Зареждам...
Слово за Рождеството

Слово за Рождеството

Всемирността беше Неговото битие, служението – Негова реалност;
последованието наше – Неговото утвърждение!

Няма по-голяма радост от чакането на Рождеството, което е битие и служение и което е жертвеният ни път. Тогава благословията слезе и тя беше приближена с един явен знак – Витлеемската звезда, който ние трябва да носим и да раждаме собственото си съзвездие. Човек трябва да `и даде път, за да го отведе там, където се принасят даровете на Мъдростта.

Всяка нощ е свята, когато има кой да я освети, и всяка майка е богородица, когато отива да се впише в небесните скрижали. Преди две хиляди години една майка се напъти, за да се впише там, и един ангелски хор възвести славното пристигане на Онзи, Когото нарекоха Син Човеческий и Син Божий.

Искам обаче да започна с онова, което тази година Великият, Вечният, Планетният Логос извести на Своите чеда на Слънцето, на Своите синове на служението, на посветените мъже и на Децата на Деня – Денят започна! А Боговете имат само едно оръжие – Словото. Затова Иоан Богослов в Евангелието си нарече Христос Логос, Слово – В начало бе Словото... Само това е оръжието на Боговете! Имало е, разбира се, и богове, които демонстрираха човека в еволюцията му, и те носеха оръжията на правдата, везната на съдността и справедливостта, носеха знака на нирванното пътешествие и кръста на двубоя между Дух и Материя. Но боговете, когато са станали наистина вече Богове, имат само едно оръжие.

Ще попита някой – не е ли фантазия, да вярвам ли в това, което се говори за Христос? Вярвайте във фантазията за боговете, съмнявайте се в истина, която е само за човеците. Всяка фантазия за боговете е истина, всяка „истина“ за човека е менлива, защото той е в развитие.

  • Разпнатият в душата ни е вечно търсен, защото ни е оставил място за поклонение и път за безсмъртие.

Някога, в далечни времена, е речено: Девица ще зачне и ще роди син, който ще бъде наречен „Емануил“, т.е. „с нам е Бог“. Затова казах, че всяка нощ е свята, щом има кой да я освети, и всяка майка е богородица, щом отива да се запише в небесните анали (повикаха Мария и Иосиф да се запишат) – а Святото е, което я брани и я прави майка на богове.

Девица ще зачне... Във всички религии от благословени утроби са раждани белязаните синове, за да станат „камък на препъването“, както казва Симеон – този, който помоли Бога да го освободи вече, защото е видял светлина от светлините, която се роди по пътя на свръхестественото. А кое се нарича свръхестествено? Невъзможното да бъде обяснено с нашето още мислене – онова, което боговете ни демонстрират. (А както казах – всяка фантазия за боговете е една голяма истина.)

Иисус Христос като Син Божий и като Син Човеческий е ли е само мистичен, или е толкова реален, колкото сме и ние самите? Колко упреци понесе, колко хулни думи; злоезичието Го нарича какъв ли не (а никой не е плод на нечистота, никой не е плод на блудство) – Ти нямаш 50 години, а казваш, че си преди Авраам; Ти имаш бяс; Ти си луд... Тези думи към някакъв мистичен ли бяха отправени или бяха стрели срещу една личност, достатъчно историческа и достатъчно реална?! Но Той е и мистичен, Той става мистичен още когато един ангелски хор Го благовестява. Човеците не могат да видят ангелите, но ангелите знаят какво да им известят: Слава във висините Богу, на Земята мир, между човеците благоволение. Илюзия ли е, фантазия ли е известяването Му за тези, които след това станаха Негови последователи, за тези милиарди, които Го изповядват?! Пее един мистичен ангелски хор, но за него са нужни уши, които знаят да слушат, и очи, които могат да виждат.

Ето я неразривната връзка между Небе и Земя, защото Той наистина е пратен от Небето. Но дори тази, която щеше да Го ражда, беше изпълнена от съмнението, че могат да се раждат богове – Как ще стане, след като не познавам мъж? Защо? Защото Той е реалност – плът от плътта `и, разумност от разумността `и – реалност от цялата биология на човечеството в неговата история. Всеки Белязан е раждан с един знак от Небето, от поселението на една духовна вълна – това, което се нарича Христос, което се нарича Буда – помазаничество, благословение, будност, което е велика тайна на посвещението и служението. Именно тази тайна трябваше да бъде потвърдена от една реална Реалност. Тази Реалност, на която плътта откликна, беше Святото – Дух Светий ще те осени и ще родиш нещо, което ще бъде свято. Ето затова Иисус Христос е и реален, и в същото време мистичен – реален като плът и мистичен за очи, които не могат да видят, че плътта може да бъде благословена, може да бъде осенена; че плътта може да бъде събудена за живот от това, което наричаме енергия. (Сега науката ни дава достатъчно доказателства, че там, където има вибрация на енергии, се създава живот; и посредством холографията ни поднесе, че в кристала се съдържа цялото битие – онова, което древногръцката философия нарече микрокосмос.)

Къде са тогава мистичната реалност и реалната мистичност, за да потвърдят и дадат знание за очите? Какво направи светът? В своето смирение той прати онова, което е плът от плътта на земята, онова, което е свързано с нея – прати пастирите, пазителите на земното. Прати ги да отидат да поднесат признанието на земята, след като чуха възхвалата на небесния хор. После дойде един друг свят, свят между земята и твърдта небесна, в лицето на белязаните мъдреци, които също трябваше да Му поднесат своите дарения. Всичко, каквото светът е дал до момента на Рождеството, отива да Му поднесе своето внимание и да търси своя принос, за да Го последва в бъдещата нова духовна вълна.

Така светът присъства на Рождеството в три същности – в това, което наричаме биология и нейния изтъкан образ в Адама; в онова, което наричаме подобие – Диханието на Отца в Адама, правещо го жива душа; и в благодатта на Онзи, Който вече при Кръщението каза: Това е Моят възлюблен Син, над Когото е Моето благоволение – Него слушайте. И една приютна събра човешката бедност и Божията щедрост в дар на детето, наречено Иисус, Иешуа – Благословеният, Пратеният. Там се люлна бъдещето на човешкото изповедание – на доктрината на Духовната вълна на Любовта. Това беше битие! Над Витлеем се появи една звезда, каквато всеки трябва в себе си да изведе, и колкото и малък да е нейният блясък – даже и като светулчица, да я сложи на своето чело, за да търси пещерата на посвещението. А само иродовци не могат да я видят (Ирод като неизживяното „зло“). Нека се освободим от Иродовата багреница, нека се събудим, нека видим – колкото и малка да е – светлината на личната ни витлеемска звезда.

Така в света беше повикан един и реален, и мистичен човек. Няма да кажа като Муун „Вторият Адам“, нито ще кажа, че е продължител на Моисей, защото много ясно пише в Светото Евангелие, особено в посланията на апостол Павел: Законът беше даден от Моисей, но благодатта и истината от Христос.

Роди се едно дете, което носеше предназначение. То имаше път на предопределение – предопределение на космичността като минало, предопределението на земята като доктрина на Юдейството, предопределение на империята, господар на света – три различни тенденции, три извора. Но Той носеше предназначение!

Още на 12 години Иисус остана в храма да дискутира с мъдреците и ги учуди с мъдростта Си, а родителите Му се върнаха да Го търсят. Те изпълниха задължението си за грижа, а Той – повелението Си да бъде там, в това, което е на Отца Му. Защо? Защото Неговото предопределение трябваше да отстъпи пред предназначението Му – Небето Го предназначи за нова духовна вълна и нова мисъл, а идеологията на Юдейството Го определяше в ограничения и Римската империя Го ограничаваше в свобода.

Така това дете, както е казано, крепнеше и растеше в мъдрост. Има един живот в естественост, който се осъществява с волята на Отца; има и един обручник, който трябва да поеме човешката отговорност на послушание пред Божията воля. Иосиф изживя колебание, което го отведе в съмнение. Но волята на Отца е, че това е Белязаният Син (Който след това, разбира се, търпи хулите, че е плод на беззаконие). Важното е да се приеме обет за обручничество, да не се остави никой в тревожна беда. И той Го съхрани за великото Му предназначение да даде Път, Истина и Живот на човечеството. Обручникът е точно това – тайната на човека да може да поеме върху себе си обет да бъде там, където бедата може да застраши Небето. И обручникът трябваше да заведе Сина в Египет – мястото на посвещения. Може ли всеки от нас да поеме дар на обручничество? Може, но трябва да бъде достатъчно достоен и достатъчно смирен да приеме упреците, които се сипят.

След това идва великата тайна на Кръщението, с която се даде най-същественото – признанието: Това е Моят възлюблен Син, над Когото е Моето благоволение, Него слушайте.

След Кръщението на Духа идва Изкушението в пустинята – там, където трябва да се простите със света; там, където трябва да победите хляба, чудото и съблазънта за власт. Ако Си Син Божий, щом си огладнял, кажи на тези камъни да станат хляб! – сатаната знае, че един Син на Бога може да каже на камъните: „Станете хляб!“, и те ще станат. (Какво беше казал Христос, когато Го хулеха: Ако накарам тези, които Ме хвалят, да млъкнат, камъните ще проговорят. А се говори, че в религията няма наука?! Тя винаги е предшествала науката в нейните знания. А дали може да говори енергията? Може!) Но какво отговаря Христос: Не само с хляб ще се живее, а и със словото на Отца Ми. Но словата на Отца ни също имат йерархия в енергията. Не всеки може да понесе Това е Моят възлюблен Син..., защото трябва да изпълни волята на Отца си, трябва да приеме енергията на Отца си. Всяко слово, което нашата душевност може да понесе, е повече от хляб – от хляб се огладнява, но от слово и от жива вода (както каза на самарянката) нито се огладнява, нито се ожаднява. И затова в обредността има моление, има молитви на искането и молитви да свършим делото си.

След това идва и другото голямо изкушение – за демонстрация на чудо – Качи се на стрехата и скочи от нея, защото е казано, че ангели ще Те поемат на ръцете си и ногата Ти няма да се удари о камък. (А не беше ли вярно, че ангели Му пееха песента на раждането?! Сега вече те можеха да Го бранят.) Но Той отговори: Не изкушавай Господа, Бога твоего. Онзи, Който казва, че върши това, което Неговият Отец върши; Онзи, Който казва, че волята на Отца Си изпълнява, Той рече: Не изкушавай Господа, Бога твоего! А днес безцеремонно не само се изкушават, но дори и се наддават като на пазар. Всеки, който е получил някаква информация, от най-малкия вятър прави буря – говорил с Бога!?

Третото изкушение е съблазънта за власт. Когато сте победили глада, когато сте победили чудото, тогава ви се предлага света да владеете. (Ама даден бил светът в ръцете на Изкусителя, а неприсъстващ бил в нашата същност и неблагословен от нашия Отец?!) Но ръката на Изкусителя, освен даването, искаше. И то какво – Поклони ми се; светът е в моите ръце, и ще ти го дам, за да бъдеш властник над него. Моисей имаше канарата, удари я с жезъла на властта и тя му даде вода; имаше тоягата, хвърли я пред фараона, тя се изви като змия и го учуди и уплаши – Ето власт – ще ти я дам. Какво му отговори Христос: Махни се от Мен, сатана! (Нямаше нужда повече да го характеризира.) Колко от нас са извикали така на своята съблазън, на своята жажда за власт; дори в личния си дом, в социалното си поприще, в историческото си битие колко от нас са имали чувството на измеримост дали Божия воля изпълняват, или тласъците на лични съблазни на изкусители?! Махни се от мен, сатана! И е казано, че сатаната си отиде.

Така този Човек – роден и минал през пещерата, чул хора на ангелите, посетен от смирението (изразено във волята на пастирите – ония овчари, които, неравни в смирението и равни във величие на жертвата, отидоха без страх да дадат своя агнец пасхален) и признат от мъдростта човешка, която Той трябваше да носи, за да Му служи, когато изразява Бога на Земята – излезе от Пустинята и отиде на Планината, за да каже Своята велика проповед. Проповедта на Планината с Блаженствата! Тази проповед е истински бисер на откровението. Тя няма нищо общо с илюзията на съвремието. (Някои могат да се качват на трибуни; могат да взривяват небесата; могат да кажат, че са „третите адамовци“; могат да ви извикат в Киев, за да дадете принос-жертва. Не е виновно непрозрението, виновна е небудността ни да бъдем без прозрение. И тогава няма защо да обвиняваме нареклата се Мария-Деви Христос, а трябва да видим къде е нашата будност, за да намерим Христос.) Тази проповед е чудото на света!

След това трябваше да отиде на Планината на Преображението, за да свидетелства за тези три свята, които бяха Негови (пред тримата апостоли, които Го чакаха). Там пророк Илия и пророк Моисей имаха да се изповядат пред олтара на Любовта, защото вършеха правда с жестокост. И Той се преобрази, за да им каже, че светът е вече друг и тяхното око за око и зъб за зъб ще трябва да получи маята на подквасата – прощение, а не отмъщение.

Това е Великият път, който Иисус Христос трябваше да извърви. Идеята за Божествеността още не е Бог и само Бог може да извика човека към Божественост. (Тази разлика трябва да се направи.) И след като извика човечеството към Божественост, Той я демонстрира с подчинението на събудената воля в човека на т. нар. Цветница. Христос отиде, за да изразят човеците своето признание, че вече са будни и те Му постлаха пътя със своите дрехи, постлаха го с цветя. И как влезе в Иерусалим? С осела – знак на смирението и кротостта. Подяремницата на една Римска империя, качена на осела – смирението, отиваше в храма на всемислието. Там, в Иерусалим, Христос даде съдбовната тайната на човечеството, даде Тайната вечеря, която след това наричаме „Агапията“, наричаме „Великденска вечеря“. Великденска, ама с разни агнета, а като видите трапезата Му – има само лук и хляб. Няма художник, който да е нарисувал агне в Тайната вечеря. Да, агне има – Той Самият! Защото казано е: Идва Агнецът Божий, който поема греховете на света. Тайната вечеря – това е смирението, проверката, последната хапка на Земята.

После идва залавянето, съдът на Каиафа и обвинението в богохулство, защото Той първи в света рече: Аз и Отец едно сме! Смирението, обвинено в богохулство, в грях трябваше да бъде и разпнато, като първо бъде съпоставено в идеята за свобода. Виждате колко е странно – смирението да бъде съпоставяно в идеята за свобода! – дали Варава да се пусне, или Иисус Христос. Варава беше разбойническата душа на хулната тълпа, символният образ на Юдейството в онзи момент. Но освободиха него, защото го носеха в себе си.

И така, не смелостта понесе четирите гвоздея и копието, а Великото предназначение. То беше – Аз ще ви дам живия хляб; Аз ще ви дам живата вода; Аз ще ви дам Възкресението! Човек трябва да има почит към величието и признание на Христос. Неизмеримо е, неприложима е мярка към това, което Той каза: Прости им, те не знаят какво вършат.

  • Всемирността беше Неговото битие, служението – Негова реалност; последованието наше – Неговото потвърждение!

Тази ли личност не е реална, тази ли личност не е мистична?! Мистичността е реален живот на богоизбраните! И Христос ще остане в света като една мистична реалност. Дори само това, което остави с причастието хляб и вино, като тяло и кръв Господни, стига. Това е голямото – мистичната реалност, която Той даде на света! И ако тръгнем по този път, ние ще видим пътеката на самоосвобождаващия се, на великото, което може да се оглежда в освободения.

Разбира се, хората винаги са искали да удовлетворят ума и очите си дали наистина Иисус е бил реалност. За това свидетелстват т. нар. „Юдейски археологии“ („Antiquitates Judaicae“) – 20 тома, написани от големия еврейски историк Йосиф бен Матея (известен повече под името Йосиф Флавий в световната история и знание). Роден е 37 години сл. Хр. Син на първосвещеник и самият той е свещеник в Иерусалимския храм. Йосиф Флавий е участник във въстание срещу Римската империя. След погрома е осъден на смърт и отведен в Рим, за да бъде изпълнена присъдата. Там е помилван от император Веспасиан поради това, че е белязан с ум. (Понякога ръката на съдбата брани чедата си.) След това той пише прочутите „Юдейски археологии“, в които се свидетелства и за историческото присъствие на Иисус. Този човек, който живее само няколко десетилетия след Разпятието на Иисус Христос, говори за достойнството и величието Му.

Един Ориген в началото на III век пише съчинението „Contra Cuelsum“ срещу недоловилия величието на Христос Целз. Целз счита, че една незначителна личност, родена в незначителен дом, не може да стане Цар на царете, не може да бъде обявена за Бог.

Споменава се за Иисус Христос и в трудовете на римския писател Плиний Млади. Въобще в съчиненията на много римски писатели се говори за наличието на християнската община. Така например един Гай Светоний Тарквил (65-135 г. сл. Хр.) пише, че това са хора на една „нова и зловредна суеверна община“. Аз не говоря за същината, само соча реални извори, в които е писано за Него. Казал съм в книгата „История на религиите“ доколко това историческо фиксиране е истина за битието. И въпреки моята фраза, че фактите са гробари на истината, все пак факта трябва да разчупим, за да се докоснем до енергията, която го е направила.

В средата на този век (1947 г.) науката ни поднесе нови доказателства – намериха се т. нар. Кумрански ръкописи, които съдържат старозаветни книги. Тази книжнина свидетелства и за сектата на есеите, в която е минал свои школувания и е бил съхраняван от дванадесетата си година Иисус, Този, за Който говорят и самите есеи – за Учителя на Светлината.

Могат още много информации и доказателства да се приведат, но моето мислене не е в това да ви давам убеждения, а просто да покажа Пътя, който Той изходи, за да даде на човечеството една духовна вълна – вълната на Любовта! Трябваше да се раздели светът на Юдейството от света на Христос. Няколко бяха основните тези в Неговото учение.

Първата – идеята за свобода от кръвното родство: Всеки, който слуша словото на Отца Ми, е Моя майка, брат, сестра. Това е обрат в цялата социология, в цялата битология на Юдаизма, обрат в държавната им структура, която се градеше само на едно етническо начало и на един закон за кръвната връзка. А Той им даде идеята, че Словото е белег за присъственост в душата, на всекиго да бъдете роднина.

Другата теза беше: Обичайте врага си, вместо Око за око, зъб за зъб. Обичайте врага си – а тази година Планетният Логос ни каза: Свобода от зломислие като осъществена воля на идеята на Любовта! Това е, когато можете в другия да видите себе си.

И третата велика тайна, която остави на човечеството, беше свобода от богове, които заплашваха, в това число и свобода от бога на юдеите, чието име не можело да се споменава напразно. А Той рече: Аз и Отец едно сме! И какво поискаха юдеите – Този богохулник да бъде разпнат, да бъде осъден със смъртта на унижението. Това е смърт на унижението, но Христос изведе унижението във величие, защото можеше да го трансформира. Това е голямото, което остави на света – света, който чакаме; света, който носим; света, който е потребен за утрешния ден. Защото ни беше казал: Бъдете кротки като гълъба и мъдри като змията! А Духовната вълна на Мъдростта какво иска – великата радост на свобода от богове, защото вие сте богове в развитие!

И така ние трябва да бъдем пред пещерата, за да чуем ангелската песен и както пастирите, смирено да поднесем своите дарове. А тогава, когато видим своята витлеемска звезда, която ни води към Младенеца, едно повеление трябва да носим – да я дадем на света! (И дано Ирод да е изживял вече своето зломислие!) Ние трябва да се приготвим да придружим Великия младенец в онази обител на посвещенията, която всяка душа посещава – оня храм на пирамидите, свидетелство за безсмъртието; оня сфинкс, където трябва да отверижим волята и крила да сложим на мисълта си. Ние не трябва да губим пътя, щом сме имали Витлеемската звезда, щом имаме Рождеството. Всеки трябва да го празнува, защото Рождеството е дело на Духа! Раждането като историческа битология е потребно, за да свидетелства за Рождество. Ще бъде скръбно, ако само слушаме песента, а нямаме в себе си влъхвите, нямаме в себе си звездата. Аз обаче вярвам, че Роденият е сред нас и у нас! Аз изповядам великата тайна, че Боговете нямат друго оръжие освен Словото! Това е Неговото слово!

Честито Рождество Христово!

 

Ваклуш

 

НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993