Зареждам...
Послание на изобилието

Послание на Изобилието

Битката вече не е за човека, а за свободата на Бога в човека!

Човек може и без себе си, но никога без Бог! Затова отговорността ни във великото служение е исканото в молитвата на Мъдростта: Да бъдем живи в Отца си, светли в Дух и Душа, целомъдрени в мисъл и тяло и с братска любов към всичко! Това е свобода от хляб насъщни, защото Христос рече: Не само с хляб ще се живее, а и със Словото Божие!

Онова, което сега ни изгражда, което ражда идеята за човека, е Учението за Пътя на Мъдростта. Благодатта тази година на Планетния Логос бе по-щедра, защото и духовният ни ръст е малко по-голям. Ако Посланието остане само една живяна радост, една акламация към Небето и наша благодарност – да, ще се намерят очи, някога ще го четат! Но то трябва да стане жив живот, да бъде вписано в личната ни книга на живота. Естествено е човек да знае що иска Бог, що чака човечеството и що е позволила съдбата. Затова казах, че пътищата са нови – пътникът е същият. А онова, което ще ни даде призвание в пътя на новото, е битката за Бог в човека. Битка досега се водеше заради самия човек. През хилядолетията е проляна много кръв, за да се дойде до онзи праг, когато човечеството каза: Ето Човека!, а Небето рече: Това е Моят възлюбен Син, над Когото е Моето благоволение! И тази голяма битка е изкупена с кръв, за да настъпи един велик прелом в световната еволюция, в йерархията на Духа, в йерархията на Ученията, които нарекохме Духовни вълни. Пришествието на Духовната вълна на Мъдростта отваря двери за борба за Бог в човека. Това е Пътят! Неслучайно и не като въображение бе казано, че човекът е един бог в еволюция; неслучайно и не откъснато от световната култура на духовните начала се рече, че няма зло, има нееволюирало добро. Неслучайно казваме, че Мъдростта е съдбовност, че Мъдростта е трапезен хляб на бъдещото човечество, че Мъдростта е Мирово битие; че идеята за Свобода е първата стъпка за слияние, когато няма да има Учения, защото ще сме в Единство.

Тази година Посланието е изключително, в смисъл че носи десет деветки. Затова съм го кръстил „Послание на изобилието“ – изобилие в щедростта на божия дар, изобилие на събудената духовна потреба. Защото според нумерологията деветката е плодилото дърво, изворната енергия, за отлика от шестицата, която храни още корена. Това са двете големи цифри, които съответстват на космичната и на човешката еволюция – когато е поселен божественият у нас и когато е изкласил божественият у нас. Деветката е свещеното число, което даже някои от специалистите по нумерология наричат „трижди свещено“, защото се състои от три тройки – три по три. Разбира се, за числото девет ще намерим най-различни характеристики. Човечеството ги е поставяло според своята потреба, но все пак тайната в него е енергията, раждаща клас – онова хвърлено зърно, за което Христос казва, че дава тридесет, шестдесет, сто зърна. Ето защо много дързост ще е нужна – ръката на Ева само вече не е достатъчна. Трябва дори да удължим ръцете си, за да можем да оберем плода от Дървото на Мъдростта – и като приложност, и като служение. В Посланието за 1989 година, когато също бяхме щедро дарени от деветките, е казано: Да благодарим и да сътрудничим. Защо? Защото Планетният Логос отмята от Книгата на космичния живот листа на нашата планета и праща Своите Синове да занесат на човечеството съдбовните знаци.

А исканията тогава бяха:

  • Господи,
  • 1. Дай ми знание за Пътя, Волята и Жертвата.
    Пътят като Съдбовна нужда;
    Волята като Всемирна сила;
    Жертвата като лично служение!

     
  • 2. Научи ме:
    Без тъга да гася лампата на миналото;
    Да срещна зората буден;
    Да имам на пладне олтар!

     
  • 3. Научи ме на:
    Милосърдие от Любов;
    Знание от Мъдрост;
    Служение от Истина;
    Тогава сърцето ми ще знае смисъла на бедствието!

И наистина през 1989 г. ние благодарихме и сътрудничихме. Логосът ни дари почти девет години с толкова много духовни ценности, че трудно ги носихме, но ги носихме. Не като хитроумното магаре: когато било натоварено със сол и минавало реката, легнало в нея, солта се стопила и после тичало от радост, а когато се връщали обратно, го натоварили с вълна, то пак легнало в реката, но едва станало. Ние носихме товара си, без да хитруваме.

Имало навремето един добродетелен цар, който загубил битка и боговете го наказали (това е времето, когато богове и човеци са общували директно) – отнели му всичко и го попитали: „Какво предпочиташ – сто глупака заедно с теб в рая или един мъдрец с теб в ада?“ Царят предпочел ада с един мъдрец, защото с един мъдрец може да направите ада рай, а със сто глупаци рая – ад. Тази година на изобилието ни предоставя правото да си изберем един мъдрец и от ада на човечеството да направим рай.

Скръб, която не стане мъдрост, е страдание, а скръб, станала мъдрост, е сияние. Но това може да направи само Новата Духовна вълна на Мъдростта. За нея дължим благодарност на цялата космичност, чието слияние носим, защото човечеството е събраният Бог. То наистина е богоосезаемо, защото само чрез него Бог може да живее! Когато нумерологията бележи изначалието, слага „нула“ – Безименност, Безпричинност, Абсолют. Но когато сложите „единица“, това създава образ, създава индивидуалност, макар човечеството да минава през хиляди образци-стихии, наречени богове! То трябва да навикне с динамиката – да събаря и да изгражда олтари!

Посланието е толкова изобилно и щедро, че ние наистина трябва да имаме куража да се равним в идеята и пътя за една теогония.

  • В часа на великото служение Планетният Логос рече:
  • Деца на Деня, Вие сте една зрима теогония в пътя на Духовните вълни.

Хилядолетия не бе манифестирана теогония от същества, които трябва да дадат път, служение в храм и безкръвни жертви. Човечество то извървя дълъг низ от еволюционни радости, но и се люшка без смелост за свобода от животното. Точно надмогата над животното у нас създава Духовната вълна на Сътворението – Адам е събран от всичко, що е сътворено, но му е вдъхнато Дихание, за да бъде жива душа. (А ние продължаваме да твърдим, че сме пръст!) След това човекът създаде първата теогония – с въображението си от стихиите направи божества.

Сега в годината на великото дарение Децата на Деня са една зрима теогония в духовната вълна, която обслужват. Вълните ще отхождат, но онова, което ги обслужва, онова, за което се борят в милионите години, за да изградят човека – то остава. И ето че човек трябва да отстъпи място на теогона.

Като роден бунтовник срещу човека искам той да направи всичко, за да освободи Бог в себе си! Новата битка не е за човека, новата битка е за Бога в човека! Това е теогонията, която не прави стихиите богове, а прави човека Бог. И в тази теза няма нищо оскърбително за която и да е култура, за която и да е религия. Ако не се съзнаем като потреба в богослужение, ако не се съзнаем като олтар и не си сложим божеството, ще бъдем само една изведена енергия, но не и самият Творец. В предишните теогонии енергията е творец, в теогонията на Мъдростта човекът е творец. Изведена енергия на Твореца в богослужение – това е вие сте една зрима теогония в пътя на Духовните вълни.

Съвършенството е потреба, но несъвършенството не значи грях, а устрем. Върхове винаги е имало, но те са отбелязани от онези, които отиват да ги търсят. Затова са нужни неуморни нозе и дързостна мисъл, смели ръце, по-смели дори от тази на Ева, откъснала плода на знанието, което сега трябва да стане мъдрост. Колкото и да искаме да го наречем „плод на греха“ или „на доброто и злото“, ние не можем да не признаем, че именно знанието довежда до великата тайна за богочовека, защото когато Бог пъди Адам и Ева от райските селения, казва на Своите съпомощници: Те ядоха от Дървото на знанието и станаха като нас, богове! Значи първият знак на човека от Адамовото начало, когато започва да става бог, е знанието. Затова Христос изрича на Разпятието: Прости им, те не знаят какво вършат! Но когато прощаваше на грешницата, не каза не знаят, а рече: Който от вас е праведен, нека хвърли камък! Вижте как духовните вълни се сливат.

Аз не искам още да освободя Небето от тревогата да се взимат от него звезди на знанието, които трябва да имате. Мъдростта е потреба да знаете, а не да прощавате. Знаещият е повече от безгрешния. Затова Христос казва: Ако не бях ви казал, не бихте имали грях. Сега Мъдростта учи как се върви пътят на развиващия се бог. Не е достатъчно да бъдеш безгрешен, потребно е да правиш служение! Тогава и да сгрешиш, няма страшно. Разбира се, всеки, който нарушава един принцип, за да даде нова доктрина, е грешник в лицето на миналото. А Творецът грешник ли е, че е създал човеци, за които след това казват, че са направили нарушение на заповед? Той ли е сгрешил или това е потреба в зримата теогония по пътя на духовните вълни да се издигат олтари и да се правят моления?! Така с енергиите, от боговете давани, трябва да се научим да градим – както стихиите, които Хезиод нарича богове, градят. За да тръгнат корабите срещу Троя, морският бог изпраща ветрове; за да изкове щита и меча на Ахил, Вулкан дава огньове. Тези дела са предоставени сега на човека – на това дете на теогонията. Разбира се, щедростта на Логоса е така изсипана, че, както казваме – „из ръкав валя“. Толкова щедро – защото имаме десет деветки!

Чрез схемата (вж. с. 19), в която са дадени деветките и различните фигури, ще видите цялата хармония на човечеството в неговия епигенезис – както космически, така и антропологически. Ще разберете защо има йерархия както на посвещението, така и на начина на усвояването; защо има йерархия на будността и в коя именно ложа престоява човек, с коя и с колко деветки работи, за да отработи кръста, квадрата, куба. Тази схема е разчетена тайна на изобилието на деветките през предстоящата година. Разбира се, тя може да бъде допълвана – ще намерим деветте музи, деветте змии над главата на Буда, деветте блаженства на Христос и т.н. Но на всекиго от нас е нужна една деветка – деветката на Мъдростта! Другото е минало, от което човекът си е взел, и сега е там, където може най-добре да използва енергиите. Така фигурите ще послужат само като формула за усвояване, а тайната ще остане изобилната енергия на Посланието, че вие сте една зрима теогония в пътя на Духовните вълни.

Една голяма формула за деветката е оставена и от Плотин, в неговата книга „Енеади“ – „Деветките“. Този изключителен човек на мъдростта оставя повече от това, което пророците са дали. Защото само той има смелост като озарение на мъдростта, а не като осенение да каже: много е добре човек да бъде добродетелен гражданин, достойно е да бъде Син Божий, великолепно е да бъде Бог, но величаво е да бъде Баща на Боговете! Хората не са се страхували да бъдат богове! Не заради това, че митологиите им дават право на роднинство, а защото имат прозрение за бъдеще. Вярно е, че малко трудно се освободиха от митологичните съзнания, но и митологичните богове не искаха да отстъпят, защото улесняваха тези, които създаваха религии: от фараоните и императорите се правеха богове, а от обикновения човек слуга. Разбира се, не може да се прави религия без човека. Христос добре казва: Извикайте всички от улиците и мегданите да дойдат на тази трапеза.

Така Посланието в това свое първо повеление предоставя една сила – да се благодари на богове, които не се уморяват да търсят своите чеда, и на чеда, които са родени да станат богове.

Когато човек умре, духът му отива при Отца, но протестът ми, че тялото му става пръст, както учат религиите, е с дълбоко основание. Защото не може едно тяло да ни обслужва петдесет, сто години, или в преражданията милиони години, и да стане пръст. Че нали то съпровожда една духовност, вашият мозък реагира на всяка тенденция, която Небе и Земя са създавали, а той е клетки; вашето сърце пулсира, за да ви даде право на доктрина на въображението! Каква пръст сте тогава! Дори Ницше, който отрича религията, можа да надмогне тази идея с тезата, че между животното и свръхчовека има един мост, който се нарича човек. Тези клетки са живи и вие може да си ги взимате, когато ви трябват. Така правим вековечността. И затова е казано за Христос: Той е вечен и свободен! Вечност, която ви дава свобода – това сега носи Духовната вълна на Мъдростта. Тя не само няма да ви лиши от вечност, но ще ви даде стъпало към храма на Свободата. И така звездите чакат, ръцете трябва да бъдат смели, душите овластени с признателност, че тук, на тази земя, имаме олтар и право на живот. Извинението е част от слабия характер. Затова повтарям: Трудът на Сизиф не е в измъчването, а в липсата на отчаяние! Освободете се от отчаянието! Нерадостите могат да бъдат степенувани. Страданията, на които не сте навикнали, научете се да коренувате. Тогава имате отговорност пред онова, което ви чака – бъдещото ви служение като Деца на Деня, като служители на Небе и Земя, на България, за която само един има прозрението (а ние носим отговорността) да види, че плътта `и и плътта на Бога са едно и също.

И така, Духовната вълна на Мъдростта облича в дрехата на богослужение и на жреческа отговорност всеки поселник на тази планета. А той, събуден, трябва да понесе казън или възхвала според служението си.

  • Живейте с гласа на Съдбата, а не с ехото!

Какво повече може да извоюва човек от своята Книга на Живота, какво може да извика, какво трябва да познае? Великата енергия на внесената божественост, това Дихание, което го прави не образ, а подобие – него трябва да изведе, за да може да каже, че благодари на всички сътрудници. Това е път от една съдба, която тогава говореше, а после създаде ехо. Трагичното в пътя на човечеството е, когато остава в огледалността само на удовлетворението и слуша ехото, а не гласа на Съдбата. Съдбата е събудената духовност у човека, съобразена с Космичната еволюция и личния път; съобразена със закона на неговото развитие.

Съдбата е знак на миналото, проницанието – знак на настоящето, Свободата – знак на бъдещето. И тогава между ехото като съдба и гласа на Съдбата като творение в проницанието на настоящето – е да живееш с гласа на Съдбата. Тя остави в забвение ехо. Но тя събужда, съхранява, извиква мотивацията на достигнатото, за да се надкрачи и да се влезе в хоризонта на новото. Затова живейте с гласа на Съдбата!

В Книгата на Живота, в която и тази година Посланието пише своето голямо вероучение, стои един глас – Божия глас, който изрича: Адаме, где си? Там стои и ехото „Гол съм!“, стои ехото Ето човека!, но и гласът на Съдбата: Това е Моят Възлюбен Син, над Когото е Моето благоволение! Ехото е: Ще те съдим!, Ще те разпнем!, Ще те убием!; Кришна, демоничната дъщеря на царя, иска да те унищожи и от нейната гръд ще ти дадат да сучеш мляко, пълно с отрова. Това е ехото на развитието, бреговете на еволюцията. Да, но белязаните деца имат силата да трансформират отровите в медовини. Така направи и Шива, когато изсмука отровата от Млечното море, за да се създаде амритата.

Гласът на Съдбата ви вика, ехото ви оставя своето минало. Там, на една планина, някой ще направи своята духовна видимост – Таворската светлина! Тленна, нетленна, нека спорят учените, но е Светлина! Да, ще го разпнат, но никой не може да отнеме този глас на Съдбата. И никой не може да я отбегне, но не бива и да повтаря. Свидетели сме на едни и същи игри и в социалния, и в духовния живот, а и в проницанията дори. Защо? Защото нямат куража да чуят гласа на Съдбата, а слушат само ехото.

Ехо винаги ще има. И всеки ден ще го чувате – като догми, канони, формации... Какво ли не. Дори „утъпканият път към Европа“ е ехо. Като се върнем назад ще видим, че княз Борис I Покръстителят го прави още тогава – и то с жест: сина си ослепи! (А сега не смеят да накажат ближния си, който си е напълнил торбите с крадено злато.)

Живейте с гласа на Съдбата! Разбира се, творците винаги ще търсят гроб за възкресение, защото онзи, който няма идея за гроба на възкресението, той никога няма да надмогне човешките си потреби. Има една много стара тайна – страстите в древността са били олицетворявани с петел. Да, той уж е ранобуден, но и страстите преди всичката разумност излизат на преден план, за да искат удовлетворение. Тогава може да си обясним защо Сократ принася в жертвоприношение петел – не от бедност, а за да принесе в жертва своите страсти. Другият образ е свинята, която е знак на невежество и незнание. От тук ще разберем мисълта на Христос: Не хвърляйте бисерите в нозете на свинете! Стойността е, която трябва да ви определи поведение на кого, какво ще поднесете. Дали там, където давате нещо, не е ехо, вместо глас на Съдбата?! Трети символ е змията, която за мнозинството (а и в религията) е сложена като знак на изкусител, на злина, на сатаната, който се преобразява. Но Христос казва: Бъдете кротки като гълъба и мъдри като змията. Защо? Защото тя притежава гъвкавост и съблича кожата си, което е знак на прераждане. Вижте колко големи са разликите между гласа на Съдбата и ехото, с което обикновено се живее.

Безспорно най-тежката задача, която от Посланието тази година трябва да влезе в съзната отговорност и приложена зрялост, е:

  • Чрез Мъдростта човечеството се осъзнава като богоосезаема необходимост.

Адам трябва да се осъзнае като потреба от инволюцията в еволюцията. Трябва да се осъзнае като плът – Господи, гол съм, която да бъде изведена до Христос, Който в двубоя между Дух и Материя побеждава и прави Възкресение. Имаме наниза на човека, който трябва да се учи от събуждащия се в него бог чрез пророчества и чрез храмове. След това той трябва да бъде познат като Син Човеческий и като Син Божествен. Така до деня, когато Духовната вълна на Мъдростта, както всички предшестващи духовни вълни, слага трапеза и поканва своите деца – тези, които имат смелостта да направят преображение в личната си планина.

Време е да узнаем, че не прищевките и гальовността създават човека. Човекът е богоосезаема необходимост, защото той е еволюиращия бог. Човек е универсалността, чрез която Бог може да се познае и да се осъществи. Това прави Мъдростта! Всички религии и божии заповеди създават един добродетелен човек, но не смеят да кажат, че той е бог в еволюция. Те не го правят като оня египтянин, който казва на своите богове: При вас идва един бог.[1] Само Мъдростта вече, която извира от причинността чрез интуицията и богати словото, човекът може да изрече тайната Аз и Отец сме едно. Не е до смелост, а до прозрение! Смелостта може да каже много глупости, но прозрението на добрия цар избира ада с един мъдрец вместо рая с глупаците.

Христос с лекота ходи пътя Голготски и с нескърбие, с великата си идея за Любов казва: Прости им, те не знаят що вършат! Ето какво завещава Духовната вълна на Любовта: „Не знаят и трябва да им се прости.“ Сега Духовната вълна на Мъдростта е знание. Знание на откровението като интуиция, а не на пророчествата. Не на външните внушения, а на събудената висша духовна сила, носена от всеки. Скръбта, която Божеството изживява у нас е, че човек търси вън от себе си богове. А още по-страшно е, че доктрините инфилтрират страх, за да се правят социални единици. Това е ужасът на човешката история! Но гласът на Съдбата се слуша, за да дойде Новата духовна вълна, макар че още се изповядва трагичната хилядолетна еховост. Ето защо в Учението на Мъдростта човечеството се осъзнава като богоосезаема необходимост.

Това са повеленията, които Планетният Логос изпрати в Космичността на Своите чада, за да може великият ритъм да сътвори у човека будност, та никога да не бъде измамен от съня на всекидневието; това са трите дарения от космичната цялост на Дух-божественост-човек. Човекът, който трябва да освободи Бог в себе си! Хилядолетия теогониите бяха потребни, а представете си колко ще бъде потребен човекът-теогон, докато осъществи и Вълната на Свободата – тогава, когато няма да се губи, а ще има Целостта в Единството и Единството в Целостта.

Ведно с повеленията се дадоха в съчетание и хармония текстове от Светите Евангелия, параграфи от „Агни Йога“ и три искания, които всяка душа в отговорността на своето битие отпраща към Всемирната духовна вълна на Мъдростта. Не могат да не са в хармония, макар че сега има песни на какафониите. Но в света на боговете няма какафония. Когато ви боли даже малкият пръст (който е също ваша духовност), не може да не отреагира целостта ви. Затова битката, която се води, е да няма друга жертва освен цялостната – защото всичко е Едно. Ето защо сам в себе си човекът, събуденият Адам, онзи който роди живота Ева, трябва да поиска:

  • Дай ми отговорност за това, което Бог иска, Човечеството чака и Съдбата позволява.

Не може този, който е в пътя на теогонията, да не знае какво иска неговото Божество. Не е напразна фразата: Време е да се сменят божества, които са лоши човеци, с човеци, които са добри богове! Тепърва ще намирате мястото на всяко казано нещо в Пътя на Мъдростта, колкото и далечно и чуждеещо се да е, и ще видите как ще попълва една огърлица.

Какво иска Бог от нас? Децата на Деня, които разбират тайните на еволюцията и озаренията, трябва да знаят, че Бог иска Неговите синове в бъднината да не бъдат съдени. Не заради това, че те не могат да понесат страданието, не заради това, че нямат мощ да направят възкресение, а понеже: Не съдете, за да не бъдете съдени!, както рече Христос. Така Той оставя на човечеството този голям дълг на вътрешното съсредоточаване. Защо? Защото великата битка да не бъдат съдени Синовете на Бога е не битка за човека, а за свободата на Бог в човека! Не посягайте на своя бог! – това иска Той от нас. Трябва да освободим просторост за прощение, но не защото няма какво да бъде съдено, а защото прозираме, че този, който е за съдене, е бъдещ бог. А страданието, съпровождащо човека, е милостинята в развитието, която му се дава, да не се улови в духовна бедност и да няма куража да страда. Разбира се, еволюцията ще си взима своето, вълната, която ще се плиска в отсрещния бряг, ще овдовява, но течението – това е голямото, в което ще върви човекът.

Какво чака Човечеството? Осъзнало еволюцията си, то като събуден бог в развитие чака да бъде научено да възкръсва! В своя първи усет за себезащита, в своите правила за взаимност, в своите храмове, които руши без жалост и изгражда нови, то се учи на възкресение. Отделни негови божества са възкръснали, но доктрината на възкресението само Христос даде. Той даде идея за прощение и блян на бъдещето. Този блян – възкресението, Духовната вълна на Мъдростта, трябва да направи реалност! Затова още в началото е искането: Научи ни да възкръсваме! Работило ли е човечеството върху това? То все още живее с чудото – най-елементарното нещо, с което се удовлетворява. Оставен му е белег, но продължава да живее с чудото „възкръсна“, а не работи да го направи реално възможно. Дори не смее и да помисли да го осъществи! Христос, демонстрирайки Всемирното Възкресение, го прави религиозна дан. Но позволи ли си някоя религия да каже: „Нека се научим да възкръсваме!“ Не. Ами това ще бъде светотатство, само един може да възкръсва... – що за знание е това?! Що за битие на човека е и оскърбление на Бога, че е създал такова същество, което не знае нито да живее, нито да възкръсва?! Как ще се научи човек на Възкресението е показано: трябва да мине през Кръщението и през Изкушението; да направи своята проповед на планината и да излъчи Таворската светлина; да му сложат трънен венец и багреницата на властника; да го приковат и да прости! И когато е сложен на Разпятието – двубоят между Дух и Материя, да каже: „Свърши се!“; да приеме своята гробница, до такава степен пригодна да му позволи възкресение! Всички казват, че тялото е гробница – нищо подобно! Гробницата бе осветена и бе показано на човечеството едно от върховните тайнства на Разпятието – одухотворяването на материята! Ето осветената гробница, която даде на света Възкресението!

Това го минахме. Извършен е двубоят и като Мирово поведение, и като Космично съзнание. Сега всеки го върши в себе си. Следователно трябват нови сили, ново поведение, озарение на интуицията, липса на страх от смърт! Така се пристъпва към великото Възнесение, което е живот на Пътя на Мъдростта.

Какво позволява съдбата? Позволява от стадното мислене да се прерастне в лична отговорност – позволява да се види човекът велик – Ecce Homo! А цяла Древна Гърция обхожда света с един диогеновски фенер да търси човека! Разбира се, това е толкова показателно, че културата е пълна с нелепости. Ако Диоген го беше намерил в себе си, нямаше да го търси другаде, защото беше написано на Делфийския храм: „Познай себе си и ще познаеш боговете!“ Но Европа е жадна за полузнания, защото няма лична духовна и вътрешна мистична култура. През Ренесанса Данте измисля девет кръга на Ада! Това е възхвалата на Европа! Да не говоря и за някои други „ценности“, които културата ни остави. И минаваме за цивилизовани, защото сме направили ракетата...

Така съдбата ни позволява най-същественото – да имаме минало. Но в това минало и в тези пътеки на бъдещето оставя един закон – закона на развитието. Какво ни остава тогава? Да осмислим и да ползваме това, което ни е позволила – битка за одухотворяване на материята, за надкрачване на миналото. Съдбата е сложила знак – не се връщайте назад! Христос казва: Когато сложите ръка на ралото, не се обръщайте назад, защото браздата ви ще стане крива.

Съдбата позволява на човек да осъзнае, че богоосезаемостта е необходимост, защото само той може да свидетелства за своя Отец. Затова казвам, че ангелите нямат нашата еволюция и могат да бъдат само съпомощници, но не и сърадетели, както възкръсналият Христос свидетелства. Той – Синът Човеческий счупва печатите на Книгата на Живота, а не онези, които са сред Отца и пеят „Осанна!“ и „Свят, свят, свят...“

Посланието тази година не е предмет само на мастило и лист. То става присъствие в Книгата на Живота, а там можеше да чете досега само Един – Христос. Духовната вълна на Мъдростта позволява на човека да отлисти и да впише още една страница в Книгата на личния си живот, в Книгата на националните ни търсения, в Книгата на Мировото ни право на присъствие.

  • Дай ми знание за себе си и идея за света!

Вековна е борбата, да познаем себе си. Факт е, че още от пещерния период започваме да се съхраняваме, като пожертваме дори другия. Това е егоистично, грубо, жестоко, но е идея за себе си. В идеята да се брани човек постепенно разширява кръга и прави преценка на стойностите – близки и далечни, добро и зло, еволюция в раждането... Така започва да познава света, без да се лишава от достойнство. Страх от природата, но и овладяване на природата! Кой е онзи, който като види необятността на един океан, няма да се уплаши? Въпреки това същият, малкият, уплашеният си прави една лодчица и в тази шир, поглъщала милиони същества, слага двамата – себе си като тяло и себе си като душа, безсмъртния и тленния. И трябва да ги брани. Борба със света срещу знание! След това ще разбере, че ако познае себе си, ще познае и света, и боговете. И започва да коленичи. Нещо повече – разглезва се и отива при оракул. Този, който отива до оракула, не пита само за себе си – императорът ще иска да знае и изхода от войната... Знание за себе си и идея за света! Когато знаеш себе си, трябва да дадеш и идея за света. Света не можеш да познаеш, както искаш себе си да познаеш, но идея за него трябва да имаш и след това да работиш да го познаеш. Обратен е пътят, когато познаеш себе си и раждаш идея кого да търсиш! Ще търсиш Бог, когато познаеш себе си! А в света ще имаш идея и тогава ще го търсиш. Това са големите битки, които ви предстоят!

Събуденият трябва да изпревари пладнето, ако иска да има олтар. Това е, когато великата сила, вложена и съхранена в неговите плът и душевност, дава своите знаци на светлина. Носи ли я всеки? Ние наистина с признание говорим какво ни е оставила дълбоката проза и мъдрост на Индия за Кундалини. А като се върнем в прабългарската религия, ще видим в главата на хана съхранена орендата – висшата духовна сила, която християнството нарича осенение от Светия Дух. Тогава кой може да спре ритмичността на изграждащия се Адам, сътворен от ръцете на Бога?! Организмът му е взет от сътвореното, в което има живи души; има и вибрации, и ритми – а в деветката най-великото е ритмичността! И тогава плътта умира ли, или само съхранява?! Или тя, както демонстрира Христос, се одухотворява! Ето какво е да познаеш себе си и да се видиш в цялост с онова, което се нарича Космичност или Свят. В световната култура са оставени образци за Мирово съзнание – не само като психология, а облечени в образ и тяло. Подобие и образ, образ и подобие; Пуруша – Вечният човек! Това е будност, която ще стигнат и ще видят всички, когато на своя олтар намерят великото причастие. Единство в Целостта и Цялост в Единството! Това е битие!

  • Дай на ръката ми право да сее и воля да жъне.

Право! – не може всеки да сее. Много трябва да знае човек, за да сее. И първият урок е да се познава великият закон на ритмичността. Ритъмът е хармония – една жива песен. Той е основен закон в целостта – Мировата и човешката. Там, където няма ритмика, има биологична и социална злокачественост!

Дай на ръката ми право! Значи научено е, заслужено е нещо. А не да се хранят гълъби на площадите! Но и там, ако не умееш да хвърлиш добре хляба, само един ще го изяде, а трябва всички да се нахранят. Право на ръката да сее и воля да жъне! Не `и давате „право на воля да жъне“, а „воля да жъне“. Когато има плод, трябва да намериш воля, за да събереш зърното. Но правото да сееш е нещо съвършено друго!

Когато на Христос му казват: Излезе житото, но има много плевели – да отидем, да ги измъкнем. Не, вижте далновидността, защото като мъкнете плевелите, ще измъкнете и житото! Когато узрее житото, ще отделим и плевелите. Отнесете го и за учениците Му. Трябва да се изчака, да се види кое ще узрее – кое е зърното, кое плевелът. Това е урокът на ритмиката; урокът на търпението и прозрението. Когато узрее житото, се иска воля за жътва. Воля! Защото на този, който не може навреме да ожъне, житото се оронва и отива отново в земята. Затова казват – който навреме дава, два пъти дава!

С Посланията вие се обличате в една нова дреха – дрехата на Мъдростта, аурата на виолета, който е цвят на Духа. С тези свои моления в съприкосновение с Космичната даденост и с благословията на Логоса се плоди дървото на изобилието, за което, както казах, трябват много смели ръце. Така Посланието влиза в своята свещена литургия. Разбира се, всеки ще вземе толкова, колкото може да понесе. Световната Мъдрост не може да бъде изгребана, световната щедрост не може лесно да се понесе, но наистина по-добре с един мъдрец в ада, отколкото със сто глупаци в рая.

Така пред вас се роди Посланието, което ви вика на живот през тази година. А за величието измерението е едно – да направиш жертвата! Децата на Деня са извикани в пътя на жертвата, защото докато не се освободят от личния си път, не могат да правят служение. Човекът в пътя на тазгодишното Послание ще трябва да се роди в едно по-висше битие – да се съзре в служение, че е освободил бог в себе си. Бог никога не е имал ограничение, а е чакал да бъде понесен. Ето как човекът зря в духовните вълни. Духовната вълна на Мъдростта му дава ключ към Свободата! Не можем да се лишим от трапезния хляб на Мъдростта, от битието на Мъдростта, от това, че човек е един еволюиращ бог, от това, че служението е нашият път!

Така поднесено цялото Послание ни извиква да познаем трона на Живия Бог. То се дава за човека, който еволюира – за да живее в тържеството на своя Бог; който Го осъществява; който позволява да го хулят – защото е казано: Благославяйте ония, които ви хулят и клеветят! Когато е проблем на невежество, хулата става най-добрият агитатор за вас. Благославяйте ги! Онзи, който няма памет за минало, трябва да има прозрение за свобода и бъдеще. Да се върнеш към стадото си, това значи, че идеята ти за битие е мъртва. Децата на Деня не могат да си позволят да погребват Бог! За Него няма гробница и Христос го демонстрира; няма праг, пред който Той би се спрял, защото казва Аз съм Светлината на света; който вярва в Мене, има Вечен Живот!

Дойде времето, когато с няколко нови реда в Книгата на Живота вие можете да напишете пътя на Новия Живот! Благословията, която се даде, нека осени всекиго и всеки със своя ключ в своя храм да послужи на своя Бог. Без човек да, но без Бог – никога! Човекът е една еволюция – Бог е Живот!

 

1997 3 001

 

[1] Вж. Книга на мъртвите.

 

НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993