Зареждам...
Върху Посланието Агни йога

Върху Посланието

Агни Йога

Само свободният от Себе си може да направи Служение!

Обреченият има само едно задължение – да даде своята дан в Служение и тогава да се осъществи. Защото такава е повелята на Посланието – зримият теогон трябва да се осъществи! Той трябва да се себенадмогне и трябва да се усвои в жертвата на Възкресението!

Ще продължим с тълмежа на Посланието на Космичността, на Планетния Логос, с последния абзац, който влиза в жизнената му същност. Това са четирите параграфа на „Агни йога“. Не може в общата тъкан, с която човек е изграждал своето физическо тяло, своята биологична физиономия, да не вгмездва всичко. Той вгмездва своето чувство, с което изработва едно вътрешно тяло – емоционалното, или астралното; вгмездва във висотата на йерархията си рефлекса на съществуванието си, което му дава характеристика, че е човек, т.е. менталното, мисловното поле; вгмездва своята причина да се устреми към Онова, Което го е сътворило, защото само Причинният свят може да върне човека в осъществяване в оная неизбежна божественост, с която Творецът поставя в Своята идея на Сътворението необходимостта да бъдат сътворители онези, които са Негови чеда. (Защото така ги извика в книга Битие: Да сътворим!)

В тази милионна епоха на изграждането на човека, на изявата на Божеството, ние сме внасяли всичко и отделни жички в нашата изявена сега същност напомнят за онова, което е било. Колкото и да е било асимилирано, колкото и да е било огнено преобразявано, все някъде нещичко стои от оня първичен страх, внасян още из началото, когато човек трябва да овладява материалния свят и когато трябва да изгражда усетност като идея за самосъхранение; стои от онзи рефлекс, когато трябва да постави мисълта си в изграждане на памет и традиция и когато трябва да се самосъзнае като Сътворител, като Творец.

Колкото и съвършен да е станал човекът, до своята пълна изповедност той ще има жички, които ще му напомнят за тази негова непрекъсната тъкан от оная хаотичност, в която се съдържат всички закони за ред и същества. Затова казвам: Не се страхувайте от хаотичността, а от анархията! Защото от хаоса, където се съдържат всички неща, за които нямаме определение, започва да се извежда ред, а след това, безспорно, когато човекът може да възприеме рефлекса си като традиция, се създава и закон. А паметта му връща усетността за съхранението и изграждането.

В човека ще остане нещо, което до сетната му същност на богочовек, на богосин ще има алкание, ще има искане в идеята на Сътворението, в приложността на Правдата, в разкодиране тайните на Митологията, където някои, които носят евристичното начало, продължават още там да работят. Защото остана знак, който не бе употребен – митологиите останаха приказка. Но закодираната енергия е, с която може да се нахрани прозрението на човека без да се жертва с ослепението си, както го направи един Едип. Но все пак Едип каза що е човекът, той отговори на Сфинкса. Така е и в Учението на Любовта. Има неща, за които Самият Христос казва: „Имам още много да ви говоря; ала сега не можете го понесе“ (Иоан 16:12). Мислите ли, че тези неказани „гласни“ не са пошепнати в мировостта; мислите ли, че те са останали без знак в полето на интелектуалността?! Мислите ли, че в Причинния свят Той не е начертал Своята Божествена Голгота, а не страдалческа, с каквато човечеството се удовлетворява?! Стоят тези неща. Стоят вътре, чакат! И всичко това е в човека; и всичко това е за човека. Сътворен е с всичко, но трябва да си го вземе, трябва да го изведе, трябва да го ръкотвори. Колко много Зевсовци има в съзнанието на хората и колко малко са ги делотворили!

Затова слагаме ведно с Посланието в идеята на осъществяването онова от Евангелието, което напомня тези повели, които различните духовни вълни и доктрини са изграждали в човека, за да го освестят в себепознанието, за да го осъществят като богочовек, като човек, който е надмогнал себе си в идеята за богочовека. Така че тези съпроводи, тези съзвездия, които водят човека, не са само днес и не са били само вчера и те винаги са доизграждали онази голяма, голяма храмност, която ние правим и наричаме тяло, или както казвам – този голям лабиринт, който трябваше да заключи в себе си човека-бог и човека-животно; този лабиринт, в който можа да се роди идея за неговия сътворител да излезе оттам да си направи крила, за да се освободи. Идеи, идеи, идеи... Така Евангелието е изграждало добродетели. Не само нравствени – добродетели за историческа доблест, добродетели за социална отговорност, добродетели за молитвеност! Така че когато искаме да съхраним от нискостебленото мислене едно Послание, ние безспорно слагаме воините на една от най-съвършените религии, които човечеството познава – това, което Христос ни остави. Оставям настрана какво от Учението Му направиха – аз говоря какво даде Той!

Ведно с тази идея за Любовта, трябваше да се надмогне страхът. Защото страхът като биологична същност, като взаимна отреченост, но и взаимна потреба за йерархия – човекът и природата, сложи вътъка, както казва народът, върху който се тъчеха след това духовни тези – чрез запрета и внушаване на страх от Бога. Една биологична даденост, заради която хилядилетия човечеството води битки и покорно продължава да я носи, защото в същото време традицията го прави отговорен да смири гнева, който му създава страх – гнева на природата, гнева на боговете, гнева на Саваота... Можете ли да си представите какъв ужас е в душата на човека?! Разбира се, тя е най-много напоена със страховата психоза, с ужаса. Цялата биология, която е изграждала това, от което Сътворителят трябваше да каже: Да сътворим човека!, е напоена с вибрация, която трябваше да създаде гъвкавост, която трябваше да създаде осезаемост и в същото време рефлекс за съхранение. Тогава тя не е била осъзнат страх, чрез който можеш да внушаваш и да управляваш. Това е, което се разминава – благородството на Природата, за да ви съхрани, и констатацията на страха, за да ви подчини.

Природата е достатъчно безжалостна, но в никакъв случай не е жестока. Тя е, която, правейки еволюцията в Космичната си даденост, и спирайки се върху различните полета в човека и различните тела, му дава безжалието, за да извърши развитие. И знаете, че го характеризирах с тревожността и с отговорността – тревожността на еволюцията и отговорността на събудената съвест, независимо на кой йерархически трон ще бъде потребна.

Агни йога е също тъй една от онези стени, с които ограждаме, за да поставим една социална защита, една духовно-морална потреба и в края на краищата – една култура. Защото Агни йога не е религия – тя е школа за възпитание на мисълта, мисълта е огнена. Затова за бъдещето, когато ще отгърнете „апокалипсиси“, ще ви говорят за огън. А тези, които могат да се върнат милион години назад, когато Атлантида е била велика държава с голяма култура, но в битие между земното поле и астралното, говорят за унищожението с вода, а не за огън. Затова преселението на атлантите създава идеята за една друга култура – културата на огъня. И естествено, трябваше да се изчака хилядилетия, за да може Агни йога да стане потребна школа в тази голяма идея за свобода от изначалния порив на човека в битката с всичко, що го заобикаля, да стане и потреба на прозрението чрез мисълта, с която трябва да изгради познание като рефлекс.

Агни йога идва да освободи човека от социалния олтар, като най-напред иска да освети личния му олтар с идея на служение чрез мисъл – мисъл чрез огън, заради свободата. Трябва да се изгорят крилата на пърхащия страх, който ни е оставил милионният бит на Духа в материята.

Така Агни йога излезе на сцената, когато се разкъса завесата на т. нар. окултни знания. Христос искаше със Своето голямо Учение, с идеята за Любовта, с идеята на прощението (която надмогна отмъщението, надмогна наказанието – наказанието с камъка, който Той сложи в основата на храма, с камъка, в който Сътворителят сложи първия дъх и издигна от кристала след това цялата природа) да бъдем освободени. Той даде прощение не само на грешницата, даде прощение на човешката потреба от школската грамотност на окултните знания. Той освободи бъдещия човек от тези школи, които бяха, разбира се, най-голямото светилище в Египет; от церемониалността, с която се правеше психозата на посвещението – елевзийските тайнства, сибилските гадания, оракулските знания, храмовото почитание в Делфи. Освободи човечеството! И тук е голямата битка и аз ще продължавам да се учудвам защо Църквата не можа да разбере тази теза, а отрече една институция, която беше наречена пророческа! Дали пророчеството трябваше да се изживее, или трябваше да се сложи край на възможности за прозрение, което бе голямата грешка!

Духът на пробудата не може да спре! Институциите на усвояването на духовността трябва да се сменят, защото се смени посланичеството, смени се поселението, осенението с пробудата на Кундалини. Вместо отвън навътре, започна отвътре навън. Това бе голямата битка, която Христос реши – за съжаление, не я подеха и не я дадоха. Дори и някои школи, които се опитаха от християнството да правят вътрешен храм, и те не можаха да го прозрат. Силата на Учението на Христос е свобода от школите на посвещението и наистина те заглъхнаха след Неговата публична тайна за Духа на човека – свобода на човека от страх както от стихиите, така и от своя Сътворител! Няма го Моисей, който да ви забрани да поменете името на Бога, няма повеленията, има една неизменна сила и власт – Аз и Отец сме едно! Той, този същият Иисус, Който е Христос, Който за съзнанието на изповедника е и Богосин! (Всеки е син на Бога. Затова говоря за син и за Синовност.) Той е, Който освободи човечеството от подвластието и на стихийните богове, които след три-четири столетия събраха в музеите. И днес никой не отива на Зевс да прави моление и да принася жертви; днес Афродита е само амурна шега; днес Аполон, който взе лирата, разбира се от Хермес, може да бъде съвършеният на изкуството, но не е Бог, на който някой отива да поднесе дар и да прелее със светеност. Не! Този погром, който има своята позитивна сила, извърши Христос. Затова свобода на човека се потърси, затова се йерархираха духовните вълни, затова Децата на Деня имат бъдната отговорност в Служението, в служение на великата святост човекът бог в развитие!

Агни йога не е религия – тя е школа, но не е онези пътни йогически формули, с които се прави възпитание как да се седне, какви паси да се направят и как да получиш святост. Милиони хора ги правят и няма да постигнат божественост. Няма! Да се загуби динамиката на Духа е най-страшното, което човечеството още не е осъзнало. То няма и идеята за свобода от страх от богове. А какво виждаме в стихийните богове – постъпки, които дори не са човешки, в добрия смисъл на думата. И затова казах онази фраза: когато боговете вършат нечовешки, лоши дела, време е да си отидат, защото човеците трябва да вършат божествености. Това е йерархията на възможностите – свобода като идея за бъдеще!

Така Агни йога бе поднесена след като се разкъса голямата завеса, голямата завеса на окултните школи. Това направи Теософското общество. Колко са неговите отклонения, какви са неговите достижения, какво направиха неговите школски преподаватели и учители – няма значение. Аз говоря за голямата идея, за докосването до онова, което се наричаше скрито, окултно, съхранило известни тайни, за които се искаше и съответна йерархия на възможности на усвояване, и липса на страх от погибел. Защото и мисълта не бе свободна и обезгрешена... А идея за безгрешна мисъл даде Христос – Той спря удара на обикновеното, на всекидневното, на блудството от биологичната блудност, даде великата идея за освобождаване на мисълта от грешност: „...всеки, които е пожелал в сърцето си, вече е прелюбодействал“ (Матей 5:28). Това е голямата тайна! Голямата тайна, която Децата на Деня знаят и трябва в приложна отговорност да изпълнят. Разбира се, когато Христос отвори вратите за знание не искаха да го усвоят не поради липса на прозрение, а поради хиляди, хиляди пъти внушения страх, че човекът не може да бъде божествен. Той трябваше да води битка за обезгрешаване, той трябваше да води битка за съвършенство, но никой не му каза, че трябва да води битка за божественост.

Окултните общества станаха показни, но не значи, че тайната, която има върховенство в посвещенията, може да бъде иззета от вътрешната потреба и несъхранена и незащитена от вътрешната божественост! Това даде Учението на Мъдростта, даде не да имаш, а да бъдеш!

В това, което Христос остави, Агни йога излезе като потреба за възпитание на мисълта, защото небудността на личната мисъл е отговорна пред бъдещето на съвършенството. Трябва да се прочисти мисълта, а не да се научите как да седите, независимо, че някои земни притегляния са по-силни, отколкото небесните възземания. Но да повтаряте непрекъснато онова, което преди пет хиляди години беше в ритъма на астрала?! След пет хиляди години вашият астрал има съвършено други вибрации! А кой е този, който може да ви каже къде е ударението на определена дума? Колко души бяха спрени пред пещерата и само един можа да каже: „Сезам, отвори се!“ – и тогава се отвори. А другите стояха пред затворени врати, защото не знаеха ударението. Защо казах, че е властен Хермес? Защото с Песента на гласните той знаеше на кой бог каква гласна да му даде и да го вика. И знаете от книга „Битие“, че Отец отиде с всички животни при човека – той да им даде имена. Кой друг можеше да им даде имена; защо Бог не ги нарече? Защото в човека беше сложил Себе Си, защото човека бе направил бъдещ бог и той е, който ще се обръща към животното, той е, който ще нарича дървото и ще яде плода!

Агни йога като една школа безспорно ще си отиде. Но тя ще помогне на нашата мисъл, тя ще изчисти мисълта ни дотолкова, доколкото можем да събудим Огъня. Когато сте събудили един пети център, вие сте изгорили доста неща, но трагичното е когато работите с петия център, да мислите, че сте Мирово същество. Това, което правят всички гадатели, медиуми...

Агни йога е идеята за светостта на Огъня, бъдната казън, от която се плаши човечеството преди да я е живяло. Тя и всичко създадено от Учението на Мъдростта имат една отговорна задача – да се освободи човечеството от заслоните на страха и стените на плача. Опитът на Агни йога в нейното протежение в продължение на повече от един век е това. Защото кое е онова, което най-властно у нас ни създава психострах? Мисълта! Нисша или висша, това няма никакво значение, понеже висшата мисъл, когато не може да си направи определение за прозрение, остава във вибрациите на съмнението, а съмнението е най-непочтеният гост, който краде устойчивостта. А неустойчивият е част от страха.

Не се страхувай нито от себеподобието си, нито от боговете! Защото ти се прераждаш. Защото ти си, който трябва да спре насрещния вятър или да подсили онзи, който те подпомага. Вихърът на безспирността! Никой никога не може да изчерпи Менталното поле на сътворения свят. Може от него да си изведе афоризми, може да си изведе романтика, да си направи схеми, но няма такъв, който може да го изчерпи! Защото онова, което е минало свръх мисълта, продължава да храни с изобилие това, което черпи от обикновеното. Как ще свърши тогава?!

Така Агни йога бе поставена като настолност в обучението на човека. На човека, който трябва да победи себе си; на човека, който трябва да се осъществи; на човека, който трябва да бъде употребен в жертва за Възкресение; на човека, който трябва да победи преходност, съдба и богове, както казах в Посланието. За нерадост хората си мислят, че това е наниз, от който могат да се правят гердани. Не! Това не се носи отвън. Децата на Деня не могат да носят своята тайна вън, те я носят вътре! А тя сама за себе си осветява човека, за да бъде безспорен. И затова от Агни йога съм предвидил неща, които точно това искат и ще подпомогнат, ако бъдат, разбира се, усвоени така, както са дадени.

  • §37. Отговаряйте тогава, когато виждате, че отговорът ви ще бъде разбран. Често пъти въпросът не предполага вашия отговор, тогава е нужно да се намери съзвучие, преди мисълта да се отправи по новия път. Не е право да се мисли, че токът, пресичащ мисълта, е по-малко опасен от ножа за артерията. Ний не трябва да прекъсваме чуждата мисъл, но да вливаме нова кръв в живота чрез подхранване на нервната система. Всяко ответно слово трябва да бъде не надгробен камък, но лекарствен лъч. Отложеният отговор ще бъде приет като съвет.

Наистина, един изключително благороден жест – човек да се освободи от някаква мнима отговорност, че трябва винаги да отговаря и че винаги трябва да удовлетвори потребата, въпроса. Трябва много фино човекът да разбере дали един отговор ще бъде разбран, за да го поднесе. И да не хаби излишно енергия да отстоява една недружелюбност, каквато обикновено всеки ден го заобикаля. Я някой изповедник на някакво сектантско течение ще дойде да ви каже, че сатаните ще ви вземат...

Много е важен този въпрос – „...когато виждате, че отговорът ви ще бъде разбран“. Това е прозрението. Много често не се съобразявате, просто си казвате нещата. Не бързайте да набогатявате чуждата неграмотност, която след това с вашите думи ще прави невежество! Това е ужасът! Вие ги облекчавате да бъдат невежи. Човек не може да хаби енергия без чувство на отговорност, без измерение. Там, където можете с една валенция, защото едновалентен е отсрещният, кажете директно нещата. Там, където, както казват тук, няма да има съизмерност, потърсете съзвучието, преди мисълта да е отбита в друг път. Не оставяйте хаотичност. (Въпреки че винаги приемам хаотичността като благоприятие срещу анархизма, защото все пак хаотичността съдържа всичко, за да направите ред, а разрушението е друго нещо.) Преди да се е разминала възможността, поне аурата на една мисъл да внесе съзвучие. И тогава вече това е достатъчно, та следния път някой да има възможност да приеме по-голямата тайна. Другото е да правиш убеждение. Не убеждавайте – не! Кажете и отминете. Убеждението непременно ще изисква като отсрещна потреба аргумента на малката мисъл, която слага съблазън в отсрещния, че и той може да роди такива тези. А съблазънта, че е равен е нещо ужасно. Тогава не научава, а просто се съизмерва.

Идеята е, когато давате, да расте другият. Тогава – формулата на поднасянето е благостта. Защото е казано, че само Бог е благ – както дори Христос отговаря. Когато Го наричат „благи“, Той казва: Не, само Отец Ми е благ! Виждате ли, Той не твърди, че е благ, за да не заблуди някого, че Неговата Отческа роля е сега. Благостта на отговора може да промени цялата психология на човека! И трябва тогава, когато една мисъл не е в течение на потока, за да умножи океанността – а както съм казал: По-добре капка в океана на еволюцията, отколкото капка на личното росно цвете, защото целият океан се състои от капки – тогава именно трябва много фино да се поднесе или отбивката, или да захраним нервната система с кръвта на една нова мисъл, за да може да се възприеме огнеността `и. Затова е казано, че този ток, ако вие го прекъснете, създавате това, което се нарича анормално: „Ний не трябва да прекъсваме чуждата мисъл, но да вливаме нова кръв в живота...“

Когато някой опонира и това е така отявлено, не го прекъсвайте. Оставете го. Много добре е казано – прелейте кръв, подхранете нервната му система – защото достатъчно ще се изхаби в разточителството да доказва. Когато няма прозрение, тогава – аргументът. Така че много внимателно трябва да се поднесе! Ето защо сравняват, че токът, пресичащ мисълта, прилича на нож, който може да отреже артерия – да изтече цялата мисъл.

Някой заживява само с една мисъл. Така неговата уникалност се съсредоточава само в един гроб. А той не знае, че е имал хиляди гробове. Но трябва да дойде до оня един гроб, от който може да възкръсне. Готов ли е? Когато не е готов, идва разочарованието. Голямата мисъл е, която може да направи Възкресение – да си изберете гроба на Възкресението! Но непременно трябва да се изходи една Голгота, която не е страдание, а божественост! Защото някои много повече страдат, но не могат от страданието си да направят божественост – то е страдание заради това, че се усещат като човек, а не като еволюционна божественост! Това е разликата.

И тук е казано: „Всяко ответно слово трябва да бъде не надгробен камък, но лекарствен лъч.“ В стария превод не е казано „ответно слово“, а „отговорно слово“. Не мога да се съглася с този превод, защото тънкостта на неразбирането не може да вземе връх над прозрението на ония, които са казали „отговорно“. Всички могат да правят ответни слова, но малцина могат да дадат отговорни слова. Всяко слово е ответно, но не всяко слово е отговорно! Отговорното слово е задължение за реална битиейност, ответното е да удовлетворите някого! Ответността е само отговор, всекидневие, а отговорността е прецизност и готовност за жертва.

Другата тайна, която е оставена, това е: „Отложеният отговор ще бъде приет като съвет.“ Това е една изумителна истина! Много често предоставям без отговор едно питане, за да се научи този, който пита, да потърси. Както казва Христос: „...искайте и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори“ (Лука 11:9). Но преди да поискате вън от себе си, поискайте вътре в себе си; преди да почукате на чуждата врата, почукайте на своята! За да можете да сте извикали в живот себе си като носител на всичко (без Посветената йерархия). И когато си получил едновалентния отговор, ела тогава да получиш и за втората си валенция удовлетворението си. Това е голямата тайна! Защото ние, както изначалото казах, носим всичко, цялата космичност. И следователно, с тези валенции, които имаме, с които сме направили своят елемент, ще се опитаме да си обясним нещата. И когато гладът е толкоз неутолим, човечеството както казва – една троха, която може да стане причастие, те нахранва повече от един хляб. Тогава вече тази трохичка на познанието, която сте търсили, може да бъде дадена. Но хляб се прави, не както в една наша поговорка ромите казват: „Много ви е лесно на вас – ори, мели, яж. А ние – ходи, проси, носи, след това мели, меси, печи и тогава яж.“ Това е лентяйството, което си приписва качества, че работи и се оправдава. А ти, който трябва да ореш, да мелиш...

Така че наистина отложеният отговор, нека се приеме като съвет, че не е време да знаете нещо; съвет да поработите малко сами. Много е важно! Често чувам: „Защо не ни казвате?“ Защото нямате сили да го понесете или ще излезе на преден план собственият ви враг...

  • §128. У нас има беседи за бъдещето, при това може да се изграждат най-широки построения, потвърждавайки ги с факти и аналогии. Тези опити с прогноза за бъдещето представляват най-добър отдих, те пробуждат спящите центрове и пораждат нови мисли. Нашето учение е създадено от опити и предвиждания. Затова съветвайте приятелите да мислят за бъдещето. Безполезно е да се мисли удобен ли е или неудобен сегашният момент. Само когато свържем факта с бъдещето, можем да намерим неговата ценност. Така се изгражда действителността на бъдещето.
  • Ний сме против необоснованите фантазии, но приветстваме всеки целесъобразен прогноз. Ако елементите на строежа могат да бъдат доказани и волята може да ги съчетае в едно цяло, то можем да настояваме за утвърдяване на този план. Негодността или ронливостта на постройката лежи в самите нас. Ужасът на разрушението произтича от несъответствието между съзнанието и разума. Логиката на разума подкопава основите, докато съзнанието вече тържествува победата. Ако с разбирането на очевидното схванем своето положение пред съзнанието на действителността, тогава решението става неотложно. И тъй, мислете за бъдещето и всред пустинята издигайте крепостта на знанието. Вие знаете, че всеки камък на тези стени е безусловно полезен. Безусловността прегражда нападките на враговете на знанието. Вземайте под внимание всеки час, когато изчислявате бъдещето. Главните сили на човечеството се раждат от виденията за бъдещето. Отгде идва мъжеството? Отгде е стремежът? Отгде е преодоляването?

„У нас има беседи за бъдещето...“ Виждате Агни йога с каква загриженост говори за бъдеще – работи в настоящето, за да си направи бъдеще! Това е далновидността `и – да се започне да се работи с мисълта като „беседи за бъдещето“. Ние казахме, че ехото е съдбата на миналото. Настоящето е една изумителна потреба, но бъдещето е волята на Сътворителя!

„...при това може да се изграждат най-широки построения, потвърждавайки ги с факти и аналогии.“ Когато бъдещето е потвърждавано с факти и аналогии, още не е откровение, помнете! Не е откровение, защото търсиш аргумента, за да убедиш. Разбира се, за тези, които работят с мисълта, това е така – не работят с интуицията. Безспорно – „беседи за бъдещето“, но вие не може да градите бъдеще без миналото и без прозрение в настоящето.

„Тези опити с прогноза за бъдещето представляват най-добър отдих, те пробуждат спящите центрове и пораждат нови мисли.“ Разбирате ли защо говоря, че традицията е убийца? Не правя спекулации, просто казвам една голяма истина. Спящите центрове! Ако вие не извикате енергия за бъдеще, Змията-Огън ще си стои. А тя иска да работи за бъдеще. Защото всяко нейно бъдеще е посветено наше настояще. Тя не може да бъде уморена, нито сложена в клетка, но тя чака.

„Нашето учение е създадено от опити и предвиждания.“ Много добре – миналото, настоящето, предвиждането! Да предвидите, да предсетите, да се себесъбудите. Затова именно ще трябва да се щадят доказателствата на волята, която трябва да съчетава и да утвърждава човешкия план в Служението.

„Затова съветвайте приятелите да мислят за бъдещето.“ Има ли по-тревожна необходимост от тази да търсиш бъдеще с идеята, че ти си зрим теогон? Няма. Това е предизвикателство, това е да накараш някой да мисли за бъдеще. Зримият теогон, човекът бог в еволюция – това е бъдеще!

„Безполезно е да се мисли удобен ли е или неудобен сегашният момент.“ Така както всеки страхливец говори: „Ами, сега не е удобно...“ Когато се ражда една голяма идея, когато се ражда едно голямо Учение, спекулация и недомислие е да си мислиш дали са удобни моментите. Вижте колко ясно е. Безполезно е да пилееш енергии да обясняваш обстоятелствата дали са за това нещо. Не. Щом идва една голяма духовна вълна, ти си, който си господар над обстоятелствата, а не те над тебе.

„Само когато свържем факта с бъдещето, можем да намерим неговата ценност. Така се изгражда действителността на бъдещето.“ Има ли по-голям факт за бъдещето от това, че този зрим теогон е сложен в една идея на овладения, на осъществения, на Сътворителя! Ето така – „да намерим неговата ценност“. Да си отпепелиш главата, защото напепеляването бе дадено като идея на разкаяние. И стига това „сгрешихме, сгрешихме!“, и хайде с пепел си наръсят главите! Отпепелете ги, защото тайната е да намериш ценността на този зрим теогон. Оставете предизвикателството, което се прави – ценността му, бъдността му е, която изгражда действителността на бъдещето.

„Ний сме против необоснованите фантазии, но приветстваме всеки целесъобразен прогноз.“ Тук „фантазии“ не върви и затова добре е, че е писано „необоснованите фантазии“. Другата дума е фантазьорство. Посмекчено е така – необоснована фантазия. Но фантазията като същност ще си остане стрелата на Зевса. Защото мощните криле на фантазията имат будността на мисълта; крилете на въображението, не на фантазьорството. А фантазьорството, това е необоснованото мислене.

„Ако елементите на строежа могат да бъдат доказани и волята може да ги съчетае в едно цяло, то можем да настояваме за утвърдяване на този план.“ Така е. Ето вижте: онова, което съставлява родената мисъл, и онова, което може да я направи динамична – волята. Ако те могат да съчетаят едно цяло, тогава ние безспорно ще намерим утвърждаване на плана. Страшното е когато фантазьорството не може да бъде подчинено на волята – тогава то погребва човека. Волята е мерило за делотворство, фантазията за въображение!

Луи Коне беше дал един много странен проблем: имате една пропаст, над нея – въже; кой може да го мине – този с волята ли или онзи с въображението? Отговорът е: онзи с въображението! Защото волята е много чуплива. Но ако на едно мощно въображение можете да поставите делотворството – ей тази ръка, с която трябва да иззидате, трябва да изваете един Зевс, и оная фантазия, с която трябва да му сложите лъка със стрелата, за да оплоди, да направи Афродита – това е голямото и това е, което трябва да утвърдим.

„Негодността или ронливостта на постройката лежи в самите нас.“ „Не, не може да се мине тази пропаст по въжето...“ – край. Въображението щом може да я мине и човекът може да я мине! В нашия народ има една поговорка много странна: „Кажи ми кои ти са приятели, за да ти кажа какъв си.“ Това е. У нас лежи, в самите нас. „Кажи ми кои ти са приятелите...“ Това не значи че всички са лоши, но в никакъв случай не е онова, което казват за самара: „Удряй самара, за да се сети добичето“, или пък: „Думам ти дъще, сещай се снахо.“ У нас е, та кога ударим мисълта си, да поиска волята ни, а когато кажем на волята „защо се колебаеш“, да не се извинява с мисълта, че тя е игрива. Тази цялост, това съчетание, тази отговорност е бъдеще!

„Ужасът на разрушението произтича от несъответствието между съзнанието и разума.“ Винаги сме казвали за неразумните дела, но те се преценяват от съзнанието. Затова: „Логиката на разума подкопава основите, докато съзнанието вече тържествува победата.“ Виждате ли какви анализи, какви вивисекции правят на тези наши дадености – съзнание, разум! В съзнанието стои въображението – в съзнанието. Колко добре е казано!

„Ако с разбирането на очевидното схванем своето положение пред съзнанието на действителността, тогава решението става неотложно.“ Пред съзнанието на действителността! Мрежата на съзнанието, която излъчва еманация за прозрение, мировото съзнание.

„И тъй, мислете за бъдещето и всред пустинята издигайте крепостта на знанието. Вие знаете че всеки камък на тези стени е безусловно полезен. Безусловността прегражда нападките на враговете на знанието.“ Какво съчетание! И някога Христос каза: Камъкът, който отхвърлиха зидарите, стана ъгъл на храма. Ето, това е „всеки камък на тези стени е безусловно полезен“. И тази именно безусловност е защитата срещу нападките на враговете на знанието. Даже насмешката „многознаещ“... Когато плитчината не може да схване дълбочината, да не влиза навътре. Това е безизходицата на човешката плитка мисъл, непознаването на мировото знание.

„Вземайте под внимание всеки час, когато изчислявате бъдещето.“ Виждате до какво е отишла мисълта им. Да номерират стойността на мисълта в минути, в часове, т.е. в отговорност. В отговорност! Не раждайте празни мисли.

„Главните сили на човечеството се раждат от виденията за бъдещето.“ Тук е вече тънката разлика между това дали тези видения са въображение на фантазьорството, или наистина са видение на бъдещето. Бъдещето! Това, което един Хезиод ни остави в идеята за теогонията. Какво въображение! Сега бъдещето я тълкува, за да може в приложната цивилизация да създаваме невероятното. Само видение на бъдещето може да ражда ход за тържеството на човека – бог в развитие. То е опорност, с която не може да бъдете въведени в отчаяние. Видение за бъдещето! Това не значи че трябва да се лишим от археолози, нека си вършат и те работата. Защото някой, преди да остави една археологическа ценност, е имал видение за бъдеще. Но ще трябва умело да отвържем веригата на миналото, което е ехо на съдбата.

„Отгде идва мъжеството? Отгде е стремежът? Отгде е преодоляването?“ Три големи въпроса са поставени.

„Отгде идва мъжеството?“ Обикновено измерението за мъжество е смелост, но в никакъв случай непресметната да не бъде, а пресметната смелост – смелост, която ви дава основание за полезната жертва. Тя е мъжество. И неслучайно принципът, мъжкият, е дарен с воля, която може от мисълта с нейната святост или с нейното проницание да направи дело, което създава и култура, и сигурност за живот. Ето защо мъжкият принцип (не говоря за жени и мъже – за принцип) трябва да се пулсира от воля за смелост – да нарушиш всекидневието, да имаш видение за бъдеще.

„Отгде е стремежът?“ От една велика идея – да правите промяна! Стремеж, който не може да ви направи да промените, не е стремеж! Стремежът е волята да отречеш себе си, защото си видял, че като предназначение имаш бъдеще, че бъдещето има храм, в който пак ще утолиш твоята необходимост от малкия покой. Стремежът си взема дъх чрез малкия покой, но ако залинее, ужасът е голям. Стремежът е идея за бъдеще!

„Отгде е преодоляването?“ Само от едно нещо – от идеята за безсмъртието. Всичко друго ще рухне. Идеята за безсмъртието носи в себе си живеца на преодоляването! Няма друго. Безсмъртието е, което ще те накара да преодолееш всичко. „Аз съм безсмъртен!“ Какво е тогава някаква пречка, какво е някаква трапеза, за да ме задържи там?! В идеята на безсмъртието се илюзират много, защото само външно го гледат – че притежават сили. Но нямат воля, нямат мъжество. Тук великолепно е съчетано.

Едно безсмъртие без наличието на мъжество, без воля ще покаже Самсон. Защото Самсон играе роля на честолюбив. Цяла сцена съм сменял в операта, когато Самсон трябваше да се върне (според сценария), защото пищната Далила му предлага свойта гръд. И той се връща, а тя му отрязва косите. Това е глупост. Мъж, който излиза от ложето на една жена, да се върне от съблазън е смешно, много смешно... А там, в книгата за Самсон и Далила, има една фраза: „Страхливецо!“ Та има ли нещо по-обидно от това да не бъдеш мъжествен?! Така че тази велика тайна – да съчетаете мъжа със стремежа и да преодолеете! И Самсон показва, че му липсва прозрение. Разбира се, той е само назорей, не се улавя в идеята на безсмъртния...

Може да преодолее света само онзи, който има убеденост за безсмъртие! Другият ще си остане страхливец. Ще ходи да му баят, ще ходи при оракула... А там казваха, че само боговете стихийни са безсмъртни. Така че да преодолееш нещо, да надкрачиш гроб, както го направи Христос, е проблем на идеята за безсмъртието. Мъжеството ще дойде от смелостта, стремежът – от идеята за промяната, преодоляването – от идеята за безсмъртието! Това са трите големи тайни.

  • §365. Внимавайте да не заплашвате с Учението. Наистина, във всеки живот може да бъде внесена една цъфтяща вейка. Като светлината на утрото трябва да бъде Учението.

За зла участ на човечеството всички учения, ведно с религиите, не само в тяхната социална приложност, не само в тяхната морално-етична законодателност, в тяхната културна последица са оставили най-зловещия белег – белега на заплахата. Заплашваш и чакаш в другия страх и подчинение. Най-скръбното за еволюцията на човешкия род е когато духовните учения искат подчинени, а не богове! Стихийните богове привършиха битието си – човекът бе изведен и бе наречен „Ecce Homo!“ Но и битката за човека завърши. Води се вече една битка за извеждане на Бога от човека. И той не може да бъде заплашван от своя Сътворител, както си позволиха всички учения и както искаха от всеки роден.

Когато човек започне да си служи със заплаха с Учението, не е проблемът само за извратеността, с която мисълта навиква да господства, изпущайки изпредвид тронния жезъл на причинността, на духовността, че рано или късно ще бъде ударен и причинността като знание в човека, което изгражда бога у нас, ще бъде огледалото, което ще покаже верния образ. Този жезъл е позорно употребен от учения, които са заплашвали и с които са заплашвали човека.

Не заплашвайте с Учението! Някои наметнали, но не закопчали мантията на Учението, започват да размахват пръст. Това е иронията. Когато нямате убеденост, когато нямате прозрение, а само сте наметнали Учението, и най-лекият вятър може да ви отнеме мантията на знанието и вие тогава заплашвате. Учението не може да служи за заплаха! На единия бряг е навикът на човечеството да се страхува, тогава на отсрещния пък е идеята да се заплашва. Вие не можете да заплашвате, ако няма някой, който се страхува. И властта на страха е нещо, от което тепърва човечеството с Учението на Мъдростта ще се освободи – от тази убийствена дреха. Саваот си заплашваше родените чеда, пророците заплашваха, Моисей заплашваше, така продължава цялата кохорта на сектантите – непроходност и непрозрение, че идват различни духовни вълни, с които трябва да се научиш както да вземеш медоносността, така и да извадиш жилото. И кой, кое е жилото? Ами, Сатаната – той ще ви вземе... И къде ще ви сложи? В геената огнена, там ще горите?! Дори и Христос, пишат, че го е казвал. Няма такова нещо.

Сатаната! Това е непознаване стойността на мисъл-формите. Даже липсата на страх в дадена личност от това, че някой ще го заплашва, понякога не е в състояние да разкъса гирляндата на зломислието, което е образувало около него мисъл-форми. Защо? Защото не е едно столетие, това са хилядилетия, в които се излъчва отрицание и заплашване с Учения. Евреите и досега го упражняват. И нашата църква го упражнява, само че в „измерение“. Да не говоря за ужасите на анатемата. Докога?!

Не можете вече да заплашвате човека, защото е в прехода на зрим теогон и не може да бъде заплашван със Сатаната. Толкова много проклятия паднаха върху човешкия род – социални, верски и какви ли не щете изобретения на малката човешка мисъл, опорочила светостта на големите Учители. Това е култура на приземените! Антеева култура, която храни децата си само с всекидневие. Тъй ли и ние трябва да приемем идеята си за осъществяване, потребата си за самонадмога и жертвата си в потреба на Възкресението? Не!

Разбирате ли какво правят Децата на Деня? Разкъсват цялата тази тъмота, с която е загърнат човешкият род. И голяма беше радостта, когато стана идеята за освобождаването, когато дадох поправката на молитвата „Отче наш“, че Бог не изкушава. Милиарди уста милиарди пъти казват, че Той ги изкушава и затова не можеше да се надмогнат ниските полета; никой не бе видял грешката, за да освободи човешкия род. Ако ще сега една десетка, една стотица, една хиляда да почнат да шепнат нещо друго, човечеството тръгва по огнения си път!

„Наистина, във всеки живот може да бъде внесена една цъфтяща вейка.“ Тук малко поетизират. Какво значи една цъфтяща вейка? Кажете – едно Учение, което ще те освободи. Защото една вейка не може да накичи и един човек, но едно дърво може да нахрани с плодовете си хиляди!

„Като светлината на утрото трябва да бъде Учението.“ Това е така.

  • §469. Три века след заминаването на Благословения Учението вече бе пълно с религиозни спорове. Не мина дори и век, когато християнството прояви крайна нетърпимост. Последният зов на Мохамед започна с фанатизма. Религиозните спорове унищожиха смисъла на Учението. Затова днес Ний зовем към особена толерантност, отклонявайки всички спорове.
  • Ще запитате – как да защитаваме Учението без да отговаряме на нападките? Най-добрата защита е да проявим дейност в една невраждебна насока. Враждебните твърдения могат да бъдат разбити чрез издигане на нови крепости. Знаете че Ний не избягваме враговете, но не трябва да се харчат сили за тях.

Този параграф е последен от придружниците на Посланието и е за това, което се случва обикновено – да се проиграят ценностите със спекулации вътре в същината на самите Учения.

Такава нагледна картина, безспорно, може да разкрие едно учение, каквото са дали теософията и нейната съпридружница Агни йога. Те могат да дадат такава картина и тя е наистина с много измерение и отговорност направена. Защо? Защото в нея няма идея за отчаяние, че и най-святото може да бъде опорочено; няма идея за отчаяние и бягство от отговорност. Такава картина би послужила и на онзи, който може да мотивира безбожие и безверие – безбожникът и безверието в тази картина също могат да намерят аргументи.

Ако това Учение е свято, никой няма да го победи – ще каже един Никодим; и не създаде идея, че е безбожие. Така че голямото е да може с оцелялата малка светлинка на Ученията да се върви по Път, вместо да се отбиваш на увеселителните площади. Да имаш Път! А реалността е трагична и тя е безспорна. Безспорна е заради едно – ужасът на някой да отстъпи от своето минало е първият препъни камък, когато изграждате нещо ново. Камък, на който може да стъпи опонентът, да вдигне трибуна на недоволство, че някой подрива. Или както на Христос – да Му кажат: Ти си богохулник! Това е тайната на този параграф – констатацията за посветените, констатацията че Един Благословен си е отишъл, че Той е дал едно Учение, което след това, както се вижда, овладява милиарди, въпреки че го осакатяват, въпреки че го унижават.

„Три века след заминаването на Благословения Учението вече бе пълно с религиозни спорове.“ Но те са оправдани, оправдани са поради същината на големите Учения. Спорове с отсрещността, с миналото, с йерархията на възможностите. Философът ще приеме едно Учение със своя отсянка, догматикът, когато го отработва, ще го прецени в друга. Това е и трагично, и достатъчно надеждно, че светът не стои на едно място. Най-трагично е това, което стои – то трябва да бъде бомбардирано. А тези, които нямат куража да излязат от себе си с идеята за нещо ново... Той ги успокои като каза: Мен гонеха, и вас ще гонят. Мен ме малтретираха и Ме разпнаха, и вас ще разпнат. Какво спокойствие, каква сигурност?! Но това е голямата истина. Така че не е странно, че веднага се явяват спорове.

Споровете не бива да поглъщат свещената енергия на свещеното Служение. Страшен е и по-обикновеният спор, и унищожението на противника, т.е. и проклятието, и мечът. Религиозните войни, кръстоносните походи са нагледността, въпреки че другото може да е много по-страшно, защото нащърбва полето на желанията, полето на мисленето, полето на причинността, които, осакатени в хилядилетията, след това трябва да търсите късовете, за да направите цялост. А тези късове са и в душата на отделния изповедник. И тук констатацията е, че Учението на Благословения се напълнило със спорове, че не минал дори век и християнството проявило нетърпимост. Да – то измисли думата „езичници“. Това измисли, без да има прозрение, че тези, които изповядваха теогониите, не са имали Христос.

„Последният зов на Мохамед започна с фанатизма.“ Не нетърпимост вече, а фанатизъм! Защото това бе първата религия, която с меч се наложи от самия неин водач и творител – С меч! Мохамеданството не може да бъде прицел на голяма култура в съпротива на миналото, защото има роднинство с юдаизма. То прояви умението да си сложи част от посветените на християнството в молитвения ред, но идеята на осъществяването му е идея на меча. Затова е фанатизъм с нетолерантност... – добре е характеризирано. Защото фанатизмът е жестокост, а нетърпимостта е волево насилие само (разбира се, мечът и в християнството игра).

„Религиозните спорове унищожиха смисъла на Учението. Затова днес Ний зовем към особена толерантност, отклонявайки всички спорове.“ Ето защо в първия параграф е писано „Отговаряйте тогава, когато виждате, че отговорът ви ще бъде разбран“. „Ние зовем към особена толерантност...“ Това е най-същественото – не се поддавайте! Христос имаше една мисъл: Не хвърляйте бисерите в нозете на свинете, като под „свине“ тогава се е разбирало „невежество“. Не давайте ценността, за която сте готови живот да жертвате, да бъде обезсмислена или омърсена от това, което се нарича отклонение или малко по-силната дума невежество.

„Ще запитате – как да защитаваме Учението, без да отговаряме на нападките?“ Това, безспорно, ще остане един от нерешените въпроси. Той е въпрос на култура, той е въпрос на зрялост, той е въпрос на йерархия. Когато няма ответност в смисъла на измерение, когато някой не може да ви усвои, дори ако щете като терминология, тогава, разбира се, че няма защо да се отговаря! Защото на друго място в „Агни йога“ е казано: Учителят не удължава спора – но наистина може да го направи творчески. Ако нещата загубят своята вътрешна святост, тогава – не отговаряйте на нападките. Един е въпросът да правите съизмерение, когато се говори, друг – да бъдете нападнати и да измъкнете, така както се казва, меча. Не! И затова е казано, че „Най-добрата защита е да проявим дейност в една невраждебна насока“. Как да се отговори в невраждебна насока? С прозрение, с което можете да простите! Христос в предгробния Си час рече: Прости им, те не знаят какво вършат! Не знаят! А не, че нямат Любов; не че не са научили урока на Правдата; не че не са били богове с цивилизацията, която е закодирала знание в стихиите! Не, но защото още не знаят ключа на Мъдростта!

„Враждебните твърдения могат да бъдат разбити чрез издигане на нови крепости.“ Въставам срещу идеята за „нови крепости“. Защото всяко учение в своята родилна възраст наистина издигаше крепости – въоръжаваше се с анатеми и проклятия, с кръстоносни походи или с кървавите мечове на мохамеданството. Не крепости! Отворете не само челните врати на храма на бъдещото моление, на бъдещото знание на Мъдростта, а и страничните врати! Защото никой не може да оскърби и оскверни свещения съд на нашето посвещение! Ако обаче чуе една идея за свободата – че злото му е нееволюирало още добро – от която и врата да е влязъл, той ще си излезе без старите дрехи, взел една трохичка от голямата нафора на причастието на Мъдростта. Не крепости и не окопни ровове – не! Отворени двери! Защото крепостта събужда ревност, особено у хора с воля прекалена и разум малък. Отворете дверите! Няма от какво да се пазите, щом не се поддавате на нападките.

„Знаете, че Ний не избягваме враговете, но не трябва да се харчат сили за тях.“ Това е голямата идея. Защото времето няма нужда да пестите – пестете енергията. Не хабете силите си. Спестете енергията си за път, който чака зримия теогон, вместо да я пилеете в една разпра. Не хабете енергиите си, защото „Най-добрата защита е да проявим дейност в една невраждебна насока“. Когато създадете атмосфера за дишане, няма нужда да викате бърза помощ, защото си дишате. Тази голяма идея е, която с векове занимава човечеството в неговата взаимна недружелюбност. Нямаме излишна висша енергия да хабим за дребните неща на еволюцията. Тя взе достатъчно много от човека, за да предостави несмутен път на зримия теогон. Пред него е Служението, а не изпълнението на дълга. Служението е прозрение и предназначение!

„...Ний не избягваме враговете...“ Ако направите от човека враг, вие умножавате енергията на отрицанието му. Затова смених думата „враг“ в Учението на Христос, Който казва: Обичайте враговете си, с обичайте събожника си! Не може вие, който сте творение на Бога, и другият, който е също творение Негово, да бъдете врагове. Вие сте събожници! Ако успеем да видим в лицето на другия събожника си, тогава няма да говорим да обичаме враг, а – събожник, нещо по-възможно за възприемане.

Признание за враг е несвойствено като мислене и като термин, за което поискахме в Хартата на Обединените народи да бъде изведено от гражданския кодекс на човечеството, както и моралното повеление на религиите да създават анатеми. Не – нито анатеми, нито врагове – отворете вратите, защото от храма на Мъдростта никой не може да открадне нищо, освен трохата на причастието за прозрение, че бъдещето е на тази Духовна вълна!

Третото хилядолетие ви чака! Така Агни йога приемете за отворен храм в Служението и познанието на доктрината за Мъдростта!

 

Без себе си можем, но без Бог – не!

 

 

НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993