Зареждам...
Агни йога

Агни Йога

Огънят е утробата на мисълта!

  • §44. Не говори – не зная, но кажи – не успях да науча. Нито възрастта, нито състоянието на здравето, нито условията на живота не оправдават гробното – не зная. Потокът на живота изпълва признанието с готовност да се узнае.
  • Не казвай – аз реших, но кажи – считам, че е целесъобразно. Целесъобразността лесно може да се вдълбочи, но да се променя решението, е недостойно.
  • И преди всичко, не призовавай нещастието тъй настойчиво, както обикновено правят хората.

Какво първом трябва да се знае за един ученик? Той е влязъл в еволюцията и трябва да знае, че още не знае. Това Сократ открито дава на света: „Аз зная, че не зная, но това, което зная, вие не знаете.“

„Не говори – не зная, но кажи – неуспях да науча.“ Ето пулса на еволюцията. На този бряг това да сте могли да научите, но развитието ще ви изнесе на нов пристан, където друг храм ще ви отвори други скрижали, други завети; където други светци ще има. „Не успях да науча“ – хем сте спасени от унижението, хем излизате от статичността. Така лодката ви по реката на еволюцията ще ви доведе до брега на знанието.

„Нито възрастта, нито състоянието на здравето, нито условията на живота не оправдават гробното – не зная.“ Няма възраст за знание, не е до това дали един човек е здрав, или болен. Обикновено психолозите казват – болният е немощен, опирайки се на старата древна римска поговорка „здраво тяло – здрав дух“. Но както знаем, има нездрави тела с мощен дух. Един Хайне например дълги години лежи болен, а твори. Наистина добре е казано, че условията на живота не бива да оправдават едно загробване. Ние трябва да си решим проблема! Не бива на потока да слагаме бент, защото потокът има устрем, а устремът е стихийност. И няма океан без потоци!

„Не казвай – аз реших, но кажи – считам, че е целесъобразно.“ Това е друга тънкост в съзнанието на човека, когато ще предприеме или ще отстоява нещо – дали да го устои с повелителността на времето и на собствената си личност, или да прояви гъвкавостта на змията, както Христос съветва човечеството.

Защото какво значи „аз реших“? Ами ако този „аз“ е още в своята първичност, делото му безспорно ще бъде първично! Целесъобразността може да ни оправдае да не надкрачим прага на позволеното, докато „аз реших“ е трудно отменимо. Когато си казал, дори и грешка да извършиш, не смееш да се отречеш, особено когато себичността е повече от достойнството. Точно себичността изхабява най-много личността заради това, че тя решава, а не постъпва целесъобразно. Безспорно значение имат не само решението и целесъобразността, а и другите обстоятелства – еволюция, карма, прераждане. Но когато човек ще отстоява една частица от себе си, трябва да прецени дали повелителността ще го води, или целесъобразността, за да не изживява недостойно поведение.

Пилат на три езика пише: „Иисус Христос – цар юдейски“, и казва: Писах, каквото писах – и днес ние се уповаваме на това. Ето как една карма, как един всемирен дух на решимост дава историчност. Но когато ще правите своето битие, трябва да го съобразите с еволюцията и тогава повелението да смените с гъвкавостта, с целесъобразността.

И другото, което се изисква, когато човек гради своята психология, това е да не призовава нещастието било над друг, било над себе си. Да не се оплаква от нещастието, когато то е сполетяло личност, род или родина, а да извика на живот пазителя на всеки храм – свещената мисъл. Така ще се съхрани. Когато с отрицание се мисли за личната или за общата съдба, фактически се призовават отрицателни сили, както добре е казано: „Където е трупът, там са и лешоядите.“ Човек трябва да се опази в своя свят на градирането да не се оплаква. И нашият народ има една много странна поговорка: „Когато червата ви се влачат, кажете че поясът ви се влачи.“ Виждате ли каква психологическа устойчивост и какъв зид да са си издигали петстотин години робуващите! Така са устояли и личностно, и социално, и национално. И малко ревливци ще намерим в нашия фолклор. Затова имаме и изключителното въображение да направим от един Крали Марко чудесния и невероятен образ: с единия крак на Хемус, с другия – на Пирин (въпреки че Крали Марко се бори на страната на турците – това е историческата истина!). Ето въображението на един народ, който се отстоява, който не се оплаква от нещастието и не го вика.

  • §45. Нужно е да се каже решително на хората, че Новият свят вече е почнал живота си. Хората не са готови да вземат участие в делото на изграждането. Погрешно е да се мисли, че завоеванието отговаря на задачите на Новия свят. Дали ще бъдат завладени земи, или класа хора, това принадлежи към проявите на миналото. В процеса на еволюцията може да се мисли само за издигане на съзнанието въз основа на свободните възможности. Има епохи в развитието на човечеството, когато съзнанието се обогатява. Не ще скрием, че именно сега пред човечеството са отворени книгата на откритията и светът на смелите набези. Тези зрели плодове на дървото на колектива са готови да открият своите зърна. Можем ли да разсечем тия плодове с оръжие, да ги добием със заплаха, със страхливо малодушие или с предателско лукавство? Не! Само единението на съзнанието и изграждането на знанието ще дадат на човечеството дара на новата раса. При това не космичните явления, но токът на мисълта ще даде първия тласък.
  • Да не пропускаме уречения срок, когато мълнията на мисълта може да реши съдбата на света. Не предлагаме на човечеството просто да мисли, но да осъзнае астрохимичния момент на нашата планета, когато мисълта напряга атмосферата като химически състав. Впрочем, докато не е добре разбрано значението на мисловната еманация, дотогава мисълта само ще се плъзга по главите на скептиците, а моментът не търпи отлагане.

„Нужно е да се каже решително на хората, че Новият свят вече е почнал живота си.“ Този тревожен гонг на представителите на висшите светове към своите братя и сестри на Земята е много важен. Защото е вярно, че мисълта като духовна същност, хранена вече от интуицията, е навлязла в битието. И нейната същност ще се усети само като духовно учение, имащо за предназначение обхватност, която бавно, но сигурно ръти семето на Мъдростта. Нищо не може чрез външно насилие да стане, но сятото семе само чрез насилие си пробива път. То трябва първом да бъде вложено в душите на хората и тогава ще кълни. Не може в света на Мъдростта външното насилие да бъде път за осъществяване, защото тя като вибрация разграничава чистотата на Любовта и усвоената Правда – събуденото око не може да бъде измамено. Така тезата за полярността започва да губи своята стойност – окото на знанието не позволява на отсрещния да поднася лъжа.

„ …мълнията на мисълта може да реши съдбата на света. Не предлагаме на човечеството просто да мисли, но да осъзнае астрохимичния момент на нашата планета…“ Бъдещето е в освобождаване от веригата на малката мисъл, на дребната проява, на насилието, на страхливото малодушие, на лукавството. Те не могат да правят вече свое гнездо. Разбира се, това няма да стане още утре, макар че новата мисъл като пробудност е влязла в света. Този тревожен гонг обаче зове.

„ …докато не е добре разбрано значението на мисловната еманация, дотогава мисълта само ще се плъзга по главите на скептиците…“ Да, можем да кажем, че скептиците трудно ще прогледнат, но неправилно е да отречем, че това, което те са живели, е било потребно на времето. А как ще разтопим леда на нашето предишно мислене? Именно с Мъдростта! Бавно тя като даденост вече и като пришествие в душите на хората ще започне да разтапя обвързаните със скептицизъм ледени висулки, защото Духовната вълна на Мъдростта ще отвори страница и от науката. Братството не, единството между наука и религия ще бъде и първата основна цел на това живеене.

Науката е бедната сестра на Истината, но не може да бъде отречена. Чрез ума и прозрението се стигна и до Луната, стигна се до телевизора; медицината прави това, което, разбира се, в една карма е позволено, но е манифестация на възможности. Какво значи да отречем в себе си ума? Значи да се отречем като градация, върху която милиони години е работило човечеството. Ето затова е казано, че мисълта осезаемо въздейства върху астрохимическата същност на планетата, защото чрез нея вземаме енергии – енергии, които ни дават будност. Вместо употребата на опиати за изпадане в транс и после в заблудите на ниските полета, в които те изпращат душевността на човека, нека да подготвим същността си. Тогава астрохимията ще ни храни за будност като астрално присъствие и виждане в света; тогава интуицията, озаряваща съзнанието ни, ще ползва всички сили, които носим. Затова тази тревога, че моментът не търпи отлагане, е съвършено оправдана. Но колкото и да отричаме обстоятелствения свят, ще трябва да отмерим крачката дали пред нас не е пропаст. И ако сме чакали десетки години, не може сега да не сме радостни, че правим смели крачки в името на Мъдростта, в името на новата мисъл.

  • §46. Има признаци, по които може да се направи разлика между възходящите и низходящите народи. Народ, на който предстои възход, мечтае за герой, но за упадащия народ понятието за героя ще бъде отегчително и ненужно. Тоя народ може да бъде потънал в злато, може самомнението да гори в него, но той е неспособен за подвиг. Смелостта, нужна за подвига, бяга от прекаленото разсъждение.
  • Всеки знае за децата, които са напуснали дома си да търсят щастие. И приказките от всички времена отдават щастие на тези деца.

Човечеството говори за залез на боговете, за залез на културите. Освалд Шпенглер казва, че културите имат своите изгрев, пладне и заник; аранжира ги в някакви хилядолетия, по 1000 години. Истина е, че има изгреви, пладнета и залези, но колко ще трае една народна воля за възход е проблем не на това обстоятелство, с което Шпенглер им определя години, а на духовна даденост и национално предназначение.

Има народи, които могат да се губят в далнините, но ще ги видим върнали се, отстояли всичко, за да дадат един духовен тласък на човечеството. Такъв е българският народ! Има народи, чиято легалност е налице, живеят 1000 години, 2000 години – изчерпват се. Дават известен героизъм, отбелязват известни знаци… Това може да се каже и за Европа като цялост – има много учени, но нито един мъдрец, много знания, но нито един Учител. Ето това е, което трябва да се знае, когато се мерят народите в техния възход или в техния заник.

„Народ, на който предстои възход, мечтае за герой, но за упадащия народ понятието за героя ще бъде отегчително и ненужно.“ Добър е белегът, с който се определя възходът. Това е тенденцията – идеята за подвига, идеята за героизма. И един народ може в дадено социално време да е натрапчив и жесток, но да не е угаснал огънят за подвиг, подухван от духалото на Вулкан, т.е. от тенденцията за божественост. Защото ръцете на Вулкан извеждат Пандора, всенадарената. Народ, който има такъв огън, той е във възход!

Идея героизъм! Хероичното начало го има и в литературата, и в историческия подвиг, и в личния свят. Винаги ще се намерят хора (чиято амбициозност, нека не обвиняваме), които са немирни и готови за подвизи. И има хора млади, но преждевременно остарели – без тенденции, без пробудност, без път – просто вегетиращи. Това е и когато един народ остава само в своята биология, а не в предназначението си като родова карма, като национален дух, като историческо битие. Такава беда не е сполетяла нашия народ. Ние сме давали много и ще даваме!

„Смелостта, нужна за подвига, бяга от прекаленото разсъждение.“ Доколко подвигът бяга от разсъждения е проблем, който като преценка може на пръв поглед да се приеме. Подвигът трябва да се разграничава: с пресметната смелост и с непресметната смелост. Когато сте тласкани само от амбициозност, това не е подвиг, а непресметната смелост. Защото хероизмът не е в това да се умре, а да се даде плод. И тук може да се направи едно сравнение между атинянките и спартанките. Атинянките казват на мъжете си: „Умрете, но победете!“, а спартанките: „Върнете се победители!“ (Макар че Спарта е суровата страна.) Няма защо да се пожелава смърт. Така че прекаленото разсъждение може да убие ентусиазма, но непресметнатата смелост може да ви направи смешни. Дори подвигът на Дон Кихот не е непресметната смелост, а въображение, което минава реалностите, и той винаги побеждава. Побеждава, защото има голямо въображение. Затова трябва да се прецизира кога смелостта бяга от прекаленото разсъждение. Съветите, които Кришна дава на Арджуна, като му прави анализ на събитията, не лишават ученика му от смелост.

Разбира се, съпоставката с децата е съвършено вярна. Деца на непокорството – тези, които са наричани авантюристите (в добрия смисъл на думата), тези които не могат да бъдат удовлетворени, но не са фантазьори. Защото трябва да се прави разлика между една творческа фантазия и едно фантазьорство. „И приказките от всички времена отдават щастие на тези деца.“

  • §47. Често хората не са далеч от мисълта за промяна на основните функции на организма. Принципът на зараждането или разлагането на материята, или невесомостта на телата, или Непроизволната материализация, също както и другите нововъведения във физиката, се обсъждат дори и в клерикалните изложения. На пръв поглед изглежда, че кръгозорът на възможностите трябва да расте след малолетството и идвайки до лабораторията на точните проучвания, трябва да закрепне, но именно тук несъвършенството на расата поставя прегради. Смелият изследовател, предаден на точната наука, се превръща в обикновен човек и почва да подражава на старите обичаи. Виждали сме как червеният пламък на бунта се превръща в дима на огнището. Виждали сме знамената на истината, пришити към стълбата на предразсъдъците. Знаем как чистите постройки се подхвърлят на пазарна оценка. Страхливото невежество плете мрежи и най-много се бои да напусне тихия бряг на разлагащите се кости. Учението за еволюцията показва, че човешкият страх се увеличава пред смяната на расата. Но крайният срок идва и ненаучилите се да плуват ще трябва да се нагълтат със солена вода.
  • Да се обърнем към устрема на смелите.

„ …несъвършенството на расата поставя прегради.“ Стадното присъствие чрез мисъл, дух и тяло е логично да се смущава. Защото традицията е убийца – идва време, когато веригата `и тежи и не позволява свободната крачка. В такъв случай тя е наистина една убийца. Но има нещо, което ще трябва да се събуди у човека, за да се извърши функционална промяна в организма; да се направи нещо, което надмогва двата основни принципа – принципа на зараждането и принципа на разлагането.

Как трябва да се преобразим? Възможно е да си върнем едно старо битие, да изведем жизнеността си от растителното царство, за да станем преобретатели и да избегнем чуждата воля в личното битие. Да можем (а това е идея, която ще бъде) сами да зараждаме и тогава, когато искаме – да пръскаме, да разлагаме. Винаги ще има конфликт между материята и невесомостта на телата, между липсата на вещество и материализацията. А материализацията трябва да бъде овладяна. Безспорно това ще постигнем в далечното бъдеще, но ние ще трябва да правим в себе си промяна на функциите на своето естество – и физическо, и мисловно, за да бъдем сигурни, че в един такъв кръгозор ще можем да се владеем, да се зараждаме и да се пръскаме. Човечеството мина своето малолетие и стъпва в една друга коренна раса. Влезли сме в една подкоренна раса, която ще е утробна. Това е най-тежкия ни период – преходът от подкоренна раса, която ще стане майка на цяла коренна раса. Ще трябва да акумулираме всички енергии на едно предвидено бъдеще, в което ще има овладяното зараждане и възможността за пръскане. И тук вече можем да събудим в себе си растителния свят, т.е. онова, което сме били – да се научим да трансформираме. Трансформацията от нисше към висше ще е бъдната наша даденост.

Това трябва да направи подкоренната раса сега – да акумулира енергии, да ги вложи в своя „хромозом“, за да може детето на бъдещето да носи силата да гради нова култура. Трябва да изживеем с по-малко тревожност свободата си от старата коренна раса, расата на обикновеното още мислене; да се освободим от тлението на миналото. Не събирайте трохите на миналото – напуснете тихия бряг на разлагащите се кости.

Идва нова раса и нейният безспорен ден ще бъде приближен, ако ние съзнателно присъстваме в тласъците на еволюцията, ако я подпомогнем, ако участваме в прииждането на Новата духовна вълна. И призивът е наистина навременен: „Да се обърнем към устрема на смелите.“ Ако човек се схване като преходност в еволюцията, тогава заблудата за вечността на света, в който само съществува, ще го напусне. Но ако той се мисли вечен само в настоящето, никога няма да отиде на друг пристан, за да бъде бъдещ. Това е голямата тревога. И с основание казват, че често червеният пламък на бунта се превръща в дим – бунтовността загасва, когато смелостта свърши. Пред съдиите един Галилей се отрича от тезата си, макар че наум си казва: „Все пак тя се върти.“ (И сега му се извиниха институциите.) Но един Джордано Бруно изгоря и идеята за всемирността остана! Разбира се, не всеки може да направи подвизи като Джордано Бруно, защото в противен случай вече ще сме отишли в още по-далечна коренна раса. Но да се обърнем към устрема на смелите!

 

Мъдростта е потреба да се знае,
не да се прощава!

Знаещият е повече от безгрешния!

 

НУР 2019
НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993