Проглас

Културата не е рефлекс на мислене, а душевно развитие!

Един народ възмъжава чрез култура и бран, макар че боговете имат само едно оръжие – Словото.

Културата е обществена молитва, а молитвата е изповядан дух пред личен и миров олтар. Духът като национален израз е характеристика на божията щедрост и личната воля на народ и държава. Малко са народите, които могат да се похвалят с харизматичния дар на белязани чеда, както нашият. Историческото време извежда концентрирания обществен дух в школи – Преславска, Охридска, Търновска, и възрожденски тенденции или пък се съхранява с вегетативно безмълвие в робски дни. Не е риск да наречем българския народ дарен със знамение: „Азбучна молитва“, „О писменех“, Бог и България единство в двойно плът...

Културата е идея за предвара на злината и свобода от малоценност. Обидно е, когато един народ живее по-съображение за оцеляване, но низост е, когато оправдава безличието си с чужда воля. Никоя култура и ничий дух не могат да избягат от историческа правда, социална отговорност и своя еволюция.

България като битие е дом на духовното възмъжаване – Път на Мъдростта!