Зареждам...
Кришна, Хермес, Христос – духовно родство

Кришна, Хермес, Христос – духовно родство

Кришна, Хермес, Христос – Деца на Космичната еволюция!

Никой не е оспорил досега щедростта на Небето, нито благодатта на Духа. А всеки ги е ползвал според йерархията си и бдителността си. Нека не оценяваме със своите възможности щедростта на Твореца, за да не ограничаваме себе си чрез Него. Той е неизчерпаем, затова не може да бъде и характеризиран. Той никога не ни оставя, а това, което ни прави пътници към Него, е отговорността и доверието.

Изправени сме пред една чудатост – да се опитаме от три различни образа, а именно Кришна, Хермес и Христос, да намерим онова, което ги прави духовни роднини, онова, което създава духовното родство. Три уж различни в битието си като личности пътници, а всъщност те са толкоз еквивалентни, те са толкоз афинитетно еднакви, както ако ги разгледаме като биография, така и като психология, но най-същественото е, както смело мога да ги нарека – като Деца на Космичната еволюция (на този Космичен бит и храм служат). Тези три големи личности, три светила в световната история на културата, религията и духовността, са могли в различните свои периоди да покажат, че са единство в своето духовно служение.

Кришна, Хермес и Христос – духовно родство! Никой от тях не е имал по-завидна и по-радостна съдба, ако проследим техния светителски живот. Разбира се, ако търсим биографичните данни, биографии много лесно се пишат, защото под различни форми човек може да намери едно свидетелство за раждане и един акт за смърт. Богатството не е в това. Богатството е да създадете характеристика! Да набогатите един образ с това, което неговата творческа енергия, неговото въображение е предоставило, или неговият боен меч е могъл да завоюва, за да създава територии и утвърждава държави. Безспорно, винаги ще твърдя, че история се прави от волята на цезаря и от молитвата на жреца. Това вече създава характеристика, не биография.

Културата не може да се лиши от поточността на еволюцията. Отделен е проблемът коя еволюция. Не става въпрос за Дарвиновата, за неговата теория, а за неизбежната историческа еволюция както като приемственост, така и като взаимно отричане. Неизбежната култура е накамарявала, етажирала, йерархирала познанието на човека в идеите от далечното до най-близкото, набогатявайки съзнанието и освобождавайки ни от невежество, без да се унижаваме, че имаме неграмотност. Неграмотността е много често явление и все пак човек може да я приеме с уважение пред невежеството, което парадира, че знае, както много често се случва.

Затова аз искам да направя характеристика на тези три големи личности, които вземат немалък дял в историята на религиите; ще ги характеризираме, макар някои да наричат Кришна и Хермес митологични, това няма значение, защото преди да имаме християнство, преди да имаме юдаизъм, преди да имаме будизъм, ние имаме митологични вероизповедни учения, които в много отношения не могат дори да бъдат достигнати в идеите им за мъдрости и правила за живот. Трябва да признаем, че огърлието на религиите има един общ конец, а съответните бисерни камъни – техните учения, са сложени в тази нишка. Ето защо правя тази кратка съпоставка между Кришна, Хермес и Христос.

Трябва да се знае, че те са единство, за което, безспорно, всеки поотделно е говорил – че всичкото е в Едното и Едното е във всичкото. Те създават предпоставки не във взаимност на техните умове, а за цялостно вживяване в Онова, Което е общият им Родител, Онова, Което им дава и прозрението, и основанието, че служат на Всемирността. (Може да е било в различни географски области; може да е било в различни социално-етнически търсения като историческо време и като белязани народи; може да е било провиденция, че всичко трябва да мине през своя стадий – първичен, по-съвършен, най-съвършен и след това божествен.) И колкото и да е далече единият, когато можем да направим тази съпоставка, ние ще видим, че той е толкоз близък, колкото близкият е далечен в това, което първият дава, и това, което другият взема, без да е плагиатор.

Ако трябва смело да говоря това, което мога в своята собствена душа да пошепна – то е, че те са три личности в един цялостен духовен и душевен път. Дори всеки е един от двамата. И тогава ще разберем колко проницателно Христос можа да каже Аз и Отец едно сме, а светите Отци да нарушат тръбния звук на юдейството за единство и за единен Бог и да кажат, че имаме един Бог в три ипостаси. Вижте колко добре лежи в словото на Иисуса, когато казва: Идете и кръщавайте в името на Отца, в името на Сина и в името на Светия Дух! Всякога го е имало, само че не така дефинирано. Още Кришна ще говори за троица: Баща-Слънце, Майка-Луна, Син; още Питагор ще говори, ще говори Орфей... – всичко, що е минало през кладенците на дълбоките посвещения в Египет или през някое друго в заслоната на душевната цялост местенце, ще проповядва троично единство. Но единството е на душевността! Разбира се, колкото и да говорим за Троица Единосъщна – Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух, ние трябва да разберем, че тя, макар и единосъщна, е йерархически различна. Но това не създаде три различни бога, свободата на три различни божества, каквито имаме в старите митологии и на които са предоставени три различни посоки на действието – Творител, Хранител, Разрушител. Не – тук те са единни както в сътворението, така и в разрушението. Христос дързостно каза, когато се надсмяха, че няма петдесет години, а се прави равен на Авраама: Аз бях преди Авраам; Аз бях в Сътворението на света!

Когато говорим за триединство, можем да кажем, че тези три личности – Кришна, Хермес, Христос, са подобия не, те са духовно родство в три исторически етапа като потреба, която създаде формули за живот като открехна врати – животът да не се осъществява само като биология, само като мислене; не само като съдба, а и като духовна провиденция. Подобията са съпоставими в исторически план, защото имаме исторически организъм, общество, човек, но тази съпоставимост е мисловна. Не феноменът характеризира, той само поставя в историческо място – Духът е, който характеризира!

И тримата са родени под т. нар. благоволение, просветление, осенение на Духа. Хермес – дете на Зевс и на Майа; Кришна – дете на Деваки и Махадева; Иисус Христос – дете на Мария и Светия Дух или както Евангелието ни го казва, както нашият душевен свят Го е усвоил – Син Човечески, Син Божий. Ето ви рождените ложета, в които са отгледани тези три деца; ето ги като личности – да дойдат по пътя на вечната и мирова утроба. Въплътени от Мирови майки! Мирови, защото за цялото човечество дават носения плод. Майчината утроба като символ на Мировата даденост! Те всички имат реално битие с достатъчна мистична усвоимост, за да кажем, че реалният е по-мистичен и мистичният е по-реален, когато се касае за онези, които са пратени, за да свършат едно мирово дело. И няма защо боговете да се спират в тяхното дело. Тревогата на една Хера е да спре плодоносието на Зевс като Баща на боговете, като плодник на Хермес, който трябва да даде битие; Кришна трябва да бъде роден от същия Дух. Деваки е оплодена по странния начин (това, което за всички Мирови учители – божества, ще се говори), в сън е оплодена от висшия Махадева – Световният Дух и Световната тайна, Усиархът на света. (Както и при Буда – оплождането на неговата майка е от Белия слон.) Тя приема тази будност в отговорно носене на детето на Висшето божество. Така, ако в индийската философия Махадева можем да преведем Зевс, ето Кришна и Хермес – две деца на един и същи баща, един Бог в едната и в другата митология.

И ето ви и третия Син на Космичната еволюция – Иисус Христос. Предречено, речено както и на другите двама: Девица ще зачне и ще роди Син, Който ще се нарече Емануил – с нам е Бог. (Деваки и Майа самите богове ги оплождат.) Виждате каква биологична разграниченост, която по безспорен начин се отразява от Дева Мария (че е биологична), защото тя казва: Как ще стане това, когато не познавам мъж? Тук е сложен най-важният знак на християнското учение – че човекът е един бог в развитие. Как? Чрез Светия Дух!

Ето ви идея за взаимност, в която тези Деца са деца на деви – на девственици. И затова при Питагор ще намерите майка му да се нарича Партенис, което буквално преведено от гръцки значи „девица“. И той като белязан син също тъй е дете на девствеността. А дали винаги ще има някой обручник като Йосиф, който ще защити жената, това е отделен въпрос.

Плътен сън на оплождане от Махадева! Едно вживяване, на което Духът дава историческа, биологическа и социална плът. Не може Духът да прави история, ако роденото не е плът, защото само шепотите отгоре не правят история! Те могат да създадат спиритуални кръгове, но само Духът дава духовни прозрения.

Според астролози в 3227 година пр. Хр. е роден Кришна. На диктатора – по това време Канса, е казано, че ще загине и тронът му ще бъде взет от сестрин син. (В нашата история имаме такова нещо: Калоян е убит от сестриния си син Борил. Виждате има и исторически реалности, нищо не е вън от приложност, макар и да е въображение.) Така диктаторът е застрашен и в една от версиите удушава шест от децата на Деваки. Тревожност за загубения трон, но и една основна последователност – това, което са ни оставили теогониите в големите битки. Гигантомахията, битката на сина срещу бащата – Зевс срещу Кронос: Зевс трябва да бъде скрит и Кронос да погълне камък. После Зевс ще води голяма битка срещу старите богове и срещу титаните в идеята на една нова династия – династията на новите богове. Така че и тук намираме повторимост на събитията. Децата на космичната еволюция идват в идея не на безпощадност, а на отговорност в служението на историята и бъдния човек, който трябва да бъде божество.

И така, Канса търси начин да унищожи своя бъдещ племенник. И преди да роди, Деваки е заловена и затворена в една крепост с нейния мъж Васудева, та чаканото дете да бъде предадено на брат `и Канса, за да бъде убито. Но ето, че Васудева сънува сън – да сменят детето, защото в това време ще се роди и дете на овчарка и овчар. (Оттук е и песента на овчарките, на които се дават непрекъснати отношения с Кришна.) Така детето на Яшода и Нанда (след това двете им дъщери заедно с Кришна ще отидат да изгорят на кладата), това дете Йоганидра, което значи илюзия, е сменено с Кришна и когато отива Канса в крепостта и го взема, за да го унищожи, то се надсмива над глупостта му; илюзия, която се пръска и му казва: „Пак си измамен!“ Белязаното не може да бъде унищожено!

Тогава когато Канса научава, че сестра му е родила син, от страх за престола си повелява да избият всички младенци в царството му. Както при Иисус Христос – когато се ражда, Ирод повелява, и убиват 14 000 деца, защото се страхува за своя трон. Вижте колко много еднакви постаменти, с един и същ градивен камък, лежат в основата на личното и социалното битие на тези, които след това са духовни Учители и богове. И Ирод, и Канса унищожават хиляди деца в защита на трон. Ирод срещу Христос, Канса срещу Кришна, Хера срещу Хермес. В живота на Кришна и Христос това е един от тъжните епизоди. Доколко исторически могат да бъдат потвърдени и дали такъв геноцид някъде из земите на Юдея ще се намери, е отделен въпрос. Всичко това може да са символи, но аналогичността, покритието... Така че тези потреби – да се страхуваме от онзи, който ще ни отнеме трона и да приложим жестокост (необуздана воля на еволюцията и природата проявява, но заради своята динамична необходимост), да употребим човешката жестокост от страх, че ще загубим трон – не!

Когато Кришна навършва петнадесет години, майка му го предоставя на ордена на посветените, а тя изчезва завинаги от живота му и от историческата реалност. Ръководителят на ордена ще го посвети, за да получи знанията на Махадева. И след това този баща на ордена ще му предостави тоягата със седемте чепа – седемте чакри, седемте наши тела, седемте планети. Всичко! Затова понякога се учудвам що за невежество проявява културата, когато иска да се надсмее над митологиите! За да надкрачим своето битие с една рационалност, да се възхвалим с просветителско-рационалния век, ние се надсмиваме над Омировите божества, които били някаква детска приказка, надсмиваме се дори на Троянската война?! И едва в края на деветнадесети век, когато разкопават Троя, светът и рационалният век, „знайниците“ на Европа (тежко и горко на света...) идват до идеята на признанието за събития, които са реалности. Колкото и да звучи смешно, е истина. Истина е! Никой не съзна една странна позиция – да се надсмееш над съкровището си, което чака да го дадеш на света! За мен теогоничните богове, или теогоните, са най-богатата цивилизация. Кой кога ще ги раздипля едно по едно, е проблем на бъдеще.

Тоягата със седемте чепа – седемте чакри на Кундалини, седемте дни на Сътворението, седемте печата след това в Книгата на Живота, които само Христос можа да счупи. Вижте къде е идентичността. Само Кришна можеше да получи тоягата със седемте чепа, защото:

  • Кришна е предназначената религия на Индия!

Не говоря за Кришна съзнание сега – „харе, харе...“ Едно е да влезете в резонанс чрез екстазата си в сиянието, което Кришна донася, и друго е по улицата да си пеете...

Само Христос можа да види и да счупи седемте печата от Книгата на Живота! Всички други, двадесет и четирите старци, които пеят край трона на Вечния, не могат. А какво е Христос? Иисус в благоволение и в превъплъщение; Иисус, човекът! И именно Кришна като предназначение с тези седем чепа, т.е. със седемте светилища в неговата духовност, създаде религия. И колкото и странно да е, ние намираме това само при Христос – нито при Моисей, нито при Буда, нито при Мохамед можем да намерим този паралел. Не е проблем само на скрито знание, защото се отметна завесата пред окултността, но няма кой да го изведе.

Когато тръгнем да се връщаме назад, за да потърсим или по-скоро да изходим пътя на двете големи божества Кришна и Хермес и да намерим мястото и на третото дете на Космичната еволюция – Христос, ние ще видим пълните подобия. Просто някои неща дори не са напрашени от времето в своята фактологична страна. Отделен е въпросът дали тази фактология е само една реалност, която изкопаният камък от археолога ще ви подчертае, или е една реалност на мисълприложение, с което въображението не е, но реалното поведение е живяло като мисъл-изстъпление. Аз не се страхувам да кажа, че фактите са гробари на истината. Но когато се касае за духовните неща, ние трябва да сме наясно за нещо много голямо – една едновалентност в идеята на тази последователност. Нищо не е в покой, за да можем да се самообладаем, че е заспало своя сън, и нищо не е еднополярно, защото човекът е и бог.

И тримата изхождат от благородни династии, макар че трудно е да кажем за един Хермес поземленото му царство, но все пак е от Зевсово коляно, дете на Зевс, дете на бог. Кришна е от рода Иаду – династическият род, но преродено божество, осмото въплъщение на Вишну – Ето божествения му произход. Следователно и той е династически наследник на богове. (Поредицата на прераждания за върхова свобода при индуизма са десет.) Христос е от Давидовото коляно (Давид, бащата на Соломон) и въплътеният Отец в човек чрез Светия Дух. Ако тръгнем по тази линия, безспорно, ние ще намерим много доказателства, но моята цел не е там. Тези синове Човечески и синове Божии дават на света култура.

Ние или искаме да потърсим подобието и еквивалентността им, или, пазейки ревниво, само своето считаме за божествено – но светът тогава как се е развивал без божественост по другите места? Еволюцията си има един Бог и Той Си ражда Своите потреби в съответното историческо време, за да се изгражда храм, подходящ за колене, които знаят да се молят, и за съзнания, които могат да се разгърнат за усвояване на тайни.

За Хермес е казано: „Не Египет посвети Хермес, а Хермес посвети Египет!“ Този човек, това божество повече митологията ни го дава, отколкото биографичните данни на един homo sapiens – толкова модерно звучащо и толкова безлично изпълняващо се. Много е модерно да се каже: „homo sapiens“ – абсолютно нищо, никой! Бяха забравили, че има и „homo divinus“, божествени мъже, но на мода е да си sapiens, да си мислещ. А те бяха духовни! Затова за биографията на един Хермес знаем, че липсва достоверност и в същото време легендата го прави най-достоверния.

Намерих едно потвърждение от Августин Тиер, който казва, че няма нищо по-вярно от легендите. Разбира се, че ситото ще отсее легендата от хиперболичното. Не се страхувам от митологията, а от хиперболата. Митологията е точно легендата на онова, което човешкото съзнание не може да приеме в реалност, освен да го нарече „чудо“, освен да го нарече „легендарност“. То понякога е мотив на историческа необходимост и психологическо угнетение. (Както е при нас: необходимостта от великана ще създаде една легенда – невъзможна и никъде неказана – че стъпя с единия си крак на Пирин, а с другия – на Хемус! Кой? Крали Марко – който за огорчение се би срещу християните!) Всъщност една зряла, естествена необходимост човекът да е повече от това, което се вижда в даден исторически момент, му дава основание да гради пирамиди, които са по сто четиридесет и седем метра високи, да изгради храма на Амон в Тива, който има десет колони, високи по четиридесет и четири метра. И там се въвежда неофитът, там се въвежда новокръстеният. Можете ли да си представите каква просторност и колко много вътрешна зрялост за устойчивост – в неизмерната грамада да се намерите е повече от всичко! Човекът, малкият, но с безсмъртната душа! За нея е правена пирамидата, за тази душа! И тогава може да разберете защо един Христос, един Кришна, защо един Хермес сменят света. Защо Христос ще каже на ония, които изповядат старозаветието и искат в събота да не се работи: Съботата ли е за човека или човекът е за съботата? Съботата е за човека, пирамидата е за човека! Ето защо на мумията под главата за възглаве са слагали книгата на Хермес – „Книга на мъртвите“ – като възглаве на отвъдното пътуване на човека, за да има уроци, за да има път! Там той трябва да чете правилата за пътя си към Божеството.

И така Хермес какво е? Хермес е една религия в божествата! Той е Тот – богът на мъдростта в митологията на Египет; в римската митология е бог Меркурий; божеството вестител в митологията на Елада – олимпийско дете, наречено Хермес вестителят, пътеводителят, пътепоказателят. Той има жезъла, кадуцея прочутия, с който може да възкресява, защото в жезъла е съсредоточена великата енергия и докосвайки мъртвеца, може да го върнете на живот (той научава Изида как да възкреси своя брат и съпруг Озирис, убит от принципа на злото – бога Сет); там са и сандалите с крилца, за да бъде бързокрил и бързоног.

Къде е сложен Хермес да живее като се ражда? В пещера. Защото пещерата и до днес в окултните науки ще остане символ на посвещения. И затова когато търсихме формула за корицата на „Езотерични школи и мистични учения“, там е тази пещера, тази канара, от която излиза Слънцето. Слънцето! Това е нравствената пробуда, това е и правото на Духа за просвета на човека. Така Хермес, чудатото дете, в пещерата още първата нощ отива да краде златните крави на своя брат Аполон. Вижте от кого краде – от Аполон, бога на прозрението, на поезията... Затова няма защо да се учудваме, че Хермес е божество на красноречието, на науките, че Хермес е крадец. Крадец, ама на златни крави, крави свещени! Ще бъде изпречен на съд пред своя баща и ще го учуди със своята интелигентност и със своята вариантност – как може да бъде обвинено едно дете на един ден, че знае да краде?! Но Зевс казва, че детето и на един ден, когато е бог, носи отговорности.

Хермес владее едно голямо изкуство – той дава идеята за лирата. Когато бащата решава да помири синовете си и казва на Хермес да върне кравите, той изважда своята лира и започва да свири, а Аполон е бог на изкуството и за една лира си дава златните крави. Това е голямото!

  • Истинската себежертва е в идеята на принадлежност – да се пожертваш за собственото си, предназначение!

Тук е тайната на предназначението, когато говоря защо трябва прозрение. Аполон е предназначен за изкуство. И няма защо да се скъпи заради златни крави. Така двамата братя си връщат Зeвсовото начало на взаимност. Хермес като универсален бог трябва да знае да „краде“, красиво да говори, азбука да пише, култура да дава. Защото под кражба не се разбира апашлъка сега, който правят хората. Те не го правят дори с виртуозност, те обиждат Хермес...

Така този Хермес – синът на Зевс и на Майа, е отгледан в пещера. Боговете нямат поданство; и Мировите учители нямат поданство. Затова в „Агни Йога“ ще срещнете, че те нямат нужда от жителство, нито от присъствие в тази или онази земя, но – дълг да направят едно огнище, в което да дадат достатъчно духовна жарава, окриляна, за да бъде големият огън, защото огънят е в основата на всяко битие. Огънят е баща, огънят е оплодителното семе! За огъня са правени много жертви. Една от най-смелите е тази на Прометей – предшественик на разпятията. Прометей е идеята да крадете огън, за да спасявате човечеството. Реална потреба на човешкия дух да си създаде срещу уморената памет идея за писмо; срещу горчивината от един морал, който е овехтял, да създаде правила на една нова таблица на повеленията, с каквито Акадската таблица на съдбата ви е обвързвала или Десетте Божи заповеди са ви приковавали, или дванадесетте таблици на повелите на Рим са ви задължавали. А коя е най-важната сила след като се мине водата, т.е. астралът? Умът, той е огънят. И Хермес ще тръгне да изпълнява волята на своя баща, ще отиде при Прометей: ти, който си умът, ти, който крадеш огъня, но още земен огън, кажи кога моят баща, кога Зевс ще загуби трона? Сложената идея за еволюцията на възземането и падането – нещо, което ще остане вечно в еволюцията. Отиде си Кронос – времето си отиде. Ядеше си чедата, но не можа да погълне Зевс – отиде си. Другите имат друга идея спасителна – отиде си Вишну, прероди се Кришна; отиде си Моисей, за когото казват, че ви дал хляб... Не: Моят Отец ви даде Небесен хляб – рече Христос. Едно и също в историческа даденост и в културна възможност – свобода от довчерашното. Кришна, който е прероден и необвързан, проповядва нещо ново. В тази далечина, почти от пет хиляди години, той слага първи в света идеята за спасението.

Богът на мъдростта Тот надигра божеството на Луната и му взе пет нови дни, за да могат да се родят петте свещени божества – Озирис, Хор, Сет, Изида и Нефтида. Надмогна Луната! Представете си какви личности, които безспорно след това създават Учения, са обитавали Земята ни, са били граничен камък на отживяно и ново! Човекът е необходимост за божественост и следователно, трябва да му се даде нов път, той трябва да се научи да се прощава без хленч с това, което наричаме минало, съдба, което някъде в далечното подсъзнание стои и чака да бъде осветявано. Този Хермес, този Тот, даде живот на пет божества, които бяха прокълнати заради своята майка Нут, изневерявала на съпруга си Ра, да нямат ден, в който да се родят. Тогава вижте мъдростта какво ражда – победа над Луната. (Не казвам над Слънцето!)

Хермес ще намери своята Афродита и ще родят Хермафродит (Херм – Афродита). Диференциация, която в анатомията е доста смутителна. Вижте какво разделяне, каква космогония разкрива бракът между Хермес и Афродита – мъдростта и любовта. Андрогинът – това, което трябва да се изживее в края на Третата коренна раса, когато полът още не е диференциран. Хермес ще има още един син, ще остави и Пан – Вселената, с което ще каже, че светът има своя съдба. И тя е израз на това, което сме сътворили. Следователно, листът от историята е лист на лична съдба в присъствие на Всемирност. И затова, когато трябва да се четат листите от Книгата на Живота, ще трябва да се счупят седемте печата, за да може да се каже, че си господар на битие.

Хермес предоставя на човечеството азбуката, науката, културата, кореспонденцията. Той създава епохалност и със своята доктрина за откровението. Доктрина за откровението! Това, което в цялата световна история се последва само от Откровението (Апокалипсиса), предадено от Христос на Иоан – Неговият обичан ученик. С всичката тази тайна на знанието, тази вътрешна кореспонденция, Хермес е едновременно и вестителят между всички богове.

  • Хермес е връзката между боговете – той е религия на религиите, които създават боговете!

Много странно богатство! Той е в първата нотност, с която една религия ще създаде тези богове. Това е Хермес. Изумителната щедрост на боговете, за да го предоставят да стане будност на всичко, което историята след това регистрира като реална идея за изповедание. Защото, колкото и да изглежда въображение, колкото и да изглеждат приказни тези неща, те в края на краищата имат своята реална приложност. И онзи Есхил, който ще напише „Прикованият Прометей“, не можеше да отмине присъствието именно на Хермес.

За нас, както и за философията на европейците, митът беше приказка. Един род човешки, който нямал още понятие, имал детско въображение...?! Това е бедността на рационалното в Европа, което не можа да разсекрети тайната на митологиите, където са сложени гениалните идеи на бъдещата цивилизация. Защото е дадена идеята за вълшебно килимче и в нашия век направихме ракета, за да се качим там, където никой не мислеше, че е възможно, но килимчето ни носеше! Така се създава култура.

Градирана е една голяма култура; сложена е в пазвата на нашата битология – нашият ум е дочувал, нашето сърце е предсещало. Всички тези игри, които можем да намерим в митологиите, са влизали в съзнанието ни с цялата клетъчна система. Не е важно дали някой е вярвал в прераждането – че отново ще гостува на едно знание, но не може да оспори, че наследствеността му дава клетъчната знайност на неговите предшественици. И се казва: „Той прилича на дядо си.“ Да, защото носи ония вибрации, които една култура му е дала.

Така трябва да приемем истината за изграждането на поведение, а безспорно и оттук – изграждането на култура. Както казах, културата не може да бъде вън от молитвата на жреца, но тя никога не може да бъде праг срещу волята на цезаря, защото тя, културата, също така изгражда идея за държава и идея за земя. Това е една странност, която не може да бъде отречена.

Получавайки тоягата със седемте чепа, Кришна започва да води ордена и се изгражда култура, и се слагат основите на една нова религия – религия за любов, предшестваща Учението на Христос. Христос осъществява приложената любов от Кришна в часа на разпятието му. Дори мигът на кончината му е едно пълно подобие на това, което виждаме после при Христос, разпнат на Кръста. Кришна е разпнат на едно дърво, приемайки доброволно жертвата си. Когато идва този върховен момент, той нито влиза в битка със своя чичо, нито опорочава със страх идеята на жертвата. Най-порочното нещо е, когато жертвата не сте направили в доброволност, а сте я приели в неизбежността на страха. Кришна не може да постави така жертвата си, защото това е най-голямата битка в пътя на победата на Духа над материята. (И без това материята е много тежка и има много усет за страх, когато трябва да се извисява във възкресение или да гори в клада.) И Кришна казва, че трябва да умре прострелян със стрела (ето предсказанията, които идват); той трябва да приеме това, за да може да увенчае делото си и да повярва светът в думите му.

Апостол Петър, когато иска да спре от страдания и разпятие Христос, получава един отговор: Ти си далече от божествените неща... Аз трябва да умра, защото трябва да възкръсна! – това, което учениците Му до последния момент не можаха да разберат. Кришна ще приеме всяко страдание, ще приеме стрелата, за да може да даде личен образ на този, който иска да повярва в делото на жертвата; Христос ще я освети на Кръста. Вижте идеята за жертвата в тези световни личности, оставили световни тайни – две големи религии и един баща на религиите (както нарича Хермес езотеричният свят на историята и на религиозната философия). Тук е величието и прозрението на тези, които са могли да оставят физическа зримост, астрална животворност и духовна потреба. И когато човек поиска да се задълбочи, да изработи техните характеристики, трябва да влезе в тази небродна и нежъната нива на духовни знания, на исторически моменти – на живота в астрала им, на живота в ментала им, в доктрините им и в края на краищата – във великото причастие да умрат, т.е. да се приложат в жертва, за да дадат, както казва Христос: Аз съм Пътят, Истината и Животът. Или да ви каже един Кришна: Аз трябва да умра, за да знаят пътеката, която може да изходи всеки! И тогава ще приеме три стрели, за да се знае, че всяка поотделно му носи своята благодат.

Идва първата стрела и Кришна ще възхвали своя водител в ордена: Васищха, синовете на Слънцето са победители! При втората стрела: Лъчезарна майко, нека и тези, които ме обичат, да бъдат с мене в твоята светлина! – стрелата на неговата майка, която му носи благодатта на земна плът, както на Христовата майка е казано: Ти си благодатната, богоизбраната; радвай се! Така ще има след това при Христос три гвоздея (макар че се говори за четири, но двата крака са приковани с един) и вече едно копие, което е стрелата на Кришна. Третата стрела е стрелата на Махадева, на неговия Божествен Родител, с което му се свидетелства идея за безсмъртие. Кришна едва пошепва: Махадева няма да умре, победихме! Можете ли да си представите: победихме! Това, което един Христос също ще каже: Прости им, те не знаят какво вършат! Вижте каква необходимост се извежда – да се внесе оная мъдрост, която „душата ми услажда, но жажда не насища, а ражда нова жажда“[1], когато я имаме – мъдростта на прозрението за еволюция и необходимост от знание. Затова Христос на грешницата ще даде Път, защото я освободи. Освободи Мария Магдалена – това, което една плът може да сгреши, осенението на един Дух изгаря. Ето защо това, с което ще си послужи будността на Хермес, е да убие Аргус, пратен от Хера да следи какво прави Зевс. Не може да пращате своите мисли и желания да питат какво прави Бог! Съмнението ви люшка, колебанието ви води... Както за Христос: Този ли, бе, синът на Мария? Той има бяс, Той върши тези неща със сатаната! Много простичко им отговори: „И ако сатана изгонва сатана, той се е разделил сам против себе си: тогава как ще устои царството му?“ (Матей 12:26). Това са страшните неща на колебанието. И вижте, всеки го дава, за да изчисти. Блудницата при Кришна отиде – нейната сестра я заведе в страхопочитание дали ще я приеме Кришна: „Искаме да изгорим с Тебе, Учителю!“ „Да, изгорете. Нека пепелта ви се смеси с моята!“ Защото съзнанието на отговорност за жертва служи на Всемирността, не на Кришна.

И така, Хермес убива Аргуса на Хера. Той дава и меча, дава оръжието на Персей, да убие Медузата. А от нейната кръв какво излиза? Пегас! Какво извиква тази Медуза в човека? Извиква злосторника, вкаменяващата сила. А Медузата преди това е била изключително красива жена. Тогава не се чудете, че тримата вършат точно тези дела – свобода за красота, свобода от злодеяние, но най-важното – свобода от зломислие. Злодеянието може да умори ръката, но зломислието никога не се уморява!

В същото време тези преродени божества носят социални истини, защото един Кришна е с правото на цар; един Христос е отречен цар, но назован от Пилат. Моето царство не е оттук, но Го венчават с багреницата на цар и Го кръщават с венеца на цар, макар и трънен. И ето че впоследствие, когато животът Го извиква, чрез религиозното Му Учение Го извиква на битие и моление, църквата Го прави с корона, която какво е – воля на власт; с жезъл, което е повеление и закон; с трон, който е царственост. Всички минават през тази традиция. Защо? Защото Учителите на религии носят всички лъчи. Те не могат да не дадат на проблемността на социалното изискване най-подходящия отговор: как трябва да се стои на трон, кога трябва жезълът да повели. Рече ли с кадуцея си Хермес: „Стани!“ – и научи Изида как да възкреси Озирис; рече ли Кришна: „Моят живот в жертва на всички ви – станете за битие!“; рече ли Христос: Тебе думам момиче, стани! и Тебе Лазаре, излез!

Аз искам да изградя този триъгълник с равни страни, за да видите, че те тримата са едно и също. И един и същи, ако щете! Йерархията на времето или историческата забрава може да създадат различия, но това се дължи и на показната, външната страна на религиите, никога на скритата, окултната страна, на душевността и на духовните повеления, които създават вътрешната им същност. Вън ще намерите различия – те ще йерархират според рода, за който са определени, но вътре ще намерите души, които искат и дават своя признателен глас на обич и служение. Учителите никога няма да имат лична религия, те са бащи на религиите. Ето защо тази разлика външна свидетелства за епохи, но не може да отнеме единството на това, което еволюцията дава на човека и което Учителите освещават.

Идеята за спасението, макар в индийската философия да не лежи като изкупление на грях, е изведена, както казах, от Кришна. И Любовта, като подсказана проява на взаимна жертва, започва там, но при Христос завършва като духовна вълна. Кришна сложи идеята за любовта – чрез жертвата на двете сестри той направи идеята за любовта приложима. Двете сестри – едната блудница, другата смирена праведница, в крайния кладен огън искат да изгорят заедно с него. Двете жертвеници, които го съпровождат – едната ще осъществи живота на лековерието (защото далеч е още да кажем лекознанието, което сега имаме в изобилие; извиняваме се с лековерие, а то отдавна мина, трябва да говорим вече за лекознание), другата – в светостта `и ще намерим нейната преданост. Нещо, което имаме и при Христос в сестрите Марта и Мария. И тогава когато едната се оплаква: Викнете сестра ми да дойде и да ми помогне!, Той ще рече: Тя избра добрата страна – служение.

Така че в момента на жертвата на Кришна двете сестри са при него. След трите стрели той трябва да бъде изгорен. Тогава така е било. Не можем при него да намерим идеята за Възкресението, но не можем да не намерим свобода от плът – идея, която Христос манифестира с победата Си, като изнесе кръста на Голгота – там, където е черепът на Адам. (Защото Адам е сътворен, но Христос е роден!) И после направи реформация в поведението на човека – да пръска и събира материята си.

Когато сестрите питат Кришна: „Приемаш ли нашата любов, за да те последваме?“, той им отговаря: „В моето небе нищо няма да бъде отказано на любовта.“ В полето на Любовта всяка жертва е добре дошла; граници за жертвата на Любовта няма – това е, което той им предоставя. И те го последват, дават живота си. Създават това, което в най-обикновения граждански кодекс наричаме вярност в жертвата. На костера на времето, след стрелите, двете сестри – верността и разблудността, се връщат при него и в този костер, в тази клада изгарят.

Когато Христос каза Обичай врага си, отхвърли ли грешниците? Не! Блудница ще намерите при всички. Христос дори Го обвиняват, че с винопийци си прави гуляи и с леки жени се разхожда. Аз за тях дойдох, заради грешниците! И както ще разреши един Кришна на двете дъщери на Нанда да изгорят с него и пепелта им, смесена, да бъде хвърлена в Ганг, за да бъдат единство със своето божество, така Христос ще позволи на Мария Магдалена да стои до Кръста. Там той ще освободи Своята майка от майчинство и родство, както беше вече го казал: Тези, които слушат Словото на Отца Ми, те са Мои майки, братя и сестри! Освободи от кръвната група – нещо, което е основен белег в Христовото учение, основен белег и при Кришна, и при Хермес. Свобода, свобода от кръв! Единство на душите – най-потребната истина за любовта! Право на любовта дори като усещане да бъде приложена в огъня в жертва за свободата. Тогава ще разберете защо Христос каза при Разпятието на майка си не „майко“ дори, а Жено, ето сина ти, а на ученика си – Иоане, ето майка ти. Душевното родство пред кръвната група на различие!

Светът отдавна е имал единство в Духа, а различие – в своята социална и психологическа цялост. Единство на Духа! Това са искали Учителите и това са правили. Затова ще кажат, че устните на Мъдростта са затворени пред оня, който няма уши да слуша. Така ще ви каже Хермес, а Христос ще мине и ще рече: Който има уши да чуе, ще чуе, който има очи да види, ще види! Това ли не е единство?!

Времето не е хвърлило сянка никаква, нито е напрашило тайните, тайнствата и будностите, които Учителите са оставили. Изворът може да е малко безличен; разцветката може би обогатена от дъгата да ви дава по още един цвят, но другаде е тяхната сила – в ритмичната група и ключа, с който освобождават енергията. И ще видите, че тя във всички времена е една и съща, а е била нотирана според духовната потреба на онова, което ще я сложи в своя живот. Много пъти съм повтарял: тотемът е първото причастие. Светата евхаристия е най-сублимната тайна на тотемното причастие – изглежда смешно, дори обидно. Къде, сега имаме „homo sapiens“... „Sapiens“ е преходност, това трябва да знаем! И тогава ще видите защо са толкоз единни и толкоз цялостни, защо са толкоз наши. Всяка будност у нас може да ги живее и всяка будност у нас може да ги търси.

Учителите не доказват никога – доказателство е потребно за ум. Безспорно, в йерархията на развитието един от седемте принципа на Хермес ще бъде умственият, магнетизмът – принципът на ума, който се разслоява и който, независимо от своите погрешни понякога решения, винаги ще се събира. Колко хубаво в една доктрина на будизма, която е доктрина на ума и правдата, се казва да се даде на монаха цедак, да отцежда; да му се даде игла, не да си кърпи скъсаната монашеска дреха, а да си зашива устата, когато немирният ум му поднася недостойнства за реч! А Хермес ще си сложи пръста на устата като велика тайна и ще каже: „Нечестивците вън!“ Оставя се едно знание – знание на мълчанието. Защото посветеният няма право да разкрие на света тайни, които непосветеният може да употреби не само за злодеяние, но и за много по-страшното – за зломислие. Така никой от тях не изпуска определена духовна идея. Защо? Защото дървото е едно. Учителите овладяват истината, за да я дадат на посветените. И затова един Хермес ще каже, че хората са богове смъртни, а боговете са хора безсмъртни.

Защо Хермес го нарекоха баща на религиите; защо той трябва да бъде признат в неговото върховно знание да предостави формула за възкресение, каквото направи със своя кадуцей, да създаде една школа на посвещенията и да остави знанието за възкресението (макар че тяхната доктрина бе напълнена с хиляди превъплъщения и прераждания на душите в идеята дори и на по-нисши царства)?

Затова Учителите не приеха защита – за да предоставят неповторимо знание като лично поведение: идеята за възкресение! Достоверността в идеята на жертвата е предмет само на лично свидетелство. Тайната и на Христос, и на Хермес, и на Кришна е смъртта като път на знание! Така те ще приемат себежертвата, за да могат да осъществят идеята за свобода от тление, а свободата от тление е Възкресение! Това е, което те предоставят и чрез една друга възможност на битие – превъплъщението. Превъплъщението на Вишну в Кришна, превъплъщението на Логоса в Иисус. Това е битие! А Хермес ще ги освидетелства, Хермес ще им остави „Книгата на мъртвите“ и ще даде енергията на жезъла, за да се възкреси мъртвия.

Хермес остави една плътна духовност на човечеството. Там, в тази голяма пирамида, където пребиваваше малкото човече с голямата душа, се извършваха великите посвещения; там човекът минаваше от своето биологично начало към своето посвещение в астрала, в своето посвещение в Духа и след това – в правото на служение: пращаха го със задача, какъвто е случаят с Орфей, с Питагор, с Платон, какъвто е случаят със Солон. Там, в Египет, се търсеше едноличния бог чрез монотеистичната религия на Аменхотеп в идеята на Амон Ра. Това богатство не загубва своята динамика и безспорно ние можем да го намерим в тези посветени, най-вече в Христос. Христос изходи пътя до Египет още с раждането. Стани Йосифе, вземи детето и бягай в Египет и когато всичко отмине, Аз ще те извикам. И там е казано: „От Египет повиках Сина си“ (Матей 2:15) – идеята за храма на посвещението.

Но почти пет хиляди години преди това имаме присъствието на Кришна, за когото безспорно трябва да кажем, че неговата божественост преминава през същите етапи, които намираме след това и при Христос. А Хермес посочи всички стъпала, през които трябва да мине освещаваният, за да стане посветен. От оня велик и голям кладенец на астралните води в египетските пирамиди, през огненото езеро на ума, където е вечният огън непояждащ (онзи огън в къпината, в която Моисей ще влезе, онзи Прометеев огън за спасение на човечеството, онзи жив Свят Дух, за който каза Иоан Кръстителят: Аз ви кръщавам с вода, а идва Онзи, Който ще ви кръсти с огън, със Светия Дух!), до тайната зала на Изида. Там посветеният ще трябва да мине няколко изпитания: да разграничи преходното от Вечното; да се познае във всекиго; да поиска чашата на Живота, в която е всичко. Тогава ще му се даде чашата на Всемирието – жената: благоволение и грижа или съблазън и вавилонщина, събрани там, чакащи. Ето ви чашата на причестението, ето ви благата на блудницата! От кое ще отпие – от чистотата на посветеността или от съблазънта на вавилонската блудница? И този, който ще отпие от чашата на блудницата, няма да бъде пратен за светостта и няма да му се позволи да целуне розата на Изида. Защото тази Изида е врата за последното велико посвещение.

Така че изборът на човека е винаги пред него: две чаши винаги ще стоят – чашата на посвещението и чашата на блудството. И когато победи, когато премине чашата на съблазънта, той има право да се отправи към статуята на Изида с розата на гръдта, за да даде клетва за покорство и мълчание. Тогава му се казва: „Чакай и работи!“, т.е. това, което римската пословица ни оставя: „Ora et labora!“ – „Моли се и работи!“ Защото под „чакане“ в езотеричността не се разбира бездействие и лентяйство. Най-тежката болест на посвещението, това е интелектуалната и духовна леност! Затова е преведено „Моли се и работи!“, „Чакай и работи“ – усвоявай земно знание.

Така водят ученика от първата стъпка на посветения до саркофага пред Изида. И докато великият Господар на единството, на небесата (в египетската митология земята е мъжкото начало, а не небето), този велик Усиарх, Господар на Същността, Който е Върховното начало, докато не дойде Неговият образ, посвещаваният е още само ученик. И всички тези изпитания Хермес ги показва на своя ученик Асклепий – до този ден, до този саркофаг, където трябва да преспи три дни (в същия саркофаг, само че наречен гробницата на Йосиф Ариматейски, и Христос трябва да прележи три дни, за да възкръсне). И инициираният е, който трябва да победи и да изрече, че вижда с духовни очи. Така Христос ще каже на Своите ученици: Не вие знаете и не вие видяхте, а Духът ви разкри.

Всички посвещения – от кръщението до възкресението, съществуват и при тримата. Хермес ще разкрие светлината в Откровението си, Иисус ще я демонстрира на Тавор, Кришна ще се обгради с нея, за да опази своите последователи. В Откровението си Хермес ще види Вечността; ще види Божествения Разум – „аз виждам с нетелесни очи!“; ще види това, което се нарича седемте сфери. Разбира се, тайните на Небесния свят той ще разкрива и в бъдните си животи, и във всички школи, за да се знае, че единственото нещо, с което човек трябва да живее, това е безстрашието и дързостта. Свобода! Свобода за Възкресение! Затова казваме, че Възкресението е идея за Живот. Затова Възкресението е път, то е един неизбежен човешки път и живот.

Така през тези сложни лутаници минава, фигурно показано за бъдещото човечество, всеки един от тези богове. И всеки от тях не прави чудеса, а показва възможността на енергиите, които дават прераждане в религията на едните, възкресение в религията на другите.

Човечеството има много готова трапеза. Ето защо, с навика му да се храни по един и същи начин, твърде трудно може да приема новото. Но Големите са го въвеждали в залите на посвещението, показвали са му с пастофорите, които охраняват символите свещени, тайнствеността. Тогава ще си обясните защо имаме тайнства (седем) в християнството – всяко от тях е символ, всяко от тях е градация на посвещение. (Ще ги намерите и при Кришна.)

Всяка дързост ви води пред портите на Изида, а всяко лично достойнство ви заключва в ковчега, в саркофага на Изида, но вашата божественост ще го отвори.

Какъв е този дързостен човек, който в залите на посвещението научава големия урок – „Сине мой, смъртта плаши само извратените натури“ (дори не „слабите“)! Представете си как е квалифицирано поведението за страх от смърт! Свобода – това, което толкоз много искаме да отработим срещу страха, който с толкоз усилия юдаизмът налага – страх от боговете, страх от смъртта...

„Извратените натури...“ Значи човек да роди в душата си, в мисълта си страх, не е вибрация на смутеното, а на извратеното! Защо? Защото не се познава истинският закон, че няма смърт. Това е извратеност, не само невежество. И ние често сме свидетели на извратени социални доктринерства и „добродетели“.

Ето как ученикът ще разкрива тайна след тайна. Първата тайна, която той трябва да разбере, това е физическият свят. И не се страхувайте, когато трябва да дадете очи, ум, експеримент, душа, сърце, път, да познаете света, защото той, десетки пъти съм казвал, че трябва да бъде одухотворен. Материята трябва да бъде одухотворена, а не отречена! Да познаете физическия свят! После да познаете небесния, мисловния свят, и след това – Божествения свят. Защото иначе къде ще денете Божествения свят? Ако сте земен човек с божествено проницание, земният ви свят трябва да понесе Божеството.

Когато искат да преценяват стойността на информацията за вярност, поставят пред Посланието един праг – правилно ли е чуто, автентично ли е на Първоизвора и възможно ли е да бъде понесено. За религиите, които донасят тези Учители, трябва наистина да се каже, че това, което те са чули, е правилно, автентично и енергетично понесено. Аз върша това, което върши Моят Отец – казва Христос – Той каквото Ми каже, това правя! Относно Извора, от който се получават тези послания, мохамеданската религия е получена от архангел Гавраил, а християнството е от Бог Отец! А за възможността да се понесе едно сияние, една сила, една светлина, още Моисей помоли своите последователи, изведени в пустинята, да покрият лицата си, когато им носи завета. Защото изявата на божествеността като енергия може да ги изгори. Дори когато иска една голяма идея да осени, тогава някои казват, че главата ги боли. Ще ви боли, защото не можете да понесете проницанието, не можете да понесете откровението! Как си мислите един Хезиод при толкоз десетки божества е могъл да оформи на всекиго характеристика?! Или един Овидий – двеста и петдесет легенди създава върху божествата! Представете си каква е била тая глава, това въображение, какъв е бил този миров приток на енергии, за да ги обхване, да ги характеризира и всеки да е личност и божество!

Така че тайната не е била скрита, а е питано дали може да бъде понесена. Хермес казва: „Истината не се дава, истината се намира.“ Трябва да я намери човек в сърцето си, в душата си, в пътя си – тя не се дава. В поносимостта на светлината, в сиянието, което донасят, се определя и духовната градация на боговете и на тези, които са могли да се докоснат. Ето че Христос на Тавор излъчи светлината Си – Таворската светлина, за която след това се водят големите битки в исихасткото движение: дали тази светлина е същност, или само енергия – и те, учениците, не можаха да я понесат. Но тогава им се разкри една от най-великите тайни – Той ги попита: За кого Ме вземат хората и вие? – те изреждат пророческите имена и след това по вдъхновение казват: „...Ти Си Христос, Синът на Живия Бог!“ (Матей 16:16).

Таворската светлина там е поставена чрез още две личности. Тези личности християнството характеризира като образите на Моисей и пророк Илия. Аз имам по-друго схващане, защото нито Илия, нито Моисей са божества, а Христос е Син Божий! Нито един от тези двама не може да присъства в духовната субстанциалност на преобразения Христос; не могат, защото и двамата са далеч от Христовите идеи. Те правят приложността на доктрината за Правдата, като прилагат формата на жестокост (преди да навлезе, разбира се, идеята за Любовта). Нито единият, нито другият, независимо от пророческите звания, имат йерархията, която Христос донася.

  • Двете личности при Преображението на Христос са Кришна и Хермес!

Но тъй като в християнството не можеше да се говори за други личности, се каза, че са Моисей и Илия. Богове с богове се срещат, а никой от тези двамата не е наречен бог – нито Моисей, който упражни жестока религия за социалност, нито Илия, който изтреби двеста пророка и служители на Ваал. Но Хермес е божество и Кришна е божество! И затова, като вътрешно знание на прозрението, можем да кажем, че там, на Тавор, присъстват тези две големи божества.

Трите образа там правят своето мирово срещане, за да могат в бъднини да отворят път за единство на тези, които в своето само човешко мислене могат да се мразят. Не може Кришна да даде друго обяснение на Арджуна или Хермес на Асклепий, не може друг урок да даде Христос на учениците Си и другояче да каже, освен: Обичайте враговете си. Тази среща е именно единство на боговете в заветието: Човекът е един бог смъртен и боговете са хора безсмъртни – Който вярва в Мене, ще има живот вечен! Времето е изменяло не фразата, дори не ритъма, а само илюстрацията. Затова десетки пъти съм казвал: Човекът е един бог в развитие!

Така Кришна, Хермес, Христос вървяха в своята пътека и всеки поотделно даде своите големи и единствени уроци на света според потребата, която времето налага. Затова срещата е между тримата, защото са едно! Срещата е между осмото превъплъщение на Вишну, вестителят на боговете и Втората ипостас в идеята за Божеството-Троица. Така тримата ще вървят. За тях страдание няма, развитие – да. Никой от тях няма да бъде смутен от това, че в своята житейска история е бил поставен на изпитание – за Учителите няма изпитание, а ответ и образец. Те носят отговорност за оставената пътека. Дързост, за да излезете от ковчега, смелост, да поискате вратата на Изида да бъде отворена!

Всеки от тях ще има един определен дълбок и хилядилетен живот на милиони. Системите, безспорно, ще се сменят и аз съм казал, че религиите най-бавно стареят и най-дълго стоят стари. Те нямат нужда от подмладяване. Хормонната система на тях не им помага. Това, че дойдоха с китари и влязоха в църкви и пастирски домове няма да спаси религиите! Религията е душевна цялост (макар и в някого бедна). Така че с китари, но с липса на динамика се потвърждава дългото стоене на религиите стари, а то е гибел за човечеството, то е лутаниците, които срещаме в социалната действителност, в религиозните изповедания, в празнотите на „дяволски олтари“. Това е липса на Дух!

Затова са идвали Учителите – не да продължат старостта, тя е толкоз дълга – не, а просто да кажат това, което Христос рече: Не слагайте в стари мехове ново вино. Разбирате ли защо те са едно? Защото и тримата не искат в стари мехове да слагат ново вино! И тогава какво им остава и на тримата? Да приемат стрели и кръст!

Ще каже някой: Кришна не възкръсна! Да, ненужна бе тогава тази тайна. След това беше нужна. Трябваше да се изходят хилядолетия на духовна зрялост, за да може това, което единият или другият бяха поставили в пътя си, да се разбере, че не е страдание, а е развитие. Да победите власт, да победите хляб, да победите идея за чудо. Това е свобода, която много малко могат да завоюват в един свой исторически момент. Там, в пустинята, Кришна можа да победи. И Христос победи, каза: Не само с хляб ще се живее, а и със Словото на Отца Ми. Не с идеята за чудото, нито за власт. Той беше хулен, хулен от свои и чужди. Мислите ли, че е било много леко да се каже фразата: Близките са най-големи врагове на човека. Защо го е рекъл? Защото и братята Му: Хайде бе, нали си някакъв, защо не правиш нищо?; защото и майка Му (независимо от прозрението и от признанието – Ето рабинята Ти; нека бъде по волята Ти) също Му казва: Хайде, направи от водата вино! Така е навсякъде.

Тази хронология лежи в основата на голямата истина, която, както казах, Хермес остави: Истината не се дава – човекът трябва да я намери в себе си! В себе си трябва да я намери! Какво им рече Христос? Аз съм Пътят, Истината и Животът. Какво им каза древността, когато отиваха при оракула да се освидетелстват чрез невежество? Там надпис имаше на храма: „Познай себе си и ще познаеш боговете!“ И тогава ще разберем йерархията, която ни оставят религиозните съзнания; тогава няма да говорим с лекота за някакви богове и с насмешката на някои философи, а ще разберем как се дава на човечеството истината в малките лъжички на причастието – с идея на Сътворението, с идея на Митологиите, с идея и доктрина за Правдата, с идея и доктрина за Любовта, с идея и доктрина за Мъдростта. Така се дава култура, с която човечеството усвоява Бог в себе си и себе си в Бога.

Йерархиите изграждат големите науки, култури и дават образци на Служение, идея да се жертваш. Това дава основание да потърсим тези личности в техните неразминаващи се единомислие и единодействие, макар и да изглеждат далечни епохи. Дървото е едно, само че понякога една от страните се грее от южното слънце и необходимостта да наедрее плодът е право на страната. Така че народи, които са имали благодатта на будността да бъдат гряти от едно южно слънце, са получавали по-обилния плод. И затова ще намерите градация в религиите, затова ще намерите различия в предаността и предназначението и далечеещи се по време религии да бъдат много по-опростени от вече дадени в хилядилетията. Ще открием и вътрешния принцип на тези различия. Да се върнем в пролога на „Махабхарата“:

  • Разказвай ми, мъдрецо, и пей за древна слава.
  • Започнеш ли, певецо, реди, недей престава,
  • защото тая песен душата ми услажда,
  • но жажда не насища, а ражда нова жажда.

А в древногръцката митология големият маг на митологичните божества Омир ще ви каже: Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев. (А Христос рече: Който се гневи безпричинно, върши грях.) Песента на музата, тя да възпее... А тайната на мъдростта като битие, която още в Упанишадите намираме, не се възпява от музи. Два мирогледа, две различни тези: мъдрец и муза! Ето ви Хермес – вестител в гръцката митология, ето ви Тот – тайнознаец в египетската.

Колкото повече познание има човек, толкова по-жаден става, когато е роден за мъдрост, и колкото повече музата възпява гнева на Ахила, толкова по-драстичен и толкова по-брутален ще го видим. Две доктрини, два мирогледа – не само конфликтни, но две недоживени еволюции.

Кришна ще поучи Арджуна в по-друг аспект – че не той, човекът, върши деянието, а предназначеното битие, ръководеното от съдбовността: Арджуна, ти си само изпълнител, боговете така са решили. И тогава гневът го няма, но съдбовността като карма или като предназначение ще даде възмездност на приложената мъдрост, без да пощади кръвните връзки. Арджуна, верният, не иска да воюва и да убива свои роднини. Тук влизат в едно явно противоречие прераждане, карма и действие. Но за да проявиш качества, да се изявиш, ето ти една мантия: „не си ти“, макар и да има закон за прераждането. Защо? Защото в един момент, когато Кришна дава ново учение за любов и жертва и идея за спасението, ти не можеш да хленчиш заради личния си живот! Както Христос, когато апостол Петър иска да Го спаси и казва: Не, Ти няма да бъдеш даден на насилието на света!, го спира: Петре, само от земни работи разбираш! Така и Хермес отива да пошепне на Прометей, че само от земни работи разбира. И наистина Прометей разбира само от земни неща, защото сътвори човека от пръст и вода, а Зевс – от пръст и огън. Категории... Какво е това? Знание ли; прозрение?! Прометей иска да спасява човека с огън, но със земния огън – защото не познава Небесния. Къде е Небесният огън? В стрелата на Зевс, който я изстрелва като оплодително семе във водите. Ето как ще служат тези три личности на двете големи култури – културата на Небето и културата на земята. Мъдрецът ще бъде и култура на земята, защото мъдростта не само жажда не насища, а ражда нова жажда.

Така тези три Деца на Космичната еволюция създадоха три епохи. И всяка толкоз потребна и толкоз властна! И всяка толкоз напътена към своето освобождаване от служение заради това, че този мъдрец на епоса или онзи, който само с правдата си живее, ще трябва да отстъпят място на прозрението, което ще определи предназначението на бъдещия човек, на бъдещата божественост. От идея на страх, от това да искате безгрешност, до това да надкрачите дори съвършенството и да си завоювате място и признание за божественост! Прозрението е повече от безгрешност, защото е идея за Свобода!

Ако се направи паралел между трите религии (макар че херметизмът е учение, не религия) – без, разбира се, плетениците, които разни сега окултни учебници поставят, ще се види Духът на Посветения. Този Дух едната религия, един Хермес ще нарече Върховният Разум, Абсолютният повелител, един Иисус ще нарече Отец Ми, а един Кришна – Бащата на боговете, Махадева. В някои вярвания преобладава мъдростта, в други – гневът. И все пак тайната ще остане една: необходимостта от зрялост, която ще разбере Единството, защото религиите са го дали, а ще се живее с различията, защото се еволюира. Това е голямото. Ето защо в „Махабхарата“ още се казва:

  • Ако ли някой притежава
  • богатство, мъдрост, слава,
  • дължи ги, слушайте, и трите
  • на дружбата си със добрите!

Аз съм казал: Не е достатъчно само да се върши добро, човек трябва да бъде добър. Добър! Не може да се извини с това, че е направил едно добро. Идеята за добро, която чака награда, не говори, че някой е добър. А когато не си добър, ще се изкушиш да направиш и лошото. Идеята е да бъдеш добър, а не – да правиш добрини. И тогава ще разберете размяната между олимпийските богове, които вършеха на земята само човешки неща, и човекът, който трябва да върши божествени неща. Цялата концепция в закона на развитието дава основание да се върви към богове.

Свобода от тезата за правдата – това е вече усвоеният и приложен принцип „добър“. Защото в преценката на Арджуна убийството на братовчедите е недобрина, а в преценката на Кришна съдбата е, която решава. Така че човек, когато от съображения прави добро, още не е добър, той се развива, а когато е добър, той е свободен от кармата за добро. Тогава неговата воля не е подчинена на т. нар. причина и последица. Това искаше Христос да освободи от душата на Своите последователи евреите: „Убийте я!“ Не!; „Върху децата ви ще падне грехът до седем по седем пъти, до девето коляно ще носят децата ви проклятието!“ Не! Той трябваше да ги освободи, за да приемат идеята за доброто – една доктрина, която е вече в живот при Христос.

Не се ли връща някаква дълбоко сложена тайна в душата на тези три личности? Кой прави една социална и една мирова добрина в света? Хермес. Пътувайки с кого? С аргонавтите. Отиде с тях да им даде път на смелост и да ги научи, ако щете чрез Медея, на магия. (Разбира се, тогава магията не е била черноведска, както сега се говори – била е наука.) Представете си колко грижовна болка са изживявали тези пратеници, за да намерят оная неотклонна хармоничност (разбира се, амплитуда винаги ще има), но и неотклонна тенденция за еволюция към съвършенство, към правото на присъствие на Всичкото, на Цялото!

Хермес остави своите книги. Наистина, много е спорен въпросът (не само спорен, но и изключително критичен) дали точно това са книгите на Хермес. Разлика между преводите на Хермесовата литература от християните и гърците навремето има, затова голяма част от окултните учители се съмняват в правотата им. Твърде много свои неща слагат и двете школи. И все пак Хермес ще отиде на планината и там ще играе ролята на вестител, защото Олимп е гнездото на боговете. Кришна ще отиде на планината Меру и след това ще ширне своето знание из Ганг; ще има своя пустинен живот почти седем години, ще стои под кедъра, за да получи прозрение; ще се срещне с личния си враг, неговия чичо, и ще позволи да бъде убит – за да остави вярност на словото си, ще трябва да се пожертва; ще позволи на всички, които желаят, да изгорят с него... Да, това са пътища, които боговете на земята (не на Олимп) трябва да минат. Кришна ще направи първата стъпка да признае своята майка за мирова утроба и така тя ще влезе в една троица. Там ще имаме троицата на Баща, Майка и Син. При Христос нещата ще изменят земния поглед – майката пак ще бъде мирова утроба, но няма да бъде в Троицата.

Хермес ще ви остави своето велико посвещение; Христос ще ви даде своето Откровение; Кришна ще бъде възпят в епоса велик на Индия – „Махабхарата“, и най-вече в „Бхагавад Гита“, в която безспорно е част, но най-господнята част от неговото служение (затова и най-добрият превод, който бяха дали българските преводачи на „Бхагавад Гита“ е „Господня песен“). Всеки от Учителите ще ни остави по нещо, което можем като молитва да пошепнем. Така ще имаме книги от този Бог и човек, наречен Хермес, от този Бог и човек, наречен Кришна, от този Син Божествен и Син Човечески, наречен Христос (разбира се, много трудно е да Го четете в Евангелията толкоз изопачен).

Хермес ни остави „Книга на Диханието“, а какво е Диханието – Божието одухотворяване на човека; остави ни „Книга на мъртвите“; остави ни „Песен на гласните“... А знаем колко голямо е значението на ритмичната група на името. Много пъти съм искал сменяне на имената, за да се освободи човекът от продължаващия изхабен ритъм. Коя гласна – защото един еврейски език е писан без гласни, как и кога, и къде трябва да се сложи една гласна, за да стане „Иахве“?! Вижте, казал го е хиляди години преди тях: Песен на гласните – това е мистичната мелодия. Той прави характеристики именно с даване имена на боговете. И тези гласни, всяка от които енергетично носи своя валентност, определят вътрешната същност на божеството. С тази песен той фактически влага характерното дарование – харизмата на даден бог, та тогава, когато го произнесете, да знаете, каква енергия да търсите от него. Не може една богиня, родена от оплодителното семе, хвърлено във водата, да я наречете Афродита и да не носи в себе си именно богатството на любовта. Колко много тайни са оставени на човека!

Хермес ще ни остави и така наречената „Смарагдова таблица“ („Изумрудената скрижала на Хермес“) – нещо, което прилича на нашето, Христовото, изведено от Учението Му Верую, „Символ верую“, където е казано всичко – от космогонията и космологията до богочовечното и човеко-божественото! Всичко там е казано за света – всичко, каквото се знае! И тези, които разбират от християнството като религия, знаят, че в „Символ веруюто“, там е това, което можаха прозрението, културата, интуицията и богооткровението в Първия събор – Никейски, и Втория – Цариградски, да направят в дванадесет члена. Ето ви и „Изумрудената скрижала“.

Така Хермес влезе в културата със своите науки, със своите откровения – с херметичното начало на посветените. („Херм“ значи универсалният жизнен принцип, който се символизира чрез огъня.)

Човечеството ще се осъществява чрез тези свои стълби на живота, тази скала, по която то ще върви. И тогава ще разбере, че всичкото е единно, че единното е всичко!

Херметизмът ще ви остави седем принципа: принципа на магнетизма, принципа на съотношението, принципа на вибрациите – нищо не е в покой и трябва да създаде хармония; принципа на полярността – това, за което с толкоз много негодувания философи, богослови роптаят: „Как можаха Ева и Адам да ядат, та да създадат принципа на полярността – доброто и злото!“ Ето го, Хермес го е казал няколко хилядилетия по-рано като потреба. А ние казваме, че няма зло, а има нееволюирало добро!

Ще ви остави и принципа на ритъма – всяка песен си има своя ключ, но и всяка тайна си има своето време. Това дело го върши Кришна с обикновените песни, наречени „песни на гопите“, т.е. на пастирките, които са го занимавали. Това е, което за съжаление още го повтарят. Сложат си гирлянди и играят с пастирки... Три хиляди любовни истории Кришна имал с пастирки...!? Това е, за което казах веднъж: ще играят едно народно хоро или една народна песен ще изпеят, за да имат с какво да бъдат удовлетворени, че и те са в космичното живеене. Кришна не е правил истории с пастирките, но ги е спасявал! Тези песни, тази радост, която той създава, няма нищо общо с разврат, защото пастирките са нашите мисли, на които трябва да отдадем труд. Това, което в своето далековидие, в своето прозрение, в своето откровение можа един Хермес да търси, и когато ученикът стига до саркофага на посвещението, да му се каже: „Чакай и работи.“ Какво ви казва и Христос? Тази болест не се отстранява, освен с пост и молитва.

Ще ви се остави принципът на причината и следствието, който във философията и религията на Древния Изток е карма и прераждане; ще се остави и принципът на създаването и възпроизводството. Тревогата на демографията сега е само т. нар. социална бедственост, без да се съзира в нейната духовна бедственост. (Половата енергия, когато човекът още е андрогин, работи за мозъка – тя създава мозък.) Какви тайни са знаели, а какво дребномислие занимава цялата култура сега, ако щете световна! Ето тези неща трябва да се изнесат. Дори да е помъничко в личната ни душа, след това в социалното ни битие и пр.

Духът трябва да живее, за да създава живот. Затова, ако не можем да се съзрем в идеята да създаваме живот, ние не живеем духовно. Казвал съм, че само Бог живее, човечеството съществува. Надмогата да изградим човека бог в еволюция е именно една от валенциите, в които се изсипва духовната власт на Духа, на Божията повелителност. Следователно, трябва да живеем така – Духът да създава живот! Това е толкова добре класирано в културата на Кришна в идеята за Мировия човек – Пуруша; в идеята за Пантократора в християнската култура, когато Христос държи в ръката си земното кълбо. Той ще ви каже: Аз работя това, което работи Моят Отец, и че Пътят да се влезе в едно Ново Царство става чрез Него: Чрез Мене, през Мене, Аз съм тесните врати! Какво създава? Създава една нова, ако щете локална, местна формулировка за присъствие – Небесно Царство. Небесно Царство!

  • Духовното родство е живеене и живот в Духа!

Когато разглеждаме този генерален въпрос на Пракрити и Пуруша, ние ще видим точно това – в семето е коренът и стволът, и клоните, и цветовете, и плодовете; всичко това от семенцето, от Едно – в Него, там е живецът.

Има една мъдра поговорка. Когато един баща поучава детето си, му казва: „Ето смокинята, отвори я; какво намираш? Семенце. Разтвори го! Да, но не може повече.“ Не може, защото там има само Едно, което е всичко. Хермес, наречен Трисмегист, т.е. трижвелик посветен, ще каже: „Нищо не е реално на земята. Човекът не е реален като човек – реален е само Този, Който винаги Го има.“ (Това е писано и във Ведантата.) Да го има човека, това значи да носи Диханието на Отца. Само Той, другото е преходност и отминаване. И всичко се управлява от разумни и полуразумни сили. Така ще рече Кришна, тъй и нашата религия ще ви каже – управляваме се от добрите ангели и от (натрапените ни) зли сили, наречени сатани и дяволи. Защо им трябват зли сили?! За да обслужат сега някой в някоя църквица, че „ако не си с нас, дяволът те е взел и отиваш на мъчения“. Няма такова нещо! И не може да има! Еволюцията познава своята спирала и видимото не може да ви обслужи, щом нямате Слънце. А мракът бяга само от Слънце! Ако вие можете да вземете Синовността, която Христос взе, тогава няма да има сатана в душата ви. Дадоха му Сатана на християнството, за да бъде в близост с юдейството. За щастие, разбира се, много малко той има участие в живота на човека. Нелогичното е, когато човек иска да оправдае своята нееволюиралост с това, че дяволът е в него. Нелогично е, защото щом има един от нас, който може да направи нещо съвършено, чудато, нещо божествено, защо другият да не може?! Дайте му право да еволюира, дайте му живот! И тогава ще видите, че грешницата стана най-добрата служителка на Христос. Той не само отхвърли, въобще опроверга идеята за отмъщението: Всеки, който е безгрешен, да хвърли камък! А камъни се хвърлиха и Той рече: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла“ (Матей 21:42). Тези, които си мислят, че строят нещо... – строи се в душата на човека! Тези три Деца на Космичността, заради душата на човека дадоха себе си – когато нямате себе си, имате целостта на великото Служение. Тогава някои търсачи в теологиите ще кажат: „Имаме т. нар. християнизиран Хермес.“ Разбира се, не смеят да кажат за Кришна, защото е далече, но за Хермес може, защото е от нашата, европейската митология.

Така тримата в различните свои времена оставят идеята, че в единството на Дървото на Живота е битието на човека. Негова опорност ще бъде Земята като необходимост, но неговата тайна е единство с Единството. Докато това не може да разбере, то в епохите на еволюцията човекът ще се разделя на духовен, на материален, на вселенски, ще търси тъждественост, ще минава през различни религиозни съзнания, но няма да бъде още единство. Ето защо различни ще бъдат наименованията, които ще дадат на тези три Деца. Едни ще нарекат Кришна Тъмносиният, Мрачният, Черният, други ще го нарекат Дивният, Вездесъщият; ще кажат, че Христос със Сатаната си служи и ще Му искат разпятие, после ще Му пеят възхвала. Едно е да имаме философия или наука за Бога, друго е да имаме религия, трето е да имаме обреди. Всички тези неща са потребни, но те са в йерархия на еволюцията. Потребността не всякога е достатъчно оправдание за това, което незрелостта извършва или иска (тя е и идеята за чудесата). Така трябва да разберем този свят.

В ученията на тези три личности може да се потърси на коя коренна раса съответства присъствието на всеки от тях поотделно; дали всеки от тях освидетелства представата на известни животи в минало, пренесени от една Трета, в Четвърта или в Петата коренна раса. Но те носят знанието през всички тези векове, за да могат да дадат на човечеството глътка от Божествеността, която техният Сътворител е вложил; да си върнат живот за Бога, Когото трябва да осъществяват в последния Му пристан, наречен физическо поле. И така ще търсим един Хермес в Египет и в познанията на Четвъртата коренна раса, Кришна – в Индия, също ще го търсим в Четвъртата коренна раса, когато поемат арийците. Но енергията, която е отделена с идеята за предшествието на Любовта, е изнесена от Христос в Петата коренна раса с отговорността адептите, посветените и учителите да я дадат на човечеството в неговите мирови граници, а не само в малкия юдейски храм. Ето защо християнството мина границите на Юдея и стана мирово учение, а моисеизмът си остана само юдейска религия.

Това, което съвремието ни поднася с подмладяването на известни религии, е твърде неудачен експеримент. Религия не се подновява, тя се ражда! Ако няма родители, тежко и горко на онези, които искат с хормони на подмладяване да направят ново битие. Религия се ражда – за нея са нужни, както казах, един от Тези, които са едно и също.

Това са тези три Деца – на Египет, на Индия и на Европа. Защото Христос е предназначен за Европа. Люлната е съдбата Му в Израел, но Израел и до днес си остана в своето старозаветие. Европа трябваше да приеме културата на християнството.

  • Предназначението на Христос е в Петата коренна раса да даде религията на Любовта!

Никой не бе дал по-ясна морална таблица в живота на човека, в добродетелите след Десетте Божи заповеди, акадската и дванадесетте римски таблици. Никой не бе изрекъл: Обичай врага! Бяха дали примери за жертва за другия, каквато е устойчивата и наситена със себежертва религия на Кришна. Знаем неговите морални уроци в „Бхагават Гита“ на Арджуна. Никой не бе извършил по-благородна вест от тази на Хермес да сътрудничи, да иска, носейки вестта на боговете, да разделя правда от неправда, любов от безлюбие (от омраза, която иска да унищожи човешкия род в лицето на един Зевс). Всичко това в името на една голяма идея, която едва във времето на Христос се даде, защото достатъчно бе живяно с плодното семе на любовта, което един Зевс изхвърли със своята огнена стрела в океана, във водата. А какво е водата – астралният образ на светлината. В астралното ни поле, в нашата чувственост, в нашата жизненост, там Зевс, там Върховното, Единното бе хвърлило семето на любовта. И там, в този океан, в тази пяна се роди богинята на любовта. Вижте как тези божества разграничават. Тази идея за жертвата на любовта ще я направи и Кришна, за да разберем една неизбежна повторимост в хилядилетията на манифестацията на духовни религии, които обличат в дрехата на благодат или харизма, на помазаничество, пратениците за нови духовни вълни и религии.

Така имаме три религии: една за Индия – тази на Кришна; една религия в Египет – тази на Хермес; и една религия в Европа – тази, която Христос остави. И тогава наистина с отговорност можем да говорим за Деца на Космичната еволюция, макар и приети за богове с всичкото служение към тях. Те са Логосни сили; те са и нестигнатата съвършеност, която ги прави човеци, и устремената дързост, която ги постави за богове в нашето съзнание, защото дадоха идеята за спасение, дадоха идеята за единство с Отца, дадоха идеята за Възкресението.

Вижте колко много тайни има това духовно родство – как от три различни валенции може да се направи едно единствено афинитетно същество! Тройни богове има, но когато са родени от ум, те са преходни. И Вишну, и Шива, и Брама ще си отидат, както си отидоха Зевсовци. Но богове и деца, родени от светостта, ще останат. Някога се е казало: „Ето ви небе, земя, ето ви вятър.“ Така ще каже и Хермес: „Вятърът е, който разнесе.“ Не този вятър, който наистина прави добро, че опложда дърветата, но оня – духовният вятър! Това е голямото! И затова си позволявам дързостта да кажа, че те са една и съща индивидуалност. От Кришна – Черният, но и Сияещият и Благородният, до крилатите сандали на Хермес и до Таворската светлина на Христос. Това е единството – три имена в едно! Деяние, което се следва заради историческата необходимост, но се осъществява заради божествената потреба. Човекът е едно Богоизбрано богопослание! Нека ги потърсим в себе си, без да се страхуваме, че можем да се приземим, защото те създадоха идеята да надмогнем тлението си в името на Всемирния Бог.

Така трите велики тайни ще стоят в човека и ще оставят една идея. Тя е казана от Орфей: Евридика – т.е. душата ми – жива ми даде блаженство и щастие, мъртва ми посочи пътя към истината! Не е мъртъв нито един от тези богове – Кришна, Хермес, Христос. Те ни посочиха пътя на Истината! Пътят е един: ние у Тях и Те у нас – човекът като богоосезаема необходимост е живот!

 

Сборното човечество е един Бог
и този Бог е едно събрано човечество!

 

[1] Из Пролога на „Махабхарата“, Н.К. София, 1981, с. 19

НУР 2018
НУР 2017
НУР 2016
НУР 2015
НУР 2014
НУР 2013
НУР 2012
НУР 2011
НУР 2010
НУР 2009
НУР 2008
НУР 2007
НУР 2006
НУР 2005
НУР 2004
НУР 2003
НУР 2002
НУР 2001
НУР 2000
НУР 1999
НУР 1998
НУР 1997
НУР 1996
НУР 1995
НУР 1994
НУР 1993