуждият шепот е много траен, защото е внушение и устойчива мисъл-форма. Съмнението е, на което почти всички се поддават, когато нямат устойчивост, и то е голяма беда в човешката история. За него са изписани стотици книги, за него са написани стотици драми.

Разбира се, съмнението няма само пораженство, то има и свои възходи. Но кой е сигурен в синурната линия? По същина, когато изповядваш нещо и почнеш да излъчваш отровата на съмнението, наистина рушиш и най-здравите стени. И тогава съмнението е жестокост – жестокост към собствената ти духовност. (Когато човек има съмнение, хубаво е да отиде в гора и да го предаде на някое дърво. А ако и повяхне дървото – да разбере какъв ужас е носил.)

Раздразнението е друг отрицателен елемент, който също излъчва лоша енергия. То е като да духате влажни съчки, за да ги запалите – пушекът е в очите и в устата ви. Това е раздразнението! Появява се, когато не се хармонизира личното схващане с изказано друго. Човекът може да разбере, че не е изчерпал всичкото съвършенство, за да има основание да го признае и в другия. Когато не искате на другия да признаете величие, сте раздразнен, а величието не е приоритетно само ваше.

Друго, което съзнателно нанася беди върху човешката история и върху личния ни живот, е самосъжалението. Има хора, които не могат да живеят, без да получат съжаление, т.е. без да получат една лепта, защото това е своего рода просячество. Да искате съжаление, за да кажете, че сте забелязан – това е ужасно. Стоян Михайловски беше казал: Когато паднеш, прав падни! Няма нужда да чакаш да те вдигне някой. Този, на когото му липсва достойнство, винаги ще бяга от величие, защото то е по-дълъг път.

„Съветвам ви да наблюдавате себе си и да знаете, че само Учителят може да ви помогне. Съветвам ви да считате Учителя за единствена крепост.“ В индийската философия, в индийската концепция за живот и досега стои неоспорвано мястото на Учителя. Докато един Юдаизъм, дори едно Християнство (в лицето на западната доктрина) не са дали такова място на Учителя. Но Агни Йога е еманация на източния мироглед. Там това докосване и признание са едно истинско явление. И когато говорят за съмнението, раздразнението и самосъжалението, може би повече имат предвид нашия свят на доктрините, които не приемат тезата за прераждането. Защото източната теза с идеите си за прераждането и кармата не може да извика самосъжаление. Просто ти си, който трябва да вървиш. Тази е формулата. Тя в никакъв случай не може да бъде равна на идеята за социалната грижа. Социалната грижа е учение на учителите, но не самия Учител. Днес Западът няма да се съгласи, че Учителят е единствената крепост, но те могат да приемат, че рационалността е единственото оръдие, с което защитават крепостта си. Това е трагедията на Запада! Източната теория е ясна, както и Христос рече: Които имат очи да видят – ще видят, които имат уши да чуят – ще чуят. Той не убеждава, Той казва! Тук стои тезата за интуитивната даденост. И който я има, той ще я приложи, той ще познае – неговите очи ще видят, неговите уши ще чуят.

  • 481. Прав е този, който не се страхува да прегледа наново основите на Учението, за да усъвършенства знанието си. Който не се страхува, че ще остане неразбран, той е с Нас. Който не се страхува да съедини леглата на големите течения, е Наш приятел. Който не се страхува да види светлината, той е с орлови очи. Който не се страхува да влезе в огъня, той е с огнено рождение. Който не се бои от невидимото, той може да пронизва тъмата. Който не се страхува да обиколи света, той е отправен към далечните светове. Който не се страхува да узнае заветите на Мъдростта, той ще бъде с Нас.
  • Ние се отказахме и придобихме. Ние дадохме и получихме. Ние се лишихме и се освободихме от увлечения. Този, който знае, върви като лъва в пустинята. Кой ще се отзове на лъвския рев? Само лъвът, който е свободен от страх.
  • Где са връзките? Где са оковите? Познанието на далечните светове дава венеца на достиженията.

Така е, но до известна степен е в противоречие с който има уши да чуе – ще чуе, който има очи да види – ще види. Жаждата на ума да бъде непоклатим в убедеността си не се осъжда. Затова е казано: „прав е“, а не – съвършен е. Правдата е мисловен процес, а съвършенството – духовен израз. Щом още човек няма будността на окото на интуицията, „прав е да прегледа наново основите на учението, за да усъвършенства знанието си“. Но ако пристъпи със съмнение и раздразнение, понеже нещо не съвпада с неговите представи, и ако той се ползва от погледа на самосъжалението, как тогава да познае в Учението съвършенството?

Трябва човекът, когато преглежда основите на Учението, да знае, че е намерил пътя, а не да се лута и да казва: „Тук Учението не е както трябва.“ Иначе ще търчи по улиците, та дано стане съвършен, когато в друга посока някой се провиква: „Елате на моята трапеза, имам мед и масло!“ Това правят ония, които нямат свой път. А пътят е тежък – не заради съмнението, не заради това, че искате да видите отново основите на Учението, а защото се извършва цялостна промяна. Човекът трябва да се лиши от галените думи, от хубавите си желания, от приличните възнаграждения.

„Който не се страхува, че ще остане неразбран, той е с Нас.“ Ето тайната – казвате и нямате нито съмнение, нито чувство на страх, дали ще ви разберат. Нямате, защото имате Път, Истина и Живот, защото сте хлябът на Живота. Това е голямата тайна на Учителите.

„Който не се страхува да съедини леглата на големите течения, е Наш приятел.“ Ако един учител или една доктрина не слее леглото на миналото с леглото на бъдещето, той не е наш приятел. Отричането не е отрицание, а промяна. Отрицанието изхвърля всичко – а отричането е възобновяване.

„Който не се страхува да види светлината, той е с орлови очи. Който не се страхува да влезе в огъня, той е с огнено рождение.“ Йерархии! Йерархия на виждането – очи, които могат да видят отвъд хоризонта (затова орелът е символът, който стои над Иоан Богослов), да видят над всичко, да няма далечина за тях. След това е йерархията да се носи безстрашието да бъдете в огъня – „с огнено рождение“, да понесете пробудата на Кундалини.

„Който не се бои от невидимото, той може да пронизва тъмата“, защото знае тайната, че от Тъмата, от Хаоса е възникнал светът, и за да бъде, Бог рече: Да бъде светлина!

„Който не се страхува да обиколи света, той е отправен към далечните светове.“ Този велик авантюризъм, който винаги съм възхвалявал (не авантюрщината), е дързостта да минеш прага на собствения си дом, на довчерашното си битие, за да отидеш в незнайност – да занесеш там това, което те нямат, и да вземеш онова, от което ти си лишен. Това е дързостта!

„Който не се страхува да узнае заветите на Мъдростта, той ще бъде с Нас.“ Заветите на Мъдростта не са още Духовната вълна на Мъдростта. Те са неин същностен състав, но в „Агни йога“ не можеха да ги кажат – те чакаха новата духовна вълна, чакаха новия Миров учител, чакаха Маитрея. А формирането на Духовната вълна на Мъдростта не е въпрос вече само на завети, въпросът е за цялостното битие. И в Посланието е казано: „Душите ни се преселват от скинията на надеждата в храма на обричането.“

„Ние се отказахме и придобихме. Ние дадохме и получихме.“ Ето тук е тайната за прощението с миналото, не за отричането. Това е тезата на Христос (с която иска да освободи човечеството от Юдаизма) – Аз ви нося меч и жупел. Трябва с меча на словото да разкъсате довчерашната си дреха. И не да я хвърляте, а просто да я свалите – да свалите дрехата на една битиейност, за да придобиете одеждата на служителя! Ето великите тайни на всяко ново Учение – да се откажем от нещо, за да придобием онова, за което дадена духовна вълна е дошла, или ще ходим даден път в тъмнина, докато го осветим. Трябва да отдадем почитание на онова, което е било довчера, за да извървим път за онова, което чакаме утре. Това прави всяка зора. След нощното пътуване идва зазоряване, за да има пладне. Ако това не можем да направим, няма да имаме новото си пробуждане.

„Ние се лишихме и се освободихме от увлечения.“ Трябва да се лишим от страстта на привързаност към довчерашното възглаве, за да можем да кажем, че сме се освободили от увлечения, и да тръгнем по нов път. На всяка крачка ни чака едно бъдеще.

„Този, който знае, върви като лъва в пустинята“. – Деца на Слънцето, на Път сме; Деца на Деня, Денят започна! Знаещият е като лъва в пустинята – царствен, господар на всичко.

„Кой ще се отзове на лъвския рев?“ Само великият стрелец. Само безстрашният, само онзи, който знае и зората, и пладнето, и залеза. Той познава състоянията и няма страх къде ще замръкне. Защо? Защото е Син на Божественост. Само лъвът, който е свободен от страх, ще се отзове. Страхът е първият праг за човека. Някои мислители казват, че чрез него в човешката душа се е събудила идеята за богове, което е наистина доста смешно. Липсата на този страх е най-доброто доказателство, че сме победили лъжливите богове, за да имаме истински Бог!

„Где са връзките? Где са оковите? Познанието на далечните светове дава венеца на достиженията.“ Ето в този устрем се късат връзките, чупят се оковите в света на новото, в света на далечното като вложена тайна на достижимо посвещение. Човекът върви и ще продължава да върви!

  • 484. Най-нисшето чувство е чувството на задоволство. Всяко чувство може да даде известни резултати, само задоволството е равносилно на смъртта. Не е лесно да се приеме неудовлетвореността като едно благо, но можем да се приучим към това безконечно достижение.
  • Ако си представим най-високото достижение, все пак то ще бъде нищо пред съвършенството. Нашите трудове, преди всичко, имат в основата си неудовлетвореността като източник на търсенето. Но най-трудният въпрос, на който трябва да отговори новодошлият, е: „Брат, можеш ли ти да се решиш на вечна неудовлетвореност?

Мисля, че по-ясно не можеше да бъде казано за онази житейска радост, от която всеки в своето малокалибрено мислене е доволен. Когато една ниска страст е битие на човека, той може да каже: Пожънах, събрах житото в хамбарите, живей, душа...[7] Най-нисшето чувство, това е задоволството. И Фауст има един изблик: О, миг свещен, поспри!, когато изсушава блатата за социално благо (а преди това беше срещу всяко добро). Вярно е, че може да се изсушават блатата в душата, а блата има за изсушаване. Човекът винаги и ще лекува някого, и ще помага на някого.

Най-нисшето чувство е да се задоволиш. И всеки го е разбрал, когато след това прошари в него спиралата на развитието: „Дотук ли? Това ли е смисълът?“ Самата родена мисъл „Това ли е смисълът на живота?“, е един от най-големите бунтове, взривове срещу задоволството. И народът си е изтъкал една такава пътека в сентенцията: „Живееш, за да ядеш, или ядеш, за да живееш?“ Това ли е смисълът? Ако е това?!

„Всяко чувство може да даде известни резултати, само задоволството е равносилно на смъртта (защото неподвижността не е присъща на живота). Не е лесно да се приеме неудовлетвореността като едно благо, но можем да се приучим към това безконечно достижение“ (безспорно, в границите на дадената възможност на човека). Достижимостта все пак е подбуда, а идеята за безконечността изисква много повече сили. Но щом човек удовлетвори нещо и роди отново идея за достижения, той сам за себе си, в кръга на своето, създава безконечност, неспирност (малка или голяма, няма значение).

„Ако си представим най-високото достижение, все пак то ще бъде нищо пред съвършенството.“ Ето промяна на гамата. Докато достижението е една жизнена борба, борба за повече благо: и духовно, и културно, и материално, то изведнъж се ражда нещо друго – ражда се стремеж към съвършенството. И затова много добре е казано: Най-високото достижение все пак е нищо пред съвършенството. Защото съвършенството е същност на Духа, присъствие на Духа в Целостта! А достижението може да се прави с желание, с ум, може да се прави с интуиция. Съвършенството е израз на Духа и то нито смущава, нито радва – просто сте! Какво каза Христос? Бъдете съвършени, както е съвършен Небесният ваш Отец. Виждате колко голяма е разликата – както вашият Небесен Отец.

„Брат, можеш ли ти да се решиш на вечна неудовлетвореност?“ Ето и най-трудният въпрос. Всеки ще си вземе своя къшей хляб, но ако бъде задоволен с него, няма да изходи пътя до Голгота и ще си остане само в Тайната вечеря. А какво ни разкри след Тайната вечеря пътят на Христос? Великите идеи, че страданието е развитие и че мъртвите възкръсват. Е, може ли тогава да се каже: „Аз съм удовлетворен?!“

  • 509. Естествено е да възникне въпросът: как се акумулира психичната енергия? Преди всичко чрез съзнанието или със самоотричането на подвига. Във всички случаи психичната енергия си остава неприкосновена. Когато е акумулирана от съзнанието, тя продължава да се усъвършенства, а когато е добита по други начини, енергията може да образува един ембрион и да чака подходящи условия, за да се прояви. При всяко откритие на психичната енергия може да се предполага в миналото някаква светла постъпка на инстинкта.

„...светла постъпка на инстинкта“ – значи инстинктът ни има светли постъпки. Именно те са създали плътност на психичната енергия, която е същината на цялото ни битие. Получена от вечния извор, тя трябва да се акумулира чрез съзнанието и да бъде усвоена и приложена. Съзнанието трябва да се събуди – тогава то носи съвършенство.

„Когато е добита по други начини, енергията може да образува един ембрион и да чака подходящи условия, за да се прояви.“ Бременност, която ще носи някакво друго бебе. И тогава имаме не пътя на съвършенството, а пътя на науката, на изкуството, на философията...

Само когато психичната енергия се акумулира от съзнанието, можем да говорим за пробуда, за съвършенство, за вътрешни посвещения. В пробудата за това велико тайнство трябва да потърсим и с чувство на благодарност да кажем, че някога в своя инстинкт на живеене сме имали една светла постъпка, един голям подвиг!

  • 566. Страхът е несъвместим с подвига. Още веднъж трябва да се отбележи, че страхът не е предпазливост.

Има нещо, което древната философия и, разбира се, всяка психология ще кажат – страхът не е подвиг. Въпреки това известни психолози (особено в последните години) анализираха поведението на някои воини, за да установят дали войникът от страх може да прояви героизъм. Има разлика обаче между героизъм и подвиг. Подвигът е осъществен с безстрашие героизъм, а героизмът може да бъде подтикнат и от страх. Така че наистина страхът е несъвместим с подвига. Елена Блаватска много често повтаряла: Страхувайте се само от страха. Не от света, който може да роди страх, а от страха, който е при страхливеца.

„Страхът не е предпазливост.“ Много добре е направена разликата. Някой, когато не вибрира в хармония, когато му липсва личен кураж, се извинява, че е предпазлив. Но има и непресметната смелост, която също е несъвместимост. Не може да е подвиг евтиният героизъм или безсмисленият жертвен път. И затова правя една особена разлика между атинянките, които бяха уж мъдри, и спартанките, които бяха уж брутални. Атинянките казваха, от много разсъдъчност, на своите мъже: „Умри, но победи!“ Това е умът, това аз наричам непресметната смелост. А спартанките, понеже бяха „грубата“ страна на културата, но имаха интуиция, казваха: „Върни се победител!“ Ето прозрението, ето разликата. И Христос, когато прати Своите апостоли, не им каза да умрат, а да си свършат работата.

Така че има смелост, която също трябва да бъде „пресметнат страх“. Ето колко потребности са нужни, за да се изграждаме, колко потребности са били свързани с хармонията ни. Сега трябва душите ни да се преселят от скинията на надеждата в храма на мировото ни обричане. Дързостта е да се вземе главнята на Мъдростта от личния дом, където всеки пази, и да се тръгне на мирово служение. Това е липса на страх!

  • 575. Вчера се образува семето, утре ще цъфне цветът. И най-напредналите умове не отказват да се хранят с хляба от вчерашните зърна. Трябва да се научите да съчетавате знанието на миналото със стремежа към бъдещето. Обикновено хората се лишават от най-големите преимущества, защото се задоволяват само да допускат нещата. Кой би могъл да успее, когато огънят гори, но окото е обърнато към тъмнината? Огънят на Тероса ще осветли всички съкровища на придобитото. И пак той, като неугасимия Брахмавидиа, ще ви пази от съблазните на Майа.
  • Както виждате, Аз говоря и с древни притчи, и с езика на съвременната лаборатория, за да обикнете и едното, и другото, и да увеличите уважението си и към зърното, и към плода. Трябва да се сложи край на ограничението.

Когато искаш да направиш нещо, не може да не се попиташ какво семе си сял, за да знаеш какво ще жънеш. „Вчера се образува семето, утре ще цъфне цветът.“ Виждате колко надеждна е преходността. Надеждна преходност! – от скинията на надеждата в храма на обричането.

Христос беше казал: Ако не умре семето, вие не може да чакате утре да даде тридесет, шейсет, сто. А това себеотричане, това умиране е липсата на страх да се загубите във вчерашното, за да разцъфнете в днешното. Стремеж към бъдещето! И този сън на прераждането – от умиращото зърно до класящото, до раждащото – минава през тъмнината.

„Огънят на Тероса ще осветли всички съкровища на придобитото.“ Това е, което великият жезъл дава на непробудата в Кундалини. Той е, който ще освети и пътя, и жертвата, и мъдростта; той е неугасим! Защо? Защото е Божественото знание – неугасващата Брахмавидиа ще ви пази от съблазните на Майа. Ето това е да се пробуди Великият, Вечният, Огънят на Тероса, който е писал Божествената наука Брахмавидия, а тя самата е и ваша защитна дреха срещу онова, което се нарича Майа.

Една надежда, която е напуснала своята скиния, може да броди в тъмнината на бъдещето, защото Теросът ще осветли съкровището на придобитото. Когато душата ви е осветлена от Тероса, когато Брахмавидията ви е знание, Майа, колкото и да ви омайва, няма да ви победи. Нейните игри са като фойерверките. „Трябва да се сложи край на ограничението.“

А само Свободата няма санитарен кордон. И тя е, която ни прави Синове Божии!

  • 615. Защо Учението трябва да върви по пътя на достиженията? Нима то не може да бъде дадено като лъжица с лекарство? Но стомахът има определен обем, когато съзнанието не принадлежи към постоянните величини. Наистина, възможно е да съществуват двуноги почти без съзнание. Някои могат да бъдат лишени от съзнание поради безмерните си страсти. Има съзнания, потъмнели от кармата. Има съзнания, потъмнели от условностите на века. Като цветята, които се развиват в парници, съзнанието се нуждае от грижи. Затова интуицията трябва да поеме грижите за основата на съзнанието. Но изтънчването на съзнанието става бавно, като полировката на кристала. Не по личните схващания, но по качеството на действията се познава разширеното съзнание. Учението се дава като камъни на изграждаща се кула. Ако те се изсипят наведнъж, ще се получи не кула, но грамада.

Безспорно е – никой, който ражда едно дете, не иска да го люлее цял живот. Иска да го види левент, иска да го види воин, иска да го види в сватбено шествие. Всичко това са вътрешни церемонии, чрез които човек йерархира в достижение, в служение на Всемирността.

„Съзнанието не принадлежи към постоянните величини“, защото то е, което трябва да усвоява психичните енергии и да увеличава своята валентност. Ако е имало първа, втора, някъде има и трета, и четвърта, за да може във всемирното си битие да внася все повече божественост заради самата тайна, наречена съвършенство.

Виждате ли колко оправдано е тогава, че божият ни живот може да има десетки съзнания и че Учението трябва да върви по пътя на достиженията.

„Наистина, възможно е да съществуват двуноги почти без съзнание.“ Възможно е, но трябва да правим разлика – дали са онези, които са имали съзнания и са ги загубили, или онези, които тепърва се самоосъзнават. Защото ние не можем да упрекнем пещерния човек, че не е приложил закона на Христос „Обичай врага си“. Но съвременният може да бъде упрекнат в този смисъл, защото е егоцентрик и защото се съмнява, самосъжалява и раздразва. Това е другото битие.

Така че възможно е да съществуват двуноги почти без съзнание, възможно е някои поради карма да загубят същността си. Но това са единици в световното битие. Те изхабяват своята духовност, а тогава може да стане изпразване от същина на онова, което наричаме Адам.

Ние признахме на инстинкта великата тръпка на някакъв жест, за да бъде велико след това нашето вътрешно откровение. Имаме инстинкт, друг е въпросът за отговорността. Така че „някои могат да бъдат лишени от съзнание поради безмерните си страсти“. Имате инстинкт, вложена е будността, но дадено е и правото на свободна воля. Следователно всеки може да направи това, което го обвързва със страстите, това, което го обвърза с низшия темп на живот.

„Има съзнания, потъмнели от кармата.“ Да, тези, които повтарят своите зли начинания и зломислия.

„Има съзнания, потъмнели от условностите на века.“ Това е непроходимостта, това е веригата на обреченото. Оттук е и потребността да кажем: „Вземи главнята на Мъдростта и тръгни по света, за да осветиш пътя на онзи, който поради условностите на века го е загубил.“ Да дадеш идеята за интуицията, както Анри Бергсон даде в деветнадесетия, предимно рационалния век.

„Интуицията трябва да поеме грижите за основата на съзнанието.“ Интуицията е крайъгълният камък на познанието в Учението и Духовната вълна на Мъдростта, „но изтънчването на съзнанието става бавно, като полировката на кристала“.

Изтънчеността на съзнанието става много бавно и казахме, че чрез него психичната енергия се акумулира, за да направи кристал. Трябва да отработим нови валенции в съзнанието си, в това физическо тяло, в този физически мозък – приемащият мислите апарат, за да може енергиите, които светът на интуицията дава, да докосват и да разширяват.

„Не по личните схващания, но по качеството на действията се познава разширеното съзнание.“ Личните схващания нямат нищо общо с великия закон на разширеното съзнание. Другото е предпочитание.

По качеството на действието... Много ценни бисери могат да стоят в пазвите на Земята и те да нямат стойност, защото не са извадени, не са познати на съзнанието ни, за да получат признание. Ако един човек има благородство, той трябва да го покаже, а ако един човек има низост, то колкото и да се въздържа, тя ще излезе.

„Учението се дава като камъни на изграждаща се кула. Ако те се изсипят наведнъж, ще се получи не кула, но грамада.“ Човек, когато дава своите знания, трябва да ги поднася като зидаря, който зида тухла след тухла, камък след камък.

 

Ваклуш

 

Животът е един и същ – нашите съзнания го усвояват в светлини,
на които даваме наименования.

Животът е осъзнаване на Вечността!

 

[5] Вж. НУР 6/93, Послание на Планетния Логос.

[6] Вж. Иисус Навин 6:1-19.

[7] Вж. Лука 12:16-20.

НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993