Зареждам...
Слово върху Посланието (5/1995)

Слово върху Посланието

Неговото повеление е благодат, Неговата благодат е озарение!

Деца на Деня, и тази година имаме благодатта да приемем излива на Планетния Логос за служение и идея за живот, защото бъдещето ни вика! Ние вече извървяхме един дълъг път и имаме основание да бъдем радостни. Но не е достатъчно само да си сложим огърлието на радостта, че лодката ни е в реката на Мъдростта. Потребно е и правото, с което Небето ни награди – правото да бъдем величави в служението на новото, което светът трябва да приеме, за да извърши и ново богослужение.

Богоречието казва за вековете, че човекът е един бог в развитие и точно тези, които с достойнство ще му служат в неговата еволюция, са Деца на Деня. Осъществяването на Единството е привилегия само на човека, защото само той има Диханието на Отца – ангелите и другите небесни сили го нямат. Затова присъстваме в Неговия дом – в Мировия дом на Планетния Логос, Който съзва Своите чеда да получат това, за което вековете са копнели. Посветените мъже и Войнството на Любовта трябваше да приемат своите тръгнали братя – Децата на Деня, за да чуят пред канделабрите на Мъдростта Посланието за тази година, да чуят света на бъдещето. А ние сме носителите на бъдещето!

Ние имаме белега на повикания, имаме идея за достойно служение и величаво поведение – да ходим Пътя на Мъдростта, който е знание, а не само прощение, който е – Научи ме да зная; научи ме да бъда! Това оставя в душите ни Планетният Логос в продължение на няколко години. Неговото повеление е благодат, Неговата благодат е озарение! Той извиква у нас потребата за знание и присъствие: Вие сте хлябът на Мъдростта – дайте го на света! Вие сте дом Господен, обител на съхранението – приютете света! На Път сте, не събирайте трохите на миналото! Вълната на Мъдростта е дадената благодатна воля на бъдещето! Бъдете неотречни от своя обет: Мъдростта-живот! След това Той казва: Поискайте свобода от ограничение в жертвата, свобода от страх за принадлежност, свобода от зломислие и върнато минало; поискайте житейски олтар, живяна радост на изпълнен дълг, послушание, което освобождава от себичност; поискайте да се познаете в другия, за да изградите Всемирното братство! Докато в другия не познаем себе си, не можем да сградим Мирово братство. Братство имаме и когато от една майчина утроба идваме, когато се познаваме чрез кръвта, но братството като Всемирна даденост се ражда от утробата на Космичността, където душите се опознават за единство и път. Поискайте тази Всемирност!

Излезте от скинията на надеждата и влезте в храма на обричането! Скинията е необходима, когато трябва да се мине пустинята на желанията; когато човешката душа е ненаситна в копнежа си и трябва да разпъне своя антиминс, за да направи молитва към Всевишния, без да играе хоро около Златния телец (който и сега е най-съблазнителното служение на човечеството). Излезте от скинията, отворен е един нов храм, там всеки ще намери своя олтар, мъдрецът – своя трон, служителят – своя жезъл. Но там няма големи и малки, а служение, което не чака награда. Пътникът на Мъдростта тръгва от личния дом към Мирово служение; тръгва да потърси своя собствен зодиакален знак в хармония с космическия хороскоп и в отговорност да изпълни дълга си към Учението! Това е идете и кръщавайте по света, и затова Христос изрича, че Неговото бреме е леко, защото радост е да се изпълни дългът; свобода е да няма себичност и зломислие. Не гордостта да ти каже, че си унижен, ако измиеш краката на „слугите“. Христос демонстрира това – не може да бъде унижен великият! А когато благославяме тези, които ни клеветят, ние смекчаваме и освобождаваме жестокостта на мисленето, което те носят. Каква свобода е за един зломисленик да изгорят в огъня част от нечистите му мисли! Утрешния ден на Мъдростта е свобода от зломислие, защото Мъдростта е светлина и всяка отсянка на черното личи.

Мина се вече през степените на посвещение – през Децата на Слънцето, Синовете на служението, Посветените мъже, Войнството на Любовта. Всичко това ще видим в собственото си съзнание като част от душата и плътта ни. Свобода от страх за принадлежност – това отстояваме в продължение на години! Години наред Посланията стоят в съзнанието ни и малко по малко стават плът от плътта ни, дух от духа ни, жертва от жертвата ни. Всяко войнство – от Вълната на Правдата до Празника на Мъдростта, е изпълнило своя дълг. Но дългът само не е достатъчен – потребно е прозрение, защото дългът ограничава, а прозрението е безпространствено! Прозрението е будността на Мъдростта! Ето защо миналата година повелята беше Мъдростта да бъде направена живот. Отчет не е потребен – всеки в своя сеизмограф знае, че годината ни беше толкоз плодна, че понякога уморените ръце не можеха да приберат плода.

  • Новата йерархия Деца на Деня, е най-обилният плод на Дървото на Мъдростта – трето дърво в Небесните селения, което влиза в жизнения път на човечеството.

Някога нашите предци, нашите вътрешни съзнания яли от Дървото на знанието. Те били прокудени (в добрия смисъл на думата) от Рая, защото трябвало от плътта да изградят храм, да вдигнат олтар и да направят служение. След това им се посочва Дървото на безсмъртието – Дървото на живота, което се брани от ангели с огнени мечове. Христос казва: Аз съм Пътят, Истината и Животът. Значи трябва да извървим този Път, трябва да усвоим и приложим Истината и чак тогава ще ядем от плода на Вечността. Ето защо неотречността в обета Мъдростта-живот, трябва да ни накара да се видим в Мировата същност, в дълг към Учението на Мъдростта. То е битието ни! Това, което като живот правим, ни дава основание да твърдим, че ще изпълним дълга си към Мировото Учение. Ще направим Учението житейска съдба!

Знаем вече, че пътят се ходи като просветление, защото напътилият се към върха, се освобождава от ограниченото зрение; разбрахме, че знанието се живее като откровение (колкото и зловещо да се твърди, че получихме наказание), защото то е основният тон в песента на Еволюцията – да се знае що е добро и зло. И не може човекът да се оправдава, че не му стига времето, че е минало времето, че чака да дойде времето; не трябва да блуждае между минало и бъдеще – да се бави, като събира трохите на миналото или да изпреварва, преди да е направил достатъчно за Мъдростта днес. Отговорната святост и историческото бдение ни зоват!

Какво значи святост? Не определеното, което написва Пилат, не фиксираното олтарно моление, а вдъхновената пробудност и сила, които може за някого да бъдат еретизъм. Иисус Христос извършва святост, а Го наричат еретик, казва: Аз и Отец едно сме!, и Го осъждат като богохулник. Идеята за път и свобода – ето кое е отговорна святост и историческо бдение!

Ведно с волята на светостта, с щедростта на Планетния Логос и със смирението човешко искаме да ни се дадат и да изпълним три желания. Първото:

  • Дай ни прозрение за свобода от онова, което ни далечи да Те познаем и живеем.

Ако някой не може да познае Мъдростта, която Планетният Логос ни дарява, той не може и да Го познае. И не е достатъчно само нещо да се познае, а трябва да го живеем, да го усвояваме. Затова казвам, че Бог не се доказва, а се живее! Познанието се свидетелства от това, че Бог рече: Те станаха като нас богове, да знаят що е добро и зло, но не са Го живели, защото плътта, до която е доведено тяхното развитие, не може да намери хармонична цялост с Него! Затова е скрито Дървото на живота и го бранят ангелите, докато Дървото на знанието не е пазено. Сега трябва да сложим в градината на своя живот Дървото на проницанието, т.е. на Мъдростта, но Дървото на живота още се брани, защото то е целостта. Едни доказват Бога с ума си, други с вярата си, но не са Го живели. Животът е цялостен, той е отречена смърт! (Така че няма кой да ни уплаши, че ще умрем, ако ядем от плода на знанието.) Най-висшето, което дава Творецът на детето Си и разбира се, най-трудния път, е потребата от Свобода, за да се познаем и да Го живеем!

Така изкачваме години наред стъпалата на Храма на знанието, прераствало от еволюционната противоречивост добро и зло в интуитивната цялост на прозрението, наречено мъдрост. А тя, Мъдростта, като път на знайност ще ни даде дързостта без внесения страх в хилядолетната история на душата да духнем свещта на грехопадението!

Затова второто искане е:

  • Научи ни на дързост, та без страх и без тъга да духнем свещта на грехопадението като приложено насилие.

Духнете тази свещ! Достатъчно грехопадението три-четири хиляди години е оверижвало пътя на човека като божество. Светът трябва да се освободи както от това наложено насилие, така и от играта на фантазията там, където не го изповядват. Ето един от големите проблеми, които всеки от нас, във всеки ден на започналата година трябва стъпка по стъпка да решава. Свобода от страх и от тъга! Навикът да се носи верига може дори да събуди тъга у онзи, който е навикнал в примирението си да е грешен. А Христос иска да направи грешния праведник. Навикът да си грешен е този, който прави застоя, както е казано и в Агни Йога. Или както пише в Светото Евангелие – трябва да излезем от водата, от астрала си, за да видим отворено небе и да чуем един глас: Това е Моят възлюбен, над Когото е Моето благоволение! Тогава идва и великият урок – свобода от идеята за жестокото иго. Щом носим Бог в себе си, няма иго на жестокостта: Вземете Моето иго върху себе си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце! Ето идея за извоюване на свобода, която ще ни научи да Го познаем и да Го живеем!

И третото искане е:

  • Дай ни ключа на знанието и пътя на Мъдростта, които ни водят чрез Тебе до Вечния!

Ако човек спре само в себе си, той ще се калцира. Еволюцията дава възможност боговете да си отидат (събра ги в музеите) и да остане само Бог. Орфей казва ясно в пътя на духовната еволюция: Аз умирам, боговете живеят, но ние ще кажем: боговете умират, да живее Бог; да живее еволюиращият човек, който е утрешният осъществен бог. Това не е богохулство. Богохулство е човекът да живее в страх, че Този, Който го е сътворил, не го обича и го наказва. Човек сам си е създал упрек и търси начин да се освободи. А вековете дават формулата: Познай себе си и ще познаеш Вселената и боговете! Ето свобода от упрека. Свобода е и Христовото Обичай врага си! и това, което казва Мъдростта: Научи ме да зная, за да Те осъществя!

Безспорно тайната, която Планетният Логос излива в Своята благодатна обич към човека, трябва да се съчетае с онова, което е неотречно в пътя ни в хилядолетията, защото то е било наше вдъхновение в еволюцията. Този, който няма вдъхновение, не може да прави развитие. Той само на един пристан ще стои. А смелият – онзи, който има копнеж и вдъхновение за отсрещен бряг или за дълъг път, осъществява еволюция. Ето защо Посланието се съчетава със Светото Евангелие, с онова, което великият Син на човечеството и Син Божий дава.

Ведно с това са посочени и четири параграфа от „Агни Йога“, за да може да се образува великият триъгълник – Светото Евангелие, Агни Йога, Учението на Мъдростта и в това съчетание да видим гъвкавата, вечна змия, символ на Мъдростта (Бъдете мъдри като змията и кротки като гълъба – казва Христос). Ето как всеки в своята потреба за личен живот, за семейна взаимност, за социална отговорност и историческо служение става съучастник на Мировото живеене.

Така ще вървим към един момент, когато благоволението е изречено, когато трябва да замълчим, за да ни запита някой, който се ражда у нас и освобождава довчерашния: „Ти ли си Син на Живия Бог?“ Това е моментът на освободения, носещ с лекота бремето; този път трябва да се изживее и да се осъществи! Човек има само един отговор: „Ти рече!“ С огледалото: „Ти рече“ ще познае кой го е попитал и кой му дава признание. Дали е жрецът на вехтото служение, казал му, че има в себе си Веелзевула или наистина е Живият Син на Живия Бог, Който като Син Човечески ще видим седнал отдясно на силата. В себе си трябва да осъществим жизнената пътека на тазгодишното влизане в служение и живот.

Веелзевул ще си отиде, защото както казва Христос, не може царство, което се е разделило против себе си, да устои. Някой безспорно ще поиска главата ви, но той ще сбърка – главата на Иисус Христос няма кой да вземе. Но иска се главата на последния старозаветен у нас – на Иоан Кръстителя, който не може да прави повече стъпки напред и макар и наскърбен, земният цар я дава, като се покорява на съдбата. Иоан е последният – с него се обезглавява старозаветието. И затова Христос излиза на проповед, жертва се цял и възкръсва. Така старозаветието е обезглавено в името на идеята на Христос!

В своя път и живот човек ще се пита: „Съблазних ли се в Негово име, ако съм дошъл да бдя пред канделабрите на Мъдростта?“ Ще се съблазнят ония, които не познават идеята за възкресението и търсят само себе си. Те ще изрекат: „Не!“, но миг след това ще се отрекат. За да не бъдат огорчени в себе си, за да си мислят, че са велики, ще кажат „Не“, но преди петелът да пропее, както е казано в Евангелието, ще се отрекат три пъти от Него. (А петелът е знака на будността!) Затова е речено: „Направете Учението житейска съдба! Съдба не се прави без мъдрост, без воля, без жертва!“ Такъв е пътят на всеки – да не се търси друго време за приложна мъдрост освен всяко днес, защото часът ни зове за отговорна святост и историческо бдение. Човекът трябва да съчетае в своя вътрешен храм олтар, трон и жезъл – за да изпита силата на тайнството, да носи достойнството на короната и да възправи жезъла на властта. Така ще дойде великото опровержение, че някой ви е дал хляб – Истински хляб ви дава само Моят Отец, от другия винаги се огладнява. А когато останем гладни, тогава идва Нова духовна вълна, тогава идва нова трапеза. Христос казва на учениците си: Не Моисей ви даде хляб, а Моят Отец, Който Ме прати; Аз съм хлябът на Живота, Който Ме яде, няма да огладнее! И те ще викнат: Господи, давай ни всякога от този хляб! Това е животворният хляб, слизащ от Небето. И този, който преди три години стана трапезен хляб на Мъдростта, има в себе си тайната що значи хляб небесен и как се отива на едно велико служение. А „Учението не избягва живота“. Ако религиите бяха осакатили същината на човека в живота, както някои си позволяват да правят, съществуването ни тук отдавна да е унищожено. Но светът и божествата си имат свои пътища.

  • Потребите на хората не определят битието на Бога, хората трябва да определят битието си с Бога!

Възправянето на човек в знанието срещу Бога и на Бога срещу човека намери помирение в Христос, а в Мъдростта се дава и идеята, че човек е един бог в еволюция. Затова поселници на богове в душите ни може много да има, но те са под трона. На трон стои само Един – Несменяемият! Ще си отидат стихийните богове, но винаги Учението ще бъде в живота, защото е негова същина. Никой Учител не минава вън от живота, както някои ереси след Христа проповядват – приемат Го за нематериален. А Той е реален заради това, че са реални децата на Сътворителя. Те могат да имат различни степени и различни качества, но всички притежават една и съща искра – Диханието на Отца си. Учителят е вътре в живота, за да се развива човекът. Той дава знание, което трябва да освободи битието ни, дава морална таблица, за да расте нравствената ни същност. След това ще ни даде и зрение за живяното, за да не намираме евтино извинение с миналото. А то е винаги сегашно!

Извинението с миналото е една трагична участ на човека. Някои религии не го приемат като прераждане, но когато говорят за белезите на наследствеността, не могат да отрекат, че то е било настояще, което вече е станало минало, както и че бъдещето, ще носи белега на своя прадед, който е настояще. Това обаче е развитието и се налага човекът да има свои морални таблици; налага се да има свое минало, което му дава идея за бъдеще, налага се да има свои констатации, за да намери извинение, че прозрението му не е било толкова мощно, че да мине границите на обикновено елементарното. Не е страшна пътеката на историческото ни зрение – страшното е да нямаме достатъчно доблест и сила да изходим пътеката на собственото си душевно зрение и там да видим гробниците си, там да видим погребаните, там да намерим смелост да възкръснем! И като възкръснем, трябва да слизаме, за да изваждаме онези, които поради недостатъчна духовност са останали пленници на официалното религиозно мислене и имат нужда от свобода.

Тази година Посланието изисква едно излизане с идея за възкресение, изисква достатъчно доблест, за да можем да се освободим от ръцете на чуждият който ни пише хороскоп. Мъдростта е свобода от колективно съзнание, а то е другият, който може да взима участие в писането на личния ни хороскоп. И не трябва да казваме: „Нека слугите ни да се борят за нас!“ Христос никого не накара да воюва за Него! Всеки трябва да се бори за себе си – докато се освободи от колективната мисъл. А когато стане себебожествен, ще има само едно – Аз и Отец едно сме! Това е битието, което трябва да изживеем; това са исканията, които не само когато имаме потреба да намерим утеха, а и всеки ден, всяко днес трябва да бъдат жизнено живяни и морално отстоявани.

Трябва да намерим в себе си обручника, който да застане като защитен щит на Мировата Дева, за да можем да видим Учението житейска съдба. Разбира се, светът на утрешното наше бдение не може да бъде вън от Мировата Майка, образа на Всемирността, в чиято утроба са скрити всички чеда – ние сме отговорни пред цялото Небе! Ние сме, които трябва да избягаме от застоя, които трябва да носим новата дреха, макар че е неудобна, защото още не е улегнала. Трябва да я носим, без да се страхуваме от укорните очи на тези, които ни заобикалят. С това съзнание можем да ходим и втората миля от живота на човека. Първата миля на знанието човечеството направи и излезе от Рая, за да си изгради земен олтар като първо признание, че се самосъзнава в Бога. Ябълката на знанието противопостави Бог и човек и човекът слезе, за да осъществи познание в себе си към Отца. Затова Му издига олтар! Това е отговорността ни – да се съзнаем в потребата да ходим една втора миля, да излезем от своя Рай. Трябва да изходим всичко, за да направим плътта си жертва в името на своя Отец и така да се впишем в най-съкровеното – в скрижалите на книгата на Живота. Светите старци не успяват да счупят печатите `и, само Христос я разчита. Книгата на Живота е наше право, тя е наша. Затова казвам, че човек е най-великото нещо – Бог е благоволил да му даде Дихание!

  • Мъдростта е, която вече може да разлисти Книгата на Живота и да пише там.

Старците не са могли, Иоан също е чакал Христос да му даде Откровение. Не трябва обаче да събуждаме завист заради величието на някои, но ако не проявим и щедрост към другите, милостта ни е обидна. Това е смелост да се живее сега, да се работи сега и да се осъществи великото ни присъствие в Рождеството, което правят единици, за да станат Път, Истина и Живот. Награда не може да търси онзи, който живее с благодатта на Небето да бъде съслужител на планетното въззоваване за Път, Истина и Живот. Мир има само там, където се е разбунило нещо, иначе няма как да го констатираме. Мирът трябва да бъде в душите ни, а в пътя – нерадостите, за които трябва да бъдем благодарни, че ги имаме! Безспорно иродовци ще има, защото има страх за власт. Но Христос в Своя Път в Изкушението показва, че не Му е потребна властта – Той поучава с власт, без да има власт, и думите Му са Живот!

С чувство на благодарност към Всемирността и с прочетена молитвата на Мъдростта да благодарим на този свещен миг, когато Небето слиза в човека и когато човекът влиза в Небето. В този Миров дом, в своите минали, настоящи и бъдни дни ще отиваме на посвещения заради великото ни призвание – без тъга и без страх да духнем свещта на приложеното насилие – било то грехопадение, било веригата на отсъствие на еволюция. Човекът е събраното човечество. Колкото и да е неудобно – ще го носим; колкото и страшен да е пътят – ще го вървим; колкото и отговорна да е съдбата ни – ще я изпълним! Затова да спомним Великия бъдник, който е вътре у нас. Той е вечният и когато една духовна вълна го раздухва, свидетелства за велико Рождество. А Рождеството е изпълнен дълг!

 

Ваклуш

 

Посланието не е урок за ума, то е идея за обожествяване!

Човешкото е възможно в приложение за Божественост,
но Божественото се преценява само от Бога!

 

НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993