Зареждам...
Върху Посланието (1/1998)

Върху Посланието

Битката вече не е за човека, битката е за Бога в човека!

Всеки благослов и всяка стъпка в нашия път тази година имат своята стълба. Това е Посланието, в което е сложено всичко, що Небето иска и що Земята трябва да осъществи. В него е казано, че трябва да научим какво иска Бог, какво чака Човечеството и какво е позволила Съдбата – в нас, заради нас!

Когато астрономическата година настъпва, Планетният Логос призовава Мъжете на посвещението, Воините на Любовта, а сега вече и Децата на Деня. Това са йерархии на различни духовни вълни, които изграждат човека-Бог. Посвещенията в Египет вече нямат никаква стойност – пирамидите сега са атракция, не посвещения; в елевзийските церемонии днес никой не участва. Но ние не можем да ги лишим от стойността на тяхната еманация, защото в тези огнища на духа човек е топлел не само своите ръце, не само своето сърце, топлел е битието си хилядолетия. Мина се през Духовната вълна на Правдата, през Духовната вълна на Любовта. Воините на Любовта наистина смутиха света, защото за първи път както в душевността на човека, така и в социалната история излиза големият конфликт: Ето Човека – Това е Моят възлюбен Син, над Когото е Моето благоволение! Христос в цялата жизнена история на Адамовото потекло брани човека. Религии и философии го търсят, но никой не е наречен: „Ето Човека“. Този Човек бе съден, Божеството беше съдено, съдено от своя брат – човекът съдеше Божеството си! А за този „Ето Човека“ бе казано: Това е Моят възлюбен Син, над Когото е Моето благоволение! Така се вървя в големия двубой човек – Бог. Ето защо казвам, че без човек може, но без Бог – не! Хората си правят божества, за да имат упование в стремежа за съвършенство. И когато Човекът дойде, каза, че съвършенството на Отца е Негово: Аз и Отец едно сме!

Така духовните вълни с всичката си енергия, със знаците на посвещението, което дават на пробудени души и сърца, на осветен ум, изграждат човека. И сега в продължение на десетки години вече се гради една нова светоусетност. Планетният Логос всяка астрономическа година извиква Своите избраници, за да им дава нови повели. (Отделно през четири години Той изсипва енергия за планетата ни и много голяма част от Посветените присъстват в Космичния Му храм в своята жизнена будност, а други в съня си вземат благодат от тази енергия.) И никога не е късно едно Послание да стане трапезен хляб, защото то е част от космичната мъдрост за еволюцията на човека като божественост. Разбира се, въжето на кофата за кладенеца на живата вода не е скъсано. То винаги ще е налице, за да можем да гребем от този кладенец благодатните води на Мъдростта. Всяко от предишните Послания върши своето за изграждането на човека и поемането на висшата енергия, с която той трябва да се осъществява. Макар и в една малка, атомна размерност Мъдростта влиза в душевността на изповедниците, а безспорно и в душата на нацията ни, чиято историческа бъднина е белязана и благодатно дарена. Но тазгодишното Послание е нещо съвършено ново – не само като щедрост, а като преценка за възможности.

Тази година Планетният Логос в часа на великото служение рече: Деца на Деня! Защото ответи са вече в своя път листата на Дървото на Любовта, на Правдата, на Митологията. Сега към Децата на Деня е отправено послание: Вие сте една зрима теогония в Пътя на Духовните вълни! А Хезиод бе направил (в своята наука) стихиите божества.

За първи път в историята Христос извежда човека като дете на Отца и му слага йерархията да става бог. Затова Той е наречен Син Човечески и Син Божий. Разпнаха Го – бил богохулник! Тогава съвсем не са Го признавали за Божество. Наистина Той си е ходел със сандалките и си е проповядвал... – и им е казал голямата тайна! Не може да не бъде смутена една култура, създала религия, създала правни нормативи, създала закони, с които се брани цяла една раса...

Сега Децата на Деня, които имат будността, които отварят страници от Книгата на Живота, са наречени теогони в Духовната вълна на Мъдростта. Какво страшно има в това да кажеш, че си бог в развитие, след като е вложена в теб тази тайна и можеш да ходиш един път на съвършенство! Така че живейте с гласа на Съдбата, а не с ехото!

Днес, когато осъществявате своето теогонно предназначение, вие слушате гласа на Съдбата, който ви извежда в пътя за нов олтар, а утре, когато ще е минало, ще имате ехото. Следователно някои може да слушат ехото, но пожеланието към Децата на Мъдростта е да живеят с гласа на Съдбата. Той е, който може да създаде от развиващия се човек бог.

Не може да прилагате Правдата, която отмина. Не че е осъществена, но в нея сте само деца, които нарушават закона, деца за възпитание към Бога, а не богоосезаемост. Чрез Любовта, чрез щедростта на прощението се освобождава тежестта на възмездието на закона. Христос постъпи съвършено ясно: Който е праведен, да хвърли камък! Какво оставаше тогава? Да се смени кръвната картина на бъдещето. Това е да простиш не защото другият е грешен, а защото и ти не си безгрешен. Но страшното е, когато сгрешилият е лишен от знание. А Той рече: Не бихте имали грях, ако не бях ви казал. Колко правна сила, а всъщност колко духовна достоверност има във всяка Негова дума! Духовната вълна на Любовта отваря една нова двера – дверата, че човек и Бог са единство. Сега Иисус Христос е Бог за човечеството. Безспорно че ще бъде Бог, но все пак е и човек. Затова в Четвъртия и Шестия събори се решава, че Той има две естества – човешко и божествено, две воли – човешка и божествена. Ако беше само божествена, нямаше да усети кръста. Много лесно е някой с факирска сила да каже: „Не ми тежи кръстът.“ Тежи! Въпросът е да се научиш да го правиш безтегловен.

Така Планетният Логос и тази година изпрати три повели към Децата на Деня. Разбира се, от това не е лишен никой, но все пак – подготовка е необходима, за да се понесе. Защото на едно място в Светото Евангелие е казано: Вземете кръста си!, на друго: Носете кръста си!, и то всеки ден...

Към всяко Послание има една лебедова песен, ако мога така да кажа, на собствения ви зов, на собствената ви обреченост – как и какво бихте направили. Това са трите искания, с които се обвързвате и пребивавате в света. Те фактически са координатите, по които може да решите голямата задача на служението си тази година, като потърсите какво Бог иска. А Той иска в бъдеще децата Му да не бъдат разпъвани! Какво Човечеството чака? Да се научи как се възкръсва! Когато пожелаете своята жертва, сте разбрали урока, че разпятието може да се върши всеки ден вътре у вас, че то ви подготвя за това, което Човечеството чака. И накрая – какво Съдбата позволява. Йерархия на знанията, йерархия на посвещенията, йерархия на духовните вълни! Не може да избегнете едно съзнание, което ви е създавало митология, колкото и оскърбително да звучи „езичници“. Какъв друг Бог е имало тогава? Каменни божества! Да, но всяко от тях е напоено с мисловната енергия, на молителя, защото го е считал за божество.

Как се ражда Афродита? Казано е, че Зевс праща една стрела, за да оплоди океана. И водите дават пяна, която се събира и ражда богинята на Любовта. Е, камък ли е тя тогава или е битие! Не можете да се лишите в собственото си съзнание, нито в клетъчността на вашата органичност от това, което хилядолетията слагат – не само като процес на познание, а като жизненост. Така че трябва с отговорност да се знае това, което Бог иска, Човечеството чака и Съдбата позволява!

Много е лесно да се каже, че човекът е един бог в развитие. Но познал ли се е, осъществил ли се е? Прозрението писа на Делфийския храм: „Познай себе си и ще познаеш боговете!“, а човекът отива при оракула, който му вещае наполовина вярно, наполовина не. Това е големият двубой между Дух и материя. Затова в Посланието е казано: Дай ни знание за себе си и след това идея за света. Ще владееш света и тогава ще разбереш защо известни науки играят роля за възпитание на тялото, на желанията, на мисълта; защо известни похоти, както се казва, са грехове. Няма грехове, има несъвършенства! Трябва да потърсиш начин да ги преоцениш и да им дадеш друга валентност в друг живот: Дай ми знание за себе си! И това, което безспорно лично човек трябва да опита да направи, е право да сее и воля да жъне!

Ето как Планетният Логос дари човечеството и позволи на човека – еволюиращия бог, да намери съвместимост с всичко, което духовните вълни на Любовта, на Правдата, на Митологичното съзнание, на Сътворението са дали в пътя на осъществяването човек – Бог. Опорността, която Посланието ни оставя е достатъчна, за да нямаме нито съмнение, нито страх от това, че правим едно ново бъдеще, че сме наречени теогони на Новата епоха във Вълната на Мъдростта!

Ще се опитам да разградя един двор – не за да прогоня стопанина му, не за да няма къде птицата на знанието да прави своето гнездо, а защото трябва да бъде осветен един нов дом. Този нов дом е граден тухла по тухла – освещаван е от различни жреци, имал е първосвещеници и своята олтарна тайна. Разграждам миналото – ехото, за да оставя повика на гласа на Съдбата; разграждам и изваждам ковчежето на тайните, за които милиони човешки същества в хилядите години са коленили с потайната мисъл да вършат добро. Уви, често когато правеха добро, беше съпровождано с повече злини, отколкото ако нямаха Бог. Не бива вече да си служим с онази мисловна хитрост, която човечеството още в епохата на митологичното съзнание измисли. Религията като социална сила на злосторството създава Троянския кон – социална сила на религията, облечена в измама. „Timeo danaos et dona ferentes!“ – „Съмнявайте се, когато данаецът ви дава дар!“ (Фраза, която не е слязла не само от трона на властващите, но и от поведението на всекидневието.) Не трябва да се правят такива хитрини! А човечеството все още върши това! Не защото е забравило Бог. Напротив – то има достатъчно образци, за да каже, че тачи Бог. Но няма дом в душата си, няма олтар. Да не говорим, че няма моление! Христос каза, че на двама господари не може да се служи, но религия не се прави вън от социалната реалност. Преценката е не в равновесието, а в превеса на прозрението за преходност! Какъв е този, казва Христос, вярващ народ, който отива да се кълне в златото на храма, а не в светостта на Учението! Трагедията на човечеството с Бог да прави злини е най-голямата! И не че Бог прави злината, а някой ще каже: „Има две божества“, друг: „Око за око, зъб за зъб.“

Този двор на религиите искам да разградя, като разгледам Светите Евангелия през погледа на Новата духовна вълна – Вълната на Мъдростта. Те са живият плет, който съхранява, който брани олтара на Отца от онова, което до тях е било. И все пак ще се опитам да разградя този охранителен зид, за да влезем в олтара. Да го разградя – защото: Живейте с гласа на Съдбата, а не с ехото. Някои неща в Светите Евангелия са вече ехо. Други продължават да имат своята поука, както онази притча, която е назидателна и до ден днешен. Отиват при Христос и Му казват: Учителю, житото излезе, но има много плевели – да ги оскубем. Не, почакайте да узрее, защото като мъкнете плевелите, ще измъкнете и житото! Това безспорно продължава. Много често, когато искаме да изведем един недостатък, ние изкореняваме много друго. Трябва да оставим да се изживее онова, което наричаме нееволюирало добро. Това е и най-доброто оправдание на градираната стълба в поведението на еволюцията за духовните вълни. Не е можело в Духовната вълна на Правдата да се говори за Мъдрост, не е можело в Духовната вълна на Любовта да се говори за ценностите на Истината като бъдеща духовна вълна. И най-вече – да се говори за оная Свобода, в която няма да има дори духовна вълна, а единство между Бога и човека. Това сега подсказваме в Духовната вълна на Мъдростта – битката вече не е за човека, а за Бога в човека!

В предишното Послание бяхме казали: Не търсете спомен за човека, живейте с динамиката на Деня – бог в развитие! Даже в един от текстовете на Светите Евангелия, които съпровождат тазгодишното Послание, е писано, че ще ви предадат! Да, първото нещо, което човек извършва, за да се освободи, това е да предаде себе си – ония минали свои тенденции, в които опорност и правота, а дори и любов е намирал. Затова е казано: да се отречеш от себе си, да надмогнеш себе си, да вземеш и не само да вземеш, а да носиш кръста си. Часът на раздялата настъпи: ще има натъжени, но тъжни – не! Това е голямото, което трябва да разберете тази година в своя ход. Ще се натъжите, но тъжни не бива да има, когато е казано: Вие сте една зрима теогония в пътя на Духовните вълни. Зрима теогония! Не тази на стихийните сили, не тази на Ариман и Ормузд. (Въпреки че в учението на Ахура Мазда съществуват две сили, там има един голям закон – мога да приема безверието, но не и лъжата.) Искам да разградя този двор – двор на ехото, на останалото минало, да го разградя както с гласа на Съдбата, така и със събудената отговорност, че чрез Мъдростта човечеството се осъзнава като богоосезаема необходимост. Когато преди година казах: Време е да се сменят божества, които са лоши човеци, с човеци, които са добри богове – не бе случайно. Това е живата необходимост, заради живия ни живот. Защото Децата на Деня няма какво повече да загубят освен оградата на своето минало. Защо да нямаме право като теогони да свалим дрехата на онова, което обслужва цяла гама от религии?! Те безспорно за своето време могат да имат оправдание, но сега не могат да бъдат изповядани, не могат да бъдат сложени в страницата на Книгата на Живота.

Винаги ще твърдя, че в Светите Евангелия е оскубана голяма част от сятото жито, от живото творческо семе на Любовта на Христос – било заради плевели, които не са могли да различат, било заради своите старозаветни почерци, с които са писали история старозаветна. Затова много от казаното от Христос го няма в Евангелията. Но това е работа, с която археолози, историци, богослови ще се занимават, ако имат кураж. Разбира се, Реформацията ражда кураж и като теза оспорва много неща, но с това пък прави сухо дървото на Христовия плод. Те така скубят, че не остава и жито. И си мислят, че правят някакво добро! Историкът може да намери един факт, но не може да го тълкува, защото за него е съществен фактът, а не духът, който е направил факта. Съобщават, че в Кесария е открита преторията, където е арестуван апостол Павел, и спират дотам. А апостол Павел направи от християнството универсално учение, иначе щеше да си остане една юдейска секта. Друг е въпросът, че го напълни с юдаизъм – било като обреди, било като доктрина на правото, било като мироглед за нравствени добродетели. Нравствените добродетели са ценни, но те също овехтяват, а понякога, бих казал, склерозират. Това е ужасът, с който се изживяват религиите – те най-бавно стареят и най-дълго стоят стари! Страх нямам от секти, защото са един само лъч от някое универсално Учение. Будизмът има сто секти, индуизмът – двеста. Но един Мао Дзе Дун се опита да махне Конфуций от историята на Китай и си отиде – Конфуций остана.

Каквото и да са скубали от Учението на Христос в Светите Евангелия, остана жито. А Той беше казал: Едно зърно ако умре, ще даде тридесет, шестдесет или сто. Така че, колкото и да са ограбени Светите Евангелия, там има и по тридесет, и по шейсет, и по сто зърна. Духът на Учителя на Любовта е там!

  • Матей, глава 3:
  • 11. аз ви кръщавам с вода за покаяние; но Оня, Който иде подире ми, е по-силен от мене; аз не съм достоен да Му понеса обущата; Той ще ви кръсти с Дух Светий и с огън,
  • 12. лопатата Му е в ръката Му, и Той ще очисти гумното Си и ще събере житото Си в житницата, а плявата ще изгори с неугасим огън.

Това е синорът между старозаветието и раждащото се християнство; това са думите на Иоан Кръстител, когото считат за последен пророк от старозаветието, първи и последен пророк на християнството. Църквата им`а недобродетелността (а и Светите Отци, разбира се) да каже, че след Иоан няма други пророци. Като че ли пророчеството може да се забрани?! Това че известни религиозни съзнания и доктрини се прибраха в музеи и се ползува една такава вариация, за да се спре събудената пророчност в човека, това не е голямата истина. Пророци винаги ще има, защото с йерархията на събудеността, на бдението човек ще получава знания. Разбира се, пророчеството има свои степени – от елементарния сеанс на медиума до върховното вътрешно откровение. И ако пророческият институт отмина в историята, то събуденото откровение в човека, вложеният вътре у нас Свят Дух, Който е част от Триединството, или Кундалини, която разгръща своите слънчеви колела, за да дадат енергии на човечеството, няма никога (докато човек не се осъществи в целостта на Бога, в идеята за Свобода) да угасне. Пророчествата са осенение отвън, пробудността на човека със събудената сила Кундалини (или орендата в българския тангризъм) е вътрешна, интуитивна – тя е прозрение, тя е откровение! Това са две съвсем различни доктрини в пътя на развитието. Така че една институция може да си отиде, но вложената духовна сила в човека няма да свърши. И защо трябва да се спре будността му само до Учението на Любовта? Дотам ли е еволюцията на човека; с това ли свършва целият му път? Христос рече: Аз съм Пътят, Истината и Животът! Даде се Любовта, посочи се Път, а Истината?! Кога ще я осъществят? Не са видели Мъдростта... Ами кога ще осъществят Свободата? Може ли така да се оскубе житото на Христос! Нали им рече, че след Него по-големи неща ще вършат, че всичко каквото е казал, ще трябва да се сбъдне до йота? Къде остава идеята Му за бъдещето?

И така, последният заветник казва, че кръщава с вода за покаяние. Ето ви съдба – покаяние... Една система, която прави всеки достатъчно грешен или насилва всеки да живее със страх за грях, не може да не иска покаяние за послушание на човека. Кръщението за опрощение на първороден грях влиза и в християнството. А се изпуска другото – Това е Моят възлюбен Син, над Когото е Моето благоволение! Христос не поиска покаяние, а Мъдростта пък въобще не може да го приеме, защото говори за еволюиращи богове – не за грешници. А в тазгодишното Послание говорим и за теогони – творци на божието дело! Затова поискахме: Научи ни да възкръсваме!

„Той ще ви кръсти с Дух Светий и с огън.“ Огън! Това е Мъдростта! Кундалини – символ на Мъдростта, значи Змия-Огън, духовният огън! (И неръкотворната Таворска светлина даде образната дреха на Огъня.) Така че синорът е сложен и затова казах, че ще разградя оградата към храма на Вечното.

Иоан проповядваше, че Иисус е, Който ще кръщава с Дух, а после казва: Идете и Го питайте това Той ли е, който има да дойде, което струва съдбата Му?! Това богословите го отминават. Защо? Малцина знаят за големия конфликт в идеите за посвещението; малцина знаят, че в школата с Иисус е и Иоан, който много иска да играе ролята на Миров Учител. Той чува гласа: Това е Моят възлюбен Син, над Когото е Моето благоволение!, но първи ражда съмнението, макар че не можа да не признае: Онзи, Който идва подире ми, е по-голям от мене. Това е първото признание, макар че Църквата сега не приема еволюционността – да идва някой друг. Логично е щом Учението на Любовта идва след Учението на Правдата на Моисей, и след Любовта да дойде Някой. Добре е казано: „...аз не съм достоен да Му понеса обущата“ Обувките на Учителя не тежат (особено пък тези, които тогава са носени), тежи пътят на Учителя и не може всеки да го ходи! Тежат жертвата, отговорността и делото, за което ще бъде разпнат. А този, който не може да понесе, явно няма крака за подобен път и готовност за Голготска жертва. Наистина Иоан не можа да понесе големия кръст. (И сега, когато беше прероден.) Защото прави себе си повече от всичко, макар че тук играе ролята на миротворец. Но човечеството чу, че идва Един, Който носи нова духовна вълна. Приет ли е или не, това няма никакво значение. Кой е вярвал, че този син на дърводелеца, на Мария детето, ще бъде един ден Бог? Никой! И майка Му не е вярвала. Затова Христос ще каже: Човек няма по-лоши врагове от близките. Вижте, Той е толкова реален, колкото е мистичен!

Така идва Новата духовна вълна! Освобождава от астрала – кръщение с вода (водата е астралният образ на Светлината). От това освобождава Христос. В ръцете на Този, Който идваше, е да направи избора – да отдели козите от овцете. И все пак, направи ли прощение за всички? Когато Го упрекват, че с грешниците, с винопийците говори: Аз за тях дойдох! Това е идеята на Духовната вълна на Любовта! А праведниците как нарече? Варосани гробници! Христос много примери им дава. Когато Му казват: Твоите хора не постят, отговаря: Сега Женихът е при тях, нека се веселят. Камък по камък вади от зида на глупостта. Затова ги нарича варосани гробници, защото вътре гният.

Вярно е, че лопатата Му е в ръката и Той почисти своето гумно – отлъчи (както дава фигурите за различията) жито от плевел, овци от кози. Така започва едно ново начало. Сигурно житото е било по-малко, отколкото плевелите! И сега е така – една улична радост е толкова скъпо платена и толкова масово посетена... Това е всекидневието. Не става въпрос да бъде оскърбен човекът, а да свършат своето дело тези, които искат благословията на пътуването, теогони във Вълната на Мъдростта.

Жито и плевел, овци и кози. Избрах тези текстове, за да знаете, че сега също трябва да се отличи пътят – пътят на теогоните от този на Воините на Любовта, защото теогоните трябва да живеят с гласа на Съдбата и чрез Мъдростта да знаят, че са богоосезаема необходимост!

  • Матей, гл. 10:
  • 16. Ето, Аз ви пращам като овци посред вълци: и тъй, бъдете мъдри като змии и незлобливи като гълъби.
  • 17. Пазете се от човеците; защото те ще ви предадат на съдилища и в синагогите си ще ви бичуват.

Новият човек е наистина една невинност – както Христос си служи със сравнението овци сред вълци! За в`ълчето в човека е имало теза, не е имало тезата за овци сред вълци. Но може ли Този, Който дава Учение на Любовта, да нарече своите братя вълци?! Не, Той говори за в`ълчето в идеята на Правдата; и го спря, когато рече: Който от вас е невинен, нека хвърли камък! Всички се стъписват и никой не хвърля. Но завеждат ли грешницата като вълци, увълчени в своя закон за Правдата, че всяка прелюбодейка трябва да бъде убита с камъни?! Ето защо казва „...посред вълци“. Това не е обида – това е характеристика. Учителите не обиждат, когато казват истини. Цели три века апостолският крак е бил чупен, но е пресеквала идеята за отмъщение, защото Христос ги учи да бъдат незлобливи като гълъба и мъдри като змията. Рече им: Обичайте врага си! Та то е невъзможно като мислене, трудно е като приложимост..., но необходимо като живот. Направете го!

Тези, които носеха новото Учение, наистина бяха преследвани, защото религията, от която изхождаха, непрекъснато говори за отмъщение. Бъдете мъдри като змията и незлобливи като гълъба! Представете си каква проповед е това срещу „око за око, зъб за зъб“! Какви преобрази! Разбира се, че на световната история е известно лошо внушеното битие на змията от глава трета на книга Битие. А излиза, че тя знае повече от Бога... Нещо, което е изумителна нелепост, ако се тълкува буквално. Змията казва: Няма да умрете, а ще ви се отворят очите и ще станете като богове – да знаете що е добро и зло. И Бог изгонва Адам и Ева точно с тази фраза, т.е. това излиза истина! Но за човечеството змията е изкусителката, злобливото, в`ълчето.

Човекът, когато влиза в едно ново царство мъдър като змия и незлоблив като гълъб, разбира се, ще бъде жертва на „вълци“, но трагедията не е в това, че „вълкът“ е лош, а че не е научен. Еволюцията беше на стадий, в който „човек за човека е вълк“, както цяла една държавна система сложи като битие. (Не може една империя, чийто път е роден от утробата на вълчица, която кърми своите две вълчета-човеци, да няма вълчи нрави!) Човек за човека, Христос рече, че е един бог, защото сложи обичай врага си! А Мъдростта дорече: „Обичай бог в другия“. Когато в него видиш себе си, не можеш да бъдеш вълк. Но... еволюция!

„Пазете се от човеците; защото те ще ви предадат на съдилища и в синагогите си ще ви бичуват.“ Добре е речено „синагогите“ – училищата на юдейството, доктрината им, но не като метафизика, а като приложност. Да, пазете се от човеците! Какво благородно звание – човеци ги нарече! Но какви? Които ще ви предадат. Човек е най-голямата йерархия в Учението на Любовта. Дори врагът рече: Ето Човека! и осъди Божеството. Но сега, в Мъдростта, може ли да се пазите от човеци, щом са еволюиращи богове?! Каза ли им някой, както в тазгодишното Послание: Вие сте една зрима теогония?! А това е първата страница на една нова скрижала, на една богонаука. Може ли човек да се пази от Бог?! Сега няма да кажем пазете се от богове, защото пътят на съвършения е този – да живее в Бога.

Първото предателство, което човек извършва, е предателството към себе си – на довчерашното си убеждение, на себе си като обособеност на ранг. Това е да се надкрачи. Но страхът, себесъхранението го кара да предава другия. Когато не може да приеме жертвата, тогава казва: „Онзи е виновен“. Който не може да се отрече от себе си за една нова причастност, в името на нова духовна вълна, предава други. Така е, когато слабостта е по-голяма от смелостта. Ето как се ражда идеята за жертвоприноса другия да дадете. И се утвърждава едно понятие – че предателството е да се предаде друг. А тайната е да предадеш себе си като минало. Тогава безспорно че ще те бичуват онези от твоята синагога – и мисълта ти, и желанията ти ще те бичуват. Защото когато слагаш юзда на желанията си, ще трябва да търпиш и техния напор, че ги ограничаваш, че искаш да ограбиш насладата на своя астрал. Как няма да те бичува твоето знание довчерашно?!

  • Матей, гл. 22:
  • 32. „Аз съм Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов.“ Бог не е Бог на мъртви, а на живи.
  • 33. И народът, като слушаше, чудеше се на учението Му.

Това е големият конфликт в историята на религиите, а най-вече в историята на юдаизма, от чиято утроба излиза християнството – конфликтът между расовата тенденция и идеята за човека. Защото за първи път в историята на човечеството се казва: Ето човека!

Много пъти съм се учудвал защо богослови, историци, изследователи не могат да видят как започва християнството. Веригата на юдейската религия е, че е религия на расата. (После евреите се оплакват от расовия принцип на германците, а те го дадоха на света.) Йехова, Саваот са расови божества – дори трябва да вземеш на починалия ти по-голям брат жената и да продължиш рода, защото кръвта е всичко – тя зове, тя отмъщава. Така тя не е Аз, а отмъщение. Затова стои и съвършено грешната теза за Каин и Авел. И ще се каже: Аз съм Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов! Кога сключва завет с Господа Авраам – преди да бъде обрязан или след като е обрязан, за да го нанизват в тяхното огърлие на божества?! Необрязан подписва завета между двамата, след това го обрязват! А при иудеите трябва първо да те обрежат. (Дори и в християнството щеше да се въведе, но апостол Павел го спасява от тази нелепост.) Иаков пък измамва баща си – облича кожена дреха да изглежда на Исав, за да го благословят като първороден. Измама! И това са мощните богове, които още са властни в Иудея... И как няма да се чудят на едно такова Учение, в което Бог не е Бог на мъртвите, а на живите. Това е една великолепна фраза! Бог, за Който проповядва Христос, е жив. А евреите три хиляди и петстотин години стоят на същата нравствена таблица и на същия олтар в принос на стотици хиляди жертви. Жив! А не Му позволяват развитие! Епохалността ги следва, но моралната таблица си остава. Остават в пътеката на ехото, а не с живия глас на Съдбата. Затова казвам, че разграждам, за да изградим храма на Мъдростта! Мъдростта ще даде огледалната истина. Не че огледалото е криво – крива е била мисълта. Но тя за своето време е една еволюционна достойност.

С изведената тайна на това Евангелие узнаваме, че прииждането на духовните вълни е неспирен процес (Оня, Който иде подир мене, е по-силен от мене), докато манвантарата не свърши своя път. Така Евангелието на Матей съпровожда Посланието на Мъдростта!

  • Марко, гл. 4:
  • 26. И казваше: царството Божие прилича, както кога човек хвърли семе в земята,
  • 27. и спи, и става нощя и дене; а как пониква и расте семето, той не знае.
  • 28. Защото земята сама по себе си ражда първом злак, после клас, след туй пълно зърно в класа;
  • 29. а кога узрее плодът, незабавно изпраща сърп, защото е настанала жетва.

Ето целият процес на сятата духовност у вас, на сятото зърно в земята: докато изкласи и даде ново зърно, докато жетварят стане необходимост, докато станете богове. Това никнене на зърното е процесът на развитието ни. Но как расте семето човек не е знаел, защото в онзи стадий на еволюцията неговата духовна будност му дава само усетливост да бъде безпокоен, да има впечатления... Но „земята сама по себе си ражда...“

„...царството Божие прилича, както кога човек хвърли семе в земята“. Земята носи всичко, що носим ние и ние носим всичко, що носи земята. Не може да няма спазми в природата, щом ги има у нас. Будността, с която организмът ни отвръща, е будност на цялата природа, защото всяка клетка е жива и не умира. И учените го доказват – вече клонират. Доказва се, че клетките никога не умират, понеже целият ни клетъчен организъм е напоен с Дух. Тогава ще разберете мисълта, че само Животът е непобедим! Смъртта му е услуга. И нищо от нас не става пръст! Ненужно – да, непотребности в еволюцията има, но нито една клетка не може да бъде загубена. Тя носи всичко и не е възможно това, което ражда идеи, което плоди култура, което зида олтари, да стане пръст. Защото някъде, в Сатурн, в кристала влиза Духът, за да каже: Да бъде светлина; да се родят живи души! Нашето безпокойство е да открием тайната на раждането. Спи. Спи в земята; спи и ражда. (Бог-Отец „спря“ развитието, за да заспи Адам и да се роди живот – Ева.)

Всичката преобразност да умре едно зърно, да стане злак; той да класи и класът да узрее – това е да се мине през онази пробуда, която дава право на гласа на Съдбата да извика: „Адаме, где си?!“ „Гол съм!“ – съзнание, че е физика. Съшиват му дрехи – иди и работи; моли се и работи. Така започва великата еволюция!

Дошло ли е нещо у нас, което има нужда от сърп? Поискахме дай на ръката ми право да сее! Защото ако не умееш да сееш, няма как да упражниш воля да жънеш. Христос рече на учениците Си: Викам ви на жътва, която не сте сели. А сега – право на ръката да сее! Един е Сеячът! А за жътва – воля да жъне! Не „право на воля“, а воля да жъне!

Така когато се роди у нас; когато почне да дава злак, след това клас и пълно зърно в класа; когато узрее плодът, незабавно се изпраща сърп. Воля за жътва! Това е да понесете събудения Кундалини. Само той може да бъде класило семе! Трябва да се знае, че чрез него човечеството се осъзнава като богоосезаемост. В исканията от тазгодишното Послание е казано: дай ми знание за себе си и идея за света. Това е знание за себе си – зрънцето умряло, а всъщност родило всичко.

  • Марко, гл. 8:
  • 33. А Той, като се обърна и погледна учениците Си, сгълча Петра и рече: махни се от Мене, сатана! защото мислиш не за това, що е Божие, а що е човеческо.
  • 34. И като повика народа с учениците Си, рече им: който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва.

Неизбежният конфликт между Петър – „камъка“, и Словото на Отца! Махни се от Мен, защото мислиш за това, което е не Божие, а само човешко! Това е всекидневието – камък, праг, който историята и религиите поставят на човека. Всекидневието е най-тежкото, когато си тръгнал като Икар да летиш, и най-потребното, когато си само на земята бранител на своя малък дом. А идеята за света къде е? Цели философски доктрини в опонация на това, че човекът е един бог в развитие ще има! Огледалото на навика стои в душите на мнозинството. Единици разпъват! Защо? Защото единици знаят да възкръсват. (Заедно с тях разпъват, разбира се, и разбойници. Но в историята остава и добрият разбойник!)

„...махни се от Мене, сатана!“ Да, твърде безцеремонен е бил! На този, когото папата направи бог, три пъти в Евангелието му казва махни се от мен, сатана! Точно когато плодът е узрял, някой у нас – камъкът у нас (Пиер, Кифа), който носи първичната вибрация още от Сатурн, ще мисли само за своята природа. Ще се обади и ще „каже“, че е твърд, че е материя; ще се загрижи за човешкото, не за божието. Това е голямата битка в човека – точно когато семето ще изкласи, когато ще люшне вятър класа и той ще започне да рони семената, ще се обади някакъв Петър, някакъв камък: „Да му сложим едно колче на този клас.“ (А вятърът е по-силен дори от дървета с мощни корени.) Човекът търси себезащитата на плътта си, но ако познава защитата на Духа, много лесно би съхранил и тялото. Не бива никога да губим божественото в себе си! Затова казваме, че битката вече не е кървавата битка за човека, а за Бога в човека, защото той е една зрима теогония!

„И като повика народа с учениците Си (и народа вече вика), рече им: който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва.“ Първото нещо е да се надкрачите, да надмогнете себе си. Какво значи да се отречеш? Да се наречеш като апостол Павел изверг?! Не, това е иудейщина! Ако изцяло се беше отрекъл, нямаше да унижава бог в себе си. А ние водим битка не за човека вече. Разбира се, Христос брани човека. Затова се каза ето Човека, а не ето Бога. (После го направиха Бог.) Той брани човека от един Бог, който го унижава. Разбира се, най-трудно губим себе си. Току-що си се осъзнал, получил си някакви ордени, отличили са те с нещо и ти се казва: „Освободи се от себе си.“ Има много неща, които са скъпи – навикът да си удовлетворен! А динамиката, че трябва да се развиваш?! Отричането от себе си не е предателство, не значи да се загубиш. Защото кой е този себе си? Всекидневният или Вечният?! За това казвам, че има нова битка – за бога у човека; има ново Послание.

В Евангелието на Лука 9:23 е казано: „...ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и Ме следва.“ Не само да го вземе, а да го носи, и то всеки ден. Това е разликата в една и съща теза, но с различни стойности – както на поведението, така и на преценката в изпълнението. Защото можеш да си люлееш бебето цял ден, вместо да го занесеш на слънце! Ето голямата разлика – но безспорно и в двете тези стои идеята за отричането. Няма по-голяма истина от това да се отречеш от себе си!

  • Марко, гл. 15:
  • 17. и Му облякоха багреница и, като сплетоха венец от тръни, наложиха Му го;
  • 18. и почнаха да Го поздравяват: радвай се, Царю Иудейски!
  • 19. Па Го биеха по главата с тръст и Го заплюваха и, коленичейки, кланяха Му се.

Когато можеш да се отречеш от себе си, да носиш кръста си, не е важно кой ще ти сложи багреницата – дали овехтялото минало и жестокостта, или потребата на бъдещето. Важното е, че тя като знак на признание за царственост ти е сложена. Малцина имат рамене за багреница – само царете! Колко мощни трябва да бъдат тези плещи, които са взели, носили кръста си, за да могат да я понесат! А колкото до иронията, с която мнозинството може да си послужи, това е, защото то няма рамене за багреници. Царствеността е за царя! После идва това, което мисълта е изградила: венец – обаче с тръните на злобата на тълпата. Е, на поетите слагат лаврови венци, но на Синовете Божии – трънени. Логично е, защото те не мислят за земната слава. Трънен венец! И ще бъде нарисувано как кърви капят. Именно кръвта, която е Азовият представител, е една от ценните същности на религията на Христос – от кръвта Му се направи причастието.

Венецът е потвърждение на царствеността, тръните са неорязаната страст на отмъщение, на злоба, която трябва да се акумулира, да се преобрази. Затова ще се каже: Радвай се, царю, радвай се! И Той наистина се радва. Не е вярно, че е искал да избяга от багреницата, от венеца с тръните или от името, че е цар. И какво свидетелства, че не се отказа? Пилатовото прозрение да напише на кръста Jesus Nazareus, rex Judaeorum! Ако наистина можеш да си направиш такъв кръст, има ли значение, че някой се опитва да те бие и унижава?!

„...и Го заплюваха и, коленичейки, кланяха Му се.“ И в иронията има величие, когато този, към когото е отправена, не е загубил достойнството си. Заплюваха Го – излишна човешка емоционалност, белязана с ужаса не на неграмотност, а на невежество. Разбира се, че човек, когато е в състояние на жертва, не може да приеме със съмнение поведението на тълпата. Тя има няколко пособия: да бие, да те заплюе, защото това е част от вътрешната `и психология, и след това да ти колени. Така че не се чувствайте измамени, когато наблюдавате люшкането на социалните митинги. Не се учудвайте, че може да плюят, да кажат: „Осанна! Осанна!“, а след това: „Разпнете Го!“

Досега не е дадена социална характеристика на тези феномени – само ги цитират. А те са вътрешна потреба. Онзи, който може да абсорбира отрицанието, той е големият! Държавникът може да бъде оплют, но той не бива да си позволява такова поведение! Тълпата винаги, когато иронизира, показва непробудност, но в никакъв случай не губи представата си за бъдеще. Затова Му се кланят. В иронията се крие бъдещето на Царя на света – Царя на царете! Тълпата няма друг израз, освен този да отмъщава като признава. Иначе кой щеше да Го отличи? Та още в началото казват: Този ли, синът на дърводелеца, на Мария?, или: Тоя има бяс, Той изгонва бесовете със силата на бесовския княз. А Христос отрича: Може ли сатана да изгонва сатана?

„...радвай се Царю Иудейски!“ Христос рече, че царството Му не е от този свят, но когато Го обвиняват, че с грешниците говори, казва: Аз за тях дойдох! Така кръстът като фактология носи написаното от Пилат, а то свидетелства за царствеността. И в света остава нещо, което после се потвърждава. За разлика от фразата, че е тежка царската корона, Христос казва, че е Цар без корона. Короната идва късно – накичват с нея и Него, и майка Му. Учителят на Любовта не носеше корона, защото тази корона, която даде, е въплътеният Дух в Неговото Учение!

 

Еволюцията позволява избор, Свободата дава Живот!

Животът е съприсъствие в Божествеността!

 

НУР 2019
НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993