Зареждам...
Възнесение Христово

Възнесение Христово

Възнесението осъществява присъствието ни в Бога!

Възнесението е един от най-големите празници в светата Христова църква – празник, който трябва да имаме в душите си; опорен камък, на който можем да сградим своята вяра, че сме синове в Синовност Божия. То като степен на възземане, като страница от бъдещето стои само в християнската религия, в която за първи път беше посочено едно ново царство – Царството Небесно! За него Иисус Христос беше казал, че там ще отиде да подготви жилища на Своите последователи и отвори път на онези, които трябва да бъдат изведени от преизподнята. С идеята за Възнесението ни се поднася още един свят! В света на видимостта Иисус Христос изходи път, посочи как се дава жертва, показа победа на Духа над Материята чрез Разпятието. Той направи най-смирената жертва в щедростта Си – нищо не остави за Себе Си, за да бъде щедър в жертвата, която ще донесе спасение. Така Той остави стъпала, с които човечеството трябва да набогатее в поведението си към Бог; остави Възкресението като най-висш акт на нашата земна еволюция – посвещение и богопочитание.

Възкресението е най-съвършената възможност, показваща, че материята може да бъде обоготворявана – затова човек не трябва да отрича, а да одухотворява материята. След Възкресението Христос остави и Възнесението. То е нашата духовна пътека към Небето, последното посвещение, което бе демонстрирано видимо.

  • Възнесението ни въвежда в последната йерархия на посвещението да бъдем жители и Синове на Царството Небесно.

Първото посвещение – Рождеството, светът отбеляза чрез Витлеемската звезда. Раждане всеки от нас има, но Рождество правят малцина. Иисус направи от рождението Рождество! Рождеството не е в това, че по един неестествен начин бил дошъл, защото Той бе роден от майка, която Го зави в пелени. Всички майки повиват своето дете – повиват го с плътта на времето, слагат му повоя на нескъсаното. Еволюцията е повоят, който завива детето! Дължината на този повой е от Небето до Земята! Но Рождеството отвива повоя, за да даде право на еволюция!

Рождеството е освидетелствано от ангелската песен, възвестяваща небесната благодат; от земната радост – смирението и невинността в лицето на овчарите; и от мъдростта – богатството, което молци не ядат, донесено от тримата влъхви.

Всеки от нас е имал една ангелска песен. Това е дарението, великото зачатие на историческата нужда, което създава дете. Раждането е песен на детето – хармонията между Адам и Ева: вие сте едно тяло и една душа, плодете се! А Рождеството е велика тайна – първото посвещение, чрез което бе демонстриран Христос – Иисус детето демонстрира Христос в градацията на посвещенията!

След ангелската песен идва овчарят. Той е смирението и водачът, добродушието и всеотдайността. Той е онзи, който трябва да гради дом и смело да понесе буря и градобитнина; онзи, който трябва да пази не само собствения си дом, а и жертвено да брани социална даденост, родина, историческо битие. Затова Христос каза: Аз съм добрият пастир, Който дава душата Си откуп за стадото. А за този, който не може да се пожертва за другия, Той рече: Нека мъртвите погребват своите мъртъвци, защото мъртвият си търси мъртъвци, за да си свърши работата на мъртъв.

И най-после – носим ли в себе си мъдростта, носим ли тримата влъхви? Носим ги! Те се събират в един израз – причинността за битие. Нашето чувство, нашият ум и нашата воля трябва да станат единство. Тримата влъхви отидоха да отдадат своята почит, поднасяйки земното, за да бъде оплодено за висша мъдрост! Тогава мъдростта беше светлина в пътя и не можеше да се каже още, че тя ще бъде духовна вълна. Ето колко уточнено Еволюцията и планетните сили, колко отговорно служителите на Небето са знаели кога какво да поднесат! (Това трябва да притежаваме – мярка на дара!) Влъхвите – вавилонските маги, имаха един голям дар – озарението да видят Витлеемската звезда! Никой друг не я видя – нито магьосниците, нито гадателите на Иудея, събрани около Ирод.

Рождеството – първото посвещение, е открехната врата, за да се тръгне и към храма на Кръщението. Започва се с потребното бягство от своя дом, за да отидем в едно друго училище. Отлъчени от майчината гръд, ние се напътваме към Египет, т.е. към великото учение. Когато още не сме достатъчни на себе си, идват и социалното, и духовното училище – идва обучението, от което трябва да се върнем мъже. А няма по-достойно название от това да бъде човек мъжествен. Именно тогава ще дойде и Великото кръщение!

С Кръщението ще се умием във водата – в астралния образ на светлината. Първичната човечност трябва да бъде благословена и осенена – тогава получаваме прозрението на вековете, предназначението на волята и служението на света. Колкото и скромно да е битието на един човек, дори и едностранична да е историята му, там може да има само един ред и той е достатъчен, че е изпълнена воля божествена и дело човешко. Затова в древните храмове стоеше изразът: „Познай себе си и ще познаеш боговете.“ Не е нужна многостранична история на битието на човека, за да бъде това, което Пилат рече само на Христос: Ecce Homo – Ето Човека!

При Кръщението благоволението на Небето Му прати своето велико послание – Това е Моят възлюбен Син, над Когото е Моето благоволение, Него слушайте! Когато чуете този глас, вашата история е написана и вашето дело е Божие. Него слушайте! – чуйте този глас! Може би очите още не могат да видят Сина Божий; може би слухът още не долавя божествената лира, но гласа на съвестта и Бога у нас всеки може да чуе. „Моят възлюбен Син“ – това е велико посвещение, път, който е отворен! А Бог във всеки вижда Себе Си и го чака в развитието му. Дори онзи, който противоречи или негодува, който иска да отрече Бог, не може да Го оскърби.

След това ще дойде Изкушението – „Иди, Сине Мой, в пустинята и дай отговор на големите изкушения. Дай отговор на света, че не само с хляб се живее, а и със Словото Божие; че чудото не е израз на вярата в Бога; че властта не е Бог, а чрез Бог може да бъде управлявана!“ Разбира се, това не бива да бъде основание за безотговорност или порицание към онези, които са родени да водят държава. Те носят отговорност за социалното поведение и трябва да създават благоденствие, защото администраторът, както духовникът, е дете на божието изпълнение.

След тази йерархия на възможностите: да има Рождеството, да получи Кръщението и да устои на Изкушението, човекът ще се качи на Планината, за да каже великата си изповед – посланието на Блаженствата. Христовата проповед на Планината е върховното служение за целокупна отговорност! В нея е казано: Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога; блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии. Каква йерархия, колко уточнена морална градация! Тези, които виждат Бога, не са още синове Божии. Но Христос каза: Моя мир ви давам – защото е не само син, Той е Синовност в Бога!

Проповедта ще бъде последвана от Преображението на планината Тавор. За първи път в света – пред очите човешки, пред апостолското кредо (люшкало се в съмнения) – Той ще покаже Светлина неръкотворна в ръкотворния Си храм. След това пита своите ученици: „Вие за кого Ме мислите? – Ти си Христос, Синът на Живия Бог.“ (Матей 16:15-16). Тогава ще им каже да мълчат, да не казват, защото има още дела да извърши и те не трябва да се съблазнят заради Него. Учениците Му трябваше да понесат Голготския път и да не Го упрекнат (както лошият разбойник), че е Синът Божий, а не може да се освободи от кръста. Но защо не се спаси? Защото, както каза: Аз трябва да изпълня волята на Отца Си, а вие мислите не за това, що е Божие, а за онова, що е човешко. И в Гетсиманската градина Иисус получи не само изпитание, а и просветление: „Нека бъде не Моята воля, а Твоята.“ (Лука 22:42). Така Той даде на човека правото да се надмогне в страданието и да предостави на своя Бог великото решение – защото нито една клетка от плътта ни, нито една вибрация от чувствеността ни, нито слог от мисловността ни не трябва да смутят целостта на всеотдаянието, за да може жертвата ни да бъде смирението на голямата благодат.

Ето още каква тайна Христос разкри на Своите ученици: „Аз обаче ви казвам истината: за вас е по-добре Аз да си замина; защото, ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас; ако ли замина, ще ви Го пратя; и Той, като дойде, ще изобличи света за грях, за правда и за съд: за грях, че не вярват в Мене; за правда, че Аз отивам при Отца Си, и няма вече да Ме видите; а за съд, че князът на тоя свят е осъден.“ (Иоан 16:7-11).

Така се изграждаха стъпалата, така се казваха големи истини, така се откриваха пътища за съвършенство. Учението на Любовта се проповядваше не като философия, не като нравствена градация, а като духовна вълна, която можеше да направи своя кръг: Обичайте враговете си, благославяйте тези, които ви проклинат! Той беше казал в блаженствата Си: Блажени сте вие, когато заради Мене ви похулят и изгонят. Това бяха големи уроци, които имаха социална приложимост. Някой ще възрази: ето вековете отминават и не виждаме светът да е Негов. Не – светът е Негов с будността, че има Учението Му! Човекът не е още Христов, защото е в развитие – един бог в развитие, който знае какво е казал неговият Христос: да обича врага си!

Кога човек ще осъществи Любовта е въпрос на еволюция! И митологичното съзнание, и учението за Правдата бяха дадени преди хилядолетия. Митологичните божества бяха безсмъртни, но вършеха земни дела, а човекът, на когото бе речено, че стана бог, щом знае що е добро и зло, слезе на земята да върши божии дела заради своето съвършенство. А Христос събра в същността Си всичко и го показа чрез пътя Голготски – великия двубой между Дух и Материя. Когато победи материята, Той демонстрира Възкресението. Одухотворената материя беше пръсната и щом Му бе потребна, Той я събра.

Възкресението е неоспорима истина не само като догмат в религията. Бъднините ще ни откриват реалността на догмите. (Оспорвана беше тезата, че има томос и хилядолетия беше наричан атом. Но ето че томосът вече е една доказана реалност. Реализирахме и вълшебните килимчета на въображението – като ракети, които ни отнесоха на Луната.)

  • Религиите са духовни реалности, които чакат своето материализиране, защото усвоената материя ще бъде управлявана!

Човечеството ще дойде до вътрешното откритие, че Възкресението е една реална възможност. Иисус чрез благодатта на Христос като духовна вълна даде на света идеята за Възкресение и в едно ново пришествие трябва всеки да се научи да възкръсва. Религията никога не ни е лишила от личен дух. И в Евангелието, в притчата за бедния Лазар, виждаме, че след смъртта си богаташът моли Авраам да прати Лазар да каже на неговите братя, че не трябва повече да грешат[12]. Макар че християнската църква не приема тезата за прераждането, а за възкресение, това е една идея за отиване и връщане!

На Великия ден на Възкресението Си Иисус Христос каза на Мария: „Не се допирай до Мене, защото още не съм възлязъл при Отца Си; но иди при братята Ми и им кажи: възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, и при Моя Бог и при вашия Бог.“ (Иоан 20:17). Още тогава, в деня на Своето Възкресение, Той дава обетност пред учениците Си, че отива при Своя и при техния Бог. Забележете, Иисус няма Отец само за Себе Си, Той има Отец за всички! Тогава последователите Му имаха Саваот, но още нямаха Този Бог, за Който Той беше рекъл: Аз и Отец едно сме. Няма в света по-оптимистична идея; няма по-вярно духовно роднинство – Човек, Учител, Бог!

Актът на Възкресението е извършен, но онова, което е ден на бъдещето, което е нова йерархия, което е нашето битие в следващата култура, е Възнесението! Възнесението е нов път! Възкресението е живяна тайна и затова казвам, че пътят вече не е Голготски, а Господен. Не е вече достатъчно да кажем: Господи, прости им, те не знаят що вършат, а „Научи ни на Възкресение“. Но защо Той беше повелил на онези, които отидоха да Го миропомажат и които първи Го видяха с очите си вън от гроба, Не се докосвайте до Мене? Когато Иисус влезе в една видима субстанция, каквато демонстрира пред тях, естествено е, че тази енергия, която Той излъчва, не е равна на енергията, която е излъчвал чрез физическото Си тяло. Факт е, че енергията на екстрасенса, колкото и да е несравнима с Неговата, променя състоянието. Тогава какво би станало, ако се докосне до Него един човек със своята първична материя, макар и имащ всеотдайна любов! Той дори като слово не можеше да им каже всичко – „Имам още много да ви говоря; ала сега не можете го понесе“. (Иоан 16:12). Може да се каже на един човек: „Стани!“ (както Христос рече: Талита куми!), и той да стане, но една дума може и да убие.

Възнесението осъществява присъствието ни в Богапри Моя Отец и при Вашия Отец! Това е смисълът на акта на Възнесението, за който много малко е казано в християнската църква. Преди него има един период от четиридесет дни на съществувание на Христос на Земята. В кое поле е пребивавал, колко реален е бил, за да каже: Тома, дай си ръката, за да бръкнеш в раните Ми, щом си толкова неверен, и така да освободи невярващото човечество от „око да види, ръка да пипне“! (Вярвам, Господи! – да, но блажен е, който е повярвал, преди да види.) За това битие на Христос също така оскъдно е посочено в теологията. Много малко се споменава как живя четиридесет дни Господ тук, за да търсим как Той живя четиридесет дни в пустинята, и така да видим тази дъга на Небето с цялото `и многоцветие. Не е достатъчно да се отбележи, че по пътя за Емаус среща двама от учениците Си, които не могат да Го познаят. Разбират, че е Той чак когато преломява хляба, за да им даде. Има един хляб, който трябва така да разчупим, че да ни познае светът като Христови, защото Христос само по един начин може да къса хляба – Ето този хляб е Моето тяло, ето тази чаша вино е Моята кръв. Това е хлябът на Живота, а виното – Новият завет. Който знае по този начин да къса хляба на живота, той дава причастие на дошлия на трапезата.

Така тези четиридесет дни са велика тайна на присъствие на Христос между Небе и Земя, между Бог и човек, за да направи пътеката за Възнесението. Христос от своето отвъдно, но не още Божие царство споходи всички апостоли и им даде нови уроци. Когато Той освободи учениците Си от рибарските мрежи, им рече: Елате да ви науча как да ловите човеци, но след Възкресението Му те още не знаеха как, още хвърляха мрежите в безрибни води. Затова им каза: Аз ще ви пратя Утешителя и Той ще ви спомни. Тогава именно те тръгват да осъществяват повелята Идете и кръщавайте в името на Отца и Сина, и Светия Дух. Те не знаеха как да ловят риба, но едва измъкнаха мрежата, когато Христос им показа къде да я хвърлят.

При акта на Възнесението, описан в „Деяния на светите апостоли“, глава 1, последните напътствени думи на Христос към Неговите ученици са:

  • 7. Не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец е положил в Своя власт;
  • 8. но ще приемете сила, кога слезе върху ви Дух Светий; и ще Ми бъдете свидетели в Иерусалим и в цяла Иудея и Самария, и дори до край-земя.
  • 9. И като рече това, както Го те гледаха, Той се подигна, и облак Го подзе изпред очите им.
  • 10. И докле гледаха към небето, когато се Той възнасяше, ето, застанаха пред тях двама мъже в бели дрехи
  • 11. и рекоха: мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето.
  • 12. Тогава те се върнаха в Иерусалим от планината, наречена Елеон, която се намира близо до Иерусалим, колкото един съботен път.

Ето реалното Възнесение пред очите на учениците Му. Те го видяха, но трябваше да го направят вътре в себе си. Мария видя Възкресението и отиде да го проповядва, но възкръсна ли; учениците видяха Възнесението и получиха благодатта на Духа Светий – възнесоха ли се?!

Възнесението е бъдещата духовност на човека. Иисус Христос демонстрира йерархията на посвещенията, които трябва да изминем, за да създадем религия на Правдата, религия на Любовта и нека не спираме дотук, за да създадем религия на Мъдростта и после – религия на Истината, за да седнем отдясно на Отца. Затова Той рече: Аз трябва да се възнеса и да седна отдясно на Отца Ми. Непосредствено след Неговото Възнесение дякон Стефан, първата принесена Христова жертва, има реална и духовна образна картина за възнеслия се Христос и потвърждение, че той е седнал отдясно на Отца. Когато хвърлят камъни, за да го убият, „Стефан, изпълнен с Дух Светий, като погледна към небето, видя славата Божия и Иисуса да стои отдясно на Бога, и каза: ето, виждам небесата отворени и Сина Човечески да стои отдясно на Бога.“ (Деяния 7:55-56). Отдясно – затова с дясната ръка се носи жезълът на пълновластието, затова десница издигаме в името на кръста.

Дясно и ляво, добро и зло – плюс-минус енергиите у нас ще ни помагат в развитието – двубоят е безспорен. И в личния ни свят, и в социалната действителност, и в историческата пътека има това раздвоение. Неговата благодат се крие в идеята за еволюция. Затова сме казали: Няма зло, има нееволюирало добро.

Светът трябва да се избави вече от ласката на себичността! Нуждата от себе си беше най-добре изразена със световната храмова истина „Познай себе си и ще познаеш света и боговете.“ Но ако това стане себичност, ако нямаме обич, ако не дадем признание за божественост в другия, ние боледуваме.

Възнесението е потвърдено и в Никео-Цариградския Символ на вярата. Там в чл. 6 е казано: „И възлезе на небесата и седи отдясно на Отца.“ Именно възземането и сядането отдясно на Бога, направи т. нар. Втора ипостас в единосъщие. В Старозаветието се казва: Всички сте синове Божии, но само в Светото евангелие се говори за Синовност, която е единосъщие. Това даде Христос и с учението за Възнесението и идеята за връщането Си смъкна онзи воденичен камък, който тегнеше над човечеството – тезата за грехопадението. И християнинът, свободен вече в своето отговорно служение, получил знание чрез Утешителя (Третата ипостас), има Троица Единосъщная. А Единосъщието е право на осенение, което е повече от пророчество – то е право на Синовност за всеки човек! Ето тайната, която Възнесението е оставило на християнската църква и на нейните пасоми в пътя за осъществяване на Христовото учение тук на земята; това е и надеждната радост, придружена с изпълнение волята на Отца за връщане на Този, Който, както Го гледате да се възнася на небето, по същия начин ще Го видите, че слиза. А след като възкръсна и се възнесе, Той прати осенение на учениците Си чрез Дух Светий, за да спомни какво им е казал.

Фактически двата големи християнски празника – Възкресението и Възнесението, имат точно тази закрила: щедрата ръка на духовността да напомни на човека, че той е дете на Бога и трябва даровете му да бъдат божии. А кой е Божият дар към човека? Обичай врага си, за да можеш в него себе си да развиеш! Ние трябва да признаем еволюцията, за да се простим в отсрещния. Тогава ще разберем защо четиридесет дни Той присъстваше между Небе и Земя; тогава ще разберем защо Възнесението става пред очите на човека и защо трябваше да се демонстрира пред двама мъже в бели дрехи. На Разпятието имаше двама разбойника – добрият и лошият. Тук има двама мъже в бели дрехи.

  • Възнесението е свобода от отрицанието. То е великото примирение между плът и Дух.

Затова и двамата мъже са в бели дрехи. Ето какво подсказа Възнесението на човека, а чаканата духовност му дава основание да го осъществи. Великото оплождащо начало – Духът, и утробната майка – Материята, трябва във взаимността на оплодената еволюция да станат два бели ангела. Затова материята не може да бъде отричана, тя трябва да застане до Духа и Духът да изпее нейната песен „Възкресни!“

В тази взаимност е необходимо да видим Възнесението. Другото е празник, в който ще се направи кандилното служение, ще се прочетат текстовете от Евангелието. Но какво е потребно за нашето възнесение? Духът да оплоди утробата на материята и тя да стане белият ангел на единството! Тогава облак няма да скрие собственото ни възнесение. Облакът скри Възнесението, защото очите ни още не можеха да видят престола на Отца. Но дякон Стефан – онзи, който излезе от своята материя в жертва за Христос – видя. Това не значи да извикаме камъни върху себе си, щом искаме да видим мястото на Христос, но като мистериален акт, като вътрешна битва, като отстоявана теза в Негово име можем всяко денонощие да виждаме свободен от облаци своя Бог. Тогава бих казал, че Мъдростта е победила, т.е. Правдата е отстъпила на Любовта, а Любовта, която прощава, е станала поучителна Мъдрост. След това Мъдростта, която отваря зрението, ще доведе до Истината, защото Само Истината ще ви направи свободни, каза Христос.

Нека с това като рояк от нови мисли, като рояк от нови желания да оставим в кошера си будност, за да се роди нова царица, която да наруши кошерното ни битие. Новите царици правят нови рояци. Такава царица на Духа беше Христос – от Старозаветието създаде нова религия, която нарекохме Християнство. Трябват раждащи, трябват криле, трябва пространство, трябва сила, която да ни повдигне и да се възнесем. Но можем ли първо да възкръснем от своята лична гробница – нашето тяло; осветили ли сме тази Адамова плът; будно ли е диханието на Бога в нея, за да можем да кажем: Аз съм Възкресението; Аз съм Вечният Живот и който вярва в Мене, няма да умре?! Това не са приказки, нито фантазии на болен, както са наричали Иисус Христос тогава, защото и след хиляди години Той е от милиарди изповядан. Можем да грешим в ума си за почитанието, но не можем да грешим в душата си за път с Него.

  • Възнесението е път с Господа към Царството на Отца ни; Възнесението е речено слово в изпълнението на Аз и Отец едно сме!

Когато Христос каза: Там има много жилища и Аз отивам да ги приготвя, трябва да видим за кое жилище сме направили годна душата си. (Не е вярно, че съдниците са само вън от нас – нашата съвест е по-голям съдник от всяко обществено или църковно съдилище.)

И така, най-голямото богатство, което Христос остави на човечеството, са идеите за Възкресението и Възнесението. Именно идеята за Възнесението даде на апостолите опорност във вярата за присъствие не в царството на сенките, а там, където има Небе, там, където е поселението на божествата.

Нека Възнесението стане тържество на всекидневието ни!

 

Ваклуш

 

Мъдростта е знакът на Светлината!

Мъдростта осенява плътта, а осветеното не може да страда!

 

[12] Вж. Лука 16:19-31.

НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993