Зареждам...
Върху Агни Йога (5/1995)

Върху Агни Йога

Огънят е утробата на мисълта!

  • 32. Международното правителство никога не е отричало своето съществуване. То не се открива с манифести, а с действия, които не са пропуснати дори от официалната история. Може да се посочат факти от Френската и Руската революция, а също и от англо-руските и англо-индийските отношения, когато една самостоятелна ръка отвън е изменяла хода на събитията. Правителството не скрива съществуването на свои посланици в различните държави. Тези хора никога не са се крили. Те са посещавали правителствата и са били забелязвани от много хора. Литературата пази техните имена, украсени от фантазията на съвременниците. Международното правителство изпраща не тайни общества, от които тъй много се боят правителствата, а явни лица. Всяка фалшива дейност е противна на международните задачи. Обединението на народите, справедливото възнаграждение на творческия труд, а също израстването на съзнанието се поощряват от Международното правителство с най-сериозни мерки. И ако можехме да проследим мероприятията на Правителството, то никой не би го обвинил в бездействие. Фактът за съществуването му нееднократно е достигал до съзнанието на човечеството под различни наименования.
  • Всеки народ бива избран само един път. Пратеник идва само веднъж в столетието – това е законът на Архатите. Проявите на Международното правителство вървят паралелно с хода на световната еволюция, защото в основата им стоят точни математически закони. Това не е лично желание, а неизбежност на законите, които управляват материалния свят. Не „искам“, а „знам“. И затова решението не може да бъде променено от нищо.
  • Планината може да се изкачи и от север, и от юг, но самото изкачване не може да се отмени.

В този параграф виждаме няколко пласта, свързани помежду си, защото всичко извира от едно място. Има един висш орган от Посветени, които ръководят еволюцията на планетата ни, т. нар. Международно правителство. Терминът Международно правителство се употребява най-вече от Теософското общество, но и други тайни общества приемат съществуването му. И в Откровението на Иоан е казано, че двадесет и четири старци стоят край трона на Бога и несъмнено не само пеят възхвали, а и ръководят еволюцията на човечеството. Знае се в една планетна верига какво трябва да се осъществи и затова съществуват закони на необходимостта, математически уточнени до непроменяемост. Именно те дават основание вложеният план да бъде осъществяван.

Ясно е, че промени настъпват. Една основна промяна се налага, когато даден план трябва да достигне известни ценности – било в социалната сфера, било в нравственото поле, било в чисто духовното като религиозна потреба, но закъснява с реализацията си. Тогава се осъществява интервенция, която най-добре проличава в социалния живот, в т. нар. революции.

Революциите са един некласически път за промени. Там, където еволюцията започва да се консервира в някои ядра на социалното развитие или се калцира идеята за промяна, (което прави развитието много бавно), а не се вижда идеята за реформация като един междинен и по-приемлив път, се упражнява волята на революцията. Тя не винаги е потребна, но факт е, че се употребява и тогава най-вече проличава загрижеността на Правителството.

В мирната или реформаторската пътека пратеникът на Международното правителство може незабелязано да работи. Но ако ексцесията носи опасност да се мине позволеното, е наложително пратеникът да канализира революцията, за да не се потвърждава това, което социологията отбелязва – че гениите раждат революциите, а простолюдието ги осъществява. За да се изведе след това голямата мисъл, която немският драматург Георг Бюхнер каза: „Революцията е като Сатурн – изяждa децата си.“ Доброто намерение промяната да не се извършва в определени рамки може да изпусне юздата и да надделее инстинктът. Тогава революцията преминава в ексцесия, в жестокост. Затова е наложително Всемирното правителство да праща свои отговорни братя за обуздаване, за потушаване на обратния знак – жестокостта да не вземе връх над необходимостта от промяна. Така Сен Жермен съпътства Френската революция, Ракоци – Унгарската...

Революцията носи и една пробуда за чувство на отговорност в по-нисшата прослойка, която винаги негодува срещу властващите. На преден план в управлението излизат онези, които недоволстват, за да израсне в тях дървото на отговорността, та да знаят, когато говорят за властта.

Ето как трябва да се разбира ръководството на Международното правителство в еволюцията и планетните ексцесии.

„Правителството не скрива съществуването на свои посланици...“ Разбира се, дори да натрапим на някого в очите логиката на едно историческо събитие, той пак няма да я усвои, ако му липсва усет. А онзи, който го има, и сляп да бъде, като Омир ще напише песен за олимпийските богове. Тези пратеници, очертали имената си в историята, биват облечени в митичност. А и без да е пратеник онзи, който трудно се вмества в размера на общото мислене, се счита за луд, фантазьор или герой. Какво остава пък за голямата личност, която в една революция прокарва канали, за да извърши своето предназначение!

Всеки народ бива избран само един път.“ Смисълът е, че всеки народ като манифестация на историческия дух носи в духовното си ядро нещо, с което общият еволюционен поток трябва да бъде обогатен. Един народ може да даде принос в чистото изкуство, друг – в лъча на философията, трети – в административния лъч, четвърти – в религиозния. Там пратеникът, понякога с отклонение от религиозното битие на народа, може да внесе една възбуда (макар в начало като оценка да се каже, че е отрицание на официалното мислене), да коригира било метафизичния, било моралния или приложно-ритуалния статут. (Например Патриарх Евтимий като изповедник на исихазма забранява курбаните в България.)

„Пратеник идва само веднъж в столетието – това е законът на Архатите“. Разбира се, не всичко има трайност сто години, защото законите са от различно естество. Едно етично правило е морален закон и има една трайност, за разлика от един публичен закон, който е материален.

„Това не е лично желание, а неизбежност на законите, които управляват материалния свят.“ Христос рече: Дойдох да изпълня закона и пророците, но ги отрече. И каза още: Оставете мъртвите да погребват своите мъртъвци. Има закони, които са мъртви вече, и няма нужда човек да ги потвърждава, нито пък да ги храни с енергия, защото те са в стабилност. А стабилността не е най-добрият начин за еволюция. Законът може да ограничи, а необходимостта е, която направлява промяната. Българите имат точния израз, че промяна става „ради закона“, поради нужда. Законът се е родил от една нужда, но след това се изменя, поради друга, нова потреба. Иначе не би било живот, а мъртвило.

Не „искам“, а „знам“. Едно от основните правила в Агни Йога е развиващият се никога да не казва „реших“, защото е възможно да не може да изпълни решението. Винаги трябва да се сложи възможността. Не „реших“ – а „предполагам“; не „искам“ – а „зная“. Никога „реших“, защото това, което решите, е вече клетвена обвързаност в тенденцията за изпълнение. И тогава, когато не може да бъде изпълнено, фактически сте клетвонарушители. И Христос каза: Не се кълнете! Човек без да познава целостта не може да се обвърже клетвено и да понесе отговорност.

„Планината може да се изкачи и от север, и от юг, но самото изкачване не може да се отмени.“ Сизиф ще изкачва планината – независимо дали от северната `и страна, или от южната, но самото възлизане не може да се отмени. Еволюцията, законите, които ни управляват, ни тикат. Ще се изкачва планината! Трудът на Сизиф не е в безсмислието, а в липсата на отчаяние.

  • 33. Явленията, в които взехте участие, изискваха спокойствие, но освен спокойствие беше нужно и известно напрежение. Това условие представлява напрягане на енергията по закона на помпата. Затова по-правилно е да се каже, че при тия феномени е нужно съсредоточено спокойствие.

Елена Блаватска казва, че трябва да сме победили безпокойството си, да сме се овладели, когато искаме да се съсредоточим и да получим нещо. И добавя, че на това са учили старите Учители.

Самото желание да бъдем съсредоточени е вече една форма на нарушаване на спокойствието. Никога не могат да бъдат така равностойни ляво и дясно, желание и мисъл, тенденция и минало, за да се осъществи спокойствието. А като потребност трябва да имаме и известно напрежение.

„Това условие представлява напрягане на енергията по закона на помпата.“ Една река може да напои до равнището си, но ако над него искаме да полеем друга местност, трябва да сложим помпа, т.е. да нагнетим с друга тяга. Така благодатността може да напои по-горните пластове на нашия живот. Но, за да се роди напрежение, трябва да се вложи енергия. А това значи, че дори да сме успели да овладеем своите желания, със същата сила не можем да внесем спокойствие и в мисълта си. Ще трябва едно ново напрежение, една нова тяга да вложим, за да изнесем благодатните води на спокойствието да поливат по-висшите ни светове.

Ето защо се казва, че „е нужно съсредоточено спокойствие“. Спокойствието се извежда от царството на желанията – съсредоточено отправено в мисловния свят. Не може с едно и също поведение на овладяване от най-нисшето да се изкачим до най-висшето – трябва да сменяме пулсацията на енергията!

 

Ваклуш

Идеята за Логоса е идея за динамиката!

Бог сътвори света, Логосът дава идеята за изграждане на човека!

 

НУР 2019
НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993