Зареждам...
Закриване на Деветия събор

Закриване на Деветия Събор

Мъдростта – зов за Служение!

Вратите на Храма Господен са отворени, Служението сложи своя знак; отговорността ни извика и извършихме това, което е достойно както за Служението, така и за бъдещето!

Скъпи Деца на Деня, прозвището ви е дадено, пълнота за неговата същност вие трябва да направите, за да може това, което има да оставите като белег на хилядилетията, да не бъде нито смутено в непълнотата си, нито изопачено от невъзможно усвояване!

Аз не живея тревога дали съвременната комуникация ще даде достояние на това, което правим. Има нещо, което е дало вече достояние. Това е нашето право да съществуваме, а то е отбелязано с реалностите в Космичната цялост, където имаме един много по-обширен дом и една много по-непосредствена кореспонденция в служение както тук, в планетата, така и извън нейните предели. Ако ние служим само на това място, което наричаме собствената си планета – макар че отговорността е тази планета, която е пределността с миналите три планетни осъществявания – без да поставяме предназначение и духовни тенденции за онова, което има в бъдеще да се осъществява, ние не можем да се наречем присъствени и чеда на Космичността. А безспорно нашият дом е Космичността. Ние оттам получаваме своята кърма, ние оттам получаваме големите идеи. И ако с нещо трябва да характеризираме Събора, трябва да кажем, че той изпълни един дял от това, което аз наричам Космичния хороскоп на Обществото „Път на Мъдростта“ в неговата тенденция на приложност и поведение.

Ние не можем да чакаме съвременността да има очите на Духа. Историите на всички минали Учения са просто натрапчиви свидетели на това, което ви казвам. Дори Христос не е отбелязан в историята с отговорност, че е бил! И добре, че трябваше да бъде „богохулник“, за да може да остане теза, че е съществувал. Да бъде „богохулник“ – не да бъде Божий Син! Божият Син е формула, която след три века идва. Ето защо аз не изживявам тревогата дали една „Панорама“ ще ни съобщи, или пък някой от големите ни вестници, които безспорно се затичват понякога за това, което се нарича интервю заради сензация, какъвто е случаят с Пако Рабан. Това е логичното. Знаели ли са някои нещо за Кришна по онова време? Абсолютно нищо! Скриван е по различни обители и по различни полета. Така че не се учудвайте, че някой ни омаловажава, като не ни съобщава. Напротив, бъдете сигурни, че тази грижа е по-скоро на Космоса, за да не бъдем унижени в невъзможността да ни усвоят; да не им предоставим възможности да ни унижат. Затова съм ви казвал – Христос, когато се е гневял, е употребявал един израз, а когато е искал да иронизира – друг един гениален израз. Когато Христос се е разгневявал, не е вярно това, което по-скоро лошо тълкуват – „който се гневи, върши грях“, не, в Библията е казано: Който безпричинно се гневи... Затова, когато се разгневява, казва: Идете кажете на тази лисица – вижте, да се възправите срещу лицемерието! – на тази лисица Ирод, какво върша! А когато иска да иронизира всичко, което е съществувало като човешка мъдрост – на всички фарисеи, садукеи, книжници и пр., казва варосани гробници.

Така че, нека не предоставяме тайната, да не я унижават – ние си имаме достатъчно отговорни журналисти, които ни дават место. После, наистина трябва да се опазим от масовост, която, увеличавайки знаменателя, ще прави дробта ни нула.

Тези, които идват при нас, са онези, които и в миналото са били. И тогава, когато констатациите им дори са израз на недоволство, ще трябва да разберат, че техните искания не всякога са правдиви. Трябва да е ясен този въпрос. Когато човек няма далновидност, а иска да прави голяма политика! Голяма политика не се прави с това, което много често казвам: малък ум големи хитрини не може да направи, а големият ум не се занимава с дребни хитрини. Или имате Служение, което е свързано с отговорност, или имате лична гордост, с която искате да си сложите ореоли! Служението не ни предоставя правото да бъдем подигравка на хората.

Аз наистина не се тревожа и знаете, че дори направихме шест филма. Те имат характеристика на социална история. Но когато ще правим това, което наистина е социалност, но божествена социалност, тогава ние ще трябва да прецизираме какво ще даваме. Затова Христос казва: Не вие Ме избрахте, Аз ви избрах!, за да може да си очисти терена. А някой ще каже: „Да, но допусна и предател!“ Не, предатели винаги е имало – те са вътре в човека. Външният предател не играе роля. Аз често ви подхвърлям една мисъл – застрахован съм от всяка омраза. Кога? Когато стоите над нея. Това е вашето битие!

Деветият събор изигра тази голяма роля – да осъществи един дял от Космичния хороскоп: „Деца на Деня“, които излизат, които класират поведение за нови добродетели, които нямат страх да кажат, че са богове в развитие, но в никакъв случай да се развращават като богове. Защото знаете мисълта ми: боговете, които се развратиха, си отидоха, за да дойдат човеци, които имат добродетели. А ние казваме – човекът като изграденост, която е свършила тезата му с едно Ecce Homo, нека стане един теогон, който трябва да не позволи бог в него да се разврати. Защото митологичните богове злоупотребиха с правото на безсмъртие, като лишиха човека от безсмъртие. А тогава какво казваме – че смъртният човек стана по-добър бог и следователно, той си защити правото на безсмъртие. Тази голяма тайна за нас ще остане с едно голямо знание, знанието на това, което светът не иска да приеме – философията на кармата.

  • Кармата е една философия на материята – за да се освободите от кармата, одухотворете материята!

Одухотворете я! Когато имате идея на себенадмога, вие фактически сте извършили себеопазването. Който не може да се себенадмогне, не може да се себеопази. А какво е себеопазването? Да не се подадеш на изкушението. Изкушение вътре, вътре! Изкушение на мисълта, не на желанията. Изкушение на малката духовност, която иска да носи голямото дарование. Значи себенадмогата, която сложихме, и себеосъществяването стоят като вречени тайни на недоживяна съдбовност. Защо казахме, че когато иска да бъде осъществен, човекът трябва да научи какво иска Бог от него. Защото Той е у вас, Той ви чака! Какво иска? Да не осъждате децата Му. Защото сте събожници! „Събожници“ излезе не само, за да сменим думата „враг“, излезе, за да сменим ритъма. Какво друго трябва да знае този събожник, това Дете на Деня? Какво чака човечеството от него. И най-после – какво му е позволила Съдбата. Усвоил ли е философията на кармата, одухотворил ли е материята? И затова идва изпитанието.

Трябва да се знае, че дарове дава Небето! И когато разглеждаме в човека кое е Небе, винаги казваме, че мисълта е Небе. А когато я надмогне, тогава ще види, че няма нужда от даровете, които го изкушават, за да върши работа. А се работи за обикновеното. Когато човек иска да постави величие без да е минал идеята, че да се страда е достойно – едно величие, което може да обиди достойнството му, не е изживял божественост. Може би точно тук големите доктрини на миналото не са позволявали на човека да тръгне в пътя на божествеността, докато не изходи пътя на човека. Тогава се разбира тайната на голямото, на Духовните вълни, на Ученията, с които той ползва това, което му е позволила съдбата. И затова в идеята на нашето Учение сложихме: Да чуем гласа на Съдбата, с възможности ехото да го предоставим на това, което сме свършили.

Преди да учредим тези Събори, идеята за Съборите ни беше точно това, което се каза – кръстословица на спомените. Из различните епохи, из различните векове сте били събирани някога наедно – едно, което след това ви е пратило, за да извършите раздялата, която е цялост. За да се тръгне към една усвоеност и една надвластност на човека над обикновеното битие, за да узрее за това, което бе белязано в България от Посланието и белега `и.

Неслучайно всички прошения на молитвеници и посветени са да оцелее не, а да пребъде Духът на България, за да може да даде на света превратността с идеята на Служение. И точно това е Пътят на Мъдростта със своите Деца на Деня. Виждате ли, че ние от хилядилетията сменяме наименования, защото званието, наименованието са енергии. Аз говорих за Мъже на посвещението, говорих за Деца на Слънцето, за Воини на Любовта. Ние не можем амалгамно да определим, от всичката тази каша, вие сте това. Не, вие сте Деца на Деня! А това е бъдната отговорност, дял от Космичния хороскоп на Учението на Мъдростта.

Доволството ми не може да бъде изразено, защото е част от това да ви обидя! Да, наистина бих ви обидил, ако кажа, че съм доволен. Аз наистина бих ви поощрил, ако го кажа (не че недоволство имам и не че се страхувам от удовлетворение), но просто искам все тъй да бъдете неспиращи в копнежа си за просветност и във волята на победното ви търсене, което напусна дом, краища далечни, за да вземе глътка от Чашата на Вечността. Затова казвам, че ще ви обидя, ако кажа, че съм доволен. Дори с възхищение не бих казал, че съм удовлетворен. Аз изживявам вашата посветеност в жертва, в жертва на една велика тайна – Служение!

Ето защо – дар прави Небето, Човекът върши служение, но Боговете се жертват! Това е, което мога да кажа на вашата воля и вашето присъствие. И то не е част от една благодарност, която е дума на всекидневието. Дори и когато ви дават една цигара, вие казвате: „Благодаря!“ Учението не е цигара, която трябва да изпушите, а и вашата воля може да я победи. Това не е укор, че пушат някои, не. Просто липсва себесъзнание в отговорност. Посветеността не може да си позволи волности! А критичността не може да бъде неотговорна. Не е белег на слабост, че не може човек да се победи – белег на слабост е, че не е потърсил път да се победи, с извинението, че е всекидневен. Вижте, вие сте всекидневни когато ви среща на улицата човек. А аз съм казал, че Пътят е един, улиците са много. Там може да се извинявате, но в Пътя – не! Пътят е един – улици колкото искате. Там може да минете с каквото е необходимо, но в Пътя не забравяйте, че има да ходите! Защото една голяма Воля и един Дух са ви довели да вървите Път, който ние нарекохме Път на Мъдростта. Когато искате да ходите пътя на Правдата – ходете си го... Но това, което е дошло, то е за Път на Мъдростта! Затова покорността ви не ми е потребна, а волята ви за деяние. Тя е!

Направете това, което много често характеризирам – мъжество в живота си, за да имате опорност тогава, когато недостигът на жертвата ви люлне в колебание. Това, че човек присъства, не значи че всякога е посветен; това, че човек проявява страх, не всякога е достатъчно да не върви напред. Тези антитези трябва да ги разберете, за да не се подадете на колебание, което след това властва като страх над вас. Героизъм са правили човеците. Боговете не са герои – те са жертвеници. И затова изначало бях казал какво – че трапеза се дели с познати, път се ходи с приятели, но жертва се прави с богове! Мога ли да направя тази жертва пред Космоса, мога ли да си позволя да взема вашия духовен свят в жертва на Мъдростта, в служение на Космичната тайна „човекът – зрим теогон“?!

Това е вашият път! И който няма кураж да го ходи, ще си отиде там, където още има шатра, не храм. Шатрата е на тези, които имат походи – храмът е на онези, които имат устойчивост. Така че, който е за шатра, да си вземе своята книжка. Аз обаче имам отговорността на принос към Космичната същност. И ще я направя! С личния си принос и отговорността на това, което нарекох Деца на Деня, които ходят Пътя на Мъдростта. Честитя ви присъствието, благославям Пътят ви и се радвам, че не мога да ви смутя повече от това, което направих!

Ние сме реалност. Реалност, и то духовна, и този Събор го подчерта! Ние сме история, която не може да не бъде свалена от Небесните скрижали и вписана в земните походи, страници на историческата реалност и факти, които аз наричам гробари на истината. Много често слезлите Големи не могат да се намерят неизопачени в историята, но това е възможността на човека, а не прозрението на Боговете.

Така че – Зов за Служение е вашето право на присъствие тук! Честито ви извървян път в този Събор; честито ви един нов азбучник в душата и мисленето ви, защото този азбучник е вашата бъдна енциклопедия на Духослужителите. Честито ви идеи и възможности на родена смелост да чупите печатите на Книгата на Живота и там да пишете – редове, страници. Не се лишавайте от богатството, което Бог ви е оставил – у вас! Не се лишавайте от това, което дадох, за да се не изявявате в огорчение за собствено невеличие. Когато живеете с признание за това, което сте взели, вие фактически сте съработници на Онзи, Който е раждал. Защото Той е оплодителят на вашето бъдещо раждане. Вие се изживявате в себевеличие, а аз ви казах, че себенадмогата ви е най-добрата идея за себеопазването. Победете се, за да бъдете опазени в идеята на голямото ви бъдно Служение!

Пътят е един, улиците са много... Утре, с Път в душата си, тръгвате към това, което Децата на Деня трябва да направят в личната си история, в социалното ни служение, в националната ни битология и в Космичното всечовешко Служение!

На добър Път!

Родопа, 4 август 1999 г.,

Студенец, станция на СМК

 

НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993